Търговският дефицит на България през юни расте с 64,40% на годишна база до 806,1 млн. евро при дефицит от 490,3 млн. евро година по-рано, сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За периода от януари до юни търговският баланс е на минус с повече от 5,395 млрд. евро (4,3% от БВП) при дефицит от 3,807 млрд. евро (3,3% от БВП) за същия период на миналата година, като расте с 41,71%. Износът на български стоки през юни възлиза на 4,181 млрд. евро, като нараства с 591,6 млн. евро (16,5%) на годишна база. За шест месеца той достига 22,719 млрд. евро, увеличавайки се с повече от 1,850 млрд. евро (8,9%) спрямо същия период на миналата година. За сравнение, износът за януари-юни 2025 г. намалява на годишна база с 2,6%. Вносът на стоки за юни е близо 4,988 млрд. евро, като нараства за година с 907,4 млн. евро (22,2%) спрямо юни 2025 г. От януари до юни той е над 28,115 млрд. евро - с 3,438 млрд. евро (13,9%) повече спрямо същия период на 2025 г. Вносът за първите шест месеца на миналата година се увеличи на годишна база с 4,9%. Салдото по услугите е положително в размер на 662,3 млн. евро спрямо 1,061 млрд. евро за юни 2025 г. За януари-юни то е на плюс с 3,122 млрд. евро при положително салдо от 4 млрд. евро за първите шест месеца на 2025 г. Текущата и капиталова сметка е отрицателна и възлиза на 429,1 млн. евро при излишък от 186 млн. евро година по-рано. За януари-юни тя е на минус с 3,860 млрд. евро при отрицателно салдо от 1,277 млрд. евро за същия период на 2025 г. За юни 2026 г. салдото по текущата сметка е на отрицателна територия с 488,3 млн. евро при положително салдо от 199,8 млн. евро пред година. От януари до юни се отчита дефицит от 4,593 млрд. евро при отрицателно салдо от 1,713 млрд. евро за шестте месеца на 2025 г. Капиталовата сметка излиза на положителна територия с 59,2 млн. евро при дефицит от 13,8 млн. евро за юни 2025 г. От януари до юни тя е на плюс със 733,4 млн. евро при излишък от 436,1 млн. евро за същия период на миналата година. Финансовата сметка за юни е отрицателна в размер на 976,2 млн. евро при отрицателна стойност от 802,7 млн. евро година по-рано. За януари – юни тя е на минус с 4,768 млрд. евро, като през същия период на 2025 г. отчете отрицателна стойност от 2,027 млрд. евро. Преките инвестиции – активи нарастват със 77 млн. евро при ръст от 315,8 млн. евро за юни 2025 г. За шест месеца те се повишават със 141,1 млн. евро при нарастване с 922,3 млн. евро за същия период на 2025 г. Преките инвестиции – пасиви нарастват с 64,1 млн. евро при намаление с 12,9 млн. евро за юни 2025 г. От януари до юни те нарастват с 2,193 млрд. евро при увеличение с 1,074 млрд. евро година по-рано. Резервните активи на БНБ намаляват с 63 млн. евро през юни, при увеличение с 311,1 млн. евро преди година. За шест месеца те се понижават с 876 млн. евро при намаление с 1,526 млрд. евро за същия период на 2025 г.

Индексът на цените на производител в селското стопанство в България за второто тримесечие на 2026 г. се повишава с 2,1 на сто спрямо същото тримесечие на 2025 г. в резултат от повишението на индекса на цените на продукцията от растениевъдство - с 5,7 на сто, докато при индекса на цените на продукцията от животновъдство се наблюдава спад - с 1,2 на сто, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Спрямо предходната година (на годишна база) цените на селскостопанската продукция отбелязват увеличение с 1 на сто, като в растениевъдството те се повишават с 4,8 на сто, а в животновъдството се понижават с 2,5 на сто. В сравнение с 2025 г. (на годишна база) тенденцията при плодовете, зеленчуците, зърнените и техническите култури се запазва. Цените на пресните зеленчуци нарастват - с 45,2 на сто, в резултат от повишението на цените на всички зеленчуци, с най-голям регистриран ръст при доматите - със 76,3 на сто. Увеличението при техническите култури е 8,1 на сто, в резултат от повишението на цената на маслодайния слънчоглед - с 6,9 на сто и на семената от репица и рапица - с 12,8 на сто. Намалението на цените на плодовете с 29,9 на сто се дължи основно на спада на цените на черешите - с 30,9 на сто. Цените на зърнените култури са по-ниски с 1,4 на сто, в резултат от понижението на цената на пшеницата и на царевицата за зърно - съответно с 3,4 и с 1,9 на сто. През второто тримесечие на годината цените на живите животни намаляват с 3 на сто спрямо същото тримесечие на 2025 г., в резултат на спад на цените на свинете - с 20,2 на сто и на птиците - с 5,1 на сто. При продуктите от животновъдството е регистрирано увеличение на цените с 0,9 на сто, което е в резултат на увеличението на цената на кокошите яйца - с 13,7 на сто. При цената на кравето мляко се наблюдава спад със 7,6 на сто. В животновъдството през второто тримесечие на 2026 г. спрямо 2025 г. (на годишна база) цените на живите животни се понижават с 3,4 на сто, в резултат от намалението на цените на свинете - с 18,2 на сто и на птиците - с 3,3 на сто. Цените на продуктите от животновъдство намаляват с 1,5 на сто, като най-голям спад е отчетен при цената на кравето мляко - с 8,4 на сто. Цената на кокошите яйца се повишава със 7,9 на сто.

Европейският инвестиционен фонд Oakley Capital придобива мажоритарен дял в българската технологична компания Graphwise. Сделката е реализирана чрез Fund VI на инвеститора, а целта е да бъдат ускорени международната експанзия и стратегическите придобивания на компанията, обяви Атанас Киряков, президент и основател на Graphwise. Graphwise има дълбоки български корени - компанията обединява базираната в София Ontotext, основана през 2000 г. в рамките на Сирма Груп, и виенската Semantic Web Company, като София и днес остава най-големия технологичен и оперативен център на групата. Според компанията предходният цикъл е продължил около четири години – период, в който са направени ключови инвестиции в развитието на бизнеса и е постигнат резултат, който поставя Graphwise в горните 20% на софтуерните компании по представяне. Новият инвеститор Oakley Capital, чиято централа е в Лондон, е специализиран в компании от подобен профил и ще осигури допълнителен капитал за следващия етап от растежа на Graphwise. Фондът ще подкрепи както органичното развитие на бизнеса, така и потенциални сливания и придобивания. Фокусът остава върху управлението на данни и знания – сегмент, който придобива все по-голямо значение с развитието на корпоративния изкуствен интелект. Именно тази инфраструктура позволява на AI системите да работят с по-надеждни и структурирани данни, което се превръща във все по-важен фактор за внедряването им в бизнеса. Graphwise обслужва повече от 200 големи корпоративни клиенти, като им помага да използват големи и разнообразни масиви от данни за изграждане на по-точни и проверими AI системи, решения за търсене и аналитични платформи. Компанията използва графи на знания, семантичен контекст и технологията GraphRAG, за да свързва различни данни и да предоставя на AI моделите допълнителна информация за отношенията между тях. Според Gartner 40% от предприятията се очаква да внедрят GraphRAG до 2029 г. Целта е да се подобрят точността на големите езикови модели и способността им да извършват логическо разсъждение.

Раднево – градът, който десетилетия живееше в сянката на мините и енергетиката, днес стои на прага на най-голямата си икономическа трансформация. Там, където някога се чуваше металният ритъм на „Ремотекс“, вече е изграден нов индустриален свят – модерен, амбициозен и стратегически важен за целия регион. Теренът на бившия „Ремотекс“ – някога ключова ремонтна база на „Мини Марица-изток“ – днес е преобразен в индустриален парк с площ от над 320 декара и близо 80 000 кв. м готови производствени халета. След придобиването му от „Булмаркет Груп“ започна бърза модернизация: инфраструктура, енергийни връзки, складови зони, логистични коридори. Първите три индустриални имота вече са продадени, а зоната привлича компании, които търсят готова база и стратегическа локация между Стара Загора, Нова Загора и ключовите транспортни артерии на Южна България. Най-яркият знак за новото бъдеще на Раднево е изграждането на модерен завод за железопътни компоненти и машиностроене. Инвеститор е ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ – БЪЛГАРИЯ ЕООД, част от „Булмаркет Груп“. За да разшири дейността си извън Русе, където са основните операции на дружеството, ОБЕРЬОСТЕРАЙХИШЕ БИОДИЗЕЛ – БЪЛГАРИЯ ЕООД кандидатства с проект по Фонда за справедлив преход. Проектът включва 15 000 кв. м производствени сгради върху 25 декара терен. Заводът ще произвежда високотехнологични компоненти за железопътната индустрия – конструктивни елементи, монтажни единици, метални системи за локомотиви и вагони. Очакват се около 70 нови работни места, а производството ще бъде енергийно автономно благодарение на фотоволтаични панели и батерии. До есента на 2026 г. се подготвят три ключови обществени поръчки – за строителство, за оборудване и за енергийна инфраструктура. Това е първият голям завод в зоната. И той е само началото.

Българската компания "Хелти барс" (Healthy Bars) инвестира близо 22 млн. евро в нова фабрика с производствен капацитет над половин милиард протеинови барове годишно. Строителството ще доведе до откриване на още 45 работни места. Очаква се новите мощности да започнат работа през последното тримесечие на тази година. Инвестицията се извършва със заем от Уникредит Булбанк, частично гарантиран от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Според подписаното споразумение двете финансови институции си поделят риска по кредит от 14.8 млн. евро, отпуснат от Уникредит Булбанк на "Хелти барс", като ЕБВР гарантира до 5 млн. евро. Компанията получава подкрепа и чрез Програмата за зелени иновации на ЕБВР, която включва два компонента. Първият осигурява 900 хил. евро безвъзмездна помощ за покупка на модерни енергийно ефективни технологии. А вторият - безвъзмездна помощ до 75 хил. евро за одит и разработване на фирмена стратегия за въвеждане ESG практики с цел намаляване негативното отражение върху околната среда. Фабриката ще бъде с близо 15 хил. кв.м РЗП, разположена върху собствен терен от 23 хил. кв. метра в столичния район "Връбница". Финансирането е предназначено за строителство на нова производствена база за протеинови барове и за нова поточна линия. Ще бъде изградена трета поточна линия, съставена от 30 машини, които консумират по-малко енергия. В помещението може безпроблемно да бъде инсталирана и четвърта поточна линия в бъдеще, когато и ако това стане необходимо. Сега "Хелти барс" произвежда в база в промишлена зона "Илиянци" в София с две поточни линии и около 115 заети на трудов договор, плюс още 45 временен персонал. За 2025 г. производството на компанията достигна над 70 млн. протеинови барове, а очакваният минимален производствен капацитет на новата фабрика е над половин милиард продукта годишно. Healthy Bars разработва и произвежда протеинови барчета с различни добавки. Компанията не произвежда под собствени брандове, а работи по модела "Частна марка" (Private Label) за над 70 големи бизнес партньора - ритейл вериги и спортни брандове. Дружеството произвежда десет продуктови линии по заявка на клиенти с над 150 разновидности на протеинови барове - с различни вкусове, грамажи, веган, вегетариански, многослойни (с карамел, протеинови кремове, различни ядки, протеиново тесто, плодове, белгийски шоколад). Фирмата не използва български съставки - основните съставки са от европейски производители, лидери в областта на производството на протеини и заместители на захар. Разполага с R&D екип от специалисти, които подобряват и надграждат съществуващите продукти и създават нови. За 2025 г. "Хелти Барс" отчита 19.8 млн. евро приходи, което е с 64% повече спрямо предходната година.

По-малко от два месеца, след като веригата кина "Арена" отвори първия си обект в Добрич, от компанията съобщиха за откриването на съоръжение в Сердика Център. Новото кино Arena DeLuxe ще предлага филми с лазерна прожекция, висок клас картина и звук, както и моторизирани кожени седалки за по-удобно настаняване на зрителите, се посочва още в официалното изявление. Очаква се обектът да бъде открит през есента.Фирмата търси служители за бъдещото си съоръжение в Банско, което ще се намира в сградата на местното читалище и ще разполага с два киносалона с по 25 места, както и тераса за почивка преди или след прожекцията. Инвестициите разширяват обхвата на българската верига кина с повече от две десетилетия история. Днес тя има обекти в София, Пловдив, Плевен, Кърджали, Смолян, Добрич, а скоро и в Банско.

Един от основните акционери в производителя на IoT решения „Шелли Груп“ ЕД и член на съвета на директорите на дружеството – Светлин Тодоров, преструктурира участието си в компанията, като запазва размера на общия контролиран дял от капитала ѝ. Тодоров апортира 1 184 995 акции от капитала на „Шелли груп“, или 6,53%, в изцяло контролирана от него компания – Salisto Holdings LLC. С операцията Тодоров ще запази контрола си върху дела от капитала на „Шелли груп“ от 27,79%, но пряко вече държи 21,26% от акциите, а останалите 6,53% притежава непряко чрез въпросната компания. Няма промяна в крайния действителен собственик или в контрола върху „Шелли груп“. Сделката е структурирана като апортна, а не парична вноска, т.е. акциите формират част от капитала на Salisto Holdings, а не са продадени и получените средства впоследствие да бъдат инвестирани в холдинговата структура.

Европейските държавни облигации бяха подложени на значителен натиск за продажби, като доходността на 10-годишните френски облигации достигна 17-годишен връх, а доходността на 10-годишните германски облигации (Bund) достигна най-високото си ниво от 2011 г. насам, пише Euronews. Разходите за държавното заемане на средства се покачват стремително и от двете страни на Атлантическия океан. Доходността на дългосрочните облигации в най-големите европейски икономики достигна многогодишни върхове във вторник, докато доходността на 30-годишните американски държавни облигации се повиши до най-високото си ниво от почти две десетилетия. Инвеститорите все повече залагат на по-строга парична политика в еврозоната, като се очаква депозитната лихва на ЕЦБ да достигне 2,76% до март 2027 г., спрямо настоящите 2,25%. Според Trading Economics инвеститорите оценяват вероятността за повишение на лихвения процент от Европейската централна банка (ЕЦБ) през септември на 90%. В същото време в САЩ доходността по 30-годишните държавни облигации достигна 5,33% – ниво, което не е наблюдавано от 2007 г. насам. В Обединеното кралство доходността по 30-годишните държавни облигации се търгуваше на ниво от 5,85% – най-високото ниво от май 2026 г. Тъй като държавните облигации по целия свят бяха подложени на нов натиск за продажби, доходността на 10-годишните френски облигации се повиши до 4,10% , което е най-високото ниво от юни 2009 г. Доходността на 10-годишните германски облигации (Bund), която е еталон за еврозоната, се покачи над 3,25%, достигайки най-високото си ниво от март 2011 г. Доходността на 30-годишните облигации на Франция достигна най-високото си ниво от 2008 г. насам на фона на глобалната разпродажба на облигации и нарастващите опасения относно преговорите за бюджета на страната за 2027 г. и президентските избори през следващата година. Доходността на 30-годишните облигации на Германия се повиши до 3,78%, което е най-високото ниво за последните 15 години. Повишаването на доходността на дългосрочните облигации не се дължи единствено на очакванията за по-високи лихвени проценти и страховете от инфлация. По-високите разходи по заемите оказват натиск върху икономиките и повишават разходите за финансиране на редица инвестиции. Тъй като държавните агенции за дълг постоянно набират средства чрез пазарите на облигации, ефектът от скока на доходността постепенно ще се отрази върху разходите им по заемите, когато рефинансират падежния дълг. Според S&P Global Ratings се очаква Италия да рефинансира дълг с настъпващ падеж, равен на 17% от БВП през 2026 г., в сравнение с 12% за Франция и по 7% за Германия и Великобритания.

Глобалните преки чуждестранни инвестиции през 2025 г. са се увеличили с 6 на сто до 1.6 трилиона долара, въпреки че капиталовите потоци са се променили леко. Това показват актуализирани данни за страните от UNCTAD (Конференцията на ООН за търговия и развитие). Съединените щати, въпреки спада във входящите инвестиции, остават най-големият получател. Сингапур стъпи на второто място, измествайки Хонконг, който беше отбелязал спад, и е на трето място. Китай, който остана на четвърто място, също намали входящите си инвестиции поради слабото вътрешно търсене и износа на производството си в други страни. Естеството на инвеститорската дейност се промени: броят на новите проекти е намалял с 10%, но те са станали по-капиталоемки. Строителството на центрове за данни отбеляза най-голямото увеличение на инвестициите в световен мащаб – 235 милиарда долара, докато проектите за нефт и газ отбелязаха ръст на инвестициите от 38 милиарда долара, а производството на полупроводници – 13 милиарда долара. Съединените щати останаха най-големият получател на инвестиции през 2025 г., въпреки че обемът на инвестициите намаля с 2 на сто до 277.3 милиарда долара. Тарифната политика на Доналд Тръмп принуди някои международни компании да замразят нови инвестиционни проекти в Съединените щати, според анализатори от Oxford Economics. Сингапур стана вторият по големина получател на инвестиции (150.9 милиарда долара), измествайки Хонконг (116.5 милиарда долара), който падна на трето място. Междувременно обемът на инвестициите в Хонконг беше на най-ниското си ниво от 2022 година. Китай, който остана четвъртият по големина получател на чуждестранни инвестиции, отбеляза спад на притока си с 9 на сто до 104.7 милиарда долара. Анализатори от Oxford Economics отбелязват, че инвестициите в Азия намаляват, тъй като китайските компании пренасочват производството си в чужбина главно поради слабото вътрешно търсене. Бразилия допълни петте най-големи получатели на инвестиции през 2025 година. Притокът на капитал в страната се увеличи с 23% до 76.9 милиарда долара главно благодарение на проект за център за данни, изпълняван от китайската компания ByteDance, на стойност 41 милиарда долара. Според UNCTAD, притокът на инвестиции в Германия и Обединеното кралство се е увеличил значително. Докато през 2024 г. тези страни дори не бяха сред 20-те най-големи получатели, през 2025 г. те влязоха в топ 10 (съответно седмо и шесто място). Притокът на капитал в британската икономика се увеличи почти пет пъти, достигайки 75.2 милиарда долара, докато този в Германия се увеличи почти четири пъти – до 74.3 милиарда долара. Увеличението на инвестициите в Германия се дължи главно на големи трансгранични сливания и придобивания. По-конкретно, датската DSV придоби германската логистична компания Schenker, докато ADNOC от ОАЕ купи химическата компания Covestro. Интересното е, че според UNCTAD Русия е регистрирала най-бързите темпове на растеж на чуждестранните инвестиции: обемът на чуждестранните капиталови инвестиции се е увеличил почти 12 пъти през 2025 г. в сравнение с 2024 г., достигайки 25.3 милиарда долара. Тази тенденция обаче не показва засилен интерес от страна на чуждестранните инвеститори към страната, а по-скоро фактора на „заключен“ капитал. „Растежът най-вероятно се дължи не на нови проекти, а на реинвестиране на печалбите на компаниите поради ограниченията за прехвърлянето им в чужбина, корпоративно преструктуриране и други финансови потоци“, смятат от UNCTAD. Що се отнася до глобалните потоци, основната тенденция, там е краят на модела „глобализация на всяка цена“. Просто парите отиват там, където е най-безопасно. Капиталът се стреми да бъде по-близо до пазара и където веригите за доставки могат да бъдат контролирани. Следователно САЩ, Индия, страните от Югоизточна Азия и финансови центрове като Сингапур и Люксембург печелят конкуренцията за инвестиции.

Доходността по 10-годишните японски държавни облигации е на път да достигне 3 на сто за първи път от средата на 90-те години, което показва как инфлацията, нарастващите опасения за държавните финанси и очакванията за паричната политика променят пазар, дълго време характеризиран от ниски лихвени проценти, съобщава Ройтерс.  Въпросът пред инвеститорите е дали рязкото покачване на доходността, при което доходността по 10-годишните облигации се е увеличила повече от три пъти за две години, отразява нарастващия фискален натиск или е естествена последица от възстановяването на инфлацията и икономическата активност. Това поражда и глобален въпрос - дали по-високата доходност по японските държавни облигации ще привлече обратно японски капитали, които в продължение на десетилетия са важен източник на финансиране на пазарите на американски и европейски държавен дълг. Последното повишение на доходността по японските държавни облигации отразява ръста на заплатите и инфлацията, както и опасенията за големия обем нов държавен дълг и разходите на правителството, посочи Шоки Омори, главен стратег за пазара на облигации в Япония в „Дойче банк“ (Deutsche Bank). В краткосрочния сегмент доходността по 5-годишните облигации достигна рекордно високо ниво, а тази по 2-годишните облигации - 31-годишен връх, след като очакванията, че централната банка ще повиши лихвите още следващия месец, се засилиха. Инфлационният натиск и йената, която се задържа близо до най-ниското си равнище от близо четири десетилетия, оказват натиск върху централната банка да ускори повишаването на лихвените проценти, като „Банк ъв Джапан“ е подложена на критики, че изостава с нормализирането на паричната политика, което включва постепенно намаляване на огромния ѝ портфейл от японски държавни облигации. Връзката между поевтиняването на йената и облигационния пазар може да се засили, ако инвеститорите възприемат покачването на доходността по японските държавни облигации като негативен сигнал, коментира Цуйоши Уено, главен икономист в „Ен Ел Ай Рисърч Инститют“ (NLI Research Institute)  Разпродажбата на японски държавни облигации привлече внимание, тъй като голямата задлъжнялост на страната я прави особено уязвима при повишаване на разходите по обслужването на дълга. Търсенето на 10-годишни японски държавни облигации на проведен в началото на месеца аукцион беше най-слабото от година насам. Откакто встъпи в длъжност през октомври, министър-председателят Санае Такаичи провежда политика на растеж, основана на инвестиции в стратегически отрасли. Тези разходи, както и планираните данъчни съкращения, засилиха опасенията, че Япония може да влоши и без това несигурното си финансово положение, като държавният дълг надхвърля 200 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).
Ефективният лихвен процент в страната все още е едва около 1,07 на сто, като би се повишил до 1,32 на сто, ако „Банк ъв Джапан“ увеличи основната лихва до 1,5 на сто през фискалната 2027 година.