Депозитите на домакинствата в банките в България нарастват с 19,3 на сто на годишна база до 56,3 млрд. евро към края на май тази година, сочат данните на Българската народна банка. Темпът на растеж бележи забавяне, след като през април годишният ръст бе 19,9 на сто. Депозитите на нефинансовия бизнес се увеличават с 10,2 на сто на годишна база (10,9 на сто през предходния месец) до 26,329 млрд. евро към края на петия месец на тази година. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 13,9 на сто на годишна база през май 2026 година (4,4 на сто годишно понижение през април 2026 г.) и в края на месеца достигат 2,327 млрд. евро. Към края на май 2026 г. общият размер на депозитите на неправителствения сектор възлиза на 84,992 млрд. евро, като бележи ръст от 16,2 на сто на годишна база. Размерът на депозитите се равнява на 68,6 процента от прогнозния БВП на страната.

Ръстът на банковото кредитиране в България се забавя през май, след като два поредни месеца бележеше ускорение, сочат официалните данни на Българската народна банка (БНБ). Към 31 май кредитите на неправителствения сектор нарастват с 16,1% на годишна база (след 16,3% годишно повишение през април) и в края на миналия месец достигат 64,433 млрд. евро при 63,817 млрд. евро преди година. Заемите за фирмите нарастват с 11,9% на годишна база през май (12,2% годишно повишение през април) и в края на миналия месец достигат 28,519 млрд. евро. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 5,008 млрд. евро в края на май. На годишна база те се увеличават с 12,5% (13,6% годишно повишение през април). Заемите за домакинства и фирми, които ги обслужват, са 30,906 млрд. евро в края на май и за една година се увеличават с 20,8%, колкото беше и годишното повишение през април. Централната банка отчита, че в края на май жилищните кредити са 18,266 млрд. евро и нарастват на годишна база с 26,6%, при 27,1% годишно увеличение през април. Потребителските заеми възлизат на 11,631 млрд. евро и се увеличават с 14,2% за година, при 13,7% годишно повишение през април. На годишна база другите кредити нарастват с 11,3% (11,8% годишно повишение през април), като достигат 300 млн. евро. Заемите за работодатели и самонаети лица намаляват със 7,6% на годишна база през май (4,9% годишно понижение през април) и в края на месеца са 264,1 млн. евро.

Българската консервна промишленост има над вековна история, но и днес остава ключова връзка между земеделието и хранителната индустрия. Около 43% от предприятията са концентрирани в областите Пловдив и София. Близо една пета от всички предприятия в сектора през 2023 г. са концентрирани в област Пловдив, която формира около 20% от бизнеса. Следват София-град с 9%, Пазарджик със 7,2% и Стара Загора с 6%. Секторът бележи и устойчив ръст на производството. За пет години произведената продукция нараства с 31%, достигайки 1.135 млрд. лв. през 2023 г., а оборотът продължава да се увеличава дори в условията на инфлационен натиск. През 2020 г. производството на консервирани плодове и зеленчуци расте с 5.3%, а оборотът – с 9.3% спрямо предходната година. Това се случва в момент, когато преработващата промишленост като цяло отчита спад от над 9%, а икономиката е под силното влияние на пандемията. Добавената стойност в сектора също нараства – с около 19% за периода 2019–2023 г., достигайки рекордните 272.7 млн. лв. (139.4 млн. евро) през миналата година. Макар делът му в общата икономика да остава относително малък – около 0.27% от добавената стойност на всички нефинансови предприятия, консервната индустрия продължава да се откроява като един от най-стабилните сегменти на хранително-вкусовата промишленост в България. През 2024 г. българските предприятия са преработили: 112.1 хил. тона пресни плодове и 121.4 хил. тона пресни зеленчуци. Общият обем готова продукция достига 168.65 хил. тона. От тях 74.2 хил. тона са продукти от плодове, а 94.4 хил. тона са зеленчукови консерви и смеси. Износът остава важен канал за реализация. Само при плодовите продукти 28.3 хил. тона са насочени към пазари в Европейския съюз. Според оценки на Министерството на икономиката пазарът на консервирани плодове и зеленчуци има потенциал да нараства с около 1–2% годишно през следващите години. Основните двигатели на растежа се очаква да бъдат: внедряването на нови технологии за консервиране; разработването на по-здравословни продукти с висока добавена стойност; автоматизацията и дигитализацията на производството; инвестициите в енергийна ефективност и устойчиви практики. Въпреки потенциала пред индустрията стоят сериозни проблеми. Най-същественият е намаляващото производство на плодове и зеленчуци в България. Недостигът на местни суровини затруднява поддържането на производствените обеми, а сезонният характер на дейността създава проблеми с намирането на работна ръка. Допълнителен натиск оказват още поскъпването на енергията; високите цени на опаковките; конкуренцията от по-евтини вносни продукти; необходимостта от инвестиции за покриване на все по-строги европейски стандарти.

Българската народна банка (БНБ) ще получи дивидент в размер на приблизително 3,713 млн. евро от Банката за международни разплащания (БМР). Това стана ясно след 96-ото годишно общо събрание на финансовата институция, проведено в Базел, Швейцария, на което акционерите официално одобриха разпределението на нетната печалба за финансовата 2025/2026 година. Гласуваното решение предвижда изплащането на дивидент от 390 специални права на тираж (СПТ) за една акция. Като дългогодишен акционер, притежаващ пакет от 8000 акции, Българската народна банка ще получи общ дивидент от 3 120 000 СПТ. Изчислена по текущия обменен курс, сумата възлиза на малко над 3,7 млн. евро, като точната стойност в единната европейска валута предстои да бъде фиксирана към конкретната дата на превалутиране. Българската народна банка е сред историческите партньори на институцията в Базел, като притежава акционерен статус в Банката за международни разразплащания още от самото ѝ основаване през 1930 година.

България има свой представител сред финалистите в престижните Европейски награди за биологично производство. Компанията Bio Bulgaria, позната на пазара с търговската марка Harmonica Foods, е номинирана в категорията „Най-добро предприятие за преработка на биологични храни“ в сектора на малките и средни предприятия (МСП). Победителите в седемте категории ще бъдат обявени на официална церемония в Брюксел на 23 септември – датата, на която се отбелязва Денят на биологичното производство в Европейския съюз. Европейските награди за биологично производство (EU Organic Awards) са учредени през 2022 г. като част от Плана за действие за развитие на биологичното производство в ЕС. Тяхната основна цел е да отличат добрите примери и изключителните постижения по цялата верига на биопроизводството – от фермери и ресторанти до градове и предприятия. Основните цели на наградите включват: Отличаване на отлични постижения в сектора; Повишаване на видимостта на биологичното производство; Популяризиране на познанията за европейското биологично лого. Биологичното земеделие и аквакултурите играят ключова роля за намаляване на употребата на химически торове, пестициди и антимикробни средства. Те оказват положително въздействие върху климата, околната среда, биоразнообразието и хуманното отношение към животните, като същевременно осигуряват справедливи доходи на фермерите. По данни за 2023 г. площите, обработвани по биологичен начин в ЕС, достигат 17.7 млн. хектара, което представлява 10,9% от общата земеделска площ. Всички 28 стратегически плана в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) включват финансиране за биологично земеделие, което подчертава ангажимента на Съюза към укрепването на сектора.

ВИТТЕ Аутомотив България съобщи, че е реализирала комплекс от взаимнодопълващи се мерки за енергийно обновяване на производствените си и административни сгради в Русе. Дейностите са насочени към повишаване на енергийната ефективност, намаляване на потреблението на енергия и ограничаване на въглеродния отпечатък на предприятието. В рамките на обновяването са внедрени високоефективен термопомпен агрегат въздух-вода, външни жалузийни слънцезащитни системи, въздушни завеси между производствени и складови помещения, система за сградна автоматизация чрез датчици за отворени прозорци, както и фотоволтаична електроцентрала за собствено потребление с инсталирана мощност 1000,5 kWp. Мерките обхващат сгради с обща разгъната застроена площ 23 250 кв.м. В резултат е отчетено намаление на годишното потребление на потребна енергия с 1 758 595 kWh, както и намаление на потреблението на невъзобновяема първична енергия с 3 833 564 kWh годишно, което представлява 99,82% спрямо изходното състояние. Постигнатите резултати имат пряк принос към по-устойчивото функциониране на производствената база, като емисиите на парникови газове са намалени със 747,72 тона въглероден диоксид годишно, а делът на възобновяемата енергия за отопление, охлаждане, вентилация и осветление достига 50,47%. Проектът за енергийно обновяване на сградите на ВИТТЕ Аутомотив България е осъществен с финансиране по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ), със средства от Механизма за възстановяване и устойчивост, подкрепен от Европейския съюз чрез инструмента NextGenerationEU.

Надзорният съвет на „Българо-американска кредитна банка“ АД (БАКБ) е избрал Афродита Димитрова Миланова за член на Управителния съвет на БАКБ. С решение № 229 от 15 юни 2026 г. Управителния съвет на Българската народна банка е дал предварително одобрение по реда на чл. 11, ал. 3 и във връзка с ал.3 от Закона за кредитните институции и Наредба № 20 на БНБ, Афродита Димитрова Миланова да заема длъжността член на Управителния съвет на кредитната институция. В момента в оперативното управление на БАКБ са Лорета Григорова – изпълнителен директор, Александър Димитров – изпълнителен директор, Силвия Кирилова и Иван Инаво са членове на Управителния съвет. Банката се представлява от Лорета Григорова и Александър Димитров, заедно.

Общинският съвет на Стара Загора прие годишните финансови отчети за 2025 г. на девет общински търговски дружества със 100% общинско участие, както и разпределението на печалбата. С най-голяма загуба / в размер на 1 006 147,80 лв/ е Комплексен онкологичен – център Стара Загора. В резултат на извършената лечебна дейност приходите на дружеството за 2025 г. са 54 млн. 799 хил. лв. спрямо 2024 г., които са 56 млн. 258 хил. лв. Приходите от РЗОК, които представляват 99.82% от общите приходи са намалени с 1млн. 517 хил. лв., тоест 2,72%. Приходите от дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури са намалели. За 2025г. са отчетени 8 млн. 293хил. лв. а през 2024г. 10331хил. лв. В най-голям размер са приходите от лекарствената терапия – 45 млн. 896хил. лв, които са увеличени спрямо 2024г. с 521хил.лв. Другото общинско дружество с големи загуби е Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД. Загубата на дружеството за 2025 г. е в размер на 500 033,47 лв. Загубата на „Дентален Център I - Стара Загора“ ЕООД в размер на 19 951,60 лева. Загубата на МЦ “Дерма Гард – Стара Загора“ ЕООД в размер на 25 860, 67лева . Община Стара Загора притежава 100 % от дяловете на 9 търговски дружества. В сферата на производството и услугите са „Тролейбусни и автобусни превози” ЕООД, „Мересев” ЕООД. Седем от дружествата са лечебни заведения, четири от които са за извънболнична помощ – „Диагностично-консултативен център-І” ЕООД, „Медицински център –І” ЕООД, „Дентален център-І” ЕООД и „Дерма Гард Стара Загора” ЕООД и три лечебни заведения за болнична помощ „Комплексен онкологичен център” ЕООД, „Специализирана болница за активно лечение на пневмо-фтизиатрични заболявания” ЕООД и „Център за психично здраве” ЕООД. Най-голяма печалба отбелязва „СБАЛПФЗ – Стара Загора“ ЕООД – 91 694,98 лева. Център за психично здраве –Стара Загора“ ЕООД също отбелязва положителен финансов резултат от 44 068,17 лева.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) се ангажира с финансиране в размер на 3 милиарда евро за самолетостроителя Airbus. Според официално съобщение на банката, цитирано от Reuters, целта на заема е да укрепи индустриалната база на Европа в условията на нарастваща глобална конкуренция от страни като САЩ и Китай. В съвместно изявление ЕИБ и Airbus потвърдиха, че вече е подписан първоначален заем от 1 милиард евро като част от по-широкия финансов пакет. От банката подчертаха, че това е най-големият корпоративен заем, одобряван някога от институцията. Финансирането е предназначено да подкрепи дългосрочните инвестиционни планове на Airbus до 2030 г. в ключови области. Сред тях са: Гражданска авиация,    Сигурност и отбрана и Нови технологии. Този ход е част от по-широката стратегия на Европа за укрепване на своя технологичен и индустриален сектор. Той следва и планираното обединение на сателитните дейности на Airbus, Thales и Leonardo, което цели да създаде европейски конкурент на проекта Starlink на Илон Мъск. Основният конкурент на Airbus на световния пазар е американската компания Boeing. Новият заем се разглежда като ключов инструмент за поддържане на конкурентоспособността на европейския производител.

Венецуела ще обяви дълг в размер на 240 милиарда долара – далеч по-висок от предполагаемия, при планираното най-мащабно в историята преструктуриране на държавни задължения след отстраняването на лидера на страната Николас Мадуро от Съединените щати. Заеми са значително по-големи от пазарните оценки от 150 до 200 милиарда долара и те ще станат ясни след като Каракас повдигне завесата пред кредиторите за състоянието на финансите си през следващите седмици, според запознати с въпроса лица. Временният лидер на Венецуела Делси Родригес се стреми да постигне сделка с кредиторите до края на тази година, която би проправила пътя за завръщането на страната на международните пазари, достъпът до които беше отрязан в продължение на близо десетилетие при заловения от американските военни през януари Мадуро. Американската инвестиционна банка Centerview Partners, наета като финансов съветник от Каракас, е помогнала за изготвянето на план за връщане на дълга на държавата към устойчива основа, който ще бъде публикуван в началото на юли, според добре информираните източници. По-късно този месец ще бъде публикувана и дългоочаквана макроикономическа рамка, която ще оцени големината на пострадалото венецуелско стопанство на около 100 милиарда долара, в сравнение с 370 милиарда долара през 2012-а – последната година на власт за предшественика на Мадуро Уго Чавес – и ще оцени съотношението на дълга към БВП на над 200%. Необичайно за мащабно преструктуриране на държавни дългове, анализът на устойчивостта на задълженията не е изготвен от Международния валутен фонд. Притежателите на облигации вероятно ще възприемат неблагоприятната оценка на финансите на страната като знак, че Каракс ще поиска значително отписване на стойността на кредитите. Въпреки това, някои членове на венецуелската опозиция се опасяват, че ускореното преструктуриране извън егидата на МВФ може да постави Венецуела в по-слаба преговорна позиция с притежателите на дългови книжа. Венецуелските облигации се търгуват на около 55 цента за долар, в сравнение с 33 цента преди падането на Мадуро, но тези цени не включват неизплащаните с години лихви. Венецуела е на път да засенчи фалита на Гърция от 200 милиарда долара през 2012 г. по време на кризата в еврозоната като най-голямото преструктуриране в историята. То вече се смята за по-сложно от което и да било от досегашните поради разнообразието на задълженията на южноамериканската нация ла и продължителния период, откакто Каракас спря да плаща на кредиторите. Облигациите на правителството и на държавната петролна компания PDVSA съставляват най-голямата и най-проверена част от дълга на Венецуела в размер на около 60 милиарда долара плюс около 40 милиарда долара лихви след неизпълнение. Той нараства с 5 милиарда долара годишно. Инвеститорите преди това са изчислили, че Каракас дължи 30-50 милиарда долара на петролни компании и търговски кредитори за неплатени фактури и над 20 милиарда долара съдебни искове, присъдени на фирми, след като режимът на Чавес експроприира собствеността им. Смята се също, че Венецуела дължи 10-20 милиарда долара на Китай – задължения, които държавата е плащала преди това от износа на петрол, но се предполага, че е спрял да обслужва. Както и около 6 милиарда долара на Русия и 4 милиарда долара на банки за развитие. Правителството на Родригес действа по-бързо от очакванията на много кредитори, стартирайки преструктурирането миналия месец с назначаването на Матийо Пигас от Centerview – френският банкер, който помогна на Гърция, Аржентина и други страни в големи дългови сделки по време на работата си в Lazard. Пигас, който се премести в Centerview през 2020 г. и по-късно към него се присъедини партньорът му от Lazard Хамуда Чекир, има дълъг опит в Каракас. Той е бил консултант по продажбата на Citgo – бившето американско подразделение на PDVSA, и има близки отношения с Родригес, които датират от повече от десетилетие. Притежателите на облигации са най-заинтересовани от това колко бързо страната може да възстанови производството на петрол и как е протекло възобновяването на продажбите на суров петрол с посредничеството на Съединените щати след напускането на Мадуро. Централната банка на Венецуела, която отново започна да публикува редовно някои икономически показатели, огласи тази седмица данни за платежния баланс, които показват продажби за износ на петрол от 5.5 милиарда долара през първите три месеца на тази година – увеличение спрямо 4.4 милиарда долара през последните месеци от управлението на Мадуро, но далеч по-малко от разцвета преди фалита и американските санкции.

Новата банка за развитие успешно емитира за първи път облигации в Специалния административен район Макао, съобщи Китайската медийна група. Емисията е на стойност 50 млн. щатски долара със срок от три години и плаваща лихва. От банката определиха сделката като важна стъпка в стратегията за диверсифициране на източниците на финансиране и разширяване на присъствието ѝ на международните капиталови пазари. Със седалище в Шанхай, Новата банка за развитие беше създадена от страните от БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Нейната основна цел е да финансира инфраструктурни проекти и инициативи за устойчиво развитие както в държавите членки, така и в други развиващи се икономики.