Препоръките на Фискалния съвет към редовното правителство във връзка с предстоящата работа по изготвянето на проектобюджета за 2026 г.: Запазване на текущата политика на данъчно облагане. Ниските ставки и плоският данък са предимство на България. Бюджетните приходи нарастват с добри темпове и очевидно проблемите са в разходната част на бюджета. Премахване на автоматични увеличения на заплати и пенсии в отделните сектори, записани в ресорните им закони. Повечето от разходите за персонал в публичния сектор са обвързани със средната заплата на страната (или минималната). Автоматичните увеличения водят до по-голямо потребителско търсене и тяхното премахване е много добра антиинфлационна мярка. Режимът по отношение на разпределението на осигурителната тежест между работодател и служител трябва да е еднакъв за всички работещи. Държавните служители на служебно правоотношение и полицаите следва да плащат същите осигуровки като останалите работещи. Следва да се преразгледат категориите служители, които подлежат на ранно пенсиониране. Административна реформа на бюджетно заетите (численост, структура и функционалност на секторите и отделните административни единици). Следва да се предприемат незабавни мерки за оптимизация на държавната администрация, включително преструктуриране и консолидация на отделни ведомства, където са налице дублиращи се функции - например чрез намаляване на броя на министерствата от 19 до 16. Във всички основни сектори следва да бъде направен преглед на публичните разходи по съществуващата методика на МФ на всички аспекти на политиката, вкл. отделните програми. Всички служители в публичната администрация, които са навършили пенсионна възраст, следва да бъдат освободени от заеманите длъжности в краткосрочен порядък. Тази мярка може да осигури бързо ограничаване на разходите за персонал, да освободи административен ресурс и да постави начало на по-широка реформа в управлението на публичния сектор. Закриване на незаетите щатни бройки в публичната администрация. Следва да се предприеме незабавно премахване на незаетите позиции в държавната администрация с цел трайно ограничаване на разходите за персонал и предотвратяване на бъдещ натиск за тяхното запълване и автоматично нарастване на разходите. Освен тези краткосрочни препоръки редовното правителство следва да постави началото на структурни реформи на публичните финанси. Тяхната цел следва да бъде постигане на трайна оптимизация в публичния сектор.

Размерът на падежиращия държавен дълг на България през настоящата година е 1,41 млрд. евро, като включва 1,28 млрд. евро погашения по вътрешния дълг и 0,13 млрд. евро по външния държавен дълг. Това става известно от Годишния доклад за напредъка за 2026 г. по изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025-2028 г. Съгласно Закона за публичните финанси, при условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема нов държавен дълг единствено с цел рефинансиране на съществуващи задължения до размера на годишните погашения по вече поетия дълг. От финансовото министерство уточняват, че към края на април е поет нов държавен дълг в размер на 1,2 млрд. евро, като остатъкът до достигане на годишните погашения по държавния дълг, поет към края на 2025 година или до 1,41 млрд. евро, който предстои да бъде набавен на местния дългов пазар, възлиза на 210 млн. евро. Извършените погашения по държавния дълг до края на април 2026 г. възлизат общо на 889,8 млн. евро по номинална стойност, в т.ч. изплатени 869,2 млн. евро номинална стойност по емисия 5-годишни ДЦК от 2021 година. С разпоредбите на удължителния закон за бюджета се дава възможност, освен дълга за рефинансиране на дълга в обращение в размер до годишните погашения по държавния дълг за 2026 г., Министерският съвет да може да проведе преговори и да сключи с Европейската комисия споразумение за заем в размер на 3,261 млрд. евро за получаване на финансова подкрепа под формата на заем по линия на Инструмента „Мерки за сигурността на Европа (SAFE) чрез укрепване на европейската отбранителна промишленост" при условие за последваща ратификация, посочват от финансовото министерство. Средствата от заема имат целево предназначение за финансиране на проекти в отбранителния сектор.

8116 броя строителни компании са вписани в Централния професионален регистър на строителите към края на април, показва справка на Камарата на строителите в България (КСБ). От тях 45 са чуждестранни юридически лица. Още през септември миналата година секторът е преминал прага от 8000 регистрирани фирми, като увеличението продължава и през 2025 г. По закон всички компании, които изпълняват строежи с разгъната застроена площ над 100 кв. м, подлежат на задължително вписване в регистъра и без него нямат право да работят. Около 90% от фирмите в сектора са малки - както по брой на персонала, така и по нетни приходи от продажби. След няколко трудни години строителството отчита активизация през 2025 г. Произведената продукция достига 28,58 млрд. лева, което е увеличение от 17,2% на годишна база. Разходите за труд също се увеличават - с 22,3% на годишна база. По предварителни данни на НСИ средната годишна заплата в сектора достига 25 684 лева, или с 12,1% повече спрямо 2024 г. Положителна динамика има и при новото строителство. През 2025 г. са издадени 13 774 разрешителни за строеж (+10,4%), започнато е изграждането на 9225 сгради (+7,1%), а въведените в експлоатация жилищни сгради са 5509 (+5,9%).

Българският велосипеден сектор се развива стабилно, въпреки съществуващите предизвикателства и поддържането на прекалено големи стокови наличности на местния пазар. Въпреки спада в обема на продажбите, тенденцията към електрически велосипеди и микромобилност предлага известен оптимизъм, като се очаква европейският пазар да се удвои до 2030 г. След годините на бум по време на пандемията се наблюдава рязък спад в продажбите, съчетан с драстично прекъсване на веригите за доставки на компоненти от Азия – главно Китай и Тайван. Срокът за производство на ключови компоненти, като рамки и скоростни механизми, е скочил от нормалните 60-90 дни на 1-1.5 години, с тригодишни срокове за доставка. Веломания, компанията с водещата си марка Drаg остава един от водещите играчи в България, който изнася за над 50 чуждестранни пазара. Списъкът с други големи играчи включва още Макском, Лидер – 96 и някои други. Подобно на други страни от Европейския съюз, в момента сегментът на електрическите велосипеди остава един от основните двигатели на растежа на целия български пазар на велосипеди. Въпреки общия спад в продажбите на велосипеди в цялата страна, стойността на продажбите се е увеличила благодарение на по-скъпите електрически велосипеди. Тази тенденция се очертава като основен двигател на сектора. В момента по-голямата част от пазара на електрически велосипеди (80%) се пада на продукти на водещи местни производители, като Cross Ltd и Макском от град Пловдив, като по-голямата част от продукцията им се изпраща за износ, предимно за други страни от ЕС. В България има и няколко силни производители на компоненти и части. Един от тях е местният производител на алуминиеви рамки за велосипеди Cycle Gets, който на по-ранен етап обяви планове за постигне на петкратен ръст на приходите през следващите пет години. Компанията се стреми да се възползва от продължаващия растеж на търсенето на електрически велосипеди, както и отличните перспективи за товарните електрически велосипеди. Cycle Gets, със седалище в София, произвежда алуминиеви рамки предимно за електрически велосипеди (близо 90% дял), като основните ѝ пазари са в Европа. Компанията вече има споразумения с някои от най-големите европейски производители на велосипеди, а повечето от клиентите ѝ досега са стартиращи компании, които пробиват с нови продукти. Тя доставя рамки и на български производители. По отношение на бъдещите перспективи, повечето анализатори смятат, че секторът ще отчете ръст от 5-10% както в производството, така и в продажбите, предимно на електрическите велосипеди. Поради трудната бизнес среда в страната в днешно време, общата несигурност заради войната и високите цени, търсенето на такива велосипеди сред местните клиенти остава като цяло ниско. За разлика от Румъния и Гърция, в България все още липсва държавна политика за подкрепа на покупките на велосипеди. Въвеждането на подобни мерки би стимулирало местния пазар, който в момента е сравнително малък, като се оценява на 70 000-80 000 велосипеда годишно в обемно изражение. И все пак, България в момента е сред водещите страни в Европа по производство на велосипеди. През 2024 г. България дори влезе в челната петица. Източник: bike-eu.com

След две години на спад през 2025 г. в България отново се отчита увеличение на несъстоятелностите на предприятия. Броят на фалитите достига 830 случая спрямо 719 година по-рано, което е ръст от близо 16%, показва актуален анализ на Creditreform. Най-силно засегнати са секторите търговия, туризъм и хотелиерство, като от фалитите са били засегнати около 3200 служители. На фона на страната, в по-широк план Централна и Източна Европа отбелязва спад на корпоративните фалити през 2025 г. Общият брой на случаите намалява със 7,1% – до 36 939 спрямо 39 746 година по-рано. В осем от дванадесетте изследвани държави е отчетено понижение на несъстоятелностите. Най-голям спад има в Хърватия – 19,4%, докато в Полша намалението е 0,6%. Увеличение е регистрирано само в четири държави – България, Румъния, Словения и Чехия. Най-силен ръст е отчетен именно в България – 15,9%, следвана от Чехия с 11,5%. Според анализа най-засегнатите отрасли в Централна и Източна Европа остават търговията и услугите. Търговията формира 33,7% от случаите на несъстоятелност, а делът на услугите нараства до 32,7%. В Западна Европа през 2025 г. е отчетен най-високият брой корпоративни фалити за последните повече от 20 години. Случаите достигат 197 610, което е увеличение с 4,8% спрямо предходната година. Нивото на фалитите в Западна Европа вече надхвърля това след финансовата криза от 2008-2009 г. Най-силен ръст на корпоративните фалити в региона е отчетен в Швейцария – 35,3%, следвана от Гърция с 24,4%, Финландия с 12,1% и Германия с 8,8%. В Съединените щати броят на корпоративните фалити достига най-високото си ниво за последните пет години – 31 810 случая, което е увеличение с 5,3% спрямо 2024 г. Анализаторите посочват високите лихви и по-строгите условия за кредитиране като основни фактори, които затрудняват възстановяването на компаниите в затруднение.

Лидерът в областта на бизнес софтуера с изкуствен интелект SAP Labs откри официално нова сграда на САП Лабс България в София. Пространството се намира в Expo 2000 Office Park. През 2021 г. SAP реализира една от най-значимите имотни сделки в България, придобивайки Park Lane Office Center за над 50 милиона евро. Сградата беше превърната в модерно технологично ядро, което днес обединява служители от всички софийски локации на компанията в единно и иновативно пространство. В София вече оперира екипът AI Incubation, който е вторият по големина в света за компанията. Eĸипитe y нac paзpaбoтвaт ĸлючoви ĸoмпoнeнти oт oблaчнaтa плaтфopмa нa ЅАР, вĸлючитeлнo peшeния зa cигypнocт, yпpaвлeниe нa дaнни, пoтpeбитeлcĸи пpилoжeния и ycтoйчивocт нa бизнec пpoцecи. Компанията paзшиpявa oблaчнитe cи ycлyги c нoвa инфpacтpyĸтypa ĸaтo ycлyгa (ІааЅ). Това позволява на компаниите достъп до изчислителни ресурси чрез мрежата от центрове за данни SAP. Това е пряк конкурент на Аzurе, АWЅ и Gооglе Сlоud. Новият офис ще бъде работно място за над 600 специалисти, работещи в разнообразни звена на компанията. "САП Лабс" България е един от пионерите на IT индустрия и многократно се нарежда сред най-добрите работодатели в страната. Koмпaниятa имa cилнo пpиcъcтвиe в Бългapия чpeз paзвoйния cи цeнтъp, ĸoйтo e eдин oт вoдeщитe тexнoлoгични xъбoвe в peгиoнa. Днес над 2000 професионалисти работят там върху ключови проекти и облачни решения.

Служебното правителство е предприело промени в ръководството на държавното дружество “Монтажи”, на което бяха възложени ремонтите на язовири. Прекратени са правомощията на прокуриста, разпореден е външен одит за изпълнението на всички договори, особено на тези, свързани с ремонтите на язовирите. На 23 април съветът на директорите на ДКК е направил промени в устава на “Монтажи”. Намалени са от петима на трима членовете на съвета на директорите. Освободени са Никола Начев, Савка Рокоманова, Александра Сарийска, Георги Христов и Росен Крумов, а до провеждането на конкурси за временни директори са назначени Владислав Михов, Александър Стоименов и Мария Иванова. Новото ръководство на “Монтажи” е провело заседание броени дни след назначаването си - на 29 април, като е избрал за изпълнителен директор Владислав Михов. На същото заседание е взето решение за прекратяване на пълномощното на прокуриста на дружеството Донко Узунов, както и за възлагане на външен одит за установяване на състоянието на дружеството. Ръководството е взело решение и за преглед на всички договори, свързани с ремонти на язовири, от 2020 година насам. “Монтажи” във финансовите си отчети редовно е декларирало големи вземания. За 2024 г. вземанията са в размер на 151.67 млн. лв. Фирмата е на загуба от 5.1 млн. лв.

Българският производител на велосипеди „Крос“ ООД от Монтана произвежда годишно около 350 000 велосипеда, като продукцията е насочена основно към европейските пазари. Сред водещите дестинации за износ са страни с високи изисквания за качество като Германия, Швейцария и Белгия. Освен под собствената си марка Cross, компанията произвежда и велосипеди за много от най-реномираните световни брандове. Фирма „Крос“ ООД е създадена през 1995 година в град Монтана. Освен с велосипедите с търговска марка Cross, компанията е известна и с производството на велосипедни джанти с марка Sprinter, които се радват на голяма международна популярност. Производствената база на дружеството е разпределена в три фабрики: В град Монтана, България, в град Видин, България и в град Зайчар, Сърбия. Компанията произвежда пълна гама велосипеди – от електрически до конвенционални градски, планински и детски модели, позиционирани в средния и високия клас. През последните години „Крос“ ООД насочва своя основен приоритет към производството на електрически велосипеди от висок клас. Към момента те съставляват над 70% от общия брой произведени велосипеди, което отразява съвременните тенденции на пазара. Компанията има изградена мрежа от официални представителства в Германия, Румъния и Сърбия. В тези държави оперират нейни фирми, чиято основна дейност е свързана с популяризирането на търговската марка и дистрибуцията на продуктите. В останалите европейски държави продажбите се осъществяват чрез местни дистрибутори. „Крос“ ООД разполага със собствен дизайнерски екип, който отговаря за разработването на цялостната моделна гама. Приоритет на екипа е да отстоява марковата идентичност чрез концептуални разработки, инженерно проектиране и графичен дизайн. Всички модели са интелектуална собственост на фирмата.

Бившето летище на Силистра започва нов живот като център на чистата енергия, след като в село Полковник Ламбриново официално беше открита една от най-големите фотоволтаични централи в България. Проектът „Свети Георги“, реализиран от чешката компания „Ризолв Енерджи“, преобрази 165 хектара площ в модерно енергийно съоръжение с впечатляващата мощност от 225 мегавата. Мащабът на инсталацията е забележителен – върху терена са разположени около 400 000 фотоволтаични панела. Очакванията са централата да произвежда средно по 313 гигаватчаса електроенергия годишно, която ще се подава директно към националната електропреносна мрежа в полза на потребителите в цялата страна. Едно от най-големите предимства на парка е интегрирането на една от най-мащабните системи за съхранение на електроенергия у нас. Тази технология позволява на обекта да осигурява захранване дори в часовете, когато слънцето не грее, осигурявайки по-голяма стабилност и предвидимост на доставките.

Съветът на директорите на “Неохим“ АД предлага брутен дивидент от 2 евро бруто на акция, според материалите за свиканото за 16 юни 2026 г. редовно годишно общо събрание на акционерите. За дивидент ще се ползват печалбата за 2025 г. в размер на 4 394 500,83 евро и 777 427,17 евро от натрупаните печалби от предходни години. За последно дивидент е гласуван през юни 2023 г. в размер на 5 лв. на акция (2,56 евро). “Неохим“ АД отчете 10,8 млн. евро печалба за първото тримесечие на 2026 г., спрямо загуба от 719 хил. евро за същия период на 2025 г. Приходите от продажби нарастват с 68% на годишна база до 81,4 млн. евро. „Неохим“ АД е производител на азотни торове, като основна суровина за производството е природният газ.

Цените на производител в промишлеността в еврозоната и Европейския съюз са се повишили през март, показват първоначални данни на Евростат. На месечна база през март 2026 г., спрямо февруари 2026 г., цените на производител в промишлеността се увеличават с 3,4% в еврозоната и с 3,2 на сто в ЕС. За сравнение, през февруари те отчетоха спад – съответно с 0,6% в еврозоната и с 0,5% в ЕС. На годишна база – спрямо март 2025 г., цените на производител се повишават с 2,1% в еврозоната и с 2,0% в ЕС. По основни промишлени групи през март спрямо февруари в еврозоната се отчита увеличение с 11,1% при енергията, с 0,7% при междинните стоки, с 0,2% при капиталовите стоки и при дълготрайните потребителски стоки, както и с 0,3% при недълготрайните потребителски стоки. Цените в промишлеността без енергия нарастват с 0,5%. В ЕС енергията поскъпва с 10,2%, междинните стоки – с 0,8%, капиталовите стоки – с 0,3%, а дълготрайните и недълготрайните потребителски стоки – съответно с 0,1 и 0,3 на сто. Цените без енергия се повишават с 0,4%. Най-големи месечни увеличения са отчетени в Литва (6,9%), Испания (6,5%) и Италия (5,9%). Най-силни понижения има в Естония (-12,3%), Финландия (-5,3%) и България (-2,5%). На годишна база в еврозоната цените се увеличават с 4,2 на сто при енергията, с 2,5 на сто при дълготрайните потребителски стоки, с 2,0 на сто при междинните стоки и с 1,6 на сто при капиталовите стоки, докато при недълготрайните потребителски стоки остават без промяна. Цените без енергия се повишават с 1,4 на сто. В ЕС на годишна база енергията поскъпва с 4,4 на сто, междинните стоки – с 1,7 на сто, капиталовите стоки – с 1,6 на сто, дълготрайните потребителски стоки – с 2,3 на сто, а недълготрайните – с 0,1 на сто. Цените без енергия нарастват с 1,3 на сто. Най-високи годишни увеличения през април са отчетени в Румъния (7,8%), България (7,5%) и Литва (7,2%), докато най-силни понижения се наблюдават в Люксембург (-4,9%), Естония (-2,4%) и Словакия (-1,3%). През март страната ни беше на първо място по ръст на производствените цени.

Аржентина очаква износът на литий и мед да достигне общо 32,7 милиарда долара за следващите 10 години, заяви министърът на минното дело Луис Лусеро. По негови данни страната предвижда износ на литий за 12,1 милиарда долара и на мед за 20,6 милиарда долара в рамките на десетилетието. Общата стойност на минните проекти, одобрени и подадени по режима за стимулиране на големи инвестиции (RIGI), възлиза на 50,692 милиарда долара. Схемата беше въведена при президента Хавиер Милей и вече е привлякла инвестиции от минни гиганти като "Би Ейч Пи" (BHP) и "Рио Тинто" (Rio Tinto), като целта е добивният сектор да се превърне в ключов заедно с енергетиката и земеделието. Според президента на Аржентинската камара на минните компании Роберто Качиола, износът на полезни изкопаеми в страната нараства бързо и се очаква да се увеличи с 49 на сто още през 2026 година.

Плановете на Европейския съюз за постепенно премахване на технологии от китайски доставчици с цел засилване на киберсигурността могат да струват на блока близо 370 милиарда евро през следващите пет години, сочи проучване на Китайската търговска камара в ЕС (CCCEU). Според новите правила за киберсигурност ЕС планира да изключи компоненти и оборудване от „високорискови“ доставчици в ключови сектори — ход, критикуван от китайския телекомуникационен гигант Huawei, който се очаква да бъде сред засегнатите компании. Пекин настоява да отпаднат текстове, определящи „държави, пораждащи опасения за киберсигурността“ и „висок риск“ от предложените регулации, като миналата седмица предупреди за възможни ответни мерки срещу ЕС, ако не бъдат направени съществени промени. Изследването за Китайската търговска камара в ЕС, изготвено от KPMG, показва, че принудителната замяна на китайски доставчици в 18 критични сектора ще струва на ЕС 367,8 милиарда евро в периода 2026–2030 г. Според доклада блокът ще трябва да подмени хардуер, да отпише активи, както и да се справи с по-ниска ефективност и забавена дигитализация. Сред най-засегнатите отрасли ще бъдат енергетиката и телекомуникациите — ключови стълбове на планираните цифров и зелен преход на ЕС. Шест държави членки ще понесат загуби от над 10 милиарда евро — Германия, Франция, Италия, Испания, Полша и Нидерландия. За Германия разходите се оценяват на 170,8 милиарда евро. Правителствата на страните от ЕС и Европейският парламент са в началните етапи на продължителен законодателен процес, необходим за превръщането на новите правила в закон, като се очакват изменения. В понеделник Европейската комисия препоръча също ограничаване на използването на средства от ЕС за проекти, включващи електрически инвертори от „високорискови доставчици“, тъй като според нея това може да доведе до дистанционно изключване на електропреносни мрежи в държавите членки.