Европейският съюз е насочил през 2024 г. приблизително 403,1 млрд. евро към научноизследователска и развойна дейност, което представлява увеличение от 3,6 процента спрямо 2023 г. (389,2 млрд. евро), посочва европейската статистическа служба Евростат. В сравнение с 2014 г. разходите за научноизследователска и развойна дейност са нараснали с 62,2 процента, започвайки от 248,6 милиарда евро, показвайки стабилен ръст през последното десетилетие. Разходите за научноизследователска и развойна дейност като дял от БВП (т. нар. интензитет на научноизследователската и развойна дейност), остават стабилни на ниво 2,2 процента, подобно на предходните години. Между 2014 и 2024 г. този показател в ЕС се е увеличил с 0,1 процентни пункта (п.п.). Между 2014 и 2024 г. интензитетът на научноизследователската и развойна дейност се е увеличил в 19 държави от ЕС, като най-големите увеличения са отчетени в Белгия (1,0 п.п.), Гърция (0,7 п.п.) и Естония и Хърватия (0,6 п.п. всяка). През 2024 г. шест държави от ЕС регистрират интензитет на научноизследователската и развойна дейност, равен на или по-висок от 3 процента – целта, определена от Европейския съвет. Най-висок интензитет е отчетен в Швеция (3,6 процента), Белгия (3,4 процента), Австрия (3,3 процента) и Финландия (3,2 процента), следвани от Германия (3,1 процента) и Дания (3,0 процента). За разлика от тях, седем държави от ЕС са отчели интензитет на научноизследователската и развойна дейност под или равен на 1 процент: Румъния и Малта (0,5 процента всяка), Кипър (0,7 процента), България (0,8 процента), Латвия (0,9 процента), както и Словакия и Люксембург (1,0 процент). Бизнес секторът продължава да генерира най-големия дял от разходите за научноизследователска и развойна дейност през 2024 година. Той формира 66,5 процента от разходите за научноизследователска и развойна дейност в ЕС, възлизащи на 268,1 млрд. евро. Следват секторът на висшето образование (86,1 млрд. евро или 21,4 процента), държавният сектор (43,5 млрд. евро или 10,8 процента) и частният нестопански сектор (5.4 млрд. евро или 1,3 процента).

Близо 60% от прясното свинско месо, което се предлага на пазара в България, е родна продукция, но тя остава крайно недостатъчна, за да покрие нуждите на потребителите и преработвателната индустрия, заяви д-р Диляна Попова - изпълнителен директор на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ). Българското производство на месо не успява да отговори на пазарното търсене в няколко ключови сектора. Липсата на достатъчно суровина налага внос от други страни. Родното производство на свинско месо покрива близо 60% от консумацията на прясно месо, но е недостатъчно за влагане в преработени продукти. България задоволява едва 20% от пазарното търсене със собствена продукция от говеждо месо. Делът на българското производство на пилешко месое между 60% и 70%. По отношение на заешкото месо, страната ни не е сред големите консуматори, но има няколко ферми с кланици, които добиват и преработват такова месо. Преди години България е била голям износител на агнешко месо, предимно за арабските страни, но тази тенденция отдавна е в миналото. По отношение на заешкото месо, страната ни не е сред големите консуматори, но има няколко ферми с кланици, които добиват и преработват такова месо.

Към 30 септември 2025 г. 23 банки оперират в банковия сектор на България, като 6 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Очаква се до края на 2025 г. да приключи сделката по придобиване от страна на фонда за дялови инвестиции Адвент Интернешънъл на 100% от капитала на Ти Би Ай Банк ЕАД от 4finance Holding S.A. Общо активите на банковата система към 30 септември 2025 г. възлизат на 210.1 млрд. лв., като отбелязват ръст от 4.05% спрямо 30 юни 2025 година. Делът на петте най-големи банки на база общо активи в банковата система възлиза на 76.80% към 30 септември 2025 година. „Обединена българска банка“ АД запазва челната позиция с активи в размер на 41.8 млрд. лв. или 19.92% пазарен дял, като бележи ръст от 4.27% в активите спрямо 30 юни 2025 година. „Банка ДСК“ АД запазва втора позиция с 18.76% пазарен дял и ръст в активите от 4.16% спрямо края на шестмесечието на 2025 година. На трета позиция е „Уникредит Булбанк“ АД с пазарен дял от 18.43% и ръст в активите от 4.21% спрямо 30 юни 2025 година. Нетните активи на банките към 30 септември 2025 г. възлизат на 25.2 млрд. лв., като бележат ръст от 2.49% спрямо 30 юни 2025 година. На челна позиция по този показател е „Банка ДСК“ АД, като към 30 септември 2025 г. нетните ѝ активи бележат ръст от 4.63% спрямо 30 юни 2025 година. Ръст от 4.18% в нетните активи регистрира „Уникредит Булбанк“ АД към 30 септември 2025 г. и остава на второ място по този показател. „Обединена българска банка“ АД е на трета позиция по нетни активи към 30 септември 2025 г., отчитайки спад от 2.46% спрямо 30 юни 2025 година. Нетната печалба на банковата система бележи ръст от 3.92%, като достига 2.83 млрд. лв. за деветмесечието на 2025 г. спрямо 2.72 млрд. лв. за същия период през 2024 година. „Уникредит Булбанк“ АД заема челната позиция с печалба от 760 млн. лв. или 26.87% дял от печалбите в сектора за деветмесечието на 2025 г., като отчита значителен ръст на печалбата си от 18.59% спрямо същия период на 2024 година. „Банка ДСК“ АД е на втора позиция по дял на печалбата в сектора, а именно 26.20%, отчитайки ръст от 1.46% и регистрирайки печалба от 741 млн. лв. за деветте месеца на 2025 г. спрямо 730 млн. лв. за деветмесечието на 2024 година. „Обединена българска банка“ АД регистрира ръст от 5.27% в печалбата си спрямо същия период на 2024 г., като достига 379 млн. лв. за деветмесечието на 2025 г. и остава на третата позиция с 13.42% дял в печалбите на сектора. Нетният доход от такси и комисиони (изчислен на база Приходи от такси и комисиони – Разходи за такси и комисиони) за сектора към 30 септември 2025 г. възлиза на 1.30 млрд. лв., бележейки ръст от 9.53% спрямо 1.19 млрд. лв. към 30 септември 2024 година. „Банка ДСК“ АД запазва първа позиция с ръст от 11.57%, отчитайки нетен доход от такси и комисионни на стойност 295 млн. лв. за деветте месеца на 2025 година. „Уникредит Булбанк“ АД заема втората позиция с нетен доход от такси и комисионни от 257 млн. лв., представляващ 19.69% от общите доходи в сектора и 11.28% ръст спрямо същия период от миналата година. На трета позиция по размер на нетни доходи от такси и комисиони за първите девет месеца на 2025 г. остава „Обединена българска банка“ АД с доходи в размер на 227 млн. лв., бележейки ръст от 6.89% спрямо същия период на миналата година.

Първите три катамарана от бъдещите десет, които ще бъдат изработени в Бургас, вече са факт. Производството се осъществява от компанията Bering Yachts в южната индустриална зона на града, където официално бяха поставени киловете на моделите BC60 – 05, 07 и 08. По данни на компанията производител, 20 милиона евро ще бъдат преките инвестиции в земята, в цеховете, в организацията на производството в южната индустриална зона на Бургас, обяви кметът на Бургас Димитър Николов. Проектът ще открие минимум 200 постоянни работни места, като плановете включват и производство на по-нискобюджетни рибарски съдове до 15 метра, оборудвани с икономични дизелови двигатели. Bering Yachts, която през 2022 г. избра Бургас за свой европейски център, вече е завършила първия катамаран от серията BC60. Новите плавателни съдове са от същия клас – 20-метрови семейни яхти с алуминиев корпус, хибридни двигатели и 60 бруто регистър тона. Компанията планира в Бургас да реализира пълен производствен цикъл – от алуминиево корпусостроене и надстройки до монтаж, финални довършителни работи и интериор. Източник: zonaburgas.bg

Частен съдебен изпълнител обяви за продажба един от големите стопански имоти в община Хисаря. Това е поземлен терен от над 24 декара със седем масивни сгради, разположени в югоизточната част на село Старо Железаре. През април тази година на части беше разпродадена и голяма ферма за патици на задлъжнялата компания "МИЗ", която работи в сферата на животновъдството и която отново попада под ударите на вземанията.Освен всички сгради, в югоизточната част на терена се намира и трафопост с неизяснен статут, с приблизителна застроена площ около 55 кв.м. Началната цена на публичната продан е 620 874 лв., което представлява точно 80% от оценката, съгласно закона. Цената е формирана от 597 600 лв. - начална цена без ДДС, 23 274.06 лв. - начислен ДДС върху 19 909.87 кв.м от площта. Част от терена (4235.13 кв.м), който е "под сгради" и стари постройки, попада в хипотезата на освободени доставки и за него ДДС не се начислява. Имотът се продава в рамките на изпълнително дело, образувано срещу длъжника - дружеството МИЗ ООД, като по него има няколко взискатели. "МИЗ" ООД дължи на приходната агенция 176 790 лв. Имотът попада в изпълнително дело и ще бъде предложен на публична продан от 12 декември 2025 г. до 12 януари 2026 г. Парцелът, който попада в ръцете на ЧСИ е с обща площ от 24 145 кв.м, с предназначение "земеделска земя - стопански двор". В него се намират няколко масивни постройки, изграждани на различни етапи. Брезовската фирма "МИЗ" е собственост на Иван и Зорница Йовчеви, които делят по 50% дружествен дял. Компанията оперира в сектор животновъдство, като се занимава с производство и отглеждане на птици. Източник: Traffic News

Kaufland България увеличава екипа си в столицата с 90 служители. Новите работни места са свързани с откриването на най-новия хипермаркет на веригата в столичния район „Оборище“, в модерния комплекс Teatralna Park Residence. Така броят на служителите на ритейлъра в София ще достигне близо 2300 души, а в цялата страна - 8000.

Американската компания Keller Williams (KW) навлиза на имотния пазар в България, в рамките на разширяването на присъствието си в Югоизточна Европа. Базирана в Тексас, тя е най-голямата франчайз компания за недвижими имоти в света по брой на брокерите - 190 000, работещи в над 1000 центрове. Първият център на Keller Williams ще бъде открит в София и ще бъде ръководен от собственика и управляващ директор на местната агенция за недвижими имоти First Estates Паскал Дъфи. Той работи на пазара на недвижими имоти у нас повече от 20 години, като започва бизнес във Варна, а през 2014 г. основава First Estates в София.

Около 3,4 млрд. тона товари (брутно тегло) са обработили  през 2024 г.  морските пристанища в Европейския съюз. Обемът е равен на отчетения през 2023 г., но остава под най-високата стойност за периода 2014–2024 г. – 3.6 млрд. тона през 2019 г., показват данни на Евростат. Ротердам в Нидерландия запазва позицията си на най-голямото пристанище в ЕС, като обработва 397 млн. тона товар през 2024 г. Следват Антверпен–Брюж в Белгия с 244 млн. тона и Хамбург в Германия с 97 млн. тона. Сред десетте водещи пристанища в ЕС четири отчитат ръст спрямо предходната година. Най-голямо увеличение се наблюдава във Валенсия (3,6 на сто) и Алхесирас (2,6 на сто) в Испания. Най-съществени спадове са регистрирани в Констанца, Румъния (14,3 на сто), и Гданск, Полша (11,0 на сто). Най-голям дял от обработените стоки през 2024 г. заемат въглища и лигнит, суров нефт и природен газ – 19 на сто от всички товари. Следват кокс и нефтопродукти с 16,5 на сто. Железни руди и други руди представляват 7,4 на сто, а химикали, каучук, пластмаси и ядрено гориво – 7,2 на сто. Продуктите от земеделие, горско стопанство и риболов съставляват 6,3 на сто, докато хранителни продукти, напитки и тютюн имат дял от 4,9 на сто.

Президентът Доналд Тръмп обяви облекчаване на регулациите за разхода на гориво и емисиите на превозните средства, които бяха затегнати от неговия предшественик, и заяви, че това ще доведе до понижаване на цените им, съобщава Франс прес. Това визира разпоредбите за Средна корпоративна икономия на гориво, на английски Corporate average fuel economy (CAFE). Разпоредбите бяха въведени първоначално през 1975 г. и подсилени от предишния президент на САЩ. По време на първия си мандат Доналд Тръмп отмени ограниченията, наложени от правителството на Обама, а сега, след като отново е на власт, реши да направи същото и с драстичните ограничения, въведени от Джо Байдън. Системата CAFE изисква превозните средства да постигат най-добрата възможна ефективност по отношение на разхода на гориво на километър. Правителството на Байдън наложи подобрение от 8% за моделите от 2024 и 2025 г. и от 10% за тези от 2026 г., с цел до 2031 г. да се изминават повече от 80 км с един галон (3,78 литра) гориво. Американското министерство на транспорта прецени през юни, че тези цели ще бъдат недостижими за автомобилите с двигатели с вътрешно горене и следователно ще наложат прехода към електрически автомобили.

Продължаващата от няколко години насам имотна криза в Китай навлиза в нова фаза. Спадът в жилищния сектор на страната навлиза в пета поредна година, а прекомерните наличности оказват натиск върху цените на жилищата, съобщава CNBC. Продажбите на стоте най-големи строителни компании в Китай са намалели с 36% през ноември в сравнение с миналата година, според актуални данни от China Real Estate Information Corp.  Цените на жилищата на вторичния пазар в сто китайски града, които попадат в ново проучване върху сектора, са намалели със 7,95% през ноември, става ясно от данни, предоставени от компанията за анализи China Index Academy. Проучването доказва задълбочаващия се спад в цените на големия брой обяви и слабото доверие на купувачите на жилища. Според Morgan Stanley Китай може да прибегне до субсидии за ипотечни кредити, за да съживи жилищния си пазар, като според оценките на банката на Пекин може да започне да заделя около $57 милиарда на година, за да възстанови подкопаното доверие на потребителите, пише Bloomberg. Без нова подкрепа от властите забавянето на имотния пазар може да не достигне дъното си до 2027 г. или дори след това, предупреждават анализатори и експерти от бранша. Според анализ Wall Street понижаване с един процентен пункт на разходите по ипотечните кредити през второто тримесечие на 2026 г. би могло да повиши продажбите на нови жилища и да помогне за смекчаване на дефлационния натиск през следващата година. Същевременно обаче цените вероятно ще достигнат дъното си в по-големите градове. После може би ще започнат да растат.