През първото тримесечие на 2026 г., в сравнение с година по-рано, превозените товари от сухопътния и водния товарен транспорт в България нарастват с 2,3%, а извършената работа - с 6,7%, по предварителни данни на НСИ. На годишна база ръстът при превозените пътници и извършената работа от пътническия транспорт (сухопътен, воден и градски електротранспорт) се увеличават съответно с 0,6% и 10,4%. Превозените товари от сухопътния транспорт в периода от януари до март са над 30,931 млн. тона, или с 2,3% повече спрямо първото тримесечие на 2025 година. Вътрешните превози се увеличават с 0,3%, а международните - със 7%. По данни на НСИ извършената работа е 9,235 млрд. тонкилометра, което е с 6,2% повече в сравнение със същия период на миналата година. Превозените товари от речния и морския транспорт са с 16,7 хил. т повече от година по-рано в резултат на по-голямото количество превозени товари от морския транспорт. При извършената работа, измерена в тонкилометри, е отчетен ръст от 22,7% спрямо първото тримесечие на миналата година, поради по-голямото изминато превозно разстояние. НСИ регистрира с 0,6% намаление за година в броя на превозените пътници от сухопътния транспорт, които за първото тримесечие достигат 89,539 млн. При автобусните превози намалението е с 0,7%, докато при железопътните се наблюдава увеличение - с 0,5%. Извършената работа е със стойност над 1,869 млрд. пътникокилометра, като е регистриран ръст от 11,7% в сравнение със съответното тримесечие на 2025 г., в резултат на увеличеното превозно разстояние от автобусния транспорт. При пътническия воден транспорт статистиката отчита намаление с 3,5 хиляди на превозените пътници спрямо същия период на миналата година, поради по-малкия брой пътници, превозени от речния транспорт. Извършената работа се увеличава със 7,7%, в резултат на по-голямото средно превозно разстояние. От януари до март предприятията от градския електротранспорт са превозили общо 81,347 млн. пътници, или с 2% повече в сравнение с първото тримесечие на 2025 година. Извършената работа също се увеличава с 6,2% и достига 522,1 млн. пътникокилометра.

Само от началото на тази година в България е разрешен достъпът на над 28 000 граждани от трети страни. Общо за последните 3 години броят им е над 108 000 от 95 държави, а интересът към българския трудов пазар расте. България има подписани спогодби за международно сътрудничество в областта на трудовата миграция с Армения, Грузия, Молдова, и предстои подписване такава с Узбекистан. Именно от тази държава са най-много издадените разрешения за работа у нас. От началото на 2025 г. работодателите могат да подават електронни заявления за разрешение за пребиваване и работа чрез специализирана платформа.

Дълги години шивашката индустрия в България имаше своето място, традиции и осигуряваше поминък на много хора, особено в малките населени места. Постепенно секторът обаче загива, най-вече шиенето на ишлеме, изместени от евтините дрехи и работници в Китай. Бавно и постепенно то се премести на изток - в Египет, Тунис и Мароко, където заплатите са в пъти по-ниски, особено на фона на бързо растящите разходи за труд в България през последните години. А големите поръчки отдавна вече се изпълняват в Индия, Китай и Бангладеш. Според Йордан Беловодски - изпълнителният директор на Българската асоциация за текстил, облекло и кожи (БАТОК), поръчките от Европа намаляват, възложителите изискват и по-ниски цени за продуктите и услугите, което намалява печалбата на родните фирми. В същото време разходите им се вдигат - не само за заплати, но и за горива, ток и газ. Но и потреблението пада - не само у нас, рецесията се усеща в цяла Западна Европа. В тази среда печеливши са евтините дрехи, които масово се поръчват от китайски сайтове като Temu и Shein.Европейският съюз се бави с мерките срещу китайските стоки, въпреки че вече и той въведе такси за малки пратки извън съюза. Всичко това води до смърт за шивашкия бранш в България. Между 20 и 30% от фирмите, членуващи в асоциацията за текстил, облекло и кожи, са затворили през последната година. Членовете ѝ са над 100. Сред фалиралите са както малки, така и големи предприятия. Един от последните примери за голям фалит е германската “БТБ България”, която затвори през март. Тя произвеждаше в Русе дамски облекла за световни модни гиганти, но и собствени дамски колекции. Има дружества в Северна Македония и Турция. Основната причина, която посочва за спирането на дейността, е пренасочване на поръчките от европейски клиенти към по-евтините азиатски държави. Миналата година “Арда-Русе” – една от емблематичните фабрики в Русе, спря работа след 93-годишното си съществуване. Няколко шивашки фирми затвориха и около Добрич, което постави областта на второ място по най-масови съкращения на работници. Напълно е преустановена дейността на шивашката фирма “Балконф” в Балчик, която освободи повече от 100 работници. Производството на обувната компания “Неди Стил” в Добрич е сведено почти до минимум. Фирмите “Дека” и “Рада” в с. Лозенец , които работеха на ишлеме за италиански партньор, също затвориха, след като в продължение на 4–5 години разценките за произведената продукция не са били актуализирани.

При съвместна акция на Община Варна и Областната дирекция на МВР е разкрито мащабно незаконно строителство в местността Баба Алино. Установено е, че на терен от над 100 декара украински инвеститор изгражда цял жилищен комплекс, състоящ се от 104 сгради, без да притежава необходимите строителни книжа. Комплексът е разположен върху 36 поземлени имота с обща площ над 100 декара. Сред строежите има както двуетажни къщи, така и многоетажни кооперации. Проверката е установила, че липсват документи и за изградената инженерна инфраструктура, включително трафопостове и канализация. Собствеността на имотите се води на различни юридически лица, но техен управител и собственик е едно и също физическо лице – гражданин на Украйна. Община Варна започва поетапен опис на незаконните обекти и ще издава заповеди за спиране на строителството и забрана на достъпа съгласно Закона за устройство на територията. С помощта на Общинска полиция достъпът на строителна техника до комплекса вече е ограничен. Първите нарушения в района са констатирани още през 2023 г. от Регионалната дирекция по горите във Варна, които са били за незаконна сеч. Украинската KYB Coroporation, която е инвеститор в комплекса е най-голямата строителна компания в южната част на Украйна, която успешно проектира, изгражда и управлява проекти за жилищни и нежилищни недвижими имоти повече от 20 години.

За пет години специализираната физическа верига за смартфони и мобилни устройства Samsung Store изгради седем магазина, устойчив двуцифрен ръст и модел, основан не върху цената, а върху обслужването. Последният обект отвори врати в Bulgaria Mall, а според представители на компанията плановете предвиждат допълнително разрастване през следващите години, включително нови точки извън София. Samsung Store отчита между 15% и 20% годишен ръст на вече съществуващите си локации. Зад веригата стои "Синопойнт" и Виолета Сталийски. Според компанията над половината от Samsung устройствата, сервизирани в България - независимо дали са закупени от оператор, ритейлър или от чужбина - преминават именно през техните сервизни центрове. Такъв пример е и колаборацията с Пощенска банка, чрез която Samsung Store разширява физическото си присъствие извън собствените си локации. Партньорството предвижда интегрирани точки в банкови офиси, където клиентите могат да получат консултация, достъп до специални условия за покупка на устройства, както и директна връзка към онлайн платформата и сервизните услуги на компанията. Моделът вече функционира в Еxpo 2000 Office Park, а плановете са подобни точки постепенно да бъдат интегрирани и в бъдещи банкови локации.

Народното събрание прие на първо четене промени в Закона за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. С гласуваните текстове се ограничава и реформира правният режим на особения търговски управител на предприятията на "Лукойл" в България. Една от ключовите административни промени в нормативния акт предвижда настоящият особен търговски управител Румен Спецов да бъде задължен да представя ежемесечен отчет за дейността си пред министъра на икономиката и индустрията. Докладът ще трябва да се внася в срок до една седмица след приключването на съответния отчетен месец, което цели да осигури оперативна прозрачност. Новият законопроект въвежда допълнителен механизъм за последващ контрол върху действията на особения управител чрез специализиран съдебен надзор. Тези разпоредби засягат пряко най-чувствителната част от неговите правомощия, а именно възможността за извършване на разпоредителни сделки с имущество, акции или дялове на дружества, които имат стратегическо значение за националната и енергийната сигурност на страната. Всяка разпоредителна сделка, сключена в нарушение на законовите ограничения, ще се счита за нищожна по право и няма да поражда правни последици, ако съдът установи нейното противоречие с нормативната уредба. Право да инициират съдебен иск за обявяване на нищожност имат широк кръг от субекти, включително министърът на икономиката и индустрията, прокуратурата, Министерският съвет, както и всеки отделен акционер, съдружник или едноличен собственик на капитала на съответното дружество. Тази правна възможност се предоставя и на самото предприятие, което стопанисва критична инфраструктура или извършва дейности по съхранение и търговия с нефт и нефтопродукти. Исковете за прогласяване на нищожност ще се разглеждат на първа инстанция от окръжния съд по търговското седалище на съответното дружество. Законопроектът въвежда кратки срокове за предявяване на претенциите. Молбите ще могат да бъдат подавани в рамките на 14 дни от момента, в който заинтересованата страна е узнала за сключването на сделката, но при всички положения не по-късно от три месеца след нейното фактическо извършване. Допълнително се въвеждат и специфични гаранции за защита на правата на миноритарните и мажоритарните собственици на капитал. Всеки съдружник или акционер ще има законовата възможност да встъпи в съдебното производство и да продължи да поддържа предявения иск дори в случаите, когато първоначалният вносител реши да го оттегли или се откаже от него. Чрез тези промени се търси съществено засилване на институционалния и съдебния надзор върху стратегическите активи за икономическата сигурност на България.

„Доверие Обединен Холдинг“ АД може да получи близо 15,9 млн. евро дивидент от молдовската банка BC Moldindconbank S.A., в която притежава над 78% от акциите чрез дъщерното си дружество „Доверие-Инвест“. Редовното общо събрание на акционерите на банката е насрочено за 5 юни. През 2025 г. банката е реализирала печалба в размер на над 1,35 млрд. молдовски леи, или близо 67,6 млн. евро. На акционерите се предвижда да бъде изплатен годишен дивидент в размер на близо 473 хил. молдовски леи, или над 20,2 млн. евро. От тази сума над 317,8 млн. молдовски леи, или близо 15,9 млн. евро, е дивидентът на „Доверие“. Сума в размер на близо 946,9 млн. молдовски леи, или над 47,3 млн. евро, ще бъде отнесена като неразпределена печалба, която да бъде включена в капитала на банката от първи ред. Изплащането на дивидент обаче трябва да бъде одобрено от Националната банка на Молдова. Ако такова одобрение не бъде издадено, цялата печалба на Moldindconbank за 2025 г. ще остане като неразпределена печалба. Предвижда се и избор на членове на надзорния съвет на банката за срок от 3 години, като са предложени Херберт Степич, Николай Николов, Гаел дьо Брейл дьо Понбриан, Томас Майкъл Хигинс, Василе Юга, Александър Христов, Александер Пикер, Ана Спину. BC Moldindconbank S.A. e втората по големина банка в Молдова и с над 20% пазарен дял в страната. Общите активи на банката през 2025 г. нарастват с близо 18% на годишна база до 42,61 млрд. леи, или над 2,1 млн. евро. Кредитният портфейл на банката се разширява с 31,6% до 25,19 млрд. леи, или 1,26 млрд. евро. Депозитите се увеличават с близо 20% до 34,23 млрд. леи, или над 1,7 млрд. евро.

Европейската зависимост от китайски стоки е нараснала дотолкова в определени сектори, че алтернативи на практика вече липсват. Натискът се засили през 2025 г., когато Вашингтон наложи мащабни мита върху китайски стоки, което предизвика опасения, че Пекин ще пренасочи излишното си производство към европейските пазари на силно занижени цени. Според Евростат, вносът на ЕС от Китай е достигнал 559.4 млрд. евро през 2025 г. – ръст от 89% спрямо 2015 г., което е довело до търговски дефицит от 359.8 млрд. евро. Само през 2025 г. износът на ЕС към Китай е спаднал с 6.5%, докато вносът е нараснал с 6.4%. Китай е – със сериозна преднина – най-големият източник на внос за ЕС и основният доставчик на т.нар. зависими продукти, като осигурява 47% от тази категория за Блока и приблизително половината от общата стойност на вноса – около 206 млрд. евро от общо 404 млрд. евро. „Зависими продукти“ са части и суровини, необходими за производството на крайни изделия. Например търсенето на батерии за смартфони зависи от броя смартфони, които дадена компания планира да произведе. САЩ са вторият по големина доставчик на зависими продукти за ЕС, но делът им е под 10% от категорията и едва 11% от общата стойност на вноса, според последния анализ на Центъра за изследване на икономическата политика (CEPR).
Открояват се пет сектора, в които зависимостта на ЕС от Китай е структурна: слънчева енергия, критични суровини, индустриална роботика, химикали, както и текстил и дървесни продукти. От всички зависимости на ЕС от Пекин, най-дълбоко вкоренената в зелената политика на Блока вероятно е и най-съществената. Според Евростат, Китай е осигурил 98% от всички вносни соларни панели в ЕС през 2024 г. Общата стойност на този внос е спаднала от 19.7 млрд. евро през 2023 г. до 10.9 млрд. евро през 2024 г., не защото обемите са намалели, а защото китайските цени са се сринали. Доклад на аналитичния център Loom, публикуван тази година, показва също, че Китай доставя 88% от вноса на литиево-йонни батерии за електромобили в ЕС през 2025 г. – спрямо 75% през 2019 г. Изследователският отдел на Европейския парламент установява, че ЕС доставя 98% от редкоземните си магнити от Китай, включително материали, жизненоважни за електромотори, вятърни турбини и отбранителни системи. Зависимостта на ЕС от Пекин по отношение на магнезия достига 97%. Минералът е ключов за батериите от следващо поколение – алтернатива на литиево-йонните технологии – и се използва също за съхранение на водород и в лека инфраструктура за възобновяема енергия. Поради тази почти пълна зависимост от една държава Европейската комисия включи магнезия в списъка на критичните суровини, за да ускори инициативите за добив, преработка и рециклиране в рамките на ЕС. Накрая – китайските компании контролират над 80% от световния производствен капацитет за соларни фотоволтаици – от производството на полисилиций до готовите модули, според доклад на Geopolitical Intelligence Services. Накратко – зеленият преход на Европа се основава на фундамент, който тя не контролира. Индустриалната роботика разказва история не просто за зависимост, а за ускорено изместване на европейските производители. Между началото на 2025 г. и началото на 2026 г. вносът на индустриални роботи от Китай в ЕС е нараснал с 315%, докато средните цени са спаднали с 29%, според данни на звеното за наблюдение на вноса към Европейската комисия. Индустриалната стратегия „Произведено в Китай 2025“, подкрепена от държавни субсидии, евтини кредити и данъчни стимули, е помогнала за утрояване на броя компании в сектора на напредналата роботика спрямо 2020 г. Свръхпроизводството на вътрешния пазар е тласнало китайските производители към агресивен износ на цени, с които европейските конкуренти не могат да се съревновават. Според Международната федерация по роботика, Китай вече произвежда повече индустриални роботи от Германия, Южна Корея, Япония и САЩ, взети заедно. В химическия сектор данни от наблюдението на Европейската комисия показват, че определени химически съединения са били внасяни от Китай в количества 36 пъти по-големи спрямо предходната година, при цени с до 95% по-ниски. Облеклата и обувките от Китай продължават да формират значителна част от вноса в ЕС извън вътрешното производство, въпреки че част от производството се е изместило към по-евтини конкуренти в Югоизточна Азия, като Виетнам. Според Евростат, Китай осигурява приблизително между 30 и 35% от общия внос на облекла и обувки в ЕС по стойност. Дървесните продукти се превърнаха в нова чувствителна тема, след като вносът на сглобяем паркет от Китай е нараснал над десетократно само за година, а цените са се сринали със 77%. Това принуди Европейската комисия да наложи мита между 21.3% и 36.1% през юли 2025 г., за да защити индустрия на стойност 1.3 млрд. евро, осигуряваща работа на над 10 000 души. Подобна мярка последва и за декоративната хартия през август 2025 г., когато бяха наложени мита между 26.4% и 26.9% с цел защита на над 2000 работни места в Европа. И в петте сектора реакцията на Европейската комисия до голяма степен остава реактивна – мита се налагат едва след като щетите вече са нанесени. По-дълбокият въпрос е дали Европа все още разполага с индустриалния капацитет – и политическата воля – да изгради реални алтернативи, преди зависимостта ѝ да стане необратима и съответно да се превърне в инструмент, който Пекин може свободно да използва.

Хедж фондовете отчитат спад в интереса на инвеститорите, като от 2016 до 2025 г. от фондове в Северна Америка са изтеглени нетни 170 милиарда долара. Мултистратегическите фондовеса засегнати, като глобалният нетен отлив е 16 милиарда долара през последното десетилетие. Инвеститорите мигрират към борсово търгуваните фондове (ETF-и), които са привлекли активи на стойност над 7 трилиона долара от 2016 г. насам. Въпреки известното възстановяване 
на американските хедж фондове през април по отношение на залозите им, свързани с изкуствения интелект, и далновидност относно прекратяването на огъня в иранската война, хедж фондовете като група генерираха по-малко от половината от възвръщаемостта на широкия американски фондов пазар миналия месец и това показва колко малко инвеститорите са очаквали от тях. Хедж фондовете царуваха през 2000-те, подобно на начина, по който технологичните предприемачи правят днес, или звездните мениджъри на взаимни фондове през 80-те години. Инвеститорите молеха хедж фондовете да приемат парите им преди две десетилетия, а сега дори най-ярките имена в индустрията се молят за инвестиции. Хедж фондовете вървят по пътя на взаимните фондове, жертва на все по-конкурентните пазари и нарастващата гама от евтини, сложни инвестиционни продукти. Инвеститорите изтеглят пари от хедж фондовете от години и тенденцията изглежда се ускорява, поне в САЩ. Те изтеглиха нетно 170 милиарда долара от фондове в Северна Америка от 2016 до 2025 г., от които 116 милиарда долара са изтеглени миналата година, а фондовете на други места също регистрираха колективен нетен отлив за същия период. Мултистратегическите фондове не бяха пощадени, като загубиха 16 милиарда долара в световен мащаб през последното десетилетие. Хедж фондовете, които все още не са в голям мащаб, са изправени пред малки шансове. Взаимните фондове преживяват подобен отлив, само че в по-голям обем, предвид по-големия им размер. Според Morningstar инвеститорите са изтеглили нетни 2,7 трилиона долара от отворените взаимни фондове, базирани в САЩ, от 2016 г. насам. Тези пари изглежда са мигрирали към борсово търгуваните фондове (ETF-и), които са привлекли активи на стойност над 7 трилиона долара за същото време. Това не е удар върху мениджърите на взаимни и хедж фондове. По-добрите технологии и повечето данни са направили портфолио мениджърите по-умни, по-добре информирани и по-квалифицирани от всякога. Но колкото по-опитни стават мениджърите на фондове, толкова по-ефективни стават пазарите при ценообразуването на активите, което затруднява представянето им. Това прави индексните фондове, следващи пазара (където са по-голямата част от парите в ETF-ите), по-привлекателни. Дори тези, които искат да победят пазарите, вероятно са по-добре с ETF-ите, защото те имитират много от стратегиите на взаимните и хедж фондове по-евтино и се облагат с данъци ефективно. Взаимните фондове все още управляват 23 трилиона долара, а хедж фондовете - 5,6 трилиона долара, като това са исторически върхове. Покачващите се цени на активите досега са повече от компенсирали отливите, до голяма степен защото инвеститорите, които искат да излязат, са натоварени (данъчно – бел. ред.) от значителни капиталови печалби. Но има две опасности. По време на следващия голям, устойчив спад инвеститорите ще имат възможност да се откажат от инвестиции на ниски цени и по този начин да намалят данъчните си задължения.  Такъв прозорец не е имало от финансовата криза през 2008 г., необичайно дълго време. Също така, бейби бумърите (следвоенното поколение – бел. ред.) притежават голяма част от парите във взаимни и хедж фондове и се очаква да ги прехвърлят на наследниците си през следващите две десетилетия в трансфер на богатство, оценен на десетки трилиони долари. Това вероятно ще доведе до значителни ликвидации и масово намаляване на активите, поверени на взаимните и хедж фондовете. ETF-ите може би ще изместят взаимните фондове, въпреки че хедж фондовете няма да изчезнат. Мениджърите, които могат да убедят инвеститорите да плащат големи такси за нови стратегии и сложни трикове за побеждаване на пазарите, ще продължат да ценят ексклузивността и относителната поверителност на управлението на хедж фонд. Но с базираните в САЩ ETF-и с активи към 15 трилиона долара и бърз растеж, апогеят на взаимните и хедж фондовете е отминал, независимо колко страхотен беше април.

Печалбата на китайската индустрия е скочила с 24,7% на годишна база през април въпреки по-широките признаци за забавяне на икономическия растеж, сочат нови данни, цитирани от CNBC. Това е най-бързият ръст от ноември 2023 г. насам, според компанията за финансови данни Wind Information, и представлява ускорение спрямо увеличението от 15,8% през март. За първите четири месеца на годината индустриалната печалба е нараснала с 18,2% спрямо 15,5% през първото тримесечие. Производството на компютърна и електронна техника - най-големият сектор по размер на печалбата - е отбелязало повече от двойно увеличение на приходите спрямо предходната година, макар темпът на растеж леко да се е забавил през април в сравнение с март. Сред десетте най-големи сектора по печалба индустрията за добив на нефт и газ е отчела ръст от 8,1% за първите четири месеца на годината след спад от 1,4% през първото тримесечие. По-високите цени на суровия петрол са помогнали за увеличаване на печалбата в петролопреработвателната индустрия до 40,42 млрд. юана (5,96 млрд. долара) за периода от януари до април - почти двойно повече спрямо отчетените 22,94 млрд. юана към края на март. Печалбата на автомобилните производители е спаднала с 16,8%, което все пак е подобрение спрямо понижението от 17,7% през първото тримесечие. Петкратното увеличение на печалбата в минния сектор и свързаните индустрии също е подкрепило общия ръст на индустриалната печалба, докато производството и обработката на желязо е преминало на печалба към април, след като през първото тримесечие е било на загуба. В същото време спадът на печалбата в мебелната индустрия се е задълбочил до 54,4% за първите четири месеца на годината в сравнение с отчетените 44,9% към март. Китай отчете по-бавен икономически растеж през април, като индустриалното производство се е увеличило с 4,1%, а продажбите на дребно с едва 0,2% спрямо година по-рано. Инвестициите в дълготрайни активи са намалели през първите четири месеца на годината, тъй като кризата в сектора на недвижимите имоти продължава да се задълбочава. Износът остава силен, като през април е нараснал с 14,1% на годишна база в доларово изражение. Вносът е скочил с 25,3%, показват данни, публикувани по-рано през май. Индексът на цените на производителите през април се е повишил с 2,8% спрямо година по-рано - най-голямото увеличение от юли 2022 г. насам.