Разходите за труд в България са продължили да растат ускорено в края на миналата година, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ) за четвъртото тримесечие. През октомври-декември 2025 г. общите разходи на работодателите за един отработен час от наетите от тях лица нарастват с 13,9% на годишна база при 12,3% за предходното тримесечие. В индустрията увеличението е с 11,8%, а в услугите - с 14,8%. Най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Операции с недвижими имоти“ - с 22,5%, „Строителство“ - с 20,1%, и „Административни и спомагателни дейности“ - със 17,2%. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 13,8%, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 14,3%. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 23,5% за сектор „Операции с недвижими имоти“ до 3,6% за сектор „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“.

След изключително силната 2025 г., първите два месеца на 2026 г. очаквано показват промяна в динамиката на имотния пазар в България. Според анализ на компанията "Форос", данните сочат осезаем спад от около 17.4% в броя на вписаните актове на национално ниво. Сравнението на вписаните сделки между периода януари–февруари 2025 г. и същите месеци на 2026 г. показва ясно изразено охлаждане в почти всички големи и средни пазари у нас: София: -13.2%, Варна: -21.6%, Бургас: -22.0%, Русе: -21.1%, Велико Търново: -19.9%, Стара Загора: -11.1%, Плевен: -30.8% и Несебър: -32.6%. На фона на общия спад, единствено регионът на Разлог (обхващащ още Банско, Добринище и съседните населени места) показва ръст сред по-значимите пазари, отчитайки увеличение от 10.2%. От своя страна, Пловдив запазва досегашните си нива и регистрира ръст от 10% специално при сделките с апартаменти. Данните показват недвусмислено, че пазарът преминава от изявен пазар на продавача (характерен за 2024–2025 г.) към един по-балансиран и конкурентен пазар през 2026 г.

Общата стойност на инвестиционните сделки в България през 2025 г. преминава 389 млн. евро, като 60 на сто от обема е реализиран през втората половина на годината, сочат последни данни на компанията за професионални услуги и управление на инвестиции в сферата на недвижимите имоти "Колиърс". С най-голям инвестиционен дял са офисните площи - 63 на сто, следвани от търговски площи - с 20 на сто, индустриални и логистични площи - с 13 на сто и хотели - с 4 на сто. Местните инвеститори продължават да увеличават своето участие на пазара, като през изминалата 2025 г. те стоят зад 78 на сто от инвестиционния обем на сделките, а чуждестранните - зад 22 на сто. От всички трансакции - 56 на сто са с имоти генериращи доход, докато 30 на сто са с активи за собствено ползване и 14 на сто са спекулативни. Възвръщаемостта за офисни площи отчита леко свиване до 7,50 на сто, докато за търговските и индустриалните площи остава без промяна - съответно 7,75 на сто и 7,50 на сто. България отчита ръст на инвестиционния обем, който надхвърля резултатите от предходната рекордна година 2024 г. Търговските банки поддържат относително ниски лихвени нива по ипотечни кредити и продължават да финансират нови проекти, като се наблюдава ясно предпочитание към устойчиви инвестиции, отговарящи на европейските екологични цели. Офисният сегмент остава най-предпочитан на инвестиционния пазар, подкрепен от стабилно търсене на качествени офиси на добра локация и покупки за собствено ползване, както и конвертирането им за жилищно ползване.

Министерството на търговията на САЩ обяви в предварително производство, че вносът на стоманена арматура от България се извършва на цени под справедливата стойност съгласно Закона за митата от 1930 г., става известно от публикувано съобщение във Федералния регистър. Разследването обхваща периода от 1 април 2024 г. до 31 март 2025 г. и е проведено в рамките на процедура за антидъмпингов контрол. Предварително е изчислен дъмпингов марж от 52,80 на сто за българския производител „Промет Стийл" АД, който е единствената индивидуално разгледана компания, като същият процент се прилага и за всички останали износители от България. В резултат на това американските митнически власти ще въведат временни мерки, включително спиране на окончателното митническо оформяне на съответния внос и изискване на парични депозити в размер, равен на установения дъмпингов марж. Тези депозити функционират като гаранция и на практика имат ефект, сходен с мито, до приключване на разследването. При заплащането им стоката може да се реализира на пазара. Мярката обхваща стоманена арматура, включително пръти или на рула, независимо от техните характеристики, като са изключени гладките кръгли пръти. Производителят е поискал отлагане на окончателното решение, което е уважено от американските власти, като финалното заключение се очаква до 135 дни след публикуването на предварителните резултати. За да бъдат наложени окончателни антидъмпингови мита, е необходимо освен потвърждение на дъмпинга от страна на Министерството на търговията на САЩ, и решение на американската комисията за международна търговия (U.S. International Trade Commission), която трябва да установи дали този внос причинява съществена вреда, или заплаха от вреда за американската индустрия. Ако това бъде потвърдено, временните депозити могат да бъдат превърнати в окончателни мита.

"Либхер-Транспортейшън Системс Марица" - един от най-големите германски индустриални инвеститори у нас, влага 90 милиона евро в нова производствена и складова база за аерокосмически и други компоненти и системи за клиенти, сред които са авиационните гиганти Airbus и Embraer. Мегапроектът ще създаде над 600 нови работни места след пълното си въвеждане в експлоатация. Новият завод използва сградите, които преди няколко години "Пиерер & Макском" изградиха. Проектът беше мащабен, като се планираше производство на 300 000 електрически велосипеда годишно. Фабриката обаче така и не заработи. През април миналата година Liebherr я купи за 35 милиона евро. Става дума за терен от 200 декара, които включват огромно производствено хале с площ от 42 000 кв.м. В момента то се преоборудва и разширява, за да поеме дейности за две компании от групата - "Либхер-Транспортейшън Системс Марица" и "Либхер-Конкрийт Технолоджи Марица". В новата сграда ще се произвеждат компоненти за авиацията на дивизията "Либхер Аероспейс" - части за колесници, климатични системи и системи за управление на полета и други. Стартът на първата производствена линия е планиран за май 2026 г., а пълният капацитет на производството се очаква да бъде достигнат към средата на 2027 г. Новата локация ще се използва и за производство на отоплителни, вентилационни и охладителни системи за релсов транспорт, както и охлаждащи агрегати за хладилни полуремаркета, както и на автобетоновози и бетонови инсталации. Те ще се изнасят в Европа и Близкия Изток. Базата ще разполага и с 4MW соларна инсталация и решения за енергийна ефективност. За нея Liebherr търси стотици монтажници, механици, електротехници, инженери на хидравлични системи, заварчици, CNC-програмисти, индустриални инженери, конструктори, специалисти по качество, административен персонал и др. Дружествата на групата у нас към януари 2026 г. имат общо почти 2200 служители. Приходите на компаниите за 2024 г. са над 626 милиона лева.

Официално беше въведена в експолатация най-голямата писта за автомобилизъм и мотоциклетизъм на Балканите – A1 Motor Park край Самоков, с “Главболгарстрой” - инвеститор и изпълнител, и “Асарел-Медет” като партньор.. Изграждането на съоръжението е завършено за по-малко от година върху терен от 350 декара и отговаря на стандартите на Международната автомобилна федерация (FIA) и Международната федерация по мотоциклетизъм (FIM). Още в началото на годината трасето е инспектирано от двете организации и получава висока оценка. Потвърдено е, че може да се използва за тестове на болиди от Формула 1. Освен това пистата има капацитет да приема състезания от Формула 3 и кръгове от световния шампионат по супербайк. A1 Motor Park има потенциал да бъде домакин на големи международни състезания и да развива български таланти. A1 Motor Park няма да работи само като състезателно трасе. Това е място, където и любители, и професионалисти могат да карат в безопасна среда. В календара вече са предвидени т.нар. track days – дни, в които всеки може да излезе на пистата със собствен автомобил. Планират се и обучения, академии за млади пилоти, корпоративни събития и тестове на автомобилни компании. Има и серия от дни на отворени дни – от 25 март до 2 април. A1 Motor Park е проектиран като цялостен комплекс, а не просто писта. Капацитетът е до 30 000 зрители, с основни трибуни по старт-финалната права и зрителски зони около ключови завои. Има VIP пространства, падок, модерни боксове, контролна кула, медицински център, ресторант, симулатори и дори хеликоптерна площадка. Техническите параметри на проекта включват: положени 8400 кв. м бетонови настилки, над 2 км кърбове, 4 км дренаж и над 6 км електрозахранваща мрежа. Около пистата има над 70 000 кв. м зелени площи. Асфалтът е състезателен, по специална рецепта с участието на италиански експерти.

В китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding Co. бе вдигнат флагът на новопостроения 32 000-тонен кораб „Хемус“ (YZJ2024-1631). Корабът е тринадесетият бълкер от общо 15 поръчани от „Параходство Български морски флот“ AD („Параходство БМФ“) от серията „Ком“. През 2026 г. трябва да приключи строителството на още два 32 000-тонни кораба за насипни товари, които ще носят имената „Средна гора“ и „Стара планина“. Първите два от тази флотилия бяха приети през 2021 г. и в хода на експлоатацията им те, а и следващите от серията, доказаха своята рентабилност и конкурентоспособност в този сектор на шипинга. Новопостроеният „Хемус“ е трети в историята на „Параходство БМФ“ с това име.

На заседанието си от 19.03.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Евро Инвест Мениджмънт” АД, гр. София. Емисията е в размер на 25 000 000 евро, разпределени в 25 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 3,00%, но общо не повече от 8,00% годишно, платими на 6-месечен период, с дата на емитиране 23.10.2025 г. и дата на падеж 23.10.2032 г., с ISIN код BG2100035257. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 3. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Кю500 Юръп“ ЕООД заявление с искане за издаване на лиценз за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи и информация.

Най-голямото предприятие за производство на метални опаковки у нас - „Булметал“ АД ще получи безвъзмездно по Фонда за справедлив преход 6 млн. 253 хил. евро и ще дофинансира проекта си с 5 млн. 153 хил.евро. Средствата ще се използват за производствени инвестиции и постигане на още по-голяма енергийна независимост, съобщи Кольо Атанасов, който държи 88% от акциите на компанията. Проектът включва най-вече автоматизация на някои от процесите, които са в областта на дребното серийното производство, след това разширение на капацитета в областта на производството на дълбоко изтеглени кутии и усвояване на нови производства за тях. Тези опаковки намират приложение най-вече в консервната индустрия, в химията и хранителната индустрия. Чрез помощта на проекта по Фонда за справедлив преход ще станем 100% енергийно независими. „Булметал“ се развива в 3 основни посоки - автоматизация на ръчните процеси и дребно серийно производство, нови производства в областта на метални опаковки за консервната промишленост и енергийна независимост. Предприятието увеличава производствените си възможности с изграждане на две нови бази. Едното хале, което се строи на площ от 10 дка вече е завършено. В момента се монтират машините в него. Второто хале, което се изгражда на площ от 2,6 дка предстои да бъде завършено до месец. След отварянето на двете нови бази, компанията ще прехвърли производството, което в момента е в Стара Загора в Гурково. В Гурково „Булметал“ има 3 производствени бази – северна, централна и южна. Новите производства са в южната база на компанията. С новите бази производствената площ в южната база на компанията ще стане 32 дка. Инвестицията в строителството на двете бази на „Булметал“ е в размер на над 3 млн.евро. В „Булметал“ работят 360 души. С последните инвестиции, „Булметал“ ще постигне мощност на своята ВЕЦ близо 5 мегавата . Батерийният капацитет на компанията също ще се увеличи. Тя беше една от първите в страната, която изгради собствена батерия за съхранение на ел. енергията. Източник: divident.eu

Започва търговията с емисията дългови книжа, издадена от „Сила холдинг“ АД – София на Сегмент за облигации на Основния пазар BSE. Крайна дата за сключване на сделки с тези книжа е 1 септември 2034 г. Емисията с ISIN код BG2100030258, е в размер на 3 323 397.23 евро, разпределени в 6 500 обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, свободно прехвърляеми, неконвертируеми и обезпечени облигации, всяка с номинална стойност от по 511.29188 евро. Тази емисията е трета по ред да „Сила холдинг“. Тя е издадена на 11 септември 2025 г., а датата на падеж е 11 септември 2034 година. Емисията е със срок от 108 месеца, считано от датата на издаване на емисията. Годишният лихвен процент е равен на 6-месечен EURIBOR + 1%, но общо не по-малко от 2.75% и не повече от 5% годишно. Погасяването на заема е чрез амортизиране. Главницата ще се изплати на десет равни вноски, с фиксирана дата на амортизационните плащания. Лихвеното плащане е на всеки шест месеца, с фиксирана дата на лихвените плащания. Довереник на облигационерите е „АБВ инвестиции“ ЕООД. Емитентът има право да погаси предсрочно част или цялата главница по облигационния заем след едномесечно предизвестие, отправено от емитента до облигационерите, при определени в одобрения от Комисията за финансов надзор проспект условия.

Данъците върху горивата в ЕС формират средно над половината от крайната цена на бензина, като съществените разлики между отделните страни определят и различната степен, в която потребителите усещат поскъпването на петрола на фона на напрежението около войната в Иран. Средно за ЕС данъците (акциз и ДДС) съставляват около 52,1 на сто от цената на бензина (Euro-super 95), като варират от 43,9 на сто в България до 57,8 на сто в Словения. Сред четирите водещи икономики в Европа Италия е с най-висок дял на данъците  - 55 на сто от цената на бензина, следвана от Германия (54,5 на сто), Франция (53 на сто) и Испания (45 на сто). При дизела средният дял е по-нисък около 44,6 на сто, като само четири страни надвишават 50 на сто - Малта (54, 3 на сто), Италия  (51,1 на сто), Ирландия (50,6 на сто) и Словения (50, 1 на сто). България (39,7 на сто) е сред страните с най-нисък дял на данъците при дизела наред с Естония (37,6 на сто), Испания (38 на сто), Швеция (38,5 на сто). Класациите по отношение на дизела варират между бензина и дизела. Гърция е на четвърто място при данъците върху бензина, но на 20-о място при дизела. Финландия и Нидерландия са с около десет места по-напред в класацията по отношение на бензина, отколкото на дизела, докато Литва е на 18-о място по отношение на бензина, но на осмо при дизела. В абсолютна крайна стойност обаче разликите в цените на горивата в ЕС също са значителни. Цените на бензина варират приблизително от около 1,33 евро на литър в България до над 2 евро на литър в страни като Нидерландия, Дания и Германия. Средно за ЕС цената е 1,84 евро на литър. При дизела цените са малко по-ниски, но следват сходна географска логика от около 1,44 евро на литър в България до близо или над 2 евро в страни като Нидерландия, Дания, Германия, Финландия и Италия, докато средната цена за ЕС е 1,95 евро на литър. България остава сред страните с най-ниски крайни цени както на бензина, така и на дизела в ЕС, което се обяснява основно с по-ниската данъчна тежест от около 0,58 евро на литър за бензина и 0,57 евро за дизела. Това поставя страната значително под средните за съюза нива от приблизително 0,96 евро на литър при бензина и 0,87 евро при дизела. 

Аржентина е изправена пред възможен икономически пробив след откриването на мащабни залежи от мед, злато и сребро в Андите. Геолози определят намереното като най-голямото минно откритие от десетилетия, според данни на Earth. Проектът Vicuña, разработван от BHP и Lundin Mining, съдържа над 12 милиона тона мед и около 80 милиона унции благородни метали. Очакванията са ресурсите да променят ролята на страната на глобалния пазар на суровини. Откритието идва в момент, когато търсенето на мед расте бързо заради развитието на електрически превозни средства и зелени технологии. Експерти посочват, че без този метал преходът към нисковъглеродна икономика е практически невъзможен. Именно това поставя Аржентина в стратегическа позиция, която може да я превърне в ключов доставчик през следващото десетилетие. От Lundin Mining определят находището като изключителна възможност със дългосрочен потенциал. Анализаторите очакват значителни инвестиции в инфраструктура, ако добивът се разшири. Приходите от минното дело могат да бъдат насочени към изграждане на училища, болници и транспортни връзки, особено в отдалечените региони на страната. Така Аржентина би могла да премине от традиционен аграрен модел към по-индустриализирана икономика. В същото време проектът поставя сериозни въпроси за околната среда. Планинските екосистеми в Андите са чувствителни, а природозащитни организации настояват за строг контрол върху добива. Те предупреждават, че липсата на регулации може да доведе до дългосрочни щети. Паралелно със това пазарите на метали показват разнопосочни тенденции. Волфрамът отчита рязък скок на цената през последната година, като поскъпването се свързва със засиленото търсене за военни цели на фона на конфликта в Иран. За разлика от него златото поевтинява под натиска на силния щатски долар и нарастващите енергийни разходи. Цената на алуминия също отбелязва спад след сигнали от администрацията на президента Доналд Тръмп за възможни промени в митническата политика. Обсъжда се изключване на определени стоки от списъка със мита, което създава допълнителна несигурност на глобалните пазари.

Индийските технологични акции претърпяха безпрецедентен срив през последните няколко седмици поради опасения, че изкуственият интелект може да преобърне традиционния модел на аутсорсинг, който захранва основна индустрия на страната, оценявана на 300 милиарда щатски долара, пише BBC. През последните три десетилетия и половина индийската софтуерна индустрия създаде милиони работни места за "бели якички", пораждайки нова средна класа, водена от високи амбиции и силна покупателна способност. Индексът Nifty IT на 10 от най-големите софтуерни компании в страната е надолу с около 20% тази година, унищожавайки десетки милиарди долари от инвеститорски пари. Разпродажбата започна в началото на февруари, след като агентът Claude на Anthropic пусна нов инструмент, за който твърди, че може да автоматизира ключови правни, свързани с съответствието и процесите, свързани с данни, като по този начин засегна същината на бизнес модела на индустрията, в която преобладава работната ръка. Паниката се засили след това, тъй като все повече основатели алармираха за изчезването на ИТ услугите до 2030 г. Някои изпълнителни директори дори предупредиха, че изкуственият интелект може да елиминира 50% от началните работни места в "белите якички".  Това означава, че таксите, които индийските ИТ компании са получавали от клиенти като банки или петролни компании за управление и поддръжка на софтуер, отстраняване на грешки и обработка на актуализации, ще намалеят, тъй като фокусът се измества към по-ценни, но по-рядко срещани задачи, като консултации. Това ще окаже фундаментално влияние върху ръста на приходите и търсенето на работници според Jefferies, която прогнозира, че най-лошият сценарий за ИТ компаниите ще бъде 3% по-нисък ръст на приходите през следващите пет години, последван от никакъв растеж след 2031 г. Според JPMorgan Chase, макар изкуственият интелект да ускорява сложните задачи и да пише повече софтуерен код, е "опростено да се предположи", че те могат да предложат същото ниво на персонализиране като софтуерните компании. Вместо едното да замести другото, компанията предвижда повече партньорства между "фирми за инструменти за изкуствен интелект и фирми за ИТ услуги, които могат да създадат няколко нови области на работа". Според Infosys, генеративният изкуствен интелект може да измести 92 милиона работни места, като например front-end разработчици и тестери, но ще създаде около 170 милиона нови работни места за анотатори на данни, инженери по изкуствен интелект и ръководители на изкуствен интелект. Това изглежда е нарастващо консенсусно мнение сред анализаторите. Въпреки това, ИТ фирмите няма да излязат невредими от тази веднъж в живота технологична промяна. JPMorgan казва, че точното въздействие е трудно да се определи количествено, но вълните се усещат по много различни начини в индустрията. Според индийската софтуерна лобистка група Nasscom, индустрията е започнала да приема тези промени, като 2025 г. бележи поврат, когато технологичната индустрия решително премина от експериментиране с изкуствен интелект към реално внедряване. Но приходите от проекти с изкуствен интелект са едва 10 милиарда долара (от общи приходи на индустрията от 315 милиарда долара) през 2025 г. А общите приходи за сектора вероятно ще нараснат само скромно с 6% тази година, далеч от двуцифрените скокове, наблюдавани във фазата на хипер-растеж. Междувременно се очаква наемането на персонал да бъде по-слабо, като нетният брой служители вероятно ще бъде само с 2,3% по-висок през 2026 г. Благодарение на изкуствения интелект, начинът, по който ИТ компаниите таксуват клиентите си, също се променя бързо - от броя на отработените часове до подход, ориентиран към резултатите, според Nasscom. Приходите на ИТ фирмите първоначално ще намалеят, а ползите от изкуствения интелект ще бъдат видими едва в средносрочен план, според анализатори от Nuvama Institutional Equities. Нещо повече, отвъд технологичния въпрос, въпреки че тарифните несигурности за Индия са намалели, визовите ограничения са се увеличили в САЩ, най-големият пазар за индийските ИТ фирми. Новите визови такси вероятно ще увеличат оперативните разходи с приблизително 100-250 милиона долара за водещите ИТ компании в Индия, което е около 1% от приходите им, според Moody's Analytics. Това само допълнително утежнява този критично важен сектор, който представлява около 80% от общия износ на услуги на Индия.