Средната пенсия, която получава един пенсионер в България заедно с добавките, вече достига 560,13 евро, обяви Националният осигурителен институт. Това са данни за юли, след осъвременяването на пенсиите със 7,8% по швейцарското правило. В сравнение със същия месец на предходната година той е по-висок с 41,06 евро (7,9%). В сравнение с юни ръстът е 8,3%. Пенсионерите продължават да се увеличават и вече са 2 069 181 души, което е увеличение с 11 784 (0,6%) в сравнение с миналия юли. Разходите за пенсии са 7,655 млрд. евро за първите седем месеца на годината. Спрямо същия период на 2025 г. разходите за пенсии са с 694,7 млн. евро (10%) повече. Общо разходите на държавното обществено осигуряване заедно с обезщетенията и помощите са 8,597 млрд. евро, което е увеличение със 744,1 млн. евро (9,5%) спрямо същия период на миналата година. Приходите продължават да изпреварват по ръст разходите, но да са далеч от това да покриват разходите. Към юли те са 4,8 млрд. евро, което представлява ръст от 439,4 млн. евро (10,1%). Данъкоплатците са платили и 3,788 млрд. евро през бюджета за покриване на недостига във фондовете на ДОО.

Българският бизнес плаща около 2,81 евро/кг продуктова такса за индустриални батерии за съхранение на електроенергия, докато в Румъния сравнимата ставка е около 0,20 евро/кг. Това означава, че таксата у нас е приблизително 14 пъти по-висока. Според Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) тази разлика поставя българските компании в неконкурентна позиция и оскъпява инвестициите в системи за съхранение на електроенергия. В началото на 2024 г. България има почти нулев капацитет за съхранение на енергия, но само за около две години – до май 2026 г. – инсталираният капацитет скача до 8,6 GWh. Страната ни е с най-бързия темп на растеж в Европа и на едно от първите места в ЕС. Очакванията до края на 2026 г. са за около 5 000 MW инсталирана мощност в батерии и потенциал за още по-високи стойности в следващите години. От Асоциацията предлагат отделна такса от 0,30 евро/кг за индустриални литиево-йонни батерии, предназначени за стационарни системи. Тя трябва да се начислява само върху реалното тегло на батерийните клетки и модули, а не върху цялата инфраструктура – контейнери, инвертори, трансформатори, кабели, противопожарни и климатични системи и друго оборудване, както се предлага в последната проектонаредба за екотаксите. Второто искане на БАСЕЛ е реален контрол върху фирмите, които не декларират или не внасят дължимите такси за оборудване. При сигнал за фирма, която предлага електрическо и електронно оборудване, но не изпълнява задълженията си, РИОСВ трябва да извършва документална проверка. Така ще се ограничат компаниите, които не плащат и ще се увеличи събираемостта на дължимите екотакси. БАСЕЛ подкрепя новите правила при електрическо и електронно оборудване, но настоява те да бъдат справедливи: всеки да плаща според реалния отпадък от собствените си продукти, да се спре нелоялното избягване на такси и да се намалят продуктовите такси за фотоволтаици, инвертори и батерии. Министерство на околната среда и водите (МОСВ) публикува последните промени в Наредбата за държавните продуктови такси за електрическо и електронно оборудване на 17 август 2026 г., почти 3 месеца след крайния срок за нейното обсъждане. От БАСЕЛ допълват, че МОСВ е пропуснало батериите от последния вариант на наредбата и ги е оставило за промяна в бъдеще, без да се ангажира със срок. 

Активите на частните пенсионни фондове надхвърлиха 17 милиарда евро, сочат данните на Комисията за финансов надзор за първото полугодие. Те нарастват с над 1,2 млрд. евро в сравнение със същия период на миналата година. Над 4,1 млн. души са осигурени в най-масовите фондове - универсалните. В тях задължително се осигуряват родените след 1 януари 1960 година. Те имат средно по 3555 евро в индивидуалните си партиди. От Комисията за финансов надзор напомнят, че от следващата седмица - 1 септември, всеки може да избира с какъв риск да се управляват парите му. С най-голям дял в активите са универсалните пенсионни фондове – над 87 на сто, следвани от професионалните – малко над 6 процента и доброволните – с малко над 5 на сто. През първото полугодие постъпленията от осигурителни вноски във всички пенсионни фондове са 939 милиона евро, като нарастват с над 100 милиона евро спрямо същия период на миналата година. Хората, получаващи плащания от фондовете, са 47 800 души, от които 10 600 пенсионери, а останалите над 37 000 души - с разсрочени плащания. Това са хората, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2026-а от фондовете за извършване на плащания са изплатени 7 млн. евро за пенсии и близо 60 млн. разсрочени плащания.

Троян през последните години се превърна в индустриален център, който привлича инвестиции, разширява заводи и подготвя нови проекти. В подножието на Балкана се оформя икономическа зона, която движи града напред и променя профила му. През 2026 г. общината управлява бюджет от 58,5 млн. евро, от които над 30 млн. евро са насочени към инвестиции - най-големият инвестиционен ресурс в историята на Троян. Най-големият индустриален двигател е заводът на Teva Pharmaceuticals – глобален производствен център на Sudocrem. През 2023 г. компанията инвестира 15 млн. евро в ново производствено съоръжение, което увеличи капацитета до над 45 млн. опаковки годишно и разшири екипа до 300 служители . Гигантътът в текстилната индустрия „Калинел“ разширява производствените си мощности и е сред най-големите работодатели в региона. В района на Орешак се развива и „Фитофарма“, производител на хранителни добавки, който разширява производството си и увеличава износа. Индустриалната зона на Троян е проектирана като модерна територия за фабрики, логистични складове и обслужващи предприятия. Тя предлага пълна инженерна услуга, пътна и железопътна връзка и възможност за покупка или наем на индустриални площи. През 2026 г. общината подава концепция за интегрирани териториални инвестиции на стойност 13,1 млн. лева. Това е подготовка за нови инвеститори - компании, които търсят стабилна инфраструктура, квалифицирана работна сила и близост до централни транспортни коридори. С над 30 млн. евро инвестиционен бюджет за 2026 г. Троян планира разширяване на индустриалната зона, модернизация на пътната инфраструктура, нови производствени терени и подобряване на логистичната свързаност . Троян изгради и своя нов ритейл парк – модерен търговски комплекс, който промени градската динамика. Разположен на входа на града, той събира международни вериги, локални брандове и нови услуги, които досега липсваха в региона.

Едно инвестиционно намерение за изгаряне на преработен боклук (RDF) внесе смут сред общинските съветници от опозицията в Елин Пелин и предизвика протести на жителите на общината. Заради внушителното количество отпадъци, които фирмата "Он енерджи" планира да изгаря в инсталацията - 200 000 тона на година, се породиха подозрения, че сериозната инвестиция се прави, за да приема софийския боклук. Проектът, наречен с дългото име "Интегрирана система за кръгово енергийно и въглеродно оползотворяване и производство на електрическа енергия и е-метанол", предвижда на площ 72 дка да се изградят съоръженията за приемане и съхранение на RDF горивото, инсталациите за термичното им третиране, от които ще се получава газ, от който ще се произвежда електрическа енергия, както и е-метанол. В инвестиционното си намерение от фирмата заявяват, че технологията предвижда RDF-ът да не преминава през пълно изгаряне, а да се преобразува в газ. Частта, която остава като фракция, може да се използва в строителството след подходяща обработка. От дружеството инвеститор изчислиха, че инвестицията в съоръжението грубо ще бъде между 300 и 400 млн. евро. За целта от "Он енерджи" искат от община Елин Пелин да им учреди възмездно право на строеж върху терен, земеделска земя, частна общинска собственост от 72 дка, който се намира в землището на с. Равно поле. Според текста на проектоспоразумението срещу това освен таксата за правото на строеж общината ще бъде облекчена и откъм издаването на всички разрешителни, необходими за строителството и дейността на съоръжението, като например изготвянето на ОВОС, както и лиценза за производство на ток от КЕВР. Всички те ще се движат от дружеството. Освен това според документа общината няма задължение да изгради довеждащата инфраструктура до инсталацията. Документът предвижда общината да предостави на посочено от "Он енерджи" лице писмено пълномощно, което да го овласти пред държавните институции за изпълнението на дейностите по получаването на различните разрешителни. В проектоспоразумението има и още един любопитен текст, който дава възможност учреденото безсрочно право на строеж да е на "посочено от "Он енерджи" трето лице". Според кмета на Елин Пелин боклукът е 20 хил. тона на година. Евтимова не скри, че в плановете на дружеството влиза и изгаряне на генерирания RDF от завода за боклук в София, който е около 180 000 тона на година. Собственичка на "Он Енерджи" е Симона Проданова през дружеството "Он енерджи грийнпауър" ЕАД. В съвета на директорите му са Станислава Евтимова и Васил Проданов, които представиха проекта за изгаряне на RDF отпадъци пред местната власт и жителите на Елин Пелин. С Проданова и Евтимова са свъразни още две дружества, известни в сферата на оползотворяване на отпадъци, които имат инсинератори за изгаряне на битови и опасни отпадъци - както медицински, така и такива с животински произход, в Девня. Първата е собственичка на фирмата "ЕкоСейф", в което управителка е Евтимова. Дружеството има спечелени множество обществени поръчки за оползотворяване на отпадъци на Столичната община, община Варна, както и на "Булгартрансгаз" и Агенция "Митници". Евтимова е едноличен собственик на "ЕкоСоник". Самото дружество "Он енерджи" е с нулеви приходи за 2024 г., а сред фирмите, свързани със собствениците и управителите му, не се виждат такива с бизнес от мащаб, доближващ се до този на предложения проект.

Операторът на летище София „СОФ Кънект“ и световният лидер в областта на луксозните авиационни услуги Jetex сключиха договор за развитие и управление на VIP салона на столичния аеропорт. Това партньорство бележи навлизането на Jetex на пазара в Източна Европа и е част от стратегията за превръщането на София в модерен регионален авиационен център, съобщиха от компанията. Новият VIP салон, наречен Jetex Sofia, ще бъде разположен в западното крило на Терминал 1. Той ще разполага със самостоятелен вход и елегантно обзаведени салони, които ще предложат на пътниците отличителното за бранда гостоприемство и високо ниво на обслужване. Очаква се Jetex Sofia да посрещне над 30 000 пътници през 2027 г., като целта е те да се насладят на преживяване, сравнимо с летенето с частен самолет. Услугите ще бъдат съобразени с индивидуалните нужди на клиентите и ще включват: Персонализирано обслужване, Достъп за пътници от частната авиация и Премиум услуги за пътуващи с редовни авиокомпании. Jetex управлява глобална мрежа от над 40 частни терминала в ключови дестинации по света. Сред тях са градове, като Париж, Лондон, Истанбул, Милано, Абу Даби, Дубай, Маракеш и Сингапур.

„Параходство БМФ“ получи третия си нов кораб за тази година – 32 000-тонния бълкер „Стара планина“. Флагът на плавателния съд бе вдигнат в китайската корабостроителница Jiangsu Yangzi Xinfu Shipbuilding Co, По-рано през годината влязоха в експлоатация другите два кораба за превоз на насипни товари – „Хемус“ и „Средна гора“. Новопостроеният „Стара планина“ е петнадесетият (последен) от поръчаните от „Параходство БМФ“ бълкери от успешната в експлоатационно отношение серия „Ком“. Строителството на корабите от серията започна през 2021 г. и приключва през тази година. „Стара планина“ е третият с това име в историята на Параходството. Първият е 9423-тонен въглевоз, построен в Япония през 1964 г., и е в състава на компанията почти четири десетилетия. Вторият е 42 704-тонен кораб за насипни товари, построен в България, във Варна, през 2007 г. Той е в състава на БМФ до 2023 г., когато е продаден на друг корабособственик и продължава да плава под панамски флаг и под името SEMIHA-AHMET-M. Инвестиционната програма на „Параходство БМФ“ далеч не завършва с кораба „Стара планина“. В следващите три години се очакват 11 нови кораба.

Производителят на торове „Неохим“ АД възобновява работата си след летния годишен планов ремонт на съоръженията. На 21 август 2026 г. е пуснат цех "Азотна киселина". На 22 август е възобновена работата и на цех "Амониев нитрат", както и на турбогенераторната станция. Дружеството спря производствените мощности за планов ремонт в началото на юни. „Неохим“ отчете 64% ръст на индивидуалните приходи за полугодието на 2026 г. в сравнение с първата половина на 2025 г. до над 135,2 млн. евро в сравнение с близо 82,6 млн. евро. Компанията реализира печалба в размер на над 11 млн. евро към края на юни спрямо загуба за близо 3,3 млн. евро година по-рано. Акционерите на дружеството гласуваха дивидент в размер от 2 евро на акция бруто на редовното годишно общо събрание, проведено на 16 юни. Общият дивидент възлиза на 5,2 млн. евро.

Управителният съвет на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) реши да бъде предоставена извънредна помощ "де минимис" (de minimis) за 2026 г. в размер на общо 42,6 млн. евро за земеделски стопани в секторите „Животновъдство“ и „Растениевъдство“, съобщиха от Министерството на земеделието и храните. Средствата са предназначени за покриване на част от производствените разходи на фермерите за настоящата година. Подкрепа ще получат животновъди, отглеждащи крави и юници, биволи, овце майки, кози майки и пчелни семейства, а в сектор „Растениевъдство“ подпомагането обхваща производители на оранжерийна продукция, картофи, култивирани гъби, маслодайна роза и черупкови плодове като орехи, бадеми и лешници. Общият размер на помощите de minimis, предоставени от една държава членка на едно и също предприятие, не може да надхвърля 50 000 евро за период от три години. Предстои Министерството на земеделието и храните и Държавен фонд „Земеделие“ да изготвят указанията за предоставяне на помощта.

ЕБВР и партньорите ѝ излизат от инвестицията си в Graphwise в България. Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), Integral Capital Group, PortfoLion Capital Partners и Carpathian Partners подписаха обвързващо споразумение за продажба на своите дялове в Graphwise на Oakley Capital. Oakley Capital ще придобие мажоритарен дял в Graphwise и ще си партнира с основателите и управленския екип на компанията, за да подпомогне нейното продължаващо разширяване. Тази продажба представлява успешно излизане за ЕБВР след инвестицията ѝ в Ontotext през 2023 г. и отразява силния растеж и развитие на компанията през инвестиционния период. Тя също така демонстрира ролята, която инвестициите в дялово участие на ЕБВР могат да играят в подпомагането на иновативните компании да се разрастват, да укрепват управлението и да привличат нови инвеститори. Днес Graphwise се е утвърдила като водещ доставчик на софтуер, който помага на предприятията да организират, свързват и използват по-добре сложни данни, обслужвайки повече от 200 бизнес клиенти в световен мащаб. Чрез подобряване на начина, по който информацията е структурирана и достъпна, нейната технология позволява на бизнеса да генерира по-точни прозрения и да внедрява решения с изкуствен интелект по-ефективно. Основана в София през 2000 г., Ontotext е един от първите пионери в областта на технологията за графи на знанията, помагайки на предприятията да управляват и извличат стойност от големи обеми данни.

На 24.08.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомлениe от "Випом" АД уведомление от "Ю ЕС Корп" ЕООД за значително дялово участие във ВИПОМ АД.

Промишлената продукция на Европейския съюз е нараснала в парично изражение през 2025 г. след две поредни години на намаление. В номинално изражение стойността на реализираната промишлена продукция в ЕС е достигнала до 6,090 трилиона евро през 2025 г. спрямо 5,869 трилиона евро през 2024 г. Това отговаря на ръст с 2,9 на сто по постоянни цени, които биват коригирани спрямо инфлацията. През 2023 г. стойността на европейската промишлена продукция е намаляла с 1,5 на сто на годишна база, а през 2024 г. - с 1,9 на сто. Производството в промишлеността в ЕС е нараствала постепенно през всяка от годините в периода 2015–2018 г. През 2019 г. стойността на реализираната промишлена продукция е отбелязала леко намаление, а през 2020 г. рязък спад поради последиците от пандемията от КОВИД-19. През 2021 и 2022 г. обаче е отчетен ръст на производството във всички промишлени дейности. Най-голямото увеличение на продукцията като стойност сред петте най-големи групи производствени дейности през 2025 г. е отбелязала хранително-вкусовата промишленост, при която продукцията е с 3,8 на сто повече в парично изражение, отколкото през 2024 г., както и с 11,2 на сто над нивата от 2015 г. Произведените в ЕС машини и оборудване са били с второ по големина увеличение от 3,3 на сто, изпреварвайки моторните превозни средства, ремаркетата и полуремаркетата, които са нараснали с 0,6 на сто. В същото време произведените химикали и химически продукти, както и метални изделия (с изключение на машини и оборудване) са отбелязали леко намаление в сравнение с 2024 г. – с по 1,4 на сто. За периода 2015 – 2025 г. по-ниски парични обеми са отчетени единствено при производството на химикали и химически продукти и метални изделия (с изключение на машините и оборудването).

Венецуела отново държи нежелана титла. През годината до юли 2026 г. потребителските цени се повишиха с 579,96%, което в повечето медии се закръглява до 580%, според централната банка на страната, BCV. Тази цифра потвърждава страната като лидер по инфлация в Латинска Америка с голяма разлика. Тъй като BCV публикува данни само спорадично, независими наблюдатели като Observatorio Venezolano de Finanzas обикновено запълват празнините. Този път централната банка публикува месечни данни. Въпреки това анализаторите се отнасят с повишено внимание към всякакви официални числа, тъй като статистиката на Венецуела има дълга история на забавяне. Месечният скок разказва най-ярката история. Само през юли цените се повишиха с 19,9%, което е рязко ускорение спрямо темпото през юни. През първите седем месеца на 2026 г. натрупаната инфлация достигна 175,5%. Междувременно годишният темп вече беше близо 544% през юни, преди да се покачи отново. Така че тенденцията очевидно е възходяща, а не охлаждаща. След кратко забавяне по-рано през годината, числата се обърнаха стабилно нагоре. Аржентина, отдавна нарицателно за покачващи се цени, отчете годишна инфлация от близо 34% през юли 2026 г. Това оставя Аржентина на второ място в Латинска Америка с далечна разлика. Процентът на Венецуела е повече от петнадесет пъти по-висок, което е съвсем друга лига. Навсякъде в региона повечето страни са с едноцифрени или ниски двуцифрени числа. В резултат на това цифрата на Венецуела се откроява като изключително изключение. Основният двигател е валутата, която продължава да губи стойност. С понижаването на боливара спрямо долара, цената на почти всичко внесено се покачва заедно с него. Тъй като толкова много стоки са ценообразувани или обвързани с долари, по-слабият боливар директно се влива в магазините. След това домакинствата наблюдават как заплатите им купуват малко по-малко всяка седмица. Години на печатане на пари и ниско производство стоят зад тази тенденция. Въпреки това, неотдавнашното ускорение изненада много наблюдатели със своята скорост. За обикновените семейства математиката е брутална. Когато цените се повишат с близо 20% за един месец, заплатите, изплащани в боливари, се стопяват почти толкова бързо, колкото пристигат. В резултат на това много работници сега изискват плащане в долари, където могат. Тези, които не могат, са оставени да преследват разходите за живот, които никога не спират. The Rio Times

За близо четвърт век турската отбранителна индустрия се трансформира от сектор, зависим от чуждестранни технологии и производство по лиценз, в мощна индустрия с високо местно съдържание и значителен износ. Днес Турция разработва широк спектър от собствени платформи и системи, инвестира в ключови технологии и изнася продукти по целия свят. През 2002 г. в страната са функционирали едва 56 отбранителни компании, а броят на проектите е бил около 62. Днес компаниите са над 4500, а проектите – повече от 1400. Общият обем на проектите е нараснал от 5.5 млрд. долара през 2002 г. до над 100 млрд. долара днес. Износът на отбранителна и авиокосмическа продукция е скочил от едва 248 млн. долара до 10,05 млрд. долара през 2025 г. Само през първите седем месеца на 2026 г. доставките са за 5.79 млрд. долара, а на годишна база към юли достигат 11,2 млрд. долара. В момента Турция е 11-ият най-голям износител на отбранителна продукция в света и се доближава до първите 10. През голяма част от последните две десетилетия Анкара изразяваше недоволство от неспособността на западните си съюзници да предоставят достатъчно ефективни системи за защита срещу ракетни заплахи, въпреки че Турция е важен член на НАТО. Това подтикна страната да инвестира милиарди долари, за да се превърне от държава, силно зависима от вносно военно оборудване, в голям износител, чиито собствени системи вече покриват почти всички нужди на отбранителната ѝ индустрия. Разходите за научноизследователска и развойна дейност са се увеличили от 49 млн. долара през 2002 г. до над 3.5 млрд. долара, а делът на местното производство е нараснал от 20% до над 85%. Турският отбранителен сектор осигурява пряка заетост на над 100 000 души, като средната възраст на служителите е 34 години. Приходите на турската отбранителна и авиокосмическа индустрия са били около 1,1 млрд. долара през 2002 г., а през 2026 г. вече надхвърлят 20 млрд. долара. Турски отбранителни продукти се изнасят в около 185 държави, а приблизително 230 различни вида продукти се използват по света.