Бюджетният дефицит възлиза на 2,416 млрд. евро на касова основа към края на месец юни тази година, съобщи Министерството на финансите. Отрицателното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) се равнява на 1,9 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). На месечна база се отчита подобрение на отрицателното салдо с около 100 млн. евро, тъй като дефицитът към края на май възлизаше на 2,5 млрд. евро. Дефицитът към края на юни е с около 700 млн. евро по-висок спрямо същия период на 2025 година. За сравнение, за първото полугодие на миналата година бе отчетен дефицит в размер на 1,7 млрд. евро или 1,5 на сто от БВП. Дефицитът по държавния бюджет към месец юни тази година е най-високият от 16 години насам, според анализ на Фискалният съвет, публикуван по-рано през този месец. Според Закона за държавния бюджет за 2026 година година се очаква дефицитът да достигне 5,7 на сто. Размерът на фискалния резерв към 30 юни 2026 г. е 6,881 млрд. евро, в т. ч. 5,365 млрд. евро депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 1,516 млрд. евро вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. Приходите, помощите и даренията по КФП към юни 2026 г. са в размер на 21,573 млрд. евро. Постъпленията нарастват с 8,1 на сто (1,621 млрд. евро) спрямо същия период на 2025 г. Данъчно-осигурителните приходи нарастват номинално с 9,2 на сто (1,504 млрд. евро), неданъчните приходи са по-ниски с 292,0 млн. евро (основно поради по-ниските приходи от дивидент от държавни предприятия през 2026 г., поради внесен междинен дивидент през 2025 г.), а постъпленията в частта на помощите и даренията са повече с 409,2 млн. евро. Данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) са в размер на 17,799 млрд. евро и формират 82,5 процента от общите постъпления по КФП за периода. Неданъчните приходи са в размер на 2,661 млрд. евро, което представлява спад с 292,0 млн. евро или 9,9 на сто спрямо същия период на 2025 г. Тези приходи се формират основно от приходи от държавни, общински и съдебни такси, приходи и доходи от собственост, приходи от концесии, приходи от продажба на квоти за емисии на парникови газове и други. Приходите от помощи и дарения (основно постъпления по програмите и фондовете на ЕС) са в размер на 1,113 млрд. евро. Разходите по КФП (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към юни 2026 г. възлизат на 23,990 млрд. евро. За сравнение, разходите по КФП към юни 2025 г. бяха в размер на 21,667 млрд. евро. Дългът на подсектор „Централно управление“ към края на юни 2026 г. възлиза на 34,314 млрд. евро (27,4 на сто от БВП), като бележи увеличение с 394,4 млн. евро спрямо края на май 2026 г., което се дължи основно на усвоените средства по два държавни заема от Банката за развитие на Съвета на Европа и Европейската инвестиционна банка, съобщават още от Министерството на финансите.

За четиринадесета поредна година индексът на местната данъчна тежест в България за пореден път достига рекордно висока стойност – 56.5 по скалата от 0 до 100. Индексът мери колко са високи четири ключови местни данъка – имотен, върху възмездно придобиване на имущество, автомобилен и патентен за търговия на дребно – във всяка община спрямо допустимите стойности според Закона за местните данъци и такси. Индексът расте, когато повишенията на данъчните ставки в различни общини са повече и по-големи отколкото пониженията. През 2026 година са покачени 128 ставки, което е втората най-висока стойност от 2014-та година насам и общата тежест нараства. С най-високи местни данъци са туристическите общини, както и големите областни центрове, докато малките и рядко населени общини обичайно поддържат ниски ставки. С годините обаче почти всички общини постепенно увеличават всякакви данъци, с което това разграничение става по-малко видимо. Докато преди десет години общините средно покриват малко над 40% от разходите си със собствени приходи, през 2024 г. покритието е едва около 25%. И това въпреки трайното увеличение на данъчните размери.

В класацията Digitalk 101`2026 общите приходи на 100-те най-големи компании в сектор информационни технологии и телекомуникации (ICT) в България са скочили с почти 12.11% до 6.97 млрд. евро. Общата заетост е нараснала със 7% до над 49 хил. души за стоте компании. За сравнение приходите на всички компании в държавата (активните дружества са 417 хиляди) се увеличават средно с 9% до 347 млрд. евро през 2025 г. Тези резултати идват на фона на средногодишна потребителска инфлация от 4.6%, на производствените цени - 11.1%, и реален ръст на БВП 3.1%. В тазгодишната класация нарастват дружествата със спад на приходите и на персонала спрямо предишното подреждане. През 2025 г. общите приходи на трите големи телекома е 2.34 млрд. евро, като запазват дела си от целия топ 100 почти непроменен - около 34%. Лидер отново е "А1 България", като за първи път групата надминава оборот 1 млрд. евро. Втори остава "Виваком България" със 776 млн. евро, следван от "Йеттел България" с 556 млн. евро. И трите компании отдавна не са просто оператори, а групи с разнообразна B2B и финтех дейност. Лидерът "А1 България" инвестира значително в спортно съдържание и IT услуги за бизнеса. "Виваком" е водещ на пазара на фиксирани услуги, докато "Йеттел България" пък е дългогодишен номер едно по приходи в мобилния бизнес. Тези три гиганта генерират огромна част от оборота в сектора, но и поддържат висока ефективност и сериозен брой заети лица (близо 4000 души за А1 и над 4400 за "Виваком"). Веднага след телекомите, на 4-то и 5-о място в общата класация, се нареждат два от примерите за технологични продукти, разработвани в България с глобален обхват. "Амюзнет интерактив" е четвъртата по големина ICT компания с приходи 330 млн. евро за 2025 г. и е абсолютният шампион по рентабилност. С печалба 204 млн. евро дружеството за хазартен софтуер постига невиждано висока рентабилност - близо 62%. Друга компания от същата група, свързана със семейството на Валтер Папазки, е "ЕГТ Диджитал", номер 3 по рентабилност с 47% марж и над 237 млн. евро приходи. На пето място сред най-големите е българският клон на финтех групата SumUp, който продължава да бъде ключов за глобалните операции на компанията. Лидер по растеж средно за последните две години отново е "Уайзър технолоджи" (бивш "Бианор холдинг"). След серия от придобивания на други български и регионални софтуерни компании групата увеличава приходите си от малко над 5 млн. евро през 2023 г. до 39 млн. евро за миналата година. След нея е българският развоен център на американската RingCentral, чиито приходи скачат от 21 млн. евро до 32 млн. евро през последната година. Софтуерната индустрия в България продължава да расте чисто номинално по общи приходи - 2.09 млрд. евро, но отделните компании преминават през най-различни сценарии за развитие на бизнеса си. Лидер в софтуерното подреждане е споменатата вече "Амюзнет". От две години в класацията не участва дългогодишният водач "ВиЕмУеър България", чийто екип се сви драстично (с над 1000 души) след придобиването от Broadcom. През 2025 г. цели 13 компании от топ 50 в софтуера са отчели спад на оборота. Навлизането на AI и несигурното състояние на дългогодишни международни клиенти на тукашните дружества правят бъдещето още по-несигурно. Сектор, който продължава да расте, е IT дистрибуцията. Той има десет представители в топ 100, чийто общ оборот е над 570 млн. евро, растеж с над 14% спрямо предишната година. В класацията вече навлизат и дружества, които оперират дейта центрове (например "Екуиникс"). Изграждането на такива складове за данни и фабрики за AI е световна тенденция, като и в България бумти от проекти. При компаниите с най-голям спад на приходите "лидер" е "Аккодис България", част от Adecco Group. Оборотът му се е сринал с близо 46% до 28 млн. евро. През 2024 г. аутсорсинг компанията отчете растеж над 45%. Тя основно покрива Франция, САЩ, Великобритания, Германия и др. През предишната година имаше проекти за автомобилната индустрия, които вероятно са се свили. От отчета за 2024 г. се вижда, че е имала като клиенти PSA и Stellantis. Сериозен спад с над 25% за поредна година отчита и "Датекс". Продължава да намалява и броят на служителите на компанията.

Бългapcĸият фapмaцeвтичeн пpoизвoдитeл "Xювeфapмa" oбяви пpидoбивaнeтo нa итaлиaнcĸaтa ĸoмпaния ЕURОАРІ Іtаlу, зaeднo c нeйния зaвoд зa aĸтивни cъcтaвĸи в Бpиндизи. Cдeлĸaтa oцeнявa пpeдпpиятиeтo нa 5 милиoнa eвpo, cтaвa яcнo oт пpecинфopмaция нa пpoдaвaчa - фpeнcĸaтa ЕURОАРІ. Гpyпaтa пpeз 2021 г. ce oтдeли oт Ѕаnоfі и имa пopтфoлиo oт нaд 200 aĸтивни cyбcтaнции. Cпopeд cпopaзyмeниeтo c "Xювeфapмa" в paмĸитe нa 2-гoдишeн пepиoд дoceгaшният coбcтвeниĸ пoeмa aнгaжимeнт нa cтoйнocт 60 милиoнa eвpo, cвъpзaн c финaнcиpaнeтo нa дeйнocттa, ĸaпитaлoви paзxoди и тpaнcфopмaции. Зaвoдът в Бpиндизи paбoти oт 1966 г. Πpeз мapт 2024 г. oбaчe ЕURОАРІ гo зaтвopи, cлeд ĸaтo вътpeшeн oдит ycтaнoви пpoблeми c ĸaчecтвeния ĸoнтpoл. Toй зapaбoти oтнoвo пpeз втopoтo тpимeceчиe нa cъщaтa гoдинa, ĸaтo бeшe нaпpaвeнa peopгaнизaция нa пpoцecитe в пpeдпpиятиeтo. Πpeз 2025 г. зaвoдът в Бpиндизи e дoпpинecъл c пpoдaжби зa 38,4 милиoнa eвpo (65% oт ĸoитo - зa Ѕаnоfі) и 22,1 милиoнa eвpo ЕВІТDА. Зa Н1 нa 2026 г. peзyлтaтитe ca cъoтвeтнo €12 милиoнa и €11 милиoнa. B мaщaбния плaн зa тpaнcфopмaция Fосuѕ-27 нa ЕURОАРІ фигypиpaт caмo чeтиpи мoдepни зaвoдa - във Фpaнция, Унгapия и Гepмaния. Πpeз минaлaтa гoдинa гpyпaтa пpoдaдe cвoя oбeĸт в Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo, a oт няĸoлĸo мeceцa в cпeциaлизиpaнитe издaния ce ĸoмeнтиpaшe, чe имa интepec и ĸъм тoзи в Итaлия. C пpидoбивaнeтo фepмeнтaциoнният ĸaпaцитeт нa ĸoмпaниятa ĸyпyвaч щe ce yвeличи c 25%, дocтигaйĸи oбщ ĸaпaцитeт нaд 12 000 ĸyбични мeтpa. Cдeлĸaтa пoдлeжи нa peгyлaтopнo oдoбpeниe, ĸaтo ce oчaĸвa дa бъдe финaлизиpaнa дo ĸpaя нa гoдинaтa.

Направени са промени в ръководството на газовия оператор "Булгартрансгаз", като Владимир Малинов е отстранен от поста изпълнителен директор, а мястото му заема Кирил Равначки, който бе начело на държавния газов оператор, докато Малинов беше министър. Сменени са и други членове на Управителния съвет. Владимир Малинов беше начело на "Булгартрансгаз" повече от 7 години. След произнасянето на КЕВР, промените ще бъдат внесени за вписване в Търговския регистър. Това е поредната промяна в ръководствата на държавните енергийни дружества.

Пътническата въжена линия „Сливен-Карандила" възобнови работата си с клиенти от 25 юли, съобщава дружеството стопанин „Пътнически превози“ ЕООД. Дейността на съоръжението беше временно преустановена поради планово техническо обслужване, извършено от фирмата-производител. Лифтът е една от най-старите действащи въжени линии в България и е ключова връзка за достъп до Природен парк „Сините камъни“. Съоръжението е проектирано, доставено и въведено в експлоатация от българо-унгарското дружество „Интрансмаш“ – София. Открито е официално на 20 март 1974 г., а строителството му започва през януари 1971 г. Основните му параметри го правят една от най-дългите пътнически въжени линии в страната: Дължина по наклона: 1895 м; Превишение: 597 м (долна станция на 390 м, горна на 987 м); Времетраене на пътуването: около 20 минути; Скорост на движение: 1.6 м/сек; Капацитет: 270 души на час във всяка посока. Линията е двуседалкова, с фиксирано закрепване на седалките. Задвижващата система е разположена в горната станция и разполага с резервно електрозахранване и задвижване при необходимост. Местността Карандила е сред най-емблематичните туристически райони на Сливен, известна със скалните си феномени, множеството маршрути и панорамните гледки към града и Сливенското поле.

Кроношпан България продължава изпълнението на инвестиционната си програма на стойност 20 милиона евро, насочена към допълнително намаляване на емисиите и миризмите и внедряване на най-добрите налични техники (BAT) в дървообработващата индустрия. Компанията реализира няколко ключови екологични проекта, които ще бъдат изпълнявани през 2026 и 2027 година. Сред тях са изграждането на биофилтри BioCAT NARS 3000 към аспирационните системи на линиите за производство на плочи от дървесни частици (ПДЧ) и МДФ, нов UTWS филтър с електрофилтър към ПДЧ производството, както и инсталирането на допълнителен мокър електрофилтър (WESP) към МДФ сушилнята и цялостна реконструкция на съществуващия електрофилтър на МДФ линията. По проекта за биофилтрите BioCAT NARS 3000 вече е постигнат съществен напредък. Фундаментите на новите съоръжения са изградени, а в момента се очакват доставките на металните конструкции и технологичното оборудване. Монтажните работи трябва да започнат на 10 август 2026 г. Напредва и подготовката за изграждането на новия UTWS филтър. В момента се съгласува проектната документация с компетентните институции, като паралелно се изготвят работните производствени чертежи, по които ще бъдат произведени конструктивните елементи на съоръжението. Предвидените инвестиции са съобразени с изискванията на Европейската комисия и с най-добрите налични техники (BAT), заложени в референтния документ BREF за дървообработващата индустрия.

На заседанието си от 30.07.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Ралица Стоянова за член на управителния съвет и изпълнителен директор на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД и на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ“ АД. 2. Одобрява Десислава Савова за член на управителния съвет и изпълнителен директор на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД и на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА ЖИВОТ“ АД. 3. Одобрява представения Договор от 22.07.2026 г. за възлагане на дейности, сключен между „Болкан енд Сий Пропъртис“ АДСИЦ и трето лице по смисъла на чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС. 6. Заличава „ПРАЙМ БРОКЕРС“ ООД от регистъра на застрахователните брокери.

Обемът на пътния товарен  транспорт в Европейския съюз е нараснал с 0,9 на сто през 2025 г. спрямо предходната година и е достигнал 1,886 трилиона тонкилометра, сочат публикувани данни на Евростат. Общото количество превозени товари е възлязло на 13,3 млрд. тона, което представлява увеличение от 1,8 на сто на годишна база. Полша запазва водещата си позиция сред страните от ЕС с превозени 381 млрд. тонкилометра, което представлява 20,2 на сто от общия обем на автомобилния товарен транспорт в съюза. Следват Германия с 277,4 млрд. тонкилометра (14,7 на сто), Испания с 272,6 млрд. тонкилометра (14,5 на сто), Франция със 172,9 млрд. тонкилометра (9,2 на сто) и Италия със 161,7 млрд. тонкилометра (8,6 на сто). Петте държави формират общо 67,1 на сто от целия автомобилен товарен транспорт в ЕС, измерен в тонкилометри. Разпределението на превозите по видове остава сравнително стабилно през 2025 г. Най-голям дял има вътрешният транспорт с 62,2 на сто от общия обем, следван от международния транспорт с 24,4 на сто, трансграничните превози с 10,7 на сто и каботажните превози с 2,7 на сто. На годишна база вътрешният транспорт е нараснал с 2,2 на сто, а международният - с 0,3 на сто. В същото време трансграничните превози са намалели с 3,7 на сто, а каботажните – с 3 на сто. Според данните на Евростат най-натовареният транспортен поток между държави членки през 2025 г. е бил между Германия и Нидерландия, по който са превозени 86,9 млн. тона товари. На второ място се нареждат маршрутите между Германия и Полша с 68,4 млн. тона, следван от този между Белгия и Франция с 55,9 млн. тона. Данните показват, че Германия е била отправна или крайна точка при шест от десетте най-натоварени транспортни потока в ЕС, което подчертава ключовата ѝ роля в автомобилния товарен транспорт в съюза. 

Растежът на американската икономика се забави през второто тримесечие на годината заради разширяването на търговския дефицит на САЩ, но ускоряването на потребителските разходи и силните инвестиции на бизнеса в инфраструктура за изкуствен интелект сочат, че вътрешното търсене остава стабилно, предаде Ройтерс. Брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ е нараснал с 1,5 на сто на годишна база през периода април-юни, сочат предварителните данни на Бюрото за икономически анализи към Министерството на търговията на САЩ. През първото тримесечие американската икономика нарасна с 2,1 на сто. Потребителските разходи, които формират над две трети от икономическата активност в САЩ, са се увеличили с 3,2 на сто през второто тримесечие след ръст от едва 0,5 на сто през периода януари-март. Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ остави без промяна основната си лихва в диапазона 3,50–3,75 на сто, като трима членове на Федералният комитет за отворени пазари (FOMC) гласуваха за повишаването на лихвите с 0,25 пр. п. (25 базисни пункта) поради опасения за ръст на инфлацията. Според икономистите централната банка може да повиши лихвените проценти още през септември, за да ограничи инфлацията, което също подкрепя очакванията за по-бавен икономически растеж през втората половина на годината. Средната цена на бензина в САЩ отново надхвърли 4 долара за галон (3,78 л) след подновяването на бойните действия в Близкия изток. Тъй като ръстът на заплатите в САЩ едва компенсира инфлацията, домакинствата все по-често използват спестяванията си и заделят по-малко средства, за да поддържат потреблението - тенденция, която според икономистите не може да продължи безкрайно.

Започна изграждането на подводен оптичен кабел по дъното на Каспийско море, който ще свърже Азербайджан и Казахстан. Проектът е част от развитието на т. нар. Среден коридор - транспортна и цифрова връзка между Централна Азия и Европа, която цели да разшири алтернативните маршрути за пренос на данни и товари. Кабелът ще свърже Баку и казахстанския град Актау. Според Министерството на изкуствения интелект и цифровото развитие на Казахстан, ако метеорологичните условия останат благоприятни, полагането му ще приключи в рамките на 15-20 дни. Подготвителните дейности по проекта бяха завършени през 2025 г. Те включват морски проучвания и избор на трасе, което избягва военни зони и райони с интензивно корабоплаване. Бронираният кабел е произведен и тестван в Китай, след което е доставен през пристанище Курик до Баку. Оттам специализиран кораб с водоизместимост над 20 000 тона вече е поел към Актау, за да положи линията по морското дъно. На борда работят 70 души, включително специалисти от националния телекомуникационен оператор Kazakhtelecom. След приключване на полагането предстоят тестове и технологични дейности, като пълното въвеждане в експлоатация е планирано до края на 2026 г. Новата връзка трябва да увеличи капацитета и надеждността на цифровия обмен между Централна Азия и Кавказ, както и да създаде още един независим маршрут за международен интернет трафик между Азия и Европа.