Българската народна банка (БНБ) прогнозира ускоряване на растежа на реалния БВП на България от 2,3% през миналата до 2,5% през настоящата година и до 3% през 2026 г. В предишния си доклад БНБ обаче заложи по-силен икономически растеж от 2,7% през 2025 г. и от 3,4% през 2026 г. Централната банка прогнозира, че хармонизираната годишна инфлация ще се ускори до 3,5% в края на 2025 г. спрямо 2,1% в края на 2024 г., а средногодишната инфлация ще възлезе на 3,3% спрямо 2,6% през предходната година. В своя предишен доклад БНБ прогнозира доста по-слабо ускоряване на хармонизираната инфлация до 2,5% през 2025 г. от 2,4% в края на 2024 г. Според най-новата прогноза на БНБ, годишната инфлация в края на 2026 г. ще се забави до 2.1%, което ще се дължи най-вече на групите на храните и стоките и услугите с административно определяни цени, докато инфлацията при услугите се очаква да се запази на ниво, близо до това от 2024 г.

През миналата година българите са спечелили от хазартни игри близо 1,4 млрд. лв., а направените залози в игри на късмета са около 2,8 млрд. лв., показват изчисления на “Труд news” на база данни на Националната агенция за приходи за събраните в държавния бюджет средства от хазартния бранш. Похарчените пари за залози в хазартни игри през предходната 2023 г. са около 2,6 млрд. лв., а през 2024 г. направените залози са за близо 2,8 млрд. лв. Дадените пари за хазартни игри нарастват с около 8 на сто през миналата година, и то при положение, че през предходната 2023 г. имаше увеличение с около 13 на сто спрямо 2022 г. Заедно с увеличението на залозите нарастват и изплащаните печалби от организаторите на хазарт. Най-много пари българите дават за онлайн хазарт. През миналата година приходите в държавната хазна от такси по Закона за хазарта от онлайн операторите на хазартни игри са малко над 239 млн. лв. Част от тези средства са еднократни такси с фиксиран размер, а останалите са платените променливи такси на база направените залози. В Закона за хазарта има изискване печалбите от най-популярните хазартни игри да са поне 50% от стойността на направените залози. Променливата такса за организиране на онлайн хазартни игри е 20% от разликата между получените залози и изплатените печалби. Оказва се, че само за онлайн залози през миналата година българите са дали около 2,186 млрд. лв. За цялата 2023 г. размерът на направените онлайн залози е около 2 млрд. лв., което е с близо 10% повече спрямо предходната 2022 г. През 2024 г. ръстът на онлайн залозите е с около 5 на сто. 41 753 граждани са вписани в регистъра на уязвимите от хазарт лица, показват данни на НАП, обявени по реда на Закона за достъп до обществена информация. Приходната агенция поддържа списък с хора, които смятат, че имат или биха могли да развият хазартна зависимост. Регистърът не е публичен. Достъп до него имат само ограничен брой служители, определени от изпълнителния директор на НАП. Организаторите на хазартни игри са задължени да не допускат да залагат граждани, вписани в регистъра.

Производството на твърди горива в България е нараснало с цели 73,5 на сто през ноември 2024 г. спрямо октомври. Това сочат огласените днес данни на Националния статистически институт (НСИ). Производството на бензин е спаднало с 29,3 на сто, на пропан-бутанови смеси - с 14,3 на сто, на дизелово гориво - с 1,6 на сто, посочва още НСИ. Не е отчетено изменение при производството на природен газ. На годишна база (спрямо ноември 2023 г.) се е увеличило производството на пропан-бутанови смеси - с 50 на сто и на твърди горива - с 16,4 на сто. Отчетено е намаление при производството на бензин - с 42,4 на сто, на дизелово гориво - с 3,8 на сто и на електрическа енергия - с 3,3 на сто. През ноември 2024 г. не е регистрирано изменение при производството на природен газ и на годишна база. На месечна база през ноември 2024 г. (спрямо октомври) са нараснали доставките на твърди горива - с 60,5 на сто, на природен газ - с 32,4 на сто, на електрическа енергия - с 24,8 на сто, и на бензин - с 12,5 на сто. Отчетено е намаление на доставките на пропан-бутанови смеси - с 10,3 на сто и на дизелово гориво - с 2,4 на сто. На годишна база през ноември 2024 г. (спрямо ноември 2023 г.) са нараснали доставките на бензин - с 28,6 на сто, на електрическа енергия - с 13,2 на сто, на природен газ - с 11,5 на сто, на твърди горива - с 8,8 на сто и на дизелово гориво - с 1,7 на сто. При доставките на пропан-бутанови смеси не е отчетено изменение.

Правителството е признало за национално представителни работодателски организации само Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българската стопанска камара (БСК) и Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ). Отказ са получили Съюза за стопанска инициатива (ССИ) и Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) защото двете организации не отговарят на всички критерии, регламентирани в Кодекса на труда. Следващият опит може да бъде направен след 4 години. От синдикатите са признати Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда „Подкрепа“.

Гръцкият производител на шоколадови изделия ИОН (ΙΟΝ) е пристъпил към придобиването на българската компания "Интерион" АД, която произвежда и разпространява течния шоколад "Нукрема" (NuCrema). Сделката се оценява на 10 млн. евро, съобщи гръцката телевизия Скай. Според вписаното в гръцкия фирмен регистър решение на Управителния съвет на ИОН обект на сделката са 330 000 акции, собственост на акционерите на "Интерион" АД със седалище в Костинброд. Компанията "Интерион" АД е основана през 2001 година. Тя беше дъщерно дружество на ИОН допреди около три години. Сделката е между свързани лица, доколкото сред акционерите на "Интерион" са и членове на Управителният съвет на ИОН. Окончателното прехвърляне на акциите трябва да бъде осъществено до 30 юни.

Авиационният учебен център на СОФ Кънект-операторът на летище София получи акредитация от световната асоциация на летищата (ACI). Така Центърът е единственият в България, който вече ще обучава авиоспециалисти от цял свят по програмите на ACI. Авиационният учебен център на летище София се присъединява към елитната група от 21 акредитирани обучителни хъба на ACI в света, сред които са тези на водещи европейски летища като Мюнхен, Истанбул и Атина. Центърът ще организира и провежда съвместно със световната летищна асоциация и с предоставени от тях лектори всички обучения от портфолиото на ACI, както и ще развива програми за повишаване на компетенциите на експертите в авиационния сектор. Учебният център на СОФ Кънект е лицензиран от Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация“ и провежда различни курсове за сигурност, товарни и наземни операции, обслужване на пътници, безопасност и др. С международната акредитация Авиационният учебен център на летище София ще обучава специалисти, както от региона така и от цял свят.

Schneider Electric започна доставки на ново поколение електроразпределително оборудване за фабриката в Казичене, част от Монделийз Интернешънъл. Това е стъпка от програмата на Монделийз за устойчиво развитие и постоянна модернизация на производствените мощности. След скорошно придобиване фабриката започна замяната на оборудването за електроразпределение на средно напрежение, като преминава от стандартен тип комплектни разпределителни уредби към такива без газ SF6. Серията SM AirSet Connected на Schneider Electric са уредби, част от новото технологично решение AirSet, което напълно елиминира SF6, като го заменя с въздух, прецизно пречистен от прахови частици и всякакви замърсители. Новото технологично решение SM AirSet Connected на Schneider Electric използва прецизно пречистен въздух вместо SF6, което е значителна стъпка към намаляване на въздействието върху околната среда. С подобни проекти и партньорства ние демонстрираме лидерство в индустрията, показвайки, че устойчивостта и иновациите могат да вървят ръка за ръка“, посочи инж. Тихомир Желев, ръководител на проекта от страна на Монделийз.

2452 фирми работят на територията на Разград, като най-голям дял от произведената продукция се пада на индустрията – близо 63%, а услугите и селското стопанство си поделят останалото. Разград е обаче преди всичко център на фармацевтичната промишленост в страната. След преструктурирането на завод "Антибиотик" на територията на общината останаха две обособени самостоятелни фирми: "Балканфарма Разград" АД и "Биовет" АД, клон Разград. "Биовет" е водещ европейски производител на фуражни добавки и активни субстанции както за ветеринарната, така и за хуманната фармацевтика. Значителни за мащабите на Разград са и няколко предприятия на хранително-вкусовата промишленост. Освен "Пилко" тук се намират и "Млин", "Рока" и "Лазаров" - производители на тестени изделия, както и няколко производители на яйца, кокошки носачки и фуражи за тях.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ отчита силен спад на приходите към края на 2024 г. в сравнение с края на 2023 г. заради засилените продажби на имоти през 2023 г. Дружеството е реализирало приходи за над 14,5 млн. лева през миналата година, според финансовия отчет на компанията за последното тримесечие на 2024 г. През 2023 г. приходите достигнаха близо 40,5 млн. лева заради продажби на терени за над 31,5 млн. лева. За сравнение, продажбите на земи през 2024 г. са за под 5 млн. лева. В тази връзка се свиват и разходите на дружеството до 7,1 млн. лева от над 30,4 млн. лева, или с почти 77% на годишна база, тъй като балансовата стойност на продадените активи спада до близо 2,5 млн. лева от 23,65 млн. лева. Компанията отчита печалба в размер на над 7,4 млн. лева към края на декември 2024 г. при малко над 10 млн. лева към края на декември 2023 г. През миналата година компанията разпредели по 0,2005 лева бруто на акция, или общо малко над 17 млн. лева, на инвеститорите.

За дванадесетте месеца на миналата година в Кораборемонтен завод „Одесос“ АД са ремонтирани общо 62 кораба. Общата стойност на извършените услуги от кораборемонт е 100.7 млн. лева. За сравнение, през 2023 г. през завода са минали 79 кораба, а кораборемонтът е донесъл парични приходи от 94.58 млн. лева. Приходите от дейността на КРЗ „Одесос“ са нараснали до 103 млн. лв. срещу 96.74 млн. лв. за 2023 година. През миналата година дружеството е получило компенсации по одобрена от Министерския съвет „Програма за компенсиране разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия“ в размер на 397 хил. лева. Общият размер на приходите на компанията за четвъртото тримесечие на миналата година е нараснал до 103.53 млн. лв. при отчетени за 2023 г. парични постъпления за 97.27 млн. лева. Общите разходи за дейността на КРЗ „Одесос“ също са се повишили – до 92.58 млн. лв., срещу 77.85 млн. лв. за 2023 година. Крайният резултат за миналата година е печалба преди облагане с данъци в размер на 10.94 млн. лв., която намалява. Тя е била 19.42 млн. лв. към края на 2023 година. Средно списъчния състав на персонала за четвърто тримесечие е 781 души при 724 души през същия период за 2023-а. По-високите приходи на фирмата се отразяват и върху възнажражденията. Средната работна заплата на едно лице е 2941 лв. при 2511 лева за същия период на 2023-а.

ЕС би могъл да обмисли възможността за „коалиция на желаещите“ и да не чака всички 27 членки да се споразумеят за Съюз на капиталовите пазари, докато се опитва да преодолее пречките пред реализирането на своя дългогодишен план и да финансира недостига на инвестиции в размер на близо трилион евро, заяви Комисарят по финансовите услуги на ЕС Мария Луиш Албукерк.  Нейните коментари бележат значително отклонение от пътя, по който ЕС вървеше през последното десетилетие, тъй като се стремеше към пълно съгласие по усилията за намаляване на националните бариери и създаване на динамични капиталови пазари, предлагащи финансиране на компаниите и възвръщаемост на спестителите в целия ЕС. Напредъкът беше бавен, тъй като държавите членки се сблъскваха с въпроси като единния надзор или данъчното облагане, дори докато политиците предупреждаваха, че изискванията на екологичния преход правят проекта по-належащ. Поредица от доклади миналата година даде нов тласък на проекта, включително един от бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги, който предупреди, че без повече финансиране самият ЕС е изложен на риск. Междувременно финансовите компании засилиха натиска си за реформи като разхлабване на правилата за секюритизация - мерки, които биха могли да стимулират банковото кредитиране и да генерират високи такси и комисиони за организаторите на сделките. „В момента имаме около 11 трилиона евро в банкови сметки“, каза Албукерк за потенциалната награда за Европа. „Дори ако малка част от тази сума може да бъде вложена в капиталовите пазари, например в дялов капитал, това е от огромно значение за способността на нашите корпорации да получат необходимото им финансиране им.“ „Коалицията на желаещите“ би могла да работи в области като това как да се развие европейският пазар на инвестиции на дребно или да се уеднакви данъчното третиране на трансграничните инвестиции. Големите държави, сред които Франция и Испания, настояват за по-малки кръгове, за да се преодолеят някои от задънените улици, включително предложенията на Мадрид за ограничени зони с разхлабени правила, в които да се изпробват нови идеи. Тези предложения изплашиха някои по-малки държави членки, които се опасяваха, че консолидацията между големите икономики може да изчерпи ликвидността от техните по-слабо развити капиталови пазари. Държавите-членки няма да се нуждаят от разрешение от Европейската комисия, ако някои правителства искат да започнат такива инициативи. Но Албукерк заяви, че би искала да участва, за да се увери, че евентуалните стъпки не създават допълнителни бариери, които биха попречили на други да се присъединят. Десетилетие след като започна да се стреми към единен финансов пазар, ЕС показва нови различия в области извън капиталовите пазари.

85% от жителите на Гренландия не желаят техният арктически остров, който е полуавтономна датска територия, да става част от САЩ. Това показват резултатите от проучване на общественото мнение, предаде Ройтерс.  По-рано този месец американският президент Доналд Тръмп заяви, че Гренландия е от жизненоважно значение за сигурността на страната му и че Дания трябва да се откаже от контрола върху стратегически важния остров. Анкетата на социологическа агенция Verian, поръчана от датския вестник Berlingske, показва, че само 6% от запитаните гренландци подкрепят идеята за присъединяването на острова към САЩ, а 9% все още нямат позиция по този въпрос.  Дания в понеделник заяви, че ще отдели 14,6 млрд. крони (2,04 млрд. долара) за засилване на военното си присъствие в Арктика. След референдум, произведен през 2008 г., Гренландия, чиято площ е по-голяма от тази на Мексико и има население от 57 000 души, получи широка автономия, както и правото да обяви независимост от Дания. Премиерът на Гренландия Муте Егеде неведнъж е заявявал, че островът не се продава и че неговите жители трябва да решат бъдещето си. Гренландия, където се намира военновъздушната база "Питуфик", е от стратегическо значение за въоръжените сили на САЩ и тяхната система за ранно предупреждение за балистични ракети, тъй като най-краткият път от Европа до Северна Америка преминава над острова.

Китай изпревари Япония през 2010 г. и стана втората по големина икономика в света, титла, която Япония държеше почти 40 години. След това Китай стана най-големият производител в света, доминиращ купувач на суровини и собственик на 3 трлн. долара валутни резерви. Пробивът на Китай на чуждестранните производствени пазари беше наречен "шокът от Китай", а покупката на безопасни чуждестранни активи - "преяждане със спестявания". В идните месеци е вероятно Индия да изпревари Япония и да стане втората по големина икономика в Азия и четвъртата най-голяма икономика в света (след Америка, Китай и Германия). Населението на Индия вече е по-голямо от това на Китай и икономиката ѝ вероятно ще расте с два или три процентни пункта по-бързо през следващите няколко години. Лидерите на Индия искат БВП на страната да достигне 5 трлн. долара до 2028 г. и износът на стоки и услуги да достигне по 1 трлн. долара всеки до 2030 г. Индия също така се стреми да се възползва от геополитическото напрежение, предизвикано от възхода на Китай. Производителите, изплашени от сблъсъка между Америка и Китай, виждат Индия като алтернатива. Компанията за пазарни проучвания Canalys твърди, че Apple ще произвежда над една пета от своите iPhone устройства в Индия до края на 2025 г. През 2010 г. икономиката на Япония все още осигуряваше над 8% от световния БВП. Но влиянието ѝ е намаляло. Когато Индия изпревари Япония след година или две, делът на Япония в световния БВП ще бъде по-малък от 4%. Работната сила на Индия все още е само три четвърти от тази на Китай, отчасти защото включва толкова малко жени. Социалните тенденции могат да се променят, но според някои прогнози работната сила на Индия няма да надмине тази на Китай до 40-те години на века. Дори тогава Индия ще представлява по-малка част от глобалната работна сила в сравнение с Китай днес. Това ще затрудни Индия в стремежа ѝ да стане работилницата на света. Дори да постигне целта на правителството за износ за 1 трлн. долара, износът на стоки на Индия ще съставлява само 3% от глобалния през 2030 г. според банката Citigroup. Южна Корея е постигнала този дял преди десет години. Износът на услуги от Индия е по-впечатляващ. Делът ѝ от глобалния износ може да достигне 6% до 2030 г. според Citi в сравнение с 4.6% през 2023 г. Мултинационалните компании запазват дейностите си в областта на правото и човешките ресурси, но ги преместват в чужбина, като създават "центрове за глобални възможности" в Индия. Това ще заплаши някои квалифицирани работни места на Запад. Но консултантската компания PwC казва, че тези центрове може да наемат само 3.4 млн. души до 2028 г. "Шок от Индия" не изглежда вероятен. Нито ще последва ново преяждане със спестявания. Инвестиционните нужди на Индия обикновено надвишават собствените ѝ спестявания, така че не се очакват големи нетни капиталови изтичания. Всъщност капиталът ще бъде привлечен към ликвидните фондови пазари на Индия и включването на нейните облигации в глобалните индекси. Възходът на Индия ще бъде по-малко зрелищен от този на Китай и е по-малко вероятно да провокира противодействие.