Премиерът Росен Желязков обяви, че подава оставка заради протестната вълна от последните седмици във връзка с бюджета за 2026 г. и срещу корупцията. „В настоящия момент, както Конституцията и политическата логика повеляват, властта произтича от гласа на народа. Ние чуваме гласа на гражданите, които протестират срещу управлението, затова трябва да бъдем на висотата на исканията им", посочи премиерът, според когото исканията са оставка. Росен Желязков допълни, че ако бюджетът не бъде приет сега, правителството ще внесе предложение за удължаване на бюджета за 2025 г. След като Желязков обяви оставката на парламента, депутатите влязоха в пленарна зала, за да гласуват вота на недоверие, внесен от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Вотът не мина, защото беше подкрепен от само 106 гласа при необходими поне 121 гласа.

През 2025 г. общият обем на онлайн продажбите на продукти и услуги в България по прогнозни данни се оценява на над 2,69 млрд. евро, което представлява приблизителен ръст от 15% спрямо 2024 г. Това показва проучване на Българската Е-комерс асоциация. „Българският B2C (бизнес към краен потребител) пазар на електронна търговия продължава устойчивото си развитие, утвърждавайки позицията си като един от най-динамичните дигитални сектори в Източна Европа. Той се удвои за четири години и сега представлява близо 13,5 на сто от пазара в Източна Европа", показва още проучването. Според него водещата причина за увеличаването на покупките в електронната търговия сред потребителите е удобството, което тя дава и доверието на потребителите към онлайн плащанията и доставките. Вече над 55 на сто от онлайн потребителите в България на възраст 16-74 г. пазаруват онлайн и този процент ще продължи да расте. Най-много - 95,5 на сто от онлайн купувачите през 2025 г. са закупували стоки и услуги от български онлайн магазини, 27,4 на сто от онлайн магазини в страни от Европейския съюз, 12,9 на сто - извън Европейския съюз, сочи изследването.

Министерският съвет одобри поредица от промени в концесионните договори за добив на подземни богатства. Решенията засягат четири находища в областите Бургас, Перник и Варна, като на тяхно място влизат нови концесионери. Във всички случаи става дума за процедури по прехвърляне на права и задължения съгласно Закона за подземните богатства, без промяна в условията на съществуващите концесии.„Уайт Стоун 2023“ ЕООД става новият концесионер на находище „Футула“, разположено в община Карнобат, област Бургас. Правата и задълженията се прехвърлят от „Пътстрой ВДХ“ ЕАД, което е правоприемник на вече заличеното „Пътстрой Бургас“ ЕООД. Находище „Футула“ е предоставено за добив на андезитобазалти през 2013 г., а прехвърлянето се извършва при непроменени условия и след проверка за съответствие с чл. 23 и 23а от Закона за подземните богатства. За находището на доломити „Студена“, участък „Хидрострой 1“, област Перник, новият концесионер е „ИВВ“ ЕООД. Концесията беше предоставена през 2008 г. на „Хидрострой“ ООД за срок от 25 години. Новият концесионер на пясъчното находище „Калиманци“ е „Калиманци ИМ“ ЕООД. Оригиналният договор е сключен през 2003 г. за срок от 15 години с ЕТ „Монио – 48 – Момчил Станков“. По-късно концесията е приведена в актуално съответствие и прехвърлена на „Хидрострой“ АД, като срокът е удължен с 15 години. „Скални продукти“ ЕООД става концесионер на находище „Козя поляна“ във Варненско, от което се добиват варовици. Концесията е предоставена през 2020 г. на „Хидрострой“ АД за срок от 35 години.

Нов мегаголям проект с 1800 апартамента се очертава югозападно от центъра на София - в жк "Лагера", на територията на някогашната кашкавалена фабрика "Сердика". Бъдещият Tulip City ще е жилищен комплекс върху площ 61 дка, на които градоустройството позволява да бъдат построени 200 000 кв.м РЗП. Около 80% от квадратурата ще е жилища, а останалото - кафенета, ресторанти, аптеки, магазини. Ще има още детски площадки, кортове, игрища за тенис, футбол или баскетбол и зелени площи. Инвеститори са "АФИ Юръп" и "АП Капитал". AFI Europe е голям инвестиционен фонд, добре познат в сферата на недвижимите имоти в Централна и Източна Европа. Това е и първият проект на AFI Europe в България, който ще се развива в партньорство - с "AP Capital - инвестиционната компания на Ангел Ангелов и Петър Дудоленски. В недвижимите имоти дотук те имат над 450 жилищни единици в София - в Pine Residence в "Бъкстон" и в NIDO Residence - в съдружие със Smart Property Fund. Отделно и като мениджър на Global City Holdings (бивше Cinema City International) Петър Дудоленски има опит със строителството на около 2000 апартамента в Полша, а също така и с изграждането на Mall of Sofia и Mall of Russe. Освен в недвижими имоти компанията има инвестиции (повечето дялови) в здравеопазването (болниците и медицинските центрове Acibadem City Clinic в България и Сърбия), медицинската техника, търговията на дребно (West Mall в София и Delta Planet Mall във Варна, както и във веригата удобни магазини Minimart). В проекта Tulip City всъщност те инвестират през "АПЛ Капитал". Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши "АФИ Юръп" и "АПЛ Капитал" да придобият съвместен контрол върху четири проектни дружества, с които е купувана земята в НПЗ "Сердика". Техен едноличен собственик сега е "АПЛ Капитал". Но двете компании имат договор от септември, по силата на който "АФИ Юръп" ще изкупи определен процент от дяловете. По предварителна информация в проекта AFI ще има 51%, а AP Capital ще запази 49%. Четирите дружества ще бъдат управлявани съвместно от трима директори - Цахи Табакман, Георги Узунов от страна на "АПЛ Капитал", като ще има и още един представител на AFI. Дружествата "АПЛ 1", "АПЛ 4" , "АПЛ 2" и "БАЗА 3" отразяват придобиването на земята от "АПЛ Капитал" от различни собственици. Терените са купувани в рамките на година и три месеца - между септември 2021 и декември 2022 г. Двата големи - 26.3 дка и 24.6 дка, са придобити, като собствениците им "София грийн проджект" и "Интрансмаш - инженеринг" ги апортират в дружествата на "АПЛ Капитал". Други 7.3 дка са с продавач "Надин холд". Най-късната сделка е за 4.7 дка от "Ел Би сервиз". Всички терени са с адрес ул. "Костенец" 1. Според предварителните планове строителството на първата сграда би трябвало да започне през първата половина на 2027 г. По независими оценки инвестицията в подобен жилищен комплекс би била от порядъка на 300 и 400 млн. евро при сегашните цени на строителство. От проектите на "АФИ Юръп България", започнати преди кризата, Vitosha Tulip вече е завършен и разпродаден. В момента компанията приключва и последната сграда и на Lagera Tulip - затворен комплекс, започнат преди 2015 г., чието строителство в трудните времена е било временно замразено. В началото на идващата 2026 г. от "АФИ Юръп България" планират да започнат строителството на нов техен жилищен проект в "Малинова долина" върху земя, купувана още с идването им в България. Там имат четири терена общо 31 декара. Ще започнат да застрояват два от тях със 188 апартамента. За миналата година "АФИ Юръп България" има приходи 1.26 млн. лева и малка печалба 30 хил. лева. А брутните приходи от наеми на "Бизнес парк Варна" са нараснали с 28% поради отдаване на нови площи. AFI Europe е нидерландска компания, собственост на AFI Properties - публична израелска компания, търгувана на фондовата борса в Тел Авив. AFI Properties е активна в Централна и Източна Европа, където навлиза през 1997 г. Има проекти в България, Румъния, Сърбия, Полша, Чехия, Латвия, като и в Израел. Притежава бизнес паркове, офис комплекси, търговски центрове, търговски обекти, жилищни проекти, комплекси със смесено предназначение и апартаменти под наем AFI Home. Първоначално AFI Properties отговаря за проектите с недвижими имоти на AFI Group (Africa Israel Investments) - компания на диамантения магнат Лев Леваев. През 2019 г. той продава контролния пакет от AFI Properties на Big Shopping Centers Ltd., които имат дял около 79.9% и дружеството вече няма връзка с него. AFI Group има бизнес в промишлеността, инфраструктурата, хотелите, модата.

Желаещите да участват в предстоящото обучение за ""Организация и управление на фирмата и оптимизация на производствените процеси" по методиката на REFA-Германия, което започва в София на 9 март 2026 г., все още имат възможността да ползват отстъпка от цената до 20.12.2025 г. Това обучение е необходимо и полезно за всяко производствено предприятие в България, защото създава устойчиво знание и умения за мениджъри, консултанти и анализатори за всички аспекти на управлението на трудовите и индустриалните работни процеси: организацията на ефективни работни системи, ергономията, събирането и анализирането на производствените данни, нормирането на труда и начините за повишаване на индивидуалната и групова производителност. Прилагането на методиката на РЕФА в производството, осигурява на всяко предприятието ново качество на организация, контрол и развитие. Успешно завършилите обучението получават оригинален сертификат от REFA-Германия, който е признат в цял свят и дава уникални възможности за успешна професионална реализация. Базовият курс на РЕФА е не просто обучение, а инвестиция в бъдещото на специалистите и предприятията, реална възможност за качествено адаптиране на организацията на производството в българските предприятия към водещи европейски практики и устойчиво развитие. Обучението се провежда на български език от лицензирани от РЕФА преподаватели с огромен преподавателски и практически опит. За повече информация - на сайта на РЕФА-България.

47% се понижава печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за деветте месеца на годината До края на третото тримесечие централата отчита чиста печалба от 159 млн. лв. при почти 300 млн. лв. година по-рано. Намалението на печалбата се дължи основно на по-високите разходи по дължимата вноска във фонд "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС), които за периода са били 414 млн. лв. АЕЦ-ът отчита намалена ликвидност, като паричните средства (наличностите) на дружеството към края на периода са 241 млн. лв., което е намаление със 735 млн. лв. спрямо същия период на 2024 г. От една страна, изплатеният дивидент в полза на БЕХ е завишен и вече е 100% от печалбата на АЕЦ "Козлодуй" за 2024 г. От друга, има фактори като забавяне на плащанията от НЕК за доставена електроенергия на регулиран пазар в предходни месеци. За да си осигури оборотни средства и да не бави плащания, на АЕЦ-а се е наложило да ползва краткосрочни заеми. Дружеството е изтеглило (и вече погасило) вътрешен заем от 50 млн. лв. от дъщерното си "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности" и е ползвало банков овърдрафт, от който към септември са усвоени 40 млн. лв. Оперативните приходи на дружеството за деветте месеца са в размер на 1.66 млрд. лв. или с 8% повече от тези за същия период на м.г. Отчетените приходи от продадена ел. енергия на НЕК са в размер на 209 млн. лв., което е със 7% по-малко. От централата припомнят, че от 1 юли има нов механизъм за работа - НЕК вече не е обществен доставчик, а координатор на балансираща група, в която попада "АЕЦ Козлодуй" (заедно с НЕК и ТЕЦ "Марица-изток 2"), като приходите от това са в размер на 182 млн. лв. В същото време общо приходите от продажба на ел. енергия на борсовите сегменти са за 1.26 млрд. лв., което е спад от 3% (45 млн. лв.) спрямо отчетените за 2024 г. Разходите за оперативна дейност през деветмесечието на 2025 г. са 1.5 млрд. лв. или с 274 млн. лв. повече спрямо същия период на м.г.

Подземна винарска изба с навес строи в имението си в с. Дъбрава, където беше конюшнята му, благоевградският енергиен бос и хотелиер Иван Чапов. Инвеститор на обекта е „Хидроенергийна компания“ АД, с която преди повече от 10 г. той навлезе в частния бизнес с ВЕЦ-ове и фотоволтаици. Теренът, отделен за винарската изба, е 982 кв.м, с трайно предназначение на територията „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за друг вид производствен складов обект“. В имота е изградена двуетажна сграда със застроена площ 231 кв.м, която преди няколко години бизнесменът реши да превърне във винарна, която да работи с грозде, внесено отвън, защото още не се е захванал с отглеждане на лозя. Освен „Хидроенергийна компания” АД, Чапов развива успешно и други фирми, свързани с производството на готови облекла, преработка и търговия със селскостопанска продукция; търговия със строителни материали, строителство и др. Има хотели в Благоевград и Разлог, а преди години стана собственик на първия частен хеликоптер и първото частно футболно игрище в Благоевград.

Българският разработчик на водородни технологии Green Innovation, работещ под марката Hydrogenera, обяви, че ще достави и инсталира водородна система в завода на германския производител на автомобили Volkswagen в Познан, Полша. Проектът включва инсталирането на система, включваща електролизатор с мощност до 90 kW, който ще произвежда водород и кислород за оптимизиране на процеса на горене в газова горелка със среден капацитет 1,5 MW, съобщи Hydrogenera. Очаква се водородната система да намали потреблението на гориво на завода в Познан с до 30%, да намали въглеродните емисии и да подобри енергийния баланс, без да променя съществуващите производствени системи. Hydrogenera е единственият производител на електролизьори на Балканите и разработва собствени технологии за производство, съхранение и употреба на зелен водород. Компанията вече е реализирала над 90 проекта в България, Италия, Турция и Полша. Компанията реализира едно от най-успешните първични публични предлагания за годината на Българската фондова борса. В рамките на аукцион с фиксирана цена от 19.90 лева за акция бяха пласирани 400 000 нови акции, с което дружеството набра почти 8 млн. лева свеж капитал. Дружеството обяви, че той ще бъде насочен към разширяване на производствения капацитет, разработване на нови продукти и навлизане на нови пазари, като част от по-широка стратегия за растеж и мащабни индустриални проекти.

Нова порция напрежение съпъства опита за увеличение на капитала на застрахователя "ДаллБогг: Живот и Здраве" до 135 млн. лв.. Финансовата подкрепа от акционерите заради изискванията за платежоспособност се налага след наложени надзорни мерки от страна на Комисията за финансов надзор (КФН). От 1 октомври тази година българският застраховател, чиито основен акционер е "Търговска лига" на бизнесмена Тихомир Каменов, има забрана да сключва нови застраховки в държавите от ЕС извън България. За надзорните мерки спрямо "ДаллБогг" се разбра в средата на годината, когато румънският регулатор обяви временна забрана на българския застраховател да сключва нови полици в страната, която впоследствие стана постоянна. От 1 октомври забраната стана постоянна и обхваща всички държави от ЕС. КФН твърди, че надзорните мерки се налагат след съвместни проверки с други европейски регулатори, както с европейския орган по застраховането EIOPA. "ДаллБогг" обаче смята, че в случая става дума за "разправа с честния и независим бизнес, който не се отчита на "Мафията Магнитски". От септември насам застрахователят е увеличил капитала си с 35.5 млн. лв. - от 20.3 млн. лв. на 55.8 млн. лв. До Нова година е планирано ново увеличение на капитала – с още 80 млн. лв., от които обаче реално ще бъдат внесени 20 млн. лв., а останалите 60 млн. лв. трябва да бъдат преведени в следващите две години. Агенцията по вписванията се е произнесла с поредица от откази по детайлите по процедурата – например имало е проблем с датата на провеждане на общото събрание, която в крайна сметка е преместена за 28 декември 2025 г. Отказ е издаден и заради предложена промяна на устава, която е гласяла, че "вноските в капитала на дружеството могат да бъдат както парични, така и непарични, апортни и всякакви други предвидени в закона, без ограничение в размера". Според Агенцията по вписванията тази разпоредба противоречи на Кодекса за застраховането, според който "вноските в капитала на акционерно дружество по ал. 1 са само парични и не могат да се правят със средства с недоказан произход или със средства, получени в резултат от незаконна дейност". Най-големият акционер в "ДаллБогг" е "Търговска лига – Глобален аптечен център", която в момента държи 77.52% от капитала (43.258 млн. лв. в номинал). Планирано е компанията да запише още 62.018 млн. лв., от които обаче реално да внесе веднага 15.5 млн. лв., а останалите – в следващите две години. Другите акционери са собственикът на "Търговска лига" Тихомир Каменов, както и синовете му. Планирано е Иван Каменов да запише нови акции за 2.884 млн. лв., от които веднага да внесе 0.721 млн. лв., дарени от баща му. Тихомир Тихомиров Каменов пък ще запише 7.885 млн. лв. и ще внесе 1.971 млн. лв., дарени от Каменов-старши. В отворено писмо, разпространено до медиите, от "ДаллБогг" се оплакаха от блокирането на новия акционер в компанията – Тихомир Тихомиров Каменов. Той е американски гражданин и е станал акционер на 20 октомври, придобивайки книжа с номинал 5.5 млн. лв. (при последното увеличение на капитала). По думите на "ДаллБогг" КФН е наложила принудителна административна мярка, с която Централният депозитар е блокиран да издаде безналичните акции. Надзорът е подал искова молба в Софийския градски съд, с която се настоява вписването на новия акционер в Софийския градски съд да се обяви за нищожно заради пороци в проведеното на 20 октомври общо събрание. В отговор, новият акционер Тихомир Каменов – младши, който е представен като американски инвеститор и студент по право и икономика в "Харвард" и Universität St. Gallen, изпрати отворено писмо до зам.-председателя на КФН Деница Величкова, в което твърди, че тя е въвлечена в "административен произвол".

Станимира Пашова вече е Главен изпълнителен директор на консултантската компания за бизнес имоти Cushman&Wakefield Forton. Тя притежава над 20 години управленски опит в сферата на недвижимите имоти, инвестициите и развитието на пазари в Европа. Преди да се присъедини към Forton, Пашова е Мениджър на Forma Real Estate Fund за Нидерландия в продължение на 5 години. Там тя управлява активи на стойност над 250 млн. евро и ръководи портфейл от 12 офис сгради с обща площ 140 000 кв. м. През този период реализира комплексни трансформационни проекти, повишава стойността на портфейла в предизвикателна пазарна среда и укрепва управленските и комплайънс рамки на фонда.

Акционерите на „София хотел Балкан“ АД одобриха предложението на мениджърите за сключване на договор за банков заем между компанията, като заемополучател, от Националната банка на Гърция (Кипър) Лимитид, като заемодател. Договорът за заем се сключва за сума до 33 463 000 евро при годишна лихва 6-месечния Юрибор плюс надбавка от 1.80% и прогнозна максимална стойност 48 917 601,03 евро. Срокът за погасяване е 120 месеца от датата на усвояване. Сделката се сключва в полза на „София хотел Балкан“. Общото събрание упълномощи и овласти изпълнителния директор на дружеството Йоанис Николаос Даскалантонакис да подпише договора за заем от името на софийската компания. Общото събрание одобри сключване на договори за обезпечаване на задълженията на дружеството по договора за заем, сключен с Националната банка на Гърция. Сделката се сключва в полза на „София хотел Балкан“ и в полза на „Кокари“, „Метропол“ и „Потамиро“ като поръчители. Йоанис Николаос Даскалантонакис да подпише тези договори от името на софийската компания. „София Хотел Балкан“ (до април 2013 г.: „Шератон София Хотел Балкан“) е сред най-големите хотели в София. Категоризиран е като петзвезден хотел, който разполага със 185 стаи и апартаменти. След като е преименуван през април 2013 г., хотелът остава в групата хотели на Starwood, но преминава в подгрупата с по-престижната марка Luxury Collection. Акциите на „София хотел Балкан“ се търгуват на Неофициален пазар на акции, сегмент „В”, на „Българска фондова борса“. В последните дванадесет месеца цената им остава 45 лева за един брой. Това оценява дружеството на над 236 млн. лева пазарна капитализация.

Мюнхенският институт „Ифо“ рязко намали очакванията си за растежа на германската икономика за периода 2025–2027 г., сигнализирайки, че най-голямата европейска икономика ще се възстановява по-бавно и на по-висока цена от прогнозираното само преди три месеца. Според актуализираната прогноза, икономиката на Германия ще нарасне едва с 0.1% през тази година и с 0.8% през 2026 г., докато за 2027 г. се очаква ръст от 1.1%. Това е съществена корекция спрямо ранната есен, когато институтът предвиждаше 0.2% растеж през 2025 г., 1.3% през 2026 г. и 1.6% през 2027 г.
    „Ифо“ определя германската икономика като такава, която „се приспособява бавно и с високи разходи към структурната промяна“, затруднявана от бюрокрация и остаряваща инфраструктура.
    Американската тарифна политика се очаква да намали растежа с 0.3 пр.п. през 2025 г. и 0.6 пр.п. през 2026 г
    Дори при очакван глобален ръст от средно 2.5% между 2025–2027 г., германската индустрия ще продължи да губи конкурентоспособност.
    Планираните държавни инвестиции ще добавят 0.3 пр.п. растеж през 2026 г. и 0.7 пр.п. през 2027 г., но според института ефектът им идва твърде късно и няма да е достатъчен.
    Производственият потенциал за 2027 г. е ревизиран надолу с 0.7 пр.п. поради по-слаб трудов пазар, ниски инвестиции и забавяща се производителност.
    Безработицата ще нарасне с 161 000 души до 6.3% през 2025 г., стабилизирайки се през 2026 г. и спадайки леко до 5.9% през 2027 г.
    Инфлацията се очаква да остане над целевото ниво – 2.2% през 2025 и 2026 г. и 2.3% през 2027 г., движена от по-високи разходи за услуги и труд.
Корекцията от „Ифо“ препотвърждава тенденцията, че германската икономика се превръща в едно от слабите звена в Европа, изправена пред комбинация от вътрешни структурни проблеми и външни търговски рискове. Бавната модернизация на инфраструктурата, забавеният технологичен преход и липсата на достатъчно инвестиции поставят под съмнение способността на страната да навакса в средносрочен план.

Общите активи под управление на 500-те най-големи компании за управление на активи в света са достигнали близо 140 трлн. щатски долара в края на 2024 г., а до средата на 2025 г. са нараснали до рекордните 147 трлн. долара, според данни на консултантската компания McKinsey. Глобалните активи под управление се очаква да се увеличат до 200 трилиона щатски долара до 2030 г. - при годишен темп на растеж от 6.2%, според публикуван наскоро доклад на PricewaterhouseCoopers (PwC). Северна Америка ще остане доминиращият пазар за глобални активи под управление и ще нараства със 6.2% годишно, но се очаква Азиатско-тихоокеанският регион да скочи най-бързо - с 6.8%. Латинска Америка (6.6%), Близкият изток и Африка (6.3%) и Европа (5.6%) също ще бележат увеличения. Очаква се приходите от частните пазари да достигнат 432.2 милиарда щатски долара и да представляват повече от половината от общите приходи на световната индустрия за управление на активи до 2030 г. Лидер в тази класация остава BlackRock, която управлява активи на свои клиенти на стойност 13.5 трлн. долара - увеличение със 17% на годишна база. Втората позиция е за Vanguard с 11.6 трлн. долара, докато челната тройка се оформя от Fidelity, която управлява активи на свои клиенти на стойност 6.8 трлн. долара. Лидер в управлението на активи в Европа е Amundi, която с над 2.3 трилиона евро (2.6 трлн. долара) се нарежда в челната десетка в световен мащаб.

Федералният резерв на САЩ понижи основната лихва с 25 базисни пункта до диапазона 3,5–3,75%, следвайки предходните намаления през септември и октомври. Това доведе разходите по заемите до най-ниското им ниво от 2022 г. насам. Решението беше взето единодушно, въпреки че самото заседание разкри разделения сред членовете на Федералния комитет за операции на открития пазар (FOMC). След заседанието Фед посочи, че икономическата активност се разширява с умерени темпове, докато растежът на работните места се е забавил, безработицата е нараснала, а инфлацията остава „донякъде повишена“. Централната банка отбеляза, че несигурността относно икономическите перспективи остава висока и ще продължи да следи постъпващите данни, като е готова да коригира политиката си при нужда. Прогнозите на Фед за нивото на федералната фондова лихва остават непроменени от септември, сигнализирайки за още едно намаление с 25 базисни пункта през 2026 г. Прогнозите за БВП бяха ревизирани нагоре до 1,7% за 2025 г. (от 1,6%) и 2,3% за 2026 г. (от 1,8%), докато инфлацията (PCE) се очаква да е леко по-ниска – 2,9% за 2025 г. и 2,4% за 2026 г. Безработицата остава на 4,5% за 2025 г. и 4,4% за 2026 г.

На 1 януари следващата година в Европейския съюз ще влезе в сила нов данък. Наречен „механизъм за коригиране на въглеродните граници“ (carbon border adjustment mechanism CBAM), като данъкът ще се налага върху вноса от страни извън ЕС с по-малко строги стандарти за намаляване на емисиите. Тези страни вече се обявяват против данъка, а ЕС е на път да се сблъска с някои непредвидени последствия в този посока. През миналата седмица агенция Ройтерс съобщи, че индийските износители на стомана търсят нови пазари, които да заменят Европейския съюз, който понастоящем поглъща две трети от индийския износ на стомана. Производството на стомана в Индия се извършва в доменни пещи, захранвани с въглища, което е несъвместимо с плановете на Европейския съюз за намаляване на емисиите. Стоманолеярните могат да преминат от доменни пещи на въглища към електродъгови пещи. Електрическата версия има по-ниски емисии, но такава промяна би отнела време и пари – и то доста. Самата Европа произвежда стомана в електродъгови пещи, а това все още е доста скъпо. В отговор на европейските индустрии беше изготвен механизмът за коригиране на въглеродните граници, или CBAM. Строгите цели на ЕС за намаляване на емисиите и свързаните с тях задължителни изисквания правеха европейските стоки неконкурентоспособни на международните пазари, което засягаше производителите на стомана, цимент, автомобили и всички други индустрии. Затова тези индустрии се изказаха и получиха такава отстъпка, която се вписва перфектно в амбицията на Европейския съюз да се превърне в стандарт в климатичната политика, коментира изданието Oilprice. За мениджърите, които управляват компании, зависими от приходите от износ, нещата изглеждат малко по-различно. За да се съобразят с европейските стандарти за намаляване на емисиите, те ще трябва да похарчат определена сума пари, за да преобразуват производствения си процес и да го направят по-уязвим към ценови шокове, защото електрическите дъгови пещи работят с електричество, а не с въглища. Това е вероятно една от основните причини, поради които европейските производители на стомана срещат затруднения в конкуренцията: за всеки тон въглероден диоксид, който изпускат, европейските индустрии трябва да плащат около 80 евро. Но те всъщност нямат избор. Индия, Китай и други износители към Европейския съюз обаче имат избор. „Някои от тези, които печелят пари от [изкопаемите горива], се опитват да удължат този процес. Всъщност повечето страни, които печелят добре от износ на суровини, които се радват на силно и стабилно търсене, имат много малка мотивация да убият своите „дойни крави“, само за да угаждат на политиците в Брюксел. Изглежда, че Брюксел е наясно с това – и с факта, че Европейският съюз е силно зависим от вноса на основни стоки. Изданието Politico съобщи по-рано този месец, че макар CBAM да е повече или по-малко готов по отношение на текста, все още се нуждае от доработване в частта за измерване на емисиите. Все още не е ясно как точно ще се измерват конкретните емисии на износителите към ЕС от Индия, Китай, Саудитска Арабия и други страни, които „печелят пари от изкопаеми горива“. Изданието посочи, че е видяло два документа относно измерването на емисиите, единият от които съдържаше референтни стойности за емисиите, а другият – стойности по подразбиране за производството на стоките, които ще подлежат на новия данък от януари. Оттам посочват още, че има признаци, че ЕС заобикаля собствените си правила, за да поддържа потока на вноса. Politico цитира думите на индустриални мениджъри, според които стандартните стойности за емисиите за определени страни, които изнасят за ЕС, са определени като прекалено ниски, за да бъдат реални, включително за част от производството на стомана в Китай, което според тези оценки се оказва с по-ниски емисии от производството на стомана в ЕС. Несъответствията в цифрите на подразбиращите се стойности и референтните показатели биха отслабили стимула за по-чисти производствени процеси и биха позволили на вноса с високи емисии да навлезе на пазара на ЕС с недостатъчни разходи за въглерода“, заяви представител на индустрията пред Politico. „Това би могло да доведе до CBAM, който не само е значително по-малко ефективен, но и най-вероятно е контрапродуктивен.“ Всъщност може да се твърди, че CBAM е контрапродуктивна по дефиниция мярка, защото се стреми да направи повече продукти скъпи за повече хора в преследване на трудно постижимата цел да се спрат промените в глобалните температури. Въпреки това ЕС продължава да я прилага, макар че ще предостави „допълнителна гъвкавост“ в отговор на неблагоприятната реакция на САЩ към новия данък.