Само за месец официалната мощност на батериите в България се е увеличила с още 1 GW, или близо 23%. Актуализираните данни на ENTSO-E към 17 август показват 5406 MW работещи системи за съхранение, без помпено-акумулиращите централи. На 10 юли същият показател беше 4405 MW. Данните на ENTSO-E и ЕСО не показват колко точно е капацитетът за съхранение на ток на тези батерии, но по експертни оценки той е над 16.2 GWh. Това е енергия, която АЕЦ "Козлодуй" би произвел за 8 часа или пък колкото почти целия въглищен ток от ТЕЦ-овете за денонощие. Поставени в мащаб, батериите вече са 22.8% от общо 23.75 GW инсталирани енергийни мощности в страната и достигат близо 69% от всички соларни и вятърни мощности, взети заедно. На 1 млрд. долара БВП се падат 41.3 MW батерии, а на 1 млн. души - 842 MW. Най-видимият ефект за пазара е, че батериите купуват ток в евтините слънчеви часове и го връщат вечер, когато фотоволтаиците вече не произвеждат. Така те увеличават търсенето около обед и позволяват на повече солари да работят, защото цените не са отрицателни или нулеви, а след това вечерта връщат тази енергия и понижават пиковите цени на тока, когато търсенето е най-голямо. Батериите не произвеждат допълнителна енергия и не могат да компенсират продължителна безводна година, но решават конкретен проблем сега, като използват силното соларно производство през деня и ограничават нуждата от най-скъпия ток вечер. Това е директен ефект върху борсовата цена и сигурността на системата.

Вземанията по финансов лизинг са 3.8 млрд. евро в края на второто тримесечие, като нарастват с 371.6 млн. евро на годишна база и със 111.9 млн. евро спрямо първото тримесечие на 2026 година, сочат данните от Българската народна банка. Делът им в общия размер на вземанията по лизингови договори е 95% в края на юни при 94.5% в края на юни 2025-а. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 2.16 млрд. евро в края на юни., като нарастват с 335.7 млн. евро на годишна база и със 108 млн. евро в сравнение с края на първото тримесечие на тази година. Относителният им дял е 57% в края на юни при 53.4% към на юни миналата година. В края на второто тримесечие вземанията по договори за финансов лизинг на Товарни и лекотоварни автомобили са 780.4 млн. евро, като нарастват с 46.8 млн. евро спрямо края на юни миналата година и с 10.4 млн. евро в сравнение с март тази година. Относителният им дял е 20.5% към юни при 21.4% в края на същия месец на миналата година. В края на второто тримесечие вземанията по договори за финансов лизинг на Машини, съоръжения и индустриално оборудване са 758.7 млн. евро, като намаляват с 1.4 млн. евро спрямо юни миналата година, a нарастват незначително (0.4 млн. евро) в сравнение с март тази година. Относителният им дял намалява от 22.2% в края на юни 2025 г. до 20% в края на същия месец на тази година. В края на юни вземанията по финансов лизинг от сектор „Нефинансови предприятия“ възлизат на 2.75 млрд. евро, като нарастват със 154.4 млн. евро спрямо второто тримесечие на миналата година и с 44 млн. евро спрямо март тази година. Относителният дял на вземанията от сектор „Нефинансови предприятия“ в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти в края на юни е 72.4% при 75.8% в края на юни миналата година. В края на второто тримесечие вземанията от сектор „Домакинства и НТООД“ възлизат на 1.03 млрд. евро. Размерът им нараства с 26.7% (218.1 млн. евро) на годишна база и със 7% (67.6 млн. евро) в сравнение с март тази година. Относителният дял на вземанията от този сектор в общия размер на вземанията по финансов лизинг от резиденти нараства от 23.8% в края на юни миналата година до 27.2% към юни тази година. Вземанията по оперативен лизинг в края на юни са 198.8 млн. евро, като намаляват с 1.8 млн. евро на годишна база и с 2 млн. евро спрямо края на първото тримесечие на тази година.

Конституционният съд (КС) вече има подписан договор за ремонта и преустройството на историческата сграда на столичния бул. "Цар Освободител" 2 - на ъгъла с ул. "Дякон Игнатий". Изпълнител е "Парсек груп", като печели търга с оферта на стойност малко над 6 млн. евро без ДДС. Договорът обхваща изготвяне на технически инвестиционен проект, строително-монтажни работи, реконструкция на електрическите, отоплителните, вентилационните и климатичните инсталации, както и авторски надзор. В момента КС се помещава на последния етаж на основната сграда на Министерски съвет на бул. "Дондуков" 1, където е от създаването си през 1991 г. Ремонтът се финансира със средства от държавния бюджет. Засега са осигурени около 3.58 млн. евро, което ще обезпечи част от дейностите, а строителството се предвижда да тече поетапно, следвайки и финансирането. "Парсек груп" е сред познатите в бранша компании, макар да не се нарежда сред най-големите. Приходите й за последната декларирана година (2024) са малко под 25 млн. лв., а печалбата е минимална - 274 хил. лв. В компанията работят 90 души. Тя е основана през 2014 г., неин собственик е Бончо Бонев. От началото на тази година фирмата има сключени обществени поръчки за общо 14.83 млн. евро. Най-големият договор е именно този с Конституционния съд, следван от договор с Община Първомай за 5.67 млн. евро за рехабилитация на общински път, а компанията работи и по други общински проекти. В предходни години е работила и по проекти в Пловдив и Пазарджик, като изграждане на Южен обходен колектор, нов автопарк в авиобаза "Граф Игнатиево", пътят между гр. Раковски и с. Дрангово и др. Била е и подизпълнител на държавната "Автомагистрали" по някои части на автомагистрала "Хемус".

Млекопреработвателното предприятие „Ненко Трифонов Фуудс“, собственик на мандра „Ведраре“, се цели в европейския пазар с нов продукт – сирене „Дунавия“ от овче и козе мляко. Мандра „Ведраре“ възкреси производството на „Дунавия“ през 2022 г. и днес отчита 40 на сто ръст на продажбите за първите седем месеца на 2026 г. спрямо същия период на 2025 г. Оборотът на дружеството за миналата година е 13 млн. евро, като половината от него е направен чрез партньорството с Лидл България. Мандрата разполага с модерно оборудване, собствена животновъдна ферма и отглежда с капково напояване над 3000 дка царевичен силаж за изхранване на своя добитък. Компанията има собствена кравеферма с 1000 крави., като средният млеконадой е 33 литра на крава. Средната масленост в Нидерландия е 4,5%, а съдържанието на протеин – 3,6%. В България е 3,8% и 3,3% на протеина.

Санкционираният от САЩ за корупция (впоследствие изваден от забранителния списък - според американски журналисти) бивш зам.-министър на икономиката от ГЕРБ Александър Манолев се оказа с бизнес отношения със собственика на българската оръжейна фирма, готвеща се за участие в международна пратка за Украйна,. Компанията е със седалище в София VTIC International ("Ви Ти Ай Си Интернешънъл" ЕООД), собственост на Петър Василев - внук на генерал-лейтенант Васил Василев. Българската оръжейна компания влезе в списък на американското правителство за доставка на оръжия за Украйна, за които Турция е поискала специално разрешение от САЩ. По-рано този месец украинското военно-информационно издание "Милитарни" съобщи, че Украйна ще купи от Турция артилерийско оръжие американско производство, включително 70 ракети ATACMS и 12 реактивни системи за залпов огън М270, както и над 2500 броя 227-милиметрови артилерийски ракети с касетъчни бойни глави и 47 хиляди 203-милиметрови артилерийски снаряда с касетъчни бойни глави. Според правителството във Вашингтон препродажбата ще се осъществи през българската компания, три турски фирми и две американски. VTIC International ("Ви Ти Ай Си Интернешънъл" ЕООД) е българска отбранителна компания, създадена през 2014 г. и регистрирана в София. Историята на VTIC International води началото си от създаването на VTB EXPORT IMPORT JSC. Първоначално дружеството е било притежавано и управлявано от генерал-лейтенант Васил Василев, който в продължение на редица години е бил военен аташе и дипломат в различни държави. Освен това той е заемал различни длъжности, включително ръководител на Българския военен комплекс, началник на логистиката и други. Впоследствие компанията е реорганизирана като VTIC International LTD, която е собственост на внука му Петър Василев и се управлява от него. Сделката за Украйна възлиза на стойност 283 милиона долара, а администрацията на Доналд Тръмп я подкрепя. Тя ще се смята за одобрена, ако Сенатът или Камарата на представителите - горната и долната камара на Конгреса - не възразят в рамките на 30 дни. Протоколът е от 6 август. Манолев и Василев са съуправители във "Ви Ем Зета Дифенс". Във "Ви Ем Зета Дифенс" съдружници са VTIC International и "Тринити Индустрии" ЕООД, където едноличен собственик на капитала е Димитър Манолев. Александър Манолев и преди е бил свързван с оръжейни доставки за Украйна. През 2024 г. се разбра, че бащата на Александър Манолев печели от румънската компания Romarm и украинската Агенция за поръчки в отбраната - по данни на EUreporter. Агенцията е към украинското министерство на отбраната и няма право да търгува със санкционирани лица, особено от САЩ. В случая обаче формално нарушение няма, тъй като собственик на българската фирма е бащата на Манолев, който не е санкциониран, а и има посредник - румънска фирма. Тук ставаше въпрос за българската фирма за търговия с оръжие "Български индустриален инженеринг и мениджмънт" - "БИИМ" АД. В края на 2021 г. бащата на Манолев я купува. В миналото тази компания беше собственост на известния български оръжеен бизнесмен Петър Манджуков. Бившият зам.-министър на икономиката в последния кабинет "Борисов" Александър Манолев попадна в публичното полезрение заради това, че бе отстранен от поста си заради незаконно усвояване на еврофондове с фиктивна къща за гости. Александър Манолев започва кариерата си в НСОРБ, работил е и в частния сектор, включително в периода 2009-2011 г., когато е член на ръководството на "Булгартабак холдинг". Той е бил зам.-министър на туризма във втория кабинет "Борисов", член на УС на Фонд "Земеделие" и директор на Държавната агенция по метрологичен и технически надзор, преди да се кандидатира за депутат от ГЕРБ и да влезе в Министерството на икономиката като зам.-министър. Преди да попадне под санкциите на САЩ през 2021 г., Манолев се прочу в аферата "къщи за тъщи". Ставаше дума за злоупотреба с европейски средства - 400 000 лева, предоставени за строеж на къщи за гости, но твърденията бяха, че Манолев си е построил собствена вила в Сандански. Прокуратурата го обвини за даване на неверни данни за получаване на европейско финансиране. Миналия септември той бе оправдан от Върховния касационен съд, като преди това същото стори Благоевградският окръжен съд.

Осем инвеститори вече са платили авансови вноски за закупуване на терени във Фаза 2 на „Индустриален парк Бургас“. Във втората фаза на парка остават свободни още 20 парцела. Проектът за изграждане на довеждащата и техническата инфраструктура е на стойност над 20 милиона евро, финансиран от Европейския съюз чрез Националния план за възстановяване и устойчивост, съобщи директорът на „Индустриален и логистичен парк Бургас“ Петър Иванов. Една от компаниите, привлечени в зоната, вече е стартирала строително-монтажни работи на своя терен. Новата инфраструктура в индустриалния парк включва: Пътна мрежа, осигуряваща достъп до всеки от терените, ВиК мрежа (питейна и промишлена), Дъждовна и битова канализация, Трасета за силови и слаботокови мрежи, Помпена станция и Цялостно видеонаблюдение и озеленяване.

На заседанието си от 18.08.2026 г. КФН реши: 1. Вписва „Христина Харбалиева“ ЕООД и „ПП пойнт Нова Загора“ ЕООД в регистъра на обвързаните агенти. 2. Заличава „ДЕЛТА ИНС БРОКЕР“ ООД от регистъра на застрахователните брокери. 3. Изпраща писмо до „ЪНРАМП“ ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с подадено заявление за издаване на лиценз за доставчик на услуги за криптоактиви. 4. Изпраща писмо до управляващо дружество „ЕФ Асет Мениджмънт“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд.

През юли най-голямото публично дружество, собственик на земеделска земя в страната –„Адванс Терафонд“ АДСИЦ, няма покупки на земеделски земи. Агрофондът обаче е продал 562 дка земеделска земя. Така „Адванс Терафонд“ вече притежава 171 737 дка обработваема земя и 60.8 дка земя в урбанизирани територии. Дружеството със специална инвестиционна цел е подписало договори за отдаване под наем през стопанската 2025-2026 година на общо 150 848 дка земеделски земи или 87.5% от нивите, които може да се дава под аренда. Фондът, чиято дейност е свързана с купуване, отдаване под наем/аренда, окрупняване и продажба земеделски и урбанизирани земи в България, работи с 392 земеделски производители, които обработват и отглеждат зърнени и маслодайни култури. От 1 октомври 2025 г. започна новата стопанска година. Очакваните приходи за стопанската 2025-2026 г. са в размер на 4 488 438 евро, от които авансово вече са събрани 26.1 на сто, отбелязват от агрофонда. За земеделската 2024-2025 г. във фирмената каса са влезли 88.7 на сто от дължимите вземания, a за 2023-2024 г. – 99.4 процента. Средната договорена рента в момента е в размер на 29.75 евро/дка при 30.17 евро/дка през земеделската 2024/2025 година и 32.90 евро през стопанската 2023-2024 година.

„Агрия груп холдинг“ АД отчита трикратен ръст на консолидираната загуба до 5,1 млн. евро за първото полугодие на 2026 г., спрямо 1,65 млн. евро за същия период на 2025 г.. Консолидираните продажби са надолу с 23% на годишна база до 137 млн. евро. Спадовете са подобни и при продукция (собствено производство) и при стоки (търговия). Холдингът развива зърнопроизводство, търговия със зърно, торове и препарати, производство на слънчогледово олио в Североизточна България и производство на спирт до гр. Ихтиман. Консолидираните задължения към банки и небанкови финансови институции са за 132 млн. евро към 30 юни 2026 г., спрямо 132,6 млн. евро в началото на годината.

Гърция планира да изплати около 13 милиарда евро дълг предсрочно през 2026 г. в опит да намали нивото на задлъжнялост под това на Италия до края на годината, според източник, цитиран от Bloomberg. Планът включва изплащане на заеми от приблизително 2,5 милиарда евро към Европейския механизъм за стабилност, както и облигация от 2,2 милиарда евро, чийто срок изтича през 2027 г. Същевременно се очаква наличността на държавни ценни книжа да бъде намалена с 1,2 милиарда евро до 31 декември. Държавният дълг на Гърция - най-високият в еврозоната през последните две десетилетия - се е свил с повече от 60 процента до 145,9% от брутния вътрешен продукт миналата година от пика от 209,4% през 2020 г. Предсрочните погасявания ще продължат и през следващите години, така че заемът да бъде напълно изплатен до 2031 г., вместо първоначалния план за 2041 г., заявиха същите служители. ОЩЕ: 15 години след началото на дълговата криза: ЕС извади Гърция от черен списък

Европейската централна банка (ЕЦБ) предупреди, че еуфорията около изкуствения интелект създава риск от пазарна корекция на технологичните акции в САЩ, която може да доведе до сериозни икономически последствия, според "Ройтерс". "Великата седморка", съставена от Nvidia, Microsoft, Amazon, Alphabet, Meta, Apple и Tesla, концентрира в себе си до 1/3 от общата пазарна капитализация на целия индекс S&P 500. Европейските домакинства и пенсионните фондове държат близо 880 милиарда евро именно в тези седем компании, наречен "AI бумът: рационален ентусиазъм или следващият дотком балон?". 
Домакинствата все по-често се обръщат към подобни индексни фондове, без да осъзнават концентрацията им. Тези ETF-и всъщност изобщо не са "диверсифицирани". Предвид икономическото изследване на минали технологични революции, вероятна е корекция на текущите оценки на фондовия пазар. Европейските фондове и индекси са силно привързани към американските такива. Коефициентът на корелация между S&P 500 и европейския бенчмарк STOXX Europe 600 е много висок - често над 0,8. Според изследвания митът за "независимия европейски пазар" е илюзия. Огромен дял от портфейлите на европейските институционални инвеститори - пенсионните, застрахователните и взаимните фондове, са инвестирани именно в американски акции. Така, дори човек да не притежава част от Nvidia или Meta, например, един евентуален рязък спад ще удари масовите пенсионни и взаимни фондове в Европа. Европейските акции не са толкова надути колкото американските. Но въпреки това, ако Уолстрийт падне, то местните неизбежно ще понесат удара. От ЕЦБ подчертават, че не се знае точният момент на кризата. През 2000 г. беше различно. Когато дотком балонът се спука, Федералният резерв имаше възможността да свали лихвите - от над 6,5% на едва 1%, в рамките на няколко години. Сега централните банки са в бойна готовност заради високата инфлация покрай галопиращите цени на петрола. Лихвите са значително по-ниски и трудно биха паднали. Отгоре на всичко държавните дългове на САЩ и Европа са рекордно високи. Дългът на САЩ надхвърля 120% от БВП. ЕЦБ предупреждава, че ако такова спукване се случи заедно с друга криза - например като тази около Ормузкия проток, системата ще се окаже беззащитна. Централните банки винаги досега са се притичвали на помощ. Никой не знае точно кога би се спукал AI балонът. Исторически погледнато, такива кризи се осъзнават чак, когато вече са се случили. Това се потвърждава и в анализа на европейската институция.

Печалбите на супертанкерите, които превозват суров петрол от Персийския залив до Азия, се доближават до двумесечен връх, тъй като износителите търсят още кораби, с които да доставят горивото през Ормузкия проток, въпреки че ситуацията със сигурността остава неясна. Очакваните приходи по маршрута от Близкия изток до Китай скочиха до близо $510 000 на ден  - най-високото ниво от края на юни, според данни на Балтийската борса. 
Междувременно много големият танкер за превоз на суров петрол Mongolia Prosperity трябва да натовари петрол от неназовано пристанище в Персийския залив и да го достави в Източна Азия срещу $31 млн. за целия курс, или 570 пункта по скалата Worldscale, сочат данни за договорени морски превози и информация от корабни брокери. Референтните печалби за супертанкерите, оценявани от Балтийската борса, обикновено отразяват пазарните сделки и тенденциите при цените. Увеличението на печалбите и наемането на много големия танкер идват в момент, когато износителите от Персийския залив търсят още кораби, с които да доставят големите количества суров петрол, обещани на азиатските купувачи. Саудитска Арабия, водещ производител в ОПЕК +, предлага доставки в кратки срокове от Персийския залив, докато Ирак използва националния износител на Обединените арабски емирства за превоза на петролни товари. Abu Dhabi National Oil Co. вече е активен търговец, изградил система за транспортиране на петролни товари през Ормуз, понякога с помощта на южнокорейския корабособственик Sinokor Group. През по-голямата част от войната двете страни претендираха за контрол върху морския трафик през стратегическия тесен проход. В резултат на това само корабособственици, склонни да поемат по-висок риск, или компании с предишен опит при опасни преминавания, все още могат да осигуряват кораби за товари от Персийския залив при товарене на суров петрол. През последните дни са били наети частно няколко супертанкера, като корабите са изчезнали от списъците със свободен тонаж, без публично да се съобщава дали е постигнато споразумение, твърдят корабни брокери. Много от курсовете, започващи от Персийския залив, се изпълняват от кораби, контролирани от износители или от малък брой собственици на танкери, сред които и компании от Sinokor. Това им дава по-силна позиция при договарянето на краткосрочни ставки. При ограничената публично достъпна информация за маршрута до Китай оценяването на основния бенчмарк за приходите от супертанкери става все по-сложно. Корабът Mongolia Prosperity, управляван от Sinokor, е бил нает от корабното подразделение на китайска рафинерия, за да натовари суров петрол от Персийския залив на 21 август. Очаква се наемателят да поеме допълнителната премия за застраховка срещу военни рискове, която в момента възлиза на висок едноцифрен процент от стойността на корпуса на кораба, се посочва в информацията за сделката.