Годишната инфлация в България през месец юли ще бъде 4.4%, показва експресната предварителна оценка на Националния статистически институт. Това отбелязва понижение с 1 процентен пункт спрямо предходния месец юни, когато бяха отчетени 5,4 на сто. Mесечната инфлация за юли ще е 0.7%, като през предходния месец юни тя беше 0.9%. За последния месец най-голямо увеличение на цените се очаква в групите: „Развлечения, спорт и култура“ (11.5%), „Услуги на ресторанти и хотели“ (2.3%) и „Жилища, вода, електроенергия, газ и други горива“ (2.0%). Най-голямо намаление се очаква в групите: „Облекло и обувки“ (-2.9%), „Транспорт“ (-2.6%) и „Хранителни продукти и безалкохолни напитки“ (-0.8%).

Цената на пътните винетки в България се увеличава от 1 август, като правителството очаква допълнителни приходи от 54 млн. евро годишно, които да се използват за основни ремонти и рехабилитация на пътища, както и за подмяна на мантинели. Новите цени ще са с 30% по-скъпи от досега. С увеличението еднодневната винетка вече ще струва 5,30 евро при 4,09 досега, Уикенд винетката се вдига до 6,60 евро от 5,11 евро; Седмичната става 10,00 евро, досега беше 7,67 евро, а Месечната е с нова цена от 19,90 евро при 15,34 евро досега.

Аутомотив Клъстер България (АКБ) става официално пълноправен член на CLEPA – Европейската асоциация на доставчиците на автомобилната индустрия, представляваща интересите на доставчиците на автомобилната индустрия пред институциите на Европейския съюз. В Аутомотив Клъстер България (АКБ) членуват над 260 организации, сред които големи международни компании, малки и средни предприятия, стартъпи и научни институти. Те представляват ядрото на автомобилната индустрия в страната, която вече обхваща общо над 380 компании в сектора. Основната дейност на членовете на АКБ е концентрирана в следните направления: Производство на автомобилни компоненти: Фирмите произвеждат софтуер, електроника, механични елементи, интериорни детайли, кабели, сензори и микрочипове за почти всички глобални автомобилни брандове; Изследователска и развойна дейност (R&D): Проектиране, тестване и разработка на софтуерни и хардуерни решения за автономни автомобили, системи за безопасност и електромобилност; Асемблиране и инженеринг: Сглобяване на сложни модули и системи и внедряване на индустриална автоматизация и роботика; Търговски, софтуерни и логистични услуги: Продажби, сервизна поддръжка, консултантска дейност, правно обслужване и специализирани софтуерни услуги за нуждите на глобалната верига на доставки. Сред основателите на Аутомотив Клъстер България (АКБ) през 2012 г. влизат глобални лидери в автомобилните компоненти и електрониката, които са интегрирани директно в Tier 1 и Tier 2 веригите на доставки за водещите автомобилни производители. Те доставят компоненти за почти 90% от автомобилите в Европа, както и за глобални пазари като САЩ и Азия. Ключови компании сред основателите и техните вериги на доставки са: Johnson Controls Electronics Bulgaria (сега Visteon):Дейност: Глобален технологичен лидер в автомобилната електроника и софтуерни решения за интериора (кокпит домейни, дисплеи). Компанията е директен Tier 1 доставчик. Проектира софтуерни системи за европейските и световни гиганти Volkswagen Group, BMW, Ford, Renault, Nissan, Stellantis (Peugeot-Citroen) и GM; Grammer AD - международна компания с голяма база в Трудовец, специализирана в интериорни компоненти и седалки за коли, камиони, автобуси и влакове.Компанията е Tier 1 партньор с доставки в Европа и трети страни. Произведените интериорни системи се експортират директно за заводите на Германия, Великобритания, САЩ, Турция, Китай и Южна Корея; Ixetic Plovdiv (сега част от Magna) - за производство на хидравлични и вакуумни помпи за спирачни системи и сервоусилватели на волана. Компанията е ключова част от веригата за доставки в Германия (през компанията майка) с търговски и логистични точки в Япония, САЩ, Китай и Индия. Продуктите обслужват масови платформи в цяла Европа; Würth Elektronik IBE BG: Специализиран производител на пасивни електронни компоненти, електротехнически елементи и сензори от структурата на Würth Group. Компанията е основен Tier 2 доставчик. Компонентите от завода в Белозем се вграждат в управляващите блокове на почти всички големи европейски поддоставчици на автомобилна електроника, захранващи пазарите в ЕС и Азия; Bosch Engineering Center Sofia: Разработва софтуер за автономно шофиране и системи за сигурност на германските производители; Melexis Bulgaria: Белгийският гигант произвежда микрочипове и сензори, заради които над 80% от новите автомобили в Европа разполагат с детайли с български произход; Sensata Technologies: Произвежда температурни и напорни сензори за световни марки като Volkswagen Group, Hyundai, Volvo и др.; Etem Gestamp: Ключов доставчик на алуминиеви профили за шасита и батерийни кутии на водещи европейски електромобили. Европейската асоциация на доставчиците на автомобилната индустрия е основана през 1959 г. и обединява над 120 световни производители и повече от 20 национални браншови и секторни асоциации. Организацията представлява и над 3000 компании по цялата верига на доставки на автомобилната индустрия.

Дружеството, опериращо веригата бензиностанции на руската Gazprom Neft в България, изпадна в правна патова ситуация и обектите продължават да не работят. След налагането на санкциите върху руската компания от страна на САЩ то не може да впише нов управител на дружеството, а предишният управител - беларуският гражданин Александр Макариевич, е бил отстранен от длъжност миналата година. В застой от месеци се намира и сделката на бившия собственик на автобусната компания "Юнион Ивкони" Ивайло Константинов, който беше избран за купувач на мрежата бензиностанции на Gazprom в България през компанията "Уни енерджи". Руската компания "Газпром нефт" има бизнес в България през сръбското си дружество "Нафтена индустрия Сърбия" (NIS). В България той минава през компанията "НИС Петрол", която има 22 обекта, още 12 терена и петролна база в Костинброд, в която се съхраняват запаси гориво. В момента "НИС Петрол" не може да смени управителя си Александр Макариевич, беларуски гражданин, със Захари Захариев. От няколко години Константинов развива бензиностанции под бранда Avia, като до началото на тази година имаше 14 обекта, както и 5-6 терена. През тази година "Уни енерджи" придоби базата на старозагорската "Зара - Е" и 8 нейни бензиностанции, като по думите на Константинов 60% от тях вече са ребрандирани. Старозагорската компания за горива "Зара - Е" е на пазара от 35 години и притежаваше най-голямата частна петролна база в Южна България, а управителят й Живодар Терзиев беше председател на Българската петролна и газова асоциация. По-голямата част от мащабната операция по разрастването на петролния бизнес на Константинов обаче беше придобиването на веригата на Gazprom в сделка за над 30 млн. евро. "Уни енерджи" е с мажоритарен собственик Ивайло Константинов, който в миналото беше начело на автобусната компания "Юнион Ивкони". През 2019 г. се случи голяма сделка на автобусния пазар и "Юнион Ивкони" се обедини с едни от големите си конкуренти - "Етап Адресс" и "Груп плюс", като Константинов заяви тогава, че ще прави верига бензиностанции. През май 2024 г. в "Уни енерджи" влиза нов съдружник - "Вип стейшън" (с 45%). Компанията е еднолична собственост на Ранко Клачар и е създадена през септември 2023 г. Ранко Клачар е съдружник в няколко други фирми с Радослав Иванов, който към момента е едноличен собственик и управител на "Ипон 1", охранителната фирма, основана в началото на 90-те от Бойко Борисов.

С подкрепата на програма „Иновации и конкурентоспособност“ фирма „ВБЕ Контейнерс“ ЕООД -Балчик внедрява високотехнологична машина, която оптимизира производствения процес и намалява зависимостта от външни доставчици. Компанията е специализирана в проектирането, производството и монтажа на модулни къщи, офиси и специализирани контейнери. Създадена през 2016 г., компанията работи основно за външни пазари, сред които Австрия, Германия и Нидерландия, разказва собственикът и управител Жанина Манолова. Дружеството внедрява високотехнологична машина, която е ключова за оптимизиране на производствения процес и за намаляване на зависимостта от външни доставчици на метални конструкции. Машината е скъпа инвестиция, която би била трудна за реализиране със собствени средства за малък и среден бизнес.

Дружеството „Пазари – Велико Търново“ приключва 2025 г. с печалба в размер на 32 000 лв., сочат данните от представения пред Общинския съвет годишен отчет. През 2024 г. то е отчело 31 000 лв. Общите приходи за 2025 г. са в размер на 933 хил. лв. За сравнение през 2024 г. са били 909 хил. лв. т.е. наблюдава се увеличение с 24 000 лв. Най-голям е размерът на приходите от оперативна дейност – продажби на продукция, услуги и приходи от наеми, общо 928 хил. лв. Приходите от финансова дейност са 5000 лв. Общите разходи за дейността на дружеството за 2025 г. са 894 000 лв. срещу 940 000 лв. за 2024 г. Т.е. има намаление на разходите с 46 хил. лв. Най-голямо перо са разходите за персонал и неговите възнагражденията, за амортизация и обезценка. През годината беше завършено започнатото през 2024 г. строителство на магазин DM с площ 568 кв. м. Изградената база е съобразена със съвременните изисквания за търговски площи и с потребностите на наемателите от модерна и леснодостъпна среда. От периода на създаването си дружеството „Пазари – Велико Търново“ е донесло на общинската хазна общо 1.44 млн. лева.

Бившият Хлебозавод в Русе отново е обявен за продажба. След като „София Франс Ауто“ го купи от Община Русе за близо 4,4 млн. лв., сега дилърът на автомобили го продава за сумата от 8,7 млн. евро. Офертата за продажба обхваща два съседни урбанизирани парцела с обща площ 18 980 кв.м и приблизително 12 000 кв.м съществуваща РЗП, разположени в Източна промишлена зона, ул. "Потсдам" 1, пише "Русе Медиа". Пакетът се продава за 8 700 000 евро, като включва земя, сгради, инфраструктура и развоен резерв готова платформа за незабавно използване или поетапно развитие.

До края на годината се очаква да бъде завършена съвместната лаборатория за научноизследователска и развойна дейност между българското държавно дружество „Ел Би Булгарикум“ и японската корпорация „Мейджи“ (Meiji). Пазари като Тайланд и Виетнам вече се наблюдава повишение на продажбите, а японската корпорация предстои да въведе и нови продукти, като айрян, на азиатските пазари. В началото на тази година стана ясно, че Meiji започва производството на нов млечен продукт с българска закваска по лиценз на „Ел Би Булгарикум“. Продуктът представлява млечна напитка, насочена основно към младите пълнолетни потребители в Япония. Той се предлага в три варианта: Натурално кисело мляко за пиене, Кисело мляко за пиене с вкус на боровинка и Кисело мляко за пиене с вкус на ягода. „Мейджи“ произвежда кисело мляко с името на България по лиценз на „Ел Би Булгарикум“ повече от 50 години, като марката има над 30 милиона потребители в Япония.

„Неохим“ АД отчита 64% ръст на приходите за полугодието на 2026 г. в сравнение с първата половина на 2025 г. и излиза на печалба в размер на над 11 млн. евро спрямо загуба за близо 3,3 млн. евро година по-рано. Приходите на производителя на торове за периода януари-юни достигат малко над 135,2 млн. евро в сравнение с блидо 82,6 млн. евро за януари-юни 2025 г. Разходите за дейността на „Неохим“ към края на юни се повишават с 45% на годишна база, или с по-бавен темп в сравнение с приходите, до малко над 124,5 млн. евро от близо 86 млн. евро година по-рано. Ръстът се дължи най-вече на разходите за материали и разходите за персонал. Разходите за материали се увеличават с 60,5% до почти 87,8 млн. евро от 54,7 млн. евро. Тези за персонал нарастват с над 26% до 9,6 млн. евро спрямо 7,6 млн. евро година по-рано.

Нетна загуба в размер на 2,824 млн. евро отчита „Алкомет“ АД за второто тримесечие на 2026 г. Спрямо същия период на 2025 г. нетната загуба се повишава с 86%. Нетните приходи от продажби възлизат на 184,076 млн. евро в края на юни, като основната част от тях се дължи на приходите от продажба на продукция – 182,018 млн. евро. Ръстът и на двата показателя и с над 18% спрямо края на първите шест месеца на 2025 г. През второто тримесечие на 2026 г. най-търсени са фирмените алуминиеви листа и алуминиеви ленти – съответно с 91,3% и с 52,9% повече спрямо същия период на 2025 г. Причина за това от „Алкомет“ откриват в широкото им потребление в машиностроенето, използването им за промишлени компоненти и транспортно оборудване. Фактор за повишеното търсене е и развитието на електромобилите и засиленото производство на батерийни системи. Предпочитани са и в сектора на възобновяемата енергия и в строителството. В края на юни 2026 г. „Алкомет“ отчита ръст в продажбите както на валцови, така и на пресови алуминиеви продукти – съответно с 27,18% и с 13,97%, спрямо същия период на предходната година. Строителството продължава да е основен фактор за търсене и предлагане на стандартни алуминиеви профили, като през второто тримесечие на 2026 година продажбите им са с 57% повече спрямо същия период на 2025 г. Търсенето на елоксираните профили също е нараснало – с 19,8%. Същевременно продажбите на фирмените боядисани профили са спаднали с 21,6% за периода. Разходите от дейността на дружеството достигат общо 183,841 млн. евро за периода, като бележат ръст от 19,2% спрямо юни 2025 г., когато възлизат на 154,229 млн. евро. Причина за това е повишението от 22% на разходите за материали, увеличението с около 10% на разходите за услуги и ръст с над 10% на разходите за заплати и осигуровки. Разходите за лихви също са се вдигнали – с около 31%. В дружеството в края на юни на трудов договор работят 1324 служители, като броят им е нараснал спрямо същия период на предходната година. През второто тримесечие на 2026 г. секторът е бил особено чувствителен към борсовите цени на алуминия, промените в премиите на първичния алуминий и ценовия натиск от производители извън ЕС. Негативно въздействие върху индустриалното производство оказват и високите енергийни разходи в някои региони.

Икономиката на еврозоната е нараснала с 0,4 на сто през второто тримесечие на 2026 г. спрямо предходните три месеца, сочат предварителните данни на Евростат. Резултатът е по-добър от прогнозата на анализаторите, анкетирани от Ройтерс, които очакваха растеж от 0,2 на сто. На годишна база брутният вътрешен продукт (БВП) на страните от еврозоната се е увеличил с 1,0 на сто след ръст от 0,5 на сто през първото тримесечие. За целия Европейски съюз икономиката е нараснала с 0,5 на сто на тримесечна и с 1,2 на сто на годишна база. Според анализатори по-добрите от очакваното резултати се дължат на увеличаващите се инвестиции в изкуствен интелект, по-високите публични разходи и няколко временни фактора, които са компенсирали негативното влияние на войната в Близкия изток и рязкото поскъпване на енергията. Въпреки това икономическите перспективи остават сдържани. Поскъпването на енергийните суровини през последните месеци отслаби очакваното възстановяване и повечето икономисти прогнозират растеж под 1 на сто за цялата година, което остава под потенциала на икономиката на еврозоната. Ройтерс отбелязва, че слабият растеж в Европа контрастира с по-силното разширяване на американската икономика, където инвестициите в изкуствен интелект продължават да подкрепят икономическата активност. В същото време се наблюдават и положителни тенденции в еврозоната. Инвестициите в технологии, свързани с изкуствения интелект, се увеличават, потреблението на домакинствата остава устойчиво, а Германия постепенно ускорява държавните разходи за инфраструктура и отбрана. Промишлеността, която през последните години беше основен фактор за слабия растеж, също показва признаци на стабилизиране въпреки високите цени на енергията. Сред големите икономики Германия, Франция и Италия са отчели растеж от по 0,2 на сто през второто тримесечие. Испания отново е сред лидерите с увеличение на БВП от 0,7 на сто, надхвърляйки очакванията за 0,6 на сто. Нидерландия е отчела растеж от 0,4 на сто, което е два пъти повече от прогнозираното. Най-висок тримесечен растеж сред държавите членки, за които са налични данни, е регистрирала Ирландия - 3,9 на сто, следвана от Литва с 1,7 на сто и Швеция с 1,4 на сто. Белгия и Австрия са отчели нулев растеж. На годишна база икономиката е нараснала в 14 от държавите членки, за които има налични данни, докато само една страна е отчела спад.

Доходността по американския държавен дълг достигна най-високото си ниво от 2007 г. след поредното решение на Федералния резерв да остави лихвите без промяна, което засили опасенията, че централната банка няма да успее да овладее инфлационния шок, предизвикан от войната с Иран. Доходността по 30-годишните американски държавни облигации скочи с 0.14 пр. пункта до 5.23% след решението на Фед - знак, че инвеститорите се тревожат, че рязкото поскъпване на петрола заради конфликта в Близкия изток може да доведе до продължителен период на висока инфлация. Това е най-голямото повишение след сътресенията около обявените от президента Доналд Тръмп мита през април 2025 г. Американските акции поевтиняха на фона на нарастващите разходи по заемите. Индексът S&P 500 загуби 1.5%, а Nasdaq 100, в който преобладават технологични компании, чувствителни към повишаването на доходността на облигациите, се понижи с 2.1%. Председателят на Фед Кевин Уорш заяви, че централната банка "няма да отстъпи" в битката да охлади инфлацията, въпреки решението да остави основната лихва на сегашното ѝ ниво в диапазона 3.5-3.75% на пето поредно заседание. Според Уорш покачването на доходността по облигациите през юни и юли на практика вече е довело до по-затегнати условия на финансиране. Експерти тълкуват думите на Уорш като "оставяме пазара да свърши работата вместо нас". Председателят на Фед увери, че централната банка е готова да направи необходимото, за да свали инфлацията, която през май достигна 4.1%, до целта на Фед от 2% - ниво, което институцията не е успявала да постигне през последните поне пет години. На фона на разногласията между централните банкери много инвеститори залагат, че Фед скоро ще бъде принуден да вдигне лихвите, ако покачващите се цени на петрола предизвикат нова вълна на поскъпване. Цените на горивата в САЩ се повишиха рязко след предишното заседание на Фед през юни, тъй като напрежението около Иран ескалира, а трафикът през Ормузкия проток почти спря. В сряда Тръмп предупреди, че ще нанесе "тежък удар" на Иран след последната атака срещу американски военни обекти. Макар централните банкери обикновено да се фокусират върху по-слабо волатилните компоненти на инфлацията, поскъпването на енергията може да има ефект към по-широко увеличение на разходите за потребителите и бизнеса. Войната добави нов инфлационен натиск в американската икономика в допълнение към този от митата и AI бума.

Икономиката на Саудитска Арабия отбеляза най-резкия си тримесечен спад от пандемията от Covid-19 насам заради войната между САЩ и Израел срещу Иран, която постави сериозни предизвикателства пред жизненоважната петролна индустрия на страната. Брутният вътрешен продукт (БВП) на кралството се свива с 4,8% на годишна база през трите месеца до края на юни, според предварителни данни на Генералния статистически орган, цитирани от Bloomberg. За сравнение, през първото тримесечие саудитската икономика отчете ръст от 3%. Свиването се дължи на спада от 24,7% в петролния сектор спрямо 2,9% растеж през първото тримесечие. Активността извън петрола, която е във фокуса на властите заради опита им да препозиционират икономиката, се увеличава с 0,6% в сравнение с 2,9% през предходното тримесечие. Данните подчертават натиска, който месеците война между САЩ и Иран оказват върху най-голямата икономика в Близкия изток, без признаци за окончателно мирно споразумение на хоризонта. На различни етапи от конфликта Техеран нанася удари по американски съюзници в Персийския залив, включително по енергийни съоръжения на Саудитска Арабия. Кризата ефективно блокира в продължение на седмици Ормузкия проток, през който преди тов апреминаваше една пета от световния петрол. Саудитският износ по този маршрут се възобнови през юни след прекратяването на огъня между САЩ и Иран, което се разпадна този месец. Най-големият износител на петрол в света въведе заобиколно решение, като пренасочи потоците от суров петрол чрез тръбопровод към пристанището Янбу на Червено море. В този регион обаче заплаха за саудитските пристанища и корабоплаването представляват подкрепяните от Иран бунтовници хути в съседен Йемен. Производството на петрол в Саудитска Арабия остава под нивата отпреди войната, въпреки че кралството частично се възползва от скоковете в цената на суровия петрол, която достигна 92,7 долара за барел в четвъртък. В предишните етапи от войната в региона петролът надхвърли и 120 долара за барел. Международният валутен фонд (МВФ) коментира, че Саудитска Арабия „проявява гъвкавост и устойчивост“, което отразява „силните макроикономически основи и диверсифицираната петролна и логистична инфраструктура“ на кралството. Очаква се възстановяването да настъпи, когато морският трафик през Ормузкия проток постепенно се върне към нормалното, посочва базираният във Вашингтон кредитор. Фондът очаква икономическият растеж на Саудитска Арабия да се забави до 1,7% през 2026 г., преди да се ускори до 5,5% през следващата година. В средносрочен план растежът ще бъде подкрепен от „буйно потребление и инвестиции, включително ръководени от правителството проекти и големи международни събития, както и от устойчиви структурни реформи по линия на „Визия 2030“, казват още от МВФ.