Според анализ на Българската народна банка (БНБ), пазарът на труда в България показва едни от най-затегнатите условия в цяла Централна и Източна Европа. Равнището на безработица е ударило историческо дъно от едва 3.5%. Дефицитът на кадри е увеличил преговорната сила на работниците, което пък е довело до висок ръст на заплатите, изпреварващ както инфлацията, така и производителността на труда. Средно над една трета от предприятията в страната посочват недостига на персонал като основен фактор, който ограничава тяхната производствена дейност. Съотношението между свободните работни места и броя на търсещите работа лица също отчита исторически най-високи стойности. През 2026 г. растежът на заетите лица ще остане висок, подкрепен от все по-важната роля на работниците от трети страни на краткосрочни договори. От страна на предлагането неблагоприятните демографски процеси, които се отразяват в намаляване на населението в трудоспособна възраст, могат да се откроят като основния фактор, който води до затягане на условията на пазара на труда в България. Населението в трудоспособна възраст (15-74 години) отбелязва понижение с 8.5% в региона през периода 2001-2025 г., докато в еврозоната се отчита повишение от 5% за същия период. Загубата на работа заради изкуствен интелект не просто води до безработица, но и оставя трайни белези. Именно заради това през 2028 г. БНБ очаква безработицата да падне до 3%. Негативният шок във външната среда в резултат от конфликта в Близкия изток се отрази значително върху инфлацията в страната. Според допусканията растежът на външното търсене за български стоки и услуги в базисния сценарий ще се забави до 2.1% през 2026 г., което е значително под средноисторическия темп на растеж и е под заложеното повишение в макроикономическата прогноза от март 2026 г. През 2027 г. и 2028 г. се очаква растежът на външното търсене да се ускори съответно до 3.1% и 3.8% въпреки продължаващите процеси на търговска фрагментация.

Българското зърнопроизводство е изправено пред нов исторически връх, като прогнозите сочат, че предстоящата реколта от пшеница ще надхвърли 7,5 милиона тона. Това ще подобри миналогодишния рекорд от малко над 7,3 милиона тона, стана ясно от коментара на Тодор Стойков, председател на Управителния съвет на Асоциацията на търговците на зърно и фуражи. През настоящия сезон в страната предстои да бъдат ожънати между 11,5 милиона и 12 милиона декара с пшеница, което я утвърждава като водеща зърнена култура у нас, следвана от слънчогледа с близо 10 милиона декара. Паралелно с това се наблюдава силен ренесанс и сериозно увеличение на площите с ечемик, които вече достигат близо 2 милиона декара, благодарение на отличните реколти и приличните пазарни цени в последно време. Докато преди 2022 година родната пшеница често е била класифицирана предимно като фуражна, свиването на украинските доставки принуди големите държави вносителки от Северна Африка, като Алжир и Тунис, да смекчат качествените си спецификации за покупка. Това позволи на българското зърно да се впише в новите изисквания, като към момента Алжир се е превърнал в най-крупния външен пазар за продукцията ни. При ечемика основните направления за износ включват Испания, Северна Африка и Близкия изток, допълнени от стабилно вътрешно търсене от страна на родните свинекомплекси и заводи за малц. Ключов фактор за конкурентоспособността на сектора се оказа изграждането на нови пристанищни терминали във Варна и Бургас, реализирани изцяло с частни инвестиции и без пряко държавно участие. Новата инфраструктура позволява обработката и товаренето на кораби от най-големия клас за насипни товари, което драстично намалява транспортните разходи за далечни дестинации и изравнява позициите на страната ни спрямо преките ѝ регионални конкуренти. Въпреки инфраструктурния напредък, браншът продължава да се сблъсква с тежки административни бариери в лицето на високите фитосанитарни такси при експорт към трети страни. Настоящата тарифа от 1,72 евро на тон означава, че за издаването на фитосанитарен сертификат за стандартен 30-хиляден кораб търговците трябва да заплатят около 50 хиляди евро. Тази сума в крайна сметка се отчислява директно от изкупната цена и се поема от българските земеделски производители. По този начин те получават с 1,72 евро на тон по-малко в сравнение с румънските си колеги, тъй като в Румъния същият разход за фитосанитарен сертификат за аналогичен кораб възлиза на едва 120-130 евро.

Хотелите в България, които са получили най-високата категория пет звезди, през изминалата година до юни:

Най-новият луксозен хотел пет звезди в Боровец е Flora Boutique Hotel. Петте звезди хотелът получава в началото на 2026 г. Собственик е "Флора инвестмънтс", дружество с едноличен собственик "ГБС интернешънал". Flora Boutique Hotel предлага само 17 помещения от различен тип - уелнес суитове със собствена сауна, апартаменти с вана под покривните прозорци и шале апартаменти с камина и масажно легло. Ресторантът на хотела - Roots е с капацитет 60 души. Хотелът е на метри от кабинковия лифт "Ястребец" и разполага със ски гардероб. Flora Boutique Hotel разполага с тренировъчен център, частна прожекционна зала, интерактивна детска зона, лоби бар с камина и библиотека.

Villa Rossa Luxury & Spa е бутиков петзвезден хотел в Нареченски бани, който отваря през ноември 2025 г. Комплексът от сгради е бивша резиденция на социалистическата номенклатура, строена между 1959 и 1963 г. Основната сграда е с 23 стаи, има четири самостоятелни вили. Хотелът е разположен в 23 декара гора над селото, край дефилето на река Чая в община Асеновград. В реконструкция, продължила почти четири години, собствениците й от "Наречен СПА" се опитват да запазят идентичността й, като я адаптират в бутиков уелнес комплекс. Хотелът разполага със собствен извор с минерална вода, която захранва басейни с температура между 25 и 26 градуса. Освен СПА зоната комплексът има фитнес, лоби и уиски бар, винарна. След промените бившата резиденция е занемарена и разграбена. Министерството на отбраната, в чиито активи е зачислена, я продава на търг за имоти с отпаднала необходимост през 2021 г. на "Наречен СПА". Сега това дружество е собственост на "Булстрой къмпани" с управител Росен Илиев. В тази компания братът и синът на Илиев са съдружници с адвокат Владислав Сергиев. Росен Илиев е собственик на винарска изба Villa Daros в Кресна и управител на транспортната "МТК гроуп", която по договор с общината обслужва 17 северни линии на градския транспорт в София срещу 141 млн. лв.

Noma Boutique Hotel се намира в източната част на Слънчев бряг, на 150 м от плажа. Това е някогашният хотел "Иглика", който е изцяло реновиран през 2025 г. и сега работи целогодишно. Представлява триетажна сграда с 47 стаи и 94 легла. В "Нома бутик хотел" има градина, външен басейн с бар, ресторант-градина, лоби бар и релакс център. Категория пет звезди получава през септември 2025 г. Хотелът е собственост на дружеството "Нома парадайз", регистрирано през 2024 г. През компанията "Интенсо 2012" той принадлежи на кипърския гражданин Антонис Ортодоксу - половината от дяловете, а другата половина си поделят Панайот Желязков и съпругата му. Стопанисва се от дружеството "Ортанна", собственост на Андонис Ортодоксу. Компанията е част от базираната в Кипър Orthodoxou Travel & Tours - основана през 1995 г., базирана в Ларнака и собственост на Ортодоксу. Освен в Кипър работи в Гърция и в България.

Разположен близо до входа на стария град и на 600 метра от плажа, хотел The Mill в Несебър отваря този юни. Той е 5 звезди и има 48 стаи и апартаменти. Има СПА център, външен басейн, фитнес. Собственик е базираното в Несебър дружество "Би. Ейч. Ер." на Ваня Филипова. От апортирания терен в компанията се вижда, че това е бившият хотел "Менабрия". Сегашното дружество, собственик на The Mill - "Би. Ейч. Ер.", до 2019 г. е било свързано с тази компания. Тогава е придобито от Ваня Филипова, която няма много други активни фирмени участия. Предишният хотел е бил едва три звезди.

Бизнес хотелът East Plaza Hotel е част от комплекс от жилищни и административни сгради, който се намира в локалното на бул. "Цариградско шосе", в посока към летището, в близост до кръговото на "4-ти километър". Категория пет звезди получава през октомври 2025 г.. Инвеститор в комплекса е дружеството "Изток плаза инвест" на собственика на болница "Софиямед" д-р Михаил Тиков. Той се стопанисва от дъщерното дружество "Изток плаза хотел". Хотелът е 26-етажен и предлага 147 стаи и апартаменти с 294 легла, разделени тематично в две етажни зони - Plaza Floor (4-7 етаж) и Sky High Floor (8-12 етаж). East Plaza Hotel е планиран и за конферентен туризъм - в сградата има 1000 кв.м площ за събития, седем многофункционални зали с естествена светлина и съвременна техника. В хотела има също основен ресторант, наречен Sunset, със 100 места и бар The Moon с 50 места. Два етажа са отделени за Wellness & Fitness Center Orbita. Хотелът е завършен и обзаведен е през август 2025 г. Все още не е официално категоризиран.

В пететажната сграда на Hayashi с над 4000 кв.м РЗП се предлагат четири категории луксозни апартаменти - Deluxe, Elegance, Executive и Signature. Площта им варира между 50 и 100 кв.м и най-големите са предназначени за настаняване до четири души (само за 16+ години). За удобството на гостите в хотела има също СПА център, фитнес център, подземен паркинг и ресторант. През миналата година Hayashi Boutique Hotel & Residences нашумя в медиите с това, че в компанията зад проекта - "Пи енд Оу риъл естейт", съдружник е съпругата на тогавашния министър-председател Росен Желязков. Ралица Терзиева има 30% дял през дружеството си за почистване "Тера пет 08". Мажоритарен акционер със 70% е Пламен Митев (бивш представител на "Мерцедес" за България). В официалната декларация на премиера и семейството му е посочена инвестиция в хотела от 9 млн. лв., финансирана чрез банкови заеми и лични средства. Различни експерти обаче го оценяваха в публичното пространство на около 20-30 млн. евро и дори имаше искане за създаване на временна парламентарна комисия по случая. Земята за хотела от 3.5 дка е купена през 2009 г. с кредит от 1 млн. лева, а строителството започва през 2023 г.

В Слънчев бряг: категория пет звезди през последната година са получили (но и преди са имали, сега е подновена, тъй като е срочна) вилата "Мария Ревас", хотел "Планета", хотел-резиденс "Дюн" и "Галеон резидънс & СПА".

В Несебър от тази категория е "Сол Несебър палас". В Ривиера - подновена е категорията на "Оазис" и "Ривиера бийч".

В Албена новият петзвезден хотел е "Маритим Парадайс блу Албена".

В Приморско категоризирани с пет звезди са три хотела - Perla Beach Luxury, както и "Жерави Александрия клуб" (повишен от четири звезди) и "Белведере Александрия клуб" (по-скоро прекатегоризация). Първият е собственост на "СОТ-Сигнално охранителна техника", вторият - на "Белведере пропъртис", което принадлежи на чешката "Александрия груп". И двата се управляват от "АС хотели" - дружество, също собственост на "Александрия груп".

Grifid Noa е най-новият, девети, петзвезден хотел в курортния комплекс Златни пясъци и първият хотел пет звезди в портфолиото на Grifid Hotels - веригата със собственик Григор Фиданов, която включва още седем четиризвездни хотела по Черноморието.

При градските хотели петзвездната си категория са подновили софийските бизнес хотели "Гранд хотел София" и хотел "Маринела" (бившият Японски), както и Гранд хотел "Милениум". В София пет звезди е получила и "Каза Бояна" - хотел с 16 стаи и 32 легла в категорията хотел-резидънс, собственост на дружеството "Де-Джорджо" на Иван Василев. В Пловдив с пет звезди е Vizualiza - хотел с 45 стаи, собственост на двамата акционери в "ПИМК холдинг груп" Илиян Филипов и Пенко Несторов и на реставратора Цветан Пулев.

Европейската комисия (ЕК) официално прекрати наказателната процедура срещу България, свързана с монополното положение на държавното дружество „Информационно обслужване“ АД. Решението на Брюксел слага край на двугодишен спор относно практиката на българската държава да възлага мащабни IT поръчки без конкурс. Проблемът датира от 2019 г., когато с промени в Закона за електронното управление „Информационно обслужване“ бе обявено за Национален системен интегратор с изключителни правомощия. Този модел задължи държавните институции да възлагат системно-интеграционните си дейности директно на компанията, заобикаляйки Закона за обществените поръчки. Това привлече вниманието на ЕК и през декември 2024 г. тя стартира наказателна процедура с аргумент за нарушаване на Директива 2014/24/ЕС за обществените поръчки. През юли 2025 г. Брюксел засили натиска, изпращайки мотивирано становище – последна стъпка преди завеждането на дело в Съда на ЕС и налагането на тежки финансови санкции. Основният юридически проблем за Брюксел бе, че директното възлагане на държавни поръчки без конкурс („инхаус“) е законно само ако дружеството е 100% държавна собственост. В „Информационно обслужване“ обаче около 0.51% от капитала (11 598 акции) се държеше от над 2600 частни лица – предимно бивши служители, придобили дялове при приватизацията. Този минимален частен дял превръщаше държавните договори в неправомерна помощ и нарушение на конкуренцията. За да изчисти този дефект, през август 2025 г. компанията започна обратно изкупуване на акциите. Процесът обаче се забави и първоначалният 6-месечен срок се оказа недостатъчен, като към пролетта на 2026 г. бяха изкупени едва 60% от тях. Причините за забавянето са чисто логистични – издирването на хиляди дребни акционери или техните наследници отнема време, а и законът не ги задължава да продават. На този фон изникна нова подробност. Българската асоциация по информационни технологии (БАИТ) наскоро придоби символичен пакет от 46 акции на „Информационно обслужване“ от частно лице, декларирайки намерение да присъства на общите събрания и да следи за прозрачността в сектора от името на IT бизнеса. Брюксел се съгласи да затвори досието благодарение на три основни аргумента: Капиталът се чисти: България обясни, че частните акции са просто остатък от приватизацията през 90-те години, и показа, че държавата вече активно ги изкупува обратно, за да стане единствен собственик; 96% работа за държавата: Финансовите отчети доказаха, че „Информационно обслужване“ не е пазарен играч, който се конкурира с частния бизнес. По закон право на директни поръчки имат фирми, които работят поне 80% за държавата, а при българското дружество този дял е 96% за 2024 г.; По препоръка на ЕК бяха въведени нови, по-строги правила и готови образци на договори. Вече има тристранен контрол (между Министерството на електронното управление, ведомството-клиент и компанията-изпълнител). Това гарантира пълна прозрачност и ясни правила, ако се наложи част от работата да се превъзлага на външни IT фирми.

"Монди Стамболийски" е пред продажба, след като групата Mondi реши да се изтегли от страната заради разрушителния пожар от края на 2024 г. Купувач е новорегистрирано дружество на собствениците на "Винпром Пещера". Сделката, която очаква одобрение от КЗК, ще сложи край на хартиеното производство в завода. Бъдещето на площадката остава неясно, след като дружеството вече отписа активи за над 100 млн. евро и съкрати почти целия си персонал. "Монди Стамболийски" доскоро беше най-големият производител на хартия в страната и най-голям работодател в общината, но в края на 2024 г. спря работа след голям пожар в завода. От подадено в КЗК искане от 12 юни става ясно, че "Орбиас" и "Солатер" планират да придобият "Монди Стамболийски" чрез новосъздаденото дружество "АС индъстри". Последното е регистрирано през април тази година с 2500 евро капитал, като 70% държи "Орбиас" на Атанас Петров, а 30% - "Солатер" на Антон Щерев. През същите дружества двамата са основатели и собственици с по 50% на "ВП брандс интернешънъл" ("Винпром Пещера"). Сделката ще бъде за самата компания "Монди Стамболийски", а не за активите й. Това вероятно обяснява и предприетите операции по увеличение и последващо намаление на капитала на дружеството по-рано тази година, с което да бъде изчистен балансът. Заводът спря работа след пожар в края на септември 2024 г. Тогава от компанията посочиха, че са нанесени големи материални щети, които правят невъзможно продължаването на производството. След като направи оценка на средствата, необходими за възстановяване на работата, групата прецени, че е по-добре да прекрати дейността си в България. Според отчета на Mondi към края на 2025 г. разходите за затварянето са 113 млн. евро. От отчета на българското дружество за 2024 г. пък става ясно, че ръководството на групата е преценило да не отправя застрахователни претенции във връзка с пожара, което вероятно е резултат от решението заводът да бъде затворен. Застраховател на дружеството е "Булстрад Виена иншурънс груп". За последната година, в която реално е работил заводът - 2024 г., компанията отчита спад на приходите с 16.5% до 81.8 млн. евро, както и известно свиване на произведената продукция, тъй като реално три месеца производство не е имало. Още в началото на 2025 г. компанията започна подготовка за прекратяване на дейността, включително съкращения на персонала. Към момента в "Монди Стамболийски" работят под 60 души. Преди да спре производството, заетите бяха около 300.

Новият търговски център „Променада Пловдив“, зад който стои инвеститорът „Непи Прожект Фор“ ЕООД, се очаква да отвори врати през 2028 г. Южноафриканският фонд, известен като собственик на столичните молове „Сердика Център“ и „Парадайс Център“, обяви плановете си за Пловдив още през 2018 г. Първоначално обектът трябваше да заработи до края на 2020 г., но пандемията принуди компанията да замрази инвестициите си в Централна и Източна Европа. В момента се финализира техническата документация в сътрудничество с Ателие „Серафимов архитекти“. Комплексът е с брутна отдаваема площ от 62 000 квадратни метра и с капацитет за над 200 търговски обекта.

Първите български червени домати за това лято вече са в магазинната мрежа. От днес първата реколта български червени домати от производител „Гард Инвест“ вече е в магазините на Kaufland. Очакванията са до края на лятото да се реализират общо над 1 200 тона български домати от всички родни производители. През 2025 г. през магазините на веригата са били продадени над 1000 тона български домати. В плановете на компанията е заложен ръст от над 20% в обема на изкупната продукция за това лято. Официалният старт на кампанията беше даден в стопанството на „Гард Инвест” в гр. Раковски. Производителят работи с ритейлъра от 2013 г., като в магазините на Kaufland той реализира продукция от над 90 дка оранжерийни поливни площи. Kaufland България ежегодно разширява дела на българските плодове и зеленчуци в магазинната си мрежа. Един от водещите инструменти за това са Договорите за предварително изкупуване на българска селскостопанска продукция. От старта на програмата през 2019 г. досега през нея са реализирани общо над 100 000 000 кг/бр плодове и зеленчуци. Към момента ритейлърът има договорни отношения по тази програма с над 35 стопанства. В рамките на програмата насърчаваме прилагането на добри земеделски практики, като значителна част от партньорите ни са сертифицирани по GLOBAL G.A.P - международно признат стандарт, който удостоверява спазването на високи изисквания за качество, безопасност и устойчиво производство.

Пловдивските общински съветници с пълно единодушие отказаха да продадат без търг общински терен с площ 638 кв. м. на бул. "Васил Априлов" 116. Върху земята е издигнато заведението "Каза де Куба" и неговият собственик Иван Нанев чрез фирмата си "Глобъл фан" ООД е пожелал да купи и парцела. Съветниците съобразиха решението си за отказ с факта, че общинският имот попада в зона за комплексно застрояване според Общия устройствен план на Пловдив. Преди пет години Иван Нанев поискал да купи земята, но Разпоредителната комисия към общината е отхвърлила искането. По случая има две съдебни решения - на Административния съд в Пловдив от 2024 г., потвърдено от ВАС от 2026 г., с които се отменя решението на кмета за отказ. В мотивите се изтъква, че няма изрично решение на Общинския съвет. Сега Нанев отново заяви желание да придобие земята, което не беше удовлетворено. Решенията на ОбС по целесъобразност не подлежат на съдебен контрол. Пазарната стойност на имота при запазване на съществуващото застрояване е 165 300 евро без ДДС (323 298,70 лв. без данъка). В хипотезата за реализиране на инвестиционно намерение при промяна на ПУП по показателите на устройствената зона, пазарната стойност е в размер на 651 400 € без ДДС (1 274 027,66 лв. без ДДС). Данъчната оценка на недвижимия имот общинска собственост, съгласно удостоверение от 5 май 2026 г. на дирекция МДТ при Община Пловдив, е в размер на 15 302,40 € (29 928,89 лв.). Имотът има потенциал за реализиране на застрояване, което надхвърля обема на сега построената сграда. Това би довело до допълнително натоварване на съществуващите съседни имоти - в непосредствена близост са изградени и функционират четири 8-етажни жилищни сгради и детска ясла, като техническата и социалната инфраструктура, които ги обслужват вече функционира на границата на капацитета си. Това създава риск от влошаване на транспортната достъпност и паркирането, както на достъпа на деца до близката детска ясла и парково пространство. По-интензивното застрояване може да има неблагоприятно въздействие върху околната среда и градската среда, включително чрез намаляване на озеленените площи, ограничаване на достъпа до светлина и въздух, както и нарушаване на установения архитектурен и пространствен баланс в района. Следва да се отчете, че съществуващото застрояване отразява определена устройствена логика и характер на зоната, чието рязко изменение би могло да доведе до дисбаланси и конфликт с обществения интерес, включително с очакванията на местната общност. Източник: Plovdiv24.bg.

Най-голямата българска фармацевтична компания "Софарма" да раздаде втори дивидент от 0.052 евро на акция за 2025 г., гласува общото събрание на дружеството. "Софарма" вече изплати по 0.045 евро дивидент за първото полугодие на миналата година. Според отчета на компанията приходите й са нараснали от 246 на 288 млн. лв., а нетната печалба - от 28.2 на 36.3 млн. лв. Консолидирано "Софарма" е с 2.645 млрд. лв. приходи и нетна печалба 129.1 млн. лв. през 2025 г. "Софарма" постига 172% ръст на неконсолидираната печалба през първото тримесечие на тази година, като нетната печалба се увеличава от 6.35 млн. лв. на 17.3 млн. евро. Иван Бадински, директор на "Софарма" от времето на приватизацията й през 2000 г. излиза в пенсия и на негово място в Съвета на директорите е избран Борис Борисов, финансов директор на "Софарма". "Софарма" предстои да сключи две нови сделки до края на годината, с които да разшири присъствието си на лекарствения пазар. В стратегията на "Софарма" е да наложи на Балканите веригата си аптеки SOpharmacy, под който бранд оперират обекти в България, Сърбия и Беларус. "Софарма" присъства в под 2% от световния пазар извън САЩ, Япония и Германия.

Дъщерното дружество на „Градус“ АД – „Градус-98“ АД, ще разпредели дивидент от натрупаната неразпределена печалба за минали години. Акционерите на „Градус-98“ са гласували на общо събрание на компанията разпределянето на 10 млн. евро. От тях „Градус“ АД ще получи 9,995 млн. евро, посочва се в съобщението. От други две дъщерни компании - „Милениум 2000” ЕООД и „Градус – 1“ ЕООД, "Градус" получи общо 5 млн. евро дивидент. „Градус“ АД отчете 22 хил. евро приходи от дивиденти за първото тримесечие на 2026 г. Приходите от дейността на дружеството за отчетния период възлизат на 34,4 млн. евро в сравнение с 22,2млн. евро година по-рано, или се увеличават с почти 55% на годишна база. Близо половината от продажбите на „Градус“ (за над 16,7 лн. евро) се осъществяват в България. Делът на продажбите в Европа скача двойно до 28% от общите продажби (над 9,7 млн. евро). Останалите 23% (7,8 млн. евро) са реализирани в трети страни. Общите приходи са за над 36,2 млн. евро спрямо 22,66 млн. евро година по-рано. Разходите на дружеството нарастват към края на март с над 35% до над 31,7 млн. евро от 23,4 млн. евро. Компанията реализира нетна печалба в размер на 4,1 млн. евро към края на март при загуба за малко под 700 хил. евро година по-рано. Общото събрание на акционерите на „Градус“ гласува на заседанието си на 10 юни разпределянето на дивидент в размер на близо 5,8 млн. евро, или 0,035 евро на акция. Дружеството сключи наскоро и голяма сделка – за птицевъдния комплект в с. Черни връх, община Камено, област Бургас. След въвеждането му в експлоатация компанията очаква производственият капацитет на пилешко месо да се увеличи с 50%.

Съветът на Европейския съюз потвърди предложеното в началото на юни от Европейската комисия откриване на процедура за прекомерен дефицит срещу България, като препоръча на българското правителство да предприеме мерки за овладяване на публичните разходи. Това се посочва в препоръка на Съвета на ЕС, публикувана в Официалния вестник на ЕС.  България следва да гарантира, че номиналните темпове на растеж на нетните държавни разходи не надвишават 4,2 на сто през 2026 г., 3,4 на сто през 2027 г., 3,4 на сто през 2028 г. и 3,2 на сто през 2029 г., препоръчва Съветът на ЕС, като уточнява, че по този начин страната следва да преодолее състоянието на прекомерен дефицит до 2029 г. Крайният срок, до който България трябва да предприеме ефективни действия и да представи необходимите мерки заедно с проекта си за финансов план за 2027 г., който трябва да бъде представен на ЕК и Еврогрупата, е 15 октомври 2026 г. България следва да докладва за постигнатия напредък при изпълнението на настоящата препоръка най-малко на всеки шест месеца - през пролетта в рамките на годишния си доклад за напредъка до 30 април, и през есента в проекта си за бюджетен план до 15 октомври, докато прекомерният дефицит не бъде коригиран, пише още в позицията на Съвета на ЕС. До 2028 г. на България се разрешава да надвишава посочените максимални темпове на растеж на нетните разходи, определени от настоящата препоръка на Съвета, доколкото нетните разходи, свързани с отбрана, не се отклоняват с повече от 0,6 до 0,9 процента от максималните стойности. След 2028 г. на България може да бъде разрешено да надвишава максималните темпове на растеж на нетните разходи, при положение че те са свързани с доставки на военно оборудване, договорени преди края на 2028 г. С цел да се осигури отчитане на допълнителните разходи, българските власти трябва да включат действителни и планирани данни за общите разходи за отбрана, включително инвестициите в отбраната и всички разходи, които ще се финансират чрез заеми по програмата SAFE. Министерството на финансите публикува проект на държавен бюджет за 2026 г. с очакван дефицит в размер на 5,7 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). Размерът на бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП), изразен като дял от БВП, през прогнозния период 2026-2028 г. е дефицит от 5,7 на сто от БВП през 2026 г., 3,8 на сто от БВП през 2027 г. и 3,0 на сто от БВП през 2028 г. Параметрите на бюджетната рамка за периода 2026-2028 г., доколкото позволяват възможностите за корекции още от тази година, са съобразени с предложението на Европейската комисия за активиране на процедура по прекомерен бюджетен дефицит и с необходимостта от стабилизирането на публичните финанси в средносрочен план.

Икономиката на САЩ неочаквано e отбелязала ръст от 2,1 на сто на годишна основа през периода януари - март 2026 г., съобщи Министерството на търговията, представяйки третата си окончателна оценка за икономическия растеж. В предишния отчет на ведомството беше посочено, че икономиката е наддала с 1,6 на сто през първото тримесечие на годишна основа. Вносът, който се изважда при изчисляването на БВП, е нараснал с по-бавен темп, отколкото беше предвидено в предишната оценка за икономиката през януари–март. Все пак вносът е отнел 1,49 процентни пункта от икономическия растеж в САЩ през първото тримесечие, въпреки че през предходния период въздействието беше дори по-голямо - 2,59 процентни пункта. Именно вносът се явява основен фактор за възходящата ревизия на данните на Министерството на търговията. Темпът на реалният брутен вътрешен продукт (БВП) се е възстановил след слабия годишен ръст от 0,5 на сто през последните тримесечие на 2025 г., когато 43-дневното частично спиране на работата на федералното правителство оказа негативно влияние върху икономиката.  Бизнес инвестициите са регистрирали рязко нарастване, вероятно отразявайки инвестиционния бум в областта на изкуствения интелект. Потребителските разходи обаче, които съставляват около 70 на сто от икономическата активност в САЩ, са спаднали значително спрямо предходното тримесечие и спрямо предишната прогноза на Министерството на търговията. Това може да се разглежда като признак, че потребителите ограничават разходите си на фона на по-високите цени на бензина заради войната в Близкия изток, уточнява АП. Без да се отчитат разходите за жилища, частните инвестиции в САЩ са скочили с 10,6 на сто в сравнение с ръст от 2,4 на сто през четвъртото тримесечие на миналата година. Инвестициите в оборудване за обработка на масиви с данни също са рязко нагоре – с 39,9 на сто, тъй като компаниите са се надпреварвали да оборудват своите центрове за данни, знак за бума в областта на изкуствения интелект. Инвестициите в жилищното строителство в САЩ, които биват затруднени от високите лихви, са спаднали със 7,8 на сто в периода януари-март. Това е най-значителният спад на показателя от края на 2022 г. и пето поредно тримесечие, в което са намалели. Разходите и инвестициите на федералното правителство са нараснали с 9,4 на сто през първото тримесечие, след като през октомври–декември 2025 г. отбелязаха спад от 16,6 на сто, главно поради частичното спиране на работата на правителството.

Увеличението на печалбите в промишлеността на Китай се забавя за първи път от ноември, което предполага, че силният износ и ценовите покачвания не успяват да компенсират ефектите от слабото вътрешно търсене, съобщава Bloomberg. Печалбите в промишлеността са се увеличили с 21,1% през миналия месец спрямо същия период на предходната година, което представлява значително охлаждане спрямо скока от 24,7% през април, показват данни на Националното статистическо бюро на страната. За първите пет месеца на годината компаниите са увеличили печалбите си с 18,8%, в сравнение с прогноза на Bloomberg Economics за ръст от 19%. Забавянето е изненада, тъй като Китай излезе от фабричната дефлация през март, като цените на производителите се повишиха миналия месец с най-бързите темпове от 2022 г. насам. Инвестиционният бум при изкуствения интелект подхрани търсенето на китайски модерни промишлени стоки, докато смущенията на енергийните пазари, причинени от конфликта в Близкия изток, повишиха цените на суровините. Секторът за производство на суровини в Китай е допринесъл с 10,2 процентни пункта за 18,8-процентния ръст в промишлените печалби през първите пет месеца. Високотехнологичното производство е добавило 8 процентни пункта, докато производството на оборудване е допринесло с 5,2 процентни пункта. Статистическото бюро заяви, че глобалният възход на разходите за изкуствен интелект е подпомогнал ръста на печалбите в електронната индустрия, както и в секторите на цветните метали, включително алуминий и мед. Но подновената слабост предполага, че спадът на вътрешните инвестиции и по-ниските домакински разходи все още оказват силно влияние върху корпоративния печалба, неутрализирайки тези положителни фактори. Действителният ръст на печалбата изисква още по-голямо внимание, като се има предвид, че ниската сравнителна база от миналата година тласка нагоре данните. Печалбите в промишлеността се сринаха с 9,1% през май миналата година. За първите пет месеца на 2026 г. общата стойност на печалбите е била 3,14 трлн. юана (462 млрд. долара), което е по-малко от това, което компаниите са спечелили през същия период на 2022 г.