Финансови новини

Отпадна ограничението право на гарантирани вземания да имат работниците, чието трудово правоотношение е прекратено в последните три месеца. Депутатите окончателно гласуваха промените в Кодекса на труда. Според тях гарантираните вземания са в размер на последните 6 начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и обезщетения през последните 3 години, предхождащи месеца, в който е вписано решението. Максималният месечен размер на гарантираните вземания се определят ежегодно със Закона за бюджета на ДОО и не може да бъде по-малък от 2 и половина минимални работни заплати, установени за страната. Недобросъвестните работодатели вече няма да могат да прехвърлят фирмата си на трето лице, което няма възможност да я развива. С така приетия текст се създава ново условие за неплатежоспособност, когато не са в изпълнение задължения за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците. Това вече ще е условие за обявяване на предприятието във фалит. Дава се право и задължение на ГИТ да се обърне към съда да започне процедура по несъстоятелност в случай, че не са изплатени заплатите на повече от 1/3 от служителите.

Европейският фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), или т.нар. план "Юнкер", беше увеличен с допълнителни 500 млрд. евро, за да може чрез тях да привлече повече проекти. Планът ще работи до 2020 година, реши Европейският парламент. Новите проекти трябва да насърчават създаването на работни места, особено за младите хора. Те трябва да са полезни и за растежа на съответната икономика, като могат да са в сферите на енергетиката, околната среда, климата, здравеопазването и т.н. "За година и половина българските проекти са спечелили 360 милиона евро съфинансиране от ЕФСИ. С допълнителните частни инвестиции общата им стойност ще стигне 1.5 милиарда евро, което е 3% от БВП за 2017 г.", заяви евродепутат Ева Паунова. Това е шанс и за страната ни, която до момента е "усвоявала" единствено заеми. Всъщност до момента България няма искане за нито един мащабен проект по плана. Интересът е бил само за фирмени кредити за около 1.4 млрд. лв. Сега увеличаването на "бюджета" на плана ще даде допълнителен шанс на българския бизнес да кандидатства за финансиране.

Дружества

Министерският съвет отпуска 120 хил. лв. за прекратения преди около 6 години от българска страна проект за изграждане на петролопровода "Бургас-Александруполис". Те са предвидени за увеличение на капитала на българското дружество "Проектна компания нефтопровод Бургас-Александруполис БГ" ЕАД, част от руско-българо-гръцка проекта компания. С отпуснатите средства капиталът на българската компания ще се повиши със 120 хил. лева чрез емитирането на 1200 нови акции. Парите са предвидени в бюджета за 2017 г. и ще отидат за издръжка на дружеството, както и да може то да покрие през 2018 г. финансовите си ангажименти като акционер в международната компания "Транс Болкан Пайплайн Б. В.". В регистрираното в Холандия по силата на междуправителствено споразумение дружество българската фирма държи 24,5 на сто. Руски консорциум от държавни компании притежава 51 процента, останалите са на гръцки частни фирми и гръцката държава. България да се отказа от строежа на тръбопровода през територията на страната през 2011 г. и денонсирането на междуправителственото споразумение между София, Атина и Москва бе гласувано от Народното събрание през 2013 г., но разходите за участие в международната проектна компания продължават.

Три малки и средни предприятия от Япония възнамеряват да започнат производство в България, съобщи Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия. Компаниите са Zen Noh foods, AN Aqua Network, Electric Iron cove Cv. Първата вече е започнала производство на замразено суши в Пловдив. Продукцията ще е предназначена за българския пазар и за останалите страни от Европейския съюз, посочи посланикът. Останалите две фирми са в напреднала фаза да стъпят в страната. Голямата японска компания „Язаки“, която вече има три завода у нас, също работи с много малки и средни предприятия като поддоставчици. В трите завода се очаква да работят 8000 души. С влизането в сила на споразумението за свободна търговия между Япония и ЕС, ще се увеличи интересът на японски инвестиции към България. Отделно повече български компании ще търсят партньори за износ на продукция за Япония.

Синдиците на фалиралото сухиндолско дружество „Ловико България“ продават една от най-известните български марки „Искра“ за 59 200 лв. Търговската марка „Искра“ е регистрирана от сухиндолци под номер 19932 от 25.09.1991 година. Тя се оказва една от най-ценните и конвертируеми собствености на изпадналата в несъстоятелност фирма. Досега се смяташе, че „Искра“ е бранд, който притежават единствено лясковският винпром и този в Чирпан. Двете дружества многократно са подвеждали под отговорност пред Комисията за защита на потребителите техни преки конкуренти, които са фалшифицирали марката им. При този развой на събитията обаче всеки, който си купи бранда, ще може да прави „Искра“. Според всички класации марката е сред 10-те най-разпознаваеми у нас. В Лясковец произвеждат пенливо вино с наименование „Искра”, придобило известност като „шампанско”. Първите шумящи вина в България са произведени в тамошната изба през 1955 г., като през 1959 г. е подбрана оригинална технологична рецепта за „Искра”, използвана и до днес.

Металообработващ завод във видинското село Ружинци е първото българско предприятие, обявено официално за продажба срещу биткойн. Предложението е на собственика Юлиана Костова, която инвестира в криптовалути и която има бизнес в сферата на имотите и туризма, между които и хидропаркът "Вятърните мелници" до Горна Малина. Търсената от нея цена за 92.53% от акциите на "Завод за метални конструкции" (ЗМК) е еквивалентът на 495 хил. евро, като освен биткойн се приемат също етериум или монеро. Самото предприятие произвежда стълбове за електропреносната мрежа, но от две години не работи поради липса на търсене от страна на електроразпределителните дружества. Според Костова активите са запазени и заводът може да поднови производство веднага, стига да се намери купувач, който е едновременно инвеститор в криптовалути и търси подобна сделка. Обявената цена от 495 хил. евро по думите на Костова е доста под направената външна оценка, която е за 1.15 млн. евро.

Медодобивният завод "Аурубис България" в Пирдоп има рекордна за страната печалба - от над 345 млн. лв. Подобно число не е отчитано от нито едно местно предприятие за последните десет години. Извън банките, които са правили печалби от този род, само "Мобилтел" се доближава до числото със своя резултат от 325 млн. лв. за 2008 г., а печалби от порядъка на 200 млн. лв. през годините са постигали и "Солвей - Соди", "Асарел Медет" и др. Заводът в Пирдоп е второто най-голямо дружество в страната с приходи традиционно над 4 млрд. лв. и е най-големият износител. Резултатът на "Аурубис" е за финансовата година до края на септември 2017 г. от отчета на германския собственик Aurubis и е по международните счетоводни стандарти, но дава представа за числата, които може да се очакват за календарната 2017 г. Производството в завода в Пирдоп е нараснало след направената инвестиция през миналата година. А обяснението за ръста в печалбата са поскъпването на медта и постигнатите по-високи такси за преработка и рафиниране. За финансовата 2016/2017 г. "Аурубис България" увеличава печалбата си близо три пъти - от 61.2 млн. евро на 176.5 млн. евро, или 345.3 млн. лв. Макар че една от причините за това е спирането на работа за около 50 дни за планов ремонт предходната година, резултатът все пак е почти два пъти по-висок и от този за 2014/2015 г., когато дружеството отчете 90.1 млн. евро печалба.

Предстоящи събития

15 декември: Семинар „Екологични декларации на продуктите (ЕДП) – същност, процедури, ползи и разходи“

16-17 януари 2018 г.: Двудневен семинар на тема „Актуални възможности за европейско финансиране на бизнеса“

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Европейската комисия представи доклад за постиженията на петте фонда на Европейския съюз от началото на периода на финансиране. Към октомври за почти половината от бюджета по европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014 - 2020 г. са поети задължения за конкретни проекти. До края на 2016 г. почти 793 500 предприятия са получили подкрепа по фондовете, като са създадени около 154 000 нови работни места. Общо 7.8 млн. граждани са получили съдействие при намиране на работа или за развитие на свои умения, а биологичното разнообразие в земеделски площи с общ размер 23.5 милиона хектара е било значително подобрено. Към края на 2016 г. бяха подбрани финансирани от ЕС проекти на обща стойност два милиона евро, което е с един милион евро повече от предходната година, допълва Еврокомисията. Освен финансираните от ЕС проекти за цифрови технологии, социално приобщаване и околна среда, които вече се изпълняват, докладът сочи, че въведените през финансовия период 2014 - 2020 г. новости вече дават резултат.

Америка

Канада не блъфира. Държавата изостави плановете си да купи 18 нови F/A-18 Super Hornet многофункционални бойни самолет от Boeing заради търговски спор. Вместо това страната ще закупи използвани изтребители от по-стария модел от Австралия. Boeing ще загуби 5,23 милиарда долара заради пропадналата сделка. Министър-председателят Джъстин Трюдо бе предупредил, че страната ще спре да прави бизнес с компанията заради обвиненията от нейна страна, че канадският конкурент Bombardier продава в САЩ на "абсурдно ниски цени". В отговор правителството на Щатите наложи кошмарна тарира за внос от 300%, като реално блокира продажбите. Окончателно решение се очаква през февруари. Властите в Канада обявиха още, че планират да закупят нови 88 изтребителя, като събират оферти от различни компании по света. Надпреварата е отворена и за Boeing, но само при положение, че компанията се откаже от обвиненията в дъмпинг.

Азия

Alphabet – компания майка на Google, заяви, че е създала център за разработване на изкуствен интелект в Китай, като това е първото такова съоръжение в Азия. Центърът е съсредоточен „основно върху изследване на изкуствен интелект“ и ще бъде съставен от екип от изследователи, базирани в Пекин. Начело на центъра на Google ще застане Фей-Фей Ли – професор в Станфорд и главен изследовател на изкуствен интелект и машинно обучение в Google Cloud, както и Джия Лия – ръководител на изследователската дейност в центъра за изкуствен интелект Google Cloud AI. „Вярвам, че изкуственият интелект и неговите предимства нямат граници, независимо дали става дума за пробив в Силициевата долина, Пекин или някъде другаде. Той има потенциала да направи живота на всеки по-добър“, пише Фей-Фей Ли в свое изявление. Докато САЩ често се смятат за водещи в сферата на изкуствения интелект, скорошен доклад на Goldman Sachs призна, че азиатската страна е във възход по отношение на технологията.

Добри Христов

Добри Христов е български композитор, един от майсторите от Първото поколение композитори. Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Когато в Западна Европа и Русия музикалното творчество е в разцвета си, България все още преживява последиците от турското робство. В резултат на това родното музикално изкуство е все още тясно свързано с националноосвободителните борби. Едва в средата на 80-те години на 19 век започва да се налагат и друг стил музикални произведения, което дава възможност да изгрее звездата на Добри Христов. Самообразованият гений създава през 90-те години двете хорови китки „Лиляна мома хубава” и „Пусти моми жеравненки”, с които се явява на конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида, събират се пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Оставил е огромен брой хорови и солови песни, няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица”, „Леле моме”, „Ерген дядо”, „Ганината майка” или „Дафино вино”; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна”, „Девойче”, „Я разтурай” или „Леле, Божке”. Добри Христов умира в София на 23 януари 1941 г.

На този ден:  Вежди Рашидов Подгумерски манастир Св. Димитър - Нови Искър