Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) очаква растежът на българската икономика да се забави до 2,5 на сто през 2026 г. и до 2,3 на сто през 2027 г. на фона на по-високата инфлация, поскъпването на енергията и отслабването на потреблението. Според публикувания най-нов доклад „Икономически перспективи“ на организацията по-високите цени на енергията зариди конфликта в Близкия изток ще намалят реалните доходи и ще окажат натиск върху вътрешното търсене в страната ни. Растежът на потреблението ще се забави, тъй като темповете на увеличение на заплатите и социалните трансфери също ще отслабнат. Организацията предупреждава, че по-високите цени на енергията създават риск инфлацията да остане трайно висока. Очаква се средногодишната инфлация да достигне 4,3 на сто през 2026 г., преди да се забави до 3,4 на сто през 2027 година. ОИСР обаче предупреждава, че бюджетният дефицит е надхвърлил 3 на сто от брутния вътрешен продукт заради ръста на разходите за социални и здравни услуги, увеличението на заплатите в публичния сектор и по-високите инвестиционни разходи. Според анализа са необходими и структурни реформи в енергийния сектор.

Европейската комисия предлага срещу България да бъде открита процедура за свръхдефицит заради очаквано нарушение на критерия за бюджетния дефицит през 2026. Според ЕК през 2025 дефицитът е надхвърлил границата от 3% и е достигнал 3,5%. Еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис обаче подчерта, че бюджетният дефицит на България миналата година не надвишава 3%, ако се вземат предвид допълнителните разходи за отбрана. Въз основа на пролетната прогноза на Комисията от 2026 се очаква дефицитът да се увеличи допълнително до 4,1% и 4,3% съответно през 2026 и 2027. Според Домбровскис през 2026 надвишаването на 3% не може да се обясни с повишените разходи за отбрана, допълни той. "Следователно, в доклада се заключава, че критерият за дефицит не е спазен". Очаква се държавният дълг също да се увеличи от около 29,9% през 2025 до 32,3% през 2026 и до 35,5% през 2027 в резултат на структурния дефицит. Препоръките към България включват: да осигури непрекъснатост на реформите и инвестициите;да подобри функционирането на публичната администрация, ефективността на мерките за борба с корупцията; да повиши качеството и ефективността на процедурите за възлагане на обществени поръчки и укрепи независимостта и функционирането на регулаторните органи; да увеличи въздействието и ефективността на публичните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност; да намали зависимостта от производство на енергия от изкопаеми горива; да повиши качеството, приложимостта на пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението.

Парламентът прие удължителния бюджет за 2026 г. , който ще регулира публичните финанси до приемането на изцяло нов Закон за държавния бюджет за текущата година. Народното събрание гласува на второ четене намаляване на държавната субсидия за политическите партии, отказ от планираното повишаване на тавана на държавния дълг и спиране на ковид добавките за новоотпуснатите пенсии. В рамките на гласуваната рамка депутатите одобриха диференциран размер на държавната субсидия за един получен действителен глас по Закона за политическите партии за 2026 година. За периода от 1 януари до 29 април партийната лепта се фиксира на 4,09 евро, докато за периода от 30 април до 31 декември тя се свива до 3,00 евро за глас. Паралелно с това от политическата формация „Прогресивна България“ официално се отказаха от първоначалното си намерение да бъде гласувано увеличение на тавана на новия държавен дълг с до 3,8 милиарда евро, каквато заявка бе направена по-рано от финансовото ведомство. Сериозни промени бяха приети и в сферата на социалните разходи. Парламентът реши т.нар. ковид добавка да не се изплаща при новоотпуснатите пенсии, чиято начална дата е след 1 юли тази година. За всички вече заварени и отпуснати до този момент пенсии добавката се запазва в структурата на плащанията, като тя ще бъде допълнително индексирана с коефициента, получен за годишното осъвременяване на доходите по швейцарското правило. Считано от 1 юли 2026 година, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст у нас се определя на точно 347,51 евро, с което се очертават финалните параметри на социалния пакет в рамките на удължения фискален план.

Министерството на иновациите и дигиталната трансформация (МИДТ) одобри 226 фирми по процедура за внедряване на технологии от Индустрия 4.0. Тя е част от пакета мерки за модернизация на българския бизнес по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП). Компаниите ще получат над 52 млн. евро за въвеждане на изкуствен интелект, виртуална или добавена реалност, 3D принтиране, анализ на големи бази данни (Big Data), индустриален интернет на нещата (IioT), киберфизични системи, дигитални близнаци и др. Над половината от одобрените са фирми от преработващата промишленост. Освен тях са класирани и компании от секторите търговия, ИТ и далекосъобщения, професионални и научни дейности и др. В проектите, които са предложени за финансиране, преобладават разходи за закупуване на машини със сензори, които в реално време събират данни за работата, качеството и състоянието на оборудването. Предприятията ще интегрират в производствата си киберфизични системи, които позволяват на машините и оборудването да комуникират и да адаптират поведението си според получените данни. Това ще осигури на дружествата по-добър контрол върху качеството на продуктите. Част от фирмите ще внедрят и технологии, свързани със съвместни роботи (коботи), с триизмерно проектиране и производство с 3D принтиране, с изкуствен интелект, с обработка и анализ на големи данни за генериране на прогнози и отчетност, както и с облачни технологии. По мярката кандидатстваха 742 малки и средни предприятия. Заради големия брой дружества, класирани в резервните списъци, ще се обмислят възможностите за осигуряване на допълнителни средства за увеличаване на бюджета по процедурата.

Министерският съвет освободи Румен Спецов от длъжността особен търговски управител на „Лукойл”. На негово място е назначен Евгени Симеонов. Предложението за промяната е прието единодушно от Съвета по сигурността и е потвърдено от Министерския съвет. Симеонов е служител на Министерството на икономиката от над десет години. Кариерата му започва през 2016 г. като младши специалист, а впоследствие заема ръководни позиции, включително председател на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор. Министърът на иновациите и растежа Александър Пулев мотивира рокадата, посочвайки още, че липсва отчетност и прозрачност в работата на Спецов.

Дългогодишният директор на "Лукойл" и настоящ хотелиер Валентин Златев е купил руски пустеещ имот в центъра на София - стара жилищна сграда върху терен от почти 3.37 декара на ул. "Шипка" 20. Платената цена е 8.59 млн. евро, а сделката е от 29 май. Купувач е Златев като физическо лице, а продавач е руското държавно предприятие за управление на задгранични имоти "Госзагрансобственность". Златев е закупил и парцел от 523 кв. м, и пететажна сграда на ул. "Райко Алексиев" 11 - масивен пететажен жилищен блок, строен през 60-те години за служители на съветското търговско представителство и други структури. На терена на "Шипка" 20 има четириетажен жилищен блок, който заема 565 кв. м и е със РЗП почти 2.5 хил. кв.м, а зад него и едноетажен гараж от 209 кв.м. Оставащите около 2.5 дка в момента са двор. Оградата на терена е дълга 234 м.Материалният интерес за въпросния имот е 5.6 млн. евро. Или става въпрос за сделки за над 14 млн. евро. Една от основните бизнес сфери на бившия генерален директор на "Лукойл България" Валентин Златев е туризмът, като той има няколко хотела на Черноморието, един в Правец и хотел Hyatt в центъра на София.

Базираното в село Самуил, област Разград, дружество „Тракция“ АД стартира проект за подобряване на енергийната си ефективност на стойност 100 572 евро, който е финансиран по Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията” 2021-2027 г.. Половината от тази сума представлява безвъзмездна финансова помощ, а останалата част е собствено участие на предприятието. Инвестицията предвижда закупуване на нов компресор и подмяна на осветлението в производствените цехове с модерно LED оборудване. Предприятието има дългогодишен опит и традиции в производството, ремонта и модернизацията на различни видове вагони – открити, платформени, специализирани, вагон-цистерни и закрити. Производствената база на дружеството се простира на площ от 160 хиляди квадратни метра. Изпълнението на проекта ще продължи 12 месеца, като се очаква да приключи през април 2027 г.

Българската финтех Paypercut компания обявява сийд рунд в размер на 5 млн. евро, воден от британските фондове Concentric, Passion Capital и Araya Ventures, за да трансформира разплащанията в Източна Европа. В компанията влизат още полско-американският SMOK Ventures и британският Portfolio Ventures, Main Set, а българско участие има в лицето на BrightCap Ventures и MFG Invest. Стартъпът изгражда платформа за разплащания и разсрочено плащане (BNPL) за малки и средни онлайн търговци в ЦИЕ и вече работи с над 200 клиента в осем пазара. С парите Paypercut ще завърши лиценза си за електронни пари в Ирландия, ще пусне нови продукти и ще разшири мрежата от стейбълкойн коридори за трансгранични плащания в региона. С новата инвестиция общото финансиране на Paypercut достига 7 млн. евро, след като през юли 2025 г. привлече 2 млн. евро, за да развива агрегатор за BNPL (Buy Now, Pay Later), а по-късно и цялостна платформа за разплащания. За този период Paypercut успя да се развие и вече обслужва над 200 търговеца в осем пазара в региона и планира да увеличи броя им десетократно до края на годината. А по думите на основателите ѝ свежите 5 млн. евро капитал ще стигнат, за да разработи още продукти и да излезе на печалба в рамките на следващите 12 месеца.

Две публични дружества скоро ще напуснат „Българска фондова борса“. Комисията за финансов надзор одобри в края на месец май документите за търгово предложение за изкупуване акциите на миноритарните акционери в „Момина крепост“ АД и „Арома“ АД. Комисията за финансов надзор разреши публикуване на търгово предложение от „Медицински консумативи“ ООД – София за закупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на 169 109 броя акции, представляващи 9,999% от капитала на „Момина крепост“ АД, от останалите акционери на дружеството. Търговият предложител притежава пряко 888 467 броя поименни, безналични акции, представляващи 52,54 на сто от капитала и гласовете в общото събрание на акционерите на фирмата за производство, търговия и реекспорт на медицински изделия за еднократна употреба и стоки за промишлеността и бита. Като акционер той е сключил споразумение за обща политика по управление на „Момина крепост“ чрез съвместно упражняване на притежаваните права на глас със „Софарма“ АД, което притежава 633 608 акции или 37,47 на сто от капитала й. Това означава общ пакет от 1 522 075 броя, представляващи 90,001 на сто от капитала на „Момина крепост“ АД. „Медицински консумативи“ предлага да закупи акциите на останалите акционери в „Момина крепост“ по 0.98 евро на акция. Търговият предложител ще финансира покупката на акциите от останалите акционери със заемни средства от „Софарма“ в общ размер на 165 726.82 евро. Плановете на „Медицински консумативи“ включват прекратяване на статута на публично дружество на „Момина крепост“ АД и делистване на неговите акции от търговия на „Българска фондова борса“. Всички книжа на великотърновската фирма са от един клас и се търгуват на БФБ, Алтернативен пазар BaSE, сегмент акции. Разрешение за публикуване на коригирано търгово предложение получи и Harisson Management Limited, Република Малта. Дружеството иска да изкупи чрез инвестиционен посредник „Елана Трейдинг“ АД общо 551 791 броя акции или 3,562% от капитала на „Арома“ АД – София, от останалите акционери на компанията за производство на парфюмерия и козметика. Предлагана цена за една акция: 0.95 евро. Ако фирмата от Малта изкупи всички акции с право на глас в общото събрание на акционерите на „Арома“ АД, може да подаде заявление за отписване от регистъра на публичните дружества, воден от КФН и акциите на козметичната компания престават да се търгуват на „Българска фондова борса“.

Икономическият шок от войната с Иран засяга все по-силно европейските фабрики, потискайки търсенето на техните стоки и повишавайки разходите за суровини. Това се случва с най-бързите темпове от четири години насам, предава Reuters. Междувременно азиатските конкуренти отбелязаха разширяване на активността пред месец май. Американско-израелският конфликт с Иран, който започна в края на февруари, буквално разтърси търговията и финансовите пазари, като породи опасения относно глобалните енергийни доставки, особено през Ормузкия проток - ключов маршрут за доставки на петрол и газ. Тревожните данни идват, след като ръководителите на Международната агенция по енергетика (МАЕ), Международния валутен фонд (МВФ), Световната банка и Световната търговска организация (СТО) вече предупредиха, че войната затруднява световните енергийни доставки. Индексът PMI за производство в еврозоната на S&P Global падна до 51,6 през май от близо четиригодишния връх от 52,2 през април, но над предварителната оценка от 51,4. Показател над 50,0 показва растеж.  В Германия - най-голямата икономика в Европа, производственият сектор е в застой, докато френските фабрики отбелязаха свиване за първи път от ноември. Европейската централна банка (ЕЦБ) ще повиши лихвения си процент по депозитите този месец и поне още веднъж тази година, за да се опита да спре по-високите цени на енергията да влияят върху основната инфлация, според мнозинството икономисти, анкетирани от Ройтерс през май. Новите официални данни показват, че инфлацията се е повишила допълнително над целевата стойност от 2% на ЕЦБ от миналия месец. Британските фабрики повишиха цените си с най-бързите темпове от юни 2022 г. миналия месец в отговор на голямото увеличение на разходите. Въпреки глобалната криза, фабричната активност се разширява в повечето азиатски икономики. Индексът на частния сектор в Китай нарасна за шести пореден месец, а този в Южна Корея достигна най-бързия темп от пет години, което подчертава стремежа в региона да се изградят т. нар. буфери срещу потенциални смущения, причинени от конфликти. Индексът PMI за общия производствен сектор на RatingDog China, съставен от S&P Global, падна до 51,8 през май от 52,2 през април, но беше малко по-добър от прогнозата на анализаторите от 51,6. Този резултат контрастира с официално проучване, показващо, че фабричната активност във втората по големина икономика в света е спряла миналия месец, тъй като новите поръчки се свиха, а производствените разходи продължиха да нарастват. Фабричната активност в Япония също се разшири, като индексът PMI достигна 54,5 през май, забавяйки се от априлския си връх от 55,1 за повече от четири години, въпреки че фирмите там отчетоха най-рязкото покачване на разходите за входни ресурси от септември 2022 г. поради по-високите цени на суровините. Индексът PMI на Южна Корея се повиши до най-високото си ниво от март 2021 г. насам, достигайки 54,8 през май, спрямо 53,6, което отново подчертава стремежа на фирмите да заключат доставките. Във Виетнам индексът PMI за фабриките се повиши от 50,5 до 52,8, докато този на Тайван се повиши от 55,3 до 56,1, показват проучвания. Индексът за Филипините скочи до 50,8 от 48,3.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи прогнозата си за настоящата година за икономическия растеж на държавите по света, в които инвестира. Финансовата институция посочи, че рязкото покачване на цените на енергията, предизвикано от войната в Близкия изток, е засегнало Европа по-силно, отколкото САЩ. Това се подчертава в най-новият доклад на банката за икономическите перспективи в световен мащаб. ЕБВР очаква общият икономически растеж за регионите по света, в които инвестира, обхващащ над 35 държави, да се забави до 3,1 на сто през 2026 г. спрямо ръст от 3,4 на сто през предходната година. Това представлява намаление с 0,5 процентни пункта в сравнение с прогнозата, публикувана през февруари, когато финансовата институция обяви, че очаква ръст от 3,6 на сто тази година. ЕБВР остави без промяна прогнозата си за икономически растеж на България. Банката прогнозира икономически растеж от 2,7 на сто, което съвпада с предходната прогноза. Най-съществено е понижението на прогнозата за Южния и Източния средиземноморски регион, който включва Египет, Ирак, Йордания, Мароко, Тунис и Ливан, където Израел засилва операциите си срещу подкрепяната от Иран групировка „Хизбула“. За Ливан ЕБВР вече очаква икономиката да се свие с 2 на сто през тази година, докато през февруари прогнозираше растеж от 4 на сто. Институцията предвижда възстановяване на икономическата активност през следващата година, „при условие, че мирът бъде възстановен“. Като основни фактори за влошаването на перспективите банката посочва поскъпването на петрола и природния газ, нарушенията в морския транспорт през Ормузкия проток, както и нарастващата разлика в енергийните разходи между Европа и САЩ. Според ЕБВР цената на природния газ в Европа вече е над пет пъти по-висока от тази в САЩ. Европа, която е по-зависима от вноса на енергийни продукти, е допълнително натоварена от цените на електроенергията, които остават значително по-високи от американските и поставят в неблагоприятно положение енергоемките индустрии, отбелязва още банката. ЕБВР посочва също, че инфлацията във всички региони, в които инвестира, която се бе забавила в края на 2025 г., е обърнала траекторията си тази година, водена главно от покачващите се цени на енергията и храните.

По статистика на Отдела за въздушна логистика към Китайската федерация за логистика и снабдяване, към 31 май тази година в страната са открити общо 80 нови международни въздушни маршрута за превоз на товари, като седмичното количество на полетите в две посоки се е увеличило с над 180. По отношение на структурата на маршрутите, 35 са към Европа, 33 към Азия, 10 към Северна Америка, 1 към Южна Америка и 1 към Африка. В структурата на товарите преобладават стоките от трансграничната електронна търговия, високотехнологичната промишленост с висока добавена стойност и пресни продукти. Непрекъснатото увеличаване на международните въздушни товарни маршрути не само осигурява безпрепятствени глобални логистични канали и стабилизира веригите на производството и доставки, но и подпомага износа на китайски стоки.