Средният лихвен процент по депозитите за домакинствата в България плахо нараства през юни, но остава далеч под европейските нива. В левове той се повишава до около 1%, а в евро – до 1.6%. Лихвите по спестяванията така и не усетиха ефекта от затягането на паричната политика на Европейската централна банка заради свръхликвидността на банките в страната. Очакванията на Българската народна банка са слабото повишение на депозитните лихви да продължи до края на 2024 г. и достигнатите нива да се запазят през следващите две години. Справка в ЕЦБ пък показва, че в еврозоната най-нисък среден лихвен процент по депозитите има Словения – 1.82%, а средно във валутния съюз той е малко над 3%. Свръхликвидността и поредния рекорд в обема на депозитите в България от 131.4 млрд. лв. в системата допълнително запазва комфорта на банките и не оказва натиск за вдигане на лихвите по ипотечните заеми. Така те за пореден месец остават около рекордно ниското си дъно, на което се намират от около три години насам или 2.5%. За сравнение, в еврозоната средният лихвен процент по ипотечните заеми е 3.76%. През юни лихвите по бизнес кредитите в левове се понижават слабо до около 4.3%, докато тези в евро се вдигат до съответно 5 и 6% в зависимост от големината. Лихвите по бизнес вложенията пък се свиват до 1.8% в левове и 2.4% в евро.

Повече от 20 на сто спад в броя на офертите за продажба на жилища у нас се отчита от началото на годината до момента. Това се случва на фона на устойчиво и дори растящо търсене и все по-голям брой сделки. Активността в София се повишава със 7 на сто на годишна база, а във Варна и Пловдив - съответно с 8 на сто и близо 20 на сто. Това сочи докладът на "АДРЕС Недвижими имоти" за първото полугодие на 2024 година,. Едва 10 на сто от клиентите на брокерите са продали имота си поради необходимост от пари. Около 18 на сто от хората продават, за да купят, а над 30 на сто излизат от предходна инвестиция в условията на високи цени. Последната група е най-голяма от всички продаващи за периода. С около 8 на сто нарастват крайните цени на сделките в София за периода януари-юни 2024 г. В Пловдив нивата се покачват със 17 на сто. Ръстове се наблюдават и във Варна и Бургас, където много хора влагат в жилище, което да ползват като втори дом на морето. Най-търсените жилища на пазара продължават да са двустайните и тристайните апартаменти. Те формират над 75 на сто от всички сделки, а интересът към двата типа към момента е идентичен. Малко над 5 на сто от покупките в София са на гаражи, чиято средна цена е 25 000 евро.

Служебното правителство е одобрило допълнителни разходи от 200 млн. лв. за изплащане на стари задължения към пътните фирми за изпълнени, но неразплатени през последните години от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) дейности по договори за поддържане на пътищата, заради което се трупали големи лихви. Според служебната власт с това решение се осигурява възможност за "извършване на плащания на безспорно дължими суми". Това щяло да допринесе за избягване на допълнителни финансови тежести върху държавния бюджет заради предявени от изпълнителите претенции за неустойки, лихви и съдебни разноски.

Проектът на „Индустриален парк ЛВЗ“ получи безвъзмездна финансова помощ по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 26 млн.лв., като част от тези средства ще отидат и за изграждане на довеждаща инфраструктура в партньорство с Община Русе. „Индустриален парк ЛВЗ“ е регистриран още 2022 г. след покупката на имота на бившия Локомотивен и вагонен завод от Булмаркет. Проектът, спечелен по ПВУ, включва четири основни дейности: изграждането на довеждащата инфраструктура, довършване на вътрешната инфраструктура с изграждането на топлопровод и мрежа средно напрежение, изграждане на лаборатория и изграждане на колонка за зареждане на електромобили на границата на парка. Освен 26 млн.лв. безвъзмездна помощ, Булмаркет осигурява 7 млн.лв. собствени средства и проектът възлиза общо на 33 177 000 лв. Той трябва да приключи през 2026 г. До момента във възстановяването на ЛВЗ са инвестирани над 70 млн.лв. като инфраструктура, ремонт на сгради, закупуване на машини. В момента започва монтажът на машините в цеховете, а основните дейности ще бъдат ремонт и производство на товарни вагони и поддръжка на локомотиви. Целта е на бъдещия инвеститор да се предоставят площи, сгради и машини в завършен обект, в който да може да работи. До момента са наети 60 души персонал, като процесът продължава поетапно и се очаква да бъдат ангажирани между 200 и 300 души.

Поне двама души са пострадали при взрив в три склада за фойерверки на частната фирма "Енигма", разположени между Елин Пелин и гара Елин Пелин. Еексплозиите са започнали в 18.30. Мъж на 40 години и жена на 30 години са били изведени от мястото на инцидента. Погасен е пожарът засегнал логистичната база на търговската верита "Фантастико". Системата BG Alert се е задействала - на хората в района е разпратено съобщение за инцидента, но около час след първия сигнал за него.

България стартира пилотен проект за динамични продажби от всяка точка на търговската зона на ИКЕА. Той представлява система от хардуерна и софтуерна инфраструктура, чрез която всеки от екипа на магазина, може да отговори на въпрос за продукт, наличности, както и да извърши поръчка с услуга за доставка. Въвеждането на системата за динамични продажби започна от София и ще продължи във всички търговски обекти на компанията в България. Така клиентите могат бързо да получат информация от сътрудник с таблет, докато разглеждат интериорни стаи и разнообразни комбинации от функционални решения за дома. Системата се интегрира и с уеб програмите за проектиране на ИКЕА. Клиентите, които са създали свой собствен проект за кухня, модулен гардероб или система за съхранение, могат да запазят номера му и да го представят на експертите в магазина. Те имат незабавен достъп до конфигурацията на проекта, който включва преглед на всички желани от клиента продукти, предоставяне на информация и наличности за тях.

Две нови бензиностанции от веригата на INSA OIL отвориха врати в столицата. Едната е на „Самоковско шосе“ в кв. „Горубляне“, а другата е в кв. „Люлин“, бул. „Сливница“ 171. Двете най-нови точки се отличават с характерния модерен, екологичен дизайн, разнообразни стоки в магазините и бързо обслужване.

Германската компания "Щадлер", която спечели двете поръчки за закупуване на общо 42 влака за БДЖ, се е отказала от договорите. На 9 юли полското подразделение на германската компания “Щадлер”, което спечели поръчката за доставка на 35 едноетажни електрически влака, се отказва от сключването на договор заради неудовлетворителни резултати от преговорите върху съдържанието му и заради подадени три жалби срещу процедурата в КЗК. КЗК е отказала производство по две от тях и е пуснала едната - на консорциум “Булему”. Самата оферта на "Щадлер" бе за изпълнение на поръчката при цена от 642,5 млн. лв. без ДДС. Германците получиха тази поръчка, след като първо спечели друга процедура - за доставка на 7 двуетажни електрически влака. Договорът бе сключен на 26 април, като към него има подписан анекс от 20 юни. Компанията е внесла заявление в транспортното министерство за прекратяване на договора, като се е възползвала от клауза за прекратяване без неустойки по волята на изпълнителя в срок от 3 месеца след сключването му. Министерството на транспорта и съобщенията публикува съобщение, че ще бъде избран нов победител в конкурса. "Полската компания Pojazdy Szynowe PESA Bydgoszcz SA ще бъде избрана за изпълнител за доставката на 35 мотрисни влака съгласно Закона за обществените поръчки.

Българската компания ELG пласира успешно 5-годишни облигации за 5 млн. евро на пазар Beam на Българската фондова борса (БФБ) при голям инвеститорски интерес. Компанията управлява следните онлайн платформи: Uplease - лизингово финансиране за нови и до 10-годишни употребявани автомобили; AMIGO Leasing - лизинг за употребявани автомобили в България; Eurolease Северна Македония - финансов и оперативен лизинг; CAZAM - онлайн магазин за употребявани автомобили; SIMPL - car-as-a-service платформа; Autoplaza - дилър на употребявани автомобили с доказан произход. Към края на 2023 г. ELG управлява активи за 86 млн. лева, а лизинговият портфейл достига 51,7 млн. лева. Нетната печалба за миналата година е близо 7 млн. лева, от които 5,8 млн. лева - от продажба на дъщерно дружество. Емисията на ELG е най-голямата по реализирана стойност за ценни книжа на Beam и освен това е второ успешно IPO на облигации на пазара. Лихвеният купон се определя от стойността на тримесечния Euribor плюс 6,15%, но не по-малко от 7,15% и не повече от 10% годишно, като е платим на всеки три месеца. Главницата ще се погасява на равни тримесечни вноски с една година гратисен период. Облигациите са записани предимно от банки, взаимни и инвестиционни фондове, но има и индивидуални инвеститори. ELG ще използва набраните средства за разрастване на бизнеса си.

Фирма Гораинвест, специализирана в производството на сърцевинни панели, детайли за мебелната индустрия и заготовки за моливи, стартира реализацията на проект за преход към кръгова икономика, финансиран със средства по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Гораинвест разполага с две производствени площадки – в Русе и Кубрат, като настоящият проект ще се реализира в завода в Кубрат. Общата стойност на проекта е 1 503 504 лв., 749 947,79 лв. от които са безвъзмездна финансова помощ, а останалите 753 556,21 лв. – собствено финансиране. Основната цел на проекта е да ускори преходът към кръгова икономика чрез въвеждане на кръгови модели за използване на ресурсите и внедряване на неутрални по отношение на климата методи и технологии за производство и потребление на продуктите в предприятието. Дейностите предвиждат закупуване и въвеждане в експлоатация на линия за клинозъбно съединяване на дървесина и слепваща преса. Очаква се проектът да приключи през декември 2025 г.

Средната продължителност на трудовия живот на българите е 34,5 години, показват данни на Евростат. Оказва се, че българите работят средно с около 5 години по-малко от германците. В Германия средната продължителност на трудовия живот е 39,6 години. В България мъжете работят средно по 35,6 години, а жените по 33,2 години. Средно за страните от Европейския съюз очакваната средна продължителност на трудовия живот е 36,9 години. Продължителността на трудовия стаж варира в широки граници в различните страни. Най-продължително работят в Нидерландия – средно 43,7 години. Но там много разпространена е почасовата работа. Тоест хората работят по-малко часове пред деня, по по- дълъг брой години. На следващите места по най-дълъг трудов живот са Швеция (43,1 години) и Дания (41,3 години). Най-кратка продължителност на трудовия живот е отчетена в Румъния (32,2 години), Италия (32,9 години), Хърватия (34 години) и Гърция (34,2 години). За мъжете очакваната продължителност на трудовия живот е била средно 39 години в страните от ЕС, като най-дългата продължителност е регистрирана в Нидерландия (45,7 години), Швеция (44,1 години), Дания и Ирландия (и двете 42,8 години), а най-кратката в Хърватия (35,4 години), България и Румъния (и двете по 35,6 години). За жените средната продължителност на трудовия живот в ЕС е 34,7 години, като най-голяма продължителност е отчетена в Швеция (41,9 години), следвана от Нидерландия и Естония (и двете по 41,5 години), а най-кратка в Италия (28,3 години), Румъния (28,5 години) и Гърция (30,6 години).

1% от най-богатите хора в света е увеличил състоянието си с общо 42 трилиона долара през последното десетилетие, съобщи международната асоциация Oxfam. Въпреки този неочакван приход данъците за богатите са спаднали до „исторически ниски нива“, допълва неправителствената организация. Бразилия превърна международното сътрудничество в областта на данъчното облагане на свръхбогатите в приоритет на своето председателство на Г-20 - група от държави, представляващи 80 % от световния БВП. Очаква се на срещата на върха на Г-20 в Рио де Жанейро финансовите министри от групата да постигнат напредък по начините за повишаване на налозите върху свръхбогатите. Ще бъдат обсъдени и мерки за предотвратяване на укриване на данъци от страна на милиардерите. Инициативата включва определяне на методики за облагане на милиардерите и други лица с високи доходи. Предложението е подкрепяно от Франция, Испания, Южна Африка, Колумбия и Южна Африка. В същото време САЩ са твърдо против. От Oxfam посочват, че сумата от 42 трилиона долара е близо 36 пъти по-голяма от богатството, натрупано от по-бедната половина от световното население. Въпреки това милиардерите „плащат данъчна ставка, която се равнява на по-малко от 0,5 % от тяхното богатство“ в целия свят. Почти четирима от всеки петима световни милиардери живеят в държава от Г-20, отбелязва Oxfam.

Унгарското правителство, което се сблъсква с трудна финансова ситуация, се е обърнало към китайски банки за заем от 1 милиард евро през пролетта, обяви Националната агенция за управление на дълга (AKK), цитирана от Франс прес. Това споразумение, сключено през април с Китайската държавна банка за развитие, Банката за внос и износ на Китай и унгарския клон на "Банк ъв Чайна лимитед" (Bank of China Limited), "ще позволи да се финансира развитието на инфраструктурни и енергийни проекти". Заемът е бил сключен за период от три години. Унгария трябваше да отложи по-рано тази година инвестиции на фона на бавен растеж и блокирани европейски фондове. Брюксел замрази милиарди евро заради опасения за демокрацията в страната и корупцията. Дефицитът на държавния бюджет към БВП на Унгария възлиза на 6 на сто през първото тримесечие на 2024 г., по данни на Евростат, което е над фиксираната от Пакта за стабилност граница от 3 на сто от БВП. През юни ЕК започна процедури за прекомерен дефицит срещу Унгария и още шест страни. Унгария е бенефициент на вълна от китайски инвестиции, основно в областта на електрическите автомобили и батерии. Според правителството стойността на текущите проекти е 15 милиарда евро. Будапеща е получила заем от Пекин от над 900 милиона долара в рамките на програмата "Нови пътища на коприната" с официално наименование "Един пояс, един път". Високоскоростна жп линия ще бъде построена между Будапеща и Белград, въпреки че проектът закъснява. Според най-новите данни на Евростат, публикувани по-рано през седмицата, държавните дългове на Унгария през първото тримесечие на 2024 г. нарастват до 76 процента от брутния вътрешен продукт на страната.