Минималната работна заплата в България вече няма да се определя автоматично като 50% от средната брутна заплата. Министерският съвет одобри промени в Кодекса на труда, които въвеждат четири критерия при определянето ѝ. За 2027 г. новият механизъм очертава диапазон между 620.20 и 672.80 евро. Размерът ще се определя на базата на четири критерия, обединени в общ показател – покупателната способност, нивото на заплатите, темпа на растеж на възнагражденията и производителността на труда. Покупателната способност ще се следи чрез средногодишното изменение на покупателната способност на малката потребителска кошница, а нивото на възнагражденията – чрез промяната на медианната брутна заплата. При останалите два показателя ще се използват данните за брутната работна заплата и изменението на производителността на един зает за десетгодишен период. Всяка година до 15 август правителството ще трябва да предложи размер на минималната заплата след консултации със социалните партньори. На всеки три години ще се прави и оценка доколко тя е адекватна. Новият механизъм променя съществено начина, по който се определя минималното възнаграждение. В момента Кодексът на труда го фиксира на 50% от средната брутна работна заплата за определен 12-месечен период.

Aктивите на пенсионните фондове в България възлизат на 17,254 млрд. евро към края на юни, като размерът им нараства с 2,480 млрд. евро или 16,8 процента в сравнение с края на юни 2025 г. (14,774 млрд. евро), показват данните на БНБ. Това е увеличение с 1,162 млрд. евро (7,2 процента) спрямо края на първото тримесечие на тази година (16,091 млрд. евро). В инструментите, включени в активите на пенсионните фондове към края на юни преобладават притежаваните дългови ценни книжа, които на годишна база се увеличават с 629,3 млн. евро (6,7 процента) до 9,989 млрд. евро. Техният относителен дял в общите активи към края на юни е 57,9 процента при 63,4 процента спрямо същото тримесечие на 2025 г. Акциите и другите капиталови инструменти, различни от инвестиционни фондове и фондове на паричния пазар се увеличават на годишна база с 880,5 млн. евро (37,8 процента) до 3,209 млрд. евро. Относителният им дял в края на второто тримесечие на годината е 18,6 процента при 15,8 процента към края на юни 2025 г. Спрямо края на юни 2025 г. акциите/дяловете на инвестиционни фондове и фондове на паричния пазар се увеличават на годишна база с 1,012 млрд. евро (52,8 процента) до 2,931 млрд. евро. Относителният им дял в края на второто тримесечие на годината е 17 процента при 13 процента към края на юни миналата година. Средствата в каса и депозитите се увеличават на годишна база с 12 млн. евро (1,5 процента) до 837,6 млн. евро. Относителният им дял в общите активи към края на юни е 4,9 процента при 5,6 процента към края на юни 2025 г. По отношение на географската структура на активите на пенсионните фондове към края на юни активите в България нарастват на годишна база с 435,1 млн. евро (9,2 процента) до 5,168 млрд. евро при 4,733 млрд. евро към края на юни 2025 г. Техният относителен дял е 30 процента към края на юни при 32 процента към края на същия месец на 2025 г. В края на второто тримесечие на годината средствата, инвестирани при други резиденти на еврозоната, се увеличават на годишна база с 1,102 млрд. евро (21,1 процента) до 6,336 млрд. евро при 5,234 млрд. евро към края на юни 2025 година. Относителният им дял към края на юни е 36,7 процента при 35,4 процента в края на юни миналата година. Към края на юни активите в други държави и международни организации нарастват на годишна база със 752 млн. евро (27,6 процента) до 3.481 млрд. евро. Относителният им дял към края на юни е 20,2 процента при 18,5 процента в края на юни 2025 г. В пасивите на пенсионните фондове у нас преобладават пенсионните права, които възлизат на 17,176 млрд. евро към края на юни. Техният размер нараства с 2,469 млрд. евро (16,8 процента) в сравнение с края на юни 2025 г. (14,707 млрд. евро) и с 1,153 млрд. евро (7,2 процента) спрямо края на първото тримесечие на 2026 г. (16,023 млрд. евро). Относителният им дял в общия размер на пасивите към края на юни е 99,5 процента, като остава без промяна спрямо края на второто тримесечие на 2025 г.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е одобрила сделката между базираната в Гърция група на Eurobank, оперираща в България през Пощенска банка, и варненската софтуерна компания "СиСофт" (CSoft). Инвестицията беше обявена през май, като в решението на регулатора са заличени данните какъв точно процент придобива банката от софтуерния разработчик. Сделката бе обявена като инвестиция на базирания в Люксембург инвестиционен фонд Innovation Investment Fund, който е собственост на групата на Eurobank, но юридически акциите се придобиват от Юробанк България - дружеството, което оперира под бранда Пощенска банка. КЗК е имала няколко дребни условия, за да одобри сделката. Сред тях са задължение всички клиенти на CSoft да имат равен достъп до актуализации и подобрения на продуктите на компанията за свободно ползване - т.е. тези, които се продават като пазарно решение, а не се правят по поръчка на клиенти. CSoft разработва финансов софтуер за банки. Друго изискване на КЗК е въвеждането на юридически ограничения Eurobank да влияе върху "технологичната и техническата стратегия и политика" на CSoft; да не може да участва във вземането на решения относно разработването на функционалности за други банки; и да не може да се меси в приоритизацията на проектите за разработване на продукти и услуги. Тези ограничения трябва да бъдат следени от особен представител в дружеството, който според записаното в решението на КЗК трябва да бъде част от българските клонове на някоя от големите четири глобални одиторски компании - PwC, E&Y, KPMG и Deloitte. Компанията CSoft е основана през 1991 г. и е едно от първите софтуерни дружества в страната - и изобщо, и в по-специализираната си ниша по създаването на финансов софтуер. Tя е основана от Саркис и Христина Саркизови, като и досега се управлява като семеен бизнес. Преди придобиването на акции от страна на Eurobank двамата притежават цялата компания - по 45.5% като физически лица всеки, както и още 9% през дружеството "СиСмарт", което също е тяхна собственост. Към март 2026 г. дружеството има наети 171 служители. Приходите на "СиСофт" за 2024 г., последните публикувани в Търговския регистър, са 8.7 млн. евро.

Фондът за инвестиции в недвижими имоти AG Capital е поискал одобрение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да придобие едноличен контрол върху „Полиграфия Офис Център“ на бул. Царигадско шосе в София. AG Capital, която е създадена през 1993 г., инвестира в бизнес и жилищни имоти в България, Централна и Източна Европа и управлява активи за над 850 млн. евро. Към момента офис сградата е част от портфейла с имоти на компанията Lion’s Head Investments - съвместно дружество между AG Capital и южноафриканския фонд Old Mutual. Освен „Полиграфия Офис Център“ компанията притежава и управлява също Megapark на бул. „Цариградско шосе“, до The Mall, както и бизнес комплекса Oregon Park с три 7-етажни офис сгради в Букурещ. През последните години тя навлезе активно и в логистичния сектор в България и Румъния. „Полиграфия офис център“ предлага 27 хил. кв. м офис площи, а сред водещите наематели са Bosch, EY, Payhawk. Сградата притежава екологичен сертификат LEED Gold.

Всеки четвърти служител на Yettel България е част от компанията от десет или повече години, а почти всеки пети е преминал с нея през трите ѝ бранда – Globul, Теленор и Yettel. Това сочат данни, които телекомът представи по повод своята 25-а годишнина на българския пазар и развитието си като работодател. Днес в компанията работят около 2100 души, което е над десет пъти повече в сравнение с близо 200-те служители, с които операторът стартира дейността си през септември 2001 г. Към днешна дата 52% от служителите са милениали, а 32% са от поколението Z. Възрастовият диапазон също е широк – най-младият служител е на 18 години, а най-възрастният – на 66. Само за последните пет години – в периода 2021-2025 г. – Yettel е инвестирал над 4,1 милиона евро в обучения и програми за развитие. Ефектът от тези инвестиции се вижда и в друг ключов показател – 79% от лидерските позиции в компанията се заемат от служители, които са израснали вътрешно в структурата ѝ. Yettel поставя фокус върху няколко ключови направления – развитие на търговските умения в подкрепа на отличното клиентско изживяване, както и изграждане на култура, която насърчава иновациите. Все по-важно място заемат и уменията за работа с изкуствен интелект (AI) в отговор на амбицията на телекома да се трансформира в технологична и AI компания. Подходът се надгражда постепенно – от обучения за базови AI умения, през които са преминали 92% от служителите, до практически обучения за използване на AI като инструмент за по-висока ефективност. От Yettel насърчават екипите си и сами да създават AI решения. В специалното предизвикателство AI Innovation Challenge, проведено тази година, са се включили над 100 служители, които са разработили решения за оптимизиране на вътрешните процеси и подобряване начина на работа.

КЗК отмени решението за избор на проектант на новия стрелбищен комплекс в Пловдив, разположен край Колодрума на район „Централен“. Проектът за стрелбищния комплекс предвижда изграждането на няколко закрити и полуоткрити стрелбища за различни дистанции и олимпийски дисциплини, тренировъчни и обслужващи помещения, съблекални, складове за оръжие, зони за съдии и зрители. Комплексът трябва да бъде разположен върху общински терен от около 12 декара в северозападната част на Колодрума. Производството пред КЗК бе образувано по жалба на отстранената фирма „Билденерджи“ срещу избора на "Архцентър – А“ за победител в поръчката. След разглеждането ѝ антимонополният орган е установил съществени нарушения в работата на оценителната комисия и е върнал процедурата за ново разглеждане на документите и офертите. В процедурата бяха подадени четири оферти, но до отваряне на ценовото предложение бе допусната единствено фирмата на арх. Тодор Абаджиев – „Архцентър – А“. Тя бе класирана на първо място с предложение от 222 411,97 евро без ДДС. Останалите участници – „Проджект планинг енд мениджмънт“, „Билденерджи“ и „Фрибул“, бяха отстранени. Именно „Билденерджи“ атакува решението пред КЗК, като оспори както собственото си отстраняване, така и допускането и оценяването на офертата на „Архцентър – А“. Източник: TrafficNews

С инвестиция от 3.2 млн. евро:, компанията „КМС“ ЕАД официално откри новата си административна сграда и специализиран Център за повишаване на квалификацията на инженерните кадри. Офисът се намира на площадката на Атомната централа АЕЦ „Козлодуй“. Новото триетажно крило е изградено според най-високите съвременни стандарти и разполага с разгърната площ от 1646 кв. м, която осигурява работни места за 40 служители. В сградата се помещава обучителен център за провеждане на лекции и семинари, насочени към подготовката на специалисти за новите технологии в енергийния сектор. Обособени са 38 паркоместа, а над 20% от прилежащата територия е изцяло озеленена. Следващият етап от инвестиционната програма предвижда изграждането на собствен производствен корпус с площ над 4000 кв. м. Машините и технологичното оборудване вече са доставени, като част от тях са придобити с финансовата подкрепа на европейска програма. Очаква се новото производство да заработи в началото на 2027 г. В него ще се изработват изделия от черни метали и неръждаема стомана, като компанията планира да разшири пазарното си присъствие в Румъния и други държави от Европейския съюз.

Нов търг за продажбата на масивната производствена и административна сграда на ул. „Коматевско шосе“ № 156 в Пловдив е обявен от НАП. Тъй като първият опит за публича продан в края на юли при начална цена от 1 811 700,00 евро не събра оферти, данъчните прибягват до драстично намаление на цената с точно 25%. Новата начална сума, от която ще стартира наддаването, е 1,35 млн евро. Производствената база е собственост на фирма „Дамикс“ ЕООД (известна до октомври 2020 г. като „Немикс“ ЕООД). Едноличен собственик на дружеството, специализирано в производство и търговия с мебели и плоскости, е бизнесменът Людмил Харизанов. Обект на търга е поддържан фирмен актив, готов за експлоатация. Имотът представлява четириетажна промишлена сграда със застроена площ от 193 кв.м. На подземен етаж е ситуирано производствено помещение, складова част и санитарен възел. Първи и втори етаж за работни зали и друг тип помощни помещение, докато третият етаж е обособен като администрация с три отделни офиса, баня с тоалетна, перално помещение и голяма тераса с източно изложение. Продажбата е принудителна и цели покриване на натрупани дългове на собственика и неговата фирма. Само по две от възбраните, наложени от НАП още през 2018 г., задълженията на фирмата надхвърлят 217 000 лева. Върху имота има и редица възбрани от частни лица за суми от няколко хиляди до над 47 000 лева. Всички дружествени дялове на Харизанов са запорирани от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) заради личен дълг от 26 542 лева към физическо лице, успоредно със запорите от НАП. Източник: trafficnews

На заседанието си от 8.09.2025 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за първично публично предлагане на варанти, които ще бъдат издадени от „Еврохолд България“ АД. Емисията е в размер до 520 940 000 броя безналични, поименни, свободнопрехвърляеми варанти, с емисионна стойност 0,01 евро всеки варант, с ISIN код BG9200002269, които дават право на титулярите на варанти да упражнят в 10-годишен срок правото си да запишат съответния брой акции от базовия актив на варантите по емисионна стойност 1,25 евро за акция, при конверсионно съотношение варант/акция 2:3. Вписва посочената емисия варанти, предмет на първично публично предлагане, в процес на емитиране в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 2. Одобрява Ромен Танги, гражданин на Република Франция, за член на надзорния съвет на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. 3. Удължава срока на управляващо дружество „Състейнабъл Асет Мениджмънт“ АД за представяне на допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за организиране и управление на договорен фонд.

На 09.09.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпиха уведомления от "Випом" АД уведомления по член 114б, ал. 1 от ЗППЦК.

Държавата се връща в икономиката - влиза пряко в мини, електроцентрали, железници и стратегически предприятия. След десетилетия на приватизация правителствата по света все по-често придобиват компании, изземват природни ресурси или насочват производството чрез субсидии, обществени поръчки и държавни фондове.
Между 2016 и 2026 г. национализираните активи по света са на стойност между 239 и 544 млрд. долара, според историка Никълъс Мълдър в анализ, публикуван във Finance & Development на Международния валутен фонд. Според Мълдър правителствата придобиват частни компании и ресурси с най-високата скорост от 50 години насам. Това е четвъртата голяма вълна на национализации за последното столетие – след Голямата депресия, изграждането на смесените икономики след Втората световна война и овладяването на петролните и минералните ресурси през 70-те години, веднага след тогавашната петролна криза.
Сегашната вълна обаче е различна. Тя включва класическо отнемане на собственост, придобиване на контрол, принудителни продажби, държавни спасителни операции и по-мека намеса чрез финансиране, регулации и гарантирани държавни поръчки. Европа си върна енергийни компании и железници след кризата със спирането на руския газ . Франция придоби останалите частни акции на EDF и през юни 2023 г. стана едноличен собственик на електроенергийния гигант. Операцията бе оценена на около 9,7 млрд. евро. Целта бе държавата да управлява по-свободно обновяването на френската ядрена енергетика и изграждането на шест нови реактора. Германия придоби 99,12% от Uniper – най-големия германски вносител на руски газ, след като компанията беше застрашена от фалит заради прекратените доставки и скока на цените. Прякото държавно капиталово участие достигна 13,5 млрд. евро. Мотивът беше не идеологическо разширяване на публичната собственост, а защита на енергийните доставки за предприятията, общинските дружества и домакинствата.
Великобритания започна връщане на пътническите железопътни услуги под публичен контрол. Законът от 2024 г. прекрати практиката да се предоставят нови частни франчайзингови договори. До края на май 2026 г. пет оператора вече бяха прехвърлени към държавни компании, а завършването на процеса се очаква до края на 2027 г.
Тези случаи показват, че национализация вече има и извън страни с планова икономика. Към нея прибягват и развити пазарни държави, когато са застрашени енергийната сигурност, транспортът или други жизненоважни услуги. През 70-те години основният стратегически ресурс беше петролът, сега към него обаче се добавят литият, никелът, кобалтът, уранът и още редкоземните метали. Без тях не могат да бъдат произведени батерии, електромобили, полупроводници, оръжейни системи и голяма част от техниката за зеления преход.
Мексико обяви лития за национално богатство през 2022 г. и забрани предоставянето на частни концесии, разрешителни и лицензи за проучването и добива му. Цялата дейност и веригата на добавената стойност бяха запазени за държавата, която създаде специалното предприятие Litio para Mexico.
Нигер национализира през юни 2025 г. Somair – дружеството, което експлоатира единствената работеща уранова мина в страната. Френската държавна компания Orano притежаваше 63% от това дружество. Акциите и имуществото бяха прехвърлени на държавата, а Orano започна международни арбитражни производства.
Индонезия използва друг механизъм. Властите започнаха да конфискуват палмови плантации, в които се произвежда палмово масло. За тях държавата твърди, че работят незаконно върху горски земи. Предадени бяха на новото държавно дружество Agrinas Palma Nusantara. Само до юли 2025 г. компанията вече управляваше над 833 хил. хектара.
Дори САЩ - традиционно предпазливи към прякото държавно участие, смениха подхода си. През 2025 г. Министерството на отбраната инвестира 400 млн. долара в привилегировани акции на MP Materials и договори заем от 150 млн. долара. При преобразуване на акциите и упражняване на вариантите държавата може да получи около 15% от компанията и да стане най-големият ѝ акционер. MP Materials управлява единствената действаща американска мина за редкоземни елементи. Това не е класическа национализация, а придобиване на стратегическо влияние върху критична производствена верига.
В най-крайния случай държавното овладяване на активи е част от политическия натиск. Според анализа във Finance & Development от началото на войната срещу Украйна Русия е иззела пристанища, заводи и потребителски компании за повече от 48 млрд. долара.
България избира по-мек модел, но завръщането на държавата в икономиката личи и в управленската програма за периода 2026–2030 г. В документа няма отделно обещание, озаглавено реиндустриализация, нито план за национализиране на частни предприятия. Посоката обаче е към значително по-активна роля на държавата. Правителството заявява, че ще изгражда икономика, основана на индустрия, технологии и високопроизводителни инвестиции, а държавата ще бъде “активен партньор на бизнеса” и ще подпомага развитието на силен национален капитал. Като стратегически са посочени микроелектрониката, изкуственият интелект, отбранителната индустрия, автомобилостроенето, центровете за развойна дейност и останалите производства с висока добавена стойност. Предвиждат се и публични инвестиции в транспортна, енергийна, цифрова и ВиК инфраструктура за индустриалните зони. До декември 2026 г. трябва да бъде разработена Национална индустриална стратегия за периода 2026–2035 г. Основната цел е страната постепенно да премине от износ на суровини към производство на материали, компоненти и крайни изделия с по-висока добавена стойност. Ще бъде изработен и списък на стратегическите и критичните суровини за българската индустрия. Един от най-преките инструменти за участие в икономиката ще бъде Национален фонд за дълбоки технологии. Той трябва да бъде създаден до края на 2027 г. с държавно съфинансиране и да привлича частни средства към изкуствения интелект, биотехнологиите и отбранителните технологии. До март 2030 г. е предвидено целево съфинансиране на електропреносна инфраструктура, цифрова свързаност и индустриални терени за големи инвестиции в центрове за данни, изчислителни мощности и високотехнологични производства. Записано е и изграждането на пилотна линия за полупроводници и микроелектроника в партньорство с европейската инициатива Chips Act. Държавата ще използва и обществените поръчки като средство за индустриална политика. Това не е национализация, но е намеса в пазара. Чрез съфинансирането, инфраструктурата и поръчките държавата ще избира кои отрасли да растат и към какви производства да бъде насочван частният капитал. Най-силно остава държавното присъствие в енергетиката. Правителствената програма предвижда финансово оздравяване и технологична модернизация на държавните енергийни дружества. Изрично е записано, че няма да се допуска умишленото им отслабване или довеждане до фалит с цел последваща приватизация или предоставяне на стратегическите активи на концесия.
Предвижда се анализ дали миноритарни дялове от някои дружества могат да бъдат предложени на Българската фондова борса. Условието е държавата да запази контрола и да бъдат доказани ползи за прозрачността, управлението и достъпа до финансиране. Така българският модел е различен от отнемането на мини и предприятия в Мексико, Нигер или Русия. Държавата не заявява намерение да придобива частни заводи. Тя се връща като стратег, съинвеститор, собственик на ключови енергийни активи, строител на индустриална инфраструктура и най-голям възложител в икономиката.
Големият въпрос е кой ще избира подкрепяните компании и проекти и кой ще носи загубите при неуспех. За много от намеренията в програмата има срокове, но няма посочен размер на държавното финансиране или обща сметка за индустриалната политика. Историята показва, че държавните предприятия и публичните инвестиции могат да мобилизират огромен капитал и да ускорят развитието на цели отрасли. Показва обаче и другата страна – политически назначения, неефективни разходи и прехвърляне на загубите върху данъкоплатците.
Закон определя правила как правителството да търси партньори. Държавата ще може да сключва договори с частни инвеститори за изграждане на инфраструктура, когато това ще гарантира по-добра икономическа и финансова ефективност и задоволяване на обществения интерес. Срокът на партньорството може да трае минимум 10 и най-много 35 години. Правилата за осъществяване на публично-частни партньорства са описани в чисто нов закон, който е пуснат за обществено обсъждане от Министерството на икономиката. Тази форма на сътрудничество беше очертана като един от основните приоритети и от премиера Румен Радев, и от икономическия министър Александър Пулев, за да се реализират по-бързо най-вече големи инфраструктурни проекти. В правителствената програма са изброени конкретно новите магистрали “Черно море” и “Рила”, скоростният път с тунел под Петрохан, разширяването на “Тракия” и коридорът Велико Търново – Маказа.
От следващата година частните пенсионни компании вече също ще могат да инвестират и в инфраструктурни проекти. В мотивите към законопроекта се посочва, че развитието на публично-частното партньорство в България изостава в сравнение с редица европейски държави, което ограничава възможностите за привличане на частни инвестиции и за по-ефективно предоставяне на публични услуги. Данните на Европейския експертен център за публично-частни партньорства към Европейската инвестиционна банка показват, че между 2019 и 2023 г. в България са реализирани само два такива проекта на обща стойност 880 млн. евро, докато през същия период в Гърция те достигат 2,31 млрд. евро. Сега очакванията са законът да увеличи тези инвестиции у нас до поне пет до 2030 г. Така ще се компенсира лошото състояние на публичните финанси и ще се създаде възможност за елиминиране на корупционния риск и инхаус процедурите. Две са страните при публично-частното партньорство - държава или община и един или повече частни инвеститори. Макар отговорностите и финансирането да се разпределят, частният партньор все пак трябва да поеме оперативния риск, може да осигури и цялото финансиране. Проектите може да се финансират и чрез приходи от потребителите - например чрез такси за използване, международно финансиране или комбинация от тези източници. Предвидени са и плащания за наличности - държавата да плаща на частника за това, че даденият обект или услуга съществува и отговаря на договорените показатели. В противен случай плащанията се намаляват или се спират. Кои проекти ще се изграждат с такова партньорство, ще решава специално създаден съвет към Министерския съвет, в който ще участват повечето министерства. Първо обаче проектите трябва да бъдат одобрени от специално звено в Министерството на икономиката след проверка на разпределението на риска, собствеността върху имуществото, националната сигурност. А финансовият министър ще решава дали са спазени фискалните правила и ограниченията по Закона за публичните финанси. Проект може да се одобри само ако съвместното му изграждане е по-изгодно, отколкото ако е реализиран само с публични средства. Това ще се оценява по специален механизъм, който тепърва ще се разработва. Анализът ще включва разходите за целия жизнен цикъл, очакваните ползи, социално-икономическите ефекти и други. Допуска се предложения за проекти да се правят и от частен инвеститор, но това не означава, че той ще го изпълнява. Частният партньор ще се избира чрез конкурентна конкурсна процедура, в която български и чуждестранни участници имат равни условия. Ще се създаде публичен регистър с всички публично-частни проекти и изпълнението им. Законът регламентира подробно отношенията между двете страни. Те могат да станат съдружници в т. нар. институционално публично-частно партньорство. В такъв случай създават специално търговско дружество. В него държавата може да внесе средства, недвижимо или друго имущество, но то трябва да се използва само за конкретния проект, като дружеството няма право свободно да извършва разпоредителни сделки или да учредява обезпечения.

Вълната от завръщащи се от САЩ европейски златни резерви може да се усили с участието на Испания, става ясно от публикация на "Ел Паис". Нидерландия, Франция и Германия вече предприеха мерки за намаляване на златните си запаси във Федералната резервна банка на Ню Йорк. Нидерландия обяви това миналата седмица, но Франция и Германия вече бяха предприели подобни стъпки, докато Италия устоява на нарастващ обществен натиск да прибере резервите си у дома - на този етап. Испанската централна банка (Banco de España) потвърждава, че държи част от златото си в САЩ, но по съображения за поверителност не разкрива какъв дял е това от общите резерви, нито дали ще ги пренасочи. Основната причина не е само недоверието към президента на САЩ Доналд Тръмп. През 2022 г. замразяването на руски активи в чужбина заради санкциите след инвазията в Украйна разтревожи необвързаните страни. През 2024 г. Индия репатрира голяма част от златото си, съхранявано в Bank of England, а по-късно направи същото и с резервите си в Базел. Венецуела се опитва да прибере резервите си от Лондон, за да възстанови страната след земетресенията през юли, но Великобритания отказва да освободи попечителството от 2018 г. насам, тъй като не признава властите в Каракас. Испания разкрива само общия обем на резервите си - девет милиона тройунции (281 тона), които през 2025 г. се равняваха на около 33,2 млрд. евро (38,56 млрд. долара). По-голямата част се съхранява в трезора на Banco de España, но неопределена част е в Базел, Лондон и Ню Йорк. Въпреки че е четвъртата по големина икономика в еврозоната, Испания заема едва шесто място по златни резерви.  Германия остава най-големият държател на злато в света, като около една трета все още се пази в Манхатън. По оценки на Financial Times Германия и Италия държат общо около 245 млрд. долара в САЩ.Централните банки, особено в развиващите се пазари като Бразилия, продължават да купуват злато като сигурно убежище - тенденция, подхранвана и от намерението на Вашингтон да намали ролята на долара като резервна валута на последна инстанция.

В продължение на четири десетилетия OPEC се стреми да поддържа високите цени чрез производствени квоти. Вносителите не могат да поддържат цените ниски чрез ограничаване на търсенето, защото купувачите са много по-разпокъсани от продавачите, а вътрешното енергийно търсене е резултат от решенията на безброй участници. Огромният и силно държавно регулиран Китай е изключение. И за разлика от OPEC+, чиито решения изискват съгласието на 21 държави, китайските централни плановици могат да действат едностранно по заповед на един човек - президента Си Цзинпин. Китай влияе върху петролния пазар чрез три основни лоста.

Първият са националните му петролни резерви. През 12-те месеца до началото на 2026 г., когато перспективата за "свръхизлишък" потискаше цените на суровия петрол, Китай изкупи 200 млн. барела на ниски цени, като увеличи и без това значителните си запаси от 1 млрд. барела. Според търговците китайските покупки може да са добавили 10 - 20 долара към световната цена на барел, преди да избухне войната с Иран. От 11.6 млн. б/д, внесени от Китай през февруари, до 1 млн. б/д са били допълнителни покупки, които впоследствие страната е могла да преустанови, тъй като е натрупала запаси. След като последните му предвоенни товари от Персийския залив пристигнаха в края на април, Китай започна да изчерпва препълнените си резерви. До юли запасите му са намалели със 70 млн. барела според компанията за анализ на данни Vortexa, без да се включват количествата, изтеглени от плаващи складове и тайни подземни хранилища. Ако се добавят и те, Китай е използвал 150 млн. барела от запасите си през тези три месеца, или около 1.5 млн. б/д. По-голямата част от това намаление се дължи на търговските запаси - съхранявани от ориентираните към печалба складови подразделения на големите петролни компании, а не на стратегическите резерви. Рафинериите обикновено трябва да възстановят количествата, които са изтеглили, в рамките на месец, отбелязва Том Рийд от агенцията за отчитане на цените Argus Media. Но тъй като тези компании са държавна собственост, а държавата може да реквизира търговските запаси, вероятно е направено изключение. Ако към 1 млн. б/д, които вече не се натрупват в запасите, се добавят 1.5 млн. б/д от изчерпването им, управлението на запасите може да обясни 2.5 млн. б/д от спада на китайския внос с 5.5 млн. б/д. Китай би могъл да продължи по този начин още четири месеца, преди властите в Пекин да започнат да се тревожат от опасно ниските нива на запасите, смята Ема Ли от Vortexa.
Вторият лост на китайските централни плановици е контролът върху износа. Като втория по големина производител на рафинирани петролни продукти в света Китай обикновено е голям доставчик на горива за азиатските си съседи. През март обаче правителството нареди на местните рафинерии да спрат да сключват нови договори за износ и да прекратят много от вече договорените. Между февруари и април износът на рафинирани продукти от Китай спадна почти наполовина до 430 хил. б/д. Това включваше 180 хил. б/д високопреработено авиационно гориво, което спести на китайските рафинерии между 1.2 млн. и 1.8 млн. б/д суров петрол. Ограничаването на продажбите в чужбина позволява на Китай да използва по-голяма част от продукцията на рафинериите си на вътрешния пазар. То също така позволява на рафинериите да използват част от суровия петрол, който обичайно би бил преработен в продукти за износ, за производството на други важни продукти, част от които Китай обичайно внася от Персийския залив за вътрешно потребление. Примери са нафтата и втечненият нефтен газ (LPG) - две суровини за нефтохимическата промишленост, както и мазутът, който малките и финансово затруднени рафинерии често преработват вместо суров петрол. Ударът върху маржовете на рафинериите, които са по-високи при износа, отколкото при вътрешните продажби, е нещо, което комунистическата партия може да понесе. Само големите запаси и ограниченият износ обаче не са достатъчни, за да обяснят огромното намаление на китайския внос. Китайското правителство използва и третия си лост - ограничаването на вътрешното търсене. През юни китайските рафинерии са преработили с 2.7 млн. б/д по-малко суров петрол в сравнение със същия месец година по-рано. Производството на бензин е спаднало с 14%, а това на дизелово и авиационно гориво - и на двете с 21%. По-внимателният поглед върху потреблението на автомобилни горива в Китай потвърждава рязък спад. След като властите позволиха на цените на горивата да се повишат, много жители на градовете са престанали да пътуват с автомобил до работа и вместо това използват метрото, велосипеди или таксита, много от които са електрически. По време на едноседмичния национален празник през май зареждането на електромобили по автомагистралите е нараснало с близо 55% спрямо предходната година. Влаковете поемат част от трафика, освободен от вътрешните полети, чийто брой е рязко съкратен. Местните власти са отложили инфраструктурни проекти, спестявайки дизелово гориво. Сиаран Хийли от Международната агенция по енергетика смята, че през първите няколко месеца на войната Китай е изразходвал с 10% по-малко бензин и керосин, отколкото през същия период на предходната година.

Китайската нефтохимическа промишленост, най-голямата в света, също се адаптира към затруднените условия. Миналата година тя превръщаше милиони барели дневно нафта и LPG, голяма част от които идваха от Персийския залив, в полимери - материали, вариращи от PVC и синтетичен каучук до найлон и полиестер, които китайските фабрики използват в огромни количества. При липсата на суровини от Персийския залив и при наличието на правителствено разпореждане горивата да бъдат приоритет пред суровините за нефтохимическата промишленост компаниите от сектора са намерили начини да произвеждат някои полимери с помощта на въглища и етан - газообразен страничен продукт от рафинирането на петрол.
Като цяло въздействието на всички тези ограничения върху китайската икономика изглежда управляемо. Години на подкрепяни от държавата инвестиции във възобновяеми енергийни източници и екологичен транспорт направиха енергийната система по-гъвкава. Години на "инволюция" - при която ожесточената конкуренция води до свръхкапацитет в отрасли, включително нефтохимическата промишленост, оставиха Китай с големи непродадени запаси от полимери и продукти, в които те се влагат.
Тези буфери обясняват защо производствените цени не се покачват рязко, а потребителските цени остават под контрол. Макар БВП да е нараснал с 4.3% през второто тримесечие, което е най-бавният темп от края на 2022 г., това се дължи по-скоро на слабите инвестиции и последствията от кризата на пазара на имоти, отколкото на недостиг на петрол. А правителството все още може да използва стратегическите си петролни резерви, които почти не е докосвало, отбелязва Михал Мейдан от Oxford Institute for Energy Studies. Китайските запаси от суров петрол, горива и полимери, макар и по-големи, отколкото външните наблюдатели са предполагали, са ограничени. Китай не може безкрайно да внася с 5.5 млн. б/д по-малко от обичайното. Но войната с Иран показа, че на практика Китай може самостоятелно да стабилизира световния петролен пазар в продължение на много месеци. Лидерите на все по-разединения петролен картел могат само да мечтаят да постигнат същото.