С 14% се увеличават заявените от работодателите свободни работни места през август спрямо предходния месец. Обявени са 9659 позиции на първичния пазар на труда, което е с 1211 повече в сравнение с юли. Най-голям е делът на свободните места в образованието, преработващата промишленост, държавното управление, търговията и ремонта на автомобили, административните и спомагателните дейности, хотелиерството и ресторантьорството, както и в транспорта, складирането и пощите. Сред най-търсените професии през август са преподаватели, персонал, полагащ грижи за хора, работници по събиране на отпадъци, работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта, продавачи, чистачи и помощници, водачи на моторни превозни средства, и други.  Към края на август равнището на регистрираната безработица е 5,47%, като спрямо юли Агенцията по заетостта отчита увеличение на показателя от 0,4 процентни пункта, а спрямо същия месец на миналата година – с 0,17 процентни пункта. През август регистрираните безработни в страната са 155 007 души. Над 4500 икономически неактивни лица са мотивирани да предприемат стъпки към включване на пазара на труда.

България заема 9-о място сред 25 от водещите аутсорсинг дестинации в света по готовност за изкуствен интелект. По-силната ѝ страна се оказват потребителите и подготовката на бъдещи кадри, докато внедряването на AI в бизнеса остава основната слабост. Това показва Global Outsourcing AI Readiness Index 2026 на консултантската компания Ataraxis. Класацията оценява държавите по четири направления – използване на AI сред населението, умения на работната сила, внедряване на технологията в предприятията и развитие на бъдещи AI таланти. В Централна и Източна Европа България е трета по общ резултат след Унгария и Чехия и пред Полша и Румъния. Най-силният показател на България е навлизането на AI сред населението – 82 точки. Това поставя страната на второ място сред петте разглеждани пазара от Централна и Източна Европа след Унгария и пред Румъния, Чехия и Полша. В по-широката група от 32 държави, включена в изследването, България е пета по този показател – след Франция, Великобритания, Австралия и Унгария. Резултатът ѝ е по-висок от този на Канада, САЩ, Германия и Япония. Контрастът идва при компаниите. България получава едва 46 точки за внедряване на AI в предприятията. Така основният проблем не изглежда да е липсата на интерес към технологията, а превръщането ѝ в реални бизнес процеси.

Въпреки критиките на финансовия министър Гълъб Донев към предходните кабинети, че са използвали авансово част от годишните дивиденти на държавните мастодонти "Български енергиен холдинг" (БЕХ) и Държавната консолидационна компания (ДКК), за да стабилизират бюджетите, правителството на Румен Радев прибегна до същия прийом. Целта е да се осигурят приходи в държавната хазна, която е на минус 3 млрд. евро към края на август. Все пак кабинетът на "Прогресивна България" е намалил изискуемия шестмесечен междинен дивидент за 2026 г. от предишните 100 процента – тоест цялата печалба, на 85 на сто. Сумите трябва да влязат в бюджета до 30 септември 2026 г. Според самостоятелния отчет на "Българският енергиен холдинг" - БЕХ за януари-март 2026 г. печалбата на предприятието е близо 4 млн. евро, което е значително по-малко от същия период на предходната година, когато е била 9.4 млн. евро. Консолидираната – с печалбите на дъщерните дружества включващ дъщерните му дружества – ядрената централа, НЕК, газовият и електроенергийният системен оператор, не е публична нито за първото тримесечие, нито за второто.  За разлика от БЕХ, отчетите на ДКК за двете тримесечие на настоящата година са обявени. Отчетената печалба за шестмесечието е над 51.5 млн. евро, което също е значителен спад спрямо миналата година, когато е била над 101 млн. евро. Тогава внесеният авансово дивидент от ДКК е бил 86.4 млн. евро.

Българският производител на сателити „ЕндуроСат“ набра 178 млн. евро ново финансиране, с които ще разшири производството на следващото поколение сателитни флотилии. Инвестицията е водена съвместно от фондовете Riot Ventures и Atreides Management. Сред останалите участници са Европейският съвет по иновациите, Google Ventures, Founders Fund, House Capital, Lux Capital, Omnes Capital, Giant Ventures, Emphatic Capital и Endeavor Catalyst. Средствата са с конкретно предназначение – серията сателити FRAME от клас ESPA да влезе в серийно производство с обеми и повторяемост, характерни по-скоро за потребителските дронове, отколкото за орбитални апарати. Част от парите ще отидат за изграждането на ново производствено съоръжение с голям капацитет в САЩ. Паралелно продължава развитието на най-големия космически и отбранителен хъб в Европейския съюз, за който компанията обяви планове това лято. Двете инвестиции стъпват върху космическия център в София, открит в края на миналата година. Съоръжението е с площ над 17 хил. кв. м и включва радиочестотни лаборатории, чисти помещения по ISO стандарт, механични лаборатории и полигони за космическа квалификация. Зад разширяването стои икономическа цел – цената на космическите данни да падне до около 0.92 евро за гигабайт. В момента достъпът до орбитални данни струва стотици долари за гигабайт, което на практика изключва малките и средните предприятия. При такава цена се отварят нови пазари – земеделски фирми, логистични компании и стартъпи за климатичен мониторинг биха могли да вграждат космически данни в ежедневната си работа. Държавата признава софийското съоръжение за приоритетен инвестиционен проект. Досега „ЕндуроСат“ е изстреляла 103 сателита в орбита и е доставила над 200 за мисии по целия свят.

„Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ / Фонд на фондовете) подписа оперативни споразумения с двата избрани финансови посредника – ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ и Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ – за изпълнение на финансов инструмент „Фонд за градско развитие“ през програмен период 2021–2027 г. Инструментът ще се изпълнява чрез три фонда с различен териториален обхват – два за Северна България на конкурентен принцип и един за Южна България. ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ ще управлява единия Фонд за градско развитие за Северна България и Фонда за градско развитие за Южна България, а Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ – втория Фонд за градско развитие за Северна България. В състава на ДЗЗД „Фонд за устойчиви градове“ участват ОББ АД, „Фонд ФЛАГ“ ЕАД, „Фонд за устойчиво градско развитие“ ЕАД и „Българска консултантска организация“ ЕООД. Консорциум „Фонд за зелено и умно градско развитие“ включва „УниКредит Булбанк“ АД и „Норд Уест Дивелъпмънт“ ЕООД. Финансовият инструмент ще предоставя дългосрочно заемно финансиране до края на 2029 г. за публични и частни проекти в подкрепа на устойчивото градско и регионално развитие. За проектите по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 за първи път е предвидена възможност заемното финансиране да бъде комбинирано с безвъзмездна финансова помощ, предоставяна от финансовите посредници в рамките на една операция. Общият публичен ресурс за финансовия инструмент от 262,5 млн. евро е осигурен по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 (ПРР) и Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021–2027 (ПКИП), съфинансирани от Европейския съюз. С допълнително привлеченото частно финансиране от посредниците се очаква общият ресурс за подкрепа да достигне до 400 млн. евро. Подкрепата по ПРР обхваща 10 големи и 40 средни и по-малки градски общини и е насочена към инвестиции в икономическа активност, зелена градска среда, устойчива мобилност, енергийна ефективност, здравна, социална и образователна инфраструктура, култура, спорт и туризъм. Ресурсът по ПКИП е предназначен за инвестиции на МСП и дружества със средна пазарна капитализация в нови и съществуващи индустриални паркове и във функционална близост до тях.

Британската технологична компания Waracle откри новия си офис в София по-малко от година след навлизането на компанията на българския пазар чрез придобиването на софтуерната компания HackSoft през ноември 2025 година. Оттогава към екипа в България са се присъединили 22 нови служители, а броят на хората в местния офис е нараснал с около 40 процента. Новото пространство се намира в сградата OXIA на WorkHub на бул. "Цариградско шосе", в близост до "София Тех Парк" и може да приеме двойно повече хора в сравнение с предишния офис на компанията в Студентски град. Waracle развива решения за компании от секторите на здравеопазването, енергетиката, финансовите услуги и публичния сектор. Сред технологичните направления, върху които компанията поставя все по-силен акцент, са данните и изкуственият интелект (AI). През тази година Waracle придоби и шотландската Inov8 Consulting, с което разшири експертността и екипа си от специалисти в тези области. Компанията развива и собствен подход към използването на AI в процеса по създаване на софтуер - от разработката и тестването до различни етапи от жизнения цикъл на дигиталните продукти. Целта е технологиите да подпомагат работата на екипите там, където могат да ускорят процесите и да повишат качеството, без да заменят инженерния експертен опит и отговорността при вземането на решения.

GWM (Great Wall Motor) - първата китайска автомобилна марка на българския пазар, отбелязва 15 години присъствие в страната с премиерата на новата GWM ORA 5 и новината, че от януари 2027 г. в Баховица Индустриален Парк започва серийно производство на електрически автомобили. Комплексът в Баховица Индустриален Парк е с площ 500 000 кв. м. Проектният му капацитет е 50 000 автомобила годишно при две смени. Той може да произвежда едновременно до седем модела по стандартите за качество и производство.

Държавното предприятие "Ръководство на въздушното движение" (BULATSA) и шведската компания Saab са подписали договор за внедряване на нова интегрирана система за управление на въздушното движение на трите най-големи летища у нас - в София, Варна и Бургас. В рамките на проекта ще бъде модернизирана системата A SMGCS в летищна контролна кула София, предназначена да подпомага управлението и контрола на движението на въздухоплавателни средства и превозни средства по наземната инфраструктура на летището. На трите летища ще бъдат внедрени иновативен човеко-машинен интерфейс, електронни стрип-марки и нови инструменти за обработка на полетни данни. Внедряването на системата ще подпомогне развитието на операциите по управление на въздушното движение на летищата в София, Варна и Бургас в дългосрочен план. Мащабът на въздушния трафик през трите летища е значителен. През 2025 г. летище "Васил Левски" в София е обслужило 8,4 млн. пътници и е отчело 68 064 самолетодвижения. Летищата във Варна и Бургас са обслужили общо 3,7 млн. пътници и над 27 000 самолетодвижения, извършени от 64 български и международни авиокомпании. Те са изпълнявали чартърни и редовни полети до над 90 дестинации в Европа, Близкия изток и Северна Африка. Отчетен е и общ ръст на трафика от 11% спрямо 2024 г. Летището в Бургас премина и през мащабна инфраструктурна модернизация. На 29 април т. г. приключи рехабилитацията на пистата, заради която летището беше затворено за полети за около шест месеца. Операторът Fraport Twin Star определя проекта като най-голямата инвестиция в инфраструктурата на летище Бургас в съвременната му история, на стойност над 50 млн. евро.

"Алкомет" превръща завода си в Шумен в свързана и все по-автоматизирана производствена среда, в която решенията се основават на данни. Компанията разработва собствена система с изкуствен интелект, която да използва натрупаната през годините производствена информация. Целта е големите масиви от данни да бъдат структурирани и анализирани, така че да подпомагат оптимизирането на процесите, по-бързото откриване на отклонения и по-ефективното използване на оборудването и ресурсите. Дигитализацията обхваща и оперативното управление. Специализирани софтуерни решения свързват отделни етапи от производството и дават по-добра видимост върху изпълнението на поръчките, движението на материалите и натоварването на машините. Така част от решенията могат да се вземат по-бързо и на базата на актуална информация, а не само на натрупан практически опит. Автоматизацията вече навлиза и физически в цеховете. В производството на автомобилни компоненти работи колаборативен робот, или кобот, който изпълнява повтаряеми операции редом с хората. "Алкомет" е една от най-големите металургични компании в България. Заводът произвежда валцови и пресови продукти, както и компоненти за автомобилната индустрия. Продажбите за 2024 г. са 267 млн. евро, а заетите днес са около 1350 души.

На 17.09.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи получен проект на Търгово предложение по чл. 149, ал. 7 от ЗППЦК отправено от Ю Ес Корп ЕООД, с ЕИК 203559514 за закупуване на акциите на останалите акционери на дружество ВИПОМ АД, с ЕИК 815123244, емисия с ISIN код BG11VIVIAT15.

Инфлацията в еврозоната се е ускорила до 3,2% на годишна база през август, сочат окончателните данни на Евростат. Резултатът е под предварителното отчетено ниво от 3,3%. За сравнение, през юли ценовият натиск във валутния съюз от 21 държави възлезе на 2,9%. Годишната инфлация за целия Европейски съюз (ЕС) е била 3% през миналия месец спрямо отчетените през юли 2,4%. Най-ниските годишни темпове са регистрирани в Швеция (0,3%), Естония (1,3%) и Чехия (1,5%), докато най-високи стойности са отчетени в Румъния (6,3%), Литва (5,6%) и Кипър (5,2%). В сравнение с юли годишната инфлация се е забавила в шест държави членки, останала е без промяна в една и се е забързала в 20 от тях. За ръста през миналия месец най-осезаемо са допринесли секторът на услугите с 1,43 процентни пункта, енергоносителите с 1,29 процентни пункта, неенергийните промишлени стоки с 0,3 процентни пункта и храните, алкохолът и тютюневите изделия с 0,22 процентни пункта. Данните сочат още, че през август годишната инфлация по ХИПЦ в България е възлязла на 5%, а месечната – на 0,8%. Миналия четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши основните си лихвени проценти за втори път тази година, опитвайки да ограничи новия скок на инфлацията, предизвикан от поскъпването на енергоносителите заради войната на САЩ и Израел в Иран. Така ЕЦБ увеличи лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение до съответно 2,5%, 2,65% и 2,9%. От края на август насам атаките между САЩ и Иран срещу военни, корабни и енергийни обекти сложиха край на месец относително спокойствие. В резултат цената на петрола отново надхвърли 100 долара за барел, което възроди опасенията от нова вълна на ценови скок в еврозоната, която е силно зависима от вноса на горива. Засега икономиката на 21-те държави от еврозоната се представя по-добре от очакваното въпреки по-високите разходи за горива, засилената конкуренция от Китай и последиците от сушите в Европа. Банковото кредитиране дори се е ускорило през юли. Това подсказва, че повишението на лихвите през юни не е нанесло сериозен удар върху икономическата активност и оставя възможност за ново затягане при необходимост. Финансовите пазари вече калкулират поне още едно повишение на лихвите до края на годината, а след това още едно или две през 2027 г. Една от причините бъдещите увеличения да бъдат ограничени е, че условията за финансиране вече значително са затегнаъи. Доходността по дългосрочните държавни облигации достигна най-високите си нива от периода преди световната финансова криза заради опасенията от инфлация и нарастващ държавен дълг. Допълнителен натиск върху доходността оказват и масовите емисии облигации от големи технологични компании, които набират средства за инвестиции в изкуствен интелект (AI), както и политическата нестабилност в Германия.

Търговската война между САЩ и Канада тласка Отава по-близо до Европейския съюз (ЕС). За европейските компании тази промяна вече създава възможности за развитие в отбраната, аерокосмическата индустрия и индустриалните технологии, съобщава Euronews. Търговията със стоки и услуги между двете страни е нараснала с над 81% от 2016 г. насам - годината преди Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада, известно като CETA, да влезе в сила временно. Така двустранната търговия достига малко над 130 млрд. евро през 2025 г. Износът на стоки от ЕС за Канада възлиза на 48,9 млрд. евро. Износът на услуги добавят още 29,4 млрд. евро. Миналата година Германия е изпратила стоки за Канада на стойност приблизително 12 млрд. евро. Следват Италия с 6,3 млрд. евро и Франция с 4,4 млрд. евро. Машини, химикали, фармацевтични продукти и транспортно оборудване доминират в европейските доставки за Канада. Износът на европейски машини за Канада достига рекордните 9,5 млрд. евро през миналата година. Продажбите на електрическо оборудване се увеличават като стойност от 2 млрд. евро през 2022 г. до 3,3 млрд. евро, а тези на автомобили растат от 2,9 млрд. евро до 4,4 млрд. евро през същия период. Аерокосмическата индустрия се развива най-бързо. Продажбите на самолети се увеличават от 449 млн. евро през 2022 г. до 1,2 млрд. евро за миналата година. Отбранителният сектор предоставя най-ясното доказателство, че Канада гледа отвъд традиционните американски доставчици. През юли Отава избра германската компания TKMS AG & Co. KGaA за доставките на до 12 нови подводници. Въпреки че окончателният договор все още не е подписан, решението поставя европейска компания в центъра на една от най-големите канадски програми за военни поръчки. Шведската компания Saab също отбелязва напредък. Отава избра компанията за предпочитан доставчик на шест самолета за наблюдение GlobalEye пред алтернативи от Boeing и L3Harris. GlobalEye е изграден на базата на бизнес самолети, произведени от канадската Bombardier, като Saab е предложила да извърши голяма част от работата в Канада, комбинирайки европейски сензори и системи с канадски самолетни конструкции. Самолетите използват реактивни двигатели, произведени от канадската Bombardier. Saab предлага също така да извърши голяма част от монтажната дейност в Канада, комбинирайки европейски технологии с канадско производство. През юни Канада стана и първата неевропейска държава, допусната до обществени поръчки по програмата SAFE на ЕС. Това дава на канадските производители достъп до съвместни европейски покупки и улеснява европейските отбранителни групи да изграждат вериги на доставка, които включват канадски фирми. Възможността за сътрудничество между ЕС и Канада се простира отвъд военното оборудване. Air Canada се е обърнала към Airbus за доставката на осем самолета A350-1000. Отава е сключила договор с европейския производител на самолети за изграждането и доставката на четири нови самолета цистерни A330 плюс пет преоборудвания, част от програма на стойност 2,2 млрд. евро. Германската компания Siemens инвестира 97 млн. евро за пет години в канадски изследователски център за производство на батерии, задвижвани от изкуствен интелект. Френските групи Keolis, Systra и SNCF Voyageurs са част от консорциума Cadence, избран през 2025 г. за разработването на Alto, планираната високоскоростна железопътна линия между Торонто и Квебек. Канада е отпуснала около 2,4 млрд. евро за фазата на развитие на проекта. Практически Европа не може да замести САЩ, защото САЩ са приели 71,7% от канадския износ на стоки през 2025 г. За сравнение, ЕС държи 8,7% от общата търговия със стоки на Канада.Канада не може бързо да замени тръбопроводите, железопътните линии, фабриките и трансграничните вериги на доставка, изградени около южната ѝ съседка. По-реалистичният резултат е постепенно преразпределение на инвестициите и държавните договори. Отбраната и железопътният транспорт могат да се развият първи, защото правителствата избират доставчиците. Критично важните минерали, технологиите за батерии и енергийната инфраструктура биха могли да последват развитието на финансирането и веригите на доставка. Решението на Канада да се сближи с ЕС не е икономически развод със САЩ, а по-скоро решение да спре да разчита само на един партньор. За европейските компании най-големите бенефициенти от сделката не е задължително да бъдат тези, които изнасят най-много продукти и услуги. Това ще бъдат групите, готови да превърнат европейските технологии в канадско производство, инвестиции и работни места.

Китай откри плавателен канал с дължина 134 километра, който осигурява на някои от провинциите без излаз на море по-лесен достъп до морето и ще позволи транспортирането на стоки, включително към Югоизточна Азия, без необходимост от дълъг обходен маршрут. Съоръжението е построено за четири години и се намира в южния китайски регион Гуанси. Очаква се каналът да съкрати времето за транспорт и да намали логистичните разходи, като същевременно укрепи търговските връзки между азиатския гигант и съседните му страни. Каналът „Пинлу“ свързва устието на река Пинтан, на територията на регионалната столица Наннин, с Тонкинския залив, разположен между Южен Китай и Северен Виетнам в Южнокитайско море. Благодарение на създадения пряк път по вода стоките от Югозападен Китай вече няма да е необходимо да бъдат превозвани по море до Гуанджоу на юг, за да достигнат морето. Така се спестява обходен маршрут от над 560 километра, отбелязва Синхуа. Каналът ще позволи транспортните разходи да бъдат намалени с от 18 до 30 на сто, а годишните икономии от транспортни разходи се очаква да надхвърлят 5 милиарда юана (640 милиона евро). Новият воден път има особено значение за селските райони на Китай - провинции и региони като Съчуан, Чунцин и Юнан, които са по-слабо свързани с транспортната мрежа и изостават от по-проспериращите източни райони на страната. Въглища, руди, зърно, химически и селскостопански продукти, както и строителни материали, вече ще могат да достигат до чуждестранните пазари по по-пряк маршрут. Основната част от строителните работи е включвала разширяване, задълбочаване и преустройство на съществуващи плавателни водни пътища, докато малка част от трасето е трябвало да бъде прокопана. Строителните работи са започнали на 28 август 2022 г., като общата инвестиция възлиза на 72,7 милиарда юана (9,4 милиарда евро), съобщава Синхуа.