"Гражданска отговорност" Сиcтeмaтa "бoнyc-мaлyc" пpи зaдължитeлнaтa зacтpaxoвĸa "Гpaждaнcĸa oтгoвopнocт" влизa в cилa. Πpoмeнитe cъздaвaт възмoжнocт шoфьopитe бeз пpичинeни щeти дa плaщaт пo-ниcĸa пpeмия, дoĸaтo вoдaчитe c пo-лoшa иcтopия мoгaт дa пoлyчaвaт пo-виcoĸa цeнa. Ha 25 aвгycт ca oбнapoдвaни и влизaт в cилa пpoмeни в Hapeдбa №49 зa зaдължитeлнoтo зacтpaxoвaнe и Hapeдбa №54 зa peгиcтpитe нa Гapaнциoнния фoнд. Зacтpaxoвaтeлнитe ĸoмпaнии тpябвa дa aдaптиpaт инфopмaциoннитe cи cиcтeми, зa дa мoгaт дa пpилaгaт нoвия мoдeл. B ocнoвaтa нa cиcтeмaтa щe бъдe иcтopиятa нa пpичинeнитe щeти oт aвтoмoбилиcтa пpeз пocлeднитe пeт гoдини. Инфopмaциятa щe ce yдocтoвepявa цeнтpaлизиpaнo oт Гapaнциoнния фoнд, нeзaвиcимo пpи ĸoй зacтpaxoвaтeл e бил ĸлиeнтът пpeз тoзи пepиoд. Taĸa вcяĸa ĸoмпaния щe мoжe дa oцeнявa pиcĸa cпopeд ĸoнĸpeтнaтa иcтopия нa вoдaчa и aвтoмoбилa. Ha пpaĸтиĸa тoвa oзнaчaвa, чe шoфьopитe бeз щeти щe мoгaт дa пoлyчaт пo-ниcĸa цeнa зa "Гpaждaнcĸa oтгoвopнocт" cпpямo тeзи c нeблaгoпpиятнa иcтopия. Hямa oбaчe дa имa eднaĸвa зa вcичĸи ĸoмпaнии тaблицa c ĸoнĸpeтни бoнycи и нaĸaзaния. Bceĸи зacтpaxoвaтeл щe oпpeдeля coбcтвeнaтa cи пoлитиĸa зa oцeнĸa нa иcтopиятa нa пpeтeнциитe ĸaтo чacт oт yпpaвлeниeтo нa pиcĸa. Taзи пoлитиĸa щe тpябвa дa бъдe пyблиĸyвaнa нa caйтa мy. Πpи cпpaвĸa щe мoгaт дa бъдaт извличaни дaнни зa пocлeднитe пeт гoдини, вĸлючитeлнo paзмepът нa пpeдявeнитe и изплaтeнитe пpeтeнции. Koмпaниитe, ĸoитo пpeдлaгaт "Гpaждaнcĸa oтгoвopнocт" и "Kacĸo", щe пoлyчaт дocтъп и дo дaнни oт peгиcтъpa нa пътнoтpaнcпopтнитe пpoизшecтвия. Cpeд тяx щe имa инфopмaция зa пpичинитeля нa ĸaтacтpoфaтa, eвeнтyaлнo cъпpичинявaнe, дaнни зa cвидeтeлcтвoтo зa yпpaвлeниe и cнимĸи, ĸoгaтo ca нaлични.

83% от българите са използвали куриерски услуги през миналата година за своите онлайн покупки, показва Годишният доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за 2025 г. Над 70% от българите предпочитат да вземат онлайн покупките си от куриерски офис или автомат. Използването на куриерски услуги достига близо 90% сред хората между 18 и 49 години. Най-висока употреба се отчита сред квалифицираните специалисти (98,2%), студентите (94,3%) и хората на ръководни позиции (90%), а жените използват куриерски услуги по-често от мъжете (86% срещу 79%). Жителите на София (89,6%) и областните градове (87%) също остават най-активните потребители, което според КРС е отражение както на развитието на електронната търговия, така и на по-добрата достъпност на услугите. Данните показват и бързото развитие на автоматизираната доставка в страната. През 2025 г. броят на автоматите достига 3725 – ръст от 18% за година, а приблизително всяка четвърта пратка от електронната търговия вече се доставя до автомат. При развитието на електронната търговия по-малко от един на всеки трима потребители избира наложен платеж, а нарастващото предпочитание към картовите плащания, включително при покупки с наложен платеж, показва постепенното преминаване към по-удобни и дигитални начини за разплащане. Според КРС през 2025 г. приходите от пощенски услуги достигат 992 млн. лева, а електронната търговия продължава да бъде основният двигател на растежа.

21 туристически компании, общини и организации са заявили участие в международното туристическо изложение WTM London 2026, което ще се проведе в периода 3–5 ноември 2026 г. в изложбения център ExCeL London., съобщи Министерството на туризма. Страната ни ще бъде представена с национален щанд с площ от 399 кв. м. В рамките на националното представяне ще бъдат популяризирани разнообразните възможности за туризъм в България, с акцент върху морския и зимния туризъм, културно-познавателния, балнео, СПА и уелнес, приключенския, винения и кулинарния туризъм, както и богатото културно-историческо наследство, природните дадености и възможностите за целогодишни туристически преживявания. Към настоящия момент участие на националния щанд са потвърдили: Аватар Тур ООД, Айтауър Дивелопмент ЕАД /Sofia Marriott Hotel/, Балкан Про Травел ЕООД, Бохемия ООД, Бояна-МГ ЕООД – София, Интер Холидей Сервис ООД, Клуб Магелан ООД, Куендоо АД, Община Белоградчик, Община Варна, Община Пловдив, Община Самоков, Общинско предприятие „Туризъм“, Столична община, Пи Груп Пловдив ЕООД, Рила Травел ЕООД, Руал Травел ООД, Сандроуз Холидейз ЕООД, Сити Хотел Мениджмънт ЕАД, СОФ Кънект ЕАД, Тандем Травел ООД и Царевград Търнов ЕООД. За международното туристическо изложение ARABIAN TRAVEL MARKET, което ще се проведе в периода 14–17 септември 2026 г., участие на информационния щанд са потвърдили общо 5 туристически компании, общини и организации. Това са Бохемия ООД, М.Б.С. Трейд АД, Ориндж Тур ООД, Сирма Груп АД, Столична община, Общинско предприятие „Туризъм“. От 15 до 17 септември 2026 г. ще се проведе международното туристическо изложение IFTM Top Resa в Париж, а участие на информационния щанд са потвърдили 7 туристически компании, общини и организации: Балкан Про Травел ЕООД, Балкания Тур ООД, Бохемия ООД, Енджой Прайм Турс ЕООД, Община Варна, Руал Травел ООД, Столична община, Общинско предприятие „Туризъм“.

България осигурява около 5% от добива на мед в Европейския съюз и около 6% от преработката, според данни на Европейската комисия, цитирани в анализ за критичните суровини. Страната е определяна като третия по големина производител на мед в ЕС. Медта е ключова суровина за електропреносни мрежи, ВЕИ, електромобили и цифрова инфраструктура. Aurubis Bulgaria управлява най-голямата медна рафинерия в Югоизточна Европа край Пирдоп и Златица. Текущата инвестиционна програма на компанията за периода 2024-2027 г. е за 400 млн. евро. Планираното разширение увеличава годишния капацитет за катодна мед до 340 000 тона. Източник: energynews.bg

Горна Оряховица най-вероятно ще остане без индустриален Ззводител, след като „Славянка” АД вече има нови собственици. Промените са настъпили след преждевременната кончина на Венцислав Балканджиев, който ръководеше оперативния мениджмънт на дружеството. Със своя по-голям брат Любомир Балканджиев придобиха собствеността на общинския хлебозавод в Горна Оряховица след дълга приватизационна сага през 2005 г. Марката „Славянка”, която е под защита в Патентно ведомство, вече е притежание на голяма бизнес група от хранителната индустрия, базирана в Габрово. Производствената база на дружеството е преминала в активите на друг голям играч на пазара - Димитър Димитров, собственик на хлебозавода „Яна” в Ресен. Разгърната площ на „Славянка” е от близо 10 дка в централната градска част на Горна Оряховица. Към 2025 г. постоянно заетите в структурата на „Славянка” са били 87 служители. Големите регионални производители на „заводски” хляб остават „Яна Ресен”, хлебозавод Стражица и „МИО” Павликени. Източник: RegNews

Компанията "Билка Лайфстайл", популярна от едноименната паста за зъби и първата в България бяла козметика с грозде, започва работа през 1992 г. под името "Милдекс". Бизнес моделът е фокусиран върху износа на български консерви, макарони и кетчуп към страните от ОНД, като руският партньор финансира сделките, а основателката Мила Златкова поема цялата логистика и организация. Днес компанията, вече под името "Билка Лайфстайл", управлява собствена фабрика в Ихтиман, има 40 служители и реализира приходи от над 2 млн. евро от продажбата на козметика на три континента. Портфолиото ѝ включва над 70 продукта, произведени под бранда Bilka. В началото на посредническата дейност на "Милдекс" все по-сериозен дял заемат продажбите на паста за зъби и така постепенно се оформя и бъдещото развитие на компанията. По онова време компанията изнася пастите, които се произвеждат от българските държавни предприятия "Ален мак" и "Рубела". Първият опит за производство е "на ишлеме" в Рудозем, където по поръчка на "Милдекс" технолог на "Рубела" създава серията пасти за зъби Mildfresh. По това време бизнесът се развива с подкрепата на руски партньор, който впоследствие се оттегля, а екипът наброява едва осем души. Самата Елица Златкова се присъединява активно към управлението преди 16 години, след като завършва маркетинг във Великобритания и финанси в България. Големият завой към пълна независимост настъпва през 1997 г. След смяна на собствеността в предприятието партньор, семейство Златкови решават, че е време за собствена производствена база. Изборът пада върху Ихтиман, където днес компанията разполага с 8069 кв. м собствен терен и застроена площ от около 2500 кв. м. Базата включва не само производствени линии, но и три лаборатории за контрол на качеството и развойно звено, което е изцяло обновено през миналата година. Самият процес е организиран според изискванията на Добрата производствена практика (GMP) – стандарт, който на достъпен език означава производство в "чисти помещения". Това е интегрирана стратегия за микробиологична чистота, която гарантира безопасността на продуктите и намалява рисковете за хората и околната среда. Днес в предприятието работят общо 40 души, като 32-ма от тях са пряко заети в технологичните и производствени процеси. През 2007 г., след като преминава през няколко кризи и промени в структурата, компанията взема решение да концентрира всичките си усилия върху бранда Bilka. По това време марката продава едва по 30 хил. бройки месечно на вътрешния пазар. През 2007 г. дружеството решава да навлезе и в бялата козметика. Вместо да заложи на традиционното за България розово масло, компанията насочва вниманието си към серията Bilka Mavrud, базирана на антиоксидантните свойства на маслото от гроздови семки. Компанията има износ и сериозни партньори в Коста Рика, Хонконг, както и в някои арабски държави. В Европа компанията работи с партньори в Унгария, Хърватска, Словакия, Литва, Латвия, Северна Македония, Кипър и Гърция. Работи и с компания, която представя продуктите ѝ в Amazon Германия.

tbi bank продължава да надгражда лидерския си екип след придобиването от американския глобален инвеститор Advent. Банката обяви Костин Минковичи за изпълнителен директор и главен директор Риск (CRO). Костин е част от мениджмънта на банката от 2019 г., като преди това заемаше длъжността старши вицепрезидент Кредитен риск. Както досега, той ще продължи да бъде и член на Управителния съвет. Костин притежава над 23 години опит в сектора на финансовите услуги, като е заемал висши ръководни длъжности в редица институции. Експертните му познания са насочени към подкрепата на устойчив растеж чрез стриктно управление на риска, оперативна ефективност и създаване на реална стойност за клиентите и партньорите на tbi bank.

Търговския дефицит в Европейския съюз достигна 21,8 млрд. евро през второто тримесечие на 2026 г., сочат данни на Евростат. Вносът на стоки от държави извън ЕС възлиза на 701,8 млрд. евро, надхвърляйки износа, който е достигнал 680,0 млрд. евро. Това е първият търговски дефицит на ЕС от второто тримесечие на 2023 година. Тогава той бe част от поредица дефицити, предизвикани от рязкото поскъпване на енергията между края на 2021 г. и средата на 2023 година. Основната причина за дефицита през второто тримесечие е увеличаването на отрицателното търговско салдо при енергийните продукти – от 71,3 млрд. евро през първото тримесечие на 2026 г. до 101,1 млрд. евро през второто тримесечие. Дефицитът при суровините се е увеличил от 7,9 млрд. до 9,4 млрд. евро, а при другите промишлени стоки – от 8,3 млрд. до 9,1 млрд. евро. Същевременно излишъкът при машините и превозните средства се е свил от 24,9 млрд. евро през първото тримесечие до 23,2 млрд. евро през второто. Излишъкът при други стоки е намалял от 11,6 млрд. до 9,1 млрд. евро. Търговският излишък при химическите продукти се е увеличил от 47,1 млрд. на 54,0 млрд. евро, а при храните и напитките – от 10,7 млрд. на 11,5 млрд. евро. Като цяло износът се е увеличил с 5,4 на сто, или 34,9 млрд. евро, спрямо предходното тримесечие, докато вносът е нараснал с 9,9 на сто, или 63,4 млрд. евро. Износът и вносът намаляваха от второто тримесечие на 2025 г., но тази тенденция беше прекъсната през първото тримесечие на 2026 година. Спадът през предходните тримесечия беше отчасти свързан с търговското напрежение и митническите конфликти.

Икономиката на Мексико се е възстановила през второто тримесечие спрямо предходния тримесечен период, съобщи днес Националният инстутут за статистика и география (INEGI), отчитайки най-силния си растеж от началото на 2022 година. Втората по големина икономика в Латинска Америка е нараснала с 1,4 на сто след коригирано свиване с 0,3 на сто през първото тримесечие. И трите основни сектора, които се проследяват от статистическия институт, са регистрирали растеж през периода. Водеща роля са изиграли първичните дейности, сред които селското стопанство, риболовът и добивната промишленост - с ръст от 2,4 на сто. Растежът обаче е малко под предварителната оценка на Националният инстутут за статистика и география за 1,5 на сто, публикувана миналия месец. На годишна база втората по големина икономика в Латинска Америка е нараснала с 2,1 на сто през второто тримесечие, съобщи статистическият институт.  Годишният темп на инфлацията в Мексико се е ускорил в началото на август до 3,26 на сто спрямо 3,10 на сто месец по-рано. Въпреки че инфлацията все още е в целевия диапазон на Мексиканската централна банка от 3 на сто с допустимо отклонение от един процентен пункт нагоре или надолу, то устойчивата инфлация, съчетана с признаци за подобряване на икономиката, накланя везните в полза на повишаване на лихвените процент въпреки предпазливия тон на банката в последно време. „Банхико“ (Banxico), както е известна мексиканската централна банка, остави основния си лихвен процент на ниво от 6,5 на сто по-рано този месец, а членовете на управителния съвет са склонни да запазят референтната лихва без промяна за продължителен период, сочат протоколите от заседанието. Внимателно следеният базисен индекс на потребителските цени, който изключва някои волатилни цени на храните и енергията, се е повишил с 3,93 на сто за 12-те месеца до началото на август и с 0,08 на сто спрямо първата половина на юли.

Правителството на Индия отмени забраната за износ на пшеница и продукти от нейната преработка, която бе в сила над четири години. Правителството също така отмени забраната за износ на пшенично брашно и други продукти, като брашно от най-висок клас, грис и пълнозърнесто брашно. Очаква се тази мярка да подобри предлагането на тези стоки на международния пазар. Индия, която заема второ място в света по производство на пшеница, въведе забрана за износа ѝ през май 2022 г. като част от мерките за ограничаване на ръста на вътрешните цени. През април индийските власти съобщиха, че обемът на производството на пшеница в Индия през селскостопанската 2025–2026 година вероятно ще възлезе на 110–120 млн. тона въпреки щетите, нанесени на реколтата от несезонни дъждове и градушка в ключови производствени региони. Федерацията на производителите на брашно в страната прогнозира, че производството на пшеница през текущата година ще бъде 110,65 млн. тона, като се отчитат неотдавнашните щети от неблагоприятните метеорологични условия, което е малко повече от показателя за 2024–2025 г., който възлизаше на 109,63 млн. тона. Към 31 март запасите от пшеница в страната възлизаха на 22,2 млн. тона.