На 2,28 млрд. евро възлизат пречите чуждестранни инвестиции у нас към края на месец май, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Преките вложения са с 1,74 млрд. евро или над 4 пъти повече спрямо същия период на 2025 г.. Тогава в икономиката отвън са се влели 535,3 млн. евро. Преките чуждестранни инвестиции в България за периода януари-май тази година се равняват на 1,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. През месец май тази година нетният поток достига 254 млн. евро спрямо 258,9 млн. евро през същия месец на миналата година. Дяловият капитал - парични и апортни вноски, както и плащания по сделки с недвижими имоти в страната, е положителен и възлиза на 227 млн. евро за януари - май 2026 г. Той е по-голям с 281,4 млн. евро от този за януари - май м. г., който е отрицателен в размер на 54,4 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 2,4 млн. евро при отрицателен нетен поток от 16,6 млн. евро за януари - май 2025 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - май 2026 г. е положителен и възлиза на 3,2 млн. евро (0,003 на сто от БВП), при положителна стойност от 54,1 млн. евро (0,05 на сто от БВП) за същия период на предходната година. През май 2026 г. нетният поток е положителен и възлиза на 6 млн. евро, при положителна стойност от 8,4 млн. евро за май 2025 г.

Търговският баланс на България за май е отрицателен в размер на 782,6 млн. евро при дефицит от 419,2 млн. евро за май 2025 г., съобщават от БНБ. Така на едногодишна база дефицитът във външната търговия на страната ни е нараснал с 86,69%. За януари-май търговският баланс е отрицателен в размер на 4565.3 млн. евро (3.7% от БВП) при 3317 млн. евро (2.9% от БВП) за същия период миналата година. За петте месеца от началото на годината износът е 18 602.5 млн. евро (14.9% от БВП), като нараства с 1323.3 млн. евро (7.7%) в сравнение с този за същия период на 2025 г. (17 279.1 млн. евро, 14.9% от БВП). Вносът се е увеличил с още по-големи темпове - до 23 167.8 млн. евро (18.6% от БВП), което е ръст с 2571.7 млн. евро (12.5%) спрямо периода януари-май на 2025 г. (20 596.1 млн. евро, 17.8% от БВП). Текущата и капиталова сметка на страната ни е отрицателна и възлиза на 481.2 млн. евро при дефицит от 23.2 млн. евро за май 2025 г.

България е лидер по публични плащания в ЕС за лечение в болница през миналата година - 1.9% от БВП. Шампион е и по брой болнични легла - 864 легла на 100 хиляди души, или с други думи - 56 925 болнични легла. Сред първенците сме и в шампионата по най-голям прием в болница на 100 хиляди души и като брой хоспитализации - всеки трети българин, или 2.6 млн. души през миналата година са лежали поне веднъж в болница. Срещу огромната леглова база стои най-ниската средна продължителност на живота в ЕС - 75.9 години срещу средно 81.5 за страните членки.

Новорегистрираните фирми в България са 11 334 през второто тримесечие на 2026 година. Влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност, са 966, съобщи Националният статистически институт. В сравнение със същото тримесечие на 2025 г. общият брой на новорегистрираните намалява с 9,2 на сто, а този на банкрутиралите - със 17,7 на сто. В сравнение с първото тримесечие на 2026 г. новорегистрираните фирми намаляват с 8,9 на сто, а влезлите в процедура по несъстоятелност/фалит, в това число и обявените в несъстоятелност - с 5,9 на сто. През второто тримесечие на този година с най-голям относителен дял както при новорегистрираните, така и при обявените в несъстоятелност, са фирмите от сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“, съответно с 83,7 на сто (9481) и 86,4 на сто (835).

Оръжейният индустриалец Емилиян Гебрев обяви, че от началото на м. септември 2026 г. започва изграждането на проекта за частен завод за барут. Фабриката е планирана върху терена на бившия военен химически комбинат в Смядово и макар ДАНС на два пъти да одобрява проекта, до производство на военни нитроестерни барути за артилерийски снаряди не се стига. Обектът не беше включен в Списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност, което не му дава право на държавна охрана.

Японска компания, която вече развива проект в България, планира да разшири дейността си с нова инвестиция на стойност 6 млн. евро. Става въпрос за японската компания Кьова Юръп ЕООД (Kyowa Europe), която откри новата си производствена база в Индустриална зона „Искър“ в София. Разширяването е свързано с внедряване на два производствени робота, които ще увеличат капацитета с възможност за изработката на до 1000 изделия на ден. Новото предприятие включва два индустриални робота, които ще увеличат производствения капацитет до 1000 изделия дневно. Инвестицията идва 14 години след стъпването на японската компания в България през 2012 г., като новата база ще обслужва основно европейския пазар. Kyowa Europe произвежда моторизирани ролки за конвейерни и сортировъчни системи, използвани в логистиката и складовата автоматизация. Заводът в София е един от трите производствени обекта на японската група в света, наред с тези в Япония и САЩ.

Производствената база на "Обединена млечна компания" в Сливен е едно от най-модерните предприятия за производство на млечни продукти в България. През последните години компанията инвестира последователно в модернизация на производството, автоматизация и внедряване на съвременни технологии. Производството на млечните продукти с марка "Верея" е един от водещите брандове на "Обединена млечна компания". Средната работна заплата в завода е с 43.3%* по-висока от средната за региона за първото тримесечие на 2026 г. Компанията работи с над 40 български кравеферми. Обемът на общото изкупено мляко на годишна база се е увеличил от 58.4 хил. тона през 2023 на 72.9 хил. тона през 2025 г. За периода 2023-2025 г. инвестициите на ОМК са 45.9 млн. евро и включват нови цехове за кисело и краве мляко с всички прилежащи машини и линии, нов цех за опаковане на продукцията, както и нова лаборатория за микробиология и химия.

Инж. Красимир Шопов е назначен за генерален директор на Национална компания „Железопътна инфраструктура" (НКЖИ) на мястото на досегашния генерален директор на инж. Йордан Върбанов. Инж. Шопов има над 35 години професионален опит в областта на железопътното строителство, управлението на инфраструктурни проекти и железопътната инфраструктура. През годините е заемал различни експертни и ръководни длъжности в системата на „Транспортно строителство и възстановяване", а преди настоящото си назначение е бил директор на Железопътна секция София към Национална компания „Железопътна инфраструктура".

Съветът на директорите на „Булгаргаз“ е избрал Георги Татарски за изпълнителен директор на дружеството на мястото на Веселин Синабов. На същото заседание членовете на съвета са избрали Веселина Канатова-Бучкова за председател на Съвета на директорите. От състава на Съвета на директорите са заличени Иван Топчийски, Бянка Рачева и Мари Филиповски. Мандатът на членовете на Съвета на директорите е пет години. За Георги Татарски, Веселина Канатова-Бучкова и Велислав Йонев е предвидено те да изпълняват функциите си до провеждането на нова конкурсна процедура, но за срок не по-дълъг от шест месеца. Промените се случват в момент, когато българската „Булгаргаз“ е в преговори с турската „Боташ“ за изменение на подписания 13-годишен договор в началото на 2023 г.

Към 30 юни 2026 г. „Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ) - Сопот отчита счетоводна печалба от 16,091 млн. евро, а наличните парични средства възлизат на 24,545 млн. евро. До края на годината се очакват допълнителни постъпления в размер на 150 млн. евро. Края на юни приходите от оперативна дейност на ВМЗ са 164 млн. евро, приходите от продажби – 135,543 млн. евро, а оперативните разходи – 148,664 млн. евро. По бизнес програмата на предприятието за тази година са предвидени инвестиции за над 8 млн. евро за подобряване на условията на труд,

Мащабна триетажна сграда в родопското село Добростан, използвана в миналото като хотелски комплекс е обявена за публична продан от частен съдебен изпълнител. Имотът е остатък от бизнес империята на руския гражданин Константин Циганов, който преди повече от десетилетие бе експулсиран от България със заповед на ДАНС като заплаха за националната сигурност. Обектът, намиращ се в местността „Горно селище“ край с. Добростан, се продава с начална цена от 750 216 евро. На публична продан са изложени 84,40% идеални части от поземлен имот с площ 2201 кв.м., заедно със съответната част от изградената в него масивна сграда. Сградата е с разгърната застроена площ от 3285 кв.м. и разполага със сутерен с котелно и складове, първи етаж с два приемни вестибюла, столова с кафе-бар и огромна професионална кухня. На втория етаж са разположени работен кабинет, шест стаи със самостоятелни санитарни възли и четири апартамента, един от които със зимна градина. Взискател по делото е кредитор, а длъжник и собственик на имота е дружеството „Лаудис Агро“ ЕООД, с едноличен собственик на капитала „Лаудис Холдинг Груп“ ЕООД. Дълги години „Лаудис Холдинг Груп“ е управлявана и мажоритарно притежавана от руския гражданин Константин Циганов. Холдингът обединява множество дъщерни компании, инвестиращи десетки милиони в недвижими имоти, строителство и дори земеделие и животновъдство у нас. През октомври 2017 г., години след като е принуден да напусне пределите на страната, Константин Циганов прехвърля всичките си 74 290 дружествени дяла (на обща стойност 7 429 000 лв.) в „Лаудис Холдинг Груп“ на българския гражданин Ангел Лазаров Стумбов чрез договор за покупко-продажба. Според договора купувачът се задължава да изплати сумата в срок от 10 години. Към днешна дата Ангел Стумбов е вписан като едноличен собственик и управител на холдинга и свързаните с него фирми, включително „Лаудис Агро“. Масивната постройка и земите към нея са били оценени на над 2,1 милиона лева и са използвани като непарична вноска /апорт/ за вдигане на капитала на друго дружество – „Кормисош Ризортс“ ЕООД, с едноличен собственик - кипърското офшорно дружество „Тима“ ООД, а като крайни действителни собственици са посочени фирма в Люксембург и жена, пребиваваща във Великобритания, на име Елена Малигина. Въпреки сложната международна мрежа, лицето за контакт на чужденците отново е Ангел Стумбов – наследникът на бизнеса на Константин Циганов в България. Името на кипърската офшорка „Тима“ ЛТД е отлично познато в историята на руския холдинг – именно тя се появява през 2014 г. като главен взискател, който опитва да разпродаде чрез съдебен изпълнител мегакомплекса „Коста дел Кроко“ в Царево заради заложени ипотеки. Опитът обектът в Родопите да бъде „спасен“ в капитала на „Кормисош Ризортс“ обаче удря на камък. Според официалното обявление на частния съдебен изпълнител, извършеният апорт на имота никога не е бил надлежно вписан в Службата по вписванията в Асеновград. Съгласно българското законодателство, този пропуск прави прехвърлянето на собствеността непротивопоставимо спрямо кредиторите на длъжника „Лаудис Агро“. Така, заради чисто юридическа недогледаност, скритият в офшорка имот сега отива на публичен търг. Дали обаче ще се намери купувач за този пореден остатък от империята на Константин Циганов и наследника му у нас Ангел Стумбов, ще стане ясно съвсем скоро. Най-грандиозният и емблематичен провал на същия холдинг си остава ваканционният мегакомплекс „Коста дел Кроко“ (Бряг на крокодила) до Царево. Започнат през 2007 г. върху 85 декара земя, комплексът е трябвало да бъде град в града: с над 60 000 кв.м. разгъната площ, 5-звезден хотел, 53 жилищни сгради с над 900 апартамента, 30 къщи във водата, 12 басейна, болница, казино и частно яхтено пристанище. Инвестицията е била изчислявана на между 60 и 110 милиона евро. След изгонването на руските инвеститори от ДАНС обаче, проектът спира окончателно. Вече повече от 15 години бетонният скелет на „Коста дел Кроко“ стърчи над морето. През годините „Коста дел Кроко“ многократно е бил обект на опити за публична продан от частни съдебни изпълнители заради натрупани дългове към банки (при начални цени, започващи от 1,6 млн. лева до 12,8 млн. лева), но поради огромния юридически хаос и липсата на инвеститорски интерес, комплексът остава непродаден. Източник: trafficnews

Районният съд в Дупница потвърди имуществената санкция в размер на 102 258.38 евро или 200 000 лева, наложена на „ТЕЦ-Бобов дол“ АД от директора на РИОСВ-София. Санкцията е наложена за неизпълнение на условия от комплексното разрешително на дружеството, свързани с предприемането на мерки за ограничаване на емисиите на прахообразни вещества. Точно преди година – при проверка на 17 юли 2025 г., извършена след подаден сигнал, експерти на РИОСВ-София са установили значително запрашаване в района на ТЕЦ „Бобов дол“ и село Големо село. Констатирани са прахови емисии от открития въглищен склад на централата при извършване на товаро-разтоварни дейности и разместване на въглища с тежка техника. В решението се отбелязва още, че дружеството е било санкционирано и по други административнонаказателни производства за сходни нарушения на условията от комплексното разрешително. Решението може да бъде обжалвано пред Административния съд в Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

На заседанието си от 16.8.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 3 000 000 евро, разпределени в 3 000 броя обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, неконвертируеми, необезпечени, свободно прехвърляеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 11%, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 25.03.2026 г., матуритет 2 години (24 месеца) и дата на падеж 25.03.2028 г., с ISIN код BG2100009260, с право на облигационерите да упражнят две пут опции (пут опция при промяна в контрола на емитента и пут опция при неприемане на облигациите за търговия на регулиран пазар до 6 месеца от датата на емитирането им). Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Одобрява Ивелина Илиева и Мартин Георгиев за членове на съвета на директорите на инвестиционен посредник „БенчМарк Финанс“ АД. 4. Одобрява Йоанна Цонева за независим член на съвета на директорите на „Застрахователно дружество Феникс Ре“ АД. 5. Одобрява Ива Фалина за член на съвета на директорите и изпълнителен директор на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД. 6. Вписва „Мейсън Консулт“ ООД в регистъра на застрахователните брокери. 12. Прекратява образуваното производство за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви на „Глобал Ексчейндж“ АД.

"Адванс Терафонд" АДСИЦ е продало 11 370 дка за първото полугодие на 2026 дка. От тях 6208 дка са продадени директно и 5162 дка са на разсрочено плащане за 5 години спрямо 3667 дка директно през същия период на 2025 г. Така към 30 юни 2026 г. има общо 5554 дка продадени на разсрочено плащане при 392 в края на 2025 г. Към 30 юни 2026 г. дружеството има предварителни договори за директна продажба на 562 дка земеделски земи и предварителни договори за продажби на разсрочено плащане на още 2529 дка. Годината започна с предварителни договори за директна продажба на 1864 дка и за продажби на разсрочено плащане на 2556 дка. С предварителните договори може да се очаква директните продажби да достигнат 6770 дка, а разсрочените за 5 години да са 7026 или общо 13 796 дка, т.е. да продаде 8% от всичките си земи. Към 30 юни 2026 г. "Адванс Терафонд" АДСИЦ е отдало под наем и аренда 150 798 дка земеделска земя в сравнение със 151 863 дка към 30 май 2025 г. Към 30 юни 2026 г. фондът притежава 172 299 дка. "Адванс Терафонд" АДСИЦ продължава да купува земя, например 101 дка през юни 2026 г., 55 дка през май, 142 дка през април, 351 дка през март, 940 дка през февруари и 223 дка през януари или общо за шестте месеца 1711 дка покупки, което ще компенсира 1/8, или 12,4% от продажбите. Балансовата стойност на продадените земи за първото полугодие на 2026 г. е 10,5 млн. евро при 3,3 млн. евро за същия период на 2025 г. Печалбата на фонда за първите шест месеца на 2026 г. е 1,67 млн. евро при 2,15 млн. евро за същия период на 2025 г.

България е сред държавите с най-висок брой съдии спрямо населението в Европейския съюз през 2024 г., показват публикувани данни на европейската статистическа служба Евростат. У нас се падат по 35,4 съдии на 100 000 души население, което нарежда страната на четвърто място в ЕС след Хърватия (43,3), Словения (40,2) и Люксембург (36). След България се нарежда Румъния с 35,3 съдии на 100 000 души. Средно за Европейския съюз през 2024 г. се падат по 15,7 съдии на 100 000 души население при 17,7 през 2014 година. Най-нисък е броят на съдиите в Ирландия – 3,6 на 100 000 души население, следвана от Австрия (4,3), Испания (6,2), Чехия (6,7) и Италия (7,9). Евростат отчита, че в повечето държави членки мнозинството от съдиите са жени. Единствено в Ирландия мъжете съдии са повече от жените – 56,4 процента срещу 43,6 процента. Най-висок е делът на жените съдии в Словения – 81,4 процента, следвана от Латвия (79,7 процента) и Гърция (75,5 процента). В България жените представляват 64,4 процента от съдиите.

Пълният обрат в глобалната икономическа политика вече е факт, след като стана ясно, че Съединените щати се подготвят да възстановят специалния търговски и икономически статут на Хонконг. Този ход на практика заличава една от най-агресивните наказателни мерки, наложени по време на първия мандат на Доналд Тръмп, и показва рязко отстъпление на американската администрация пред икономическия натиск на азиатския гигант. През лятото на две хиляди и двадесета година Вашингтон наложи брутална блокада над Хонконг, отнемайки преференциалния му режим в отговор на въведения от Пекин закон за националната сигурност. Тогавашната изпълнителна заповед приравни мегаполиса към останалата част от континентален Китай и го лиши от митнически облекчения и специален експортен контрол. Тази година обаче американските власти решиха да не удължават санкционния указ и го оставиха да изтече безшумно, което автоматично връща Хонконг на световната карта като отделна и привилегирована търговска територия. Зад кулисите на това неочаквано решение стоят мащабни търговски преговори, които вече доведоха до сериозно взаимно намаляване на митата върху вноса между двете суперсили. Официален Пекин веднага приветства решението на Вашингтон и открито обяви, че тази положителна промяна е директен резултат от тайните договорености между Доналд Тръмп и Си Цзинпин по време на срещата им в китайската столица. Правителството на Хонконг също изрази задоволство от пакта, който ще съживи местния бизнес, но за международните наблюдатели остава горчивият вкус, че САЩ окончателно зачетоха суверенитета на Китай над финансовия център в замяна на икономическо спокойствие.

Общо 29 страни подписаха в Шанхай споразумение за създаването на Световната организация за сътрудничество в областта на изкуствения интелект (WAICO), съобщава Ройтерс Междуправителственият орган, предложен за първи път от Китай преди година, има за цел да наложи алтернативна рамка за глобално регулиране и управление на изкуствения интелект. Историческото подписване се състоя непосредствено преди старта на Световната конференция за изкуствен интелект, а двигател зад инициативата е китайският външен министър Уан И. Пекин се противопоставя на регулаторните рамки, разработвани от САЩ и Европейския съюз, които до момента налагаха тона за безопасност и етика в технологиите. Новата организация се очаква да се фокусира върху по-либерален достъп до технологии за развиващите се страни и по-малко ограничения върху алгоритмите за масово наблюдение и сигурност. Членството в организацията е отворено за всяка суверенна държава, без критерии за влизане.За Китай изкуственият интелект е преди всичко инструмент за икономическо развитие и индустриален скок. Сред подписалите се нареждат Русия, Бразилия, Индонезия, Пакистан, Казахстан, Сърбия, Беларус, Венецуела, Куба и други.