През април средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинствата в левове в България се увеличава до 0.97%, а по тези в евро – намалява до 1.41 процента. Това сочат данните от Българската народна банка. Средните лихвени проценти по овърнайт-депозитите в левове и в евро остават на нива от 0.01 процента. Средният лихвен процент по депозитите, договорен и за ползване след предизвестие в левове се повишава до 0.20%, а по тези в евро остава на нивото си от март (0.16%). Обемът на новия бизнес по депозитите с договорен матуритет в левове нараства с 6.5% (20.4 млн. лв.) до 333.8 млн. лв., а по депозитите с договорен матуритет в евро повишението е с 10.3% (29.8 млн. лв.) до 318.4 млн. лева.

Над 100 български граждани за закупили недвижимо имущество в 67 държави през миналата година. Те са предоставили информация за притежанията си в годишните данъчни декларации по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), по данни на Националната агенция за приходите (НАП). Според статистиката в периода 2019 – 2024 г. българите купуват все повече недвижимо имущество зад граница. Очаквано, фаворит сред дестинациите е Гърция (3228), която е и предпочитано място за лятна почивка. Испания (246) и Германия (149), където има немалко пребиваващи наши сънародници, са следващи в списъка, следвани от Австрия (110) и Италия(108). Интересно е, че и Великобритания (107) попада в листата с предпочитани места за инвестиция, дори след Brexit и след изискването за виза. Има българи с имоти в различни страни, както и такива с няколко имота в една държава. Отделно, че един имот може да е притежаван от няколко души.

Малки и средни предприятия за първи път ще кандидатстват за финансиране по програмата за трансгранично сътрудничество между от България и Северна Македония. 78% от средствата по Програма ИНТЕРРЕГ VI-А ИПП България – Северна Македония 2021-2027 г., управлявана от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, са договорени, което означава, че над 21 млн. евро са на разположение на бенефициентите. През тази година за първи път по Интегрираната териториална стратегия на програмата се обявява покана за кандидатстване към местните микро, малки и средни предприятия с цел подкрепа на технологичната модернизация, която да допринесе за по-екологичен, дигитален и конкурентоспособен бизнес. Предвижда се в рамките на поканата да се финансират дейности за доставки на ново оборудване, което ще допринесе за по-зелен, по-дигитализиран и по-конкурентоспособен бизнес. Ще се стимулира придобиването на нови знания и умения, както и разработването на иновативни продукти и подобрен достъп до нови пазари чрез маркетинг, предприемачество и международно сътрудничество. Общностите от трансграничния регион сами приоритизират и определят инвестициите, които отговарят на нуждите им като иновации и конкурентоспособност в региона чрез подобряване на мобилността и свързаността, трансгранични туристически продукти и укрепване на сътрудничеството. Поканата с общ бюджет от 4 990 345 евро ще бъде публикувана в началото на юни тази година. Финансирането по поканата е насочено към микро, малки и средни предприятия. Oопустими са кандидати, регистрирани и работещи в трансграничния регион на България и Северна Македония. В България това са областите: Благоевград, Кюстендил, Разлог, Невестино, Дупница, Кресна, Петрич, Струмяни, Сандански, Гоце Делчев, Белица, Якоруда. В обхвата на програмата в Северна Македония се включват: Делчево, Гевгелия, Богданци, Крива Паланка, Старо Нагоричане, Василево, Струмица, Берово, Щип, Пробищип, Македонска Каменица и Карбинци. За повече информация: http://sfb.bia-bg.com/index.php?p=270

Проект "Брезник" на миннодобивното дружество "Брезник Минералс" ЕООД, е първата инвестиция на "Асарел-Медет" АД в минни дейности извън община Панагюрище. По силата на Договор за концесия от 2016 г., дружеството реализира проект за добив на метални полезни изкопаеми от находище "Милин камък" в землището на Брезник. В края на миналата година миннодобивното дружество сключи договор с CITIC Heavy Industries Co. Ltd. (CITIC HIC). Компанията, която е част от най-големия държавен конгломерат в Китай произвежда машините, които ще бъдат използвани при обработката на рудата от находището в Брезник, като част от оборудването на бъдещата обогатителна фабрика. pronewsdobrich.bg

Сливенските минерални бани, известни със своите лечебни свойства и богата история, от десетилетия са в окаяно състояние. Община Сливен обаче е решена да промени това и да възроди комплекса - с помощта на частен инвеститор. Община Сливен откупи дела на държавата в терена под банята и стана единствен собственик, а през изминалата година бяха инвестирани малко над 600 хил. лв. в ремонт на покрива. През март тази година стана ясно, че Сливен ще поднови инициативата да поиска от държавата прехвърляне на целият терен около банята - 43 дка зелени площи, както и че ще ремонтира отводнителните съоръжения и чешмата. Разположени на около 12 км югозападно от град Сливен, в землището на село Злати войвода, Сливенските минерални бани имат дълга история, датираща от древността. Минералната вода в района е с температура 48°C и обща минерализация 1,986 г/л. Тя е леко флуорна, с натриево-калциево-сулфатно-хидрокарбонатен състав и съдържа 27 мг колоидна метасилициева киселина на литър. Благодарение на богатия си минерален състав, водата оказва общоукрепващо и противовъзпалително действие върху организма, подобрява кръвооросяването и премахва токсините. Подходяща е за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни и бъбречно-урологични заболявания.

Министерският съвет преразгледа таваните на приходите на производителите на електрическа енергия, които, ако бъдат надхвърлени, следва средствата да се внесат във Фонд сигурност на електроенергийната система (ФСЕС). Мярката има за цел да гарантира акумулирането на финансов ресурс във Фонда, със който от ФСЕС пък се изплащат компенсациите за небитовите и битовите потребители. Новите стойности за изчисляване тавана на пазарните приходи на производителите на електрическа енергия влизат в сила от 1 юли 2025 г. до края на годината. Определените в решението стойности, които служат за изчисляване тавана на пазарните приходи за отделните типове производители, са: АЕЦ „Козлодуй" - от 150 лв./MWh се намалява на 120 лв./MWh, Водноелектрически централи, собственост на „Национална електрическа компания" ЕАД - от 200 лв./MWh се намалява на 140 лв./MWh. Производителите на електрическа енергия от кондензационна електрическа централа на въглища, включително и от лигнитни въглища - от 300 лв. се увеличава на 400 лв., увеличена с умножената по 1.32 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. Производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса (твърди или газообразни горива от биомаса) и/или отпадъци и/или нефтопродукти и/или комбинация от тях - от 300 лв. се увеличава на 400 лв., увеличена с умножената по 0.9 средномесечна цена на тон емисионни квоти СО2, за един MWh. Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии - 300 лв./MWh, с което се запазва досегашната стойност.

Двама от най-известните българи са сред новите акционери във Volt Premium Taxi. Дял в компанията, която предлага пътнически превоз в София и други услуги с луксозни автомобили  са придобили футболната легенда Димитър Бербатов и актьорът Димитър Рачков.Освен тях като акционери влизат Тодор Гигилев (един от основателите на водещата софтуерна компания Dreamix), Александър Алексиев (SAT Health), Александър Грилихес (сериен предприемач) и Илия Кръстев (управляващ партньор в A Data Pro и член на борда на AIBEST и БРАИТ). След влизането на новите инвеститори капиталът на Volt Premium Taxi надминава 1,2 млн. лева. Таксиметровата компания се похвали с над 150 000 пътувания, повече от 60 000 регистрирани клиенти и привлечени над 400 фирми партньори в рамките на първата си година на работа. До края на 2025 г. Volt се готвят да удвоят собствения си автопарк до над 60 автомобила. Паралелно с това компанията отваря платформата си и за външни автомобили. Те трябва да са Mercedes или BMW модел след 2023 г. Ще носят брандинга на Volt Premium Taxi и към водачите ще има същите изисквания като към тези, които карат коли собственост на компанията. Така очакването му е зелените премиум таксита по улиците на София до края на годината да стигнат 100.

Водещият български производител в машиностроенето и минната индустрия – Монек България АД – официално въвежда в експлоатация ново поколение ванадиева редокс флоу батерия (VESS). Ванадиевата редокс флоу батерия (VESS) е енергийно решение от ново поколение, създадено да отговори на нуждите на индустриите и нарастващите предизвикателства пред системните енергийни оператори, търсещи балансиращи мощности с устойчивост, сигурност и дълъг експлоатационен живот. За разлика от широко разпространените стандартни батерии, които са чувствителни към прегряване и се характеризират с неизбежна и безвъзвратна деградация във времето, VESS предлага напълно безопасно, решение с постоянна производителност във всяка фаза на своя експлоатационен цикъл. Батерията позволява 100% дълбочина на заряд и разряд, без това да води до каквато и да е загуба на капацитет (деградация). Електролитът е теоритично вечен, което прави системата 97% рециклируема и с над 25 годишен живот без необходимост от подмяна. Батерията разполага с номинална мощност от 480 kW, осигуряваща 8 часа продължителност на разряд при общ капацитет от 3840 kWh (3,84 MWh). Тази енергийна плътност я прави отличен избор за балансиране на натоварвания, поддържане на резерви или интеграция с ВЕИ системи. Системата използва воден разтвор на ванадиев електролит, съхраняван в четири 50 кубикови цистерни. Това не само гарантира безопасност при експлоатация, но и позволява висока гъвкавост при управление на капацитета. Температурният режим на работа на електролита е между 10°C и 40°C. Системата е проектирана за външен монтаж, със защитен клас IP54, като е устойчива на различни климатични условия – от -20°C до +55°C. Изискванията за охлаждане и вентилация са сведени до минимум благодарение на технологията и концепцията на батерията, осигуряваща оптимална температура по време на работа.

"Бизнес Парк София" - най-големият офис комплекс в Централна и Източна Европа, навлиза в нов етап от своето развитие. Чрез серия от стратегически реновации, иновации и пространствено преструктуриране комплексът се преобразява в The Park District. В основата на тази трансформация стоят мащабни инвестиции в модернизация, обновяване и преосмисляне на ключови сгради, както и смела кампания за ребрандиране - всичко това с цел създаване на среда от ново поколение: по-гъвкава, по-близка до природата и ориентирана към човека. Голяма част от сградите вече са сертифицирани с LEED Platinum сертификат, което ги прави едни от най-устойчивите офис сгради в България. "Бизнес Парк София" е дом на компании от ИТ сектора, консултантски услуги и корпоративни дейности, които изискват най-високо ниво на работна среда. В момента се извършва цялостна реконцепция на ландшафта и вътрешната навигация, отразяваща нова визия за градски дизайн, който интегрира съвременна архитектура, природни екосистеми и културен контекст. One Park - новата многофункционална сграда, която в момента се изгражда в рамките на комплекса - ще служи както като визуален ориентир, така и като естествено продължение на визията за The Park District. Сградата ще съчетава офисни и търговски площи, жилищни апартаменти, ресторанти и градски услуги, в съответствие с най-новите тенденции в мобилността, свързаността и достъпа до зелени пространства. Стратегически разположена до метростанция и с директен достъп до Околовръстния път на София, One Park ще постави нов стандарт за бизнес класа, функционалност и устойчива архитектура в града. Проектът се реализира от "Главболгарстрой", осигуряващ изпълнение и качество от световна класа. Търговските площи също преминават през пълно преосмисляне, с визия за добавяне на още 25 000 кв.м от ново поколение - внасяйки ново качество, съдържание и полза в ежедневието на жителите и служителите.

Базата на закрития през 2024 г. Европейски колеж (частното "Европейско висше училище по икономика и мениджмънт“) в пловдивското село Оризари, вече има нов собственик Фирма "Йовнов“ ООД е купила 100% от капитала на дружеството "Таун инвест Оризари“ ООД от фирма "Отиум“ ООД, по непотвърдена информация за приблизителната стойност около 3 милиона евро .Теренът е с площ около 60 декара и включва футболно игрище, парк, закрита спортна зала и голяма паркова среда. В последните години Оризари се превръща в хит на имотния пазар заради близостта си до Пловдив – разстоянието до областния град е само 5 километра. В Оризари живеят по-малко от 500 човека. Засега остават неизвестни намеренията на новия собственик за бъдещето на огромния терен. Източник: Plovdiv24.bg

„Метрополитен“ ЕАД избра „Инжпроект“ ЕООД за изпълнител за изготвянето на идеен проект за продължението на метрото към „Студентски град“ в гр. София. Компанията е предложила цена за изпълнение от 943 хил. лв. без ДДС, което е и най-ниското предложение сред подадените оферти. Избраният изпълнител – „Инжпроект“ ЕООД, ще разполага с година и половина за изготвянето на идейния проект. Компанията има опит главно в проекти, които е изпълнявала в Бургас. Дружеството развива своята дейност основно в сферата на извършването на проектантски услуги, както на външни възложители, така и на дружества от групата на „Трейс Груп Холд“ АД. Едноличен собственик на капитала на дружеството е „Институт по транспортна инфраструктура“. За 2021 г. дружеството е реализирало общо приходи от дейността малко над 1.5 млн. лв. Финансовият резултат от дейността за 2021 г. е 53 хил. лева загуба след облагане с данъци.

"Сирма груп холдинг“ АД отчита 32% спад на годишна база на консолидираната печалба на групата до 478 хил. лв. за първото тримесечие на 2025 г. Понижението е въпреки ръста на консолидираните продажби с 35% на годишна база до 32 млн. лв. за периода януари-март 2025 г. Наскоро интеграторът на софтуерни и хардуерни продукти и доставчик на IT услуги обяви, че планира листване и на борсата във Франкфурт. Акциите на „Сирма груп холдинг“ поскъпват с 55% в последните 12 месеца до 1,42 лв. за брой и 84 млн. лв. пазарна капитализация.

Регулаторите на ЕС планират в началото на следващата година първия си стрес тест, за да търсят уязвимости във финансовата система извън банките, отразявайки опасенията относно бързия растеж на по-слабо регулирани групи като хедж фондове и фондове за дялово участие, съобщава "Файненшъл таймс". Плановете на европейските власти да проучат въздействието върху по-широката финансова система на една потенциална пазарна криза, която би включвала и пенсионни фондове и застрахователи, следват подобни стрес тестове на Английската централна банка през миналата година. Небанковите институции представляват около една четвърт от общия обем на заемите в еврозоната в размер на 19 трилиона евро в края на 2023 г., според Европейската централна банка, която заяви, че "все повече заеми се предоставят от застрахователни корпорации и пенсионни фондове". Кредитирането от банките в еврозоната на такива небанкови фирми се е утроило от 1999 г. насам, за да достигне 6 трилиона евро до края на 2023 г., отбелязва "Файненшъл таймс". Някои национални органи в рамките на Европа вече обявиха, че планират да стартират подобен стрес тест на така наречените небанкови финансови посредници (НБФИ или NBFI), включително тези във Франция. Процесът ще се основава на специфичните секторни стрес тестове, които вече се провеждат редовно за банки, застрахователни компании, фондове на паричния пазар и клирингови къщи в ЕС. Целта е да се проучи как една криза би се разпространила между различните части на финансовата система и дали това би могло да увеличи шока, вместо да го абсорбира, отбелязва "Файненшъл таймс". Дискусиите включват Европейския банков орган, Европейския орган за ценни книжа и пазари, Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване и ЕЦБ, както и Европейската комисия и Европейския съвет за системен риск. Комисията заяви, че ще отложи прилагането на по-строги капиталови изисквания за дейността на банките при търговия с ценни книжа с една година до началото на 2027 г. Отлагането ще позволи на Брюксел да изчака за по-голям яснота дали САЩ ще продължат с правилата, договорени от глобалните регулатори в Базелския комитет по банков надзор.

Инфлацията в САЩ през април, измерена чрез индекса на потребителските цени, беше под контрол – с общо повишение от 0,22% и от 0,24%, ако се изключат храните и енергоносителите. И двете стойности отговориха на прогнозите на икономистите, приблизително съответствайки на целите на Федералния резерв. На тримесечна анюализирана база инфлацията възлезе на 1,6% общо и на 2,1% за основния индекс. Белият дом и защитниците на търговската му стратегия отбелязаха резултатите като доказателство, че няма да има почти никакви икономически затруднения от митата на президента Доналд Тръмп. От 30-те години на миналия век насам ефективната търговска ставка не е била толкова висока, колкото е настоящата - 18%, така че САЩ имат оскъден опит от последните години, когато става въпрос за високи общи мита. Въз основа на опита от последното десетилетие с налозите върху отделни продукти обаче знаем, че ефектът може да се прояви в икономическите данни едва след месеци. През януари 2018 г. първата администрация на Тръмп обяви налози върху вносни перални машини в размер от 20% до 50%. Разходите за такива стоки веднага се повишиха с 3,6%, тъй като потребителите се опитаха да изпреварят митата, но едва през април индексът на потребителските цени за перално оборудване нарасна значително - повече от два месеца след обявяването на налозите. Има основания да се смята, че това може да се случи отново. Особено при стоките за дълготрайна употреба търговците на дребно често първо продават наличностите отпреди въвеждането на митата, преди да се насочат към по-скъпите стоки след това. Друга причина е, че митата често не се увеличават с пълна сила веднага поради забавяне на събирането им или паузи, свързани с предстоящи търговски преговори. В момента случаят е такъв. Въз основа на действителните приходи от федерални мита средната ефективна ставка през април беше около 4,5%, а предварителните данни за май сочат равнище от около 6,5%. Настоящата търговска политика, дори и след „паузата“ за Китай, предполага средна ставка от 16% до 18% (и 21% до 22%, ако президентът Тръмп изпълни заплахата си за мита от 50% срещу Европейския съюз). С други думи, митата не са се отразили пълна сила при данните за април или май, което означава, че вероятно все още ще е трудно да се видят признаци на ефекта им върху икономиката. Въпреки това в данните се наблюдават някои признаци, които съответстват на митата, макар и все още да не са категорични. Първо, индексът на потребителските цени не е предложил солидно опровержение. Цените на облеклото спаднаха с 0,2% през април, което е показателно, като се има предвид колко много облекло внасят САЩ, по-специално от Китай. Но цените на електрониката и мебелите - стоки, които също са силно изложени на мита - се повишиха с 0,75% и 1,5%, което е необичайно голямо увеличение за тези категории. Потенциалното присъствие на налозите в икономическите данни не се ограничава само до цените. Коригираните спрямо инфлацията продажби на дребно са скочили с 1,9% през март, но през април са спаднали с 0,1%. Междувременно промишленото производство е слабо, като през март се е свило с 0,25%, а през април е останало без промяна. Новите поръчки за промишлени стоки с дълготрайна употреба са се понижили с 6,3% през април, което е най-големият спад от януари 2024 г. насам, след като през март нараснаха със 7,6%. Първата оценка за растежа на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) за първото тримесечие беше слаба – минус 0,3%, въпреки че това се дължеше основно на промени във времето на разходите от страна на потребителите и бизнеса във връзка с митата, а не на някакви преки ефекти.

Природният газ постепенно ще изпревари въглищата и суровия петрол в Югоизточна Азия, прогнозира нов доклад на Wood Mackenzie. В него се посочва, че делът на природния газ като източник на първична енергия ще се увеличи до 30% към 2050 г. Това е поредният анализ, признаващ неизбежното - въглеводородите ще се използват много по-дълго, отколкото застъпниците на Зеления преход биха искали, пише oilprice.com. В момента Югоизточна Азия разчита на въглищни електроцентрали - благодарение на изобилните местни ресурси и поради ценови съображения. Наред с това търсенето на електроенергия в региона се увеличава значително, което води до изграждане на повече въглищни електроцентрали - заедно с развитието на вятърната и слънчева енергия. През последните години стремителната индустриална активност и икономическият растеж, доста над средния за света, превърнаха Виетнам в една енергоемка, предимно производствена икономика. Виетнам стана лидер в слънчевата енергия сред страните в Югоизточна Азия, но продължава да разчита на въглища за промишлеността и е една от малкото страни в света, които изграждат нови мощности за производство на ток от въглища. В същото време Виетнам, подобно на съседите си, изгражда много соларни и вятърни мощности. Проблемът с вятърната и слънчевата енергия, както наскоро се видя в Испания и Португалия, е, че те се нуждаят от базови централи като резерв и като надежден източник на електроенергия. Според Wood Mackenzie този източник ще се измести от въглища към природен газ, чието търсене според консултантската компания ще нараства със среден годишен темп от 3,1% до 2035 г. Заедно с търсенето, значително ще нарасне и капацитетът за производство. Wood Mackenzie очаква този растеж да се удвои през следващите две десетилетия и половина, докато потреблението ще се увеличи с 89,5%. Логично е - развиващите се икономики се нуждаят от надеждна и лесно диспечеруема енергия, за да останат на пистата на растежа Регионът обаче е изправен пред предизвикателства. Скокът в търсенето на газ, който и други анализатори като Wood Mackenzie предричат за Югоизточна Азия, а и за Азия като цяло, ще доведе до по-голяма зависимост от вноса, тъй като регионът не може да покрие потреблението си на местно ниво. Global Energy Monitor прогнозира необходимостта от 80% увеличение на капацитета за внос на втечнен природен газ (LNG) в Югоизточна Азия, ако търсенето на синьо гориво продължи да расте със сегашната скорост. Wood Mackenzie смятат, че регионът ще бъде нетен вносител на втечнен природен газ до 2032 г., като търсенето на LNG  ще нарасне с колосалните 182% през следващите десет години. Това пък ще даде огромен тласък на разработването на местни находища. Проблемът с доставките на газ обаче може да се окаже по-голям от Югоизточна Азия. Международният газов съюз миналата година предупреди, че „ако търсенето продължи да расте, както през последните 4 години, без допълнително развитие на производството, до 2030 г. се очаква 22% глобален дефицит на доставките“. Заедно с новия доклад на Wood Mackenzie, това означава, че очакванията за пренасищане в световен мащаб са доста преждевременни - и не само защото изграждането на целия този капацитет за втечнен природен газ (LNG), който би трябвало да доведе света до свръхпредлагане, отнема повече време, отколкото прогнозите предполагаха. Миналата година Morgan Stanley отбелязаха, че има 150 милиона тона годишно в нов капацитет за втечнен природен газ в процес на изграждане: Природният газ си си спечели репутацията на "мостово гориво" в прехода от въглища и петрол към чиста енергетика.