Евростат отчита леко възстановяване на индустриалното производство в еврозоната и Европейския съюз през септември 2025 година, но данните остават колебливи и подсказват нестабилност в сектора. В еврозоната производството нараства с 0,2% спрямо август, далеч под очакваните 0,7%, а в ЕС увеличението е 0,8% след предходен спад. Основен принос имат енергийният сектор, капиталовите стоки и междинните продукти. България отбелязва силен ръст на месечна база – промишленото производство нараства с 3,3% спрямо август. Въпреки това страната остава на последно място в ЕС по годишно изменение: през септември индустрията у нас се свива с 5,6% спрямо същия месец на 2024 година. Това е десети пореден месец на спад, макар и най-умереният от април насам. В рамките на ЕС най-голям месечен ръст отбелязват Дания, Швеция и Гърция, докато най-силни спадове са регистрирани в Ирландия, Люксембург и Малта. Въпреки леки признаци на стабилизация, индустриалният сектор в Европа остава под натиск от продължаваща икономическа несигурност.

Столичният общински съвет взе решение за двойно увеличение на цената за платените за паркиране зони в София и за значително и скандално разширение на самите зони, които вече навлизат и в жилищните квартали в близост до Околовръстното шосе на столицата. Подобно решение превръща зоните за паркиране в скрит допълнителен данък за столичани и не кореспондира по никакъв начин с пърнонаалните мотиви за съществуването на платените зони за паркиране - да ограничат движението на автомобили в центъра на града. Обслужващото зоните за паркиране общинско дружество "Център за градска мобилност" си остава "черна дупка" за събираните средства - нито изгражда допълнителни места за паркиране, нето е ясно за какво ги разходва. Очакваме реакцията на всики държавни институции, които трябваше да се грижат за необосновано повишаване на цените във връзка с приемането на еврото от 1 януари 2026 г., а самият Столичен общински съвет да си поеме отговорността за поредното влошаване на условията за работа и живот в столицата.

В България съществуват 16 големи икономически центъра, като в тях е концентрирана 80% от стопанската активност и три четвърти от населението. Икономическият център Благоевград е една от малките икономики, чийто ръст е и един от най-ниските през последните години заради затварянето на цигарената фабрика, глада за кадри в шивашките цехове и други подобни. Днес там разчитат на строителството, а едни от най-големите работодатели са публични предприятия като Югозападното държавно предприятие и многопрофилната болница. Бургас-Несебър е сред големите икономики – разнообразна, развита и с големи инвестиции. Преработващата промишленост е водеща, следва я търговията. Преработващата промишленост превръща чрез обработка суровини в нови продукти – като храни, текстил, лекарства, електроника, строителни материали. Сред основните работодатели в този сектор, конкретно в Бургас-Несебър - са нефтопреработвателният завод, ВиК-Бургас, предприятия за производство на текстил и на автомобилно оборудване. Варна-Девня е третият по големина център в страната ни. Там също разчитат на преработващата промишленост и чуждите инвестиции, а един от лидерите по приходи е завод за производство на торове. Велико Търново е сред най-бързо растящите икономики. Предприятия за производство на боеприпаси и на сладкарски изделия са ключови за региона. Ядрото на център Загоре пък се състои от Стара Загора, Казанлък, Раднево и Гълъбово. Там откриваме най-високата производителност на труда в цялата страна, като властелините са енергетиката и добивът на въглища – с над 45% дял. Подобна е ситуацията и в Козлодуй. Почти цялата добавена стойност там е от производството на електроенергия в АЕЦ „Козлодуй“. Кърджали е най-малкият по размер център в страната, но за сметка на това може да се похвали със стабилен растеж, който успява да привлече значителни инвестиции в преработващата промишленост – този сектор носи близо 60% от добавената стойност там. Производител на каучукови изделия и мината за добив и преработка на златосъдържащи руди доминират в местната икономика. Ситуацията в центровете Пазарджик и Плевен е сходна. И на двете места разчитат на преработваща промишленост, търговия и здравеопазване – точно в този ред. Делът на здравеопазването в Плевен обаче е най-високият в цялата страна – над 15%. През последните години икономиката на Пазарджик пък бележи ръст благодарение на няколко експортно ориентирани индустриални предприятия. Пловдив-Марица-Раковски е втората по големина икономика у нас. Характеризира се със силна преработваща промишленост, а ръстът на добавената стойност е най-бързият в страната. Най-големите работодатели са университетската болница „Свети Георги“ с 2700 служители, завод за хладилници и фризери с над 2000 работници и предприятие за производство на олово и цинк с 1500 наети лица. Въпреки че през последните години не може да се похвали с растеж, икономиката на Русе-Търговище-Разград също е от големите. Лидер по приходи там е завод за биодизел. Севлиево-Габрово е пример за добре развит икономически център – с много инвестиции и производство, което може да се сравнява с това на много по-големи центрове като Велико Търново и Пазарджик. Над половината добавена стойност се дължи на преработваща промишленост, предназначена за експорт. Доминиращи там са производител на фаянс, на пластмасови изделия, мебелна и шивашка фабрика. Експортът е ключов и за Сливен-Ямбол, като това е и центърът, който най-много от всички разчита на селското, горско и рибно стопанство – особено в периферните общини на Ямбол. Лидер по приходи е производител на олио, а ключов работодател с над 5 хиляди служители – предприятие за електрически инсталации за автомобили. Производството в център Хасково е почти изцяло насочено към вътрешния пазар, за разлика от това в Шумен, което се цели към външния. Пример за това е производител на алуминий, който е местният първенец по приходи, но и по заетост. София-Перник-Ботевград. Обхваща 30 общини и е най-развитата икономика у нас. Водещи в столицата са търговията и информационните технологии, а в периферните общини – индустрията, транспортът и логистиката. Тук се произвежда близо половината от продукцията на всички предприятия у нас. Чуждите инвестиции са най-високи, заетостта и заплатите – също, особено във високотехнологичния сектор.

България затвърждава позициите си сред икономическите лидери в региона, като се изкачва на пето място по брой компании в класацията „Кофас ЦИЕ Топ 500“, показва проучване на глобалния кредитен застраховател „Кофас“ (Coface). Страната вече има 27 компании сред най-големите в Централна и Източна Европа, с една повече спрямо предходната година, с което изпреварва Словакия. В анализа се посочва, че въпреки продължаващата политическа нестабилност, българският частен сектор демонстрира устойчивост и растеж, подпомогнат от гъвкави стратегии за управление на разходите, оперативни подобрения и благоприятни пазарни условия. Това поставя България сред държавите, които най-успешно се адаптират към динамичната икономическа среда в региона. Проучването показва, че средният растеж на БВП в страните от региона се стабилизира на около 2 процента, но общият оборот на най-големите компании в ЦИЕ намаля с 3,7 процента, главно заради свиването в нефтохимическия сектор. Въпреки това, средните приходи на 500-те най-големи компании се е увеличил с 3,1 процента, което показва устойчивост и стабилност на корпоративната активност. Въпреки положителните тенденции, рентабилността на бизнеса в ЦИЕ остава под натиск. Средният марж на печалбата е спаднал от 4 процента на 3,2 процента поради нарастващите разходи за труд и финансиране. Силното потребление на домакинствата и вълната от европейски средства осигуряват допълнителна подкрепа, но външните предизвикателства – включително продължаващата стагнация в Германия и засилващите се напрежения в световната търговия – продължават да създават несигурност за региона. Полша остава лидер в Централна и Източна Европа със 178 компании в Топ 500 и над 1,2 милиона служители. Въпреки това, нейният дял в класацията леко спада, а ръстът на приходите се забавя, което отразява предизвикателствата, свързани със силната злота и недостига на работна ръка. Чешката република подобри представянето си, благодарение на възстановяването на вътрешното търсене и започващите монетарни облекчения, докато Румъния, въпреки че е втората по големина икономика, остава слабо представена в класацията на Топ 500 поради продължаващите структурни предизвикателства.

Преди три години белгийската група Solvay си поставя амбициозна задача - да трансформира начина на работа в заводите си, като заложи на дигитализация както в производството, така и в управлението на бизнеса. Това включва и българското предприятие "Солвей Соди" в Девня, което произвежда калцинирана сода и сода бикарбонат. За целта е разработена програмата "Звезден завод", която продължава до 2030 г., а основната й цел е да гарантира конкурентоспособност и устойчивост на компанията. Българският завод вече работи по програмата, като първата стъпка е индустриалната дигитализация. Един от акцентите е визуалното управление чрез дашбордове, както и използването на анализ на данни за подобрение на производствените процеси. За новия начин на работа се подготвя и персоналът, който минава през различни обучения. "Солвей Соди" е част от групата Solvay, 25% държи турската Sisecam. Продажбите за 2024 г. са 508.7 млн. лв., а заетите са около 430 души.

Компанията "dm България" отчита нарастване с над 21 процента на оборота през финансовата си година, приключила на 30 септември 2025 г., спрямо предходната година. Така оборотът на веригата достига 483,3 млн. лева, а клиентите, които пазаруват в магазините на "dm България", надминават 1,8 милиона на месец. Магазините dm у нас към края на септември т.г. са 118, като са разположени в 45 населени места. За периода от октомври 2024 г. до края на септември 2025 г. от компанията отчитат и увеличаване на търговската площ - от малко над 39 000 кв.м до близо 43 000 кв. метра. От пролетта на тази година dm има и своя първи двуетажен магазин - в Благоевград. Служителите в компанията към края на този период са 1641, което е с 11,3 процента повече в сравнение с предходната финансова година. Направените за периода инвестиции са в размер на 13,5 млн. лева. Компанията "dm България" е част от групата за търговия с дрогерийни стоки в Германия, Централна и Източна Европа (ЦИЕ) - dm-drogerie markt. Подгрупата Австрия и Централна и Източна Европа, без Германия и Полша, която обхваща общо 12 държави от региона, включително и България, отчита ръст на оборота за финансовата 2025 г. от 11,5 процента - до 5,85 млрд. евро, посочи още Петров. Този оборот е реализиран в 1971 магазина и от 29 120 служители. През последната финансова година в дванадесетте държави от подгрупата са извършени общо 385 милиона покупки, което е с над 30 милиона повече в сравнение с предходната година (8,6 процента повече).

Най-голямото у нас и на Балканите енергоремонтно дружество и сред първите трима производители на части и съдове под налягане в Европа – „Енергоремонт – Гълъбово“ АД, започва процедура за покриване и сертификация съгласно американския стандарт за качество АSME. ASME е стандартът за качество при проектиране и производство, който се прилага Северна и в Южна Америка, Великобритания, Югоизточна Азия, арабския свят и в други страни с развити икономики. Енергоремонтното дружество в Гълъбово отдавна развива успешно и производствена дейност на части, съдове под налягане, изграждане на енергийни и индустриални котли с различно предназначение, които изработва предимно за европейския пазар. Високото качество на продукцията на „Енергоремонт – Гълъбово“ беше оценено от индустриалния гигант Valmet, който обяви българското предприятие за свой основен доставчик на оборудване под налягане, след като през последните две години дружеството произведе и достави котли за редица проекти на финландския концерн в Германия, Люксембург, Португалия и Швеция.

Над 1,3 млн. лева са просрочените задължения на абонати към дружеството "Водоснабдяване и канализация" (ВиК) в Ловеч. От тях 68,4% от тях са на физически лица. Към края на третото тримесечие общите вземания от клиенти са 2,94 милиона лева, от които 2,07 милиона лева, или 70,5%, са от физически лица, а останалите – от фирми и институции. Това съобщи изпълнителният директор на „ВиК“ АД – Ловеч инж. Йордан Досев. Общите водни загуби във вътрешната водопроводна мрежа на Ловеч са малко над 50 процента. За намаляването им ВиК дружеството продължава да реконструира части от мрежата, да усъвършенства управлението, включително чрез доизграждане на водомерни зони и управление на налягането, както и да подобрява обхвата на измерването на ползваните водни количества. Водните загуби от магистралния водопровод „Черни Осъм“ на територията на област Ловеч са между 2,4 и 2,7 м3/км на час с тенденция към увеличение през последните години. В Ловеч са подменени 59 км от общо 104 км от водопроводната мрежа и подмяната продължава поетапно. За пълното обновяване и модернизация на системата са необходими допълнителни инвестиции и съвместни усилия между ВиК, собственика на инфраструктурата в лицето на Общината. Йордан Досев работи във „ВиК“ АД – гр. Ловеч от 2010 г., от края на 2015 г. е ръководител на Пречиствателната станция за отпадни води в Ловеч, а през 2025 г. е заместник-изпълнителен директор и от септември – изпълнителен директор, след като досегашният инж. Данаил Събевски подаде оставка по искане на министъра на регионалното развитие и благоустройството Иван Иванов.

КФН издаде временна забрана за публикуване на търгово предложение от Harisson Management Limited, Република Малта, за закупуване чрез инвестиционен посредник „ЕЛАНА Трейдинг“ АД, гр. София, на 1 481 625 броя акции от капитала на „Арома“ АД, гр. София, от останалите акционери на дружеството.

Сирма Груп Холдинг АД откри своето дъщерно дружество Sirma FZE Dubai, с което поставя стратегическо начало на разширяването си в региона на Близкия изток. Офисът ще предлага бизнес и ИТ консултации, решения за внедряване на изкуствен интелект, разработка на софтуерни системи и консултации в областта на киберсигурността. Главен изпълнителен директор на Sirma FZE е Юлиян Маслянков. Близкият изток се превръща в среда, която предлага уникални възможности за компании, развиващи AI продукти. Пазарът на финансови технологии в ОАЕ се очаква да достигне 46,67 млрд. долара до края на 2025 г. и 81,55 млрд. долара до 2030 г. Този растеж се движи от високото ниво на дигитализация, масовото навлизане на AI и силната подкрепа на регулаторите – включително дигиталните зони като Dubai International Financial Centre и Virtual Assets Regulatory Authority. Дубай държи повече от 60% от регионалния пазарен дял и служи като водещ иновационен хъб, като в рамките на DIFC вече оперират над 7 700 компании. Паралелно с финтех сектора, InsurTech индустрията в региона се очаква да достигне стойност от 8,5 млрд. долара през 2025 г., движена основно от дигитализация на процесите и здравното осигуряване. Сирма вече работи с ключови компании в Близкия изток, включително Qatar Insurance Company – един от най-големите застрахователи в региона. Компанията има партньорства и с международни технологични организации като Creatio. Sirma FZE ще развива активност в секторите FinTech, InsurTech, логистика и хоспиталити. Компанията ще предлага собствените си платформи, сред които решенията, базирани на Sirma.AI Enterprise и Salexor CRM.

Европа трябва да предприеме реформи, насочени към по-голяма мобилност на работната сила и по-свободна търговия в рамките на Европейския съюз, с цел да повиши производителността и растежа си, които изостават спрямо САЩ. Този призив отправи Международният валутен фонд (МВФ) в най-новия си доклад. За еврозоната МВФ прогнозира темп на икономически растеж от 1,2 на сто за 2025 г. и 1,1 на сто за 2026 г. спрямо съответно 2 и 2,1 на сто за САЩ. „Пълното премахване на вътрешните структурни различия (...) и намаляването на трансграничните бариери в рамките на ЕС до ниво, сравнимо с това в САЩ, биха позволили увеличаване на производителността в ЕС с 20,2 на сто“, се посочва в доклада. Приблизително половината от този ръст на производителността би могъл да се генерира от национални усилия, а другата половина - от задълбочаването на единния европейски пазар. „Като се вземат предвид страничните ефекти, свързани с увеличените инвестиции, подобни реформи почти биха съкратили разликата в доходите на човек от населението със САЩ“, пише още в доклада. Дори междинен сценарий, при който структурните различия се намаляват само наполовина, би генерирал „значително увеличение на производителността“ от 8,7 на сто. Докладът отдава разликата в производителността в рамките на ЕС предимно на неефективността на бизнес центровете - региони, където са концентрирани множество компании (подобно на Силициевата долина в САЩ, а в Европа - високотехнологичната зона в провинция Бавария в Германия или френския столичен регион Ил дьо Франс), които представляват приблизително 60 на сто от европейския брутен вътрешен продукт (БВП).

Международният валутен фонд (МВФ) отчита признаци на напрежение в икономиката на САЩ, като се очаква растежът през четвъртото тримесечие да се забави спрямо предишната прогноза за темп от 1,9 на сто. Като една от основните причини за това е рекордно дългата бюджетна парализа, която затруднява оценката на икономическото представяне на страната, заяви днес говорителят на институцията Джули Козак, цитирана от Ройтерс. МВФ обяви също, че инфлацията в САЩ е на път към целевото равнище от 2 на сто, определено от Управлението за федерален резерв (УФР). Въпреки това МВФ предупреждава, че повишените мита и други икономически фактори могат да създадат допълнителен инфлационен натиск. Въпреки че очакванията за инфлацията остават непроменени по-високите цени в страната продължават да натоварват определени социални и икономически групи, предупреждава Фондът.

Китай върви към най-продължителното забавяне на ръста на потреблението, откакто възстановяването след Covid загуби инерция преди повече от четири години – факт, който подчертава колко трудно управляващите съчетават реториката за „подкрепа на вътрешното търсене“ с реални резултати. Продажбите са нараснали с едва 2,8% през октомври спрямо година по-рано, което би било петият пореден месец на забавяне – най-дългата такава серия от 2021 г. насам и най-слабият темп на растеж за повече от година. Част от слабостта през октомври има технически характер: базата на сравнение от миналата година е висока, а месецът имаше и един работен ден по-малко в сравнение с 2024 г. Очаква се индустриалното производство да нарасне с 5,5%, спрямо 6,5% предходния месец. Свиването на инвестициите във фиксирани активи вероятно се е задълбочило до 0,8% за първите десет месеца на годината (спрямо 0,5% за януари–септември), а строителният сектор остава в двуцифрен спад. Миналата седмица публикуваните данни за търговията показаха, че износът е спаднал за първи път от осем месеца.