България е сред страните в Европейския съюз (ЕС), в които е отчетено най-голямо нарастване на държавния дълг, изразен като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г., показват актуалните данни на Евростат. Въпреки че страната остава една от тези с най-нисък дълг като дял от БВП – 29,9%, през изминалата година той е нараснал с 6 процентни пункта (пр. п.) спрямо 2024 г. Така България е втора в ЕС след Финландия (с 6,2 пр. п) по ръст на дълга. Следват я Полша – с 4,8 пр. п., Румъния – с 4,5 пр. п., Белгия – с 3,9 пр. п., Франция – с 2,9 пр. п., и Италия – с 2,4 пр. п. ръст. Според пролетната икономическа прогноза на Европейската комисия, правена на база данните за 2025 г., се очаква през 2026 г. дългът на страната да достигне до 32,3% от БВП, а през 2027 г. – до 35,5%. Тази прогноза е направена обаче при очакван дефицит за 2026 г. в размер на 4,1%, а за 2027 г. – 4,3%. Към края на 2025 г. в 12 от 27-те държави членки на ЕС съотношението на държавен дълг към БВП е било над 60%, докато 5 държави са имали дълг над 100% от БВП. Най-сериозен е дългът на Гърция (146,1% от БВП), следвана от Италия (137,1%), Франция (115,6%), Белгия (107,9%) и Испания (100,7%). Сред страните с ниско съотношение на дълга към БВП освен България са още Естония (24,1%), Люксембург (26,5%), Дания (27,9%) и Ирландия (32,9%). Между края на 2024 г. и края на 2025 г. 19 държави от ЕС, както и Норвегия, са регистрирали увеличение на съотношението дълг към БВП, докато в 8 държави от ЕС е отчетено намаление. С най-голямо намаление са Гърция (8 пр. п.), Кипър (7,7 пр. п.), Ирландия (5,4 пр. п.), Португалия (3,8 пр. п.) и Дания (2,6 пр. п.). В края на 2025 г. за всички държави членки от еврозоната целият или почти целият (повече от 99,5%) държавен дълг е деноминиран в евро, показват актуалните данни на Евростат. Само в 2 държави членки на ЕС над 50% от дълга им е бил в чуждестранна валута през 2025 г. – България (75%, от които 71% в евро) и Румъния (53%). Значителен дял на дълга в чуждестранна валута се наблюдава и в Унгария (32%), Полша (26%) и Дания (24%). Към края на 2025 г. по-голямата част от дълговете в чуждестранна валута на всички държави от ЕС извън еврозоната е деноминирана в евро.

България влиза в топ 10 на държавите в Европейския съюз по ръст на производителността на труда, показват данните на Евростат за първото тримесечие. Въпреки това, по данни на Националния статистически институт (НСИ), средните възнаграждения растат 10 пъти по-бързо. Според числата, реалната производителност на един работник в България се увеличава с 1.3% на годишна база, докато средният за ЕС показател расте с 0.1%. Лидерите в класацията са Дания (4.8%), Литва (3.5%) и Словения (2.7%). На края на таблицата остават Ирландия (-17.1%), Латвия (-1.3%) и Чехия (-0.8%). Челната десетка на ЕС се попълва още от икономики като Полша, Естония, Швеция и Гърция. Високопроизводителна нация като Нидерландия остава зад България по растеж, но това се обяснява с доста по-високото ниво на възнагражденията там и съответно по-високата база за изчисление. Статистиката за разходите за труд в България разкрива сериозно предизвикателство пред бизнеса. Ръстът на разходите за час труд през първото тримесечие 12.6% спрямо същия период на 2025 г. Докато в Европа увеличението е едва 3 – 4%. Данните на Евростат за четвъртото тримесечие на 2025 г. показват, че един час труд в България струва около €12, докато средното ниво за ЕС е €33. Тъй като реалната производителност в България расте с 1.3%, а заплатите с двуцифрен процент, бизнесът започва да губи конкурентоспособност. Заради това предприемачите са изправени пред два избора: или да калкулират тези разходи в крайната цена на стоките (което ускорява вътрешната инфлация), или да свиват маржовете си. Ярък пример за рязкото повишаване на доходите е минималната работна заплата (МРЗ). Въпреки че България остава на последно място в ЕС по нейния размер, нарастването ѝ за десет години е близо 200%. През януари 2016 г. минималната заплата в страната е била €215, докато през януари 2026 г. тя достига €620. Средногодишният темп на растеж за този 10-годишен период е 11.2%. През първото тримесечие на 2026 г. производителността на труда в ЕС отбелязва незначителен ръст от 0.1% – както на един работник, така и на отработен час, спрямо същото тримесечие на предходната година. За сравнение, в края на 2025 г. икономиката показваше по-добри темпове: +0.8% на работник и +0.7% на отработен час. Данните на Евростат показват ясна тенденция към забавяне на растежа на производителността на труда в ЕС. В период Q4 2023 – Q1 2025 се наблюдаваше се стабилно възстановяване при двата показателя до съответно 1.3% на работник и 1.7% на отработен час. След това обаче показателите тръгнаха надолу и в момента се върнаха на нивата от Q2 2024 г. Средно за ЕС, както и в България, разходите за заплати изпреварват производителността на труда, макар и с доста по-малко. В края на 2025 г. почасовите разходи на компаниите за персонал са се повишили с 3.7%, а през Q1 2026 г. индексът на разходите за труд в ЕС нараства с 3.6%. Двата индекса за производителност се изчисляват като съотношение между реалния размер на икономиката на съответната държава и вложения труд. Производителността на един работник показва условно колко стоки или услуги произвежда един човек за определен период от време. Производителност за отработен час показва същата ефективност, но преизчислена за един час работа.

Цялото ръководство на държавната проектна компания „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД е сменено от едноличния собственик „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. Досегашният изпълнителен директор Петьо Иванов ще бъде заменен от Александър Михайлов, досегашният директор на „Национален енергиен оператор“ – държавното дружество, което трябва да подпомага развитието на ВЕИ сектора, включително и чрез изграждане на капацитет за съхранение на електроенергия по традиционни и иновативни технологии. Михайлов беше назначен в дружеството през април 2023 г. – по време на второто служебно правителство на Гълъб Донев. От своя страна, Петьо Иванов беше назначен за ръководител на компанията, отговорна за изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“ през януари 2024 г. Освен директора, мажоритарният собственик сменя и останалите членове на Управителния съвет на проектната компания – Янко Джинков, Алекс Нестор и Георги Георгиев Добрев. На тяхно място идват Мирослав Дамянов, Любен Маринов и Християн Янев.

Емблематичният за Пловдив бивш козметичен гигант „Ален мак“ ще става хотел, което опроверга предишни версии, че внушителният имот ще се трансформира в здравно заведение. През годините неуспешно приватизираният соцгигант премина през няколко ръце. В момента по документи се води на „Ален мак - Пловдив“ ЕООД, с управител и едноличен собственик Надежда Неделчева. През 2024 г. тя изкупи дяловете на фабриката за парфюмерия и козметика, които преди това бяха притежание на хотелиерската фамилия Илия и Юлиян Паскови от Сандански. Преди две години на територията на бившето предприятие започна бутането на няколко производствени халета, като сега са останали само двете административни сгради, които са с лице към бул. „Васил Левски“. Точно те ще се реставрират за бъдещия хотелски комплекс. Вътрешните производствени помещения са съборени от „Софконтракт Инфрастрой“ - дружеството, което е наето да демонтира черната фасада на хотел „Марица“. Възложител за събарянето и разрушаването на групата сгради е „И билдинг трейд“ ЕООД , което е собственост на „Коузи ​- Пловдив“ АД - собственик на хотел „Ърбън“ в Пловдив. „СИС-Билдингс“ е собственик на „Коузи ​-Пловдив“ и също си има едноличен собственик и това е „Каравел Инвестмънтс“ ЕАД, което се управлява от Надежда Неделчева и е с адресна регистрация на бул. „Санкт Петербург“ № 38 в Пловдив ​- локацията на Парк​-хотел "Пловдив".

Тризвездният хотел на бул. „Освобождение“ в Хасково, който доскоро бе притежание на фамилията на четиримандатния кмет на Хасково Георги Иванов е сменил собствеността си. Допреди два месеца имотът е бил собственост на фирма „БЕТА-П“, управлявана от Павел Иванов и Даниела Захариева (син и съпруга на Георги Иванов). Дружеството, регистрирано през 2008 г., наскоро бе преобразувано от ООД в ЕООД, а на 9 април 2026 г. е продадено на хасковската компания „Валеро груп“. Новият собственик на капитала е местният предприемач Иван Налбантов. Той управлява дружеството съвместно с адвокат Димитър Вълчанов – бивш областен управител на Хасково, бивш директор на НАП-Хасково и бивш член на Управителния съвет на ЕСО АД. Иван Налбантов има бизнес интереси в различни сфери, сред които ресторантьорство (семейното кафе „Болеро“ в кв. „Орфей“) и съдружие в игралния сектор. Адвокат Вълчанов също има участие в няколко търговски дружества. Източник: Бизнес поща

Един от символите на Пловдив, хотел "Марица", се подготвя за най-мащабната си трансформация от своето построяване преди близо 6 десетилетия - съществуващата сграда ще бъде съборена, а на нейно място ще бъде изграден нов хотелски комплекс, съобразен със съвременните строителни и екологични стандарти. Новината е пътвърдена от инвеститорите от пловдивската компания "Хъс инвест", които са подписали предварителен договор за придобиването на имота. Сделката все още не е финализирана заради по-сложната си структура.Според предварителната концепция основната хотелска кула ще бъде премахната, тъй като е проектирана по остарели строителни норми и не отговаря на съвременните изисквания за височина на етажите и функционалност. Част от по-новите сгради в комплекса също ще бъдат преустроени. Инвеститорите планират да организират архитектурни конкурси, чрез които да бъде избрана визията на бъдещия комплекс. Изискването е новата сграда да се вписва в историческата среда на Пловдив, като същевременно отразява модерното развитие на града. Макар настоящият хотел да изчезне, името "Марица" ще бъде запазено, уверяват инвеститорите. Засега не е ясно какви ще бъдат точните параметри на бъдещия проект и дали той ще бъде изцяло хотелски или ще включва и други функции. Хотел "Марица" е сред най-разпознаваемите сгради в Пловдив. Разположен е на северния бряг на река Марица, срещу Международния панаир. Комплексът включва 2 кули с височина около 55 м и помощни сгради. Първоначалната сграда е построена във връзка със Световния младежки фестивал, проведен в България през 1968 година. Източник: Plovdiv24.bg

Производствената и административна база на българското дружество "Тенториум Клуб" ООД в град Брезово, Пловдивска област, търгуваща с пчелни продукти, е обявен за публична продан заради дългове. Имотът представлява бивше разширение на местната винарска изба, изградено в периода 2003-2004 г. Комплексът е разположен върху парцел с площ от почти 18 декара (17 999 кв.м.) и включва две основни постройки: aдминистративна и делова сграда на три етажа с разгъната застроена площ от 513 кв.м. и промишлена сграда /хале/ на един етаж с внушителната застроена площ от 1701 кв.м. Върху имотите тегнат сериозни тежести – вписана е договорна ипотека от края на януари 2023 г., както и възбрана, наложена съвсем скоро – през април 2026 г. Началната цена, от която ще започне наддаването за имота, е фиксирана на 448 000 евро без ДДС. "Тенториум Клуб" ООД, дружеството длъжник, е регистрирано със седалище в гр. София, на бул. "Тодор Каблешков" 53, с бранд изцяло позициониран в продажбата на скъпи пчелни продукти, био активни добавки, сиропи и козметика на основата на мед, прополис и пчелно млечице. Капиталът на компанията е 250 евро. Към момента на обявяването на търга мажоритарен собственик с 90% от дяловете е фирма "РИША ИНВЕСТ" ЕООД, управлявана от Цветан Геров, а останалите 10% са собственост на Веселина Генчева. Управител на "Тенториум Клуб" е самият Цветан Геров. Източник: trafficnews.bg

Редовното общо събрание на акционерите на BC “Moldindconbank“ S.A. е одобрило предложението за разпределение на нетната печалба на банката за 2025 г., която е в размер на 1 351 362 178 молдовски леи (MDL). Ще се изплати като годишен дивидент сумата от 404 472 942,60 MDL или по 81,80 MDL за една акция в обращение. „Доверие – инвест“ – дъщерно дружество на „Доверие – обединен холдинг“ притежава 78.21% от капитала на банката. Това означава, че мажоритарният собственик, който притежава общо 3 885 536 броя акции, ще получи общо 317 836 844 MDL дивидент или 15 916 493 евро. Останалата част от печалбата на втората по активи банка в Република Молдова от 946 889 235,40 MDL остава неразпределена печалба, която да бъде включена в капитала от първи ред. Изплащането на дивидент ще бъде извършено във формата на парични средства, в рамките на законоустановения срок, на лицата, включени в Списъка на акционерите на BC „Moldindconbank” S.A., които имат право да получат дивиденти, изготвен към 5 юни. Избрани са членове на Надзорния съвет на банката за срок от 3 години. Избраните членове са: Dr. Herbert Stepic, Nikolay Nikolov, Gaël du Breil de Pontbriand, Thomas Michael Higgins, Vasile Iuga, Alexander Picker, Ana Spînu.

„Уайзър Технолоджи“ АД, чрез дъщерното дружество “Уайзър Технолоджи Сълюшънс” ЕООД, подписа договор за заем с Костадин Йорданов, член на Съвета на директорите на компанията майка. Главницата на кредита е 1 млн. евро. Погасяването на главницата ще стане на два етапа. Първоначално ще бъдат погасени 150 хил. евро на 28 април 2027 г. Остатъкът ще бъде върнат в срок от 12 месеца от датата на усвояване на заема. Поръчители на кредита са „Уайзър Технолоджи Консултинг“ ЕАД и „Диджитал Лайтс“ ЕООД. С решение от 5 юни Съветът на директорите на „Уайзър Технолоджи“ е одобрил сключването на договора за заем.

Активността в строителния сектор на еврозоната остана твърдо в зоната на свиване през май, въпреки че темпът на спад отчита известно забавяне спрямо предходния месец. Това сочат най-новите данни от проучване на „Хамбург къмършъл банк“ (Hamburg Commercial Bank - HCOB), публикувани от „Стандард енд Пуърс Глоубъл“ (S&P Global). Общият Индекс на мениджърите по доставките (PMI), който отразява активността на строителните фирми във валутния блок, се е повишил до 43,7 пункта през май спрямо 41,7 пункта през април, което потвърждава по-слабо, но все още отчетливо свиване в сектора. Общата активност в строителството продължава да намалява осезаемо на фона на нов рязък спад на постъпващите поръчки в средата на второто тримесечие. Слаб бизнес интерес се наблюдава навсякъде, което принуждава компаниите допълнително да ограничават както заетостта, така и покупките си на материали. Спадът е широкообхватен по подсектори, като жилищното строителство отчита най-сериозен срив, докато гражданското инженерство преминава през най-слабо понижение. Натискът върху цените остава значителен, макар инфлацията на производствените разходи да се забавя спрямо рекордното си за последните три години и половина равнище, отчетено през април. Паралелно с това сроковете за доставка от страна на доставчиците се удължават най-сериозно от декември 2022 г. насам. Използването на подизпълнители намалява с по-бързи темпове, което повишава тяхната наличност на пазара, но самите те продължават да вдигат цените на услугите си заради високите си разходи. И в трите най-големи икономики на еврозоната е регистриран спад на строителната активност, като най-силен е той във Франция, а най-слаб – в Италия. В Германия строителството също се свива значително, но във всички наблюдавани държави се усеща затихване на негативната тенденция. Германският строителен индекс PMI достигна 42,4 пункта през май спрямо 42,1 пункта месец по-рано, когато се намираше на 13-месечно дъно. По отношение на новите поръчки Франция бележи най-голям спад, докато в Германия понижението се забавя, а в Италия е отчетено най-слабото намаление за последните три месеца на свиване. Проблемите с доставките са най-осезаеми в Германия, където е регистрирано най-сериозното влошаване на сроковете за получаване на материали от близо четири години насам. Забавяне по веригата има и във Франция и Италия, но то е по-слабо изразено спрямо април. Инфлацията на производствените цени остава висока в целия регион, като най-силен е ценовият натиск на германския пазар. Тенденциите на пазара на труда също се разминават. Докато общият спад в заетостта за еврозоната се забавя леко, Германия отчита по-слабо съкращаване на работни места, а Франция преминава през рязък спад на персонала в строителството. На този фон Италия се отличава с ръст на заетостта в сектора за 21-ви пореден месец.

Румънският Съвет за конкуренцията санкционира десет големи банки в страната с глоба на обща стойност 3,73 милиарда леи (710 милиона евро) за манипулиране на междубанковия лихвен процент РОБОР (ROBOR), съобщава телевизия Диджи 24. Според съвета десетте банки са нарушили нормите на конкуренцията чрез "координирано поведение в рамките на процедурата по определяне на РОБОР", нарушавайки по този начин както закона за конкуренцията, така и Договора за функционирането на ЕС. Те имат на разположени 60 дни, за да представят планове за мерки, които ще премахнат противоконкурентните практики. Тези планове трябва да бъдат одобрени от Съвета за конкуренцията. Списъкът включва Румънската търговска банка (Banca Comercială Română), БеРеДе-Груп Сосиете Женерал (BRD-Groupe Société Générale), Банка Трансилвания (Banca Transilvania), АйЕнДжи Банк (ING Bank), Райфайзен Банк (Raiffeisen Bank), Ексим-Румънска банка (Exim Banca Românească), ЧЕК Банк (CEC Bank), УниКредит Банк (UniCredit Bank) и други, а глобите варират между 875,74 милиона леи и 28,1 милиона леи. При разследването е установено, че банките, участващи в определянето на РОБОР, са координирали поведението си чрез обмен на поверителни и стратегически информация в процедурата по определяне на фиксинга на РОБОР, който е референтният лихвен процес на междубанковия пазар, който влияе върху изчислението на лихвите по кредитите за физически и юридически лица, включително и за държавните институции и компании. Решението за налагане на санкциите може да бъде обжалвано в срок от 30 дни в Апелативния съд. Решенията на съвета подлежат на изпълнение, а наложените глоби представляват приход към държавния бюджет, отбелязва медията.

Цените на златото продължихa да се понижават поради засилващите се опасения от повишаване на лихвените проценти в САЩ след публикувания силен доклад за заетостта, а възобновените военни действия в Близкия изток тласнаха цените на петрола нагоре и засилиха опасенията относно инфлацията. Спот цената на златото се понижаваше с 1% до 4 287.66 долара за тройунция малко по-рано днес. Цените на благородния метал паднаха с около 3% в петък, достигайки най-ниското си ниво от 24 март. Фючърсите на златото в САЩ с доставка през август се понижават с 1.2% до 4 311 долара. По-високата доходност по държавните облигации допълнително оказва натиск върху златото. Доходността по 10-годишните щатски държавни облигации се повиши, след като достигна двуседмичен връх в предходната сесия. Въпреки че златото се разглежда като защита срещу инфлацията, по-високите лихвени проценти са склонни да оказват натиск върху цената на метала, който не носи лихва. През май американската икономика отчете трети пореден месец на силен растеж на заетостта, което бе потвърждение, че пазарът на труда набира скорост след спада миналата година, което дава на централната банка повече пространство да поддържа лихвените проценти стабилни на фона на нарастващата инфлация поради войната с Иран. Пазарите очакват повишаване на лихвите от страна на Федералния резерв преди края на годината, като вероятността това да се случи през декември е 72%, според инструмента FedWatch на CME Group.

Китай произвежда над 80% от слънчевите панели в света, предлагайки ги в огромни количества. Благодарение на тези усилия миналата година възобновяемите източници на енергия са произвели повече електроенергия от въглищата в световен мащаб. Въпреки това китайската соларна индустрия, макар и водеща в света, е в затруднено положение. Китайският износ на соларни панели е изправен пред три сериозни проблема. Вътрешното търсене на техните продукти спада за първи път от десетилетия, тъй като електропреносните мрежи на страната - безспорно най-големият пазар за соларни панели - са затрупани с тях. В същото време предлагането на соларни панели е прекомерно поради години на мащабни инвестиции във фабрики. И въпреки че войната подпомага продажбите на соларна енергия в Югоизточна Азия и Африка, протекционизмът е в подем на по-големите западни пазари. Тези проблеми се натрупват в един неприятен момент. Повечето компании работят на загуба от 2024 г. насам поради жестоки ценови войни; фалитите се увеличават. След като преживя бурен растеж, световната соларна фабрика сега е изправена пред равносметка. В световен мащаб соларната индустрия невинаги е била благосклонна към инвеститорите. Един слънчев панел е много подобен на друг и когато един производител направи подобрения, те бързо се копират от конкурентите. Затова компаниите обикновено се опитват да увеличат производството възможно най-бързо, за да спечелят пазарен дял. Това означава, че производството може да изпревари значително търсенето, което води до срив на маржовете. Тази тенденция например доведе до рязък спад в приходите през 2018 г., последван от възстановяване, след като търсенето навакса. Но настоящият спад е от съвсем друг характер. Основният пазар за слънчеви панели винаги е бил в Китай, а разгръщането им през последните години беше толкова бързо, че надхвърли капацитета на електроенергийните мрежи да ги поемат. Из цялата страна покриви, хълмове и пустини са покрити с тъмносив силиций. За да поддържа осветлението, в миналото Китай разчиташе на електроенергия от въглища, която може да се включва и изключва според нуждите. Соларните панели работят само при дневна светлина, което може да доведе до недостиг на електроенергия през нощта и излишък през деня. В резултат на това през януари и февруари около 9% от произведената в Китай слънчева енергия беше пропиляна, което е увеличение спрямо 6% през същия период миналата година. Всичко това затруднява обосновката за добавянето на значително по-голям обем. Според браншова организация инсталираните мощности могат да спаднат с между 24% и 43% през тази година спрямо нивата от 2025 г. Това би било достатъчно, за да доведе до спад в световното търсене на соларни панели през 2026 г. за първи път от две десетилетия, посочва консултантската фирма BloombergNEF. За да се справят електропреносните мрежи в Китай, те трябва да могат да съхраняват излишната слънчева енергия или да я пренасят на големи разстояния до местата, където може да е необходима. Това изисква големи инвестиции в батерии и електропроводи, както и изработване на гъвкави пазарни механизми за координиране на всичко това (в някои региони дългосрочните договори за електроенергия от въглища ограничават възобновяемите енергийни източници, въпреки че те са по-евтини). Всичко това се случва, подпомогнато от факта, че батериите, подобно на слънчевите панели, поевтиняват с увеличаването на производството им, но това отнема време. Това означава, че дори ако инсталациите на слънчеви мощности започнат да нарастват отново през следващата година, растежът вероятно ще бъде много по-бавен от преди. В същото време китайските соларни компании се борят с излишък на предлагането. Бурните инвестиции им позволиха да правят слънчеви панели, произвеждащи над 1000 гигавата (GW), годишно. Това е далеч повече от вече огромните 600 GW, които бяха инсталирани в световен мащаб през 2025 г., и вероятно повече, отколкото глобалният пазар някога ще може да поеме. Производителите на соларни панели призовават за "самодисциплина", за да се облекчи свръхкапацитетът.  Властите обаче са решени да намалят раздуването, което е проблем и в другите индустрии за чиста енергия в Китай. Правителството някога щедро подкрепяше производителите на соларни панели по всевъзможни начини, от достъп до евтина земя до безлихвени заеми. Сега до голяма степен се е оттеглило. От юни миналата година новите соларни проекти трябва да продават електроенергия на пазарни цени, вместо да се ползват от гарантирани цени за изкупуване. И една от основните причини за скока в износа през март беше, че компаниите се опитваха да изпратят пратките си преди 1 април, когато щяха да спрат да се ползват от данъчно облекчение върху износа. През последните месеци някои местни китайски власти дори започнаха да изискват соларните компании да върнат субсидии в размер на милиони юани, предпочитайки те да фалират, вместо да продължават да подкрепят провалящи се компании. Евтините китайски соларни панели станаха жертва на собствения си успех, като предизвикаха протекционистки реакции както в западните страни, така и в китайските съседи, включително Индия. От 2022 г. САЩ налагат строги ограничения върху вноса, както и високи мита върху пратките, които допускат. Някои също се притесняват, че произведеното в Китай оборудване в енергийната им инфраструктура може да представлява риск за сигурността. През май Европейският съюз обяви, че постепенно ще премахне китайските доставчици на инвертори - жизненоважна част от соларното оборудване - от финансираните от ЕС проекти. Някои китайски компании се опитват да изнесат производството си в чужбина, за да избегнат подобни политически главоболия. Всичко това създава мрачна перспектива. Вече повече от 40 китайски соларни фирми са фалирали, са били придобити или са делистнати от борсите от 2024 г. насам. Според агенция Reuters една трета от работната сила на петте най-големи фирми в соларната индустрия на страната е била съкратена. Цените на соларните панели леко са се повишили през последните месеци, но панелите все още се продават на цена, по-ниска от средните производствени разходи. Днес повечето от соларите преобразуват 22-24% от падащата върху тях светлина в електроенергия; по-модерни видове слънчеви клетки, наречени перовскити, биха могли да повишат този процент над 30, като теоретично биха били и по-евтини за производство. Въпросът е колко от китайските соларни компании ще оцелеят, за да станат свидетели на тези подобрения.