Народното събрание ратифицира на две четения в едно заседание Договора за създаване на Европейския механизъм за стабилност (ЕСМ), с което България прави следваща ключова стъпка след присъединяването си към еврозоната. Европейският механизъм за стабилност е финансов инструмент на еврозоната, създаден през 2012 г., който предоставя заеми и подкрепа на държави членки при риск от тежки финансови затруднения. Средствата се отпускат срещу ангажимент за реформи и фискална дисциплина. След окончателното присъединяване България ще внесе първоначално около 603 млн. евро в рамките на пет години, като плащанията ще бъдат разсрочени на равни годишни вноски. Заради по-ниския БВП на глава от населението страната ни ще се възползва от 12-годишен преходен период с намалени вноски. В дългосрочен план общият български капиталов дял в механизма ще достигне близо 8,7 млрд. евро, а реално внесеният капитал - около 992 млн. евро.

През учебната 2025/2026 година в предучилищно образование (в детски градини и подготвителни групи в училищата) са записани 215,4 хил. деца. В края на миналата година в 2319 училища са записани за обучение 712,3 хил. ученици. Тези данни предостави Националният статистически институт (НСИ) от годишните си изследвания на предучилищно и училищно образование. През 2025 г. основно образование са завършили 56,5 хил. ученици, а средно – 44,7 хиляди. Към 31 декември у нас работят 1829 самостоятелни детски градини, от които 130 частни, отчита статистиката. В предучилищно образование, провеждано в детските градини и подготвителните групи в училищата, са записани 215,4 хил. деца, от които 51,4% са момчета. Обхватът на децата в това образователно ниво, изчислен чрез нетния коефициент на записване за учебната 2025/2026 година, е 89,7%. Този показател е най-висок в област Смолян (99,8%), а най-нисък – в област Кърджали (71,6%). През учебната 2025/2026 година в частни образователни институции са записани 6523 деца, или 3% от всички, които се обучават в предучилищно образование. Педагогическият персонал, зает в предучилищното образование, наброява 21,2 хиляди, като детските учители са 84,9% от общия брой. Сред детските учители преобладават жените (99,5%). В края на миналата година в страната работят 2319 училища, от които 125 начални, 1103 основни, 67 обединени, 115 гимназии, 499 средни, 21 училища по изкуствата, 24 спортни и 357 професионални гимназии. В сравнение с предходната година общият брой на училищата намалява с десет. Броят на учениците, записани във всички видове училища, е 712,3 хил., от които 16,3 хил. са записани в частни училища. Средно на една паралелка в държавните училища се падат по 22 ученици, а в частните - по 14. В професионални програми са записани 169,2 хил. ученици, като сред тях преобладават момчетата - 58% от общия брой. Основно образование през 2025 г. са завършили 56,5 хил. ученици, а средно – 44,7 хиляди. Първа степен на професионална квалификация е придобита от 520 ученици; втора и трета степен – съответно от 2,6 хил. и 21 хил. ученици. При завършилите програми за придобиване на трета степен професионална квалификация най-висок е относителният дял на учениците, изучавали специалности в област: „Техника“ (24,1%); „Информатика“ (18,1%); „Услуги за личността“ (15,8%); „Изкуства“ (12,1%); „Стопанско управление и администрация“ (12%). През учебната 2025/2026 година учителите (вкл. директори и заместник-директори с преподавателска заетост) във всички видове училища са 69,5 хил., от които 68,4% са със завършена образователно-квалификационна степен „магистър“. В учителската професия преобладават жените - 82% от общия брой, а една трета от всички учители са на възраст 55 или повече години.

Договори за наем на малко над 18 хил. кв. м складови площи са били сключени в София през първото тримесечие на тази година. Практически целият обем е отдаден на фирми в сферата на търговията на дребно и на едро, сочат данни на консултантската компания за бизнес имоти Cushman & Wakefield | Forton. Най-голямата сделка е сключена от онлайн търговеца eBag, който е наел 15 хил. кв. м в проект build-to-suit (имоти, изградени по поръчка на конкретен наемател) за логистична база в "Хемус Тех Парк". Основна черта на пазара е липсата на свободни площи, която възпрепятства динамиката и активното отдаване под наем. Собствениците на складови обекти споделят, че по-голямата част от запитванията през тримесечието са били за по-малки площи - до 2000 кв. м. Строителната активност през първото тримесечие е останала стабилна, като в процес на изграждане са 23 проекта. Обемът на площите в строеж достига 227 хил. кв. м, което е съпоставимо с нивото от четвъртото тримесечие на 2025 г. Около 51% от този обем е предназначен за отдаване под наем. Сред по-значимите започнати проекти в този период е производствено-складовата база на козметичната компания Biotrade в промишлена зона „Искър“. Завършените складови площи са достигнали 25 123 кв. м – най-високото ниво за последните три тримесечия. Въпреки привидно задоволителния обем той е разпределен между пет проекта, предназначени за собствено ползване. В резултат на новозавършените проекти общият обем на складовите площи се е покачил до 2,376 млн. кв. м, като спекулативните са останали без промяна – 805 хил. кв. м. Нивото на незаетост е останало критично ниско – под един процент, сочат данните на Forton. Пазарните условия през първите месеци на 2026 година в столицата са били в полза на наемодателите. Наемните нива за първокласни клас А логистични площи (над 10 хил. кв. м) са се повишили до 5,8 евро на кв. м, като тази стойност не включва таксите за обслужване и други разходи. Относително дребните инвестиционни сделки с индустриални и складови площи са обичайни за българския пазар и първото тримесечие на 2026 г. не е направило изключение. Три складови бази в София, Пловдив и Бургас с обща отдаваема площ от 6800 кв. м са сменили собствеността си срещу общо 6,73 млн. евро. Всички имоти са били придобити за собствено ползване. Доходността при първокласните логистични активи (над 10 хил. кв. м) е останала без промяна на ниво от 7,25%.

Eurobank Group чрез базирания в Люксембург Innovation Investment Fund („Innovation Fund“) обявява стратегическа инвестиция в CSoft – технологична компания със седалище в България, специализирана в основни банкови системи и дигитални решения. CSoft има утвърден опит в предоставянето на основни банкови и дигитални платформи на финансови институции на множество пазари. Нейните решения обхващат ключови области, включително дигитални канали, управление на риска, регулаторно отчитане и оперативна ефективност. Групата и CSoft имат дългогодишна история на сътрудничество, която доказва стойността от комбинирането на финансова експертиза с напреднали технологични възможности. Инвестицията надгражда тази стабилна основа и подкрепя устойчивия растеж на CSoft като доверен технологичен партньор на разнообразна и разширяваща се клиентска база.

Българската агенция за експортно застраховане (БАЕЗ) разработва нов продукт, свързан със застраховката "Гражданска отговорност", с подкрепата на Комисията за финансов надзор (КФН) и Министерството на финансите. БАЕЗ ще предоставя на застрахователите финансова гаранция, която до определен размер да покрива потенциалните обезщетения по "Гражданска отговорност". По този начин държавната компания поема част от риска, което би позволило на частните да предлагат услугата малко по-евтино и така да се неутрализира поскъпването на полицата, от което транспортния бранш се оплаква. Мярката обаче ще обхваща само камиони влекачи, при това такива за международен транспорт. Това по груби оценки прави около 10 000 хил. МПС, повечето от които във флотилиите на големите играчи. Освен това потенциалните плащания ще са лимитирани и съобразно капитала на БАЕЗ, който не е особено висок предвид досегашния обхват на дейността ѝ. Проблемът е, че заради дългите години на дъмпинг при "Гражданска отговорност" малко от играчите имат апетит в този сегмент. Извън извадената от пазара "ДаллБогг", тези, обслужващи влекачи, са предимно "Лев инс" и ОЗК, а останалите най-често оферират висока стоп-цена.

Българската фирма INGILIZ изработи ръчно обувките на DARA за Евровизия. Моделът VESPER е създаден като израз на модерна скулптурна женственост - остър архитектурен силует, издължен връх и контраст между мока мус и черна естествена кожа. Успехът на българската фирма Обувки с бранда INGILIZ са носени не само от DARA, но и от Анджелина Джоли, Парис Хилтън и Кари Ъндърууд, както и в продукции като Game of Thrones, House of the Dragon и Star Wars. Това са индивидуални, сложни поръчки с кратки срокове на изработка. Във фабриката в Пещера работят повече около 40 души, повечето дългогодишни служители. Фирма INGILIZ е единственият доставчик на компоненти за конвенционални обувки на Балканите - ходила, табани и калъпи. От фабриката в Пещера всеки ден излизат по 400 чифта обувки. Компанията изнася обувки основно за Италия, но като цяло луксозните български обувки се продават в цял свят. Европа е доста добър пазар за фирмата, САЩ, до скоро и Близкия Изток. 40% от производството отива за Китай, а останалото се разпределя между Европа и САЩ. Продуктите се приемат добре и на българския пазар, като у нас се продават около 6000 - 7000 чифта обувки годишно и около 3000 чанти. Източник: divident.eu

МВР е предотвратило опит за присвояване на активи на „ЕКОНТ ЕКСПРЕС“ АД за милиони. Преди дни от логистичната компания "потърсили съдействието на разследващите във връзка с реална опасност част от техните активи да бъдат изведени нелегално извън пределите на страната". Обект на престъплението били притежаваните на лизинг 47 влекачи и полуремаркета, които дружеството преотдава чрез сублизинг на друга фирма. От там обаче била подготвена схема за противозаконно разпореждане с чуждата собственост, при която товарните превозни средства да се транспортират в чужбина.

На заседанието си от 19.5.2026 г. КФН реши: 1. Не издава окончателна забрана за публикуване на коригирано предложение от Harisson Management Limited, Република Малта, за изкупуване чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг“ АД на 551 791 броя акции от капитала на „Арома“ АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството. 2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Старком Холдинг“ АД. Емисията е в размер на 200 000 000 евро, разпределени в 20 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 10 000 евро, с плаващ лихвен процент, равен на сбора от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 3,00%, но общо не по-малко от 5,00% и не повече от 7,50% на годишна база, платими на 6-месечен период, с дата на емитиране 08.04.2026 г. и дата на падеж 08.04.2033 г., с ISIN код BG2100013262. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 3. Одобрява член на съвета на директорите на „ПОД – БЪДЕЩЕ“ АД. 4. Одобрява представените промени в уставите на „Премиер Фонд“ АДСИЦ и на „Алтерон“ АДСИЦ. 8. Вписва емисия облигации, издадена от „Централна кооперативна банка“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 250 броя поименни, безналични, лихвоносни, неконвертируеми, първостепенни, непривилегировани, необезпечени, свободнопрехвърляеми облигации, структурирани да отговарят на изискванията за инструменти на приемливи задължения по смисъла на Глава XIII, Раздел II от ЗВПКИИП, с номинална стойност от 100 000 евро всяка, с ISIN код BG2100011266, с фиксиран лихвен процент за целия период на облигациите в размер на 7,25%, платим на годишни периоди, считано от 07.05.2026 г. – датата на регистрацията на емисията в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД, със срок на облигациите от 4 години. 9. Вписва емисия варанти, която ще бъде издадена от „Република Холдинг“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 14 690 752 броя обикновени, безналични, поименни, свободно прехвърляеми варанти, с емисионна стойност 0,10 евро всеки варант, с ISIN код BG9200001261, които дават право на притежателите на варанти на 1 096-тия ден, считано от датата на издаването им, да упражнят правото си да запишат съответния брой акции – базов актив на варантите по емисионна стойност 1,60 евро за акция, при конверсионно съотношение варант/акция 1:1. 10. Отказва да разгледа по същество подадените от „Инстакойнс Юръп“ ЕООД и „БЛОКНОУТ“ ЕООД заявления за издаване на разрешения за извършване на дейност като доставчици на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи. 11. Изпраща писмо до „Бифайнанс“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.

"Шелли груп“ ЕД ще разпредели като дивидент на акционерите малко над 2,36 млн. евро, осигурени от печалбата на дружеството за 2025 г. и неразпределената печалба. Акционерите ще получат над 1,9 млн. евро от печалбата и още близо 446 хил. евро от неразпределената печалба. Заседанието е свикано на 29 юни 2026 г. в София. Брутният дивидент на една акция възлиза на 0,13 евро – колкото беше изплатено на акционерите и през 2025 г. Дружеството отчете 25% ръст на консолидираните продажби на устройства през първото тримесечие на годината спрямо първото тримесечие на предходната година до близо 33 млн. евро в сравнение с малко под 26,4 млн. евро година по-рано. Нетната печалба на компанията към края на март възлиза на 7,5 млн. евро, което е с 33,5% повече на годишна база.

Съветът на директорите на „ИпоТех Софком“ АД предлага брутен дивидент от 0,11 евро на привилегирована акция за 2025 г.. Привилегированите акции са със срок 10 години до 2033 г., след което се конвертират в обикновени. Събранието на акционерите е свикано за 19 юни 2026 г. от 10 часа в София. Обикновените акции на дружеството са 3 млн. броя, а привилегированите са 801 706 броя. На 21 юни 2023 г. „ИпоТех Софком“ АД набра от инвеститорите малко над 2,4 млн. лева, или 80% от търсената максимална сума, след като продаде 801 706 акции. „ИпоТех Софком“ АД е дъщерно дружество на „София комерс-Заложни къщи“ АД. Компанията предлага кредити срещу ипотека, както и с поръчител. Нетната печалба на „ИпоТех Софком“ за 2025 г. е 962 хил. лв., при ръст спрямо 708 хил. лв. за 2024 г. Приходите са за 1,48 млн. лв., а разходите за дейността за 441 хил. лв. Разходите за данъци са 108 хил. лв.

Българският производител на електрически лодки „Хелиос Марин“ (Helios Marine) осъществи успешно IPO на пазар beam на Българска фондова борса (БФБ). В рамките на първичното публично предлагане бяха записани 278 671 акции на цена 8.75 евро за акция, с което компанията привлече капитал в размер на 2 438 371 евро. Средствата ще подкрепят следващия етап от развитието на дружеството и разширяването на производството на електрически лодки и яхти. Helios Marine е основана от братята Енчеви – предприемачи с дългогодишен опит в софтуерния сектор и зелената енергия, произхождащи от семейство с традиции в мореплаването, през 2021 г. в Бургас. Компанията развива собствена технологична платформа за морска електрификация и вече разполага с производствена база в Бургас, специализирана в серийно производство на електрически плавателни съдове. По време на аукциона инвестиционното дружество „ИПО Растеж“ реализира и първата си инвестиция в размер на 297 500 евро. Дружеството беше създадено съвместно от Българската фондова борда и 8 инвестиционни посредници с мисия да подкрепя първични публични предлагания и растежа на български компании на капиталовия пазар.

Броят на пчелните кошери във фермите в Европейския съюз е достигнал рекордните 9,4 милиона през 2023 г., сочат данни на Евростат. България е сред страните с най-голям брой пчелни кошери в ЕС - около 1 милион, нареждайки се след Италия, Румъния и Гърция. През 2023 г. Италия е разполагала с почти 1,9 милиона пчелни кошера във фермите, следвана от Румъния с 1,7 милиона, Гърция с 1,2 милиона и България с 1 милион. Общо в сравнение с 2020 г. броят на пчелните кошери в ЕС се е увеличил с 1,3 милиона, или с 16 процента - от 8,1 милиона до 9,4 милиона. Данните представят частична картина, тъй като статистиката за структурата на стопанствата обхваща само кошерите, регистрирани във ферми. Сред държавите, за които има налични данни, броят на пчелните кошери се е увеличил в 12 страни членки на ЕС. Най-силен ръст е отчетен в Италия - с 822 490 кошера, или 79 процента. Спад е регистриран в 10 държави, като най-голямо намаление има в Унгария - с 152 110 кошера, или 34 процента, и Испания - със 131 440 кошера, или 14 процента. Пчелите играят ключова роля за опрашването на земеделските култури както в по-топли, така и в по-студени климатични райони. Те могат да преживяват зимните месеци в кошерите си, използвайки запасите от мед.

Европейският съюз постигна съгласие за прилагането на търговското споразумение със САЩ, успявайки да избегне заплахата на президента Доналд Тръмп за нови мита, ако процесът се проточи. Преговарящите от Европейския парламент, Съвета на ЕС и Европейската комисия постигнаха компромис след повече от пет часа разговори по законодателство за прилагане на споразумението, постигнато миналото лято в голф курорта на Тръмп в Търнбери, Шотландия, съобщава Politico. Съгласно това споразумение ЕС трябва да премахне митата върху американски промишлени и някои селскостопански стоки, докато Вашингтон трябваше да ограничи налозите върху повечето европейски износ до 15 процента. Блокът обаче забави обсъжданията си, след като през януари Тръмп заплаши да анексира Гренландия, а след това отново през февруари, след като Върховният съд на САЩ отмени голяма част от тарифната му програма. След месеци вътрешни спорове в ЕС компромисът беше постигнат, след като Тръмп – разочарован от чакането – заплаши да наложи 25% мито върху европейски автомобили от 4 юли. Според окончателния текст на европейското споразумение, видян от Politico, ЕК може, по искане на ЕП или държава членка, да прекрати търговското споразумение, ако Вашингтон не намали митата върху европейските стоманени и алуминиеви продукти до края на 2026 г. Американските мита върху стоманата и алуминия достигат до 50% съгласно документ, подписан от Тръмп през април, и много законодатели от ЕС се оплакаха, че този ход нарушава ограничението, договорено в Търнбери. Според споразумението,  ЕК ще докладва на парламента и съвета за американските мита върху стоманата в края на тази година и ако установи, че САЩ не го спазват, ще прецени дали да прекрати споразумението. Преговарящите добавиха т. нар. клауза за изтичане на срока на действие, според която споразумението ще изтече през декември 2029 г. - почти година след като Тръмп трябва да напусне Белия дом. Текстът включва и предпазни клаузи, изискващи комисията да разследва, по собствена инициатива или по искане на поне три държави от ЕС, дали вносът представлява сериозна заплаха за местните индустрии. Това би могло да доведе до частично или пълно прекратяване на търговското споразумение. Въпреки това, формулировката за анулиране на споразумението от Търнбери, ако САЩ отново заплашат териториалния суверенитет на ЕС – което Европейският парламент поиска, след като Тръмп заговори за анексирането на Гренландия – не беше включена. Текстът сега отива за гласуване в Европейския парламент, очаквано по време на пленарната сесия от 15 до 18 юни в Страсбург. От решаващо значение е, че той дава право на ЕК да се произнесе дали САЩ нарушават споразумението „Търнбери“ и оставя на изпълнителната власт на ЕС да реши дали да го суспендира. Версията на предложението, предпочетена от ЕП, би принудила комисията автоматично да суспендира споразумението в случай на нарушение.

Южна Корея планира изграждането на поне 10 мащабни соларни комплекса в централната и източната част на страната като част от амбициозна стратегия за увеличаване на капацитета за възобновяема енергия до 100 GW до 2030 г. Това става ясно от новия 10-годишен национален план за развитие на сектора, представен от Министерството на климата, енергетиката и околната среда. Планът е първата цялостна държавна стратегия за разпределение и развитие на възобновяемата енергия в страната и е ключов елемент от национално определения принос (NDC) на Сеул за 2035 г. Целта на южнокорейското правителство е до 2035 г. 30% от електроенергията в страната да се произвежда от възобновяеми източници. За сравнение, през миналата година делът на зелената енергия е бил едва 11,4% от общото производство. Според плана, новите соларни мегакомплекси ще бъдат разположени в района около Сеул, в централната провинция Чунчхон и в източната провинция Гангуон. Правителството предвижда изграждането на допълнителни соларни инсталации с общ капацитет от 44,2 GW върху индустриални зони, пътна инфраструктура и обществени съоръжения като училища и паркинги. Сеул поставя и още една амбициозна цел - възобновяемата енергия да стане по-евтина от втечнения природен газ (LNG) до 2035 г. Правителството планира цената на соларната електроенергия да спадне от сегашните около 150 вона за киловатчас до 100 вона през 2030 г. и под 80 вона през 2035 г. При вятърната енергия целите също са агресивни. Производството от наземни вятърни паркове трябва да поевтинее от 180 вона за kWh до под 150 вона до 2030 г. и до 120 вона до 2035 г. При офшорните вятърни паркове цената трябва да падне от 330 вона до под 250 вона до края на десетилетието и до около 150 вона за kWh през 2035 г.