Mесечната инфлация в България през май, измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ), се очаква да бъде 0,2 на сто, а годишната - 7 на сто, сочи експресната предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ). В края на миналия месец НСИ обяви, че очакваната месечна инфлация през април се очаква да бъде 2 на сто, а годишната - 7,1 на сто. Окончателните данни за април бяха съответно 1,8 на сто, и 6,8 на сто. Очакваната месечна инфлация през март беше 0,7 на сто, а годишната - 3,9 на сто. Окончателните данни, обявени от НСИ в средата на април, сочеха месечна инфлация през март - 0,9 на сто, а годишна - 4,1 на сто. През май 2026 г. спрямо предходния месец се очаква най-голямо увеличение на цените в групите: „Транспорт" (1,2 на сто), „Услуги на ресторанти и хотели" (0,9 на сто) и „Алкохолни напитки, тютюневи изделия" (0,9 на сто). Намаление се очаква в групите: „Развлечения, спорт и култура" (1,9 на сто) и „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги" (0,3 на сто). Според експресната предварителна оценка на НСИ през май 2026 г. се очаква месечното изменение да бъде -0,2 на сто, а годишното изменение да бъде 4,3 на сто. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20 процента от домакинствата спрямо предходния месец се очаква да се изменят както следва: услуги - увеличение с 0,1 на сто; нехранителни стоки - намаление с 0,5 на сто; хранителни продукти - намаление с 0,1 на сто.

След пиковите нива и еуфорията на пазара през 2022 и 2023 г., пазарът на земеделската земя и рентите у нас навлезе в период на сериозно "охлаждане" и корекция на цените. Плодородните ниви в област Добрич, които въпреки охлаждането през последните години достигаха 2000-2500 евро на декар, в момента са около 1200 евро/дка. За последните 20 години цените нарастват средно с 6-8% годишно . Най-активните купувачи винаги са били земеделците, които придобиват земя, за да развиват бизнеса си. През 2025 г. и тази година обаче се наблюдават и нови участници на пазара - частни лица, които досега са купували други недвижими имоти като например апартаменти. Въпреки надеждите за нов ръст при цените на земеделска земя, охлаждане на пазара днес се наблюдава и при рентите в България. Преди имаше ренти от 35-40 до 50 евро на декар, докато сега са 25-30 евро/дка. Има места, където рентите са паднали до 50%. В най-масовият случай корекцията е около 20%.

Най-големият производител на слънчева енергия в България Sunterra RE получи разрешения за ползване (Акт 16) и въведе в експлоатация втория етап от системите за съхранение на електроенергия (BESS) към фотоволтаичните си паркове "Гълъбово", "Калояново" и "Карлово". С реализацията на втория етап Sunterra RE значително разширява мащаба на своите батерийни паркове и затвърждава позицията си на лидер в развитието на енергийни системи за съхранение в България и региона. След завършването на втория етап общите параметри на BESS системите достигат 150 MW/450 MWh за "Гълъбово", 150 MW/506 MWh за "Калояново" и 97 MW/320 MWh за "Карлово". Общата инсталирана мощност на трите системи надхвърля 397 MW, а капацитетът им достига 1.276 GWh - увеличение с почти 1 GWh спрямо първия етап. BESS системите работят с литиево-железно-фосфатни батерии (LFP), които се утвърждават като водеща технология в индустриалните съоръжения за съхранение на енергия. LFP технологията е най-масово използваният тип батерии в индустрията и се отличава с най-дълъг жизнен цикъл сред литиево-йонните батерии, както и със значително по-нисък риск от термично претоварване. Батериите осигуряват до 4 часа съхранение на електроенергия при почти 90% ефективност на системата. Проектирани са за експлоатация в рамките на 25 години и ресурс до 7300 цикъла. Съоръженията позволяват съхранение на произведената електроенергия и подаването ѝ към мрежата в периоди на пиково потребление, което повишава стабилността, гъвкавостта и ефективността на електроенергийната система. Проектите от втората фаза са реализирани със собствени инвестиции на компанията. Sunterra RE е лидер в сектора на възобновяемата енергия в България с фокус върху разработване, изграждане и управление на собствени фотоволтаични централи и системи за съхранение на енергия. Компанията разполага с над 535 MW инсталирана соларна мощност и близо 1.3 GWh капацитет за съхранение на енергия.

Платформата за доставка на храна Bolt Food започна работа в Бургас, с което разширява присъствието си до четирите най-големи града в България. Компанията навлезе на местния пазар преди малко повече от година и вече оперира в София, Пловдив, Варна и Бургас. От началото на 2026 г. броят на активните куриери е нараснал с над 115%, докато активните потребители и поръчките са се удвоили. Броят на ресторантите партньори е нараснал с 50%, като към момента платформата работи с над 1000 заведения в страната. В Бургас услугата стартира с над 70 ресторанта, сред които международни вериги като McDonald's, KFC и Hesburger, както и местни заведения. Доставките ще се извършват между 9:30 и 23:30 часа.

Компанията за изграждане на енергийната инфраструктура на страната – старозагорската компания ЕЛ Контрол стартира строителството на нова производствена база в Стара Загора. Главен изпълнител на обекта е Главболгарстрой АД, проектът е на арх. Иван Динев. Инвестицията на компанията е в размер на 6,5 млн.евро. Новата производствена база ще бъде изградена на парцел от 16 500 кв.м. с 4000 кв.м. застроена площ. Срокът за строителството е 1 година. До май 2027 г. базата ще бъде готова. Тя ще даде възможност да се разкрият 50 нови работни места. Чрез нея фирмата ще увеличи близо 8 пъти производствения си капацитет на електрически табла и ще може да произвежда 3000 табла годишно. В новото предприятие ще бъдат инсталирани технологии от световно ниво – автоматична машина за опроводяване на електрически табла, лазерно рязане, лазерно заваряване, щанц преса, машини за огъване, прахово боядисване и автоматизиран, роботизиран склад. В новата база ще се сглобяват продукти на Siemens България, Schneider Electric България, ABB България. ЕЛ КОНТРОЛ ще надгради и портфолиото от собствени продукти, родени от дългогодишния и опит и задълбочено познаване на пазара. Намерението на инвеститорите е компанията ЕЛ Контрол да стане водещ производител на електрически табла в България и Европа не само по обем, но и по качество, технологично ниво, иновации и доверие. Общо тази година компанията започва и довършва 27 обекта. В нея работят над 170 специалисти. От създаването си, ЕЛ КОНТРОЛ е изградила над 150 обекта, всички от критична енергийна инфраструктура. Източник: divident.eu

Росен Христов, енергийният министър, който се прочу покрай договора с турската компания "Боташ", получи назначение от новата власт и влиза в управата на "Държавната консолидационна компания" (ДКК). С решение, подписано от вицепремиера и икономически министър Александър Пулев на 26 май се освобождават досегашните членове на съвета на директорите се назначават нови попълнения в съвета на директорите на ДКК заедно с Росен Христов са Даниела Узунова, Здравко Шушков, Борислав Андонов. Те са временен борд - до провеждането на конкурс. ДКК е държавен холдинг, в състава на който влизат като дъщерни дружества ВМЗ Сопот, "Авионамс", "Кинтекс", НИТИ - Казанлък, "Монтажи", "Ел Би Булгарикум", "Еко Антрацит" и др.

От 1 юни инж. Мартин Георгиев поема поста изпълнителен директор на "Електрохолд Трейд" - водещ търговец на електроенергия в България с фокус върху доставка, търговия и управление на електроенергийни портфейли за крайни клиенти и бизнес партньори. Инж. Георгиев е част от ръководния екип на компанията от септември 2025 г., когато се присъединява като главен оперативен директор и член на Съвета на директорите. Той поема поста от инж. Атанас Димов, който работи в компанията от 2013 г., член е на Съвета на директорите от 2017 г. и изпълнява функцията изпълнителен директор от 2022 г. Инж. Димов ще се фокусира върху нов стратегически проект, подкрепен от собствениците на групата за изграждане на независима европейска платформа за управление, оптимизация и монетизация на гъвкави енергийни активи, системи за съхранение и възобновяеми източници.

Vitosha Venture Partners стартира нов инвестиционен фонд и ще продължи стратегията си да подкрепя растящи технологични компании с дългосрочен потенциал, обявиха управляващите партньори Стоян Недин и Макс Гурвиц. целта е эондът да направи инвестиции в около 80 компании следващите 4–5 години. Фондът надгражда предишния си инвестиционен цикъл, в който вече са подкрепени 107 компании от 2020 година до днес. В първия фонд инветситорите разплагат с 26 млн. евро, а във Vitosha Venture 2 ресурсът вече е 34 млн. евро. За да бъдат избрани компаниите, в които фондът ще инвестира, ще бъдат разгледани между 4000-5000 проекта. Стратегията на фонда остава фокусирана върху компании с връзка с България – независимо дали са основани от българи или развиват основната си дейност в страната. Фондът подчертава, че моделът им не е ограничен географски, а структурно – търсят бизнеси с растящ модел и глобален потенциал. Сред основните инвеститори във VC структурите са институционални и частни лица – включително заможни предприемачи, пенсионни фондове и публични инструменти като фондове на фондовете.

МБАЛ ‚Д-р Димитър Павлович“ - Свищов е приключила 2025 г.със загуба в размер на 578 000 лв. Според управителят Илиян Венков са необходими спешни решение на национално ниво, свързани с начина на финансиране и актуализация на стойностите на клиничните пътеки, защото докато разходите за издръжка, заплати и консумативи не спират да се повишават, плащанията от НЗОК за леченията остават на същите нива като през 2024 г. Само фонд „Работна заплата“ надхвърля размера на осигуреното финансиране. Месечните възнаграждения на екипа възлиза на 213 000 евро, а постъпленията са едва 163 200 евро. Сред най-сериозните предизвикателства са просрочените задължения за ток – 26 150 евро, и за вода – 7000 евро

Нетната печалба на „Трейс груп холд“ АД за 2025 г. е в размер на 8 936 085.72 лв. (4 568 948.08 евро). Сумата от 2 420 000 евро да се разпределя като дивидент на акционерите, изчислен при 0.10 евро бруто на акция, предлагат мениджърите на строителната компания. Решението ще се гласува от редовното общо събрание на акционерите ѝ, което ще се проведе на 30 юни в София. От нетната печалба на „Трейс груп холд“ за 2024 г. беше разпределен брутен дивидент от по 0.40 лева на акция. Останалите 2 148 948.08 евро от положителния финансов резултат за миналата година ще се внесе Фонд „Развитие“ на компанията.

ЕС ще разшири приложението на своите търговски защитни мерки, за да предпази цели промишлени сектори от това, което Брюксел възприема като "екзистенциална" заплаха от китайския внос, заяви еврокомисарят по промишлеността. Стефан Сежурне обясни, че ЕС ще прилага вносни квоти и мита по-систематично, тъй като европейски промишлени отрасли като химическия, металургичния и чистите технологии са изложени на риск да бъдат унищожени от нелоялната конкуренция от страна на Китай. "Ще използваме защитните клаузи по-общо за сектори, а не само за отделни предприятия или конкретни суровини", каза той.  Дневният търговски дефицит на ЕС спрямо Китай е достигнал 1 млрд. евро, а 29 млн. работни места са изложени на риск поради китайското свръхпроизводство. Ако ЕС не предприеме никакви мерки до 2027 г., търговският дефицит ще достигне 500 млрд. евро. ЕС изготвя планове да задължи европейските компании да закупуват критични компоненти от най-малко три различни доставчика, като се очаква горните граници за дела на доставките от един доставчик да бъдат около 30-40%. Останалите компоненти ще трябва да се набавят от най-малко три различни доставчика, като не всички от тях могат да бъдат от една и съща държава. Комисията обмисля и предложение от пет държави членки, включително Франция, за разработване на инструмент за "устойчивост", който би могъл да налага квоти или допълнителни мита на доставчиците на компаниите, когато техният внос надхвърли определено ниво. Ако Брюксел не възприеме по-решителна позиция по отношение на последиците от дъмпинга и конкуренцията, подкрепяна с държавни субсидии, той рискува да предизвика негативна реакция от страна на държавите в съюза, които биха могли да си възвърнат контрола върху търговската политика от ЕС. Тъй като китайските стоки в химическия сектор, автомобилостроенето и машиностроенето превъзхождат европейските конкуренти,  Световната търговска организация вече не е в състояние да защити интересите си в краткосрочен план. 

Общото възнаграждение за ръководителите в американски компании, включени в индекса S&P 500, се е увеличило с 6% до 17,7 милиона долара в края на 2025 г., според Associated Press, позовавайки се на проучване, проведено съвместно с Equilar. Увеличението на възнаграждението на ръководителите се е основавало на относителния растеж на фондовия пазар и БВП на страната и е имало за цел да стимулира представянето на ръководителите в среда на повишена инфлация. Инфлацията в САЩ е била 2,6% в края на миналата година. Заплатите на служителите в изследваните американски компании също са нараствали по-бързо от инфлацията, макар и не толкова, колкото тези на ръководителите – с 4,7 процента. До края на 2025 г. общото средно парично възнаграждение за служителите в компаниите от S&P 500 е достигнало 89 744 долара (7478 долара на месец). Изследователите посочват нарастващата разлика между заплатите на висшите мениджъри и служителите. В половината от компаниите, анкетирани от Associated Press, на служител на средно ниво биха били необходими 200 години, за да спечели това, което главният изпълнителен директор печели за една година. До края на 2024 г. този хипотетичен период е бил 192 години. Компаниите, включени в индекса S&P 500, са задължени да публикуват данни за съотношението на заплатите на ръководителите спрямо останалите си служители от 2018 г. насам. S&P 500 в момента включва компании като Airbnb, Alphabet, Amazon, McDonald’s, Kraft Heinz, Lululemon, Nike, Coca-Cola, PepsiCo, Procter & Gamble и други.

Износът на Южна Корея е нараснал по-силно от очакваното през май и е достигнал най-високия си годишен темп на растеж от над четири десетилетия, подкрепен от бума в инвестициите в изкуствен интелект и рекордните продажби на полупроводници, предаде Ройтерс. Износът на четвъртата по големина икономика в Азия се е увеличил с 53,2 процента на годишна база до рекордните 87,75 млрд. долара, сочат предварителни данни за външната търговия, публикувани днес. Резултатът надхвърля прогнозата на анализаторите, анкетирани от Ройтерс, за ръст от 48,4 процента. Това е дванадесети пореден месец на увеличение на износа и най-силният годишен ръст от януари 1984 г. насам. Данните доведоха и до рекорден месечен търговски излишък за страната. Очаква се импулсът вероятно да се засили още повече през третото тримесечие, а ръстът на износа за цялата 2026 г. може да достигне около 50 процента.