Жилищните кредити, отпуснати от търговските банки в България, са нараснали с 28,2 на сто на годишна база до общо 32,9 млрд. лева към края на декември 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. Сумата по ипотечните заеми е нараснала с около 7,2 млрд. лева за година. За сравнение, към края на миналата година жилищните кредити са достигали 25,69 млрд. лева. Потребителските кредити възлизат на 21,348 млрд. лв. и се увеличават с 13,3 на сто спрямо декември 2024 година. Като цяло кредитите за домакинства са 56,139 млрд. лв. (25 процента от БВП) в края на декември 2025 година. Спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 21,1 на сто. Кредитите за нефинансовия бизнес нарастват с 10,1 на сто на годишна база и в края на декември достигат 53,507 млрд. лева. В края на декември 2025 г. кредитите за неправителствения сектор са 119,179 млрд. лева, като се увеличават на годишна база с 15,4 на сто.

Депозитите в търговските банки на домакинствата в България нараснаха с 19,8 на сто на годишна база до общо 107,076 млрд. лева към края на месец декември 2025 година, сочат данните на Българската народна банка. Депозитите се увеличават с около 17,7 млрд. лева през последните 12 месеца. За сравнение, към края на 2024 година обемът на депозитите на домакинствата е достигал 89,4 млрд. лева. Само в рамките на декември 2025 година депозитите на домакинствата са нараснали с приблизително 6,2 млрд. лева, тъй като към края на номеври миналата година сумата по тях възлизаше на 100,8 млрд. лева. Депозитите на нефинансовия бизнес у нас са нараснали с 10,2 на сто на годишна база до общо 51,7 млрд. лева към края на декември 2025 година. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 14,5 на сто на годишна база през декември 2025 година и в края на месеца достигат 4,698 млрд. лева. Като цяло в края на декември 2025 г. депозитите на неправителствения сектор са 163,493 млрд. лв. (72,8 процента от БВП), като годишното им увеличение е 16,4 на сто.

По окончателни данни на Националния статистически институт през 2024 г. в област Бургас стопанска дейност са извършвали 33 551 предприятия, които са реализирали нетни приходи от продажби в размер на 27,85 млрд. лева, а стойността на произведената продукция възлиза на 20,32 млрд. лева. Заетите лица в нефинансовите предприятия са 120 073. В структурата на бизнеса преобладават микропредприятията с до 9 заети, които формират 94,7 на сто от всички нефинансови предприятия в областта. Делът на малките предприятия (от 10 до 49 заети) е 4,5 процента, на средните (от 50 до 249 заети) – 0,7 на сто, а на големите предприятия с над 250 заети – 0,1 процент. Нефинансовите предприятия в област Бургас приключват 2024 г. с положителен финансов резултат от 1,56 млрд. лева. Печалба са реализирали 25 557 предприятия, със загуба са 5414, а 2580 са отчели нулев финансов резултат. Най-голям дял от нетните приходи от продажби формира сектор "Промишленост“ с 12,12 млрд. лева, което представлява 43,5 процентни пункта от общите приходи за областта. В промишлеността работят 21 087 заети лица. В сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ са отчетени нетни приходи от 8,35 млрд. лева, като в него са заети 27 458 души. Секторът на услугите реализира приходи от 5,23 млрд. лева и осигурява заетост на 54 541 лица, което е 45,4% от всички заети в нефинансовите предприятия в областта. В строителството през 2024 година са реализирани нетни приходи от 1,63 млрд. лева, при 11 259 заети, а в селското, горското и рибното стопанство приходите достигат 514 млн. лева, със 5728 заети лица. За сравнение, през 2023 г. в област Бургас са работили 32 661 предприятия, които са реализирали нетни приходи от продажби в размер на 26,21 млрд. лева, при 117 639 заети лица, показа справка на БТА в регистрите на националната статистика. Стойността на произведената продукция е възлизала на 19,07 млрд. лева, а отчетеният положителен финансов резултат е бил 1,59 млрд. лева. И през двете години (2023/2024) водещ принос за приходите в областта имат предприятията от промишлеността, търговията и сектора на услугите.

Всички универсални, професионални и доброволни частни пенсионни фондове са постигнали положителна доходност. Това сочат най-новите данни на Комисията за финансов надзор за последния наблюдаван двегодишен период от 29 декември 2023 г. до 30 декември 2025 г. Средноаритметичната доходност на годишна база за този период за най-масовите, универсални фондове, е малко над 6%. В тях задължително се осигуряват за втора пенсия всички родени след 31-ви декември 1959 г. Фондовете от допълнителното пенсионно осигуряване са четири вида. Определената от Комисията за финансов надзор минимална доходност за универсалните фондове за наблюдавания период е 3,25%, като и десетте фонда от този вид я покриват. Средната доходност на професионалните пенсионни фондове за работещите първа и втора категория труд е 6,4% при определена от Комисия минимална доходност от 3,25%, а средноаритметичната доходност на доброволните пенсионни фондове е 7,74%. Доходността на единствения доброволен пенсионен фонд по професионални схеми е 6,87%. Осигурените в четирите вида пенсионни фонда към края на септември 2025 г. са над 5 милиона души. Натрупаните в тях активи надхвърлиха 30 милиарда лева. Средният размер на изплатените пенсии през деветмесечието на 2025 г. е 236,12 лева, а средният размер на разсроченото плащане 515,80 лева.

За сравнение с международни данни за доходността на пенсионните фондове:

* Средна номинална доходност за всички пенсионни доставчици в страните от ОИСР през 2024 г. е около 9,1 % (OECD average).

* Според ОИСР, позитивни инвестиционни резултати бяха отчетени в 27 от 29 ОИСР страни през 2024 г., като някои държави дори имат двуцифрени реални възвръщаемости:

• Естония – 11,3 %

• Израел – 10 %

• Литва – 10,8 %

• Словакия – 11,1 %.

* Дългосрочни средни (например 10-годишни) доходности за пенсионни фондове в някои развити икономики често са в диапазона около 4–6 % годишно, в зависимост от пазарните условия и структурата на фондовете.

Vivacom, част от United Group, отново е сред най-бързоразвиващите се оператори в света за сателитни услуги за бизнеса. Компанията отбеляза пореден впечатляващ успех, като зае 3-то място в престижната класация на Световната телепорт асоциация (WTA) за 2025 г. на база ръст в приходите от услуги за бизнес клиенти. Сред клиентите на сателитните услуги на Vivacom са международни компании като Disney, Eutelsat, France Media Monde, National Geographic Channel, Viasat, Endurosat, както и много други сателитни оператори, системни интегратори и бизнес клиенти. Vivacom притежава три наземни станции за сателитни услуги в България – станция „Плана“, край село Плана, и два обекта за комуникация със сателити на ниска орбита до Стара Загора и Добрич. В процес на изграждане са още две наземни станции до края на годината – за различни международни проекти за връзка със сателити на ниска орбита. През станция „Плана“, едно от най-модерните и големи съоръжения за спътникови комуникации в региона, с най-високия сертификат Tier 4, се излъчват над 700 ТВ и радио канала към Европа, Африка и Азия, предоставят се и множество наземни услуги на сателитни оператори, системни интегратори и бизнес клиенти.

Българската агенция за инвестиции (БАИ) връчи сертификат за инвестиция клас А на „Нико-99-ЕС“ ООД за проекта „Изграждане на складово-логистична база в Индустриален парк София-Божурище“. Проектът предвижда изграждането на съвременна складово-логистична база, предназначена за складиране и съхранение на чужди стоки и товари. Базата ще бъде разположена в с. Гурмазово, на територията на Индустриален парк София-Божурище. Инвестицията е на стойност 3 млн. лв. (приблизително 1.53 млн. евро). С реализацията на проекта се очаква да бъдат създадени нови работни места, които ще допринесат за икономическото развитие на региона.

Още 3,2 дка дари на Община Бургас „Сариел“ АД, инвеститорът в площадката на бившия колодрум в ж.к. „Братя Миладинови“. Имотът ще бъде предоставен безвъзмездно от дружеството „Сариел“ АД, в резултат на постигнати договорености с Община Бургас и след активна кореспонденция с група инвеститори, сред които още „Билдърс Инвест“ ЕООД, „Дом Мадика Инвест“ ООД, „Хай Клас Резидънс“ ЕООД и други. Това е вторият парцел, който същата компания дарява на Общината – преди това те предоставиха още 2 911 кв.м, с което общата площ на дарените имоти достига 6 110 кв.м. Условието на дарителя е върху новополучения терен да бъде изградена зала за културна и спортна инфраструктура с паркинг, като общината поема ангажимент да подготви правните и устройствени предпоставки за реализиране на проекта. Общината ще може да кандидатства по различни европейски проекти, за да получи финансиране за строителството на бъдещата многофункционална зала. Според експерти, пазарната стойност на тези 3,2 дка е над 3,5 млн. евро, което е безпрецедентно дарение.Източник: flagman

Младата българска хостинг компания JetHost продължава агресивното разрастване на бизнеса си с поредно придобиване в САЩ. Към групата се присъединява Omnis Network, която има над 26-годишна история и голяма потребителска база. Зад JetHost стоят Любомир Русанов и Методи Дреновски - създателите на SuperHosting.bg. След като продадоха водещия български хостинг бизнес през 2020 г., те създадоха нова компания с обещанието за модерна услуга без скрити условия. Освен хостинг за сайтове с различен мащаб, JetHost предлага домейни и AI Site Builder. През юни миналата година компанията купи американската WebHostFace, която има 20-годишна история. Omnis Network е създадена през 1999 г. и до момента от уеб хостинг и домейн услугите ѝ са се възползвали над 400 000 потребители. Към момента на нейните сървъри са "хиляди" сайтове. Omnis Network има и още няколко други бранда на пазара - Little Oak, Carat Networks, AM Hosting и AmeriNOC. Те също са част от сделката. Omnis предлага и колокация в собствен център за данни в Темпе, Аризона. След финализирането на сделката по придобиването целият екип ще се запази и ще продължи да обслужва настоящите клиенти без промени. За самите потребители също на този етап няма да има нищо различно, като сайтовете, домейните и имейлите ще функционират без прекъсване. През следващите месеци обаче инфраструктурата ще бъде подобрена с нови по-бързи сървъри, оптимизирана WordPress среда, внедряване на AI конструктора за сайтове, нов панел за управление на услугите, разширени партньорски програми и ъпгрейд на системите за сигурност.

Бившата Правителствена болница си има стар нов шеф. Досегашният директор д-р Олга Мицова е избрана да управлява УМБАЛ „Лозенец“ и в следващите три години. Това става ясно от окончателните резултати от конкурса, публикувани на страницата на Министерството на здравеопазването. Преизбирането на д-р Мицова бе очаквано, макар до третия кръг и представяне на концепция за развитие на лечебното заведение да бяха допуснати още двама кандидати – д-р Васил Мелников и д-р Димитър Петров, които в крайното класиране останаха съответно на второ и трето място. За представител на държавата в Съвета на директорите „Лозенец“ е избрана Ралица Марчева. Конкурентът й Орлин Недев е класиран втори и си тръгва от управлението на болницата.

На 27.01.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи Публично уведомление за финансовото състояние на "Випом" АД към 31.12.2025г.:

Рекордни нива на сивата икономика в Германия. През 2025 г. сивият сектор е достигнал най-високото си ниво от повече от десетилетие на фона на икономическата криза в страната,  сочат данни от ново проучване на икономиста Фридрих Шнайдер от университета "Йоханес Кеплер" в Линц и Института за приложни икономически изследвания (IAW) в Тюбинген, предаде ДПА. Според данните размерът на сивата икономика в Германия се оценява на 510 милиарда евро (606 милиарда долара), като за настоящата година се очаква да нарасне с 5,5% до 538 млрд. евро. Основните причини за този ръст са слабият икономически растеж в Германия и повишаването на безработицата. За разширяването на сивата икономика допълнителен принос имат и увеличението на минималната работна заплата в началото на годината, както и повишаването на прага на доходите от нископлатена или почасова работа с облекчен данъчен и осигурителен режим (т.нар. мини-работни места), което се очаква да доведе до ръст от 2,4 млрд. евро в реално изражение. В същото време намалената ставка на ДДС в сектора на хотелиерството и ресторантьорството ограничава стимулите за дейност извън данъчната система. Според проучването сивата икономика е сбор от недеклариран труд и доходи от "езаконни дейности", включително някои форми на хазарт и проституция. Данните сочат, че делът на сивата икономика спрямо икономическата продукция на Германия през 2026 г. ще бъде малко под средното равнище за 20-те най-развити индустриални държави. Въпреки това от 2021 г. насам сивата икономика в Германия е нараснала с 2,4 процентни пункта, което е 3 пъти повече от средното увеличение за всички анализирани държави (0,8 процентни пункта).

План за изграждане на завод за синтетични диаманти в САЩ е основна част в инвестиционен пакет на Япония на стойност 550 млрд. долара. Двете държави се стремят да разширят производството на материал, който е от жизненоважно значение за производството на чипове и високопрецизни изделия, съобщават източници за Ройтерс. Това може да е сред първите проекти, подробности за които Ройтерс съобщава за първи път и които ще бъдат обявени преди посещението на японския премиер Санае Такаичи в САЩ, планирано за началото на март, съобщават двамата източници. Неотдавнашните мерки на Китай за контрол върху износа на някои изкуствени диаманти подчертават стратегическото им значение. По-голямата част от тях в момента се произвеждат в Китай. В проекта за синтетични диаманти участва Element Six, част от De Beers Group – водещата компания в света в добива на диаманти, добавя източникът. Новината става ясна в момент, в който Япония ускорява усилията си за финализиране на проекти в рамките на инициативата, договорена като част от споразумението между Токио и Вашингтон за понижаване на митата върху японския износ. Инвестиционният пакет ще включва капитал, заеми и гаранции за заеми от държавните агенции Japan Bank for International Cooperation (JBIC) и Nippon Export and Investment Insurance (NEXI). Вероятно в първата група проекти ще фигурира и мащабен проект за производство на електроенергия, в който участва японският индустриален конгломерат Hitachi, съобщават източниците. Element Six заяви, че понастоящем няма официални споразумения относно потенциални проекти. Hitachi заяви, че води преговори с японското и американското правителство, но е отказала да коментира повече. Диамантът, един от най-твърдите известни материали, е от решаващо значение за високопрецизното производство. Използва се за ултрафино полиране на полупроводници, обработка на твърди метали и керамика в квантови устройства и разсейване на топлината в съвременни електронни системи. Изкуствените диаманти имат и двойно предназначение във военната област, като се използват за производството на боеприпаси и компоненти за радари.

През последните години корейската козметика навлезе гръмко не само на европейския, но и на световния пазар. Шампоани, маски за лице, кремове се появиха и в България и бързо станаха част от ежедневната рутина и на родните потребители.  Според Корейската асоциация за международна търговия (KITA) Южна Корея е изнесла козметика на стойност 3,61 милиарда долара само за периода от януари до април 2025 г. Тези данни показват, че азиатската страна изпреварва САЩ и се превръща във втория по големина износител на козметика в света след Франция. Всъщност именно САЩ внася повече козметични продукти от Южна Корея, отколкото всяка друга страна, с което изпреварва дори Китай. Повишаването на износа с 15% до рекордните 5,5 милиарда долара само през първата половина на 2025 г. е в голяма степен резултат от силните продажби в Щатите и Европа, което е предпоставка страната да надхвърли 10 милиарда долара годишно. От друга страна, петнадесетпроцентните мита, които Доналд Тръмп наложи, предизвикват известна несигурност.  В опит да посрещнат новите желания на потребителите, западните компании започват да включват във формулите на продуктите си корейски съставки като оризова вода, а някои направо се "сдобиват" с източни марки. Така в края на 2024 г. L'Oréal придоби южнокорейски конгломерат, който включваше марката Dr.G, като заяви, че сделката ще помогне за задоволяване на нарастващото търсене на ефективна, но достъпна корейска козметика. От друга страна, интензивната конкуренция причинява ниска печалба и висок процент на фалити на бизнеси. Според данни на правителството над 8800 козметични марки в страната са фалирали през последните години. През декември управляващите официално признаха козметичната индустрия за стратегически национален актив и обещаха политики за подпомагане на производството и стимулиране на износа, вот на доверие в сектора и инвестиция като гаранция, че глобалният ѝ блясък ще продължи да се разраства. В България корейската козметика е достъпна както чрез онлайн магазини, така и в някои дрогерии. Почистващите продукти за лице варират между 12 и 25 евро в зависимост от марката и количеството. Кремовете могат да достигнат дори по-високи стойности - до 40 евро, а серумите са средно около 20-25 евро. Единичните маски за лице са на най-ниски цени, като в повечето случаи са между 2 и 5 евро. Продуктите за коса пък варират между 10 и 25 евро в дрогериите, а в специализираните сайтове стигат до 40 евро. Предлагат се дори корейски паста за зъби и вода за уста, като цената на първите е около 4-6 евро, а на вторите - 9-10 евро. Цената на грима не се различава особено от тази на по-известните световни и дори български брандове. Продуктите за устни (червило, балсам, олио) и очи (спирала, молив) пък се срещат на цени от 6 до 17 евро.