БНБ съобщи, че Министерството на финансите е набрало 100 млн. евро дълг в поредна емисия на държавни ценни книжа (ДЦК). Те са с 5-годишна срочност, като МФ е успяло да ги пласира при 3.43% годишна доходност. Такива книжа се предлагат от МФ на аукциони за четвърти път от началото на годината. За пласираните през януари ДЦК доходността е била 2.94%%, през март вече е 3.03%, през април се е качила на 3.33%, за да стигне до сегашния връх - 3.43 процента. Това е десето предлагане на ДКЦ на вътрешния пазар от 1 януари насам, с което новите задължения на държавата към местни инвеститори - основно банки, пенсионни и застрахователни компании, достигнаха 1.51 млрд. евро. Заедно с външния заем от 7 юли, когато България пласира облигации за 2,5 млрд. евро на международните капиталови пазари в три транша, новият дълг на държавата вече е 4.01 млрд. евро. Управляващите планират да поемат общо до 10.1 млрд. евро задължения до края на годината. Сумата включва евентуален заем до 3,261 млрд. евро за укрепване на отбранителната индустрия. Така към края на 2026 г. държавният дълг ще скочи до 37.7 млрд. евро, което е около 30.1% от брутния вътрешен продукт на България и е печален рекорд.

Рекордният скок в цените на суровините на международните пазари, в комбинация с дъмпинга от компании извън Европейския съюз, поставя под сериозен риск поддръжката на българските ТЕЦ, ВЕЦ и електропреносната мрежа. За това алармират от Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) в официална позиция. По данни на Националния статистически институт цените на производител в отрасъл „Производство на основни метали“ отчитат двуцифрен ръст спрямо миналата година — с 19,8% през април и 21,5% през май. Основният двигател е медта, чиято цена на Лондонската борса за метали надхвърли 12 000 – 13 000 долара за тон. Тъй като металът формира до 60% от разходите за материали при ремонт на генератори и трансформатори, фиксираните бюджети по търговете у нас стават неизпълними. От БАСЕЛ посочват, че обществените поръчки у нас се провеждат при предварително фиксирани цени без механизъм за корекция спрямо борсите, което прехвърля целия риск от поскъпването върху изпълнителите. За разлика от България, държави като Гърция, Сърбия и Черна гора вече прилагат формули за индексация. Председателят на БАСЕЛ д-р инж. Димитър Белелиев заяви, че няма как българска компания да спечели търг при едни цени, а шест месеца по-късно да купува медта с 30% по-скъпо и да изпълни договора без риск от фалит. Същевременно над 60% от търговете в сектора у нас се печелят от компании извън ЕС — основно от Китай, Индия и Турция. Тъй като ползват държавни субсидии в своите страни, те лесно поемат поскъпването на суровините и подбиват цените на местния пазар. Поради тази причина БАСЕЛ настоява за незабавни корекции в правилата за обществени поръчки в енергетиката. Те искат прекратяване на практиката с „твърди цени“ и въвеждане на формула за задължителна индексация спрямо борсовите котировки на медта и останалите основни метали. От асоциацията настояват и за защита на европейския пазар чрез въвеждане на изискване за минимум 50% европейско и българско участие в проекти, финансирани с публични средства. Според тях без бърза реакция, поддръжката на ключови съоръжения може да остане без изпълнители, което директно застрашава сигурността на националната енергийна система.

Броят на активните предприятия в България продължава да се увеличава, като през 2024 г. достига 415 087, показват данните на НСИ за демографията на предприятията. Това е ръст от 2,7% спрямо предходната година. Българският бизнес остава доминиран от малки предприятия, като повече от половината активни фирми - 54,4%, са без нито един нает служител. След тях се нареждат предприятията с между 1 и 4 наети лица, които представляват 32,3% от всички активни компании. Най-малък е делът на предприятията с 5 до 9 наети служители - едва 6,4%. В същото време именно по-големите компании осигуряват основната част от заетостта. Предприятията с 10 и повече наети лица са само 7,1% от всички активни фирми, но в тях работят 67,6% от всички заети лица. През 2024 г. в България са създадени 43 315 нови предприятия, което представлява 10,4% от всички активни предприятия в наблюдаваните икономически сектори. Най-много нови компании са се появили в сектора "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети". Най-малък е делът на новите фирми в добивната промишленост - под 0,1%. 34 676 предприятия, създадени през 2023 г., са продължили дейността си и през 2024 г. Това представлява 80% от всички новородени предприятия за 2023 г. Най-висока степен на оцеляване имат по-големите компании - 93,1% от предприятията с 10 и повече наети лица са продължили работа и след първата година. От предприятията, създадени през 2019 г., едва 5,2% са останали активни пет години по-късно. Най-жизнеспособни за този период са предприятията в сектор "Култура, спорт и развлечения", където делът на оцелелите фирми достига 7%. Най-нисък е този показател при предприятията в сектора на производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива - 1,2%. През 2023 г. са прекратили дейността си 32 125 предприятия, което представлява 7,9% от активните фирми през същата година. В резултат на това 1,9% от заетите лица са загубили работните си места. Най-голям е делът на прекратилите дейност предприятия в сектора "Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети" - 37,4% от всички закрити компании.

Министерският съвет е решил "Лукойл Авиейшън България" и „Лукойл България Бункер“ да бъдат обявени за обекти от критичната инфраструктура, свързана с националната сигурност на България. Решението на правителството е във връзка с отменени от Конституционния съд текстове в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и нефтопродукти. Според съда държавата няма правно основание да назначава свой особен търговски управител в тези две дружества от групата на "Лукойл" у нас. Решението на КС трябва да влезе в сила в следващите дни. "Лукойл Ейвиейшън България“ зарежда самолети с гориво, а „Лукойл – България Бункер“, доставя корабни горива .И двете дружества извършват единствено търговия с нефтопродукти, докато според сега действащия закон държавата може да упражнява надзор върху обекти, които преработват, съхраняват или пренасят нефт и нефтопродукти. Решението е част от антикризисен план, изготвен от правителството за гарантиране на оперативния контрол върху дружествата от групата на "Лукойл" и за предотвратяване на рискове за работата на рафинерията в Бургас и пазара на горива.

Компанията за логистични и индустриални имоти Си Ти Пи (CTP) е подписала два дългосрочни договора за наем на общо близо 16 700 кв. м площи в логистичния парк CTPark Sofia Ring Road с настоящите си клиенти „Бокс Нау“ (BOX NOW) и „Амперел“ (Amperel). Договорите са сключени през юни 2026 г. и са част от активната дейност на компанията в България през първото полугодие. Само през юни Си Ти Пи е подписала договори за наем на общо 18 900 кв. м, а обемът на отдадените под наем площи в българското ѝ портфолио е нараснал с 43 на сто на годишна база. От началото на годината общият обем на сключените договори за наем е с 56,4 на сто по-висок спрямо същия период на 2025 година. По-голямата сделка е с „Бокс Нау“, която ще наеме нова сграда с площ 10 000 кв. м, изградена по поръчка. Компанията ще премести дейността си от CTPark Sofia West и ще удвои капацитета си в България. Строителството на новия обект трябва да започне през 2026 г., а завършването му е планирано за 2027 година. „Амперел“ ще разшири присъствието си в CTPark Sofia Ring Road, като наеме допълнителни 6677 кв. м. С новото споразумение компанията ще удвои площите, които използва в парка. CTPark Sofia Ring Road се намира на Софийския околовръстен път между автомагистралите „Тракия“ и „Хемус“ и осигурява директен достъп до основните транспортни коридори в страната, както и до ключови градски артерии. „Си Ти Пи“ е най-големият публично търгуван собственик, инвеститор и оператор на логистични и индустриални имоти в Европа по брутна отдаваема площ. Към края на март 2026 г. компанията управлява портфейл от 14,7 млн. кв. м в 11 държави, а още 2 млн. кв. м са в процес на изграждане.

Държавното енергийно дружество "Булгартрансгаз" отчита чиста печалба от 207 млн. лв. за 2025 г., което е спад от 12% в сравнение с постигнатите 307 млн. лв. година по-рано. Намалението е в резултат от по-високите разходи за амортизации, както и от увеличените разходи за закупуване на въглеродни емисии, става ясно от финансовия отчет на "Булгартрансгаз" за миналата година. Компанията е с приходи от дейността от малко над 1 млрд. лв., което е символично увеличение с 1% спрямо 2024 г. Основен дял продължават да заемат приходите от пренос на природен газ - 888 млн. лв. преходи от пренос на природен газ, което е с 2% повече в сравнение с година по-рано. Разходите за дейността (без амортизации, обезценки, провизии и финансови разходи) са 381 млн. лв., което е увеличение от 7% спрямо година по-рано. Основен фактор за това е по-високата цена на природния газ през първите осем месеца на 2025 г., спрямо същия период на 2024 г., която оказва пряко влияние върху разходите за технологични нужди и себестойността на природния газ, използван за балансиране. Допълнително нарастване се отчита и при разходите за външни услуги, свързани с извършване на инспекции, ремонти и поддръжка на газопреносната мрежа, както и в резултат на общото повишение на цените в страната. Общият размер на задълженията към банки, свързани лица и по разсрочени плащания към изпълнители е намален от 1.45 млрд. лв. до 775 млн. лв.. Към края на м.г. общият размер на пасивите на компанията е 1.6 млрд. лв. при 2.3 млрд. лв. година по-рано, показва още отчетът. Намаляват както текущите, така и нетекущите пасиви, като силно впечатление прави силното намаление на нетекущите задължения към свързани лица, които падат до 47 млн. лв. при 243 млн. лв. година по-рано. Общият пренос на газ по мрежата до съседните държави нараства с 11% до 194.9 млн. MWh, като това се дължи основно на засилените потоци към Сърбия (по "Турски поток") и Румъния. 58% от пренесения газ е поел към Сърбия (при 63% през 2024 г.), 21% - към Румъния (при едва 14% година по-рано), а към Гърция са били пренесени 18% от природния газ, като това е леко намаление спрямо предходната година. Пренос има и към Северна Македония, накъдето е поел 1.8% от преноса, което е слабо намаление спрямо същия период на предходната година. Ггазовото хранилище "Чирен", има капацитет, който позволява съхранение до 650 млн. м³. Амбицията обаче е с неговото разширяване той да достигне до 1 млрд. куб.м, или грубо около 1/3 от годишното потребление на природен газ в страната. За 2025 г. в "Чирен" са добити 4.3 млн. MWh и са нагнетени 4.8 млн. MWh природен газ. Нагнетените количества надвишават тези от 2024 г. със 7.5%.

Общинският съвет на гр. Созопол ще разгледа предложение община Созопол да се откаже от своите 265 кв.м в урегулирания поземлен имот в края на стария град, който сега се ползва за паркинг. Идеята е общината да прехвърли на частната фирма "Е енд К" своя дял, а в замяна да получи 6 кв.м за построяване на улица и доплащане от 66 950 евро. Ако общинските съветници одобрят предложението, общината ще се откаже от имот, част от УПИ, в който има и частни собственици и сега се използва основно за паркинг. Той се намира непосредствено между пристанището на града, хотела BluBay и яхтеното пристанище, където се строи нов хотел - инвестиция на бизнесмена Атанас Бостанджиев. Настоящият статут на имотите е установен с решение на общински съвет в Созопол през 2014 г. Първоначално е съществувал един общ съсобствен имот с площ над 11 хил. кв.м. Този имот е принадлежал едновременно на община Созопол, "Е енд К" и "Марина Созопол". Общинският съвет одобрява доброволна делба, т.е. вместо всички да продължат да са съсобственици, имотът се разделя на отделни поземлени имоти. "Марина Созопол" притежава терен, където сега има заведение Djanam, отделно е собственик и инвеститор в новия хотел на място на паркинга на яхтеното пристанище. Община Созопол е собственик на улиците и тънка ивица непосредствено до спирката на автобусите. "Е енд К" притежава големият терен, който сега основно се използва за платен частен паркинг. Сега предложението е община Созопол да получи новообразуван имот с площ 6 кв.м, който ще стане част от улица, и 67 хил. евро, а "Е енд К" общинския имот с площ 265 кв.м, който влиза в парцела за хотелския комплекс. Частният собственик притежава 6423 кв.м, а общината - едва 265 кв.м. Затова предложението е внесено за разглеждане в общинския съвет, който може както да го одобри, така и да го отхвърли. Управлението на съсобствен имот в България се осъществява с решение на съсобствениците, притежаващи повече от 50% от общата вещ. От съотношението на 6423 кв.м частна собственост и 265 кв.м общинска собственост е видно, че община Созопол няма конкретен механизъм за контрол. Независим оценител е определил, че 6-те кв.м за улица струват 1950 евро, а 265 кв.м общински терен е 68 900 евро, или 260 евро/кв.м. Така се стига до цената за доплащане от почти 67 хил. евро. Инвеститорът предвижда изменение на регулацията на имотите, като ги обедини. След изменението ще се образува един нов с площ 6417 кв.м с предназначение "за хотелски комплекс, спорт и рекреация". Въпросната фирма "Е енд К" е собственост Свилен Кръстанов, съдружници са му Емил Тодоров и Костадин Шотев и фирмата "Евро пропърти мениджмънт" на Живко Бачийски. За 2024 г. дружеството има приходи 639 хил. лв., като половината от тях са печалба. Ако общинският съвет одобри сделката, следващата стъпка ще бъде изменение на устройствения план и съгласуване с НИНКН, тъй като теренът попада в архитектурния резерват на Стария Созопол.

Schneider Electric SE води преговори за придобиване на Shelly Group SE („Шелли груп“ ЕД), производител на интелигентни устройства за дома. Френската фирма за индустриални технологии работи с консултанти, докато договаря сделка на цена от около 70 евро на акция, включително за големи дялове, притежавани от акционери основатели, казват източниците на агенцията. Това би оценило българската компания на около 1,3 млрд. евро. Акциите на Shelly се търгуват във Франкфурт и София. Книжата поскъпнаха с 10% до 64,20 евро малко след 11 ч. във Франкфурт, което дава пазарна стойност на компанията от 1,2 млрд. евро. Най-големите инвеститори в Shelly са нейните съоснователи Димитър Стоянов Димитров и Светлин Илиев Тодоров. Обсъжданията продължават и сделката все още не е сигурна, казват източниците на агенцията. Shelly оперира на пазара на интернет на нещата – екосистема от продукти, които автоматизират домашния живот. Гамата на Shelly включва интелигентни сензори, осветление, интелигентни контакти и др. Сделка за Shelly би се вписала в плановете на Schneider Electric за увеличаване на приходите от устройства за интелигентен дом. Schneider Electric вече управлява IoT платформа, наречена EcoStruxure, която е внедрена в приблизително 480 000 обекта в здравеопазването, развлеченията, търговията на дребно и други основни сектори.

Приходите на „Корадо-България“ АД за полугодието на 2026 г. се увеличават с над 55% на годишна база, а печалбата на дружеството нараства 2,4 пъти. Значително увеличение има и при производство, което обаче се определя от производството на панелни радиатори (повишение от 66% на годишна база), докато при тръбните отоплителни тела има спад. Приходите от дейността на „Корадо“ отчитат ръст от над 55% до повече от 12,8 млн. евро при близо 8,3 млн. евро година по-рано. Продажбите към ЕС нарастват с 54% до общо 236 140 радиатора и от двата типа. Близо 7% е ръстът за България до 2073 броя от 1940 броя. Няма продажби в трети страни. Ръстът на разходите за дейността на дружеството надвишава 50% на годишна база към края на юни, като общите разходи достигат близо 11,9 млн. евро в сравнение с почти 7,9 млн. евро към края на юни 2025 г. Компанията отчита печалба преди данъци в размер на 983 хил. евро при 408 хил. евро по същото време на миналата година, което е с над 140% повече на годишна база.

Очаква се ръстът на възнагражденията в еврозоната да се ускори до началото на 2027 г., макар че ще остане значително под предишните пикови нива, съобщи Европейската централна банка (ЕЦБ). Индексът на паричния орган за проследяване на заплатите, сочи, че възнагражденията ще нараснат с 2,7% на годишна база през първото тримесечие на следващата година, след като се увеличат с 2,6% през третото и четвъртото тримесечие на тази година. Това е по-висок темп спрямо прогнозата за първите шест месеца, но все още е значително под пика от 5,2%, регистриран през 2024 г. Представителите на паричния орган следят внимателно динамиката на възнагражденията, докато се опитват да предотвратят превръщането на скока в цените на енергоносителите заради войната на САЩ и Израел в Иран в траен цикъл на по-високи заплати и цени, подобен на този след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Въпреки че миналата седмица представителите на ЕЦБ запазиха разходите по заемите без промяна след повишението с четвърт процентен пункт през юни, запознати с процеса източници твърдят, че те са готови да повишат лихвите отново през септември, освен ако перспективите за инфлацията не се подобрят значително.

Търговският дефицит на САЩ при търговията със стоки се е свил през юни, но с по-малко от очакваното, което предполага, че външната търговия вероятно отново е оказала отрицателно влияние върху икономическия растеж през второто тримесечие, предаде Ройтерс. По предварителни данни на Бюрото за преброяване към Министерството на търговията дефицитът е намалял с 4,2 на сто до 101,5 млрд. долара спрямо предходния месец. Анкетирани от Ройтерс икономисти очакваха дефицитът да достигне 100 млрд. долара. Вносът на стоки е намалял с 8,2 млрд. долара до 306,2 млрд. долара. Въпреки спада той остава на високо равнище, подкрепен от силното търсене на оборудване, свързано с развитието на изкуствения интелект, което в значителна степен се осигурява чрез внос. Износът на стоки също е намалял – с 3,8 млрд. долара до 204,7 млрд. долара. Правителството на САЩ ще публикува в четвъртък предварителната си оценка за растежа на брутния вътрешен продукт през второто тримесечие. Според проучване на Ройтерс сред икономисти американската икономика се очаква да е нараснала с 2,1 на сто на годишна основа през периода април–юни, което би съответствало на темпа на растеж, отчетен през първото тримесечие. Търговията е оказала отрицателен принос върху растежа на брутния вътрешен продукт през две поредни тримесечия. Очаква се основен двигател на икономическия растеж през второто тримесечие да са били инвестициите на бизнеса в оборудване, свързано предимно с развитието на технологиите за изкуствен интелект.

Централната банка на Сингапур (Monetary Authority of Singapore) предупреди за заплаха за световната икономика, ако бумът на изкуствения интелект (AI) затихне, и заяви, че напредъкът в моделите с AI и квантовите изчисления представлява значителни рискове за киберсигурността на финансовите институции. Паричната администрация (MAS), която е и финансовият регулатор на града-държава, посочва, че глобалният растеж, инвестициите и състоянието на финансовите пазари са дълбоко свързани със секторите на полупроводниците и центровете за данни и всяко забавяне може да има дългосрочни последици. Предупреждението дойде след като акциите на най-големите производители на чипове в Азия претърпяха сериозен спад на 28 юли в резултат на засилените опасения за трайността на възхода на изкуствения интелект. Книжата на фирмите за чипове и памети, които бяха двигатели на световните пазари през първото полугодие, защото инвеститорите залагаха, че ще бъдат най-големите бенефициенти от огромните разходи за AI, понесоха тежестта на разпродажбите през последните седмици. В изказване след публикуването на годишния доклад на MAS на 28 юли, Чиа заяви, че дори ако големите инвестиции в изкуствен интелект се отплатят и доведат до широко разпространено увеличаване на производителността, инфлацията може да се повиши и да има по-голямо търсене на енергия. Той добави, че в краткосрочен план очаква вложенията в AI да продължат да стимулират световната икономика. MAS отчете, че зависимата от търговията икономика на Сингапур се е оказала устойчива през първата половина на годината, въпреки смущенията, причинени от войната в Близкия изток. Тя е постигнала ръст от 6% в периода януари-юни 2026-а в сравнение със същия период на миналата година и спрямо 5% през второто полугодие на 2025-а. И макар че някои области, свързани с енергетиката, като производството на химикали, да са се свили с повече от 10%, те са били компенсирани от скок в технологичния сектор. Регулаторът обърна внимание на нарастващата зависимост на Азия от глобалните технологични инвестиции, като над 70% от растежа на износа тази година е свързан с електроника, задвижвана от изкуствен интелект, в сравнение с 46% през 2024 година. И подчерта заплахата за финансовите институции от увеличеното използване на AI от киберпрестъпниците и бъдещото включване на квантовите изчисления. Институцията обяви създаването на работна група, която да помогне на финансовите субекти да подобрят устойчивостта си на киберзаплахи и заплахи, предизвикани от изкуствен интелект.