На 1,901 млрд. евро възлизат преките чуждестранни инвестиции в България за първите три месеца на 2026 година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Положителният нетен поток на преките инвестиции е по-голям с 1,49 млрд. евро спрямо същия период на миналата година. За сравнение, към края на март 2025 година нетният поток на преките чуждестранни вложения в страната е бил положителен в размер на 411,4 млн. евро. През месец март тази година нетният поток на преките инвестиции е положителен в размер на 631,5 млн. евро при отрицателен поток от 20,3 млн. евро през същия месец на 2025 година. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари - март 2026 г. са от Люксембург (137,7 млн. евро), Швейцария (129 млн. евро) и Нидерландия (87,8 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци - към Малта (31,2 млн. евро) и Полша (10,9 млн. евро). Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 1,2 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 2,9 млн. евро за януари - март 2025 г. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 259,9 млн. евро за януари - март 2026 г. Той е по-голям с 342,6 млн. евро от този за януари - март 2025 г., който е отрицателен в размер на 82,7 млн. евро. По предварителни данни, статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 765,8 млн. евро, при положителна стойност от 370,7 млн. евро за януари - март 2025 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 876,2 млн. евро, при положителна стойност от 123,4 млн. евро за януари - март 2025 г. Нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - март 2026 г. е отрицателен и възлиза на 14 млн. евро (0.01 процента от БВП), при отрицателна стойност от 20 млн. евро (0,02 процента от БВП) за същия период на предходната година. През март 2026 г. нетният поток е отрицателен и възлиза на 109,6 млн. евро, при отрицателна стойност от 77,4 млн. евро за март 2025 година.

България неочаквано се озова на върха в световната енергетика при батериите за съхранение на ток. Актуалните данни на ENTSO-E (европейската мрежа на преносните оператори) показват, че към момента България разполага с 3318 MW инсталирани мощности за съхранение и приблизителен капацитет над 8.6 GWh. По информация от ЕСО обаче действащите батерии вече са 3432 MW (към 20 май). В абсолютна стойност на инсталираните мрежови мощности за съхранение на ток (без домашни батерии) България е на първо място в Европа, а спрямо размера на електроенергийната система, икономиката и населението страната е безспорен световен лидер към момента, изпреварвайки Китай, САЩ или Австралия. На практика батериите са вече над 16% от всички инсталирани мощности в страната, а почти целият този капацитет е в големи мрежови системи, не в домашни батерии, както например е в Германия. България е първа в света и по другите ключови относителни показатели: 26.1 MW батерии на 1 млрд. долара БВП, 534 MW на 1 млн. души и над 46% спрямо инсталираните соларни и вятърни мощности. Китай може и да има 136 GW инсталирани батерии, но при мащаба на китайската система това е едва около 3.5% от всички мощности и само 6.9 MW на 1 млрд. долара БВП. САЩ са другият абсолютен гигант. Към март 2026 г. utility-scale (мрежовите) батериите в страната са около 46.7 GW при електроенергийна система с над 1380 GW инсталирани мощности и икономика над 30 трилиона долара. Относително САЩ са далеч зад България - около 3.4% storage дял от мощностите и 1.5 MW на 1 млрд. долара БВП. Германия има около 14 GW батерии, които обаче са буквално нищо на фона на цялата енергийна система на страната. Германският пазар има огромен домашен сегмент, който е около 80% от отчетените системи за съхранение, което обаче не играе нужната системна роля за пазарно балансиране. Но истинската причина батериите да избухнат точно в България е комбинацията от няколко неща, които се случиха едновременно. Първо, соларният бум през предишните няколко години създаде проблем, който вече не можеше да се игнорира. В слънчевите часове системата започна да има твърде много евтина енергия, понякога на нулеви или отрицателни цени. Вечер, когато слънцето изчезва, цената на тока отново тръгва нагоре. Точно между тези две точки се появи бизнес моделът на батериите, който по същество съхранява излишна енергия, за да я върне в мрежата, когато има нужда от нея. Второ, много от инвеститорите вече имаха терени, присъединяване, соларни активи, търговски екипи и достъп до финансиране. В този смисъл за тях батерията не беше екзотична технология, а следващият логичен актив в портфейла. При падащи цени на оборудването и силна конкуренция между доставчиците решението стана бързо: който първи изгради storage, първи ще вземе спреда между евтиния обед и скъпата вечер. Трето, българският модел остана по-пазарен от много други европейски схеми. Италия например върви към дългосрочни търгове и гарантирани приходи. В България основната логика е търговска: батерията печели от търговия, балансиране, оптимизация на портфейла и все повече от системни услуги. Това прави бума по-рисков, но и по-бърз. И четвърто - процедурите за самите батерии се оказаха по-бързи от процедурите за други големи енергийни активи. Буквално за няколко месеца системите за съхранение на ток могат да се изградят, присъединят и въведат в търговска експлоатация. Резултатът от всичко това се видя още в доклада на SolarPower Europe, където България зае трета позиция в ЕС по новоинсталиран капацитет за съхранение на енергия в батерии, като за 2025 г. е стигнала до 2500 MWh, започвайки от около 200 MWh до 2024 г. - ръст с над 1100%. Данните само за първите 4 месеца на 2026 г. показват нов ръст с 35%, а очакванията до края на годината са за общо близо 5000 MW инсталирана мощност в батерии.

29 млн. евро безвъзмездна помощ от Механизма за свързване на Европа ще получи Електроенергийния системен оператор за инвестиции в електропреносната мрежа на България. Те са по съвестния с румънската страна проект „CARMEN: Интелигентни мрежи, увеличаващи ВЕИ и взаимосвързаността в района на Югоизточна Европа". На българска територия ще бъдат реализирани инвестиции от над 59 млн. евро, от които 50% е безвъзмездното европейско финансиране. Проектът CARMEN се изпълнява от ЕСО, оператора на електроразпределителна мрежа в Румъния - "Делгаз" и румънския електропреносен оператор "Транселектрика". Общият бюджет на проекта е близо 208 млн. евро, от които 50 на сто е безвъзмездната помощ. По проекта на българска територия се предвижда до края на 2032 година реконструкция, разширяване и въвеждане на системи за автоматизирано управление в подстанциите „Добруджа", „Варна", „Горна Оряховица", „Мизия" и „Балкан", изграждане на пасивни оптични пръстени за телекомуникационна мрежа на въздушни линии с обща дължина над 1100 км, включително на две от междусистемните връзки с Румъния - 400 киловолта далекопровод „Дружба" и 400 киловолтова линия „Съединение", както и изграждане на активни оптични телекомуникационни пръстени на всички подстанции, управлявани от ЕСО. Проектът „CARMEN: Интелигентни мрежи, увеличаващи ВЕИ и взаимосвързаността в района на Югоизточна Европа" е част от Проект от общ интерес CARMEN, който в края на 2025 г. беше включен във втория списък на ЕК с приоритетни европейски проекти за развитие на трансевропейската енергийна инфраструктура.

Британската Inchcape придобива "Силвър Стар", дистрибутор на Mercedes-Benz и Daimler Truck. Покупката включва както вносителя, така и дистрибуторските центрове в София, Пловдив, Варна и Бургас. Inchcape е водещ независим дистрибутор с присъствие на над 40 пазара в света. Освен това, тя има бизнес у нас още от 1996 г., като в момента представлява марките Toyota и Lexus като едноличен собственик на капитала на "ТМ Ауто". Глобалните приходи за 2025 г. са 9,1 милиарда британски паунда, а печалбата преди данъци е 443 милиона паунда. "Силвър Стар" съществува у нас от 2017 г., като в бизнесите с продажба и обслужване на леки, лекотоварни и товарни автомобили и автобуси са ангажирани над 500 служители. Те са доставили над 20 000 нови и употребявани возила Mercedes-Benz и Daimler Truck. Действителен собственик е саудитският бизнесмен Халед Ахмед Джуфали. Сделката подлежи на регулаторно одобрение.

Концесионерът на летище София "СОФ кънект" спечели търга за управлението на столичната аерогара с един основен ангажимент - да изгради нов Терминал 3. Строителството му трябва да започне до броени месеци и трябва да заработи до 19 април 2031 г. А целта е увеличение на годишния капацитет за обслужване на пътници от 7 на 20 милиона. "СОФ кънект" влезе оперативно на летището преди пет години. Инвестицията за целия период на концесията от 35 години трябва да достигне 600 млн. евро. Сега "СОФ кънект" (SOF Connect) стигна и до финансовата част от задачата, като организира финансиране за около 450 млн. евро. Ресурсът е набиран чрез комбинация от банкови кредити и облигационна емисия с 22-годишен падеж. Облигациите за 180 млн. евро са листнати на Euronext Dublin, като финансирането ще се ползва на три транша до 2031 г. Сега е взет първият - облигационният, с който се покриват стари задължения. После явно ще се усвоят и банковите заеми, които ще са основно за новия терминал и ремонта на сегашния Терминал 2. Във финансирането участват 11 международни финансови групи, сред които Европейската банка за възстановяване и развитие - EBRD, Allianz Group, Alpha Bank, M&G Investment, National Bank of Greece, Уникредит Булбанк и др.. От Европейската банка за възстановяване и развитие съобщиха, че са записали общо 50 млн. евро в две емисии старши облигации, издадени от SOF Connect, като част от финансовия пакет от 450 млн. евро. "СОФ кънект" е собственост на френския инфраструктурен инвеститор Meridiam, управляващо дружество, специализирано в развитието, финансирането и управлението на инфраструктурни публично-частни партньорства и съществуващ клиент на EBRD. Банката е и миноритарен акционер в летището чрез участието си в инвестиционни структури на Meridiam. През април се случва лека промяна в структурата на собствеността на "СОФ кънект" и компанията вече е еднолична собственост на Meridiam Eastern Europe Investments SAS, като до преди това с по 0.01% участват още две дружества на групата - Meridiam Infrastructure Europe III S.L.P и Meridiam Investments SAS. Базираната в Лондон компания M&G също инвестира 70 млн. евро в SOF Connect. M&G е един от най-големите инвеститори в дългове на летища с около 1.1 млрд. британски лири дълг, държан в летищни оператори в световен мащаб. Средствата ще се ползват за рефинансиране и за инвестиции. Обезпечените облигации са на стойност 180 млн. евро с доходност 5.502% с падеж 2048 г. Книжата носят лихва от 12 май 2026 г. Финансовите пасиви на дружеството към края на 2025 г. показват банкови заеми 340 млн. лв. (174 млн. евро). Сред кредиторите са EBRD, Black Sea Trade and Development Bank, Kommunalkredit Austria AG, Societe Generale, Уникредит Булбанк, Банка ДСК. "СОФ кънект" изпълни ангажиментите си по първия петгодишен инвестиционен план (2021 - 2025 г.) с инвестиции в размер на над 91.5 млн. евро. Инвестициите включваха изграждането на нови открити паркинги, основен ремонт на многоетажния паркинг на Терминал 2, рехабилитационни дейности на летището, модернизация на горивния парк, текущи работи, свързани с подмяната на системата за обработка на багаж на Терминал 2, нови търговски обекти и надграждане на информационно-комуникационните системи и инфраструктура. В следващите пет години по втория петгодишен план минималният ангажимент е за 183.1 млн. евро инвестиции за периода 2026 - 2030 г. За Терминал 3 беше обявено, че ще струва 230 млн. евро, като още 25 млн. евро допълнително се предвиждаха за оборудване. Техническият проект за Терминал 3 вече е изготвен, като се очаква разрешението за строеж да бъде издадено през лятото на 2026 г.

Предстои разширяване на дейността на „КРЕ“ ЕООД – дъщерна фирма на най-големия производител на медицински изделия в Средния изток. Производствената база на дружеството се намира в село Катунци, община Сандански, където към момента работят 117 души. Предстои откриване на нови работни места, развитие на производствения капацитет и допълнителни възможности за местната икономика. След успешно преминат одит и сключени договори с международни компании от САЩ, дружеството надгражда своето присъствие в региона и затвърждава ролята си на значим работодател в община Сандански.

Базираната в Каварна компания Diamatix се утвърждава като ключов играч в киберсигурността, предлагайки денонощен мониторинг за малки и средни фирми. Екипът от 23 специалисти управлява заплахи за клиенти от отбранителния сектор до международни холдинги в Европа, САЩ и Австралия. Компанията е ключов играч в екосистемата на управляваните услуги (Managed Services), т.е. управлявана услуга за откриване на зловредни атаки и навременна реакция. С нея тя се стреми да помогне на малките и средните доставчици на IT услуги да защитят клиентите си. Основната услуга MDR е насочена към доставчиците на управлявани услуги (MSP), които често се сблъскват с редица въпроси от клиенти по отношения на сигурността на своите системи и данни, но нямат ресурса да изградят собствен оперативен център за сигурност (SOC). Изграждането на вътрешен SOC е непосилно скъпо за повечето компании извън банковия и телеком сектора. Diamatix решава този проблем, като предлага киберсигурността като компонент, който може да бъде добавен с "един клик" от маркетплейс платформа (като тази на партньорите им от Acronis). От 2022 г. Diamatix разполага с денонощен оперативен център с екипи на смени, базиран изцяло в Каварна. Услугата на Diamatix е интегрирана с водещи вендори и събира данни не само от крайни устройства, но и от облачни среди като Google Workspace и Microsoft 365, както и от бекъп системи. Предстои и преместване в нов, по-модерен офис с 500 кв.м площ в Каварна, изграден по най-високите технологични стандарти. Освен това компанията активно внедрява DevOps процеси за пълна автоматизация. За последното тримесечие на 2026 г. е планиран стартът на проект за AI SOC Analyst - вътрешно разработена система, която ще филтрира фалшивите аларми и ще позволи още по-голямо мащабиране на услугите.

На заседанието си от 21.5.2026 г- КФН реши: 1. Одобрява представените промени в устава на „Варвара термал вилидж“ АДСИЦ. 2. Одобрява Деница Кукушева, Десислава Иванова и Антония Видинлиева за членове на съвета на директорите на „Премиер Фонд“ АДСИЦ. 3. Издава одобрение на „Българска фондова борса“ АД на изменения и допълнения в правилника за дейността на регулирания пазар. 4. Изпраща писмо до управляващо дружество „Състейнабъл Асет Мениджмънт“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд.

От неразпределената печалба за минали години на Кораборемонтен завод „Одесос“ АД – Варна за дивидент се разпределена сумата от 2 346 568 евро бруто, или по 4 евро бруто за акция. Решението е гласувано от редовното общо събрание на акционерите, проведено на 21 май. Одобрени са и промени в управление на дружеството. За нов член на борда на Кораборемонтен завод „Одесос“ е избран Владислав Златков Бакалов с мандат до изтичане мандата на настоящия съвет на дружеството. Кораборемонтният завод „Одесос“ АД – Варна плати дивидент от по 10 лева на акция от нетната печалба за 2024 година. Притежателите на такива книжа си разпределиха сумата от 5 866 420 лева от положителния финансов резултат.

Българският доставчик на IT решения и инфраструктура "Телелинк Бизнес Сървисис Груп" (TBS) планира да придобие мажоритарни дялове в 5 дружества в чужбина. Става дума за придобиването на 100% от британска компания, както и от три дружества под общ контрол, регистрирани в Румъния. Освен това TBS ще има 51% дял в шведска фирма. Оценката на ръководството е, че общата сума за сделките ще е до 42,3 милиона евро, от които първоначалните плащания ще са 33,6 милиона евро, а останалите ще са в периода до 2029 г.Всяко от дружествата се занимава с препродажба на продукти и предоставяне на услуги по консултиране, внедряване и поддръжка на IT системи. Те имат технологични специализации в сфери като частните комуникационни мрежи, центровете за данни, облачните решения, CRM и ERP системите, автоматизацията и изкуствения интелект. Клиентите им са предимно корпоративни - както на домашните пазари, така и в чужбина. Общите им приходи за 2025-а са 28,8 милиона евро при печалба преди лихви, данъци и амортизации от общо 4,7 милиона евро. "Телелинк Бизнес Сървисис" у нас имат над 330 служители и приходи от дейността над 163 милиона лева за 2024-а при почти 13 милиона лева печалба. Групата интензивно се развива и чрез придобивания навън. През 2024 г. тя купи хърватската Sedam IT, а през 2025 г. - словенската Actual I.T.

Европейският съюз (ЕС) подготвя една от най-сериозните промени във финансовите разплащания през последните години, като ще забрани плащанията в брой над 10 000 евро при търговски сделки във всички държави членки от 10 юли 2027 г. Мярката е част от по-широката стратегия на ЕС за борба с прането на пари, укриването на данъци, финансирането на тероризма и организираната престъпност. Според европейските институции големите сделки в брой остават един от най-лесните начини за прикриване на незаконна дейност, тъй като са по-трудни за проследяване и контрол. Новите правила са заложени в Регламента за борба с прането на пари (ЕС 2024/1624), приет през 2024 г. като част от по-широк законодателен пакет. Въпреки че документът вече е публикуван в Официалния вестник на Европейския съюз, пълното му прилагане ще започне през лятото на 2027 г., за да могат правителствата, банките и бизнесът да се подготвят. Съгласно новите правила фирмите и професионалистите вече няма да могат да приемат или извършват плащания в брой над 10 000 евро. Всички транзакции над този праг ще трябва да се осъществяват чрез проследими методи на плащане, като банкови преводи, банкови карти или други електронни системи, които оставят цифрова следа. Според ЕС по-широкото използване на проследими разплащания ще засили контрола върху финансовите потоци и ще улесни институциите при откриването на подозрителни операции. Регламентът въвежда и по-строг контрол върху плащанията в брой между 3000 и 10 000 евро. В редица случаи ще се изисква идентификация на клиента, проверка на самоличността и водене на записи, с цел по-голяма прозрачност и по-ефективно откриване на потенциално незаконна дейност. Ограниченията няма да важат за частни транзакции между физически лица, когато те действат извън бизнес или професионална дейност. Това означава, че парите в брой няма да изчезнат напълно, но ролята им при големи търговски сделки ще бъде значително ограничена. Според Европейската комисия целта е създаването на единна регулаторна рамка в целия ЕС, която да премахне различията и „вратичките“, произтичащи от националните правила. Държавите членки ще запазят правото да въвеждат още по-ниски лимити, ако сметнат това за необходимо. Португалия, например, вече прилага по-строги ограничения и се счита за държава, до голяма степен съобразена с новия европейски подход. Очаква се мярката да предизвика сериозен дебат в Европа. Поддръжниците ѝ твърдят, че тя ще увеличи прозрачността и ще помогне за ограничаване на сивата икономика. Критиците обаче предупреждават, че подобни ограничения могат да отслабят финансовата поверителност и да ускорят постепенното изместване на парите в брой като средство за плащане.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) се е ускорил леко през първото тримесечие на 2026 г., показват предварителните оценки. Брутният вътрешен продукт на страните от ОИСР е нараснал с 0,4% в периода януари-март тази година в сравнение с 0,2% през предходното тримесечие. Данните показват смесена картина в рамките на 28-те държави членки, за които има информация - 20 от тях са отчели растеж, две са останали непроменени, а шест са регистрирали спад в икономическата активност. Сред страните от Групата на седемте (Г-7) икономическият растеж се е ускорил в Обединеното кралство и Съединените щати - съответно с 0,6 и 0,5% през първото тримесечие на 2026 г. в сравнение с растеж от 0,2 и 0,1% през предходните три месеца. Във Великобритания увеличението се дължи главно на по-високото частно и държавно потребление, докато в САЩ растежът е подкрепен от възстановяване на държавното потребление и износа, както и от увеличени инвестиции. За Япония ОИСР също отчита ускорение до 0,5% след растеж от 0,2% в периода октомври-декември 2025 г., а в Германия - по-слабо увеличение до 0,3% след растеж от 0,2%. В Канада икономиката се възстанови с растеж от 0,4% през първото тримесечие, обръщайки спад от 0,2% през предходното тримесечие. За Франция обаче ОИСР не отчита растеж през първото тримесечие, след като преди това регистрира растеж от 0,2%, тъй като по-ниското частно потребление, инвестиции и износ натежаха върху икономическата активност. В Италия растежът се забави до 0,1% през януари-март тази година в сравнение с ускорение от 0,3% през предходното тримесечие, тъй като вътрешното търсене отслабна. Сред останалите страни, за които има данни, най-висок тримесечен растеж е регистриран в Южна Корея - 1,7%, следвана от Финландия с 0,9% и Унгария и Швейцария - с растеж от 0,8% и за двете страни. За разлика от това, най-силен спад е регистриран в Ирландия - 2%, следвана от Израел и Мексико с намаление от 0,8% и за двете страни. На годишна база растежът на икономиките на страните от ОИСР се е увеличил с 1,8% през първото тримесечие в сравнение с 1,7% през предходното, четвърто тримесечие на 2025 г. Сред страните от Г-7 най-висок годишен растеж е регистриран в Съединените щати - 2,7%, а най-нисък в Германия - 0,3%.

Основният показател за инфлацията в Япония е нараснал с най-бавния си темп от четири години насам, тъй като правителството на страната продължава да облекчава разходите за живот, предава Bloomberg. Това създава сложна ситуация за Японската централна банка (ЯЦБ) по отношение на евентуално скорошно повишаване на лихвените проценти. Основният индекс на потребителските цени, който изключва пресните храни, се е повишил с 1,4% през април спрямо година по-рано, съобщи в петък Министерството на вътрешните работи. Резултатът е под всички прогнози в проучване на Bloomberg сред икономисти. Ако се изключат и енергийните цени, инфлацията е възлязла на 1,9% на годишна база - също под очакванията. Данните са повлияни от цените на преработените храни, които са се увеличили много по-бавно в сравнение с март. Таксите за частните гимназии са спаднали по-рязко, а поскъпването на дълготрайните стоки се е забавило. Разходите за енергоносители също са намалели, макар и с по-бавен темп от предходния месец. По-слабите данни обаче може да усложнят очакванията Японската централна банка (ЯЦБ) да повиши лихвите още следващия месец, въпреки че финансистите се опасяват, че инфлационният натиск може да се разпространи отвъд ефекта от енергийните цени, свързани с войната на САЩ и Израел в Иран. Собствените прогнози на ЯЦБ сочат, че инфлацията ще се ускори значително през финансовата година, започнала миналия месец.