Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България отчитат ръст от над седем пъти през периода януари – април 2026 г. в сравнение със същите месеци на предходната година. Това показват най-новите макроикономически данни на Националния статистически институт. За първите четири месеца на настоящата година привлеченият в страната чуждестранен капитал възлиза на 2,02 милиарда евро, спрямо отчетените едва 276,4 милиона евро за същия период на миналата година. Само в рамките на април преките чуждестранни инвестиции в българската икономика са се увеличили с 206,8 милиона евро. Този резултат контрастира отчетливо с представянето от април миналата година, когато в този сегмент беше регистриран спад от 135 милиона евро. Българските инвестиции зад граница демонстрират далеч по-умерено темпо на развитие. През април те нарастват с 12,3 милиона евро, което остава под реализирания по-висок ръст от 65,8 милиона евро година по-рано. На кумулативна база за периода от януари до април българският капитал в чужбина се е увеличил общо с 47,2 милиона евро – стойност, която се движи в много близки граници до отчетените за същия отрязък на миналата година 45,7 милиона евро. Нетното салдо по преките инвестиции за април е отрицателно в размер на 194,5 милиона евро, докато година по-рано е било положително в размер на 200,8 милиона евро. От началото на годината до април дефицитът по това нетно салдо достига 1,97 милиарда евро, което се равнява на 1,6 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. За сравнение, през същия четиримесечен период на миналата година дефицитът по салдото е бил в размер на едва 230,6 милиона евро или 0,2 на сто от БВП. Влошаване на баланса се наблюдава и при портфейлните инвестиции в страната. През април отрицателното салдо в този сектор достига 1,8 милиарда евро. Същата стойност от минус 1,8 милиарда евро е фиксирана и като общ резултат за първите четири месеца на годината, докато през същия период на предходната година пазарът отчете излишък от 798,7 милиона евро, равняващ се на 0,7 на сто от тогавашния БВП.

Спадът в броя на сделките с имоти в България се задълбочава. През второто тримесечие на 2026 г. в страната са изповядани 45 965 покупко-продажби, което е със 17.9% по-малко в сравнение със същия период на предходната година. Тези данни на Агенцията по вписванията (АВ) включват сделки със сгради, части от сгради и земи. Обемът на имотния пазар сега е с 12.5% по-слаб от този през референтната (преди големия ръст) 2019 г., когато за същия период са били изповядани 52 503 сделки. За последните години по-слабо е било само второто тримесечие на пандемичната 2020 г. През първото тримесечие на 2026 г. намалението беше 15.5%. За полугодието сделките в национален мащаб са 84 119 - спадът е 16.8%. В София изповяданите сделки през второто тримесечие са 8874, което е с 16.7% по-малко отколкото година по-рано. През първото тримесечие на 2026 г. отливът в столицата беше 12.3%, така че за полугодието сумарно той е 14.7% при 16 403 сделки за периода. През второто тримесечие спадът на сделките в Пловдив е само 6.7% до 3848 сделки спрямо същия период на предходната година. Активността на пазара в Пловдив и района обаче се забавя с напредването на годината - през първото тримесечие отливът е 2%. Така общо за полугодието пазарът в града е с 4.7% на минус - изповядани са 7258 сделки. Във Варна през април - юни са изповядани 3077 сделки, което е с 16.7% по-малко, отколкото през същия период през 2025 г. През януари - март спадът е бил 21.5%, така че за полугодието намалява до 18.9%. През второто тримесечие и за полугодието най-голям сред четирите водещи пазара на имоти в страната е спадът, регистриран в службата по вписвания в Бургас. През април - юни там са изповядани едва 1818 сделки, което е с 23.7% по-малко, отколкото през същия период на предишната година. През първото тримесечие спадът е бил почти 18%, а сумарно за полугодието е почти с една пета - 21.3%. За второто тримесечие от всички 113 служби по вписванията по-значителен ръст има само в Сливница (17%), и Пирдоп (8.6%). В Тетевен и Поморие резултатите са на нивото на предишната година. В Попово е регистриран ръст 2.4%, а в Първомай - от 3.4%. За полугодието на нивата от миналата година се задържат също така сделките в Свиленград, Трън и Девин.

Фирмата на бизнесмена и футболен бос Христо Крушарски е напът да поеме самолетната противоградова защита на Централна и Северна България. Компанията му „Стройпроект“ ЕООД е единственият участник в обществената поръчка на Изпълнителната агенция за борба с градушките, чиято прогнозна стойност възлиза на 14 589 612 евро. Процедурата беше обявена спешно на 26 май, след като стана ясно, че държавата е останала без договор за противоградова защита със самолетен способ от октомври 2025 г. Срокът за подаване на оферти приключи на 22 юни, а според обявленията в документацията протекцията с летящи машини следва да започне на 15 юли т.г. и да продължи до 31 октомври 2028 г. И през предходните години самолетите на бившия собственик на ФК „Локомотив – Пловдив, бранеше Централна Северна България от леден дъжд. Според техническата спецификация самолетите ще защитават територия с площ 10 748 кв. м, като западната граница на зоната достига административната граница на област Велико Търново. Освен основната локация е предвидена е буферна зона, в която градоносните клетки ще бъдат обработвани още преди възникването им. При всяка прогноза за опасни градоносни облаци самолетите ще излитат, за да извършват т.нар. засяване на облаците. Ще изстрелват специални реагенти на основата на сребърен йодид. Задължително условие е препаратите да са подходящи за употреба над населени места, за да се гарантира безопасността и здравето на хората. Изискванията към изпълнителя са той да разполага с летище, от което машините да могат да достигат до всяка точка на защитаваната зона за не повече от 30 минути. Необходима е база с хангар за поне 3 самолета, складове за реагенти и резервни части, медицинско обслужване, асфалтова писта и съответното навигационно оборудване. В миналото самолетите бяха разположени на първоначално на летището в Горна Оряховица, после в Русе и накрая пак на аеропорта в железничарския град. Полетите ще трябва да се изпълняват през целия активен сезон за противоградова защита при съгласуване с Изпълнителната агенция за борба с градушките, Държавното предприятие „Ръководство на въздушното движение“ и Военновъздушните сили. Компанията ще трябва да предоставя ежедневни и ежемесечни отчети за дейността по противоградова защита.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков променя формата на управление на държавното дружество "Български ВиК Холдинг" - от двустепенна става едностепенна, назначен е нов директорски борд, сменен е изпълнителният директор Ирена Георгиева. Под шапката на "Български ВиК Холдинг" са 27 водни дружества, в които държавата притежанва от 51% до 100% от капитала им. Голяма част от тях са в тежко финансово състояние и през последните години създадената мегаструктура по времето на ГЕРБ с капитал от над 1 млрд. лева се превърна банка, която раздава кредити на закъсалите водни оператори. Данните от финансовия отчет показват, че наличните средства, с които Водният холдинг разполага са 455 млн. лева към края на 2025 г. Очакваните кредитни загуби са в размер на 565 милиона лева. Причината е, че водните оператори не могат да погасяват отпуснатите заеми. Вместо 8-членен Надзорен и Управителен съвет, сега "Български ВиК холдинг" ще се управлява от 5-членен Съвет на директорите. Венелин Денчев Шъков е избран за изпълнителен директор на Водния холдинг. За председател на директорския борд е избран Пламен Цветков Манолов, който дни преди това е отстранен от спортния министър Енчо Керязов като изпълнителен директор на "Националната спортна база". Манолов управлява държавната компания, която стопанисва всички големи спортни бази, в продължение на десетилетие, като натрупаната загуба на НСБ достигна 30 млн. лв. Като независим в директорския борд на ВиК холдинга влиза и бившият министър на екологията Манол Трифонов Генов. 66-годишният социалист има опит във ВиК сектора, след като преди години беше изпълнителен директор на ВиК Пловдив. Още един бивш депутат от БСП влиза в Съвета на директорите на водния холдинг, но като представител на държавата. Това е 49-годишният Любомир Бойков Бонев, който по професия е инженер. Той е управител на "Индустриална и логистична зона - Перник" ЕАД, а заедно със съпругата си Верка има дялове в дружествата "М Контрол" и "Стройкомпект АБ". Адвокатът Явор Владимиров Стойчев е петият член на Съвета на директорите на ВиК холдинга, като представител на държавата. Той е на 37 години и е активен участник в няколко фирми, сред които "Прима лекс консулт", "Стойчев счетоводни услуги", "Стар Джобс" - за подбор на персонал, "Сълюшънс 2026".

Заводът за производство на какаови продукти и шоколад на "Алкао" ЕООД в Първомай разширява производствената си база. Фирмата е внесла инвестиционно предложение в РИОСВ-Пловдив, с което уведомява екоинспекторите, че има намерение да изгради цех за производство на шоколадови изделия към съществуващото предприятие. Новата сграда ще бъде разположена на запад от основната в парцела, собственост на "Алкао". Застроената площ на новопостроената база ще бъде малко над 5 дка, а разгърнатата застроена площ - близо 8 дка. Не е необходимо изграждането на нова пътна инфраструктура, нито пък ще има наличие на опасни вещества при строителството. "Алкао" ЕООД е дъщерна фирма на турската "Алтънмарка". Компанията произвежда какао маса, какао масло и различни видове какао на прах от висококачествени какао зърна, доставени директно от Гана и Кот д‘Ивоар. Тя е сред световните лидери в производството на какаов ликьор и какао на прах, което доставя на над 200 фабрики в света, разположени в 40 държави. „Алтънмарка“ придоби имота в Първомай преди малко повече от 10 години. На мястото преди това се разполагаше фабрика за преработка на вълна. Тя беше изградена през 2002 г. от френския инвеститор ADF върху общински терен от 20 дка. Компанията вложи в изграждането на предприятието 45 млн. евро. През 2008 г. българското предприятие на френската група затвори врати заради кризата в текстилния сектор в целия свят. Така складовете и производствената база бяха пуснати за продажба и пет години по-късно придобити от турската фирма.

Държавното предприятие „Кабиюк“ е най-стария конезавод в България, основан през 1864 г. от русенския валия Митхат Паша с цел производство на коне за турската армия. Само за една година приходите от производствената дейност са намалели с близо 40 процента. Когато новото ръководство започнало работа на 28 април 2026 г. то намерило в касата едва 95 евро, а около 100 души работници в предприятието повече от 4 месеца не били получавали заплати. Предприятието имало над 1.7 милиона евро задължения. В същото време в доскорошния Тричленен управителен съвет възнагражденията били нараснали с близо 29% и достигали до 20 000 лева месечно. Към 29 април 2026 г. наличните ликвидни средства са били в размер на около 12 000 евро в каса и по банкова сметка, а задълженията са били 1 683 000 евро. В тази сума влизали задължения към доставчици, цесия към Българската банка за развитие, неизплатени трудови възнаграждения, както и просрочени публични задължения към НАП – осигуровки и данъци. Новото ръководство взело решение да намали възнагражденията на Управителния съвет, включително и на изпълнителния директор. Били преразгледани и прекратени договори, сключени при предишното ръководство. Не на последно място новото ръководство на „Кабиюк“ решило да поема нови задължения само при осигурено финансиране и след решение на Управителния съвет.

Регионалният министър Иван Шишков е сменил ръководството на държавното дружество "Автомагистрали", като е освободил целия борд на директорите без Ивелина Маринова и е определил за временен шеф на фирмата - Иван Кунев. Освободени са както представителите на държавата в борда - Иван Станчев и Камен Манев, така и независимите представители Тодор Гунчев и Иван Коларов. Дружеството занапред ще се управлява от запазената Маринова и временно до провеждане на конкурс в рамките на 6 месец от изпълнителен директор Иван Кунев и членове на борда Виктор Попов, Николета Бачева и Митко Михайлов.

Обединена българска банка (ОББ) вписа официално в Търговския регистър Дияна Димитрова-Каменова като член на Управителния съвет и изпълнителен директор "МСП банкиране". Решението е в сила от 1 юли 2026 г. след получени всички регулаторни одобрения. Тя наследява поста от Франк Янсен, който се пенсионира през март 2026 г. след дългогодишна кариера в KBC Group. Димитрова-Каменова има над 25 години опит в банковия сектор у нас. Кариерата ѝ започва през 2001 г. в ПроКредит Банк като експерт "Кредитиране МСП", а през 2005 г. се присъединява към СИБАНК като ръководител отдел "МСП и външни кредитни линии". След придобиването на банката от KBC Group тя заема различни управленски позиции, включително ръководител "Корпоративно банкиране" и функционален мениджър "Легаси банк". От 2023 г. е генерален мениджър "Корпоративно банкиране" в ОББ.

Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД) успешно емитира безсрочни облигации с фиксиран лихвен процент с опция за нулиране и с опция за временно обезценяване, отговарящи на регулаторните изисквания за капитал от първи ред по смисъла на чл. 52 от Регламент (ЕС) 575/2013 г., в размер на 60 млн. евро. Целта на новата емисия бе да замени предходната емисия безсрочни, некумулативни, необезпечени, дълбоко подчинени облигации на банката със същия размер и регистрирана под ISIN код BG2100022123. Със средствата от новата емисия Fibank успешно упражни правото си на кол опция по старата емисия, в резултат на което планираната замяна на старата емисия бе завършена успешно.

На заседанието си от 2.7.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Васил Шарков, Виктор Баръмов и Юлия Юргакиева за нови членове на съвета на директорите на „Вземания СиПиАй България“ АДСИЦ. 2. Отписва емисия облигации с ISIN код BG2100021174 и „М САТ КЕЙБЪЛ“ ЕАД, като емитент, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 3. Изпраща писмо до „БлокДев“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви. 4. Изпраща писмо до управляващо дружество „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с одобрение на член на съвета на директорите на дружеството.

Европейската автомобилна индустрия е изправена пред най-дълбоката си трансформация от десетилетия насам. Докато Volkswagen обмисля преструктуриране, което може да засегне до 100 000 работни места, предизвикателствата пред европейските автомобилни производители стават все по-видими: печалбите на водещи компании се свиват, китайските конкуренти бързо увеличават пазарния си дял както в Китай, така и в Европа, а скъпият преход към електромобили поставя под натиск традиционните бизнес модели. Анализът на Freedom24 показва, че секторът все по-често се оценява според способността на компаниите да се адаптират към технологичните и конкурентните промени, а не само въз основа на мащаба на бизнеса или силата на бранда. Мащабът на натиска вече се вижда във финансовите резултати в индустрията. През първото тримесечие на 2026 г. оперативната печалба на Volkswagen намаля с 14.3% на годишна база, на Mercedes-Benz с 16.8%, на Porsche с 22%, а печалбата преди данъци на BMW се понижи с 24.6 на сто. В същото време конкуренцията от китайските производители продължава да се засилва. По данни на Европейската асоциация на автомобилните производители (ACEA), пазарният дял на китайските марки в ЕС се е увеличил от 3.2% до 6% само за една година, докато регистрациите на автомобили на BYD са нараснали със 152.9%, на Chery – с 267.1%, а на Leapmotor – с близо 559 на сто. Предизвикателствата пред европейските автомобилни производители вече не са циклични. Те отразяват структурна трансформация, движена от засилващата се конкуренция от Китай, по-бавния растеж на ключови експортни пазари, нарастващите производствени разходи и скъпия преход към електрическа мобилност. Китай се превръща едновременно в най-голямата възможност и най-голямото предизвикателство за индустрията. В продължение на почти две десетилетия Китай беше основният двигател на растежа за европейските производители. Днес обаче страната все повече се превръща в източник на натиск. Китайски производители като BYD, Geely, SAIC и Chery значително подобриха качеството на своите продукти, като същевременно запазиха по-ниски производствени разходи. Нарастващите им технологични възможности, съчетани със силни позиции при батериите и веригите за доставки, им позволяват да печелят пазарен дял както в Китай, така и все по-успешно в Европа. Според AlixPartners, общият пазарен дял на чуждестранните автомобилни производители в Китай е намалял от 57% през 2020 г. до около 32% през 2025 година. За Volkswagen, която дълги години беше водещият чуждестранен производител на този пазар, това означава загуба на един от най-важните източници на печалба. Проблемите не се ограничават само до Volkswagen. Mercedes-Benz, BMW и Porsche също отчетоха по-слаби резултати в Китай, което подчертава по-широката трансформация на най-големия автомобилен пазар в света. Преходът към електрическа мобилност променя икономиката на автомобилната индустрия. Производителите са принудени едновременно да инвестират в батерийни технологии, софтуерни платформи, системи за автономно управление, нови автомобилни архитектури и производствени мощности. В същото време търсенето на електромобили в Европа расте по-бавно от очакваното, а ожесточената конкуренция оказва натиск върху цените и печалбите. Китайските производители се възползват от висока степен на вертикална интеграция, като контролират ключови части от веригата на доставки – от производството на батерии и електроника до сглобяването на автомобилите. Това им позволява да намаляват разходите, да внедряват по-бързо нови технологии и да ускоряват иновациите. В резултат европейските производители не просто се конкурират на пазара на електромобили, а се изправят срещу компании с по-ниски разходи, по-добър контрол върху веригите за доставки и по-бързи иновационни цикли. Предизвикателствата пред индустрията далеч не се ограничават до електромобилите. Търговските конфликти, митата и промените във веригите за доставки увеличават разходите за глобалните производители. Ръководството на Volkswagen изчислява, че действащите американски мита увеличават разходите на групата с приблизително 4 милиарда евро годишно. В същото време продажбите на компанията в САЩ са намалели с над 20% през първото тримесечие. Европейските производители продължават да се сблъскват и с високи разходи за труд, скъпа енергия и все по-строги регулаторни изисквания. В продължение на десетилетия успехът на сектора се основаваше на модел, при който автомобилите се разработват в Европа, произвеждат се ефективно и се изнасят по целия свят. Днес този модел става все по-труден за поддържане без сериозни преструктурирания и инвестиции. Именно затова програмите за оптимизация на разходите, преструктурирането на заводи и мерките за повишаване на ефективността стават все по-чести в целия сектор. Плановете за преструктуриране на Volkswagen привличат вниманието, защото илюстрират по-широка тенденция, засягаща голяма част от индустрията. Резултатите на най-големите европейски автомобилни групи през първото тримесечие показват сходна картина: по-слаби резултати в Китай, засилваща се конкуренция от китайски производители и нарастващи разходи, свързани с глобалната търговия и индустриалната трансформация. Не всички компании са засегнати в еднаква степен. Renault например увеличи приходите си през първото тримесечие и потвърди годишната си прогноза, докато Stellantis се върна към печалба след отчетена загуба година по-рано. Това показва, че бизнес моделът, географската експозиция и скоростта на адаптация остават ключови фактори. Въпреки това инвеститорите все по-често разглеждат европейската автомобилна индустрия като история за адаптация, а не за мащаб. Позиционирането при електромобилите, експозицията към Китай, контролът върху веригите за доставки и способността за поддържане на рентабилност стават по-важни от традиционните показатели за индустриална сила. Европейският автомобилен сектор навлиза в период, в който традиционните конкурентни предимства вече не могат да бъдат приемани за даденост. Успехът все повече зависи от технологичната конкурентоспособност, ефективното използване на капитала, устойчивостта на веригите за доставки и способността за адаптация към бързо променящите се пазарни условия. Поради това инвеститорите обръщат все по-голямо внимание не само на текущите финансови резултати, но и на дългосрочното стратегическо позициониране на компаниите. Преструктурирането на Volkswagen не е просто корпоративна история. То е отражение на по-широка трансформация, която променя една от най-важните индустрии в Европа. Забавянето на търсенето в Китай, нарастващите търговски бариери, скъпият преход към електромобили и засилващата се роля на китайските производители създават коренно различна конкурентна среда за европейските автомобилни компании. С изострянето на конкуренцията, развитието на веригите за доставки и нарастващите инвестиционни изисквания ключовият въпрос пред инвеститорите вече не е дали промяната предстои, а кои компании са най-добре позиционирани да се адаптират успешно към нея.

Търговията със стоки между ЕС и САЩ достигна рекордните 875 мрлд. евро миналата година въпреки нарастващия натиск от митата, но общите данни прикриват сериозни щети в ключови сектори, пише Reuters, позовавайки се на проучване на Германския икономически институт (IW). Европейският износ за САЩ се е увеличил със 7.7% до 580 млрд. евро, докато американският внос в ЕС е нараснал с 2.2% до 295 млрд. евро, което е довело до търговски излишък на ЕС от близо 285 млрд. евро. Износът на автомобили и авточасти от ЕС към САЩ е спаднал с 20.4% през 2025 г., като Германия, която представлява близо две трети от автомобилния износ на ЕС към САЩ, е отбелязала понижение 18.9%. Ирландия е излязла извън тази тенденция с ръст на износа 52.7% благодарение на фармацевтичните и химическите продукти, които са освободени от мита. Трансатлантическата търговия с услуги също е достигнала рекордните 865 млрд. евро, въпреки че ЕС отбеляза дефицит 178 млрд. евро в тази категория. Таксите за интелектуална собственост, които обхващат софтуерни лицензи, патенти и търговски марки, съставляват повече от 40% от вноса на услуги на ЕС от САЩ, като са отбелязали ръст 13.7%.

Турция отчете през юни инфлация от над 32 процента на годишна база, показват оповестените данни на Турския статистически институт, които са определящи за размера на увеличенията, които ще получат държавните служители и пенсионерите през второто полугодие, с оглед на индексацията, извършвана в Турция два пъти годишно заради високите инфлационни нива. Турският статистически институт регистрира през юни инфлация от 0,99 на сто на месечна база и 32,11 на сто на годишна. От началото на годината потребителските цени са нараснали със 17,76 процента, а средногодишната инфлация за последните 12 месеца е 32,03 процента. Най-голям годишен ръст сред основните разходни групи е отчетен при разходите за жилище, вода, електроенергия, газ и други горива – 45,14 процента. Цените на храните и безалкохолните напитки са се увеличили с 35,45 процента, а транспортните разходи – с 31,15 процента. След публикуването на данните беше определен и максималният размер на увеличението на наемите за юли – 32,03 процента, изчислен на базата на отчетената от началото на годината инфлация. Инфлационните показатели определиха и размера на увеличенията на пенсиите и заплатите в публичния сектор. Заплатите на държавните служители и пенсиите на държавните служители ще се увеличат с 13,52 на сто, a пенсиите на осигурените в системите за пенсионно осигуряване SSK и Bağ-Kur ще бъдат повишени със 17,76 на сто.

Китайските държавни железници са превозили над 2 милиарда тона товари през първата половина на 2026 г., което представлява ръст от 1,8% в сравнение със същия период на миналата година, съобщи Китайската държавна железопътна група. Железопътните превози между Китай и Европа също отбелязаха силен ръст, като през този период бяха осъществени 11 178 курса, което допринесе за безпроблемното функциониране на вътрешните и международните логистични канали. Компанията заяви, че през последните години е ускорила развитието на модерна железопътна логистична система, като разширява логистичните центрове, специализираните железопътни линии и товарното оборудване, за да обслужва по-добре веригите за доставки в промишлеността и селското стопанство. Железопътният оператор подписа в Пекин споразумение за стратегическо сътрудничество с Всекитайската федерация на кооперативите за доставки и маркетинг. Двете страни ще задълбочат сътрудничеството си в областта на редовните товарни превози за транспортиране на памук от Синдзян, зърно от Северен към Южен Китай, както и на вносни торове. Според компанията се очаква новите услуги да подобрят циркулацията на селскостопански продукти, да намалят логистичните разходи и да подпомогнат за по-ефективно изграждане на единен национален пазар и всестранно съживяване на селските райони.