Международната агенция Fitch Ratings потвърди рейтинга на страната, 'BBB+', и повиши перспективата от стабилна на положителна, съобщава Министерство на финансите. Положителната перспектива отразява намалената политическата несигурност след сформирането на правителство от еднопартийно парламентарно мнозинство. Това е разглеждано от рейтинговата агенция като възможност за напредък в структурните реформи за подпомагане на потенциалния растеж, повишение на благосъстоянието, подобрение на управлението на обществения сектор, надграждайки върху присъединяването на България към еврозоната.
Настоящият рейтинг е обусловен от ползите от членството в еврозоната и ЕС, както и от стабилните показатели на публичните финанси и външните баланси. Тези силни страни обаче са частично неутрализирани от рисковете от прегряване на икономиката, произтичащи отчасти от процикличната фискална политика, високата инфлация и дефицитите по текущата сметка, както и други фактори. Fitch Ratings подчертават, че икономическият растеж в страната се е задържал около 3% от 2024 г. насам, въпреки различните външни шокове и слабото нарастване на икономиката на ЕС, като темпът е останал значително над растежа в еврозоната от около 1%. Прогнозата на рейтинговата агенция е растежът на БВП постепенно да се забави до 2.4% към 2028 г., като се очаква балансиране в структурата към по-бавно нарастване на вътрешното търсене и подобряване на представянето на износа. Има сигнали за макроикономически дисбаланси, произтичащи основно от силния номинален ръст на заплатите през последните три години. Той стимулира рязкото увеличение на потреблението на домакинствата, което допринася за значителното разширяване на дефицита по текущата сметка, прогнозирано да се повиши до 7.4% от БВП през 2026 г., което е значително над нивата, характерни за държавите със сходен кредитен рейтинг. Според прогнозата на агенция Fitch Ratings, средногодишната инфлация ще достигне 4.9% през текущата година и ще остане над средното за страните с рейтинг 'BBB+' в периода 2027-2028 г. Като фактори, които биха довели до повишение на рейтинга, са разгледани отслабването на макроикономическите дисбаланси и успешното прилагане на структурни реформи. Докато влошаването на дисбалансите, рязкото понижение на растежа на БВП, примерно в резултат от намалена конкурентоспособност, както и значително увеличение на съотношението на държавния дълг към БВП, са фактори, които биха се отразили в по-нисък кредитен рейтинг.

Средните лихвени проценти по новите депозити в банките в България на бизнеса и на домакинствата през август растат на годишна база, а при фирмите – и на месечна, показват актуалните данни от лихвената статистика на Българската народна банка. Обемите при спестяванията растат на годишна база, но при домакинствата има спад в сравнение с юли, отчитат в централната банка. Средната лихва за предприятията по депозитите с договорен матуритет (ДДМ) се увеличава през август с 0,15 процентни пункта до 1,56%, като за година ръстът е с 0,14 пр. п. Обемът на новия бизнес по тези спестявания расте със 17,4% (267,1 млн. евро) на месечна база до 1,803 млрд. евро, при годишно повишение със 102,6%, показват изчисленията на централната банка. По данни на БНБ средният лихвен процент по овърнайт депозитите се повишава за месец с 0,01 пр. п. до 0,09%. През август средният лихвен процент по депозитите на домакинствата с договорен матуритет намалява на месечна база с 0,15 пр. п. до 1,38%, при годишен ръст от 0,47 пр. п. Обемът на новия бизнес по тези спестявания спада в сравнение с юли с 16,8% (67,4 млн. евро) до 334,7 млн. евро, при годишен ръст с 20,7%. Средният лихвен процент по овърнайт депозитите остава на нивото от юли – 0,01%, а този по депозитите, договорени за ползване след предизвестие, нараства за месец с 0,10 пр. п. до 0,41%.

Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ), който е част от групата на Европейската инвестиционна банка, и институции от шестте страни стартираха  „Инфраструктурен фонд на фондовете на инициативата „Три морета“. Целта е да се насочи капитал към проекти за развитие в сектори, включително енергетика, мобилност и цифрова и социална инфраструктура. Шестте национални организации се ангажират общо със 180 милиона евро, а ЕИФ ще удвои сумата – това е един от най-големите му ангажименти за съвместни инвестиции до момента по линия на регионален мандат в Европейския съюз и първата му многонационална инвестиционна програма, фокусирана върху инфраструктурата. Общата амбиция на инициативата е да мобилизира – чрез инвестиции в няколко инфраструктурни фонда – поне 2 милиарда евро. Инфраструктурният фонд на инициативата „Три морета“ ще разпредели капитала си в няколко фонда, включително такива, ръководени от екипи за управление за първи път и нововъзникващи екипи, базирани в участващите страни, и паневропейски фондове, които ангажират капитал в региона. Целта е да се подкрепи по-широк спектър от инвестиционни стратегии и екипи, да се насърчат регионалните мениджъри на инфраструктура да формират и разрастват дейността си и да се привлече допълнителен частен и институционален капитал. Предвижда се да се финансират текущи проекти, така и да се помогне за установяването на траен пазар на инфраструктурни фондове в региона, с привличане на повече частен и институционален капитал, наред с публични средства. Българска организация е „Джереми България“ ЕАД – холдингов фонд, изцяло собственост на Европейския инвестиционен фонд (EIF), който го управлява от името на правителството на България под надзора на Министерството на иновациите и растежа. Новата инициатива надгражда „Инвестиционния фонд на Инициативата „Три морета“, създаден през 2019 г., и ще използва модела „фонд от фондове“, вече приложен при „Иновационния фонд на Инициативата „Три морета“ (стартирал през 2024 г.), който е насочен към капитал за растеж и разширяване на дейността. Първоначални ангажименти: Bank Gospodarstwa Krajowego (BGK), Полша – 50 млн. евро; Investment and Development Bank (BID), Румъния – 50 млн. евро; ILTE, Литва – 25 млн. евро; „Джереми България“ (JEREMIE Bulgaria), под надзора на Министерството на иновациите и растежа – 25 млн. евро; Хърватска банка за възстановяване и развитие (HBOR) – 20 млн. евро; SID Kapital (дъщерно дружество на SID Banka), Словения – 10 млн. евро.

На 2 октомври "ЕВРОМАСТЕР ИМПОРТ-ЕКСПОРТ" ООД официалното ще открие новия си логистичен център в Костинброд. Инвестицията на компанията надхвърля 30 млн. евро. Базата е над 42 хил. кв.м и разполага с над 25 хил. палетни места, а в нея внедряваме автоматизирана система AutoStore, при която 18 автономни робота работят паралелно по съхраняването и извличането на продукти. Системата разполага с капацитет над 18 000 контейнера и 5 работни станции, като при изходящите операции могат да бъдат обработвани до 500 контейнерни подавания на час. "ЕВРОМАСТЕР ИМПОРТ-ЕКСПОРТ" ООД е основана през 1992 г. в София и развива над 10 собствени бранда, включително Raider, Topmaster Professional, Gardex, Makalon, TopGarden, TopStrong, Gadget и Basic SkillCo. ЕВРОМАСТЕР е официален представител на Metabo за България. Дружеството оперира на пазарите на над 20 държави, включително страни от Европейския съюз, Балканския полуостров и Кавказкия регион. Разполага със собствен офис и склад в Румъния, където управлява операциите, свързани с импорт и експорт. ЕВРОМАСТЕР предлага професионални и хоби електро- и ръчни инструменти, като поставя фокус върху качеството и иновациите. Компанията има присъствие в повече от 1600 търговски обекта и изнася в над 20 държави. ЕВРОМАСТЕР има над 300 служители.

Агенцията по енергетика на Република Сърбия издаде на "Булгаргаз" ЕАД лицензия за извършване на доставка на едро на природен газ за срок от 10 години.  Сръбският пазар е с десетки лицензирани доставчици, но на практика е доминиран от държавната "Сърбиягаз", която е отговорна за близо 80 на сто от доставките. Огромната част от тях са на руско синьо гориво от "Газпром", което идва през "Турски поток" откъм България. "Булгаргаз" ЕАД вече разполага с необходимите лицензии и разрешения за търговия и доставка на природен газ в Гърция, Словакия, Унгария и Румъния. "Булгаргаз" разшири присъствието си и в Молдова чрез регистрираното дъщерно дружество "Bulgargaz North", което получи лицензия за търговия с природен газ в страната."Булгаргаз" също така е регистриран ползвател на газопреносната инфраструктура в Гърция, Румъния, Словакия, Сърбия, Унгария и Украйна.

Американският гигант в сферата на храните и напитките "Кока-Кола" е с капитализация от 380 млрд. долара и притежава бранда, формулата, създава концентрата и съставя глобалната стратегия за развитието на бизнеса. Производството, бутилирането и продажбите на местните пазари се организират от други компании. В България това се прави от "Кока-Кола ХБК България", което е дъщерно дружество на Coca-Cola Hellenic Bottling Company (HBC). Равни дялове, по около 21-22% държи гръцки инвеститор и самата The Coca-Cola Company, като останалите акции са в борсови инвеститори. Освен в България дружеството управлява пазарите и в Гърция, Швейцария, Австрия, Румъния, Сърбия и други държави в региона на Източна Европа. "Кока-Кола Юропасифик партнърс сървисис България" е дъщерно дружество на CCEP и като такова реално няма връзка с бизнеса на Coca-Cola в България. В нея работят 1683 души към края на юли . Повече, отколкото в производствената "Кока-Кола ХБК България", където работят около 1200. Към нея също има две дружества за вътрешногрупови услуги: "Кока-Кола Хеленик бизнес сървисиз организейшън" за счетоводни дейности с над 500 служители и "Кока-Кола Хеленик Ай Ти сървисиз" с над 250. Тъй като не оперира в България, служителите на "Кока-Кола Юропасифик партнърс" реално обслужват чуждестранни пазари - обработват плащания, комуникират с клиенти или, с други думи, извършват финансова и административна дейност. Всеки екип в компанията отговаря за определен пазар или държава. Бизнесът на компанията в България е печеливш. Последният годишен отчет показва приходи от над 125 млн. евро с нетна печалба от над 52 млн. евро за 2025 г., като печалбата е почти същата и предходната година. За сравнение, бутилиращата "Кока-Кола ХБК България" има над 350 млн. евро приходи през 2025 г. и нетна печалба от около 45 млн. евро. Най-тежкото перо за "Кока-Кола Юропасифик партнърс" са разходите за заплати - около 50 млн. евро годишно. През 2023 г. Coca-Cola Europacific Partners придобива филипинската бутилираща компания Coca-Cola Beverages Philippines за около 1.8 млрд. долара от основната The Coca-Cola Company, на която са прехвърлени част от дейностите от България към офиса ни във Филипините. "От Coca-Cola Europacific Partners (CCEP) засега не са заявили желание за намаляване или освобождаване на офисните си площи в Garitage Park", каза Давид Давидов, управляващ директор на проекта, в който компанията е под наем върху над 9 хил. кв.м. Центърът за споделени услуги на CCEP е наела под наем над 9 хил. кв.м. в Garitage Park, който беше открит официално през февруари 2023 г. по силата на 10-годишен наемен договор. Освен в София компанията има и по-малък офис във Варна, където има договор за наем до 2029 г. с офис пространства от над 3.5 хил. кв.м. Coca-Cola HBC е публична компания без мажоритарен акционер. Акциите на дружеството се търгуват на борсата в Лондон и Атина. С най-голям дял е люксембургската Kar-Tess Group, собственост на гръцките фамилии Левентис и Давид. Американската The Coca-Cola Company има дял от около 21% в HBC. Тъй като обслужва по-големи пазари, Coca-Cola Europacific Partners е повече от два пъти по-голяма от Coca-Cola Hellenic Bottling Company - с капитализация от над 38 млрд. евро спрямо 18.5 млрд. долара за Coca-Cola HBC.

Производителят на прежди „България-Текс“ АД – Казанлък е наследник на производство датиращо от 1931 г., която и днес продължава да развива производството си там, откъдето е започнала. Продукция достига до повече от 50 държави, а в компанията работят над 240 души. В предприятието се извършват всички основни производствени операции – от обработката на суровата прежда до подготовката на готовия продукт за клиента. „България-Текс“ АД разполага със собствена багрилна лаборатория, в която се разработват цветовете за различните видове прежди. Това е особено важно при работата за международни клиенти, за които повторяемостта между отделните партиди са сред основните изисквания. В продуктовата гама преобладават преждите за ръчно плетиво. Използват се памук, вълна, лен и бамбук, както и разнообразни комбинации между естествени и други влакна. Част от продукцията се произвежда за утвърдени международни марки, а друга се предлага под собствената марка Performance Yarns. Износът заема основно място в дейността на дружеството. Над 98% от произведените прежди са предназначени за пазари извън България. Компанията работи с партньори от Европа, Северна и Южна Америка, Австралия и други региони, като част от деловите отношения са изграждани и поддържани в продължение на години. Паралелно с производството за чужди марки „България-Текс“ АД развива и собствената си марка прежди за ръчно плетиво - Performance Yarns. Чрез нея компанията достига директно до магазини, дистрибутори и любители на ръкоделието. Така натрупаният производствен опит намира място и в продукти със собствена идентичност. Производственият капацитет вече надхвърля 100 тона прежда месечно. Компанията притежава сертификат OEKO-TEX® STANDARD 100, Class I, който удостоверява безопасността на продуктите, включително за най-чувствителните потребители.

Докато българската текстилна индустрия посреща 2026 г. със спад на износа от 8-10% и над 6000 съкратени работни места през 2025 г., „Шамбала Текстил“ ЕООД произвежда в Казанлък текстил за баня за някои от най-луксозните брандове в Европа. Натрупаният опит в производството на висок клас домашен текстил за световни марки постепенно води до следващата естествена стъпка. През 2024 г. се ражда CYXO - български бранд за луксозен домашен текстил, която пренася майсторството от производствените линии в Казанлък директно в българския дом. Целият производствен процес се извършва в Казанлък, от суровината до готовото изделие. Изделията от 100% памук са сертифицирани по OEKO-TEX® STANDARD 100, международно признат стандарт за безопасност на текстила. Компанията е сред ключовите работодатели в сектора за региона на Стара Загора и осигурява работа на над 80 специалисти.

38 имота с построените в тях сгради в „Индустриален парк – Ряховец“ ЕАД с обща площ 188 062 кв. м да бъдат продадени чрез публичен търг с тайно наддаване заедно като един общ неделим имот, предлага председателят на Общинския съвет в Горна Оряховица Огнян Стоянов. Предложението му ще се гледа на предстоящата сесия в края на септември. Изготвена е пазарна оценка от признат европейски оценител, тя е в размер на 6 090 296,4 евро с ДДС. Общата оценка е сбор от пазарните стойности на отделните имоти. Мотивът за общата продажба на 38-те имота е местонахождението им в Индустриален парк „Ряховец“, тяхната функционална и инфраструктурна свързаност и необходимостта от запазване на възможността за единно стопанско ползване. 
Терените представляват части от обособена индустриална територия, чието ефективно ползване предполага координирано планиране, изграждане, управление и поддържане на обслужващата техническа и транспортна структура. Бъдещият купувач ще бъде определен въз основа на предложената най-висока цена за целия пакет. Едноличен собственик на капитала на „Индустриален парк – Ряховец“ ЕАД е Община Горна Оряховица.

На заседанието си от 24.09.2026 г. КФН реши:
1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Устрем Холдинг“ АД. Емисията е в размер на 10 000 000 евро, разпределени в 10 000 броя обикновени, безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, лихвоносни, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с ISIN код BG2100023261, с променлив годишен лихвен процент, формиран от стойността на 6-месечния EURIBOR увеличен с надбавка от 1,25%, но общо не по-малко от 3,00% и общо не повече от 5,50% годишно, с дата на емитиране 02.06.2026 г. и дата на падеж 02.06.2034 г. 
Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар.
2. Одобрява отчета за изпълнение на бюджета на Фонда за компенсиране на инвеститорите за 2025 г.
3. Вписва „УНИПОЙНТ.БГ“ ЕООД в регистъра на обвързаните агенти.
4. Изпраща уведомления до компетентните органи на Кипър, Гърция, Литва, Германия, Чехия и Нидерландия, Европейския орган за ценни книжа и пазари и до Европейския банков орган във връзка с намерението на доставчик на услуги за криптоактиви „ФФ Диджитал“ ЕООД за свободно предоставяне на услуги за криптоактиви на териториите на съответните държави.

Европа влиза в отоплителния сезон с доста по-ниски запаси от природен газ от обичайното, а поскъпването на енергията вече се превръща не само в икономически, но и в политически проблем за част от правителствата на континента. Газохранилищата в Европа са запълнени средно на около 69%, при приблизително 85% средно за този период през последните пет години. Германия и Нидерландия са особено важни, защото в двете държави се намира около 35% от капацитета за съхранение на газ в ЕС. Проблемът не е само дали газ ще има, а на каква цена ще бъде купуван. В началото на септември хранилищата в ЕС бяха запълнени едва на около 65% - най-ниско ниво за този период от 15 години. За достигане дори на минимално по-спокойно ниво от около 75% Европа трябваше да добави над 100 тераватчаса газ, оценявани на приблизително 7 млрд. евро при тогавашните цени. Цените на природния газ в Европа са се повишили с над 140% на годишна база, а това може да се прехвърли върху инфлацията много по-бързо, отколкото преди енергийната криза от 2022 г. Анализ на Европейската централна банка показва, че в повече от половината държави от еврозоната промяната в цената на газа вече се отразява върху инфлацията само за един до три месеца. Рискът за Европа тази зима не е непременно масов физически недостиг на газ. По-голямата опасност е комбинацията от ниски резерви, високи цени и нов инфлационен натиск. Ако зимата се окаже студена или доставките от Близкия изток останат ограничени, Европа може да навлезе в пролетта с още по-изчерпани запаси и с нова енергийна криза още преди да е започнало следващото запълване на хранилищата.

Световният пазар на храни преминава през дълбока трансформация, в която захарта се превърна от обикновена подправка в стратегически ресурс, сравним с петрола. Наричана от търговците и икономистите "бялото злато", тази суровина се превърна в арена на тиха, но безмилостна геополитическа и търговска война. Лошите климатични условия, засушаванията и глобалните конфликти пренаредиха веригите за доставки, превръщайки фючърсите на захарта в един от най-динамичните и нестабилни финансови инструменти на международните пазари. Данните на Организацията по прехрана и земеделие към ООН показват драстични трусове на борсите в Ню Йорк и Лондон. В рамките само на последните шест месеца световният индекс на цената на захарта отчита рязък скок с над 23 процента, качвайки се от нива от 86,4 пункта до 106,4 пункта. Напрежението се изостри най-силно през последния месец, когато суровината регистрира светкавично поскъпване с 11,9 процента. Борсовите котировки за сурова захар твърдо се установиха на нива между 18 и 19 цента за либра, което при мащабни международни сделки на едро се превръща в десетки милиони долари допълнителни разходи за индустрията. В продължение на десетилетия Бразилия е неоспоримият властелин на този пазар. Страната произвежда над 40 милиона тона захар годишно, което представлява близо една четвърт от световното производство, и контролира над половината от глобалния износ. Нейното основно предимство винаги е била гъвкавостта да пренасочва преработвателните си мощности от захар към биоетанол в зависимост от цените на петрола. Именно тази двойна роля на захарната тръстика обаче започва да разклаща позициите ѝ. В условията на скъпи енергийни ресурси все повече бразилски рафинерии избират да произвеждат биогорива вместо хранителна захар. Допълнително засушаванията в Латинска Америка и логистичните затруднения в бразилските пристанища отварят пролука, през която конкурентите са готови да щурмуват върха. Двете държави, които най-агресивно атакуват бразилската корона, са Индия и Тайланд. Индия вече доказа, че е в състояние да превземе първото място в години с богати мусонни дъждове, когато добивите ѝ от захарна тръстика чупят рекорди. Страната е вторият най-голям производител в света и разполага с потенциала трайно да заеме лидерската позиция, стига да преодолее огромното си вътрешно потребление. Тайланд, от своя страна, се утвърди като третия най-голям износител в глобален мащаб. С държавна подкрепа за модернизация на стопанствата и ниски производствени разходи, Банкок все по-усърдно завладява азиатските пазари и постепенно измества бразилския внос от региона. Заедно Индия и Тайланд преначертават картата на световната захарна търговия, възползвайки се от всеки климатичен или икономически трус в Бразилия. Данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата показват, че цената на едро в България вече отчита скок от близо 8,88 процента, достигайки нива от около 0,95 евро за килограм.
Очаква се ефектът от международните сривове в производството да продължи да захранва инфлацията при сладките изделия, безалкохолните напитки и консервираните храни, превръщайки световната война за захарта в пряко предизвикателство за българския купувач.

Турция е 16-ата по големина икономика в света и шестата в Европа, а износът на страната е достигнал 273,2 млрд. долара през 2025 г. Това заяви турският президент Реджеп Тайип Ердоган показатели на страната. По думите му турската икономика е нараснала с 3,7% през 2025 г., а през първото и второто тримесечие на 2026 г. е регистрирала съответно ръст от 2,6% и 2,3%. Така Турция е отбелязала непрекъснат икономически растеж в продължение на 24 тримесечия. Доходът на глава от населението е нараснал от 3616 долара през 2002 г. до 18 103 долара през 2025 г., докато размерът на турската икономика по текущи цени е достигнал 1,602 трилиона долара. През 2002 г. турският износ е бил около 36 млрд. долара, докато през 2025 г. е достигнал 273,2 млрд. долара. Само през август тази година износът е нараснал с 8,1% на годишна база до 23,5 млрд. долара. За периода януари–август 2026 г. износът е достигнал 185 млрд. долара, което е увеличение от 4% спрямо същия период на предходната година. Годишният стоков износ вече е надхвърлил 280 млрд. долара, а износът на услуги се очаква да достигне около 125 млрд. долара. Според прогнозата на Ердоган общият годишен износ на стоки и услуги може да достигне 405 млрд. долара. Докато през 2002 г. броя на компаниите износители е бил около 33 000, през 2025 г. той вече достига 168 000. Износът на отбранителната и авиационната индустрия също отбелязва сериозен ръст. За периода януари–август 2026 г. той се е увеличил с 16,2% на годишна база и е достигнал 6,3 млрд. долара. Внесеният капитал на Türk Eximbank е увеличен до 100 млрд. турски лири. Към края на 2025 г. банката е осигурила общо 54,2 млрд. долара подкрепа за турския износ чрез кредити, застраховане и гаранции. Само до края на август 2026 г. подкрепата за износителите е достигнала близо 44 млрд. долара. Турция е постигнала напредък и в привличането на преки чуждестранни инвестиции. Само през миналата година страната е реализирала нетен приток от 3,3 млрд. долара. В същото време турските инвестиции в чужбина са достигнали 70 млрд. долара към края на 2025 г.