С присъединяването на България към еврозоната от 1 януари, 21 държави членки на ЕС и над 357 милиона граждани ще споделят общата валута на Съюза. От 1 януари 2026 г. еврото постепенно ще замени лева като официалната валута на България. В съответствие с постоянната стабилност на обменния курс, левът ще се обменя по курс 1.95583 лева за 1 евро. Двете валути ще се използват паралелно за период от един месец. Когато плащанията се извършват в левове, рестото ще се връща в евро. Това ще даде възможност за постепенно изтегляне на лева от обращение. Двойното обозначаване на цените в левове и евро стана задължително на 8 август 2025 г. и ще се прилага до 8 август 2026 г. Търговските банки са получили предварително евробанкноти и евромонети от Българската народна банка (БНБ) и на свой ред са доставили евро в брой на магазини и предприятия. Банкнотите и монетите в левове могат да бъдат обменяни в БНБ, търговските банки и всяка пощенска служба, разположена в селски райони, където няма търговска банка. Обмяната в БНБ е безплатна и неограничена във времето. Обменът в банките и пощенските станции е безплатен през първите шест месеца. Банките и пощенските служби могат да начисляват такси за обмяна след от 1 юли 2026 г. От 1 януари 96% от АТМ-устройствата в България пускат евробанкноти, а останалите ще последват възможно най-скоро (в рамките на две седмици).

Приходите от ДДС в държавния бюджет изостават много от плана за годината. До края на ноември от ДДС са събрани 19,2 млрд. лв., което е 77,4% от годишния план, показват данни на Министерство на финансите. Явно годината ще приключи без да бъдат изпълнени планираните приходи от ДДС. Събраните до края на януари приходи от ДДС нарастват с 15,4% спрямо същия период на миналата година. Приходите от ДДС от внос от страни извън ЕС са малко над 6 млрд. лв. Приходите от ДДС от сделки в страната и внос от държавите от ЕС възлизат на 13,2 млрд. лв. и нарастват с 23,6% спрямо същия период на миналата година. Изпълнението на приходите от другите данъци е значително по-добро. До края на ноември приходите от корпоративни данъци са 95,6% от плана за годината, а от данък върху доходите на физическите лица са събрани 94,2% от годишния план. Приходите от акцизи са 87% от планираните за годината. Общият размер на приходите в държавния бюджет от януари до ноември 2025 г. са в размер на 75,41 млрд. лв. или 83,5% от годишния план. Приходите нарастват с 15,6% (10,18 млрд. лв.) спрямо същия период на миналата година. Сравнени с изпълнението на бюджета през миналата година данъчно-осигурителните приходи нарастват с 15% (8 млрд. лв.), неданъчните приходи нарастват с 21,7% (1,93 млрд. лв.), а постъпленията от помощи и дарения, където влизат парите от ЕС, са повече с 246,9 млн. лв. Разходите на държавната хазна към края на ноември възлизат на 81,59 млрд. лв., което е 84,4% от плана за годината. Разходите нарастват с 11,47 млрд. лв. (16,4%) на годишна база. Увеличение на разходите има в редица направления, включително пенсии, заплати и капиталови разходи. Направените лихвени плащания са в размер на 1,41 млрд. лв., което е увеличение с 434,2 млн. лв. спрямо същия период на миналата година. Бюджетният дефицит към края на ноември нараства до 6,181 млрд. лв. (2,8% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната). Размерът на фискалния резерв е 20,6 млрд. лв., от които 16,4 млрд. лв. са депозити на фискалния резерв в БНБ и банки, а 4,19 млрд. лв. са вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.

Цените на жилищата в България са се увеличили с 3,8 на сто през третото тримесечие на 2025 г. спрямо предходното тримесечие (второ тримесечие на 2025 г.), съобщи на интернет страницата си Националният статистически институт (НСИ). Най-голямо увеличение е регистрирано в град Стара Загора (+7,2 на сто), следван от градовете София (+5,3 на сто) и Варна (+5,2 на сто). Намаление е регистрирано в град Пловдив (-0,1 на сто). През третото тримесечие на 2025 г. цените на жилищата в страната се е увеличила с 15,4 на сто в сравнение с третото тримесечие на 2024 година. Справка в НСИ показва, че през третото тримесечие на миналата година цените на жилищата са нараснали с 3,9 на сто спрямо предходното и с 16,5 на сто в сравнение с третото тримесечие на 2023 година.

Компанията „Каолин“ ЕАД е новият концесионер на тополовградското находище „Срем“, където се добива мрамор. Дружеството, базирано в град Сеново, влиза в правата на досегашния ползвател като негов правоприемник. Според решението на Министерския съвет, „Каолин“ поема изцяло всички задължения по текущия договор, гарантирайки приемственост в експлоатацията на находището и спазването на екологичните и трудови стандарти. Първоначалният договор за концесия на находището на висококачествени строителни материали бе сключен през 2000 г. с местната фирма „ЕВЕ“ ООД за срок от 15 години. През 2017. Той бе удължен с нови 15 години.

3568 души от 19 български области са останали без работа в рамките на масови съкращения през 2025 г., показват данни на Агенцията по заетостта. Документирани са общо 59 случая, които покриват законовите критерии: Освобождаване на над 10% от персонала в предприятията с до 300 служители или на над 30 души в по-големите фирми. Съкращенията са извършени в рамките на кратък период - в рамките на 30 календарни дни. Става дума за фирми от София, Враца, Варна, Добрич, Плевен, Перник, Кюстендил, Пазарджик, Благоевград, Кърджали, Велико Търново, Ловеч, Пловдив, Търговище, Русе, Хасково, Монтана, Стара Загора и Силистра. По над 100 служители са освобождавали компании в 8 области - в София-град, Пловдив, Пазарджик, Търговище, Добрич, Русе, Враца и Монтана. Фирмите са най-разнообразни, а причините за съкращенията - различни: ttec и Alorica съкратиха по над 100 души в София на фона на цялостното преструктуриране на аутсорсинг индустрията в глобален мащаб. "Макском" и "Лидер 96" се наложи да се освободят от персонала си заради проблеми на пазара на велосипеди. Русенската "Арда", която е с дългогодишна история в текстилната индустрия, не издържа на новите пазарни условия в нейния сектор. "Се Борнетце" освободи общо над 1000 души в Мездра и Карнобат, като мотивът беше, че заради растящите разходи за труд производствата се местят извън България. Около една трета от съкратените вече са си намерили нова работа, а само 1590 от тях са регистрирани в бюрата по труда, като почти половината са в София, а никъде другаде няма по повече от 160, за които се търсят възможности за нова реализация или преквалификация.

1,467 млн. евро са заделени в бюджета на Българската народна банка за 2026 г. за унищожаването на банкноти и монети и експертизи. Това е скок с цели 1,447 млн. евро спрямо 2025 г., като той е свързан с унищожаването на български банкноти, монети и монетни заготовки след приемането на единната валута. Планирано е отсичането на 218 млн. броя разменни евромонети за обслужване на наличнопаричното обращение през 2026 година. Общите предвидени разходи по това перо са 43,9 млн. евро, като обаче тук влизат и 1 млн. възпоменателни евромонети с номинал от 2 евро, а освен това са включени и средства за разменни евромонети, които ще бъдат емитирани през 2027 г. Разходите за нови банкноти са в размер на 511 000 евро и са намалени с 91,2 на сто спрямо разходите по показателя в бюджета на БНБ за 2025 г. За проектиране на нови емисии банкноти и монети през 2026 г. са предвидени разходи в размер на 78 000 евро, които са с 4 на сто повече спрямо утвърдените за 2025 г. средства. Предвиждат се средства за изработване на проекти за дизайн на колекционерски и възпоменателни евромонети. Общият размер на разходите за издръжка на БНБ за 2026 г. са определени на 178,49 млн. евро, като в сравнение с бюджета за 2025 г. размерът им е намален с 9,569 млн. евро, или с 5,1 на сто. Бюджетът се финансира изцяло със собствени ресурси на БНБ. Разходите, свързани с участиет в ЕСЦБ, в бюджета за 2026 г. са 13,193 млн. евро, или 7,4 на сто от общите разходи за издръжка на БНБ, като се увеличават с 9,698 млн. евро спрямо средствата, одобрени за 2025 година. Разходите по инвестиционната програма на БНБ за 2026 година възлизат на 89,9 млн. евро, като най-висок дял от средствата (58,9 млн. евро) се предвижда за финансиране на ново строителство, реконструкция и модернизация през 2026 година. За придобиване на сграда или офис пространства в други сгради със сравнително близко разположение до централната административна сграда на БНБ са планирани 56,242 млн. евро. Инвестиционните разходи за информационни системи на БНБ възлизат на 22,431 млн. евро и представляват 24,9 процента от общия размер на инвестиционната програма, като спрямо 2025 г. са увеличени с 1,596 млн. евро. Разходите за персонал за 2026 г. са 50,669 млн. евро, като се увеличават с 6,972 млн. евро спрямо 2025 г. и представляват 28,4 процента от общите разходи на БНБ. За 2026 г. са определени нови месечни възнаграждения на управителя, подуправителите и другите членове на Управителния съвет на БНБ, които са съответно 70 процента, 60 процента и 20 процента от достигнатото общо средно месечно възнаграждение на ръководителите на банките. В резултат на това месечните възнаграждения на членовете на УС на БНБ са, както следва: За управителя - 15 726 евро; За подуправителите - по 13 480 евро; За другите членове на Управителния съвет - по 4493 евро.За обезпечаване на тези промени в бюджета са заложени допълнително 129 000 евро.

Компанията за здравословни храни "Биостайл" - Пловдив се разширява с инвестиция от 1.5 млн. лв. Бизнесът на Евгегния и Димитър Стаменови се измерва в производствена база от 1 декар, 100 тона годишна продукция и пазари, простиращи се от САЩ до Нова Зеландия. "Биостайл" е специализирана в производството на био и здравословни храни, а сега завърши и ключов етап от развитието - разширяването на базата си в пловдивското село Брестовица. Инвестицията в проекта възлиза на около 1.5 млн. лв., а приходите за последната година надхвърлят 1 млн. лв. - най-добрият резултат в историята на фирмата досега. Досега компанията отбелязва постоянен ръст в своите приходи, като 2024 г. е най-успешната до този момент с 1.09 млн. лв., а до този момент тя е постоянно на печалба. Заетите са 14, което включва и 6 хранителни технолози.

Близо 150 души, предимно местни жители, вече работят в новоизградената фабрика на „Сьойлемез Руббер Пластик – България“ в Момчилград, като инвестиционните планове на компанията предвиждат разкриване на до 500 работни места при бъдещо разширение на производството. Предприятието е специализирано в производството на пластмасови изделия за автомобилната индустрия и е изградено върху площ от 3 400 квадратни метра. В производствената база функционират 28 машини, като част от процесите са роботизирани и отговарят на съвременните технологични стандарти в сектора. Ръководството на „Сьойлемез Руббер Пластик – България“, с управител Керем Сьойлемез, представи плановете за изграждане на още една фабрика в града, както и за създаване на роботизирано депо, което ще допринесе за по-висока ефективност и оптимизиране на логистиката.

Един от най-големите играчи в енергийния мениджмънт и индустриалната автоматизация – Schneider Electric, започва изграждането на нова високотехнологична фабрика край Пловдив. По думите на Ивелина Николова, изпълнителен директор на Schneider Electric за регион „Южни Балкани“, новото предприятие ще бъде разположено непосредствено до съществуващата база и ще добави около 10 декара производствена площ, с възможност за разширение до 20 декара. Очаква се да заработи през 2026 г., след преминаване през стандартните административни процедури. Паралелно с това компанията вече е направила първа копка на новата си „умна“ фабрика в Тракия икономическа зона – проект за над 107 млн. лв., който ще разкрие 110 нови работни места. Schneider Electric е сред компаниите, които най-активно преместват капацитет към Европа – тенденция, която работи в полза на България. Новият завод в Пловдив е с пълен производствен цикъл за определени продукти – от инженеринг и дизайн до финален монтаж. В Пловдив Schneider Electric произвежда миниатюрни прекъсвачи, компоненти за електроразпределение и решения за енергийна ефективност. Новата фабрика ще добави продукти с по-висока добавена стойност, включително: интелигентни енергийни модули, компоненти за автоматизация и системи за управление на електроинфраструктура. Това ще позиционира България като ключов доставчик за над 30 държави, които вече използват продукцията от пловдивската база.

Десетилетие след основаването на OfficeRnD, която се утвърждава като глобален лидер в софтуера за управление на коуъркинг пространства с около 3000 клиента в над 150 държави, Мирослав Мирославов се оттегли от поста главен изпълнителен директор. През 2023 г. компанията привлeче инвестиция над 50 млн. долара от американския фонд Blue Star Innovation Partners, който придобива мажоритарен дял от малко над 51%, с което започва поетапен преход в управлението. Две години по-късно OfficeRnD назначи главен изпълнителен директор от САЩ, а Мирославов остана председател на управителния съвет. Стартъпът 1club стъпва върху натрупаното знание от OfficeRnD, а именно как да улесни оперативните дейности на клубове и ползването на услугите им от клиентите. Като съосновател към проекта се присъединява и Мартин Киров, друг успешен предприемач и бивш директор "Приходи" в OfficeRnD, за да поеме същата роля в 1club.1club е замислен като приложение за управление на спортни клубове - от членски карти и плащания, през резервации на съоръжения и зони до автоматизирана комуникация. Приложението може да бъде използвано както като корпоративна придобивка за служителите на компании, така и от всеки краен потребител, който желае да си направи абонамент. 1Club ще включва широк кръг от спортни клубове, сред които плувни басейни, джиу-джицу зали, тенис, йога и дори кайтсърф или парапланеризъм. 1Club е изграден като AI-native продукт, в който автоматизацията е възможна именно благодарение на изкуствения интелект. Освен със стандартен интерфейс приложението ще разполага с вграден AI чатбот, чрез който могат да се извършват всички действия. Приложението на 1club се очаква да стартира в първото тримесечие на 2026 г. В момента проектът е в активна разработка, а паралелно с това тече и вписването на дружеството.

Неговата ферма за хайвер от белуга на езерото "Кърджали" работи с пълна сила, за да изпълни поръчки от цял свят с наближаването на празниците. В това езеро есетрата се възползва от природни условия, сравними с тези на Черно и Каспийско море, техните морета на произход: дълбоко е, а водата, която го захранва, идва от девствена планина", обяснява Матей Матеев.България е сред водещите европейски производители на хайвер от белуга. С малко над 520 килограма годишно, според последната статистика на Евростат за 2023-а година, тази България се нарежда сред водещите европейски производители на този "цар на хайвера". Белугата е сред най-големите сладководни същества. Тя може да живее над 100 години и да достигне до шест метра дължина. Нейното отглеждане обаче изисква значителни инвестиции и време: съзряването им е бавно и те стават плодовити късно, на около 15 години, в сравнение със 7 до 10 години за други видове.Готовият продукт се транспортира в еднокилограмови консерви, често със самолет. На 2 хиляди километра от езерото "Кърджали", той може да се намери във витрините на луксозните магазини в Париж, продаван в малки кръгли консерви под различни марки. Това, което прави хайвера от белуга уникален, освен рядкостта му, са големите му сиви зърна, докато другите хайвери са предимно кафяви. Според данните на Евростат водещите европейски производители на хайвер от есетра са Италия (приблизително 65 тона) и Франция (44,5 тона). С глобално годишно производство от около 500 тона, доминирано от Китай, хайверът от белуга, който представлява около 1% от общото производство, остава нишов продукт. На този фон България е успяла да се възползва от тази ситуация, защото българските води на Дунав и Черно море са естественото местообитание на есетрата, включително белугата. Особено благоприятните условия на язовир "Кърджали" също играят значителна роля. Днес в страната ни има няколко ферми за есетра, отглеждащи предимно вида есетра, като по-голямата част от производството е концентрирано в три ферми около този родопски воден басейн. Въпреки че отглеждането на есетра процъфтява, дивите им събратя остават сериозно застрашени. Те са жертви на свръхулов и замърсяване от 80-те години на миналия век. Това накара българското правителство да обяви този декември безсрочна забрана за улов на есетра, считано от 1 януари 2026-а година.

Националният статистически институт обяви предварителните данни за брутния вътрешен продукт на България през третото тримесечия на годината. БВП достига почти 62.7 млрд. лв. по текущи цени, а според сезонно неизгладените данни растежът в реално изражение е 3% на годишна база. Така темпът се забавя спрямо предходното тримесечие, когато е 3.5%. През посочения период средният растеж в Европейския съюз е 1.6%, в еврозоната е 1.3%. Според наличните данни 4 държави изпреварват България, а 2 имат същия растеж, докато при останалите той е по-нисък през разглеждания период. Ситуацията в ЕС изглежда леко се подобрява според растежа на БВП, който е малко по-висок спрямо предходното тримесечие. Германската икономика се разширява с 0.3% в реално изражение - най-високият темп от 3 години насам. Растежът във Франция се забавя, но все още е положителен, като вече четвърто поредно тримесечие той се задържа под 1%. Проблемите в публичния сектор там остават сериозни и всъщност нарастването на икономиката се поддържа с цената на огромен бюджетен дефицит, който през първата половина на годината е 6% от БВП. Темпът на развитие на Италия не се отличава от този на Франция, въпреки че бюджетните дефицити там са малко по-ниски. Относително добър пример понастоящем представлява Дания, която въпреки твърде високия дял на бюджетните разходи успява да реализира реален растеж 3.9% на годишна база, като същевременно поддържа бюджетен излишък. Благоразумната фискална политика при растеж на икономиката акумулира фискален резерв, който би могъл да се използва при негативен шок. Държавите от Централна Европа, присъединили се по-късно към ЕС, на пръв поглед се характеризират с относително добро представяне. Полша (3.6%) и Чехия (3%) са сред водещите, растежът на Хърватия също надхвърля 2%. Само че при тях също е налице сериозно неравновесие в публичните финанси. Пример за такова са Румъния, Полша, Хърватия. Според наличните данни бюджетната ситуация в Унгария се стабилизира, но това е за сметка на растежа на БВП, който е едва 0.6% на годишна база. Като цяло през първото полугодие дефицитът в ЕС и ЕЗ е близо до прага 3% от БВП, а същевременно икономиките се развиват относително бавно. Разбира се, фискалната политика не е единственият фактор. Възпиращо растежа въздействие имат твърде скъпите за спазване регулации, зеленият преход и негативното му въздействие върху енергетиката и индустрията (особено добивната промишленост), които представляват сериозни пречки пред потенциала на тези икономики. Към посочените проблеми за българската икономика могат да бъдат добавени честите промени в регулациите, политическата несигурност, неефективната работа на институциите и особено на тези, които трябва да защитават правото на собственост и безпристрастно да решават спорове. Това се съчетава с постоянно спадащо качество на образованието, което не подготвя кадри, адекватни на изискванията за квалификация и умения на пазара на труда, както и все по-скъпо здравеопазване. Брутната добавена стойност се повишава с 2.8% на годишна база в реално изражение през третото тримесечие на годината. За пръв път след 10 последователни тримесечия всички основни компоненти - селското стопанство, индустрията и услугите, имат положителен принос за този растеж. Най-висок темп (3.9%) се реализира в услугите, добавената стойност в селското стопанство се увеличава с 3.2%, а в индустрията - с 0.8%. Промишлеността продължава тенденцията за слабо представяне и добавената стойност се понижава с 0.7%, докато тази в строителството нараства с 5.4% на годишна база. Общият неизгладен индекс на промишлено производство регистрира спад със 7.7% на годишна база. След като през втората половина на 2024 г. имаше признаци за стабилизиране и в някои месеци дори бяха отбелязани известни повишения, то от началото на 2025 г. показателят отново трайно се настани на негативна територия. Причината за това може да се търси най-вече в състоянието на германската икономика - автомобилостроенето е жертва на прехода към задвижване с батерии и изостава в конкуренцията на китайските производители. Секторът страда от най-високите разходи за единица труд в целия свят. Бизнесът не само от този отрасъл изнася производството към страни с по-евтин труд в ЕС или с по-евтини енергийни ресурси в Съединените щати, или и двете едновременно - в Китай. Българските производители, които са в по-отдалечените фази от крайното потребление на веригите за производство (т. е. за тях остава относително малка част от създаваната по този начин добавена стойност), губят по този начин поръчки и не могат да намерят нова дестинация, която да ги замести. Митата, въведени от Съединените щати, също не се отразяват позитивно. Високата активност в строителството е резултат от бързия растеж на цените на недвижимите имоти. Той е обусловен от очакваното присъединяване към еврозоната в началото на 2026 г., което беше представено от управляващите като сигурен източник на привличане на чуждестранни инвестиции. Тенденцията в развитието в селското стопанство също не е обнадеждаваща, макар че през разглеждания период добавената стойност расте. Броят на отглежданите животни постоянно намалява, а субсидиите от ЕС на глава добитък водят до изкривявания и насърчават измамите. Субсидиите на площ в земеделието също допринасят за влошаване - по този начин се окрупниха стопанствата, производството се съсредоточи в зърнените култури за сметка на плодовете и зеленчуците и останалите култури, където делът на вносната продукция има трайна тенденция да се увеличава. Единствено услугите показват потенциал за развитие. Най-значителен положителен принос обаче имат държаното образование и здравеопазване, следвани от недвижимите имоти. Тази ситуация е следствие от целенасочена фискална политика през последните години и методиката на отчитане на дейностите в публичния сектор, при която по-големите разходи се приравняват директно на по-добри резултати. Увеличените разходи за образование и здравеопазване обаче допълнително стимулират неефективността, тъй като не се постигат поставените с това цели. Относителният дял на функционално неграмотните ученици с всяко следващо международно изследване е все по-висок. Същевременно на всички учители, а не само на тези, които наистина заслужават, се дават все по-високи заплати. Частично решение са т. нар. частни уроци, които, разбира се, изискват допълнителни средства за сметка на родителите. Аналогично е при здравеопазването, където всеки опит за дискусия за повишаване на ефективността се задушава веднага и се противопоставя искането за увеличаване на здравната вноска. От страна на търсенето ситуацията изглежда по-различна. Моделът на растеж през 2025 г. е основан именно на стимулиране на вътрешното търсене чрез т. нар. политика по доходите - увеличаване на заплатите в бюджетния сектор и на пенсиите. Заедно с това се упражнява натиск върху частния сектор, където е налице дефицит на кадри, също да повишава заплатите (и разходите за труд) дори при намаляваща производителност, както е в промишлеността, защото иначе остава без работници. Приносът на вътрешното търсене към растежа на БВП в реално изражение е 7.6 процентни пункта, запасите добавят още 0.8 п. п., докато външният сектор е с отрицателен принос в размер -5.4 п. п. Всички компоненти на вътрешното търсене се увеличават на годишна база - частно потребление (9.3%), бруто образуване на основен капитал или инвестиции (9.2%) и правителствено потребление (5.1%). Повишената инвестиционна активност по принцип е добра новина. Проблемът като цяло е, че навлизането на нови участници на повечето пазари е изключително затруднено. Някои от тях са силно капиталово интензивни, както е в тежката индустрия и енергетиката. При други обаче своеобразното затваряне на пазара става възможно със съдействието на различни администрации и регулатори, които под претекст, че се грижат за стабилността на пазара, всъщност го изкривяват. При такава ситуация по-високите инвестиции увеличават производствения капацитет, но заедно с това и пазарната концентрация - един или няколко основни играчи придобиват още по-голяма сила и всъщност така допълнително ограничават конкуренцията. Отрицателният принос за растежа на БВП на външния сектор е резултат от спада както на износа на стоки с 6.7%, така и този на услуги с 2.6%. Докато за първия компонент това е логично поради обстоятелствата, които вече посочих, то при услугите могат да се търсят причини в увеличаването на разходите за труд, които представляват основен компонент, и това вероятно се отразява на конкурентоспособността. Особен интерес предизвикват данните за дефлаторите на БВП, всъщност те представляват алтернативен измерител на повишението на цените. През третото тримесечие на 2025 г. нарастването на дефлатора (цените) е 11.7% спрямо 4.6% през предходното. Данните на НСИ за потребителските цени показват значително по-ниска инфлация, докато дефлаторите по принцип са по-слабо коментирани, тъй като се отнасят за макроикономически агрегати. Само че именно при тях е по-трудно да се скрие инфлацията в резултат от очакваното въвеждане на еврото. През третото тримесечие цените рязко се увеличиха, което се вижда в дефлаторите на и на частното - 9.5%, и на правителственото потребление - 9.7%. В същото време на международните пазари измененията на цените са далеч по-малки и дефлаторите на износа и вноса са съответно 0.2% и 1.1%, което подсказва, че текущата инфлация се дължи почти изцяло на вътрешни фактори.

Президентът на Аржентина Хавиер Милей постигна важно политическо постижение, след като парламентът одобри бюджета за 2026 г. - първия, изготвен и приет по време на неговия мандат, започнал през декември 2023 г., предава RTVE. Приетата финансова рамка залага за 2026 г. икономически растеж от 5% и забавяне на годишната инфлация до 10,1% - далеч под отчетените 117,8% през 2024 г. и под натрупаните 27,9% до ноември 2025 г. Предвижда се и валутен курс от 1 423 песо за долар в края на годината, по-нисък от текущите нива. Бюджетът планира първичен фискален излишък на националния публичен сектор в размер на 1,5% от БВП, при ръст на публичните разходи от 20,6% и увеличение на приходите с 20,8%. Това е "първият бюджет с нулев дефицит в историята на страната", като излишъкът не е временна цел, а правило:  По отношение на търсенето бюджетът предвижда ръст на частното потребление от 4,9% - с 5,3 процентни пункта по-малко спрямо 2025 г. Очаква се публичното потребление да се увеличи с 1,2%, което е с 1,4 пункта повече от тази година, както и растеж на инвестициите от 9,4% - с осем пункта под равнището от предходния отчетен период.

Почти готово за пускане в експлоатация в китайската пустиня Гоби е съоръжение, наречено най-голямата „батерия за супер студен въздух“ в света –на основата на втечнен въздух (Liquid air energy storage, LAES). По същество това е електроцентрала с обратна електрическа енергия: вместо да генерира енергия от гориво, тя съхранява излишното електричество, като преобразува обикновения въздух в течност, след което връща енергията в мрежата, когато е необходимо. Комплексът е построен близо до град Голмуд в северозападната провинция Цинхай. В серия от големи специални резервоари въздухът се компресира и охлажда до приблизително минус 194 градуса по Целзий. При тази температура въздухът се втечнява, а когато се обърне, процесът е впечатляващ: когато се „размрази“ и освободи, обемът му се увеличава повече от 750 пъти в сравнение с първоначалния обем. Това разширяване произвежда полезна дейност като захранва турбини и генератори за производство на електроенергия.
Съоръжението, наречено „Super Air Power Bank“, е построено от China Green Development Investment Group в сътрудничество с Института по физика и химия на Китайската академия на науките. Според South China Morning Post това е най-голямото съоръжение за съхранение на енергия в течен въздух в света. Посочените параметри са впечатляващи за система за съхранение: в един цикъл на разреждане централата може да достави до 600 000 киловатчаса и да поддържа мощност в продължение на 10 последователни часа. Създателите на проекта изчисляват, че годишно ще се генерират приблизително 180 милиона киловатчаса енергия, достатъчни за захранване на приблизително 30 000 домакинства. Съоръжението за съхранение с мощност 60 MW/600 MWh е способно да генерира приблизително 180 GWh годишно и ще играе ключова роля в балансирането на енергийната система, която все повече разчита на променливи възобновяеми енергийни източници. Целта на тези „батерии“ е да изгладят капризите на възобновяемата енергия. Когато има много вятър или слънцето е особено силно, мрежата изпитва излишък от електроенергия. Този излишък от електроенергия се използва за захранване на компресори, които пречистват въздуха, повишават налягането му и го превръщат в течност за съхранение. Когато търсенето се увеличи, течността се нагрява, превръщайки я обратно в газ,  задвижвайки разширител, който завърта генератор. Източникът на тази „излишна“ енергия е наблизо: инсталацията е свързана със слънчева електроцентрала с мощност 250 000 киловата, разположена в пустинята. Китай не е единственият, който експериментира в течния въздух като метод за съхранение на енергия. В световен мащаб технологията LAES все още е в начален етап на търговска експлоатация. През септември миналата година екипът на KIMM в Южна Корея съобщи за първата мащабна експлоатация на система за съхранение на течен въздух в страната, с капацитет,равняващ се на 10 тона на ден. Във Великобритания подобен проект в Карингтън, близо до Манчестър, е планиран за завършване през 2026 г., като се очаква пускът му в оперативна експлоатация да стартира през 2027 г. с мощност от 300 MWh. LAES предлага много повече предимства от настоящите системи за съхранение на енергия на основата на сгъстен въздух (CAES). Междувременно през първата половина на 2025 г. Китай е пуснал в експлоатация 20 ГВт нови системи за съхранение на енергия като инсталираната им мощност към края на юни е достигала 94,91 GW и капацитет от 222 GWh. До края на 2027 г. Китай планира да построи над 100 GW нови системи за съхранение на енергия, а очакването е общият инсталиран капацитет на системите за съхранение (без помпено-акумулиращите електроцентрали) да надхвърли 180 GW. Въпреки че литиевите батерии са доминиращи на китайския пазар с дял от 97-98%, алтернативните технологии за съхранение на енергия не спират да се развиват.