Повече от 17,8 милиарда лева са разходите за пенсии към октомври 2024 г., което е с 2 милиарда лева повече спрямо миналата година, съобщават от Националния осигурителен институт (НОИ). Към 31 октомври 2024 г. общият размер на отчетените приходи е 10 762,7 млн. лв., което представлява 83,5% изпълнение на плана за годината. Постъпилите приходи са с 1 479,6 млн. лв. повече в сравнение със същия период на миналата година. Общо отчетените разходи възлизат на 20 189,6 млн. лв. или 83,0% от заложените в плана за годината. Разходите са с 2 448,0 млн. лв. повече в сравнение със същия период на 2023 г. В структурата на общите разходи най-голям дял заемат разходите за пенсии, които са в размер на 17 818,8 млн. лв., което е 82,5% изпълнение на плана за годината. Разходите за пенсии са с 2 068,6 млн. лв. или с 13,1% повече спрямо първите десет месеца на предходната година. Броят на пенсионерите за октомври т.г. е 2 048 856 или с 14 595 (0,7%) повече в сравнение със същия месец на 2023 г. Средният месечен размер на пенсията на един пенсионер е 929,95 лв., като в сравнение с миналата година той е по-висок със 104,97 лв. (12,7%). Средният месечен размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст на един пенсионер е 1 026,99 лв. В сравнение със същия месец на миналата година се наблюдава нарастване с 119,87 лв. (13,2%).

Необслужваните кредити, отпуснати от дружествата специализирани в кредитиране, нарастват с 14,1% за година, достигайки до 404,6 млн. лева към края на месец септември, сочат данните на Българската народна банка. Увеличението им възлиза на 50 млн. евро спрямо същия месец на миналата година. На тримесечна база, нарастването на необслужваните т.нар. бързи кредити представлява 0,1% през третото тримесечие или 0,5 млн. лева. Въпреки нарастването в номинално отношение на необслужваните заеми, делът им спрямо общия размер на вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, намалява до 6,4% към края на септември. В същото време ударно се увеличават изтеглените бързи кредити от гражданите, показват данните на БНБ. За година изтеглените суми са с 18,1% повече (662,2 млн. лв.), като домакинствата вече дължат 4,329 млрд. лева на фирмите за бързи кредити. Спрямо края на юни 2024 г. те се увеличават с 5,8% (235,6 млн. лв.). Има и потребители изтеглили бърз заем за жилище, като размерът на такива кредити в края на третото тримесечие на 2024 г. е 31,9 млн. лв. Те нарастват с 88,9% (15 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2023 година и с 26,9% (6,8 млн. лв.) спрямо юни 2024 г.

Държавното дружество, „Национална компания индустриални зони“ (НКИЗ) от дружество, което управлява индустриални зони, се превръща в голям продавач на имоти. НКИЗ е правоприемник на държавната фирма „Сердика-1“, която в последствие бе ликвидирана. НКИЗ е под шапката на икономическото министерство и според устава му основният му предмет на дейност е създаване, изграждане, управление и развитие на индустриални зони и паркове. Фирмата държи 100% от дяловете на три дружества – „Свободна зона Русе“, „Индустриални терени и складове“- Божурище и „Икономическа зона Доброславци“, както и по-малки дялове в „Индустриален и логистичен парк – Бургас“ (67.88%), „Индустриална зона Загоре“ (41.55%), „Сантоку инженеринг“ и „Транзитна търговска зона“ – Варна (46%). През 2023 г. печалбата е в размер на 9,1 млн. лв., като конкретно от продажба на имоти са реализирани приходи в размер на 26 млн. лв. През 2022 г. печалбата дори е по-голяма – близо 11.2 млн. лв., а от приходи от продажби на имоти и права върху тях са реализирани 35 млн. лв. През февруари 2021 г. – броени месеци преди края на третия кабинет на Борисов. Със свои решения от 18 февруари правителството дава разрешение за включване в капитала на дружеството на два огромни имота – на 150 декара поземлен имот в местността „Синджирли герен“ в Бургас, със статут на земеделска земя, и 153 декара в местността „Горна Драчевица“, Симитли, с построени в него 10 сгради. Пазарните оценки за имотът в Бургас при апорта са в размер на 146 200 лв. – под 1 лв. на кв. м., този в Симитли е с оценка от 714 400 лв. И двата имота обаче са продадени на един и същ инвеститор – „Интернешънъл арморд груп БГ“, собственост на българския предприемач и емигрант Антон Стефов. В Бургас той изгражда предприятие за брониране и производство на военна техника, в Симитли също ще се произвеждат бронирани машини за армия, полиция, банки и др. Имотът в Бургас е купен след търг, на който няма явил се друг участник, според информации от медиите, като това се потвърждава и от постигната стъпка на наддаване – само една. Имотът е продаден на цена от 2 105 570 лв. – с 20 848 лв. над първоначалната цена от 2 084 722 лв. Имотът в Симитли от апорта през 2021 г. е купен едва август тази година на цена от 950 000 лв. – за всички 153 декара с построени в тях 10 сгради. Особено активно през 2024 и 2023 г. е дъщерното дружество „Индустриален и логистичен парк - Бургас“, което успя да продаде серия от атрактивни имоти. Сред тях е терен от 13 970 кв. м. в Бургас, купен това лято на търг от „Козлодуй“ ООД след една стъпка наддаване на цена от 1 075 200 лв., и имот от 12 834 кв. м., отново в Бургас, купен през лятото след една стъпка наддаване от „Пожарна сигурност“. Компанията “Козлодуй” произвежда тръбовопроводи и големи метални конструкции по поръчка. “Пожарна сигурност” е еднолична собственост на Павлин Бошнаков, сочен в публикации за близък до Валентин Златев. Сходен по големина терен в Бургас година по-рано си е закупило и новоучреденото дружество “Августа Вулгарика” с основен предмет на дейност управление на материални, финансови и виртуални активи. Дружеството е регистрирано броени месеци преди обявяването на търга - през май 2023, обявлението за предстоящ търг е от август 2023 г. Собственикът на дружеството има регистрации и в други фирми и сдружения с дейност в областта на медии, реклама, производство на метални съоръжения. И за този имот е имало само една стъпка наддаване, а крайната цена е 1 070 600 лв. В началото на 2023 г. “Индустриален и логистичен парк - Бургас” все пак е успял да проведе търг с участие на двама участници - за терен от 18 574 кв. м., купени от „БРК-Логистик“ за1 420 870 след две стъпки наддавания. Една от най-успешните сделки на НКИЗ - от 2022 година е за 28 878 кв.м., в Пловдив. Пазарната оценка на имота е за 4 089 200 лв., а реално теренът е купен от "Булфарма" за 8 пъти повече - 33 122 520 лв. Тук “Булфарма” се е конкурирала сериозно с “Тарамех лтд”, защото стъпката на наддаване е 408 920 лв. Много голям терен в района на индустриален парк “Божурище” закупи от НКИЗ през 2022 и “Лидл България”. В търг без конкуренция компанията придоби 195 декара за 21.2 млн. лв.

Balkan Services съкрати драстично времето за внедряване на ERP – до един месец. Новата разработка на консултантската ИТ компания е базирана на 18 годишен опит във внедряването на бизнес софтуер и 170+ успешно завършени ERP проекта. Решението Enterpoint ERP обхваща всички ключови бизнес процеси на интензивно развиващите се организации в сферите Производство и Търговия на едро, автоматизира управлението на основните процеси и предоставя бърз достъп до цялата информация за дейността, обединена в една система. Съществена полза от ERP системата в посока улеснение на работния процес касае счетоводството. Месечното приключване в Enterpoint се случва с няколко клика и отнема под 10 минути - за сравнение стандартните решения отнемат няколко дни. Системата е базирана на международни добри практики, а според обратната връзка от клиентите, потребителите свикват лесно с Enterpoint, припознават го бързо и работят успешно с него.

Шивашка фирма "Ай Пи Ел България" ООД в Бяла Слатина успешно реализира проект по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Чрез инвестицията е обособено ново производствено помещение, което покрива целия процес по създаване на дамско облекло. Всеки един актив е от най-ново поколение и позволява работа с повече материи - коприни, дантели, воали, кожи и др., които изискват специфично третиране и работа. Всеки един от закупените активи е довел до намаляване на брака, увеличаване на качеството на продукцията, автоматизиране на процесите, намаляване на времето за обработка и повишаване на техническия капацитет. "Ай Пи Ел България" ООД е позиционирана в текстилния сектор с основна дейност производство на дамско облекло. Производственият процес в компанията преминава през: моделиране, кроене, шиене, гладене, контрол на качеството и пакетиране. Тя осъществява дейността си в собствени сгради, построени на производствена площадка, собственост на фирмата, в Бяла Слатина и Берковица. Новият стопански обект в Бяла Слатина е оборудван с 12 различни вида автоматизирани системи и машини, които ще покрият цикъла по създаване на дамско облекло: кроене (настилане и разкрояване) и шиене (прави, съединителни и декоративни шевове; илици; прикачане на ръкави, хастари и вати; набори и др.). Проектът "Технологична модернизация в предприятието" е финансиран по процедурата BG-RRP-3.004 по Националния план за възстановяване и устойчивост. Стойността на договора е 1 368 986 лв.. Безвъзмездната финансова помощ е в размер на 684 493 лв., а собственото финансиране е 684 493 лв.

Комисията за финансов надзор (КФН) одобри проспект за първично публично предлагане на варанти, които ще бъдат издадени от „Север Холдинг“ АД, гр. Варна. Емисията е в размер до 3 060 000 броя безналични, поименни, свободнопрехвърляеми варанти, с емисионна стойност 0,01 лева всеки варант, с ISIN код BG9200005247, които дават право на титулярите на варанти да упражнят в 5-годишен срок правото си да запишат съответния брой акции от базовия актив на варантите по емисионна стойност 4,70 лв. за акция, при конверсионно съотношение варант/акция 1:1. Одобрен е и проспекта за първично публично предлагане на варанти, които ще бъдат издадени от „Добруджа холдинг“ АД, гр. Варна. Емисията е в размер до 12 741 760 броя безналични, поименни, свободнопрехвърляеми варанти, с емисионна стойност 0,001 лева всеки варант, с ISIN код BG9200006245, които дават право на титулярите на варанти да упражнят в 5-годишен срок правото си да запишат съответния брой акции от базовия актив на варантите по емисионна стойност 7 лева за акция, при конверсионно съотношение варант/акция 1:1. КФН одобри и проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадени от „Синергия инвест холдинг“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 26 000 000 лева, разпределени в 26 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободнопрехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 лева, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 1,25%, но не по-малко общо от 2,50% и не повече общо от 5,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 24.07.2024 г. и дата на падеж 24.07.2033 г., с ISIN код BG2100033245. КФН е одобрила Иван Костов за член на съвета на директорите на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС” АД и вписва „БИП – БРО“ ЕООД в регистъра на застрахователните брокери. Открито е административно производство по издаване на индивидуален административен акт за заличаване на застрахователен брокер „КОРПОРЕКС БГ ЗАСТРАХОВАТЕЛЕН БРОКЕР“ ЕООД, в ликвидация, от регистъра на застрахователните брокери.

Правата за варантите на „Еврохолд България“ АД ще се търгуват на Българската фондова борса (БФБ) от 25 ноември 2024 г. В същия ден трябва да се проведе извънредното общо събрание на акционерите на дружеството, на което ще се гласуване на опция за увеличение на капитала с варанти до 1 млрд. лева и издаване на обикновени облигации до 1 млрд. евро в срок от 5 години след провеждането му. „Еврохолд“ предвижда да издаде 260 500 000 варанта с емисионна стойност 0,5 лева. За записването им се издават същият брой права. Едно право дава право за закупуването на 1 варант. Подписката ще се счита за успешна само ако бъдат записани и платени най-малко 78 150 000 броя от предлаганите варанти. Варантите дават право на притежателите им да упражнят в 10-годишен срок правото да запишат съответния брой акции – базов актив на варантите, по емисионна стойност от 2 лева за акция и съотношение 1:1. Крайната дата за търговията на правата на борсата е 28 ноември. Правата могат да се прехвърлят в периода 25 ноември – 2 декември. Процедурата се обслужва от ИП „Фоукал Пойнт Инвестмънтс“ АД.

"Софарма" АД отчита спад в продажбите през октомври от 8 на сто спрямо същия месец на предходната година, в т.ч. 2 процента спад на продажбите на вътрешен пазар и 10 на сто на продажбите за износ. За периода от началото на 2024 година "Софарма" АД реализира спад в продажбите в размер на 8 на сто, в т.ч. 4 процента ръст на продажбите на вътрешен пазар и 14 на сто спад на продажбите за износ. "Софарма" произвежда активни субстанции и лекарствени продукти, както и извършва дейности, свързани с проучване, разработване и внедряване в сферата на фитохимията, химията и фармацията, предоставя производствени и други свързани услуги.

Ceлcĸocтoпaнcĸoтo пpoизвoдcтвo в  Европа e нaмaлялo c 1,5 % пpeз 2023 гoдинa, ĸaтo cпaдът e зa пъpви път oт дeceт гoдини нacaм, пoĸaзвaт дaннитe нa Eвpocтaт. Πpeз 2023 г. ceлcĸocтoпaнcĸaтa пpoдyĸция в EC e билa oцeнeнa нa 577,1 милиapдa eвpo пo бaзиcни цeни, ĸoeтo пpeдcтaвлявa нaмaлeниe c 1,5% в cpaвнeниe c 2022 г. (545,4 милиapдa eвpo). Toзи cпaд, мaĸap и нa пpъв пoглeд лeĸ, cпpямo въpxoвaтa cтoйнocт нa пpoизвoдcтвoтo пpeз 2022 г., cлaгa ĸpaй нa възxoдящaтa тeндeнция, зaпoчнaлa oщe пpeз 2010-a. Πpoмянaтa в нoминaлнaтa cтoйнocт oтpaзявa caлдoтo нa cпaдa в oбeмa нa пpoдyĸциятa (-2,3 %) и лeĸoтo пoĸaчвaнe нa нoминaлнaтa цeнa нa ceлcĸocтoпaнcĸитe cтoĸи и ycлyги (+ 0,8 %). Дaннитe и oбoбщeниeтo нa тeндeнциитe идвaт oт инфopмaция oт иĸoнoмичecĸитe cмeтĸи зa ceлcĸoтo cтoпaнcтвo зa 2023 г., пyблиĸyвaни oт cтaтиcтичecĸaтa cлyжбa ĸъм Eвpoпeйcĸaтa ĸoмиcия. Bъпpeĸи чe oбeмът нa ceлcĸocтoпaнcĸaтa пpoдyĸция в EC пpeз 2023 г. бeшe мaлĸo пo-ниcъĸ, oтĸoлĸoтo пpeз 2022 г., имaшe 10 дъpжaви oт EC, зa ĸoитo oбeмитe бяxa пo-виcoĸи. Haй-peзĸитe тeмпoвe нa нapacтвaнe ca в Унгapия (+ 26 %) и Cлoвaĸия (+ 12 %). B ocтaнaлитe дъpжaви имa cпaдoвe, ĸaтo нaй-pязĸo e тoвa в Гъpция (-16 %), Ecтoния, Лaтвия, Иcпaния (вcяĸa oт ĸoитo -9 %) и Швeция (-8 %). Maлĸo пoвeчe oт пoлoвинaтa (51 %) oт cтoйнocттa нa ceлcĸocтoпaнcĸaтa пpoдyĸция нa EC пpeз 2023 г. идвaт oт ĸyлтypи (273,6 милиapдa eвpo, -6 % в cpaвнeниe c 2022 г.), a 40 % — oт живoтни и живoтинcĸи пpoдyĸти (214,3 милиapдa eвpo, + 2 % в cpaвнeниe c 2022 г.). Ocтaнaлият дял идвa oт ceлcĸocтoпaнcĸи ycлyги и втopични дeйнocти. Paзxoдитe нa EC зa ceлcĸocтoпaнcĸи cypoвини, ĸoитo нe ca cвъpзaни c инвecтиции (мeждиннo пoтpeблeниe), ca били c 3% пo-ниcĸи пpeз 2023 г., oтĸoлĸoтo пpeз 2022-pa. Πpoмeнитe в cтoйнocттa нa ceлcĸocтoпaнcĸaтa пpoдyĸция и мeждиннoтo пoтpeблeниe пpeз 2023 гoдинa ca дcoвeли дo yвeличeниe c 0,5 % нa бpyтнaтa дoбaвeнa cтoйнocт, гeнepиpaнa oт ceлcĸoтo cтoпaнcтвo. Πo дaнни нa Eвpocтaт плoщтa, изпoлзвaнa зa биoлoгичнo зeмeдeлиe в EC, пpoдължaвa дa ce yвeличaвa и пpeз 2022 г. дocтигнa впeчaтлявaщитe 16.9 милиoнa xeĸтapa. Toвa e pъcт cпpямo 15.9 милиoнa xeĸтapa пpeз 2021 г. и 14.7 милиoнa xeĸтapa пpeз 2020 г. Toвa пoĸaзвa, чe пpeз 2022 г. биoлoгичнoтo зeмeдeлиe зaeмa 10.5% oт oбщaтa изпoлзвaнa зeмeдeлcĸa плoщ (УЗΠ) в EC. Meждy 2012 и 2022 г. плoщтa, изпoлзвaнa зa биoлoгичнo зeмeдeлиe, ce e yвeличилa в пoчти вcичĸи cтpaни oт EC. Haй-знaчитeлeн pъcт в тoзи пepиoд ce нaблюдaвa в Xъpвaтия (+306%), Πopтyгaлия (+278%) и Бългapия (+182%). Bъпpeĸи pъcтът cтpaнaтa ни пpoдължaвa дa e нa дънoтo в eвpoпeйcĸaтa ĸлacaция. B пeт cтpaни oт EC дeлът нa биoлoгичнoтo зeмeдeлиe ocтaвa пoд 5% пpeз 2022 г., ĸaтo нaй-ниcĸи cтoйнocти ca peгиcтpиpaни в Maлтa (пoд 1%), Бългapия и Иpлaндия (пo 2%).

Правителството на САЩ финализира договор за безвъзмездна помощ с производителя на чипове GlobalFoundries (GF), за да подкрепи инвестициите му в производството на полупроводници, предаде АФП. Обвързващият договор осигурява до 1,5 млрд. долара пряко финансиране и е в рамките на Закона за чиповете и науката (ЗЧН) - пакет от стимули за насърчаване на научните изследвания и производството на полупроводници в САЩ. САЩ произвеждат едва около 10% от световното предлагане на чипове. Окончателното възлагане идва след предварителното споразумение, обявено през февруари, и означава, че средствата могат да започнат да постъпват, когато бъдат постигнати основните етапи. Съобщението идва около два месеца преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент Доналд Тръмп, който преди това критикуваше ЗЧН. Отпускането на наградата има за цел да подкрепи по-широки инвестиции на стойност около 13 млрд. долара от страна на GF през следващите около 10 години в производствените ѝ обекти в Ню Йорк и Върмонт, съобщиха от Министерството на търговията. В обектите се произвеждат полупроводникови технологии в ключови области като автомобилостроенето, авиацията и отбраната, както и комуникациите. „Понастоящем има само 4 компании извън Китай, които предоставят леярски възможности в мащаба на GF“, заявиха от търговското министерство. GF е единствената от тези фирми със седалище в САЩ. Очаква се инвестицията на компанията да създаде около 1000 работни места в производството на двата обекта.

Най-големите вносители на диаманти в Индия и към септември продължават да бъдат Обединените арабски емирства (ОАЕ), Хонконг и Белгия. В същото време Хонконг, който до 2022 г. е бил на второ място след Русия по отношение на доставките на диаманти за страната с най-многобройното население в света, продължава да увеличава дела си. През септември Хонконг е внесъл диаманти на стойност 448 млн. долара (с 5% по-малко, отколкото през същия месец на 2023 г.). Вносът от ОАЕ спада с 12% на годишна база, а от Белгия - с 16%, до съответно 581 млн. долара и 186 млн. долара. Вносът на руски диаманти започна да намалява на годишна база от април тази година. Преди това динамиката беше различна: през март вносът беше 2,3 пъти по-висок от този през 2023 г., възлизайки на 728 000 карата, през февруари - с 85% по-висок на годишна база (1,81 млн. карата), а през януари - с 14% по-висок (400 000 карата), което пазарните участници отдават на разпродажбата на запасите преди влизането в сила на санкциите на страните от Г-7 срещу руската диамантена продукция. Вносът на диаманти от Русия в Индия през септември се е сринал с 96% (почти 25 пъти) в сравнение с година по-рано, до 37 000 карата, се казва в съобщение на Министерството на търговията и промишлеността на Индия. Година по-рано са внесени 917 000 карата. Обемът в парично изражение е оценен на 1,5 млн. долара, в сравнение със 112 млн. долара година по-рано. Общият внос на диаманти в Индия през септември е само с 23% по-малък от този преди година и възлиза на 1,43 млн. карата. В момента диамантената индустрия се намира в продължителна криза, макар че руската "Алроса" очаква търсенето да се възстанови в края на годината, на фона на нормализиране на запасите на шлифовъчните предприятия.