Министерството на финансите ще предложи за продажба лихвоносни съкровищни облигации със срочност 2 години в размер на 150 млн. евро на аукцион, насрочен за 19 януари 2026 година. Държавните ценни книжа (ДЦК) са от емисия № BG 20 300 26 111/21.01.2026 г., като ще бъдат предложени с фиксиран годишен лихвен процент от 2,25 на сто. Това ще е първи аукцион за пласиране на нов дълг през 2026 година. Поради липсата на приет Закон за държавния бюджет у нас действа т.нар. удължителен бюджет. Според Закона за публичните финанси в условията на удължителен бюджет Министерският съвет може да поема държавен дълг за рефинансиране на дълга в обращение до размера на годишните погашения по държавния дълг, поет до началото на съответната бюджетна година. Участниците в аукциона трябва да имат предвид, че министерство на финансите ще предлага за продажба допълнителни количества от емисия BG 20 300 26 111 от 21.01.2026 година, като си запазва правото да отхвърля всички, респективно да одобрява определени поръчки, както и да одобрява количество, различно от предварително обявеното. През миналата 2025 година Министерството на финансите пласира нов дълг чрез продажба на ДЦК в размер на около 8,9 млрд. евро (17,4 млрд. лева). ДЦК за приблизително 1,7 млрд. евро (3,3 млрд. лева) бяха пласирани на вътрешния пазар, а други около 7,2 млрд. евро бяха набрани в резултат на две дългови операции на международните пазари.

Министерството на иновациите и растежа (МИР) отвори за кандидатстване процедура за укрепване на промишления капацитет в областта на отбранителните способности. Тя е част от Програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (ПКИП) и е в синхрон с политиките на ЕС за повишаване на възможностите на държавите членки в сигурността. Мярката е с бюджет от 70.6 млн. евро и цели да модернизира производствата на продукти, свързани с отбрана или на изделия с двойна употреба. Стоки с двойно предназначение са например високопроизводителни компютри и микропроцесори, радарни системи, лидари, криптографски софтуер, дронове, други безпилотни апарати и т.н. Последните могат да се използват както за разузнаване и наблюдение, така и за доставка на стоки, в земеделието или правенето на снимки, видеа и филми. По процедурата могат да кандидатстват микро-, малки, средни и големи предприятия. Те трябва да развиват икономическа дейност, която попада в сектор C „Преработваща промишленост“, в два от разделите на сектор К „Телекомуникации, компютърно програмиране, консултантски дейности, инфраструктура за информационни технологии и други информационни услуги” – 62 „Дейности в областта на информационните технологии” или 63 „Инфраструктура за информационни технологии, обработка на данни, хостинг и други информационни услуги”, както и в сектор N „Професионални дейности и научни изследвания“. Минималният размер на финансирането е 51 129 евро, а максималният – до 3.6 млн. евро. Безвъзмездната помощ по ПКИП достига 70%, в зависимост от категорията на предприятието, избрания режим на подпомагане и мястото на изпълнение на проектите. Със средствата могат да се купуват машини, съоръжения, оборудване, специализиран софтуер, както и патенти, лицензи и ноу-хау за подобряване на промишления капацитет. Предвижда се финансиране и за строително-монтажни работи, като то може да бъде до 50% от общите разходи по съответния проект.

Добивът на дървесина през 2025 г. е рекордно слаб, отчитат от Браншовата камара на дървообработващата промишленост. Транспортираната дървесина от временен склад за изминалата година е едва 80% от планираната според горскостопанския план, сочат данните. Това количеството е с 30% по-малко от транспортираната суровина през 2018 г. - последната година, през която плановете са изпълнени напълно. Дърветата имат жизнен цикъл и когато не се съобразяваме с него поради псевдоекологични съображения или просто поради немарливост, ни очакват сериозни последици, предупреждават експертите. Тревожната тенденция от последните години – грижата за горите да намалява, води след себе си до катастрофални последици – влошаване на здравословното състояние на дърветата, огромен брой паднали сухи дървета, които, както сочат и скорошни примери, водят и до човешки жертви. Освен това се създават предпоставки за пожари, които през последните 2 години бушуват сериозно. В следствие на намаленото количество преработена дървесина се стига до фалити на фирми и загуба на работни места, и то най-вече в планинските региони. В сферата на горското стопанство и горската промишленост в страната работят над 67 000 души, които създават около 3% от БВП в биоикономика, която трябва да бъде базирана на принципите на модерно горско стопанство.

Основните сделки за сливанията и придобиванията (M&A) в България през изминалата 2025 г. : Сделката за Ти Би Ай банк е единствената за годината на стойност над 100 млн. евро, като всички останали са доста под тази сума. Тя е и най-значимото придобиване от страна на финансов инвеститор в страната през изминалата година. Американският фонд Advent International е добре познат на местния пазар - по думите на партньора в Entrea Capital Димитър Узунов това е може би глобалният фонд за дялови инвестиции с най-успешни сделки в България през последните 20 години - в този период той имаше участия в производителя на керамични плочки "КАИ груп", БТК и бутилиращата компания "Девин". А банковата сделка е втората му инвестиция в местния финансов сектор, след като през 2023 г. придоби основания от българин специализиран оператор на POS терминали финтех MyPOS в сделка, която според публикация на Reuters се оценяваше на 500 млн. евро. Най-съществената сделка с чуждестранен стратегически инвеститор за 2025 г. пък беше придобиването на интегратора на куриерски услуги EuShipments.com от Австрийските пощи. Преди близо четири години развитието на русенското дружество беше подкрепено от българския фонд за дялови инвестиции BlackPeak Capital, който вложи 4.5 млн. евро - насочени впоследствие към четири придобивания в региона. Сега порасналата компания става мажоритарна собственост на Österreichische Post, която придоби 70% от акциите за около 55 млн. евро, с опция да изкупи и останалите в следващите четири години. А сделката е и първият пълен изход от компания от втория фонд на BlackPeak. Местните сливания и придобивания са по-скоро малки по размер. Сред по-знаковите в съответния си сектор бяха например договорената покупка на аптечната верига "Медея" от германската Phoenix, която работи в сегмента както чрез собствена верига BENU, така и през франчайз бранда BETTY, а освен това е и собственик на водещия местен дистрибутор "Фьоникс фарма". В сектора на горивата пък нов значим играч на пазара постепенно сглобява бившият собственик на автобусната "Юнион Ивкони" Ивайло Константинов, който има верига бензиностанции под бранда Avia и е напът да придобие местните обекти на руската "Газпром", като същевременно купи и петролна база и осем бензиностанции от старозагорската "Зара-Е". Натискът за консолидация се вижда и на доминирания от германски гиганти пазар на бързооборотни стоки, където столичната верига ДАР се договори да придобие конкурентната "345". Веригата удобни магазини "Минимарт" пък привлече шести инвеститор в лицето на съсобственика в "Ромфарм" Венелин Георгиев, който инвестира в разрастването й 20 млн. евро. Раздвижване имаше и в по-нишовия ритейл сегмент на кафе веригите, след като през годината инвестиционните фондове BlackPeak и Invenio подкрепиха два регионални играча - съответно сръбската Kafeterija и румънската 5 to go, които имат амбиции за разрастване, включително в България. В индустриалния сегмент по-мащабна беше сделката за 35 млн. евро за така и незаработилия завод за електрически велосипеди на "Пиерер & Макском" край Пловдив. На терена от над 200 дка със сграда от близо 43 хил. кв.м новият собственик - германската група Liebherr, ще разположи две от производствата си - на бетоновози и на климатични системи, а там ще бъде развито и ново производство - на системи в авиационната индустрия. Общинско-държавното дружество "Индустриална зона Загоре" пък плати над 28 млн. евро за бившето летище край Стара Загора, като ще използва терена от близо 2200 дка за разширяване на индустриалния парк край града. Знакова от гледна точка на влизането на международен стратегически инвеститор, макар и доста по-малка като размер, беше и сделката, с която Carl Zeiss Jena влезе в панагюрския "Завод за оптика" - срещу увеличение на капитала с близо 3.5 млн. евро германският гигант записа 31.5% от акциите. По-засилена ще е активността в хранителния сектор, където в момента тече процесът по излизането на американския фонд The Rohatyn Group (TRG) от производителя на бисквити и вафли "Престиж-96".

През 2025 г. са продадени над 6,9 млн. е-винетки, а приходите от тях са над 320 млн. лв., съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). От всички продадени годишните са 2 635 210 броя, а седмичните – 2 631 408 броя. Следват месечните – 848 133 броя, уикенд винетките – 699 129 броя, и тримесечните – 109 583 броя. Общо 244 916 собственици на пътни превозни средства са получили безплатни е-винетки, предоставени чрез Агенцията за социално подпомагане, които са на стойност над 22,3 млн. лв. и са за сметка на бюджета на АПИ. През 2026 г. цените на е-винетките остават непроменени и се изписват в евро и лева. Преизчисляването се извършва автоматично по официалния фиксиран курс и няма да изискват допълнителни действия от потребителите. Цените на винетките през 2026 г. са следните: Годишна – 49,60 евро (97 лв.); Тримесечна – 27,61 евро (54 лв.); Месечна – 15,34 евро (30 лв.); Седмична – 7,67 евро (15 лв.); Уикенд – 5,11 евро (10 лв.); Еднодневна – 4,09 евро (8 лв.) и е в сила от 3 февруари 2026 г. Еднодневната винетка ще бъде въведена от 3 февруари 2026 г. Тя ще важи за леки автомобили до 3,5 тона и ще позволява ползване на републиканската пътна мрежа за срок от 24 часа.

Българо-американската кредитна банка (БАКБ) финализира покупката на по-малкия си конкурент Токуда банк и са подписали окончателния договор за прехвърлянето на акциите. Самата сделка беше обявена още през пролетта на 2024 г. и сравнително бързо получи одобрение от КЗК, но разрешението от банковия регулатор се забави доста - до декември 2025 г. Заради членството на България в Банковия съюз и Единния надзорен механизъм покупката трябваше да получи зелена светлина от Европейската централна банка, а БНБ само формално да издаде одобрение. Сделката е за 100% от капитала на най-малката регистрирана в България банка, която формално е собственост на японската Tokushukai Incorporated - корпорацията на японския магнат Торао Токуда, която беше първоначалният инвеститор и в първата голяма частна болница в страната "Токуда". През годините обаче реалният контрол над банката често е бил свързван с различни местни икономически групи. С активите си от малко над 257 млн. евро към края на септември 2025 г., към когато са последните публикувани от БНБ данни, Токуда банк заема под 0.3% дял от банковия пазар в България, като по-малки от нея са само някои клонове на чужди финансови институции, опериращи в страната. Към деветмесечието на изминалата година тя отчита нетен лихвен доход 6 млн. евро и малко над 2.2 млн. евро печалба. Собственият й капитал е над 33 млн. евро, като има 174 млн. евро депозити на домакинства и малко под 47 млн. евро фирмени. Кредитният ѝ портфейл от 155 млн. евро е насочен предимно към бизнеса (85 млн. евро). Публичната БАКБ от своя страна има 1.4 млрд. евро активи към септември 2025 г., което й отрежда 13-о място по показателя на местния пазар с 1.32% дял. След сделката сумарните активи биха я изкачили с една позиция нагоре. Финансирането на покупката е със собствени средства и предстои започването на процес на вливане на Токуда банк.

Индустриален парк „Перла“ ще бъде изграден в Нова Загора с финансиране по Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027. Проектът ще се реализира на принципа на публично-частното партньорство от Община Нова Загора с участието на представители на бизнеса в града –„Милкотроник“ ООД, МДМ Ритейл Пропърти ООД, Сорико ООД и „Диев Инвест“ ООД. Милкотроник ООД е водещ производител на ултразвукови млекаоналаизатори и други устройства за млечната индустрия. Площта на Индустриален парк “Перла” е близо 70 дка. Община Нова Загора е ключов партньор по проекта с инфраструктурни дейности, сред които основни ремонти на улици в Южната индустриална зона, ремонт на паркинги и довеждаща инфраструктура и изграждане на надлез над жп линията. Срокът на изпълнение на проекта е 2 години от подписването на договора. Бюджетът, с който ще разполага общината е в размер на 10 520 312 лв. с ДДС. divident.eu

През 2025 г. ЕС е внесъл 312,7 милиарда кубически метра природен газ, като почти половината от това количество е втечнен природен газ (LNG) - 143,1 милиарда кубически метра. Това показват данни на Европейската газова инфраструктура. Основен доставчик на природен газ остава остава Норвегия - вносът на ЕС от тази страна е 97,1 милиарда кубически метра (31 на сто), като обемът до голяма степен остава непроменен. Съединените щати все по-уверено заемат второто място с 82,9 милиарда кубически метра втечнен природен газ (LNG) - 26,5 на сто от общия внос на газ и 58 на сто от вноса на втечнен газ. Ръстът на вноса в ЕС на природен газ от САЩ на годишна база е цели 61 на сто. Алжир е на трето място при вноса в ЕС  с 38,6 милиарда кубически метра (12,3 на сто), като доставките от африканската страна намаляват през 2025 г. Русия е доставила 38 милиарда кубически метра на ЕС през 2025 г. (12,1 на сто). Повече от половината от това е втечнен природен газ (LNG). Обемите от Русия са спаднали рязко след спирането на транзита на газ през Украйна.

Администрацията на Тръмп придобива дял от $150 млн., за да развие единствения голям производител на галий в САЩ, критична суровина, използвана в сателитни системи и военни радари.  Министерството на отбраната и филиал на Pinnacle Asset Management ще обявят в понеделник стратегическо партньорство с Atlantic Alumina Co. или ATALCO, която от края на 50-те години на миналия век преработва боксит в алуминий в покрайнините на Ню Орлиънс. Алуминиевият оксид е фин бял прах, използван за производството на алуминий. Сделката е поредният пример за безпрецедентния стремеж на администрацията на Тръмп да инвестира директно в компании, които счита за ключови за националната сигурност на САЩ. Миналата година Тръмп придоби дял в  Intel Corp., компания производител на чипове, като същевременно преговаряше за т.нар. „златна акция“ в US Steel Corp. като част от придобиването ѝ от японската Nippon Steel Corp. Пентагонът е инвестирал $150 млн. под формата на привилегирован капитал в ATALCO, която ще използва тези средства, както и още 300 млн. долара от Pinnacle, за да увеличи производството на алуминий и да „създаде първата и единствена в страната мащабна верига за производство на галий“, според изявление, прегледано от Bloomberg News. Очаква се американското правителство да предостави „допълнително финансиране“ в рамките на 30 дни от сключването на сделката.  Миналата година администрацията на Тръмп също помогна на американска частна компания да придобие мажоритарен дял в най-голямото неразработено находище на волфрам в Казахстан.

Европейският съюз и Индия вероятно ще  подпишат споразумение за свободна търговия още в края на този месец предава Ройтерс. Преди това се очакваше преговорите да приключат до края на тази година. За ЕС подписване на споразумение с Индия ще последва решението на блока от петък за сключване на споразумение с групата Меркосур от Южна Америка и ще бъде още една крачка в създаването на собствени търговски мрежи, тъй като САЩ разтърсват световната търговия, и ще спомогне за намаляване на зависимостта от Китай. Като най-бързо развиващата се икономика на Г-20 Индия е ключов икономически партньор на Германия в Индо-Тихоокеанския регион. Над 2000 германски компании правят бизнес в Индия и над 700 индийски компании инвестират в Германия. С двустранен търговски обем от близо 50 млрд. долара Германия е най-значимият партньор на Индия в ЕС.