Животновъдството в Европейския съюз изживява поредната година на свиване, според данни на Евростат. Към края на миналата година в Европейския съюз са се отглеждали 131,5 милиона свине, 71,6 милиона глави едър рогат добитък, 55,3 милиона овце и 10,2 милиона кози. Спрямо предходната 2024 г. спадът засяга абсолютно всички сектори, като най-сериозен е ударът при дребния рогат добитък - козите са намалели с 2,5%, а овцете с 2,2%. Свиневъдството и говедовъдството също свиват мащабите си, макар и с по-бавни темпове, записвайки лек спад от съответно 0,5% и 0,4%. В Европейския съюз за 10 години популацията на говедата е спаднала с 8 милиона, а на прасетата - с около 11 милиона. С 8 милиона по-малко са и овцете, а козите при козите спадът е около 2 милиона. Общо това се равнява на над 29 милиона животни. При дребния рогат добитък спадът е с двуцифрени темпове. За периода 2015-2025 г. популацията на кози е намаляла със 17,5%, а на овце - с 12,2%. Статистиката отчита спад от 9,7% при едрия рогат добитък и близо 9% в свиневъдството. В Германия например, за 10 години говедовъдството изживява спад от около 2 милиона животни. През 2015 г. говедата в страната са били около 12,4 милиона, а през 2025 г. те вече са около 10,4 милиона. Подобна тенденция се наблюдава и във Франция, където за 10 години говедата от 19,3 милиона са стигнали до 16,2 - с над 3 милиона по-малко. Овцете в Испания са намалели от 3 милиона до 2,2 милиона. Българското животновъдство показва смесена динамика. Евростат отчита сериозен спад при дребния добитък в България. Популацията на кози се е сринала почти наполовина, с 47,5%. През 2015 г. козите в страната ни са били 276 920, а десет години по-късно те вече са 145 370. При овцете също се наблюдава отрицателна тенденция. Животните са намалели с малко над 27% - от над 1,3 милиона глави през 2015 г. до 968 850 десет години по-късно. Над 6,4 милиона овце отглежда Гърция. А Румъния - до 10,7 милиона, което е ръст от почти 1 милион животни за 10 години. В Сърбия има около 1,6 милиона овце. Броят на свинете в България се е увеличил от около 600 000 през 2015 г. до над 718 000 животни, противно на общата европейска тенденция. Това е ръст от почти 20%. В Гърция свиневъдството пък се е свило от 743 000 свине до около 729 000. Румъния е много пред нас с над 3,3 милиона свине, но отново претърпява спад. Преди 10 години северната ни съседка е отглеждала 4,7 милиона свине - с над 1 милион повече. За десетгодишния период, българското говедовъдствосе отчита минимален ръст от 0,3% - от малко над 561 000 глави през 2015 г. до 563 000 в края на периода.

Цените на жилищата в България са се увеличили с 6,2 на сто през първото тримесечие на 2026 г. спрямо предходното четвърто тримесечие на 2025 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). На годишна база — спрямо първото тримесечие на 2025 година — пазарът на имоти у нас регистрира сериозен скок от 14,8 на сто. През четвъртото тримесечие на 2025 г. , на годишна база спрямо края на 2024 г. увеличението беше 12,6 на сто. По отношение на тримесечното изменение, най-осезаемо увеличение на цените е регистрирано в град Бургас, където ръстът достига 5,9 на сто. Веднага след него се нарежда столицата София с повишение от 5,8 на сто. В останалите големи областни центрове движението нагоре е по-умерено — във Варна цените са се вдигнали с 4 на сто, а в Пловдив е отчетен ръст от 3,9 на сто. Намаление в ценовите нива се наблюдава в Стара Загора (с 2,1 на сто) и в Русе (с 1,6 на сто).

С 69 млн. евро европейско финансиране и още 15 млн. евро собствен ресурс, А1 изгражда високоскоростна телекомуникационна инфраструктура в Северозападния и Северния централен район – две части на страната, които години наред остават встрани както от големите инвестиции, така и от най-бързия интернет. Проектът е насочен към т.нар. бели зони – населени места, където няма достатъчно потребители, за да оправдаят инвестиция на телеком оператор, и където пазарната логика обикновено приключва. Средставата по ПВУ обаче позволяват на операторите у нас да прекарат оптичната връзка в населени места с над 500 души. Днес според екипа на A1 над 40% от тези населени места вече са свързани към мрежата. До момента компанията е изградила 950 километра нова оптична инфраструктура и е модернизирала още 1280 километра съществуваща мрежа. В двата региона, които А1 избира заради вече изградената си мрежа са покрити 105 населени места в 64 общински центъра. 168 000 души ще имат достъп до новата мрежа. Изградени са и 271 базови станции с оптична свързаност. До момента компанията е реализирала 92% от проекта като се очаква краят му да бъде поставен на 10.08.2026 година. Точно година и два месеца след подписването на договора за финансиране и изпълнение на проектите на 10.06.2025 година. Най-голямата част от усилията изглежда е насочена към Северозападна България – регион, който е сред най-слабо населените в Европейския съюз и който от години е символ на икономическо изоставане. Тук проектът обхваща 37 общини и 58 бели зони. В региона има 137 населени места с над 500 жители, а до момента свързаност е осигурена до 58 от тях – близо половината от всички малки населени места. Сред тях са Вълчитрън, Якимово, Арчар, Кула, Грамада, Славяново, Угърчин и Рибарица – места, които трудно попадат във фокуса на големите инвестиционни програми. В Северозападна България вече са изградени над 560 километра нова оптична мрежа и повече от 721 километра модернизирана инфраструктура. Свързани са 139 от планираните 150 базови станции, а над 170 технически центъра са оборудвани така, че да могат да активират новите връзки. Северният централен район включва пет области. Но според А1 различията са съществени. Докато Северозападът е по-разпръснат и с по-голям брой малки населени места, тук населението е по-концентрирано. В региона са изградени 381 километра нова оптична инфраструктура и са модернизирани 521 километра съществуващи трасета. Осигурена е свързаност към технически центрове и базови станции, а зад видимите оптични линии е изградена и т.нар. транспортна мрежа – невидимият слой, който всъщност пренася капацитета и позволява предоставянето на гигабитови услуги. Регионът има 116 населени места с над 500 жители, като в проекта участват 47 места.

With 69 million euros in European funding and another 15 million euros of its own resources, A1 is building high-speed telecommunications infrastructure in the Northwestern and North Central regions – two parts of the country that have been left out of both major investments and the fastest internet for years. The project is aimed at the so-called white zones – settlements where there are not enough users to justify an investment by a telecom operator, and where market logic usually ends. However, the funds under the Public Procurement Plan allow operators in our country to extend the optical connection to settlements with over 500 people. Today, according to the A1 team, over 40% of these settlements are already connected to the network. So far, the company has built 950 kilometers of new optical infrastructure and has modernized another 1,280 kilometers of the existing network. In the two regions, which A1 chose because of its already built network, 105 settlements in 64 municipal centers are covered. 168,000 people will have access to the new network. 271 base stations with optical connectivity have also been built. So far, the company has implemented 92% of the project, with its end expected to be set on 10.08.2026. Exactly one year and two months after the signing of the contract for financing and implementation of the projects on 10.06.2025. The largest part of the efforts seems to be directed at Northwestern Bulgaria - a region that is among the least populated in the European Union and which has been a symbol of economic backwardness for years. Here, the project covers 37 municipalities and 58 white zones. There are 137 settlements with over 500 inhabitants in the region, and so far connectivity has been provided to 58 of them - nearly half of all small settlements. Among them are Valchitran, Yakimovo, Archar, Kula, Gramada, Slavyanovo, Ugarchin and Ribaritsa - places that hardly fall into the focus of large investment programs. Over 560 kilometers of new optical network and more than 721 kilometers of modernized infrastructure have already been built in Northwestern Bulgaria. 139 of the planned 150 base stations have been connected, and over 170 technical centers have been equipped to activate the new connections. The North Central region includes five districts. But according to A1, the differences are significant. While the North West is more dispersed and has a larger number of small settlements, the population here is more concentrated. 381 kilometers of new optical infrastructure have been built in the region and 521 kilometers of existing routes have been modernized. Connectivity to technical centers and base stations has been ensured, and behind the visible optical lines, a so-called transport network has been built - the invisible layer that actually carries the capacity and allows the provision of gigabit services. The region has 116 settlements with over 500 inhabitants, with 47 places participating in the project.

Най-големият производител на свинско месо у нас "Бони Холдинг" е модерна вертикално интегрирана компания с 35-годишна история. Създадено през 1991 г., "Бони Холдинг" АД навлиза в свиневъдството през 2000 г., като цялата история на компанията е свързана с производството на месо, месни продукти и деликатеси. В групата на "Бони Холдинг" в момента работят 1441 души, Автопаркът включва над 80 превозни средства, чиято наличност се гарантира с планирана поддръжка, постоянен контрол, координация между екипите и надеждни партньори.

"Геотрейдинг" и китайският индустриален гигант CITIC Heavy Industries подписаха меморандум за разбирателство. Документът поставя началото на стратегическо партньорство, насочено към развитието на устойчиви и ефективни решения по веригата на доставки за минната индустрия. Документът беше подписан от изпълнителния директор на "Геотрейдинг" Румяна Иванова и Лиу Тао, заместник генерален мениджър на CITIC Censa, част от CITIC Heavy Industries. Меморандумът очертава рамката на сътрудничеството между българската компания и CITIC Heavy Industries. Партньорството съчетава доказания експертен опит на "Геотрейдинг" в минната индустрия, задълбоченото познаване на регионалните пазари и дългогодишните отношения с индустриални партньори от една страна, с производствения капацитет, международната логистична мрежа и финансовите възможности на CITIC Heavy Industries от друга. Подписването на документа е естествено продължение на дългосрочната стратегия за развитие на "Геотрейдинг", последователно следвана повече от 21 години от съоснователя и председател на Съвета на директорите на дружеството д-р инж. Иван Вутов. Сътрудничеството е насочено към изграждането на надеждна и конкурентоспособна верига за доставки за минната индустрия. То обхваща доставката на минно оборудване, машини, резервни части, компоненти и консумативи, както и разработването на интегрирани логистични решения между азиатските производствени пазари и Европа. Страните предвиждат също развитието на съвместни инициативи в областта на техническата поддръжка, следпродажбеното обслужване, финансирането и оптимизирането на процесите по снабдяване и логистика. "Геотрейдинг" и CITIC Heavy Industries поемат общ ангажимент за изграждането на отговорни вериги за доставки, прилагането на добри ESG практики, отговорното снабдяване и спазването на международните стандарти за безопасност, качество и корпоративна отговорност. Споразумението открива нов етап в международното сътрудничество за развитието на минния сектор в България и Югоизточна Европа. То разширява възможностите за достъп до глобални производствени и логистични мрежи, насърчава технологичния обмен и създава предпоставки за повишаване на конкурентоспособността на сектора.

Част от дружествата към Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията вече са с нови ръководства. Сред тях са "Монтажи", която отговаря за ремонта на язовирите. Изпълнителен директор вече е Койчо Маринов на мястото на Владислав Михов. Добромир Симидчиев става председател на Съвета на директорите, а негов заместник - Румен Пехливанов. Рокадата идва на фона на впечатляващи финансови резултати - 20 пъти е нараснала печалбата на държавното дружество за първото тримесечие на 2026 г. Към края на март тя е в размер на 40,05 млн. евро, докато за цялата 2025 г. е била 2,27 млн. евро. Сравнявайки с първото тримесечие на миналата година скокът е още по-впечатляващ - тогава дружеството е било на загуба от 170 хил. евро. "Монтажи" е под шапката на Държавна консолидационна компания. "Монтажи" отговаря за злополучните ремонти на държавните язовири, които напредват с бавни темпове - преди 8 години получи от държавата 500 млн. лв. за ремонт на 400 язовира. 200 от тях бяха върнати на собствениците им, най-вече общини. От останалите готови са 109, но тази бройка не се е променяла от месеци. Национална компания "Индустриални зони", която се ръководи от Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, пък увеличава загубата си от 48 хил. евро до 450 хил. евро. Емилия Тодорова пък поема ръководството на Национална компания "Индустриални зони" на мястото на Ангел Танев. Андреана Премянова-Янкова става председател на Съвета на директорите. В управлението влиза и Радостина Ситова. Последният финансов отчет на дружеството към края на март показва, че то е увеличило загубата си от 48 хил. евро до 450 хил. евро.

Sports Minister Encho Keryazov has replaced the long-time head of the "National Sports Base" Plamen Manolov and 4/5 of the company's management board. The only one who remains is the president of sports gymnastics Krasimir Dunev, who at the end of last month replaced the Olympic medalist and legend in the same sport Yordan Yovchev, who was elected as a deputy from the Bulgarian National Sports Base. The new head is Anton Vassilev Antonov, who worked in the Ministry of Regional Development. He is on the management board of "Digital Health-Slivnitsa". The company's management also includes Avgustina Veselinova Kaikova, owner of "Laboratory for Genetic Analysis and Consultations" EOOD, registered in Plovdiv, Velislav Rangelov Yonev, who has shares in three Sofia companies - "Yona Stroy" EOOD, "VBT Invest" EOOD and "VeM Invest" EOOD, Martin Vladimirov Simeonov, who has three companies in Pleven - "Reterra Investment" EOOD, "Consultia Inc." EOOD and "Nokta Group" EOOD, and Tsvetostin Ognyanov Tsvetkov, whose business is in Berkovitsa - "Namaste 2507" EOOD and "Zhar2204" EOOD. They replace Velislav Ionev, Filip Shavov and Stoyan Tashev. The management of the second largest commercial company under the umbrella of MMS - "Akademika 2011" EAD has also been completely renewed. All three members of the board of directors have been replaced - Svetoslav Rusinov (executive director), Ivan Terziyski (member) and Trayan Tanev (member) have been appointed, replacing Panayotka Panayotova, Ivaylo Enchev and Filip Lazarov, respectively. The last three remained in the management for less than a month, after they replaced Vessela Tsvetanova, Ivaylo Enchev and Filip Lazarov on April 23. They themselves spent only three weeks at the posts since their registration on March 31.

tbi bank обяви назначението на Борислава Налбантова за главен финансов и оперативен директор (CFOO). Банката продължава да надгражда експертността в лидерския си екип след придобиването от американския глобален инвеститор Advent в края на февруари тази година. Борислава Налбантова притежава над 25 години опит в областта на финансите, операциите и мащабните бизнес трансформации в секторите на бързооборотните стоки (FMCG) и на финансовите услуги. Присъединява се към лидерския екип на tbi bank от „Девин“ ЕАД, където прекарва 16 години на ръководни длъжности, включително като главен финансов директор (CFO), а през последните 6 години и като главен изпълнителен директор (CEO) и член на Изпълнителния комитет на европейската група-майка. На тези позиции тя ръководи стратегическото развитие и оперативните резултати на компанията във всички сфери на дейността. Преди това Налбантова е част от екипа на PwC Югоизточна Европа, където консултира банки и финансови институции на различни пазари в региона, с фокус върху финансите, операциите и проектите за трансформация.

Радина Шкутова ще поемe управлението на ЗАГОРКА, част от компанията HEINEKEN, считано от м. юли 2026 г. Шкутова има над 20 години международен опит в областта на търговията и маркетинга в HEINEKEN. Кариерата ѝ започва в ЗАГОРКА през 2005 г., където се издига до позицията Маркетинг мениджър. Оттогава заема последователно ролите Mаркетинг директор в HEINEKEN Ирландия и HEINEKEN Русия, след което е назначена на позицията Директор "Глобални иновации и Beer Systems" в централата на HEINEKEN в Амстердам, Нидерландия. В новата си роля в ЗАГОРКА, Радина Шкутова поема поста от Олга Лавренова, която продължава професионалния си път в друга кариерна посока.

Европейският сектор за производство на полупроводници е изправен пред сериозни предизвикателства поради силната си зависимост както от Китай, така и от САЩ, съчетана със структурни слабости в собствената си промишлена база. Това се посочва в съвместен доклад на Института за изследвания на сигурността на ЕС и френския мозъчен тръст „Институт Монтене“ (Institut Montaigne), цитиран от Ройтерс. Според анализаторите основните заплахи за глобалните вериги за доставки остават китайският контрол върху износа на критични минерали и магнити, както и потенциалният риск от военен конфликт в Тайванския проток. Успоредно с това обаче се засилва и уязвимостта на Европа от американските технологии, особено по отношение на специализирания софтуер за проектиране на чипове. В доклада се отбелязва, че Вашингтон има възможност да ограничава износа за Китай на оборудване, произвеждано от нидерландския гигант ASML – най-високо оценяваната технологична компания в Европа. В момента Конгресът на САЩ обсъжда законопроект, който би дал правомощия на американското правителство едностранно да налага експортен контрол върху съюзнически държави и техни компании.
На този фон Европейската комисия представи през юни проекта за Закон за чиповете 2.0 (Chips Act 2.0), който предстои да бъде разгледан от Европейския парламент и Съвета на ЕС. Новият пакет от мерки предвижда стимули за засилване на търсенето на произведени в Европа полупроводници. Предлага се и присъединяване на блока към „Пакс Силика“ (Pax Silica) – водено от САЩ международно партньорство, насочено към укрепване на сигурността при доставките. Според авторите на доклада най-реалистичната стратегия за ЕС е да надгради върху съществуващите си пазарни предимства. Ключов приоритет трябва да бъде производството на специализирано оборудване за чипове, където нидерландската ASML заема лидерска позиция в световен мащаб. Експертите обаче предупреждават, че високите цени на енергията в Европа, ограниченият достъп до частен капитал и общото отслабване на европейската тежка промишленост – която е основен краен потребител на полупроводници – допълнително подкопават дългосрочната конкурентоспособност на сектора. 

Икономиката на САЩ отчита рязко забавяне на създаването на нови работни места с наближаването на лятото, предава CNBC. По данни на Бюрото по трудова статистика на САЩ (BLS) през юни броят на заетите извън селското стопанство се е увеличил с 57 хиляди души. Това е значително по-малко от отчетените 129 хиляди нови работни места през май и изостава от средната прогноза на Dow Jones за 115 хил. нови работни места. В същото време безработицата е спаднала до 4,2%. Това обаче до голяма степен се дължи на понижението в процента на участие на работната сила, който е намалял с 0,3 процентни пункта до 61,5%, най-ниското му ниво от март 2021 г. насам. Средното почасово възнаграждение се е увеличило с 0,3% спрямо предходния месец и с 3,5% на годишна база, което съответства на консенсусните прогнози. Най-голям принос за ръста в заетостта има секторът на професионалните и бизнес услуги, където са създадени 36 хил. нови работни места. В социалните услуги са наети 25 хил. служители, а в здравеопазването - 22 хил. души, което е по-бавен темп от обичайния за този сектор. Държавният сектор е увеличил заетостта с 8 хил. работни места. За сметка на това секторът на хотелиерството е загубил 61 хил. работни места. Според BLS това се дължи на по-слабо от обичайното сезонно наемане на служители. По-рано имаше очаквания, че Световното първенство по футбол ще даде известен тласък на пазара на труда, като анализатори на Goldman Sachs прогнозираха около 40 хил. допълнителни работни места. Повечето останали сектори не са отчели съществени промени в заетостта.

За първи път китайските автомобили изпревариха японските си конкуренти по продажби на пазара на Европейския съюз. През месец май те заеха първо място сред произведените в чужбина леки автомобили в ЕС, според японския икономически вестник Nikkei, позовавайки се на местна статистика. Според тези данни, китайските автомобили в момента представляват 12% от пазара на ЕС, докато японските автомобили са с 11 процента. Автомобилите от Република Корея са на трето място (8%). Останалите са от производители от Европейския съюз. Начело на китайската офанзива е BYD, която според Nikkei е увеличила продажбите си извън Китай със 70% от януари до юни в сравнение със същия период на миналата година. През месец май петте водещи китайски автомобилни производители продадоха над 138 000 превозни средства в ЕС – с 65% повече, отколкото през същия месец на миналата година.  Шест големи японски корпорации в индустрията сключиха сделки за малко над 134 000 превозни средства в ЕС през същия период. Това е с 3% по-малко, отколкото преди година.