Бюджетният дефицит на касова основа на България се очаква да достигне 2,5 млрд. евро към края на май 2026 година, което представлява точно 2 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Предварителните данни и оценки на Министерството на финансите, сигнализират за осезаемо фискално разширение спрямо същия период на предходната година, когато отчетният дефицит по Консолидираната фискална програма възлизаше на 1,3 млрд. евро или 1,1 на сто от тогавашния БВП. Само за тридесет дни отрицателното салдо се е увеличило с близо 740 млн. евро. Към края на април фискалният минус възлизаше на 1,761 млрд. евро, което тогава се равняваше на 1,4 на сто от прогнозния икономически обем. Това ускорение през май подчертава традиционното раздвижване на публичните разходи в края на пролетта, задвижвано от натрупване на текущи ангажименти и ускоряване на инвестиционните процеси. В приходната част се наблюдава отчетлив данъчен оптимизъм, като общият обем на приходите, помощите и даренията се прогнозира на 17,3 млрд. евро, отбелязвайки ръст от 1,2 млрд. евро или 7,6 на сто на годишна база. Основен фактор за това подобрение са данъчните постъпления, които нарастват с 1,4 млрд. евро, което е номинално увеличение от 11,1 на сто спрямо май 2025 година. Положително влияние оказват и постъпленията от помощи и дарения, които са се повишили с 0,4 млрд. евро. В същото време неданъчните приходи регистрират спад от 0,6 млрд. евро, основно заради нормативната промяна в срока за вноската от превишението на приходите над разходите на Българската народна банка, чийто падеж е изместен от 30 април на 30 юни. Допълнително влияние върху статистическата база оказват и по-ниските приходи от дивиденти от държавните предприятия през настоящата година, тъй като през 2025 година бе разпределен извънреден междинен дивидент, който изкуствено вдигна тогавашните показатели. Сериозното разширяване на дефицита се дължи главно на разходната част на бюджета, където сумата достига 19,9 млрд. евро, в сравнение със 17,4 млрд. евро за същия период на миналата година. Министерството на финансите обяснява този скок с кумулативното действие на няколко ключови фактора. От една страна, налице е силен базов ефект при социалните и здравноосигурителните плащания заради извършената през юли 2025 година индексация на пенсиите с 8,6 на сто. От друга страна, сериозен натиск върху текущата издръжка оказва новото увеличение на минималната работна заплата от януари 2026 година, съчетано с допълнителните компенсации на възнагражденията в публичния сектор с размера на натрупаната инфлация за предходната година. Извън текущите плащания за заплати и социални нужди, значителен ръст отчитат и капиталовите разходи. Това фискално перо е пряко обвързано с ускореното изпълнение на мащабни инвестиционни проекти по Общинската инвестиционна програма, както и с плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост, чието финализиране е от критично значение за икономиката. Междувременно страната продължава стриктно да изпълнява и международните си ангажименти, като към края на май от централния бюджет са изплатени 0,4 млрд. евро за вноската на Република България в общия бюджет на Европейския съюз, съгласно действащото европейско законодателство за собствените ресурси.

България е на прага на едно от най-мащабните преструктурирания на енергийния си сектор. Министерството на околната среда и водите постави на обществено обсъждане Доклада за екологична оценка на Плана за определяне на приоритетни зони за развитие на вятърни електроцентрали. Документът е ключов елемент от изпълнението на европейската Директива RED III и от усилията на България да ускори изграждането на възобновяеми енергийни мощности, като същевременно намали административните бариери и екологичните конфликти. Българският план определя 25 сухоземни приоритетни зони в 19 области на страната с общ потенциал за присъединяване на нови мощности от 2078 MW. Те са подбрани чрез пространствен анализ, който комбинира два основни критерия – наличие на достатъчен ветрови ресурс (средна скорост на вятъра над 5.5 м/с) и възможност за свързване към електропреносната мрежа - близост до инфраструктура на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Проектът обхваща сухоземни терени с обща площ над 11 000 кв. км, като по-голямата част от тях са съсредоточени в Северозападна и Централна Северна България. Областите, в които попадат части от тези 25 зони, включват Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Разград, Стара Загора, Сливен, София-област, София (столична), Перник, Кюстендил. В момента изграждането на вятърен парк в България може да отнеме между три и пет години само за преминаване през различните разрешителни режими. Новият план предвижда проектите в приоритетните зони да преминават през съкратени процедури, като целият процес трябва да приключва в рамките на максимум 12 месеца, a проектите ще получават приоритет при присъединяване към мрежата.

За трета поредна година през 2025 г. продажбите на лекарства с рецепта и без рецепта в България отчитат двуцифрен ръст. Той е 11.03% спрямо предишната година и достига 3.89 млрд. евро, коментира Александра Боско, генерален мениджър за Румъния, България и Молдова на глобалната анализаторска компания IQVIA. Лекарствата по лекарско предписание остават основният двигател на пазара, докато сегментите без рецепта осигуряват стабилен принос. Пазарът на лекарства по лекарско предписание през 2025 г. достига 2.99 млрд. евро. Болничният сегмент формира 36% от общата стойност и нараства с 14%, докато продажбите в аптечната мрежа се увеличават с 12% на годишна база. Най‑силна динамика в аптечния канал показват антидиабетните терапии, които нарастват с над 33% спрямо предходната година, подкрепени от устойчив интерес към антикоагулантите и инхибиторите на интерлевкини, показва анализът на IQVIA. В болничния сектор двигател на растежа остават онкологичните лекарства, които добавят близо 97 млн. евро към пазара спрямо 2024 г. Пазарът на лекарства без рецепта (OTC) достига 0.9 млрд. евро, като отчита ръст 5.7%. Развитието се движи основно от продукти за всекидневни здравни нужди - обезболяващи, средства срещу настинка и грип и пробиотици, които остават сред най‑търсените от потребителите. В рамките на OTC сегмента продажбите на регистрираните лекарства нарастват с 3.17% и генерират над 430 млн. евро в стойност. Сегментът на хранителните добавки продължава да бележи ръст, но този път той е едноцифрен - 8.1%, като пазарът бележи продажби над 475 млн. евро. За втора поредна година американската Merck Sharp & Dohme (MSD) е лидер по продажби в сектора. На второ място за втора поредна година е AstraZeneca. Швейцарската Roche отстъпва третото си място на Swixx Biopharma и през 2025 г. е четвърта. На пето място сред иновативните корпорации или компаниите, които ги представляват, е швейцарската Novartis. Сред петте водещи компании по продажба на лекарства без рецепта в стойност лидерите са Stada, Teva и "Софарма". Според анализа на IQVIA пазарът на търговците на едро остава сравнително непроменен. Четирите най‑големи дистрибутора - "Фьоникс фарма", "Софарма трейдинг", "Стинг" и "Фармнет", продължават да доминират сектора, като държат около 80% от доставките на лекарства със и без рецепта в болничния и аптечния канал. Концентрацията е още по‑изразена в аптечния сегмент, където техният дял надхвърля 90%. "Стинг" запазва лидерската си позиция в аптечния канал с пазарен дял 29.42%, докато болничният канал остава по‑фрагментиран и "Софарма трейдинг" се утвърждава като водещ играч с пазарен дял 22.3%. През последните пет години аптечната мрежа в страната постепенно се разширява, като общият брой обекти се увеличава с 5.5%, става ясно от анализа на IQVIA. Така наречените "независими" аптеки, собственост на магистър-фармацевти и участници в малки или никакви вериги, запазват значимо присъствие и през 2025 г., като формират близо 51% от всички обекти. В същото време големите вериги с повече от 50 аптеки извършват над 45% от комбинираните продажби на лекарства с рецепта и регистрирани продукти без рецепта, което е ясен знак за продължаваща консолидация сред водещите пазарни играчи.

Българската народна банка (БНБ) извърши превод към Министерството на финансите в полза на държавния бюджет на Република България в размер на 281 милиона евро. Преводът е извършен в съответствие със Закона за БНБ и е за сметка на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ за 2025 година.

Два са кандидатите, които искат да участват в сондажите на газовото хранилище в Чирен - това са "Проучване и добив на нефт и газ" и обединението "Хюстън Чирен 2026". Крайният срок за подаване на документите изтече в края на май, а бюджетът на обществената поръчка е 55.9 млн. евро без ДДС. Първият от участниците - "Проучване и добив на нефт и газ", е част от групата на "Химимпорт". Обединението "Хюстън Чирен 2026" пък включва българската "Интерконекта", румънската "Хабау", която участва в част от Вертикалния газов коридор, както и още една румънска компания - "Фораж Сонде", която е специализирана в сондажи и предоставяне на технически услуги в нефтения и газовия сектор. "Интерконкета" е собственост на на Камелия Таскова, близка до Христо Ковачки, а по-малък дял има и казахстанецът Орифиан Шадиев. Таскова е едноличен собственик и на "Хидро пауър ютилитис" - друга компания, гравитираща около групата на бизнесмена. Поръчката е за изграждането на няколко подземни съоръжения - три нови експлоатационни сондажа и евентуално още три като опция, като всички те касаят разширение на капацитета на "Чирен". Критерият за оценка ще бъде икономически най-изгодна оферта на база съотношение качество/цена. Най-много точки ще носи именно изпълнението на отделните сондажни етапи, а най-малко - срокът по част от дейностите. За дейностите по цялата поръчка той е не по-малко от 240 и не повече от 300 календарни дни. Предишната поръчка бе прекратена заради нередности в подадените оферти през м.г., което доведе и до спирането на самия търг. Освен "Проучване и добив на нефт и газ" тогава в процедурата участваха обединенията "Дивиком Тексас дрилинг 2025" (СА.И.Е, свързвана с Христо Ковачки) и "Енергико Хюстън дрилинг" (свързано с един от бившите шефове на "Булгартрансгаз" - Иван Дреновички). Обявяването на търга сега идва, след като Върховният административен съд отхвърли жалбите на два от кандидатите срещу отстраняването им и спирането на поръчката. Макар и съпроводено със скандали, разширението на газовото хранилище "Чирен" остава ключово. Проекта за разширението започваме отново с 3+3 сондажа и при правилното им прокарване ще се постигне увеличен капацитет до 850 млн. куб.м (при годишно потребление около 3 млрд. куб.м - бел. авт.). Това би позволило покупката и съхраняването на по-големи количества газ на конкурентни цени и използването им, когато суровината поскъпне на международните пазари.

Pwrteams, дъщерната компания на Nortal, специализирана в предоставянето на IT аутосорсинг услуги, започва да оперира под името Nortal. В България компанията развива дейността си от 2007 г. и до скоро бе позната като Questers. През 2023 г. Nortal придоби Questers, а впоследствие българското дружество започна да функционира като Pwrteams. Екипът на компанията у нас наброява над 300 човека. Pwrteams работи с клиенти в Европа и Северна Америка, сред които компании като News UK, Funding Circle и TUI, и разполага с глобален екип от над 750 специалисти в България, Украйна, Полша, Сърбия, Литва, Естония и Латинска Америка. Nortal е международна технологична компания с над 25 години опит в реализирането на мащабни дигитални проекти за правителства, здравни институции и водещи международни бизнеси. Компанията има над 2 700 експерти по света в 30 офиса в Европа, региона на Персийския залив, Латинска и Северна Америка.

Габровската млекопреработвателна фирма "ЕлВи", собственост на Веселин Кръстев и Илиан Дянков, произвежда около 60 тона кисело и 20 тона прясно мляко на ден с марките "Боженци", "Тертер" и "Булгареа" и отчита около 30 млн. евро приходи за 2025 г. През 1998 г. швейцарската фондация ФАЕЛ отпуска на предприемачите заем, с който те купуват оборудване за производство на кашкавал. Началото на собствен земеделски бизнес се поставя през 2003 г. - те купуват земя, а в стара сграда, която е наследство от някогашно ТКЗС (или трудово кооперативно земеделско стопанство), започват да отглеждат около 60 - 70 крави. Производството на "Боженци" започва през 2005 г., това е и началото на спор с Патентното ведомство, който забавя регистрацията на марката. Сагата приключва едва през 2011 г., като през това време Кръстев и Дянков са принудени да водят битка на още един фронт. Дистрибуторът "Герма-95" прави опит да регистрира за себе си марката "Боженци" и дори за известен период от време предлага "двойници" в търговската мрежа - млечни продукти "Боженци" с идентична визия на произвежданите от габровската фирма. КЗК обаче нареди клонингът да спре и го глоби за имитация на бранд. През 2006 г. компанията изгражда модерен цех за кисело мляко, за да гарантира производство на продукти с постоянно добро качество. Продажбите се разширяват и в региона на Велико Търново и София, а "Боженци" става позната марка в цялата страна. Година по-късно съдружниците купуват от холдинга "Фикосота" марките за кисело мляко, кашкавал и сирене "Тертер" и "Булгареа", които са в най-високия ценови сегмент. Започват производството им, променят опаковките, предлагат по-големи грамажи на по-ниски цени, влагат средства за маркетинг и реклама. Бизнесът се преобразява със строителство на съвременна сграда за животните и последващо разширение на кравефермата. По това време съдружниците вече разполагат с 6000 декара земеделски площи и отглеждат над 800 крави на фона на класическа музика, с водно охлаждане през лятото, свободно движение, матраци, топки за игра. Животните позволяват на съдружниците да построят инсталация за биогаз, в която инвестират 2.5 млн. евро. Тя осигурява енергийна независимост на фирмата и възможност на собствениците да продават излишната електроенергия в системата на EON. Инсталацията обработва между 60 и 70 тона биоразградими отпадъци дневно, включително тор и отпадна храна от фермата, както и суроватка от производството на сирене и кашкавал. Излишната биомаса се използва като тор за подхранване на земеделските площи. През 2023 г. "ЕлВи" вече има и фотоволтаична инсталация за собствени нужди със 700 кВтч инсталирана мощност, а година по-късно - и собствена пречиствателна станция. Най-новата инвестиция на компанията е от миналата година - 2.2 млн. евро за модерна линия за пастьоризирано прясно мляко в бутилки с капацитет 6000 литра на час. От собствената кравеферма фирмата си доставя 12 тона мляко на ден, но има нужда от 70 - 75 тона суровина дневно. "ЕлВи" продава и зад граница с марката "Боженци", основно за балканската диаспора. Във фирмата вече има робот, който подрежда киселото мляко върху палет. На дневен ред е строителството на склад за консумативи, разположен на 2000 квадратни метра, чиято прогнозна стойност е 1.5 млн. евро. До 36 месеца трябва да приключи и изграждането на нова линия за кисело мляко с инвестиция два милиона евро, в плановете влиза и нов цех за сирене с напълно автоматизирани производствени процеси.

Атанас Бостанджиев направи нова стъпка към придобиването на "Левски", след като от компанията на бизнесмена "София Кепитъл" (в процес на учредяване) ("Придобиващо предприятие") са изпратили съобщение до КЗК относно придобиването на футболния клуб и дъщерните му дружества "Стадион Георги Аспарухов" и "Спорт Маркетинг" ЕООД. "София Кепитъл" АД, действащо чрез учредителите си Джемкорп Съб Холдингс Лимитед (Gemcorp Sub Holdings Limited), дружество, учредено и съществуващо съгласно законодателството на Абу Даби Глобал Маркет, Обединени арабски емирства и Джемкорп Емплоймънт Сървисис Лимитед, дружество, регистрирано съгласно законодателството на Англия и Уелс е заявило намерение да осъществи концентрация чрез придобиване на пряк контрол върху „Професионален футболен клуб Левски“ АД, („Придобивано предприятие“) и непряк контрол върху дъщерните му дружества „Стадион Георги Аспарухов“ ЕАД, , и „Спорт Маркетинг“ ЕООД. Бостанджиев е създател на Джемкорп Съб Холдингс Лимитед. През пролетта той пое ангажимент за инвестиции в спортно-техническото развитие на първия отбор и в разширяването и подобряването на инфраструктурата, свързана с развитието на детско-юношеския футбол, и други ключови за клуба направления. Бостанджиев обеща и изграждането на нов стадион, като според него такъв тип съоръжение ще е в диапазона 110-130 млн. евро. След като собствеността на шампионите бъде сменена, Наско Сираков остава президент, но няма да има дялове в дружеството.

На заседанието си от 2.6.2026 г. КФН реши: 3. Одобрява изменения и допълнения в Правилниците за организацията и дейността на Универсален пенсионен фонд „ЛЕВ ИНС ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ“, Професионален пенсионен фонд „ЛЕВ ИНС ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ“ и на Доброволен пенсионен фонд „ЛЕВ ИНС ПЕНСИОННО ОСИГУРЯВАНЕ“. 4. Вписва емисия акции, издадена от „Смарт Органик“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 490 729 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 0,51 евро всяка, с ISIN код BG1100005153. 5. Отписва емисия облигации, издадена от „Черноморски Холдинг“ АД, гр. Бургас, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 20 000 000 лева, разпределени в 20 000 броя обикновени, лихвоносни, безналични, поименни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална и емисионна стойност на една облигация в размер на 1 000 лева всяка, с ISIN код BG2100006191.

tbi bank ще упражни правото си на предсрочно изкупуване на емисия облигации в размер на 10 млн. евро, издадена през юни 2023 г. (с падеж през юни 2027 г., 9.0% годишна лихва), след като вече получи всички необходими регулаторни одобрения и обяви решението си миналия месец. Трансакцията ще се осъществи на 9 юни тази година, като инвеститорите ще получат и натрупаната до този момент доходност. С това се отбелязва края на първата емисия MREL облигации за професионални инвеститори. През последните пет години tbi bank се утвърди като лидер на пазара на публични облигации в България с набрани близо 150 млн. евро. В това число влиза и най-голямата емисия MREL облигации, издавана на българския пазар (на стойност 60 млн. евро, 3-годишен падеж, 7% годишна лихва).

 Инфлацията в еврозоната достига 3,2 на сто през май на годишна основа, което е максимум за показателя от септември 2023 г., сочат най-новите предварителни данни на Евростат за динамиката на потребителските цени в еврозоната. През април потребителските цени в страните от еврозоната се покачиха с 3 на сто. Отнесено към предходния месец, през май инфлацията във валутната зона е 0,1 на сто. В България потребителските цени през миналия месец нарастват с 6,3 на сто, според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Това е най-големият темп на растеж на родните потребителски цени от септември 2023 г. Страните от еврозоната с най-голяма годишна инфлация през май са България, Литва (5,1 на сто) и Гърция (5 на сто). Месечната инфлация в България възлиза на 0,3 на сто. През април годишната инфлация в България се покачи рязко до 6 на сто, а месечната – до 1,8 на сто. Националният статистически институт (НСИ) съобщи, че индексът на потребителските цени (ИПЦ) в България се е увеличил с 7 на сто на годишна база през май, както и с 0,2 на сто спрямо предходния месец. 

Администрацията на американския президент Доналд Тръмп предприема сериозна промяна в търговската си политика, насочена към стимулиране на местната тежка индустрия. Белият дом обяви подписването на нова прокламация, която променя митническия режим за внос на стомана, алуминий, както и на ключови категории индустриално и селскостопанско оборудване. Мярката е част от по-широката икономическа стратегия на Вашингтон за насърчаване на производството в рамките на САЩ и привличане на нови инвестиции в промишления сектор. За разлика от досегашния чисто протекционистичен подход, новите правила въвеждат гъвкави облекчения за компании, които интегрират американски суровини в производствените си вериги. Новият режим залага конкретни параметри за облекчаване на търговския стокообмен с партньорите. Митата за определени видове селскостопанска и строителна техника, включително булдозери и мотокари, се намаляват от 25% на 15%, когато оборудването се внася от държави с действащи търговски споразумения със САЩ. В допълнение, чуждестранните производители ще могат да ползват силно занижена митническа ставка от 10%. Условието за тази преференция е внасяното капиталово оборудване да съдържа най-малко 85% стомана и алуминий, произведени и преработени в рамките на Съединените щати. Тези правила влизат в сила като временен инвестиционен стимул и ще останат активни до 31 декември 2027 г. Белият дом се стреми да генерира стабилно търсене на американски метали и да увеличи натовареността на местните металургични мощности, което да подкрепи предприятията и да разкрие нови работни места. От политическа гледна точка Вашингтон препотвърждава позицията си, че стоманодобивната и алуминиевата индустрия остават стратегически важни за националната сигурност на страната – аргумент, който беше в основата на защитните мита през последните години. С този ход екипът на Тръмп прави опит да балансира по тънка линия между защитата на местните производители на суровини и запазването на конкурентоспособността на щатските компании, които разчитат на вносни машини. Очакванията са мерките да привлекат дългосрочни капитали в преработката на метали, които са критични за автомобилния, строителния и отбранителния сектор на САЩ.

Турция, България, Грузия и Азербайджан работят по създаването на регионален електроенергиен коридор, който да пренася електроенергия от Кавказ към Европа. Проектът ще разшири сътрудничеството между държавите отвъд петрола и природния газ, като постави акцент върху търговията с електроенергия и развитието на зелена енергийна инфраструктура. Планът предвижда изграждането на трансгранична мрежа, която да улесни обмена на електроенергия между страните и да подпомогне интеграцията на възобновяемите енергийни източници. „Ще създадем електроенергийната версия на TANAP“, заяви Байрактар, правейки паралел с Трансанадолския газопровод, който доставя азербайджански природен газ към Европа през Турция. Спорд турският президент Реджеп Тайип Ердоган инициативата за пренос и търговия със зелена електроенергия с участието на Турция, Азербайджан, Грузия и България ще допринесе за по-голяма енергийна сигурност и по-тясно регионално сътрудничество.