През декември 2024 г. в сравнение със същия месец на предходната година броят на местата за настаняване н България (хотели, мотели, хижи, къмпинги) се увеличава с 1.1%, а на леглата в тях - с 2.2%, показват данните на Националния статистически институт. В тях има 65 хил. стаи и 134.9 хил. легла. Общият брой на нощувките е над 1 млн., или с 0.6% повече в сравнение с година по-рано. Българските граждани са реализирали 713.9 хил. нощувки, а чуждите - 287.8 хил. нощувки. Броят на пренощувалите намалява с 1.7% в сравнение със същия месец на 2023 г. и достига 484.7 хил. Нощувалите български граждани са 366.5 хил. и са реализирали средно по 1.9 нощувки. Общата заетост на леглата е 24.3%. Приходите от нощувки се увеличават с 11.6% спрямо декември 2023 г. и достигат над 100 млн. лв., като 67.3 млн. лв. са от българи, а 32.9 млн. лв. - от чужденци.

Министерството на иновациите и растежа ще подкрепи с 16,3 млн. лв. микро-, малките и средните предприятия за повишаване на заявителската активност и защита на права по индустриалната собственост. Процедурата за бизнеса е по програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП) и се очаква да бъде обявена до края на февруари тази година. Мярката ще се администрира от Патентното ведомство. Част от средствата ще бъдат инвестирани в развитие на информационната среда, в разширяване на предлаганите от институцията услуги и в подобряване на условията за ползването им от компаниите. Ще могат да се финансират разходи за консултантски услуги за подготовка и оформяне на документацията, свързана с подаване на заявки за патенти, полезни модели, марки и промишлени дизайни. Също така и за покриване на още разходи за такси за поддържане на действието на защитните документи на обектите на индустриална собственост, както и за такси за заявки за полезни модели. Процедурата по ПКИП ще надгради вече съществуващата мярка „Ваучери за индустриална собственост", която се изпълнява от Патентното ведомство съвместно със Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (СЕСИС). При нея подкрепата е под формата на четири вида ваучери – за предварителна диагностика на интелектуалната собственост, за търговска марка и промишлен дизайн, за национални и европейски патенти и за заявки и такси за нови сортове растения и породи животни.

Собствениците на българските мобилните оператори Yettel и Vivacom сключиха сделка на стойност 825 млн. евро в съседна Сърбия. В рамките на споразумението едната телеком група продава на другата един от водещите местни доставчици на интернет и телевизия – SBB d.o.o. Serbia (SBB), от която преди четвърт век тръгва днешната United Group. Компанията e& PPF Telecom Group, която е мажоритарен собственик на Yettel, се съгласи да придобие 100% от SBB, която е емблематична част от портфолиото United Group, собственикът на Vivacom. Сделката ще позволи на e& PPF Telecom да обедини SBB със сръбското си дъщерно дружество за мобилни услуги Yettel, което предлага мобилни, фиксирани широколентови и платени телевизионни услуги. Придобиването ще бъде финансирано чрез дълг, който ще бъде набран от дъщерното дружество на e&. Сделката подлежи на одобрение от регулаторните органи, като такова се очаква през първата половина на 2025 г. Днешната United Group всъщност е създадена на основата на SBB преди почти 24 години. Последва бурен растеж и сключването на над 100 сделки по сливания и придобивания, чрез които групата засили присъствието си в Югоизточна Европа и днес е една от водещите телекомуникационни и медийни компании в региона. United Group влезе в България с придобиването на мобилния оператор Vivacom и медиите „Нова телевизия“, „Нетинфо“, изданията около вестник „Телеграф“, които пък бяха последвани от серия от сделки за по-малки регионални доставчици, като „Нет 1“ и „КомНет София“. Продажбата на SBB е част от стратегическото решение на United Group за излизане и успешно монетизиране на телекомуникационните си активи извън ЕС. Освен нея групата съобщава, че се е споразумяла да продаде Eon TV International Ltd (холдинговата компания на NetTV Plus) и спортните си права за излъчване в Западните Балкани (Босна и Херцеговина, Черна гора, Северна Македония и Сърбия) на Telekom Srbija a.d. Белград („TS“). Продаваните активи се оценяват на общо 1.5 млрд. евро. Сделката в Сърбия е част от продължаващото разширяване на дейността на e& в Европа. e& влезе като мажоритарен собственик на телеком активите на чешкия холдинг PPF на пазарите в България, Унгария, Сърбия и Словакия, след като ЕК даде зелена светлина на придобиването миналата есен. Телекомуникационният оператор от Обединените арабски емирства (ОАЕ) подписа обвързващо споразумение с PPF Group за придобиване на 50 процента плюс 1 акция икономически дял както в обслужващите, така и в инфраструктурните дружества от активите на PPF Telecom, част от които е и брандът Yettel. Сделката бе обявена през 2023 г., а година по-рано арабският конгломерат даде 4.4 млрд. долара, за да придобие 9.8% дял в британския гигант Vodafone, увеличавайки собствеността си до 14%. Така контролираната от ОАЕ компания стана най-големият акционер в един от телекомите в топ 10 по приходи в света.

"Дженерали ЦИЕ Холдинг" Б.В., мажоритарен акционер на "Дженерали Застраховане" АД, обявява, че са получени необходимите регулаторни одобрения за придобиването на ОЗОФ "Доверие" АД - водеща здравно-застрахователна компания в България. В резултат на това придобиване, общите резултати на "Дженерали Застраховане" АД и ОЗОФ "Доверие" ЗАД, ще превърнат Група Generali във втория по големина играч в сегмента "Здравно застраховане" на българския застрахователен пазар. Сделката премина през всички необходими регулаторни процедури и получи одобрение както от Комисията за финансов надзор, така и от Комисията за защита на конкуренцията. Споразумението за придобиването на ОЗОФ "Доверие" беше обявено на 1 август миналата година. Сделката реално удвоява премиите по здравно застраховане на групата.

По ремонта на столичния театър "София", който отдавна трябваше да е приключил, не се работи от декември 2023 г. Очаква се дейностите да бъдат подновени през февруари 2025 г. Междувременно от началото досега ремонтът поскъпна на два пъти. Първо с около 2 млн. лева заради инфлацията, а в края на миналата година бяха отпуснати още два милиона лева заради дейности, които не са били предвидени в проекта. Общата сума вече гони 40 млн. лева с ДДС. Това е едно от зданията в София, включено от общинското дружество "София план" в списък от сгради, които биха могли да бъдат обявени за паметници на културата. Ремонтът на театър "София" се финансира от оперативната програма "Региони в растеж" (2014 - 2020 г.) и може да се раздели условно на две. Едната част е свързана с енергийната ефективност на сградата. Изпълнител е консорциум с основен участник фирмата "Градив". Първоначалната стойност на договора е 12.7 млн. лева без ДДС или над 15.2 млн. лева с ДДС. В следващите години сумата набъбва. До момента по този договор са платени близо 12.83 млн. лева. Извършени са почти 90% от предвидените дейности. Втората част от обновяването на общинския театър включва поставянето на модерно осветление, озвучаване и оборудване. За изпълнител е избрана компанията "Динакорд", а стойността е 15.4 млн. лева без ДДС или 18.5 млн. лева с ДДС. Монтирането на новата техника също трябваше да е свършило. То обаче не може да започне, тъй като се чака да приключат строителните дейности в сградата. Плащания обаче са направени.

Общинската компания "Индустриален технологичен парк - Свищов" обяви обществена поръчка на стойност 26.66 млн. лв. без ДДС и трябва да приключи до края на май 2026 г. Целият проект е за 34.5 млн. лв., от които 78% безвъзмездно финансиране, което го прави трети по размер на инвестицията от общо 11, одобрени по програмата AttractInvestBG през миналата година. Поръчката е, че е разделена на малки части, като за всяка от тях практически липсва конкуренция - само за един от договорите офертите са две. В случай че единствените кандидати бъдат одобрени, най-голяма част от дейностите като сума ще бъде извършена от ДЗЗД БСО - общо 11.93 млн. лв. по четири договора. "Пътни строежи - Велико Търново" би спечелила следващата най-голяма сума с една обособена позиция за 11.14 млн. лв., а "Ел изграждане - България" ще е трета с договор за 2.25 млн. лв. Консорциумът БСО е съставен от "Лидер строй монтаж" и "Дай мик билд". Първата компания е с близо 200 служители е собственост на Станислава Иванова-Ганчева и Валентин Ганчев. Тя участва с 25% дял като партньор в "Берия", в която управител и мажоритарен собственик е Ивелин Михайлов. Компанията беше свързана и с амбициозните строителни намерения на Михайлов във Варна. "Дай мик билд" е с едноличен собственик Наталия Миланова Костова, която си партнира с Валентин Ганчев и в "Българска строителна организация" (всеки с по 50%). "Дай мик билд" декларира 19 души персонал. С най-голям единичен договор е "Пътни строежи - Велико Търново", собственост на "Пътинженерингстрой - Т". Последната от своя страна е една от фирмите на търговищкия бизнесмен Григор Иванов чрез неговата "ИГ холдинг", които са получили над 580 млн. лв. за поддържане и ремонти в областите Габрово, Велико Търново, Разград, Русе, Силистра, Търговище и Ловеч между 2019 и 2024 г. Последната компания с по-голям проект по обособените позиции е "Ел изграждане - България", чийто едноличен собственик е Димитър Георгиев Ангелов. Чрез ДЗЗД "2021", в което "Ел изграждане - България" държи 20%, Ангелов и екипът му са участвали в над 34 проекта от програмата "Цифрова трансформация на електропреносната мрежа", част от Плана за възстановяване и устойчивост. Ангелов е също съдружник в компанията за недвижими имоти "Проджект Плевен", където мажоритарен собственик е "АБФА инвестмънтс" на бившия министър на финансите от НДСВ Милен Велчев, бившия депутат от НДСВ Полина Карастоянова и Виктор Данков.

Нетната печалба на Българо-американската кредитна банка (БАКБ) през четвъртото тримесечие на миналата година възлиза на 56,178 млн. лева след данъчно облагане и се увеличава с 2,33% на годишна база. В края на декември кредитният портфейл на банката регистрира ръст от 14,51% спрямо периода от октомври до декември 2023 година. За сравнение, по този показател увеличението за банковата система е от 13,48%. Ипотечното кредитиране на граждани постига ръст от 13,63% в унисон с експанзията на пазара на недвижими имоти. Потребителските кредити нарастват с 22,64% спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. при увеличение от 16,9% на банковата система. Приходите от лихви нарастват с 19,68% спрямо последното тримесечие на миналата година, докато банковият сектор отчита повишение от 14,43%, заради възможността на банката да следва пазарните тенденции и да разширява кредитния си портфейл.

Обемът на инвестициите в ЦИЕ през 2024 г. е в размер на 8,8 милиарда евро , което е ръст от 70% на годишна база. Активността в региона се възстановява, особено в България, Полша, Чехия и Румъния, след като достигна дъното през 2023 г. и първото тримесечие на 2024 г. Общият обем в ЦИЕ за 2024 г. е малко под 5-годишната средна стойност за региона. Това се казва в последния доклад на Colliers "Investment Scene 2024 - 2025". Най- забележителното развитие на повечето пазари в ЦИЕ е, че делът на транзакциите на дребно се е увеличил през 2024 година, което означава, че търсенето на потребителите и купувачите се е възстановило. Търговията на дребно регистрира 32% дял от всички транзакции в ЦИЕ, следвана от офис сектора с 30%. Инвестициите в жилища се ускоряват за периода, но остават незначителен дял от общите потоци, тъй като високите цени в сегмента ги направиха по-малко достъпни. Обемът на инвестициите в търговски площи нарасна повече от два пъти, благодарение на възстановяващото се потребление на домакинствата. Според прогнозата на Colliers средният ръст на БВП на икономиките от ЦИЕ ще достигне 2,9 % през 2025 г., като Полша ще бъде водеща с 3,5 % - значително изпреварвайки ръста от 1 % в еврозоната и все още изпитващата затруднения икономика на Германия. "Централна и Източна Европа ще остане привлича вниманието на инвеститорите, като предлага благоприятни възможности и подобряващи се перспективи за растеж." На някои пазари все още се забелязва значителна разлика между позициите на купувачи и продавачи по отношение на цените. Подобно на държавите в Западна Европа, след корекциите в цените, регистрирани в ЦИЕ през последните 12-18 месеца, доходността на първокласните имоти се стабилизира през втората половина на 2024 г. и не бяха регистрирани значителни движения. През 2025 г. може да се стигне до несъществени промени, като в ЦИЕ се появяват повече свидетелства за активност на първокласните пазари. Делът на трансакциите в сегмента на търговските площи се увеличи през 2024 г., което е най-забележителното развитие на повечето пазари в ЦИЕ, тъй като търсенето на потребителите се възстановява. Трансакциите с търговски площи са с 32% дял от общия обем за ЦИЕ, следвани от офисите с 30%. Търсенето на логистични и индустриални имоти намаля в сравнение с предходните години, като делът им през 2024 г., е 23%. Най-големите сделки в региона бяха в Полша в сегмента на търговските площи.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп наскоро обяви едно предизвикателно решение - с изпълнителна заповед нареди създаване на суверенен фонд, който ще "насърчава фискалната устойчивост, ще намалява данъчната тежест върху американските семейства и малкия бизнес, ще осигурява икономическа сигурност за бъдещите поколения и ще укрепва икономическото и стратегическото лидерство на страната в международен план". Министрите на търговията и на финансите имат срок 90 дни да изготвят план за създаването на фонда, който се очаква в рамките на година да започне да функционира. Суверенните фондове са държавно управлявани инвестиционни механизми, използвани за увеличаване на приходите от държавните активи. Те могат да инвестират в акции, облигации и други финансови инструменти както в страната, така и в чужбина, както и в по-конкретни активи като недвижими имоти, стоки или компании. Петте най-големи суверенни фонда в света - начело с Норвежкия държавен пенсионен фонд, разполагат с активи за над 1 трлн. долара всеки. Един от най-известните е Публичният инвестиционен фонд (PIF) на Саудитска Арабия, който притежава 925 млрд. долара и е инвестирал в компании като Uber, за електромобили Lucid Motors, индийския конгломерат Reliance и японската технологична инвестиционна фирма SoftBank. Тръмп конкретно спомена PIF по време на своето изявление, като го определи като "доста голям фонд, но в крайна сметка ще го догоним".     Петте най-големи суверенни фонда в света – начело с Норвежкия държавен пенсионен фонд, разполагат с активи на стойност над 1 трлн. долара всеки. Повечето от най-големите суверенни фондове в света принадлежат на държави, които или разполагат с огромни приходи от петрол (като Норвегия, Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства), или със значителни валутни резерви (като Китай и Сингапур). Най-голямото предизвикателство за Тръмп е, че САЩ не разполагат с нито едното (приходите им от петрол, макар и значителни, са нищожни в сравнение с трилионите долари, които страната харчи годишно). Правителствата обикновено финансират суверенните си фондове с бюджетни излишъци, но Вашингтон не е имал такъв от 2001 г. Аднан Мазареи, старши научен сътрудник в Peterson Institute for International Economics посочва, че САЩ имат три основни възможности да осигурят средства: да поемат повече дълг чрез заемане от пазара, да продадат държавни активи или да съберат пари чрез данъци и мита. Тръмп вече намекна за предпочитанията си, като заяви, че средствата ще дойдат от "мита и други интелигентни неща". Официален документ, придружаващ изпълнителната заповед, посочва също 5.7 трлн. долара в активи, които американското правителство в момента притежава. Използването на тези активи за финансиране на фонда "ще бъде дълъг процес - трябва да бъде напълно ясно защо се продава един актив, за да се закупи друг. Моето усещане е, че преди всичко може да се наложи да се разчита на данъчни приходи, но като се има предвид, че правителството на САЩ има значителен бюджетен дефицит, това не би било много разумно ", казва Мазареи. Въпреки че такъв фонд на национално ниво все още няма, 23 щата разполагат със свои фондове, които контролират общо активи за 332 млрд. долара, включително Аляска, Тексас и Ню Мексико. "Администрацията на Байдън разглеждаше възможността за стратегически инвестиционен фонд, който да бъде съсредоточен върху сектори като критични минерали и отбранителни технологии", коментира Питър Харел, който е бил старши директор по международната икономика в Белия дом по времето на Байдън, а сега е сътрудник в Carnegie Endowment for International Peace. Според него има няколко причини Вашингтон да бъде привлечен от идеята за такъв фонд. Голямата част от инвестициите на правителството на САЩ са свързани с конкретни сектори като отбрана или енергетика, или - както е в случая със Закона за чиповете и науката на Байдън, под формата на субсидии за частния сектор. Правителството, вместо просто да раздава пари под формата на грантове и заеми на частни предприятия, които получават всички ползи, трябва да участва като съинвеститор, така че държавата също да печели от инвестициите." Не е ясно какви ще бъдат приоритетите на бъдещия суверенен фонд. Това поражда още два големи въпроса: кой ще го управлява и как ще бъде регулиран. Най-разпространената рамка за суверенни фондове по света е набор от 24 най-добри практики, предложени от МВФ и група суверенни фондове през 2008 г. Тези принципи, които са ратифицирани от около 20 фонда по света, включват стабилна правна рамка, независим надзор, публична отчетност и фискална стабилност. Мазареи изразява загриженост, че липсата на прозрачност може да поведе всеки суверенен фонд по опасен път - "да бъде използван неправомерно от влиятелни кръгове в правителството на САЩ, които да решават да инвестират държавни активи по начини, които може да не са търговски или стратегически обосновани, а просто да донесат печалба на определени хора".

Износът на автомобили от Китай запазва темповете си на растеж през 2024 г., сочат данни на Китайската асоциация за леки автомобили, съобщи Радио Китай. През миналата година Китай е доставил общо 6,41 млн. автомобила в чужбина, което представлява ръст от 23% на годишна база. През декември 2024 г. износът на автомобили се е повишил с 25% на годишна база и е достигнал 570 000 единици. Русия, Мексико и Обединените арабски емирства (ОАЕ) са водещите страни като дестинации за износ на автомобили от Китай. В топ пет на държавите, които купуват китайски автомобили, са Русия, ОАЕ, Бразилия, Белгия и Саудитска Арабия.