Преките чуждестранни инвестиции в България достигат 2,53 млрд. евро към края на септември 2025 г., показват предварителните данни на БНБ. Това е ръст от 20,9% или 437,8 млн. евро спрямо същия период на 2024 г., когато нетният поток възлизаше на 2,09 млрд. евро. Само през септември ПЧИ са в размер на 473 млн. евро, при 370,2 млн. евро година по-рано. Инвестициите представляват 2,3% от прогнозния БВП, спрямо 2% за същия период на 2024 г. От БНБ подчертават, че данните са предварителни инастоящият резултат може да претърпи изменение при последващи ревизии. Най-голям принос към нетните положителни потоци за януари–септември имат Нидерландия (554,9 млн. евро), Италия (325,2 млн. евро) и Гърция (317,1 млн. евро). Най-големи нетни отрицателни потоци се наблюдават към САЩ (150,5 млн. евро) и Люксембург (76,5 млн. евро). Инвестициите на чужденци в недвижими имоти остават отрицателни – минус 15,9 млн. евро, при минус 7,1 млн. евро година по-рано. Дяловият капитал е положителен и достига 316,7 млн. евро за деветмесечието, значително над 20,5 млн. евро за същия период на 2024 г. Реинвестираната печалба възлиза на 3,118 млрд. евро, спрямо 2,013 млрд. евро година по-рано. Потокът по дългови инструменти е отрицателен – минус 901,3 млн. евро, при положителни 61,9 млн. евро за януари–септември 2024 г. Инвестициите на български компании в чужбина достигат 402,4 млн. евро за деветмесечието, спрямо 786,1 млн. евро година по-рано. През септември нетният поток е 48,1 млн. евро, при 95,8 млн. евро година по-рано.

Министерството на финансите пласира държавни ценни книжа за 300 млн. лева на аукцион, проведен на вътрешния пазар. Емисията (№ BG 20 400 25 210/29.01.2025 г.) е деноминирана в лева, със срок 7 години, падеж 29 януари 2032 г. и годишен лихвен купон от 3,25%. Среднопретеглената годишна доходност, постигната на аукциона, е 3,30%. Подадените поръчки са достигнали 523,9 млн. лв., което означава коефициент на покритие 1,75. Това е тринадесетият аукцион за държавен дълг на вътрешния пазар от началото на 2025 г. До момента са пласирани ДЦК за общо 3,3 млрд. лева. Паралелно с вътрешните емисии България излезе и два пъти на международните пазари – през април и юли – пласирайки облигации съответно за 4 млрд. евро (7,82 млрд. лв.) и 3,2 млрд. евро (6,25 млрд. лв.). Така новият дълг, поет чрез продажба на ДЦК през 2025 г., достига приблизително 17,4 млрд. лв., при максимално разрешен лимит от 18,9 млрд. лв. В проекта за бюджет за 2026 г. е предвиден таван за нов дълг от 10,4 млрд. евро. Очаква се в края на следващата година държавният дълг да достигне 37,6 млрд. евро, или 31,3% от БВП.

Увеличението на капитала на Българска банка за развитие (ББР) с 4 млрд. лв., което беше планирано още с приемането на бюджет 2025, е вписано в Търговския регистър. Парите идват от поетия през годината дълг, който надвишава чувствително заложеният дефицит и падежиращите заеми, като тази практика беше широко критикувана от експерти като де факто извеждане на разходи под черта, за да се заобиколят фискалните правила и дефицитът да остане в рамките на позволените 3%. По последни данни към септември държавната банка е 12-а по размер в страната с малко над 3.2 млрд. лв. активи. Това означава, че след капиталовата инжекция тя вече ще е с над 7 млрд. лв., което би я изстреляло до седмо място. Освен това след инжекцията капиталът на банката ще надхвърли 5 млрд. лв., с което показателите ѝ за капиталова адекватност (и без това най-високи в системата) ще скочат до космически неефективни нива. Самата операция ще изкриви и като цяло банковата статистика, като еднократният тласък ще трябва да се изчиства при изчисляването на ръстовете и средните показатели за банковата система.

Шивашката компания от Русе "БТБ България" преустановява дейност и ще напусне страната, съобщават местните медии. Служителите на фирмата вече са информирани, че след Нова година ще бъдат освободени.През изминалата година компанията е отчела загуба в размер на 4,73 милиона лева, на фона на нарастващата китайска конкуренция в лицето на компании като Temu и Shein, които подбиват пазара и удрят директно върху българския бизнес. "БТБ - България" е една от най-големите и утвърдени шивашки компании у нас. Фирмата, която е позиционирана в Русе, повече от две десетилетия шие за световноизвестни марки, като е работодател на стотици семейства в региона. Освен, че произвежда продукция за външни партньори, русенската фирма развива успешно и собствената си марка "Ваяна", която има магазини в България и чужбина. През последните години БТБ изгради и две нови самостоятелни сгради - една за администрацията и една за производството. Това е един от най-старите чуждестранни инвеститори в Русе, основан през 1998-а година, като дълго време е сред водещите в бранша. Случващото се е поредният голям удар за шивашкия бранш в региона през тази година. През лятото дейността си прекрати и друга легендарна местна фабрика - "Арда".

Особеният управител на българските активи на руската компания "Лукойл" Румен Спецов започна с промените в компаниите. Спецов е подписал решение, с което освобождава Евгени Маняхин като председател на управителния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас". Спецов е оттеглил и овластяването на Маняхин да представлява дружеството. Особеният управител обаче е оставил Маняхин като член на управителния съвет на дружеството. Евгени Маняхин, който е швейцарски гражданин, стана председател на управителния съвет на "Лукойл Нефтохим Бургас" през 2023 година. Това стана след приемането на пакет санкции на ЕС срещу Русия, които забраняват на руски граждани да заемат ръководни постове на стратегически обекти в страни от общността. Тогава бившият шеф на компанията Илшат Шарафутдинов бе преназначен като оперативен мениджър. Засега няма промени в ръководствата на бензиностанциите "Лукойл България", доставчикът на авиационно гориво "Лукойл Ейвиейшън" и на корабни горива "Лукойл - България – Бункер".

Четирима кандидати подадоха оферти в обществената поръчка за за изграждането на последния жп участък от Гюешево до границата със Северна Македония с дължина от 2.4 км и прогнозна стойност от 114 млн. лв. без ДДС. Най-ниското ценово предложение е на обединение "Гюешево 2025", в което участват "Трейс Груп Холд" и "ВДХ" - 97.97 млн. лв. без ДДС. Останалите три оферти са над 100 млн. лв, като две са под прогнозната стойност, а единствено тази на ДЗЗД "Европейска гара Гюешево 2025" е за близо 139 млн. лв. без ДДС. В обединението влизат "Парсек Груп" ЕООД, "Инфра Рейл България" ЕООД и ПИМК ООД. Другите две предложения са на "Геострой" АД (близо 111 млн. лв. без ДДС) и на "Консорциум Инженеринг Железопътна Инфраструктура София 2025" ДЗЗД ( 113.7 млн. лв. без ДДС). В консорциума влизат "ЗМБГ" ЕАД, "Евростилл" ЕАД и китайската "Тяхндзин Оубайуей Ко." Чуждата компания се занимава с търговия и застраховане, няма опит в жп строителството. Изборът на изпълнител ще бъде определен чрез оптимално съотношение на цена и качество. Обществената поръчка за последните 2.4 км от жп гарата в Гюешево до границата със Северна Македония е на инженеринг - проектиране и строителство. Освен строителството на релсовия път е предвидено и реконструкция на жп гара Гюешево, която става гранична пътническа и товарна гара за Шенген. Срокът за приключване на дейностите е до края на 2028 г. за целия участък, с изключение на последните 420 метра до тунела.

От началото на годината пловдивският производител на медицинска техника "БТЛ индъстрийз" работи в новата си фабрика в града, което й позволява да централизира всички производствени процеси под един покрив, както и да расте. Заводът в Пловдив е единствената производствена база на чешката група BTL. Освен него компанията има и развоен център в София. Значително предимство, което компанията придобива с отварянето на новия си завод в Пловдив, е ускоряването на процеса на развойната дейност. С откриването на новия завод, в който инвестицията достигна 100 млн. лв., "БТЛ индъстрийз" събра цялото си производство и логистика под един покрив на площ от 29 хил. кв. м. Тя обаче вече отеснява и затова предстои ново разширение, което ще бъде в непосредствена близост до сегашната сграда. Цялата дейност на компанията, свързана със спедиция и логистика, ще бъде преместена в новото крило на фабриката, което ще позволи разширяването на съществуващите складови помещения с около 30%. В бъдещата нова сграда се предвижда изграждането на автоматизирани складови решения с височина до 7 етажа. През последните години "БТЛ индъстрийз" залага все повече на развитието на роботиката в медицинския сектор, като в групата има към 40 заети в това направление, 10 от които са в Пловдив. Към момента технологията намира приложение главно в сферата на физиотерапията. Роботи има и в производствените процеси - например за боядисването на елементи, като е изцяло разработен от компанията за собствените нужди. Успоредно с това расте и персоналът - от 670 души през миналата година на 770 през тази, а целта е броят да достигне около 1000 в следващите няколко години. "БТЛ индъстрийз" е производител на медицинска апаратура за физиотерапия, кардиология, естетична медицина и др. Заводът в Пловдив е единствената производствена база на чешката група BTL, която продава продуктите си на над 100 пазара. Компанията има също и развоен център в София. За 2024 г. дружеството отчита 634.9 млн. лв. продажби, заетите са 670 души.

Две знакови събития отбеляза на 17 ноември пловдивското дружество КЦМ. Това са 25-годишнината от успешната приватизация и изплатения японски кредит. И това не е просто символичен жест, а ключов елемент в историята на индустриалния възход и екологичния рестарт на металургичния комплекс. През 1995 г. екипът на тогава държавния КЦМ обсъжда предложението на Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) за кредит от 5,955 милиарда йени. Парите се използват за модернизация на инсталациите за цинк и олово, пречистване на водите, намаляване на емисиите. Инженери от Германия, Австралия и Япония работят по проекта. След приватизацията през 2001 г. екипът на КЦМ изпълнява всички задължения по кредита. През годините компанията продължава да инвестира стотици милиони евро в технологии и разширяване, включително и в минното дело.

Публичното предлагане на акции от увеличението на капитала на ТБ „Тексим банк“ АД е приключило успешно на 14 ноември. Общият брой предложени за записване акции беше 7 000 000. От тях инвеститорите записаха и платиха 6 999 991 броя на обща стойност 20 999 973 лева. Разходите по публичното предлагане възлизат на 22 245 лв.

Общото събрание на акционерите на „Холдингово дружество ДУНАВ” АД – Враца ще вземе решение за прекратяване на дейността на компанията и за откриване на производство по ликвидация. То ще се гласува на извънредно заседание на притежателите на такива акции, насрочено за 20 ноември. Дружеството към края на юни е отчело загуба в размер 73 хил. лв. при отрицателен финансов резултат от 59 хил. лв. година по-рано. През първото полугодие холдингът няма приходи. Разходната част е 73 хил. лв. при 65 хил. лв. за същия период на 2024 година. Холдингът не осъществява търговска и производствена дейност. Холдингово дружество ”Дунав” АД има дялови участия само в България. В асоциираните дружества „Враца Стил” АД – Враца и „Дружество по заетост“ ООД – Враца притежава съответно по 8% и 1.49 процента. Основните сфери, в които е инвестирал от създаването си е в дружества с насоченост в строителството, машиностроенето и текстилната промишленост. Холдингът е уведомил всички съдружници на „Дружество по заетост“, че прекратява участието си като съдружник в „Дружество по заетост“ ООД, считано от 22 август 2025 година. Последният дивидент, който компанията е разпределила е за 2021 г. – по 1.685 лв. бруто за една акция. Сумите се изплащат чрез клоновете на „Интернешънъл Асет Банк” АД в цялата страна до 1 август 2027 г., включително.

По-висок растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България, забавяне на инфлацията, но и бюджетен дефицит, който ще е извън допустимите за еврозоната рамки от 3%. Това предвижда Европейската комисия (ЕК) в своята есенна макроикономическа. Според нея, българската икономика ще се разшири с 3% през 2025 г. и с 2.7% през 2026 г. За сравнение, пролетните очаквания бяха за съответно 2 и 2.1% ръст. Въпреки завишената прогноза за трите години, през 2027-а икономическият растеж ще се срине до 2.1%. Това е резултат, който България не е отчитала от годините след финансовата криза в САЩ и Европа. От Еврокомисията обясняват, че забавянето на растежа ще се дължи на по-ниското потребление и инвестиции поради по-слабия принос на публичните разходи. През 2026 – 2027 г. се прогнозира забавяне на растежа на частното потребление в съответствие със забавянето на ръста на заплатите и социалните трансфери. Очаква се частните инвестиции да продължат да подкрепят растежа, тъй като бизнес доверието се подобрява в контекста на присъединяването към еврозоната“. ЕК очаква България да изпълни Маастрихтския критерий за 3% дефицит както през тази, така и през следващата година. Все пак държавната план-сметка е изготвена при 3% дефицит, макар че приходите, с които се покриват невижданите досега разходи, отново изглеждат невероятни. Разходите продължават да растат по-бързо от приходите въпреки усилията за подобряване на събираемостта на данъците, връщането към стандартните ставки на ДДС за хляб и ресторантьорски услуги и положителния ефект от ръста на заплатите в частния сектор, пишат от ЕК. Според тях, през текущата година публичните инвестиции ще бъдат по-високи спрямо 2024 г., отразявайки ускореното изпълнение на Плана за възстановяване и устойчивост и планираните доставки на отбранително оборудване. През 2026 г. натискът от разходите за заплати в публичния сектор и пенсии се очаква да стане по-умерен, а капиталовите разходи за отбрана да бъдат по-ниски, което ще доведе до намаляване на дефицита до 2.7%. Не такава е ситуацията през 2027 г. През 2027 г., на фона на втория етап от планираните доставки на отбранително оборудване на стойност 1.2% от БВП и при липса на компенсаторни мерки, се очаква дефицитът да нарасне до 4.3%“, предупреждават. Що се отнася до инфлацията, тя ще се забави след 2026 г. Същото прогнозираха и в пролетната си макропрогноза. Цените на хранителните продукти обаче ще останат високи. По-високата инфлация при храните се обяснява както с по-високите цени на вноса, така и с нарастващите разходи за труд при местните производители“, става ясно от доклада. Понастоящем, основен принос за високото частно потребление има двуцифреният ръст на заплатите. Това се потвърждава и от ЕК, откъдето посочват, че възнагражденията са нараснали „значително в повечето сектори през 2024 г. и първата половина на 2025 г. поради корекции заради високата инфлация през 2022 – 2023 г.“.  Очаква се растежът на заплатите да се забави с намаляването на инфлационния натиск и със стремежа на частния сектор да запази конкурентоспособността си, докато ръстът на заплатите в публичния сектор е ограничен от фискалните възможности“, предупреждават от институцията. От там прогнозират, че безработицата в България ще спадне до под 4% през текущата година, 

Според данни на компанията LSEG и анализатори, цитирани от Ройтерс, глобалните маржове на рафиниране достигнаха многогодишни върхове през ноември поради санкциите срещу Русия, прекъсвания на работата на рафинериите и тяхна поддръжкат. Големите маржове на печалба контрастират с пазарите на суров петрол, които са подложени на натиск от очаквано свръхпредлагане, като не оправдават очакванията от по-рано тази година, че това повишение на маржовете може да се окаже краткосрочно поради въздействието на тарифите. В САЩ, спредът 3-2-1, ключов показател за общата рентабилност, се задържа на ниво от $32,13 за барел на 18 ноември, близо до по-ранен връх, който беше най-висок от март 2024 г. насам. Азиатските маржове се понижиха слабо от 20-месечен връх, докато спредът при бензина беше близо до най-високите си нива от началото на 2024 г.  Спредът на 3-2-1 е теоретична мярка за рентабилност на дадена рафинерия, която представлява разликата в цената между преработката на три барела суров петрол и стойността на получените продукти - два барела бензин и един барел дестилат, подобен на дизелово гориво. Заводи бяха затворени в Съединените щати и Европа. Нигерийската рафинерия Данготе пък претърпя ремонт, докато други в Азия и Близкия изток, като например най-голямата рафинерия Ал-Зур в Кувейт, изпитаха прекъсвания в работата. Глобалната рентабилност на рафинирането се е повишила до най-високото си ниво средно за две години в началото на ноември, съобщи още МАЕ. Петролните компании, някои от които предупредиха по-рано през годината, че 2025 г. ще бъде лоша за рафинирането, са се възползвали от по-силните маржове в печалбите си за третото тримесечие. Печалбата на френския гигант TotalEnergies в сектора на преработката и дистрибуцията скочи със 76%, а последните санкции на САЩ срещу руските производители "Лукойл" и "Роснефт" ще повишат маржовете на рафиниране и цените на петрола през четвъртото тримесечие, заяви главният изпълнителен директор на Total Патрик Пуян. В същото време продължава структурния недостиг на дизел в Европа, а скорошните затваряния на регионални рафинерии ще изострят изискванията за внос, подчерта от своя страна МАЕ. В свой доклад американската инвестиционна банка Morgan Stanley заяви, че очаква недостигът на дизел в Европа да се задържи над $27 за барел през следващите шест месеца - по-високо, отколкото е било през по-голямата част от времето от началото на 2024 г., според данни на LSEG. В САЩ маржовете също достигнаха върхове. Маржовете на дизела в САЩ се увеличиха до 49,12 долара за барел във вторник, най-високото ниво от октомври 2023 г.

Като един от най-платежоспособните кредитори в света, Китай е отпуснал над 1 трлн. долара под формата на заеми на развиващите се страни, за да финансира пътища в Африка, пристанища в Южна Америка и железопътни линии в Централна Азия, пише New York Times. Най-големият получател на финансиране през последните две десетилетия обаче са били Съединените щати, където китайските банки са отпуснали финансова подкрепа на стойност 200 млрд. долара за американски компании и проекти, показват данни на AidData, изследователски институт към College of William and Mary в Уилямсбърг, щата Вирджиния. Парите са били инвестирани в строителството на тръбопроводи, центрове за данни и летищни терминали и са помогнали за улесняване на корпоративното финансиране на американски компании като Tesla, Amazon, Disney и Boeing. До 2017 г. част от това финансиране започна да буди тревога във Вашингтон. Китайските държавни фирми са предоставили 2,2 трлн. долара под формата на заеми и безвъзмездни средства по целия свят от 2000 г. насам, което е два до четири пъти повече отколкото се смяташе досега, посочва Брад Паркс, водещ автор на доклад, публикуван във вторник от AidData, който се базира на информация от над 30 хил. проекта в повече от 100 страни. Проучването обхваща периода от 2000 г. до 2023 г. и предоставя по-пълна картина на ролята на Китай като международен кредитор. То очертава как Пекин използва финансовите си ресурси, за да се позиционира в стратегически сектори и да установи потенциални контролни точки във веригата на доставки. То засяга сделки, които продължават да будят опасения на Запад, например придобиването на Nexperia – компания, която наскоро се озова в центъра на геополитическа битка за контрол над веригите за доставки на полупроводници. По-голямата част от финансирането на Китай в развиващия се свят е под формата на заеми за правителства за големи проекти, но то все повече се преориентира към спешно кредитиране, тъй като заемащите страни са затънали дълбоко в дългове. В развитите държави фокусът на Пекин е по-скоро бизнес. Данните на AidData не включват сумата от 730млрд. долара, които Китай държи в американски държавни ценни книжа. От 2000 г. насам Китай се превърна във финансова сила с богати държавни финансови институции и политически банки, които имат за задача да изпълняват политическите амбиции на Пекин. Кредитирането в чужбина се ускори след 2013 г. под ръководството на най-висшия лидер Си Дзинпин, който използва китайската хазна, за да отпусне над 1 трлн. долара в заеми за инфраструктурни проекти в развиващите се страни чрез инициативата „Един пояс, един път“. Тази обширна програма даде на Пекин влияние в части от света, които бяха пренебрегвани от западните сили. Напоследък Китай свива кредитирането към по-бедните страни, като същевременно увеличава заемите за по-богатите страни като Австралия и Обединеното кралство. Сега страната отпуска толкова кредити на държави с високи доходи, колкото и на развиващите се страни – 1 трлнл. долара, според AidData. Кредитите, отпускани от Китай на развитите страни, обикновено са кредитни линии за правителства и големи компании. Кредиторите често са държавни институции, като Bank of China и Agricultural Bank of China. Финансирането им е насочено към сектори като критични минерали, инфраструктура и чувствителни технологии като полупроводници – области, за които експертите предупреждават, че могат да дадат на Пекин икономически контрол върху стратегическите запаси от суровини, веригите за доставки и жизненоважни точки в морския транзит. Китайските държавни кредитори са отпуснали над кредити за сливания и придобивания на стойност 335 млрд. долара в десетки страни, а три четвърти от финансирането е отишло за купувачи от Китай в сектори като роботика, биотехнологии и квантова информация, според проучването на AidData. В Съединените щати финансиращите дейности на китайските институции варират от ежедневно търговско финансиране на компании до финансиране на строителни проекти за втечнен природен газ и газопроводи. Те включват и финансиране на някои от най-внимателно следените придобивания от китайски компании с тесни връзки с правителството.