Според експресната предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ) през август 2026 г. се очаква месечната инфлация да бъде 0,6 на сто, а годишната 5,1 на сто. По експресни данни на НСИ през юли се очакваше месечната инфлация да бъде 0,7 на сто, а годишната - 4,4 на сто, а окончателните данни бяха съответно за 0,8 на сто и 4,5 на сто. През август 2026 г. спрямо предходния месец се очаква най-голямо увеличение на цените в групите: „Транспорт“ (6,3 на сто), „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (0,9 на сто), „Услуги на ресторанти и хотели“ (0,8 на сто) и „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ (0,8 на сто). Намаление се очаква в групите: „Облекло и обувки“ (2 на сто), „Здравеопазване“ (0,5 на сто) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (0,3 на сто). Според експресната предварителна оценка по Хармонизиран индекс на потребителските цени на НСИ през август 2026 г. се очаква месечната инфлация да бъде 0,8 на сто, а годишната инфлация да бъде 5,1 на сто.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в България достигат 36,84 млрд. евро по текущи цени към края на 2025 г., което е с 8,7% повече спрямо 2024 г., показват данни на Националния статистически институт (НСИ). В структурата по сектори сравнение с предходната година не е приложимо поради влизане в сила на новата Класификация на икономическите дейности КИД - 2025, посочват от НСИ. В сектор „Преработваща промишленост“ е регистриран най-голям обем ПЧИ към края на 2025 г. - 11,27 млрд. евро. Той е следван от сектор „Търговия“ с 7,583 млрд. евро и сектор „Телекомуникации, компютърно програмиране. консултантски дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги“ с 4,367 млрд. евро. По-надолу се нареждат сектор „Операции с недвижими имоти“ с 4,183 млрд. евро, „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и енергия за охлаждане“ с 3,008 млрд. евро и сектор „Професионални дейности и научни изследвания“ с 2,126 млрд. евро.ц

Производствените компании на БФБ увеличават приходите си през първото полугодие. Шуменският производител на алуминиеви изделия "Алкомет" отчита увеличено производство и в трите цеха на завода, след като наскоро приключи инвестиционната си програма за 70 млн. евро и инсталира нови съоръжения. Заводът отбелязва двуцифрен ръст на продажбите в обем, които достигат 43.8 хил. тона. При пресовите продукти продажбите на стандартни профили нарастват с 57%, движени от строителството и възобноявемите проекти. Леко понижение обаче има при специалните профили (втората по големина група пресови продукти) заради отлагането на модернизации и пуск на нови производствени линии от индустрията в резултат на несигурността на европейската индустрия. При валцовите продукти значително нараства търсенето на алуминиеви листа (91.3%) и алуминиеви ленти (52.9%), които се използват в машиностроенето и транспортното оборудване. Активното търсене е подпомогнато и от развитието на електромобилите и засиленото производство на батерийни системи. Продължава спадът обаче при домакинско фолио (-9.5%), което има най-голям дял в производството на валцови продукти. От компанията отчитат значително нарастване на разходите за материали (около 22%), което е и причина за увеличаване на загубата. По-високи са и разходите за персонал, като броят на заетите се увеличава до над 1350 души към средата на годината. Торовият производител "Неохим" - Димитровград, отбелязва най-силния ръст на приходите сред всички публични индустриални компании - 63%. Това му помага да излезе на печалба, при това от близо 11 млн. евро. Разходите на завода също нарастват, главно за природен газ, който е основната му суровина, което предполага увеличено производство. Същото показват и отчетените 14 млн. евро разходи за въглеродни емисии (над безплатните квоти) спрямо практически нулеви за същия период миналата година. Компанията има и по-високи разходи за персонал, въпреки че броят на заетите остава сравнително стабилен - около 640 души. Основните акционери са "Еко тех" (24.28%), "Евро ферт" (24.03%) и "Феборан" (20.3%). Последното дружество беше придобито от "Рея венчърс", собственост на "Агрополихим", в началото на миналата година. Отделно от това "Рея венчърс" държи още 3.72% директно в "Неохим". Производителят на акумулатори "Монбат" понижава леко приходите си, заради по-ниските борсови цени на оловото. В същото време продадените акумулатори са с 1.5% повече, отколкото за първата половина на 2025 г. Оперативните разходи също намаляват, което понижава загубата на групата. Продажбите на акумулаторни батерии и суровини за тяхното производство (оловни плочи) от тунизийската Societe Nouvelle des Accumulateurs NOUR към контрагенти в Тунис и Северна Африка нарастват с 25%, става ясно от отчета. В края на миналата година "Монбат" подписа споразумение за придобиване на останалите 40% от NOUR (първите 60% бяха придобити през 2022 г.) за общо 9.053 млн. евро, като цената е платима на три етапа. Първото плащане (4.053 млн. евро) е направено през юни тази година, а останалите две (по 2.5 млн. евро) са дължими в края на тази и на следващата година. Междувременно NOUR е придобила от миноритарния си партньор 49.14% от капитала на рециклиращото Societe Nour Recycling, с което вече държи 100%. Останалите сегменти на групата "Монбат" също отчитат ръст на продажбите. Това включва 6% увеличение на продажбите на олово и оловни сплави от рециклиращите заводи на групата. Ръст от 14% на приходите отбелязва и литиево-йонната дивизия на групата. Почти всички продажби на групата са в чужбина (близо 93%), като пазарите са силно диверсифицирани, а най-големият е Германия. С над една трета обаче намаляват приходите на "Елхим Искра" (част от "Стара планина холд"), с около 50% по-ниски са и разходите в резултат на ограничаване на капацитета. През март тази година ръководството на компанията реши да спре работата на предприятието, но месец по-късно беше приет план за преструктуриране и преустановяване на неефективните дейности и процеси. В момента се произвеждат полутягови акумулаторни батерии и елементи, като са натоварени само автоматизираните линии. Изпълняват се поръчки с гарантиран марж и нисък технологичен риск. Към май тази година в завода работят 174 души (208 души година по-рано). За второто полугодие компанията очаква приходи около 6.5 млн. евро, което ще е спад от 2.65% на годишна база. За цялата година понижението се очаква да бъде около 20% и продажбите да са от порядъка на 12.3 млн. евро. Растящи приходи и по-висока печалба отчитат производителите на хидравлични изделия "М+С хидравлик" и "Хидравлични елементи и системи" (ХЕС), които също са част от "Стара планина холд" и работят за машиностроителния сектор. Казанлъшкият "М+С хидравлик" в момента строи втори завод в града, с което ще увеличи капацитета си с над 30%. Над 97% от продукцията се изнася. Консолидираният отчет включва също завод в Сърбия (Liam Hidravlika) и две търговски дружества. Ръководството на компанията обаче наскоро е взело решение за спиране на сръбското предприятие, като в бъдеще производството ще бъде концентрирано в Казанлък. ХЕС в Ямбол също изнася основно за страни от ЕС. Основен клиент е групата Palfinger, но делът й в общите продажби тази година намалява до 63.5%. Бизнесът на компанията традиционно е цикличен, като най-силно е първото тримесечие, което се вижда и от данните за тази година. За първото полугодие приходите нарастват с близо 10%, но само за второто тримесечие дружеството отчита минимален спад (под 1%) на годишна база. Спрямо същия период на 2024 г. обаче има двуцифрен ръст.

Официалната церемония за откриване на Новата система за обработка на багаж на Терминал 2 на летище „Васил Левски“ – София ще бъде на 2 септември 2026 г. Системата представлява ключов етап от модернизацията на летището и технологичното му развитие. Реализирана с най-модерни технологии на Alstef и Leidos, тя увеличава капацитета за обработка на регистриран багаж от 400 на 3 200 багажа на час и е проектирана да обслужва бъдещия капацитет на летището от 20 милиона пътници годишно след изграждането на Терминал 3 през 2031г. и модернизацията на Терминал 2. Въвеждането й в експлоатация ще има незабавен положителен ефект върху дейността на наземните оператори, авиокомпаниите и най-вече за пътниците. Общата инвестиция на СОФ Кънект в проекта възлиза на 15 милиона евро и е част от дългосрочната стратегия за превръщането на летище „Васил Левски“ – София в модерен регионален авиационен хъб.

Германската Schwarz Group, собственик на търговските вериги Lidl и Kaufland, планира да инвестира до 5.6 млрд. евро в нов дейта център в Северна Германия. Строителството на комплекса край Росток трябва да започне през 2027 г. Очаква се проектът да създаде около 120 работни места. До 2033 г. дейта центърът трябва да достигне капацитет 240 MW – количество електроенергия, сравнимо със средното потребление на около 600 хил. домакинства. Плановете предвиждат възможност мощността му да бъде увеличена до 1 GW до 2045 г. При нормална работа центърът ще използва изцяло електроенергия от възобновяеми източници. Предвидена е и затворена система за водно охлаждане, която трябва да ограничи потреблението на вода. Инвестицията в Германия идва само няколко седмици след като стана ясно, че технологичното подразделение на групата има планове за изграждане на голям център за данни и в България. Schwarz Digits Bulgaria разработва и предоставя IT решения за различни компании в рамките на германската група – включително Lidl и Kaufland. Потенциалната инвестиция в България се вписва в по-широката стратегия на Schwarz Group за изграждане на собствена технологична инфраструктура в Европа. Групата развива облачни услуги чрез платформата STACKIT и поставя акцент върху т.нар. дигитален суверенитет – възможността европейските компании и институции да съхраняват и обработват чувствителни данни в европейска инфраструктура, вместо да разчитат изцяло на американските технологични гиганти. Именно дигиталният суверенитет е и един от основните аргументи зад мащабната инвестиция край Росток. Според Швезиг, проектът трябва да отговори както на нарастващите опасения за киберсигурността, така и на зависимостта на Европа от доставчици, базирани в САЩ и други страни извън континента.

"Бони холдинг" завърши 5-годишната си инвестиционна програма на обща стойност 60 млн. евро за модернизация на съществуващи съоръжения и изграждане на нови производствени мощности. За изпълнението й компанията договори 30 млн. евро заем от Европейската инвестиционна банка, а останалата част от финансирането осигури чрез кредити от ОББ и Банка ДСК и фирмени средства. Последната част от планираните проекти включва изграждане на ново предприятие в Ловеч за производство на суровини за храни за домашни любимци и на нови силозни стопанства в Пордим и Шумен. Новото предприятие в Ловеч е за преработка на странични животински продукти и бе въведено официално в действие през юли т.г. Изградената мощност осигурява пълно оползотворяване на остатъчните суровини, получени от производствения процес и кланичната дейност. Резултатът е производство на два основни продукта: технологична мазнина (използвана като суровина за различни индустриални приложения) и преработен животински протеин. Производственият процес се състои от специфични последователни операции и е напълно автоматизиран. Това технологично решение носи две основни предимства: високо и постоянно качество на крайните продукти и минимално участие на човешкия фактор при управлението на процесите, коментират от холдинга. Доставката на суровините за преработка и транспортирането на готовата продукция се извършват със специализирани превозни средства. Предприятието е оборудвано и със системи за пречистване на производствените води, както и за улавяне и филтриране на въздуха. Новите силозни стопанства за съхранение на зърно към фермата в Шумен и фуражния завод в Пордим също са част от стратегията на холдинга да инвестира не само в производство на месо, а и в сигурността и ефективността на суровинната база. С тях "Бони" разширява собствения си капацитет за съхранение на зърно и възможността да управлява качеството му. Началото на бизнеса е поставено от Борислав Николов през 1991 г. с регистрацията на еднолична търговска фирма "Бони оборот". През 1996 компанията придобива месокомбинатите във Велинград и Правец и прераства в холдингово дружество. Година по-късно "Бони холдинг" купува месокомбинатите в Карлово и Ловеч. През 1999 в групата влиза и "Месокомбинат Хасково". Фирмата поставя началото на собствено свиневъдство и става притежател и на "Хибриден център по свиневъдство Шумен", както и на свинекомплексите в Брестак, Зимен, Крумово градище и Никола Козлево. През 2000 г. купува "Месокомбинат Русе" и Фуражен център "Бургас", а през 2013 - свинекомплекси в гр. Левски и Плевен. Преди шест години Фуражният завод в Пордим също става част от "Бони холдинг". Днес групата има 14 дъщерни дружества и е затворила цикъла на производство - от фуражите, през генетиката и отглеждането на прасета до месопреработката и производството на колбаси с марката "Бони" плюс собствена дистрибуторска мрежа. Компанията сама отглежда животните, сама осигурява и съхранява зърното за тях и сама отговаря за продуктите по време и след производството. След завършването на тази инвестиционна програма "Бони" разглежда и други възможности за увеличаване на производствения капацитет за отглеждане на животни и намаляване на зависимостта от внос. Крайната цел е компанията да затвърди позицията си на най-големия производител на свинско месо в България. Според актуалните фирмени данни през 2025 г. "Бони" е продала над 370 хил. животни и 32 хил. тона готова продукция и осигурява около 30% от прясното свинско месо на българския пазар. Основен акционер в компанията е Георги Бориславов Николов - син на покойния основател на "Бони холдинг" Борислав Николов.

Започна планово поетапно повишение на мощността на 5-и блок на АЕЦ „Козлодуй". Решението за възстановяване на нормалната експлоатация е взето след отчетеното през последните няколко дни повишение на нивото на Дунав в българския участък на реката. АЕЦ „Козлодуй" следи непрекъснато нивото на реката и поддържа постоянна комуникация с Изпълнителна агенция „Проучване и поддържане на река Дунав" относно тенденциите за изменението на нивото. Стриктно се прилагат процедурите за действие при продължителни ниски речни нива. Осъществява се непрекъснат контрол на хидротехническите съоръжения, изградени на площадката за техническо водоснабдяване, и се изпълняват всички мерки за осигуряване на максималната им ефективност.

В рамките на дванадесет месеца в сила влизат три от най-мащабните регламенти на Европейския съюз в областта на материалите, опаковките и произхода на суровините - всеки от тях пряко засяга хиляди производствени и търговски предприятия в България. От 12 август регламентът на ЕС за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR) заменя досегашната директива и влиза в сила във всички държави членки без нужда от национално хармонизиране. За разлика от предходния режим, той не предвижда общо изключение за малки и средни предприятия - единствено микропредприятията получават частично облекчение, свързано с прехвърляне на техническа документация към доставчика, отбелязват от Камарата. От датата на влизане в сила всяка опаковка, пусната на пазара, трябва да отговаря на нови изисквания за минимизиране на обема и теглото, да разполага с декларация за съответствие и да е обвързана с регистрация в системата за разширена отговорност на производителя. Регламентът въвежда и постепенна пътна карта - хармонизирани маркировки за рециклиране от 2028 г. и задължителни прагове за рециклируемост и рециклирано съдържание от 2030 г. В сила са и по-строги прагове за формалдехид в мебелите. От 6 август е в сила Регламент (ЕС) 2023/1464, с който Европейската комисия изменя приложение XVII на REACH, въвежда нов, значително по-строг праг за емисии на формалдехид - 0,062 mg/m³ за мебели и продукти на дървесна основа, спрямо досегашния стандарт от 0,124 mg/m³ (клас Е1). Новият клас, неофициално наричан Е0.5, изисква производителите да проверят съответствието на суровините си - плочи, лепила и покрития - чрез актуални протоколи от изпитване по метода на камерата. От браншовата организацията изтъкват, че за автомобилната индустрия е предвиден удължен срок до август 2027 г., но за мебелното производство и дървесните плочи прагът е задължителен от началото на август 2026 г., без преходен период за наличности. След двукратно отлагане Регламентът на ЕС за продукти без обезлесяване (EUDR) вече има окончателна пътна карта и влиза в сила от 30 декември 2026 г. за големи и средни оператори, а от 30 юни 2027 г. за малки и микро оператори. Мебелите попадат изрично в обхвата като продукти, произведени от суровини като дървесина, а операторите ще трябва да въведат система за надлежна проверка, включваща геолокация на доставчиците и документация за произход на суровините, преди пускането на продукцията на пазара на ЕС. Регулацията засяга вносителите на стомана, алуминий, цимент и торове над 50 тона годишно - за мебелния бранш това са основно доставчиците на метален обков и компоненти в по-големи количества, докато вносителите под този праг са напълно освободени от задълженията на CBAM (с изключение на електроенергия и водород, за които прагът не важи). CBAM (механизъмът за корекция на въглеродните емисии на границите (МКВЕГ) засяга вносителите на метални компоненти (обков, крака, панти) от трети държави. Окончателният режим започна от 1 януари 2026 г., като вносителите трябва да се регистрират и да подават декларации за въглеродните емисии от началото на тази година., но реалното плащане чрез закупуване на CBAM сертификати започва от втората половина на 2027 г. 

Печалбите на най-големите американски компании нарастват с най-бързи темпове от години, подкрепени от силното потребителско търсене, инвестициите в изкуствен интелект, държавните разходи и възстановяването на платени по-рано мита. Според данни на Ел Ес И Джи (LSEG) печалбите на акция на компаниите от индекса S&P 500 е нараснала с 53 на сто през второто тримесечие спрямо същия период на миналата година, докато приходите са нараснали с близо 16 на сто. За значителното увеличение на печалбите са допринесли и инвестиционни приходи на технологичните гиганти „Амазон“ (Amazon) и „Алфабет“ (Alphabet). Дори без този ефект печалбите на компаниите от S&P 500 са отбелязали най-силното си увеличение от есента на 2021 г. насам, а тримесечните им продажби са нараснали с най-бързия темп от години. Сред факторите за силните корпоративни резултати са мащабните инвестиции в изкуствен интелект и федералните разходи. Високите цени на акциите и жилищата също подкрепят потреблението на част от американските домакинства, въпреки че други продължават да изпитват затруднения заради високите цени. Допълнителен, макар и временен, стимул за компаниите идва от възстановяването на платени по-рано мита. Според оценка на „Аполо Глоубъл Мениджмънт“ (Apollo Global Management) от средата на август този фактор може да има принос от над 4 на сто към икономическия растеж през третото тримесечие, или около 0,2 процентни пункта към прогнозирания от клона на Управлението за федерален резерв в Атланта растеж от между 4 и 5 на сто. Модната компания „Абъркромби енд Фич“ (Abercrombie & Fitch) например повиши годишната си прогноза след по-добри от очакваното резултати и очаквани възстановявания на мита за около 120 млн. долара. Потребителите са продължили да купуват въпреки намаляването на отстъпките през последното тримесечие. По-добри прогнози за годината представиха компании от различни сектори, сред които „Маккесън“ (McKesson), „Чарлз Ривър Лабораторис Интернешънъл“ (Charles River Laboratories International) и „Джей Ем Смукър“ (J.M. Smucker). При много от компаниите възстановените мита са увеличили предимно печалбите, без да доведат до съответно намаляване на цените за потребителите. Производителят на навигационна и спортна електроника „Гармин“ (Garmin) е получил 21 млн. долара под формата на възстановени мита през тримесечието, приключило в края на юли. В комбинация със силното търсене на фитнес продуктите това е помогнало на компанията да повиши прогнозата си за годината. Силни продажби отчитат и редица големи търговски вериги. „Долар Дженерал“ (Dollar General) регистрира пето поредно тримесечие с увеличение на броя на клиентите и ръст на сравнимите продажби с 3,5 на сто. „Бест Бай“ (Best Buy) отчете силно търсене на компютри, телевизори и очила с функции, базирани на изкуствен интелект, а „Таргет“ (Target) съобщи за по-високи продажби на играчки, храни и козметика. „Гап“ (Gap) отчете спад на тримесечните продажби заради по-слабото представяне на „Олд Нейви“ (Old Navy) и „Атлета“ (Athleta), макар че компанията все пак повиши прогнозата си за годишната печалба. „Уолмарт“ (Walmart) също отчете най-бавния растеж на сравнимите си продажби от повече от шест години, но въпреки това повиши годишната си прогноза. Компанията е използвала част от около 2,9 млрд. долара възстановени мита за намаляване на цените с очакването това да подкрепи продажбите през следващите месеци. Силните корпоративни резултати контрастират и с някои макроикономически показатели. Продажбите на дребно в САЩ са се забавили през юли, а индексът на потребителското доверие на „Конфърънс борд“ (Conference Board) се е понижил през август заради нарастващи опасения за бъдещото състояние на икономиката. Ако обаче огромните инвестиции в изкуствен интелект не оправдаят очакванията, икономическата картина може да се промени съществено.

Индийската икономика нарасна със 7,8 на сто през първото тримесечие на фискалната година (април-юни), главно благодарение на силното представяне на секторите на финансите, недвижимите имоти, информационните технологии и професионалните услуги, предаде Ройтерс. Темпът на растеж значително надхвърля прогнозите на икономисти, анкетирани от Ройтерс, които очакваха увеличение със 7,1 на сто. Резултатът съвпада с растежа от също 7,8 на сто през предходното тримесечие (януари-март). Селското стопанство и свързаните с него дейности са отчели по-слаб растеж, докато промишлеността и секторът на услугите са се представили значително по-добре през трите месеца до края на юни. От 20-те основни икономически показателя, които „Барклис“ следи, само седем показват по-нисък среден темп на растеж през тримесечието април-юни спрямо януари-март, обясни тя. Секторите на промишлеността и услугите, продажбите на автомобили и кредитирането също се представят много добре.