Отпуснатите в България "бързи" заеми нараснаха с над 18 на сто за година, показват данни на БНБ. Към края на юни предоставените заеми от дружествата, специализирани в кредитиране, известни като фирми за бързи кредити, са в размер 4,274 млрд. евро. В рамките на година те нарастват с 662,2 млн. евро. От предоставените заеми преобладават тези със срок над 5 години. Те са в размер малко над 2 млрд. евро, като нарастват с 14,9% (+260 млн. евро) спрямо края на юни миналата година. Тези заеми формират 47% от отпуснатите средства от дружества, специализирани в кредитиране. Заемите със срок между 1 и 5 години са малко над 1 млрд. евро. За година те нарастват с 44,2% (+332 млн. евро), показват данните на Централната банка. Заемите със срок до 1 година са 900 млн. евро, като нарастват с 6,8% (+57,7 млн. евро) спрямо края на юни миналата година. Към края на юни размерът на лошите бързи кредити е 281,9 млн. евро. За година те нарастват с 4,6% (+12,5 млн. евро).

Производството в строителството в България се е увеличило с 0,9 на сто през юни спрямо май и с 4,4 на сто спрямо същия месец на 2025 г., сочат първите оценки на европейската статистическа служба Евростат. Така България се представя по-добре както от общия показател за еврозоната, така и за ЕС. През юни спрямо май строителната продукция в еврозоната е намаляла с 1,3 на сто, а в Европейския съюз - с 1 на сто. На годишна база строителството в еврозоната е намаляло с 0,7 на сто, докато в ЕС е отчетен ръст от 0,2 на сто. През януари строителната продукция в България намаля с 1,7 на сто спрямо предходния месец, през февруари нарасна с 4 на сто, през март спадна с 0,2 на сто, а през април - с още 0,1 на сто. През май бе отчетено понижение от 2 на сто, последвано от ръст от 0,9 на сто през юни. На годишна база строителната продукция в България остава на положителна територия през всички месеци от началото на 2026 г. Ръстът е 2,8 на сто през януари, 9,7 на сто през февруари, 6,4 на сто през март, 6,8 на сто през април, 4 на сто през май и 4,4 на сто през юни. В еврозоната през юни спрямо май производството при строителството на сгради е намаляло с 0,9 на сто, при инженерното строителство - с 1,4 на сто, а при специализираните строителни дейности - с 1,8 на сто. В ЕС спадът е съответно 0,7 на сто при строителството на сгради и инженерното строителство и 1,7 на сто при специализираните строителни дейности. Сред държавите членки, за които има налични данни, най-голям месечен спад е отчетен в Словакия - с 4,6 на сто, следвана от Унгария с 3,9 на сто и Франция с 2,9 на сто. Най-силно строителството е нараснало в Румъния - с 4,9 на сто, Швеция - с 2 на сто, и Нидерландия - с 1 на сто. България с ръст от 0,9 на сто е непосредствено след тях сред страните с увеличение. На годишна база строителството на сгради в еврозоната е намаляло с 6,5 на сто. Инженерното строителство е нараснало с 0,3 на сто, а специализираните строителни дейности - с 0,2 на сто. В ЕС строителството на сгради е отчело годишен спад от 4,9 на сто, докато инженерното строителство се е увеличило с 1,4 на сто, а специализираните строителни дейности - с 0,5 на сто. Най-силен годишен спад сред страните с налични данни е регистриран в Испания - с 8,5 на сто, Унгария - с 5 на сто, и Франция - с 4,5 на сто. Най-голямо увеличение е отчетено в Словения - с 22,9 на сто, следвана от Румъния с 18,4 на сто и Финландия с 12 на сто.

България е произвела малко над 10 млн. литра сладолед през 2025 г., показват предварителните данни на Евростат. Това количество представлява 0.3% от това, което всички държави в ЕС са произвели през миналата година (3.44 млрд. литра). С най-ниско производство са Австрия (1.7 млн. литра), Словакия (264 хил. литра) и Черна гора (13.8 хил. литра). Данни на Националния статистически институт (НСИ) показват, че през 2024 г. в България са били произведени 19.1 млн. литра сладолед. Най-големите сладоледени компании в България са „Изида“ ООД и „Фронери България“. В началото на тази година от пазара излезе The Magnum Ice Cream Company – звено на британската мултинационална компания Uniliever. Преструктурирането на бизнеса, а след това и напускането на страната беше съпроводено със затваряне на заводите на производителя и преместването на производството в Румъния. Германия остава водещият производител на сладолед в ЕС с 608 млн. литра за 2025 г. Веднага след нея са Италия (549 млн. литра) и Франция (525 млн. литра), следвани от Испания (457 млн.) и Белгия (274 млн.). Всички тези страни са увеличили производството си спрямо 2024 г., като Италия регистрира най-голям растеж – с 10%. България внася 13 пъти повече сладолед отколкото изнася, сочат данни на Евростат. За миналата година страната е внесла от трети страни 172 хил. килограма сладолед, а е изнесла 12.7 хил. килограма. За сравнение, най-големият износител е Франция, като изнесеното количество за страни извън Блока е 59.1 млн. килограма. Това представлява една пета от общия износ на сладолед извън ЕС. След Франция се нареждат: Италия – 55.2 млн. кг; 19% от износа на сладолед от ЕС; Белгия – 34.5 млн. кг; 12%;, Германия – 29.9 милиона кг; 10% и Нидерландия – 26.5 милиона кг; 9%.

BILLA удвои броя на магазините, от които изпълнява онлайн поръчки чрез Glovo в София, Пловдив, Варна и Плевен. Само за два месеца веригата е разширила логистичната си мрежа, а от началото на годината онлайн асортиментът е нараснал с 50% до близо 10 500 артикула в 18 категории. Следващият ход е експанзия извън сегашните четири пазара - до края на 2026 г. BILLA планира да пусне услугата в още четири града. Компанията отчита и силен интерес към свежите храни, като само за половин година онлайн са продадени над 130 тона плодове и зеленчуци. Разширяването идва след силен ръст на онлайн канала още през миналата година. За първата половина на 2025 г. BILLA отчете увеличение на онлайн клиентите с 28,7% на годишна база и ръст на оборота от онлайн продажбите с 23%, като тогава през Glovo се предлагаха над 6000 продукта в същите четири града. Сега изборът вече достига близо 10 500 артикула. Напитките са най-силната категория и формират 16% от всички продадени онлайн продукти през първото полугодие, а най-бързо растат "Бебешки и детски стоки" - с 55% спрямо година по-рано. От над 130-те тона плодове и зеленчуци, поръчани онлайн през първите шест месеца, близо 15 тона са банани - най-купуваният отделен артикул в тази група. Във виртуалния магазин се предлагат още продукти от "BILLA Пекарна", прясно месо и риба, готови ястия, стоки за дома и продукти за домашни любимци. Клиентите могат да използват и BILLA Card, включително за част от промоционалните предложения, като компанията посочва, че цените на продуктите в Glovo не се различават от тези в магазина, от който се изпълнява доставката.

Погрешните действия и бездействия на министрите излизат прескъпо на данъкоплатците. Поредният случай е спор между "Авиокомпания Хемус Ер" от групата на ТИМ и Министерството на транспорта и съобщенията (МТС) за 20 декара на Летище София. Спорът вече е решен в съда - в полза на авиопревозвача, който ще получи близо 12 млн. евро от бюджета.  През 1994 г., превозвачът "Хемус ер" получава от държавата правото да ползва безвъзмездно 20 декара терени на летище "София" (за срок от 30 години). Междувременно през 2020-2021 г. приключва процедурата за концесионирането на летището. Министерството на транспорта, ръководено тогава от Росен Желязков, "проспива" факта, че има терени, които трябва да бъдат изключени от концесията, защото "Хемус ер" има право да ги ползва до 2024 г. И когато в края на април 2021 г. консорциумът "Соф Кънект" поема управлението на летището, получава и въпросните терени. Дни по-рано пък, в началото на април, "Хемус Ер" сключва договор за наем с друга фирма от групата ТИМ - "България Ер Меинтенанс“. След като разбира, че декарите вече са част от концесията и няма достъп до тях, наемателят бързо се отказва от договора. През 2023 г. "Хемус ер" завежда дело за имуществени вреди - пропуснати ползи от проваления договор за наем. И го печели - ВАС осъжда държавата да плати на авиокомпанията над 16 млн. лева главница. Ако имаше достъп до земята, по договора за наем "Хемус ер" щеше да получи 16.27 млн. лева, установява съдът. Към обезщетението се добавя и законната лихва до момента на плащане на сумата. Така бездействието на кабинета "Борисов" през 2021 г. по този конкретен казус струва 12 млн. евро на бюджет 2026.

Имуществото на фалиралото дружество „Съни Ривърсайд Резиденшъл“ АД, с дългове за близо 25 млн.лв. се продава за 1 097 269 евро. След като през 2005 г. беше даден ход на замисления още през 1980 г. проект за АЕЦ "Белене", част от компаниите, които бяха заложили на проекти, съпътстващи изграждането на централата, бързо фалираха. Реализирането на проекта така и не се случи дотогава, а след последващото спиране на проекта през 2012 г., фалитът им стана факт. Такъв беше и случаят със свързаната с Богомил Манчев компания „Съни Ривърсайд Резиденшъл“ АД, която беше един от най-големите кредитополучатели на фалираната през 2014 г. Корпоративна търговска банка. Дружеството официално беше обявено в несъстоятелност на 17 октомври 2016 г. заради натрупаните огромни дългове от близо 25 млн.лева. Само задълженията му към превзетата на абордаж финансова институция надхвърляха 21 млн. лева. От тогава до днес синдиците на дружеството се опитват да продадат имуществото на компанията, но без особен резултат. Настоящият синдик ще търси купувач за огромния имот в Белене, на който трябваше да се изгради жилищен комплекс, предназначен да задоволи всички нужди около строителството на АЕЦ „Белене“. Става въпрос за седем блока с 208 апартамента (обща РЗП 18 000 кв. м), подземен паркинг за 220 автомобила (РЗП 5800 кв. м), пет еднофамилни ВИП къщи (РЗП 1600 кв. м), търговско-административен комплекс (РЗП 7800 кв. м), cпopтни плoщaдĸи, oтoплитeлнa цeнтpaлa, улици, градинки и т.н. Общата стойност на начинанието е била 24 млн. евро. Замисълът бе комплексът да посрещне експертите на руския партньор „Атомстройекспорт“. Купувачът ще се сдобие с терен от 9 575 кв.м., ведно с изградения върху него жилищен комплекс с подземен паркинг , разпрострял се на 2 756 кв.м. с разгъната застроена площ от 12 341 кв. метра. Първата копка на комплекса е направена през 2008 г. – малко след като Корпоративна търговска банка отпуска необходимите средства. Ръĸoвoдитeл и главен изпълнител нa пpoeĸтa е фирма БИAД-C OOД, собственост Светослав Глосов, бивш председател на Камарата на строителите в България, бивш директор на Агенция „Пътна инфраструктура“. „Съни ривърсайд резиденшъл“ АД е собственост на други две акционерни компании – „Съни инвест“ и „Ривърсайд Резиденшъл Парк“, свързани по онова време с тогавашния енергиен бос Богомил Манчев, чрез перлата във фирмената му корона – „Риск Инженеринг“ АД. Към датата на тегленето на кредитите от Корпоративна търговска банка „Съни инвест“ АД е собственост на физическото лице Венцислав Веселинов Панчев и на юридическо лице „Вивес“ ЕАД, чийто притежател се казва Венета Костадинова Николова. В края на 2011 г., собствеността върху „Вивес“ АД е прехвърлена на други две лица – Александър Атанасов Цветков и Бисер Андонов Лазов. Три години по-късно Цветков и Лазов прехвърлят (според протокола от последното общо събрание на акционерите, проведено на 11 декември 2014 г.) собственстта на Николай Василев Брейчев и Кирил Тодоров Тодоров. На 29 март 2012 г. Министерският съвет приема решение № 250/29.03.2012 г., с което отменя Решение №260 на МС за изграждане на ядрена централа на площадка „Белене“; На 4 октомври 2013 г. Богомил Манчев е обвинен в създаване и ръководене на организирана престъпна група, наложена му е мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер на 1 млн. лв., а фирмата „Риск Инженериг“ АД, е с блокирани сметки, иззета документация, запечатани архиви и т.н.; На 20 юни 2014 г. БНБ постави КТБ под специален надзор, иззе началническите правомощия на Цветан Василев и вкара в трезора квестори. На 17 октомври 2016 г. Софийският градски съд обявява несъстоятелността на АД-то, прекрати неговата дейност, наложи възбрана и общ запор върху всички негови активи и постанови осребряване на имуществото. Според списъка на вземанията, приети от съда, дружеството дължи на КТБ (в несъстоятелност) над 21 млн. лв., на НАП – над 2 млн. лв., и на „Ривърсайд Резиденшъл Парк“ АД – над 1.5 млн.лева.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е предявила твърдения за извършено нарушение на три фирми за предполагаем картел при участие в обществена поръчка на Община Велико Търново по оперативна програма „Региони в растеж“ 2014–2020 г. Обществената поръчка е за проектиране, строителство и авторски надзор при изграждането на пешеходен надлез. Твърденията за извършено нарушение са предявени на „Скорпион Инвестстрой“ ЕООД, „Планекс“ ЕООД и „Ел Строй Инженеринг - 2015“ ООД. Последните две дружества са участвали в процедурата като членове на ДЗЗД „Надлез - Магистрална“. КЗК е установила редица обстоятелства, които според регулатора сочат за координирани действия между участниците в търга. Сред тях са еднакво авторство и последна модификация на документи, идентичност в техническите предложения, включително еднакви грешки, пълно сходство във визуализациите на проекта, еднакъв проектантски състав и еднакви стойности на елементи на ценообразуването. Проверката на метаданните е показала, че последните промени по документи и на двамата участници са извършвани от един и същ потребител. Според КЗК това обстоятелство, заедно с останалите съвпадения в офертите, сочи на обмен на чувствителна търговска информация. Ценовите предложения на участниците са били изключително близки както до прогнозната стойност на обществената поръчка, така и помежду си. Според анализа на КЗК „Скорпион Инвестстрой“ ЕООД е подало оферта за прикритие, създаваща привидно впечатление за конкуренция, докато офертата на ДЗЗД „Надлез - Магистрална“ е била с минимална разлика спрямо нея и максимално близка до прогнозната стойност. Дружествата имат 30-дневен срок, в който могат да представят писмени възражения по предявените твърдения и да поискат да бъдат изслушани. След изтичането на срока КЗК ще се произнесе по производството. При установяване на нарушение Законът за защита на конкуренцията предвижда имуществена санкция в максимален размер до 10 процента от общия оборот на съответното предприятие за предходната финансова година.

Сделки на дружеството "ВиК енерджи груп", дъщерно на Български ВиК холдинг, ще бъдат дадени на прокурор заради "натрупало загуби в порочни покупки на електроенергия", обяви министърът на регионалното развитие Иван Шишков. Три неизгодни договора по време на предишната власт са довели до щети за 2.5 млн. евро, два вече са прекратени, работи се за разваляне и на третия. "ВиК енерджи груп" бе учредено през есента на 2021 г., за да купува ток на възможно най-ниски цени за всички ВиК фирми под шапката на ВиК холдинга. Вместо да купува изгодно ток директно на енергийната борса, когато е най-евтино, "ВиК енерджи" сключва дългосрочни договори с три фирми посредници. Цената в тях е фиксирана и е над пазарната, което гарантира печалби за частните търговци за сметка на държавното "енерджи". Най-много са ощетени дружества като ВиК Пловдив, Сливен, Ямбол, Шумен, на които им трябва повече енергия за помпените станции. Управителят на "ВиК енержи груп" Ковач Ганев, е уволнен, но не е освободен от отговорност. По негово време са сключени въпросните три договора.

Градус АД ще инвестира в нови покривни фотоволтаични инсталации в три дружества от Групата – Градус-1 ЕООД, Милениум 2000 ЕООД и Градус-3 АД. Общата планирана мощност на новите инсталации е 950 kW на стойност 427 хил. евро. В базата на Градус – 1 ЕООД в Ягода ще бъде изградена фотоволтаична инсталация с мощност 400 kW. В база Гита на Милениум 2000 ЕООД ще се изгради фотоволтаична централа с мощност 350 kW, а в базата на компанията в Нова Загора фотоволтаичните мощности ще бъдат с мощност 200 kW. В началото на този месец „Градус“ обяви още една инвестиция - ще оборудва с нова техника за 439,5 хил. евро без ДДС наскоро придобития от нея Птицевъден комплекс край Камено, Бургаско. Инвестицията ще осигури необходимия допълнителен технически капацитет за обслужване на увеличените производствени обеми и за ефективното интегриране на новите активи в дейността на групата. Тя е част от последователната подготовка на „Градус“ АД за разширяване на производствения капацитет в сегмент „Месо и месни продукти“. През юни „Градус“ АД обяви, че дъщерното дружество на компанията „Милениум 2000“ ЕООД е придобило производствен комплекс, разположен в землището на с. Черни връх, община Камено, област Бургас. Чрез новата база компанията увеличава с 50% производството на пилешко месо. Източник: divident.eu

Технологичната компания „Шелли груп“ (Shelly Group), доставчик на продукти за интернет на нещата (IoT) и решения за сградна автоматизация, започва партньорство с европейския технологичен дистрибутор АЛСО (ALSO). Сътрудничеството ще разшири достъпа на „Шелли" до широката мрежа на АЛСО от риселъри, системни интегратори и професионални инсталатори, както и ще подкрепи развитието на професионалния канал на компанията на европейските пазари, посочват от компанията. Партньорството обхваща не само дистрибуцията на портфолиото на "Шелли", но и съвместни инициативи като техническо и търговско обучение, уебинари, техническа поддръжка, дигитални активности за привличане на клиенти, участие в браншови събития и маркетингови кампании. Основана в България, „Шелли груп“ днес има присъствие в 11 държави, сред които Германия, Словения, Полша, Нидерландия, Франция, Италия, Испания, Великобритания, Китай и САЩ. „Шелли груп“ е публична компания, чиито акции се търгуват на Българската фондова борса от 2016 г. и на Франкфуртската фондова борса от 2021 г.

На 20.08.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомлениe по член 145 от ЗППЦК от Дисижън Консулт ЕООД за значително дялово участие във ВИПОМ АД.

Европейските банки и други финансови компании ще изплатят рекордните 228 милиарда евро на акционерите тази година, пресметнал екип на „Блумбърг интелиджънс“. Това ще е с 13% повече от 2025-а, като се очаква банките да са водещи в ръста на печалбите през второто полугодие. Приносът на „Ейч Ес Би Си холдингс“, „Банко Билбао Биская Аржентария“, „Банко Сантандер“, „Алианц“ и „Интеза Санпаоло“ ще е около 54 милиарда евро от общата сума, според „Блумбърг интелиджънс“. :ного европейски финансови фирми са настигнали рентабилността на американските си конкуренти. Но въпреки това приходите, които едва са се увеличили от 2020 г. насам, показват, че растежът остава тяхната „ахилесова пета“. Оценките показват, че финансовият сектор ще бъде най-големият фактор за увеличението на печалбите в индекса за Европа MSCI Europe през тази и следващата година. Основните двигатели, според екипа на „Блумбърг интелиджънс“, ще са по-високите лихвени проценти и ефективността от внедряването на изкуствения интелект, от които ще се възползват банките и застрахователите. Индексът EURO STOXX Banks скочи с 80.3% през 2025 г., без да се смятат дивидентите. Увеличените обеми на търговия и кредитната активност, които надминаха нивата отпреди кризата, доведоха до печалби, които значително надминаха очакванията. Прогнозира се, че нетната печалба за европейския банков сектор ще достигне 408 милиарда долара през 2026 г., което е 9% увеличение на годишна база. Очаква се солидните нетни постъпления през второто полугодие да бъдат основният двигател зад рекордните преводи на дивиденти и на пари от обратните изкупувания на акции. Способността на банките да генерират извънреден капитал, като същевременно поддържат коефициентите за капиталова адекватност, изисквани от регулаторните органи, вдъхват увереност на управленските екипи да връщат агресивно пари. В продължение на години след финансовата криза от 2008-а европейските кредитори работеха под сянката на регулаторното благоразумие. Дивидентите бяха намалени, обратното изкупуване беше рядкост и надзорниците активно агитираха против щедрата възвръщаемост за акционерите, докато не бъдат възстановени банковите баланси. Европейската централна банка стигна дори дотам, че забрани изцяло изплащането на дивиденти през първите месеци на пандемията. Обратното изкупуване, което навремето беше почти изключително американска корпоративна традиция, беше възприето с ентусиазъм от европейските конкуренти, които го използваха, за да допълнят дивидентите и да увеличат печалбата на акция. Все пак, регулаторният риск не е изчезнал напълно. Европейските банкови регулатори запазват правомощията си да ограничават разпределенията, ако преценят, че системните рискове го налагат, както демонстрираха по време на пандемията.

Американският държавен дълг достигна рекордните 40 трлн. долара, докато инвеститорите изискват по-висока доходност по дългосрочните облигации на фона на ускореното държавно и корпоративно задлъжняване. В отговор Министерството на финансите на САЩ ще увеличи поне двойно размера на изкупуването на по-стари облигации със срок над 10 години - от 2 млрд. долара на до 4 млрд. долара при една операция. Решението доведе до спад на доходността по 30-годишните и 10-годишните облигации и подкрепи борсовите индекси, но анализатори смятат, че мярката е твърде малка спрямо размера на пазара. Според тях силната реакция на пазарите по-скоро отразява очаквания за по-мащабна намеса от страна на американското правителство.

Южна Корея планира за първи път да изпрати търговски кораб до Европа по Северния морски път през руската Арктика, присъединявайки се към Русия и Китай в използването на маршрут, който става все по-достъпен през летните месеци заради намаляването на арктическия морски лед, предаде Ройтерс. Пробното плаване обаче поставя Сеул пред дипломатически и санкционни рискове, тъй като маршрутът преминава през руски води и изисква съгласуване с Москва на фона на западните санкции заради войната в Украйна. Контейнеровозът „ПанСтар Акро“ (PanStar Acro) трябва да отплава в събота от южнокорейското пристанище Пусан. След преминаването покрай северното крайбрежие на Русия корабът трябва да посети Феликстоу във Великобритания, Ротердам в Нидерландия и Гданск в Полша, след което да се върне в Пусан в началото на октомври. Операторът „ПанСтар“ (PanStar) очаква пътуването в двете посоки да продължи между 40 и 45 дни. Според южнокорейското министерство на морските въпроси използването на Северния морски път може да съкрати времето за превоз с до 35 на сто спрямо традиционния маршрут през Суецкия канал и да намали разхода на гориво. Основната част от плаването ще бъде през септември, когато арктическият морски лед обикновено достига най-ниското си годишно равнище и условията позволяват по-безопасно корабоплаване, посочи представител на „ПанСтар“. За осъществяването на пътуването южнокорейските власти са започнали консултации с Москва и са били необходими руски разрешения. Това поражда опасения сред западните партньори на Сеул. Експерти предупреждават и за потенциален риск от нарушаване на западните санкции, ако корабът изпадне в затруднение и се наложи да използва руска помощ или услуги. Южнокорейското министерство на морските въпроси и руското външно министерство не са коментирали въпроса. Трафикът по Северния морски път нараства. По данни на норвежкия Център за логистика на Крайния север (Centre for High North Logistics) през 2025 г. 88 кораба са извършили общо 103 преминавания по маршрута спрямо 97 през 2024 г. и 43 през 2022 г. Повечето плавателни съдове са били руски и китайски. Икономическите предимства на маршрута остават несигурни. По-краткото разстояние се компенсира от ограниченията за размера на корабите, по-високите застрахователни разходи и сезонния характер на корабоплаването. Контейнеровозите могат да използват маршрута без сериозни ограничения от ледовете приблизително три месеца годишно. За пилотното плаване „ПанСтар“ е закупила и преоборудвала за полярни условия контейнеровоз с капацитет 2700 стандартни двадесетфутови контейнера (TEU). Екипажът е от 20 моряци от Южна Корея и Индонезия. Компанията планира да превози най-малко 1300 TEU товари, сред които автомобилни части, хранителни продукти и козметика. Интерес са проявили и клиенти от Япония. Развитието на арктическото корабоплаване е сред приоритетите на южнокорейския президент Ли Дже-мьон. Сеул има амбиция да превърне Пусан в международен морски логистичен център и да започне редовни търговски превози по Северния морски път до 2030 г. Южна Корея обаче е изправена пред конкуренцията на Китай. Според руския оператор на Северния морски път китайската „Сий Леджънд Шипинг“ (Sea Legend Shipping) планира първата редовна контейнерна линия между Китай и Европа по арктическия маршрут. Според „ПанСтар“ пилотното плаване трябва да позволи на Южна Корея да натрупа практически опит и данни, необходими за евентуалното преминаване към редовни търговски превози до края на десетилетието.