Търговският баланс на България за април е отрицателен в размер на 1.08 млрд. евро при дефицит от 817.4 млн. евро за април миналата година, показват данните от Българската народна банка. За януари – април търговският баланс също е отрицателен и е 3.76 млрд. евро (3% от БВП*) при дефицит от 2.9 млрд. евро (2.5% от БВП) за същия период година по-рано. Износът на стоки е за 3.97 млрд. евро за април и нараства с 545.1 млн. евро (15.9%). в сравнение с този за април миналата година. Между януари и април експортът е на стойност 14.94 млрд. евро (12.1% от БВП), като расте с 1.07 млрд. евро в сравнение с този за същия период година по-рано, когато е бил в размер на 13.86 млрд. евро и 12% от БВП на страната. Износът за януари – април 2025 г. намалява на годишна база с 2.5 на сто. Вносът на стоки за април възлиза на 5.05 млрд. евро, като нараства с 811.8 млн. евро (19.2%) на годишна база. За януари – април импортът е 18.7 млрд. евро (15.2% от БВП), като се увеличава с 1.93 млрд. евро спрямо същия период на 2025 г., когато е бил 16.76 млрд. евро и 14.4% от БВП на страната. Вносът за януари – април 2025 г. нараства на годишна база с 6.8 на сто. Салдото по услугите е положително в размер на 402.7 млн. евро при положително салдо от 530 млн. евро за април миналата година. Между януари и април салдото е положително и е на стойност 1.92 млрд. евро (1.6% от БВП) при положително салдо от 2.3 млрд. евро (2% от БВП) за януари – април 2025 година.

Преките чуждестранни инвестиции в България възлизат на 2,02 млрд. евро към края на месец април тази година, сочат данните на БНБ. Това е с 1,74 млрд. евро повече спрямо първите четири месеца на миналата 2025 година. Размерът на нетния положителен поток на преките инвестиции в страната към април се равнява на 1,6 % от прогнозния брутен вътрешен продукт на България, спрямо 0,2 процента от БВП през същия период на миналата година. През месец април тази година нетният поток е положителен в размер на 206,8 млн. евро спрямо отрицателните стойности от 135 млн. евро през април 2025 година. Инвеститорите са вложили в недвижими имоти 243,5 млн. евро за януари - април 2026 г. Това е повече с 311,1 млн. евро от този за януари - април 2025 г., който е отрицателен в размер на 67,5 млн. евро.

България се изкачва с една позиция до 56-о място в Световната класация за конкурентоспособност на IMD за 2026 г., Макар че резултатът се подобрява, след като страната ни достигна 58-о място през 2024 г., той все още е под 53-тата позиция от 2022 г. Най-добре България се представя по отношение на категорията Правителствена ефективност, като там заемаме 49-о място, изкачвайки се с едно място спрямо 2025 г. и със седем спрямо 2024 г. В рамките на този показател най-висока оценка получават именно публичните финанси (30-о място и седем позиции нагоре), а най-лоша – социалната мрежа (60-о място и 4 позиции надолу). По отношение на категорията Икономическо представяне се нареждаме на 50-а позиция с най-висока оценка за цените – 13-то място, изкачвайки се с 2 места нагоре. Най-негативна е оценка за международните инвестиции, според която сме 56-и в класацията, но все пак със 7 позиции нагоре спрямо 2025 г. По категорията Инфраструктура сме 56-и и влошаваме позицията си с три места, но най-слаб резултат имаме в категорията Бизнес ефективност – 64-то място. Най-слаба оценка получава пазара на труда, с което се нареждаме и на последна 70-а позиция след изследваните държави. Авторите на доклада коментират, че политическата нестабилност в страната потиска инвестициите и дългосрочното натрупване на капитал въпреки присъединяването към еврозоната. В същото време ниският държавен дълг създава фискално пространство за инвестиции в изкуствен интелект, отбрана и области с двойно предназначение, но той остава недостатъчно оползотворен. Демографският спад и недостигът на квалифицирани кадри структурно ограничават растежа. Предприемаческият динамизъм, от друга страна, изпреварва слабата национална иновационна система и връзките в нея, се казва още в доклада. На глобално ниво Швейцария загуби позицията си на най-конкурентоспособна икономика в света в полза на Сингапур, слизайки на трето място в класацията, тъй като високите търговски мита на САЩ и силният швейцарски франк са се отразили негативно на инвестиционните потоци, съобщава Bloomberg. Въпреки че Швейцария остава най-високо класираната европейска държава, тя е изпреварена и от Хонконг. Ефективността на бизнеса е ключов фактор за завръщането на Сингапур на първо място – позиция, която страната за последно заемаше през 2024 г. Челната петица на класацията се завършва от Тайван и ОАЕ. На шесто място се класира Дания, следвана от Ирландия и Нидерландия. Девета е Швеция, а едва десети са САЩ. Китай е поставен на 12-то място, Германия е 23-та, а Обединеното кралство е на следващата позиция. От държавите членки на ЕС след България е Румъния – на 61-во място, и Словакия – на 63-то.

Три от най-големите технологични компании в Югоизточна Европа – Next Consult (България), btProvider (Румъния) и C4 Nexus (България), решиха да създадат стратегически алианс под новата марка Trimaranix. Алиансът формира една от най-големите групи за технологични консултации в региона. Заедно Next Consult, btProvider и C4 Nexus генерират над 20 млн. евро годишни приходи, реализирали са повече от 1500 проекта за над 800 клиенти в рамките на 17 години дейност. Трите компании обединяват екип от около 200 служители и отчитат годишен ръст над 30%. Trimaranix съчетава експертиза в областта на Salesforce Agentforce, SAP, електронната търговия и анализа на данни, за да проектира, внедрява и управлява т.нар. агентни компании (agentic companies) – организации, в които AI агенти работят автономно редом с хората. Глобалните разходи на компаниите за технологии от типа Agentic AI се очаква да достигнат 201.9 млрд. долара през 2026 г., което превръща този сегмент в най-бързо растящата категория в индустрията на корпоративните технологии. Със създаването на Trimaranix, Букурещ и София се позиционират като центрове, в които тези технологии не само се купуват, но и се разработват и развиват. Next Consult допринася с експертиза в използването на AI агенти за бизнес процеси. Консултантите на компанията променят начина, по който организациите работят в области като продажби, обслужване и операции, така че AI агентите и хората да могат да работят съвместно, като крайният контрол върху решенията остава в ръцете на хората. btProvider предоставя експертиза в изграждането на инфраструктура за данни, необходима за AI агентите. Компанията изгражда информационната основа за автономното вземане на решения – чисти, управлявани и налични в реално време данни. C4 Nexus допринася с компетенции в сферата на електронната търговия. Алиансът формализира партньорство, което постепенно се е изграждало през последното десетилетие. През 2021 г. Next Consult и btProvider създават съвместно дружество, което превръща групата в един от най-големите консултантски партньори на Salesforce в региона и официален реселър на Salesforce за Румъния и България. През 2022 г. второ съвместно дружество, създадено с участието на C4 Nexus, добавя възможности за разработка на електронна търговия за международни марки. Trimaranix обединява тези инициативи под единна марка и обща управленска структура, докато трите компании запазват своята оперативна независимост. Портфолиото на групата включва компании от секторите на телекомуникациите, финансовите услуги, застраховането, производството, търговията на дребно и бързооборотните потребителски стоки в Европа и Близкия изток.

Публичното дружество "Еврохолд България" се намира насред мащабно преструктуриране, което цели да го превърне в изцяло енергиен холдинг. То включва рефинансиране на 70 млн. евро падежиращи задължения и инжектиран 266 млн. евро капитал от мажоритарния му акционер - "Старком холдинг", както и размяна на ключови активи между двете компании, контролирани от Асен Христов и Кирил Бошов. Планът е под шапката на "Еврохолд" да влезе "Соларс енерджи", което е съдружник с по 50% в няколко съвместни соларни проекта - със "Сънотех" и със Сами Чакъров - сина на бившия съпредседател на ДПС Джевдет Чакъров. В замяна публичната компания трябва да прехвърли на "Старком холдинг" застрахователния си бизнес - "Евроинс иншурънс груп". За тази операция става ясно от съобщение на Fitch, която потвърждава оценката си B за "Еврохолд" и през април постави компанията под наблюдение за понижаване на рейтинга заради малкото оставащо време до падежа, но сега отново ѝ дава стабилна перспектива. Основната причина Fitch да гледат по-оптимистично на "Еврохолд" е именно подобрената ликвидност след успешното справяне с надвисналия падеж на 70 млн. евро облигации на 7 юни, както и на 10 млн. евро, които трябва да се изплатят до 29 декември 2026 г. Транзакцията е станала с подкрепа от компанията майка "Старком", която е изкупила 67.3 млн. евро от емисията, които са били прехвърлени на "Еврохолд" да ги обезсили, а останалите 2.7 млн. евро са погасени. Самата "Старком" емитира 200 млн. евро седемгодишни облигации през април, които първоначално бяха записани от четири дружества от орбитата на групата. По информация на Fitch обаче те са пласирани вторично в поредица сделки след 22 май и постъпленията са използвани за рефинансирането. "Еврохолд" подготвя и консолидиране на всички останали задължения в групата в нов, специално структуриран за целта инструмент. Това включва и облигационни емисии, падежиращи 2027 и 2029 г., резултат от изтеглените заеми, за да се финансира придобиването на бизнеса на CEZ в България, който беше ребрандиран на "Електрохолд". Групата планира да опрости структурата на финансирането си, като се изчистят задълженията между "Еврохолд" и "Старком", комбинирано с увеличение на капитала. Последното вече е факт, като в началото на юни чрез упражняване на варанти "Старком" е инвестирало 266 млн. евро и е увеличило дела си от 52.75% до около 76.3%. За планираната размяна на "Соларс" за "Евроинс" няма точни разчети, но от Fitch очакват постъпленията от увеличението частично да покрият евентуална разликата в цените. Разпръснатата собственост в "Соларс енерджи" е концентрирана в "Старком" и впоследствие прехвърлена на "Еврохолд". За 2025 г. консолидираните приходи на публичната "Еврохолд" са 3.25 млрд. лв., като енергийният бизнес допринася с 2.57 млрд. лв., а застрахователния с около 677 млн. лв. Нетната печалба за миналата година е 106 млн. лв., като скача над три пъти и отново е генерирана в по-голямата си част от енергийния бизнес. След преструктурирането "Еврохолд" ще се трансформира в изцяло енергийна група, което променя профила ѝ. "Евроинс" напуска публичната компания и съответно миноритарните акционери вече няма да са съсобственици в застрахователен бизнес. Консолидираните активи на "Соларс енерджи" за 2024 г. са 87 млн. лв., а приходите- едва 10 млн. лв. "Соларис холдинг" (съвместно дружество с по 50% дял на "Соларс енерджи" и "Сънотех") реално е сред 10-те най-големи ВЕИ групи в България към момента, като има работещи общо 161 MWp солари и 282 MW батерии с капацитет 783 MWh, разпръснати в различни проекти. Но дружеството има и още доста проекти в разработка - 286.5 MWp солари и 230 MW/239.5 MWh батерии - основно "Струма солар Плант" край Радомир (171.5 MWp фотоволтаик, 130 MW AC и батерия 130 MW/89 MWh) и "Лозница" (115 MWp, 100 MW AC и система за съхранение 100 MW/150.45 MWh). Мрежата от фирми около собствениците на "Електрохолд" (извън "Соларис") пък сама формира втората по обща мощност на ВЕИ активите група в страната: 334.5 MWp солари и 450 MW батерии с 1083.4 MWh (формулировката "групата около" е заради това, че участията в отделните проекти не са еднакво структурирани). Соларната база стъпва на проекти като "Верила" (174 MWp) и "Мъглиж" (160 MWp), като и двата имат батерии 45MW/90MWh. Извън това са самостоятелните батерии: "Златица" (150 MW/396 MWh), "Червен бряг" (150 MW/360 MWh) и други. "Евроинс" от своя страна се издигна до лидер по премиен приход в България към края на 2025 г. с 315 млн. евро премиен приход, което ѝ отрежда около 14% дял.

Сирма Груп Холдинг АД (Сирма), водеща технологична компания с богат опит в областта на банковия софтуер, финансовите услуги и цифровата трансформация, обяви подписването на договор за партньор за препоръки (Referral Partner) на Temenos. В рамките на това сътрудничество Сирма ще идентифицира и предлага подходящи възможности за внедряване на решенията на Temenos на избрани пазари и в определени клиентски сегменти, като първоначалният фокус ще бъде върху България и Албания. Сирма и Temenos работят съвместно от няколко години. Услугата CAR на Сирма е достъпна в екосистемата Temenos Exchange от партньорски решения за клиенти на Temenos, които предпиемат миграция към облак или SaaS. Основана през 1992 г., Сирма Груп АД (Сирма) е доверен технологичен партньор и пионер в областта на изкуствения интелект. С над 34 години опит и екип от над 800 експерти, Сирма съчетава дълбоки секторни познания с най-съвременни AI технологии, за да подпомага индустриите, от които светът зависи. Компанията е специализирана в разработването на софтуер по поръчка, системна интеграция и ИТ консултантски услуги за банковия и застрахователния сектор, здравеопазването, транспорта, логистиката, търговията, туризма и публичната администрация. Сирма [SIRM] е една от най-големите публично търгувани ИТ групи на Българската фондова борса от 2015 г., а от февруари 2026 г. и на Франкфуртската фондова борса. Компанията е сред водещите ИТ групи в Югоизточна Европа със седалище в София, България, и регионални офиси в САЩ, Великобритания, Германия, Албания, Румъния, Бразилия и ОАЕ и обслужва стотици клиенти по целия свят.

Бъдещето на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" се оказа под сериозна въпросителна след решението на Върховния административен съд, с което беше отменена дерогацията, позволявала на централата да работи при облекчени условия за вредните емисии. Съдебното решение на практика поставя под съмнение законността на работата на централата след 2021 година., когато влязоха в сила тези норми за емисиите. Делото започва още през 2019 г., след като екологични организации атакуват издадената в края на 2018 г. дерогация. Тя позволява на централата да не спазва част от европейските норми за емисии на живак и серен диоксид. На 18 май тази година ВАС окончателно постановява, че разрешителното е издадено в нарушение на закона и го отменя. При оценката на въздействието върху въздуха не може да се разглежда само дейността на конкретната централа, а трябва да се отчита общото натоварване от всички замърсители в района. От другата страна обаче остават опасенията за енергийната сигурност, работните места и цената на електроенергията. България продължава да отлага трудните решения около въглищните централи и енергийния преход. По действащите планове страната е заложила 2038 година като хоризонт за постепенно излизане от въглищната енергетика.

Изпадналите в тежко финансово състояние заради спад в добива “Мини Марица - Изток” трябва да платят солиден падеж по дълг към банка в края на месеца. Мините дължат 13 млн. евро на банка ДСК, като срокът на договора е бил до юни, 2025 г., но е удължен веднъж до юли, 2025, и втори път - до юни, 2026. Извън този заем мините имат много просрочени дългове и към компанията-майка - БЕХ. “Мини Марица Изток” са в тежко финансово положение - загуба към тримесечието на 2026 г. от 21 млн. евро. Стана публичен и окончателният доклад за 2025 г., като загубата е 129 млн. евро. На този фон дружеството дължи по заеми към БЕХ 178 млн. евро, като и тук има падежи през юни и юли месец - 15 млн. евро през юни и 10 млн. евро през юли. След тези близки падежи до края на годината изтичат срока за връщане на БЕХ на заеми в размер на 50 млн. евро. По Фонда за справедлив преход за рекултивация на мините са заложени над 240 млн. евро, но парите не могат да бъдат ползвани заради едно от забранителните решения на НС - да не се извършват никакви разпоредителни действия с терени на мините.

Печалбата на „Българска фондова борса“ АД за 2025 г., след облагане с данъци, е в размер на 8 654 414.45 евро (16 926 563.41 лева). Сумата от 8 613 379.64 евро (16 852 121.60 лева) се разпределя за изплащане на дивидент на акционерите. Решение за това е гласувано на редовното заседание на притежателите на такива акции на 16 юни в София. Съгласно решение на Общото събрание на дружеството от 25 ноември миналата година, като 6-месечен дивидент за 2025 г. е разпределена сума в размер на 8 481 722.44 евро (16 588 807 лева). Тогава всеки акционер получи по 1.26 лева за акция. Остатъчната сума, която се дължи от компанията като дивидент за миналата година, е 131 657.20 евро (263 314 лева), което означава по 0.01 евро на акция.

Сериозно отслабване на икономическите перспективи пред Еврозоната поради новия енергиен шок и несигурността, предизвикани от геополитическия конфликт в Близкия изток. Това се посочва в заключителната оценка на Международния валутен фонд (МВФ) от годишната консултация за общите политики на страните от еврозоната.  Новите сътресения се наслагват върху вече съществуващи структурни проблеми като застаряващото население, слабия ръст на производителността и ограничените перспективи за икономически растеж. Според МВФ войната в Близкия изток ще доведе до значителен, макар и временен, негативен шок върху предлагането, ще отслаби доверието на бизнеса и потребителите и ще затегне финансовите условия. Очаква се това да окаже временно влияние върху инфлацията и икономическата активност. Забавяне на икономическия растеж: МВФ понижи прогнозата си за икономическия ръст на еврозоната за 2026 г. до 0,9% (спрямо 1,1%, прогнозирани през април). Растежът за 2027 г. се очаква да бъде 1,2%. По-висока и упорита инфлация: Прогнозата за общата инфлация е ревизирана нагоре до 2,8% за 2026 г. (от 2,6% в предишната прогноза) и 2,3% за 2027 г.. Рискове в низходяща посока: Икономическата ситуация може допълнително да се влоши при по-продължителни прекъсвания в доставките на енергия, ескалация на конфликта в Украйна или нови търговски ограничения. МВФ предупреждава и за рискове пред финансовата стабилност, особено в сектора на небанковите финансови институции (NBFI), свързани със сътресения на финансовите пазари и възможно нарастване на напрежението при задлъжнелите небанкови финансови институции, което би могло да се прехвърли към банковия сектор и основните пазари за финансиране. Според фонда непосредственият приоритет за политиците е да ограничат въздействието на настоящия шок и да запазят стабилни инфлационните очаквания, като същевременно продължат със структурните реформи за повишаване на устойчивостта и потенциала за растеж. Основната цел на паричната политика трябва да бъде задържане на инфлационните очаквания около целта от 2 на сто. Възможно е да се наложи по-рестриктивна политика, ако инфлацията остане висока или се влошат очакванията. МВФ очертава три основни стълба на действие за правителствата и регулаторите в еврозоната:
1. Парична политика: Допълнително затягане от страна на ЕЦБ - още вдигания на лихвите: Тъй като ЕЦБ повиши лихвените проценти за първи път от три години, МВФ смята, че ще е необходимо кумулативно увеличение от още 50 базисни пункта през 2026 г., за да се ограничат инфлационните очаквания и пренасянето на енергийните цени в по-широката икономика.
2. Фискална политика: Строга дисциплина без излишни облекчения. Целенасочена, а не масова подкрепа: Държавите се съветват да избягват широкообхватни субсидии за енергия. Вместо това евентуалните мерки трябва да бъдат строго таргетирани само към най-уязвимите домакинства.
3. Структурни реформи и пазари
Енергийна независимост и вериги на доставки: Изключително спешно е ускоряването на прехода към възобновяеми източници и намаляването на външната енергийна зависимост.
Завършване на банковия и капиталовия съюз: Необходимо е засилване на трансграничното споделяне на риска в ЕС, по-строг надзор над небанковия сектор и финализиране на общоевропейската схема за гарантиране на депозитите.

Енергийна политика и преход
Еврозоната трябва да прекрати масовите енергийни субсидии и да насочи подкрепата само към уязвимите домакинства, за да се овладее инфлацията и да се ускори зеленият преход към възобновяеми енергийни източници, като препоръчва драстично облекчаване на бюрокрацията за ВЕИ проекти, задълбочаване на интеграцията на енергийните пазари и осигуряване на предвидима регулаторна среда за инвестиции.  Отслабването на европейската схема за търговия с емисии би забавило зеления преход и би увеличило зависимостта от вносни изкопаеми горива. 
Фискална политика и дълг
Средносрочната бюджетна консолидация остава необходима. На равнище еврозона, с изключение на Германия, където се увеличават инфраструктурните разходи, се препоръчва подобряване на структурния първичен баланс с около 3 процентни пункта от БВП между 2025 и 2031 година. Преепоръчително е уеднаквяване на ДДС и  сближаване на европейските данъчни системи. 
Според фонда основната цел на паричната политика трябва да остане запазването на инфлационните очаквания около целевото равнище от 2 на сто. Ако инфлацията остане висока или очакванията се влошат, може да бъде необходима по-рестриктивна политика.
Структурни реформи и единен пазар
Фондът подчертава също значението на структурните реформи и по-дълбоката икономическа интеграция в ЕС. Според оценката по-завършен единен пазар и напредък по Съюза за спестявания и инвестиции могат да повишат дългосрочно БВП на Европейския съюз с около 3 на сто.

Финансова стабилност
В областта на финансовата стабилност фондът призовава за по-строг надзор върху небанковия финансов сектор, преодоляване на информационните дефицити и завършване на банковия съюз, включително чрез изграждане на общоевропейска схема за гарантиране на депозитите.Еврозоната навлиза в период на по-висока несигурност, по-слаб растеж и засилен инфлационен натиск. Фондът смята, че краткосрочните политики трябва да бъдат насочени към овладяване на инфлацията и ограничаване на ефектите от енергийния шок, докато дългосрочният фокус трябва да остане върху структурните реформи, енергийната независимост и по-дълбоката интеграция на европейските пазари. Необходим е по-строг надзор върху небанковия финансов сектор, преодоляване на информационните дефицити и завършване на банковия съюз, включително чрез изграждане на общоевропейска схема за гарантиране на депозитите. Поддържането на финансова стабилност е възможно при съществуващата рамка, но изисква постоянна адаптация, по-дълбока интеграция на капиталовите пазари, напредък по банковия съюз, по-силна енергийна стратегия на ЕС и структурни реформи за повишаване на растежа и устойчивостта. 

С рекордната стойност от 184 милиарда долара търговията с продукти от водни животни продължава да достига нови върхове и вече си съперничи по стойност с търговията с месо от сухоземни животни. Докладът „Състоянието на световното рибарство и аквакултури“ (SOFIA 2026) на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), съдържа актуализирана световна статистика за рибарството и аквакултурите. Той подчертава как ФАО, съвместно със своите членове, общности, институции, индустрията и партньорите, превръща визията си за „Синя трансформация“ в измерими резултати. Световното производство на риба и аквакултури е достигнало рекордните 235 милиона тона през 2024 г., от които 195 милиона тона са водни животни, което потвърждава нарастващата роля на сектора в изхранването на света. Докато дивите риболовни запаси до голяма степен са се стабилизирали, отразявайки екологичните ограничения и ефективното управление на някои рибни запаси, производството на водни животни продължава да расте със средно 3,2 на сто годишно от 50-те години на миналия век насам. През 2024 г. производството на аквакултури от водни животни надхвърли 100 милиона тона за първи път (оценено на 371 милиарда долара по цени на производител). Уловът от риболов достигна около 92 милиона тона и се задържа в диапазона от 86 до 94 милиона тона от края на 80-те години на миналия век. Храните от водни животни заемат все по-важно място в хранителния режим: 89 на сто от производството на водни животни отиват за консумация от човека, осигурявайки поне една пета от приема на животински протеини на 3,1 милиарда души. Секторът също така осигурява препитание на повече от 600 милиона души по целия свят. Секторът е изправен пред нарастващ натиск. Изменението на климата, увреждането на околната среда, икономическите сътресения и геополитическите промени влияят върху производителността и устойчивостта. Например, при сценарии с високи емисии се очаква биомасата на видовете, обект на риболов, да намалее с над 10 на сто до 2050 г. в няколко региона. През 2023 г. наличието на храни от водни животни достигна 171 милиона тона, но разпределението им остава неравномерно. Докато в Азия секторът осигурява 26,3 килограма на човек, наличността в Африка е едва 9,1 килограма храни от водни животни на глава от населението. Търговията с водни продукти се е разширила значително. Между 1976 г. и 2024 г. стойността на износа се е увеличила повече от двадесет и три пъти (близо шест пъти в реално изражение), в съответствие със световната търговия със стоки. Растежът отразява по-високото производство, подобрената логистика и преработка, конкурентните цени и либерализацията на търговията, като продуктите често преминават множество граници, преди да достигнат до потребителите като част от сложни вериги за доставки. ФАО прогнозира продължаващ ръст в производството, потреблението и търговията, като се очаква общото производство на водни животни да достигне 214 милиона тона до 2034 г

Долната камара на парламента на Казахстан (Маджилисa) ратифицира Споразумението за икономическо партньорство между държавите членки на Евразийския икономически съюз (ЕИС) и Обединените арабски емирства. Документът е бил подписан на 27 юни 2025 г. в беласруската столица Минск, по време на заседание на Висшия евразийски икономически съвет. Споразумението предвижда премахване на митата върху вноса за над 85% от видовете стоки. Документът обхваща също така въпроси от рода на техническите пречки пред търговията, санитарните и фитосанитарните мерки, митническото сътрудничество, мерките за защита на вътрешния пазар и други. Премахването на митническите тарифи ще се извършва поетапно в рамките на преходни периоди, за да се осигури постепенното либерализиране на двустранната търговия. Очакванията са споразумението да създаде благоприятни условия за насърчаване на износа на стоки, произвеждани от казахстански предприятия и производители, към пазара на Обединените арабски емирства, като същевременно ще увеличи обема и темповете на търговия между двете страни.