Продукцията на селскостопанските производители в България, както и инвестициите в сектора, намаляват значително през 2024 г. По данни на Националния статистически институт (НСИ), всички икономически показатели в земеделието в страната се влошават. През 2024 г. стойността на крайната продукция, произведена в селското стопанство, възлиза на 9.7 млрд. лв., което е с 8% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението е в резултат както на понижение на цените с 4.7%, така и на спад на обемите на произведената продукция – с 3.5% спрямо 2023 г. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, се равнява на 6.45 млрд. лв. и представлява 66.4% от общата стойност на селскостопанската продукция. Преобладаващата част (80.2%) е от зърнени и от технически култури, чиято стойност се изчислява съответно на 3.4 млрд. лв. и 1.76 млрд. лева. В сравнение с 2023 г. стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е по-ниска с 9.5%, което се дължи както на спад на цените – с 6.1%, така и на намаление на обемите – с 3.6%. През 2024 г. стойността на произведената продукция от животновъдството възлиза на 2.4 млрд. лв., или 24.9% от крайната продукция в селското стопанство. Спрямо 2023 г. стойността ѝ намалява с 4.8%, което е в резултат на намаление както на цените – с 3.1%, така и на произведените обеми – с 1.7%. Стойността на продукцията от отглеждането на селскостопански животни е 1.33 млрд. лв. (55.2% от продукцията в животновъдството), докато стойността на произведените животински продукти се равнява на 1.1 млрд. лв. (44.8% от продукцията в животновъдството). В сравнение с 2023 г. стойността на отглеждането на селскостопански животни намалява с 2.3%, което се дължи на спад на цените – с 3.5%, докато обемите нарастват – с 1.2%. Стойността на произведените животински продукти спрямо предходната година отбелязва намаление със 7.7%, което е в резултат както на спад на обемите – с 5.1%, така и на цените – с 2.7%. През 2024 г. стойността на вложените в селското стопанство средства за текущо потребление се равнява на.5 7 млрд. лв., което е с 10% по-малко спрямо предходната година. Намалението се дължи както на понижение на цените – с 2.9%, така и на спад на обемите – със 7.3%. Спрямо 2023 г. увеличение на средствата за текущо потребление е отчетено единствено при семена и посадъчен материал - с 3.6%. Най-голямо понижение спрямо предходната година се наблюдава при разходите на стопанствата за торове и почвени подобрители - със 17.6% и разходите за ветеринарномедицински продукти - с 24.5%. През 2024 г. брутното образуване на основен капитал (инвестициите) в селското стопанство възлиза на 1.13 млрд. лв., като намалява с 16.1% спрямо предходната година. По-голямата част от него – 1 085.6 млн. лв. (95.8%), представлява бруто образуване на основен капитал в неселскостопански продукти, от които в селскостопански машини, оборудване и транспортни средства – 814.7 млн. лв. (дял от 71.9%), и в сгради – 268.9 млн. лева (дял от 23.7%). Бруто образуването на основен капитал в селскостопански продукти (трайни насаждения и селскостопански животни) през 2023 г. е 47.5 млн. лева.

България е на 39 място в света по големина на резервите на централаната банка, според The World Factbook. Този показател дава стойността в долари на наличните финансови активи, които са на разположение на централния паричен орган за използване с цел покриване на нуждите на страната по платежния баланс към края на посочения период. Тази категория включва не само чуждестранна валута и злато, но и държавните резерви от Специални права на тираж (SDR) в Международния валутен фонд, както и резервната ѝ позиция във Фонда. Според информацията резервите на БНБ през последните 3 години са: 43.698 милиарда долара (2024), 46.334 милиарда долара (2023) и 40.989 милиарда долара (2022). Класацията на The World Factbook подрежда държавите по размер на техните резерви в милиарди долари. Лидер е Китай (3.456 трлн $), следван от Япония (1.231 трлн $), Швейцария (909.366 млрд $), Съединени щати (910.037 млрд $), Индия (643.043 млрд $) и Германия (377.936 млрд $). България се нарежда на 39-то място в този списък от първите 100 държави с 43.698 млрд $.

Към август 2025 г. е използван 28% от капацитета на договора на "Булгаргаз" с турската газова компания "Боташ", съобщи енергийният министър Жечо Станков. Оказва се, че близо 1/3 от договорените капацитети се изпълняват. В сключения договор е заложен 13-годишен ангажимент за заплащане на 1.050 милиона лева на ден, независимо дали инфраструктурата се използва. Тази дневна сума се индексира всяка година с инфлацията, като задължанията на "Булгаргаз" ЕАД за целия период на Споразумението ще надхвърлят 6 милиарда лева. През 2023 и 2024 г. са използвани 13% от договорения капацитет. През 2025 г. към август е изпълзван 28% от капацитета, което не означава, че договорът е станал печеливш", обяви енергийният министър. Продължават техническите разговори между България и Турция за предоговаряне на договора, като от 26 септември със заповед на Станков е била създадена и работна група с представители на енергийното министерство и на БЕХ с цел търсене на варианти за предоговаряне, както и за "търсене на най-благоприятен вариант за преуреждане на отношенията с цел защита на имуществените и финансовите интереси". Отправено е и запитване до "Боташ" за оптимизация на дневните количества чрез намаляването им, както и разделяне на размера на дневната такса, която плаща българската държава, на два компонента - постоянна (дължима без оглед на пренесените количества) и променлива (дължима в завидимост от услугата и количествата).

„Инса Спирит” е името на новия високотехнологичен завод за биоетанол. Стартъпът се развива от българска петролна компания „Инса ойл“. Това е първото съоръжение у нас, което ще произвежда възобновяемо гориво от биомаса и е един от най-модерните индустриални комплекси на Балканите. Строителството на биорафинерията започна през юни 2022 г. и вече е в напреднала фаза. Заводът е разположен върху площ от около 45 хил. кв. метра. Освен съоръженията и силозите, към завода ще има и 15 декара зелени площи. Инвестицията е на стойност около 56 милиона евро и включва производствените мощности и високотехнологична лаборатория, която предстои да бъде сертифицирана по всички международни стандарти. Капацитетът на завода е 41 хиляди литра етилов алкохол дневно. Чрез процес на дехидратация част от него ще се превръща в биоетанол за нуждите на българския енергиен пазар. Технологията на завода е разработена от индийската компания PRAJ – световен лидер в проектирането на заводи за етанол, а оборудването е доставено от водещи компании като BÜHLER GROUP (Германия), ALFA LAVAL (Швеция), BOSCH (Германия), SIEMENS (Германия), HYDRO-THERMAL (САЩ) и SOLAR TURBINES (САЩ) - доставчик на системата за Ко-генерация. Зърнобазата на новия завод включва пет силоза с достатъчен капацитет, така че да бъдат покрити годишните нужди от суровина. Производственият цикъл е напълно автоматизиран - от меленето на зърното до дестилацията и преработката на страничните продукти. Биоетанолът е възобновяемо гориво, произведено основно от зърнени култури. Той се смесва с бензина и добавя следните ключови предимства. Намалява се отделянето на въглероден оксид и въглеводороди в атмосферата от автомобилите с бензинови двигатели. Повишава октановото число на бензина, което подобрява работата на двигателя и намалява разходите за поддръжка на автомобилите. В световен мащаб функционират над 1 300 завода за биоетанол. Най-големите производители са САЩ, Бразилия, Китай. Инсталации за производство има и в страни от ЕС. Разработването на технологията ще доведе до по-устойчива и ефективна енергийна алтернатива за България, а заводът “Инса Спирит” ще бъде и един от най-модерните в региона. Освен биоетанол, “Инса Спирит” ще произвежда като страничен продукт DDGS - изсушена спиртоварска каша. Тя е ценна съставка за производство на храни за животновъдството. При процеса на работа на инсталацията ще се получава и втечнен въглероден диоксид с висока чистота, който може да се използва в хранително-вкусовата промишленост. Инсталацията ще бъде проектирана и доставена от американската фирма PENTAIR. След стартирането на “Инса Спирит”, компанията предвижда развитие на технологии за второ поколение биоетанол, произведен от биомаса. Очакванията са, че заводът “Инса Спирит” ще заработи през втората половина на 2026 година. Не на последно място, успешното развитие на проекта ще повлияе положително развитието на трудовия пазар в региона. Прогнозата е за разкриване на 120 нови работни места.

Шест инвеститорски дружества, развиващи проекти на площадката на бившия бургаски "Колодрум” в жилищния комплекс "Братя Миладинови“, очакват следващото редовно заседание на Общинския съвет в Бургас да се окаже решаващо за бъдещето на района. Те предлагат ново дарение от над 3 дка, което заедно с предишни предоставени площи ще увеличи терените за обществени нужди до повече от 6 декара. Проектът за застрояване на "Колодрума" беше представен от представители на дружеството "Сариел" АД през януари. Той включва издигането на няколко сгради, изграждане на спортна зала, допълнителни паркинги и инфраструктура. По план, сградите ще са 16-етажни, фасадите ще включват естествени материали и вертикално озеленяване. Собственици на общо около 20 дка от терена в Колодрума са шест частни дружества - "Сариел" АД, "Билдърс Инвест" ЕООД, "Дом Мадика Инвест" ООД, "Хай Клас Резидънс" ЕООД, "Източноевропейски строителен холдинг" ЕООД и "Но Уърлд Пропъртис" ЕАД. От 2005 година до днес плановете си за жилищно строителство на мястото на "Колодрума" са обявявали няколко компании, но до строеж така и не се стигна. През 2006 година символът на бургаското колоездене от миналото стана част от публично-частно партньорство между общината и дружеството "Понс Холдинг". Последва и представянето на проект за изграждането на модерен закрит колодрум, хотели и търговски център. Проектът обаче не беше реализиран, а местната администрация загуби дяловете си. Партньорското дружество бе обявено в несъстоятелност, а отделните парцели бяха ипотекирани на няколко пъти. Мястото не се използва за колодрум от средата на 90-те години, но остава известно сред бургазлии с това име.

Една от най-сериозните сделки на ритейл пазара в София през последните години получи "зелена светлина" от антимонополния регулатор. Веригата "Магазин 345" (или просто "345") ще изчезне като бранд след придобиването си от компанията зад конкурента "ДАР". Сделката беше обявена през лятото, като тя зависеше от решението на Комисията за защита на конкуренцията. "345", която развива дейност само в София, днес има повече обекти - 16, но периодът на експанзия за нея е далеч в миналото. Отразяват го и финансовите резултати, като приходите през 2023 г. (около 21 млн. лева почти без печалба) са почти наполовина спрямо тези през 2009 г. Голяма част от магазините ѝ са денонощни и това ѝ позволява да запазва позиции и в близост до по-големи конкуренти. "ДАР" - веригата на основното през 1996 г. дружество "Никон-НК", има 12 магазина в столицата, складова база и звено за производство, дистрибуция и продажба на замразени храни. При купувача тенденцията е на непрекъснато нарастване на приходите - през 2023 г. те са били почти 53 млн. лева при 1,8 млн. лева печалба. Според предварителния договор между двете дружества, веднага след прехвърлянето на дяловете два от магазините "345" ще затворят за ремонт, в рамките на който ще бъдат ребрандирани като "ДАР". "345" ООД е собственик на 3 от локациите си, като страните по сделката са се съгласили тези магазини да бъдат извадени от придобиваното предприятие, да преминават в собственост на трето лице и да бъдат отдадени под наем на "ДАР". В рамките на пазарното си проучване КЗК е установила, че даже консолидираната група с 28 търговски обекта ще има не повече от 20% пазарен дял по брой магазини и максимум 5% дял по нетни приходи от продажби. Това е далеч зад водещите компании на пазара като Billa, "Фантастико", Lidl, Kaufland и T-Market.

Царската изба "Розова долина" в град Баня, която доставяше вино за семейството на Симеон Сакскобургготски, е обявена за продажба от търговска банка за сумата от 3,250 млн. лв. Избата разполага с необходимите машини и оборудване за производство на бяло, червено вино и ракия. В имота е изградена собствена пречиствателна станция, гласи още офертата на банката, пред която са заложени активите на винарната. Легендарната царска изба е построена през 1927 г. на база местна кооперация, като през социализма производството става индустриално. По-късно винарната е сключила договор да слага на етикетите си подписа и герба на Симеон Сакскобургготски. Избата е официален доставчик на царя и производител на вината и ракиите от царската колекция. Винарната е приватизирана през 2001 г. от фирма „Шато Вале де роз“. Крайният собственик е кипърска компания – „Саут дистилърс лимитед“, а данните сочат, че зад това дружество стои бившият общински съветник от НДСВ Петър Герджиков. Шеф на надзора на винарната пък преди повече от 10 г. е бил Бранимир Ботев – бивш заместник-министър на туризма в няколко правителства. Избата е обявена във фалит по искане на банката през 2018 г. Причината е, че винарната спряла да обслужва кредит от 4,3 млн. лв. Заедно с лихви, такси и комисиони задължението нарастнало до 8,669 млн. лева.

Взаимните фондове в България от началото на годината отчитат двуцифрени доходности от итнестиции в регионални фондове и такива, залагащи на суровини. Дори инвестиция в консервативен фонд носи прилична доходност, която поне може да предпази от инфлация. За сравнение с банковите депозити не може да става и дума, където въпреки лекото раздвижване лихвите остават между 0 и 1% по годишни депозити, с изключения за някои по-дългосрочни предложения, където могат да достигнат и 3%, но с условие да се заключат пари за по-дълъг период. Селекцията е сред почти 150 фонда, като при рисковите и смесените балансирани повече са на печалба за деветмесечието, а при смесените консервативни, облигационни и на паричния пазар няма нито един на минус. Пасивно управляваните стратегии продължават да са печеливши. Лидерството си по доходност от началото на годината запазва борсовият търгуван фонд на "Експат капитал", който следи водещия индекс на борсата в Словения. Expat Slovenia SBI TOP UCITS ETF е с над 50% печалба за 9 месеца към края на септември, а за 12 месеца тя е 57%. Това е и най-големият фонд на управляващото дружество със 7.6 млн. евро активи. Следващите два фонда по доходност също са на компанията - тези върху водещите индекси в Гърция и Чехия, като тези по други регионални пазари също са с двуцифрена доходност. Изключение правят Македония, Сърбия и Словакия. Борсовият фонд Expat Macedonia MBI10 беше лидер с доходност от над 50% през миналата година, но от началото на тази е надолу с близо 2%, но все пак с 12% нагоре за година. Българската борса също е сред печелившите в региона и борсовия фонд на "Експат" върху Sofix носи 18.8% за деветмесечие и 20% за година. Единственото друго дружество, което прилага пасивна стратегия, е "Златен лев капитал" - с един от своите фондове той инвестира в индекса BGTR30 и реализира доходност 9%. През последните години борсово търгуваните фондове и техните пасивни стратегии предизвикват все по-голям интерес. При активно управляваните стратегии лидери са два фонда на "Скай управление на активи" - "Скай финанси" и "Скай нови акции", с доходност над 30%. Визията на фонд мениджърите тук е насочена също към регионални и европейски пазари - инвестиционният фокус на първия фонд са европейски банки и финансови институции, докато на втория са публични компании предимно от Югоизточна Европа. С такъв фокус е и "Адванс възможности в Нова Европа", който е с над 30% доходност. Златото бие всички активи със своите 50% доходност от началото на годината. Това се отразява и на фондовете, които го следват (пасивният "Експат голд"), както и на тези, инвестиращи в природни ресурси и компаниите, свързани с тях. "Експат природни ресурси" също се възползва от това - структурирането му се консултира от Боян Рашев, създател на консултантската фирма за устойчиво развитие "denkstatt България", която беше придобита от EY. От създаването му в края на 2022 г. до началото на тази година фондът не носеше почти никаква доходност. Фондът започна да расте бързо от дъното на 8 април и към днешна дата отчита 75% ръст за точно 6 месеца. При общи активи на българските фондове около 4 млрд. лв. на домакинства се падат около 1.5 млрд. лв. Още толкова има в чуждестранни фондове, които обаче не са към БАУД, но пък общо са привлекли от местния пазар почти 9 млрд. лв. Така основни вложители остават пенсионни и застрахователни дружества. На фона на банкови депозити за 100 млрд. лв. всичко това изглежда малко незначително, но пък и говори за голям потенциал.

Над 33 милиона предприятия е имало през 2023 г. в Европейския съю, като 3,5 милиона са разкрити през същата година, а по предварителни данни на европейската статистическа служба Евростат са прекратени са били 2,8 милиона компании. Коефициентът на разкриване на предприятията е 10,5 на сто, докато предварителната оценка на закриване е 8,5 на сто. В повечето страни от ЕС през 2023 г. са създадени повече компании, отколкото закрити. Най-високи нива на започване на нова бизнес дейност са регистрирани в Литва с 19,6 на сто, Малта с 17,1 на сто и Португалия с 16,8 на сто. За разлика от тях, най-ниските нива са регистрирани в Австрия - 6,2 на сто, Дания - 7,3 на сто и Италия - 7,8 на сто. Изключение правят седем страни, сред които и България, където нивото на закриването на предприятия е по-висок от този на заличаванията. Най-високи нива на закриване на предприятия са регистрирани в Естония - 27,5 на сто (спрямо 16,6 на сто открити нови предприятия), Ирландия - 16,6 на сто (спрямо 12,2 на сто открити нови предприятия) и България - 16,5 на сто (спрямо 10 на сто разкрити нови предприятия), сочат предварителните данни. Най-ниско ниво на закриване на бизнес е отчетено в Унгария - 2,6 на сто, Гърция - 3,4 на сто и Нидерландия - 5 на сто. През периода от 2020 до 2023 г. делът на предприятията с висок растеж на заетостта се е увеличил до 10,5 на сто спрямо предходния тригодишен период (2019-2022 г.), когато е бил 9,2 на сто. Този дял съответства на около 180 000 бързорастящи предприятия в ЕС през 2023 г. Високорастящите предприятия са предприятия, които са имали най-малко 10 служители в началото на 3-годишен период и годишен ръст на броя на служителите над 10 на сто през този период.

Европейската комисия обяви отпускането на 618 милиона евро за развитие на сектора за възобновяема енергия в Африка. Средствата ще бъдат използвани за инфраструктурни и енергийни проекти в осем държави, включително Кения, Уганда, Демократична република Конго и Того. Того ще получи максималното финансиране – 199 милиона евро, за изграждането на система за възобновяема енергия и съхранение на енергия в град Кпалиме. На Мавритания ще се отпуснат 125 милиона евро за създаването на регионален коридор за енергиен транспорт, а за Демократична република Конго са 90 милиона евро за електрификацията на Кисангани и околните райони. Освен това Кения ще инвестира 55 милиона евро в система за зелена енергия, Уганда ще вложи 60 милиона евро в електрификация на селските райони, а Нигерия – 20 милиона евро в подкрепа на малкия бизнес и фермерите, използващи възобновяема енергия. На Кабо Верде ще се отпуснат 39 милиона евро за развитие на вятърни паркове, докато Замбия и Танзания ще получат 30 милиона евро за укрепване на междудържавните енергийни мрежи. Програмата се финансира по стратегията на ЕС за устойчиво развитие и укрепване на енергийната сигурност в Африка.

Панамският канал увеличи нетната си печалба през фискалната 2025 година с 20% в сравнение с 2024 г., достигайки 4,13 милиарда долара, съобщи администрацията на канала, пише Интерфакс. Приходите са приблизително 5,7 милиарда долара, което е с около 14,4% повече спрямо 4,98 милиарда долара през фискалната 2024 година. Въпреки предизвикателствата, предизвикани от неблагоприятните метеорологични условия и нестабилните пазарни условия, през канала са преминали 13 400 кораба, което е с една пета повече от миналата година. От тях, 3300 са били кораби Neopanamax, а 10 000 - кораби Panamax. Общият товарооборот се е увеличил до 489 милиона тона, което е с 15,6% повече спрямо 423,1 милиона тона през миналата финансова година. Основните фактори за постигнатите високи резултати са контейнерните превози и транспортът на втечнен нефтен газ (LPG), докато преминаването на кораби за втечнен природен газ (LNG) е намаляло, основно поради високите разходи за превоз. Същевременно корабите тип Neopanamax са представлявали приблизително 253,6 милиона тона, докато корабите тип Panamax са представлявали 235,5 милиона тона. Времето за изчакане на танкери и кораби за насипни товари дни в някои месеци достигаше 13. През август 2023 г. администрацията на Панамския канал беше принудена да намали броя на транзитните кораби (от 36 на 32 на ден) и да намали допустимото газене на корабите (от 50 на 44 фута). Въпреки това, благодарение на прилагането на нова хидро-оперативна стратегия, ситуацията се нормализира през 2024 г. А през юли беше съобщено, че Панамският канал работи с пълен капацитет, като се очаква влажна зима, но сух сезон в началото на 2026 г.

Износът на Китай се е ускорил през септември. Китайските производители са насочили продукцията си към различни от САЩ нови дестинации, тъй като търговското споразумението между Пекин и Вашингтон остава под въпрос, предаде Ройтерс. Износът от втората по големина икономика в света е нараснал с 8,3 на сто през миналия месец на годишна основа, показват най-новите данни на китайските митнически власти. През август годишният ръст на китайския износ отслабна до 4,4 на сто. В същото време през септември вносът в Китай се е увеличил с 7,4 на сто спрямо 1,3 на сто през предходния месец. Средната оценка от анкета на Ройтерс предвиждаше увеличение с 6 на сто на износа и с 1,5 на сто на вноса. Населението на САЩ има най-голяма покупателна възможност, като страната някога потребяваше китайски стоки за над 400 млрд. долара. Пекин сега обаче разчита, че производителите ще се насочат към Азия, Африка и Латинска Америка, за да компенсират търговските ограничения и да поддържат експортно ориентирана китайски икономика, чиято продукция възлиза на 19 трилиона на година. Според данните износът на Китай за Индия е достигнал рекордно високо ниво през август, а доставките за Африка и Югоизточна Азия са на път да постигнат годишни рекорди. Все пак търговският излишък на Китай е спаднал до 90,45 млрд. долара през септември в сравнение със 102,33 млрд. долара месец по-рано. Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че от 1 ноември или по-рано Вашингтон ще увеличи до 100 процента размера на митническите налози по отношение на Китай и ще въведе мерки за експортен контрол върху технологичните продукти за страната.