Дефицитът на България в стокообмена през март се увеличава на годишна база (164,58%) и към края на месеца възлиза на 1,909 млрд. лева. За първите три месеца на годината общото външнотърговско салдо е на минус с 4,853 млрд. лева, като дефицитът расте с 82,7%, показват актуалните данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари-март 2025 г. са изнесени български стоки на стойност 19,750 млрд. лв., което е с 3,1% по-малко в сравнение със същия период на 2024 година. Само през март общият износ на стоки възлиза на 6,917 млрд. лв. и намалява с 5,5% спрямо година по-рано. През периода януари-март общо в страната са внесени стоки на стойност 24,604 млрд. лв. (по цени CIF), или с 6,8% повече спрямо същия период на 2024 година. Само през март общият внос на стоки нараства с 9,8% на годишна база и възлиза на 8,827 млрд. лева. При търговията със страни от Европейския съюз през първите три месеца на тази година са изнесени стоки за 12,739 млрд. лева, а вносът възлиза на 13,884 млрд. лева. Така се отчита дефицит за повече от 1,145 млрд. лева. Само за март дефицитът възлиза на 149 млн. лева. През периода януари-март износът на стоки от България за трети страни намалява с 6% в сравнение със същия период на 2024 г. и е на стойност 7,011 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, САЩ, Сърбия, Алжир, Република Северна Македония, Украйна и Китай, които формират 55,8% от износа за трети страни. Вносът на стоки в България през периода януари-март нараства с 16,1% в сравнение със същия период на миналата година и е на стойност 10,719 млрд. лева. Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Сърбия и Украйна. Външнотърговското салдо на България с трети страни за периода януари-март е отрицателно и е в размер на 3,708 млрд. лева. През март външнотърговското салдо също е отрицателно и е на стойност 1,394 млрд. лева.

С 20,7 на сто расте размерът на кредитите, а с 11,4 на сто размерът на депозитите на домакинствата в България, в края на март на годишна база. Това показват данните на Българската народна банка (БНБ). Броят на кредитите на домакинствата и НТООД нараства на годишна база с 2,3 процента и достига 2,896 млн. броя. Размерът им нараства на годишна база с 20,7 процента и достига 48,372 млрд. лева. В края на март в сравнение с края на декември 2024 г. броят на тези кредити намалява с 0,1 процента, а размерът им се увеличава с 4,3 процента. Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 000 до 250 000 лв. с дял от 27,8 процента. Кредитите на нефинансовите предприятия в края на първото тримесечие на годината са 154 000 броя, като те нарастват незначително на годишна база, отчита статистиката. Размерът им е 50,031 млрд. лева, като има нарастване с 9,7 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектора се увеличава с 2,9 процента, а размерът им - с 1,9 процента. Трите отрасъла с най-големи дялове в общата сума на кредитите за сектора са търговия (26,6 процента), преработваща промишленост (21,6 процента) и операции с недвижими имоти (11,7 процента). Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 75,9 процента. Кредитите на финансовите предприятия в края на първото тримесечие са 1129 броя. Те нарастват на годишна база с 10,5 процента. Размерът на тези кредити е 8,739 млрд. лева, като се отчита увеличение с 13,4 процента на годишна база. Спрямо края на предходното тримесечие броят на кредитите на сектора се увеличава с 2,1 процента, а размерът им - с 3,2 процента. Към края на март в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 1 млн. лв. с дял от 99,2 процента. Броят на кредитите на нефинансовите, финансовите предприятия и домакинствата и НТООД към края на първото тримесечие на годината нараства с 2,2 процента на годишна база, а общият им размер - с 14,7 процента.

Сградата на столичната ул. "Раковски" 134 дълго време бе централа на СДС и е известна именно по този начин на софиянци. През 2022 г. сградата е предоставена на ВСС, за да се премести там европейската прокуратура. Близо три години по-късно най-после е пусната и обществена поръчка за ремонт, за да може сградата са стане използваема. Прокуратурата на Република България (ПРБ) е обявила търг, чиято прогнозна стойност е над 3.4 млн. лв. Вече има и подадени оферти от кандидати. Трима са кандидатите в обществената поръчка, като предложенията бяха отворени на 8 май. Най-ниска ценова oферта са предоставили "Парсек груп" и "Екодин" - 3.175 млн. лв. "Екодин" е фирма от Гоце Делчев, собственост на Костадин Чакалов, с приходи близо 11 млн. лв. през 2023 г. "Парсек груп" е собственост на Бончо Бончев, като някои от проектите на фирмата са Южен обходен колектор в Пловдив, нов автопарк в авиобаза "Граф Игнатиево" и други. Приходите на фирмата за 2024 г. са 24.8 млн. лв. С над 200 хил. лв. по-високи са офертите на другите две фирми, които са подали оферти самостоятелно - "Електрисити" и Марибор строй. Очаква се решението за избор на изпълнител.

На 22 май започва строителството на "Индустриален парк Сливен" – вторият по големина индустриален комплекс в страната, разположен върху близо 3000 декара, обяви Соломон Москона, управител на дружеството с едноличен собственик. В първия етап на проекта ще бъдат вложени общо 30 млн. лева - 6 млн. лв. от местната хазна и 24 млн. лв. по Плана за възстановяване и устойчивост. Индустриалният парк ще се развива на три етапа и има за цел да привлече български и международни инвеститори чрез стратегическа локация и модерна инфраструктура. Планира се обособяването на около 100 парцела с различна квадратура, подходящи за разнообразни производствени и логистични дейности. В рамките на първия етап ще бъде изградена довеждаща инфраструктура за целия индустриален парк и вътрешна инфраструктура за северната зона, която обхваща 452 декара. Предвижда се електрозахранване, водопровод, газопровод, както и строителството на 10 километра пътна мрежа. Срокът за изпълнение на дейностите е до 30 юни 2026 г. "Индустриален парк Сливен" разполага с уникална транспортна свързаност - връзка с главния път II-53 от републиканската мрежа Сливен – Ямбол, пряк достъп до автомагистрала "Тракия" (разстоянието е само 17 км), възможност за изграждане на жп терминал в парка, съгласуван с Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Сред най-ценните активи е старото летище "Бършен", което влиза в пределите на парка. При инвеститорски интерес за развитие на летището за карго полети или като логистичен център, ще бъдат водени преговори за отдаване на терена на концесия. Съществуващата летателна полоса е с дължина 2,5 км и широчина 40 м.

Аутсорсингът в България се променя под натиска на икономически и технологични промени. Софтуерният разработчик и доставчик на дигитални услуги Scalefocus влезе в престижната класация Global Outsourcing 100 на Международната асоциация на професионалистите в аутсорсинга (IAOP) за 2025 г. в категорията "Изгряваща звезда". Scalefocus е основана през 2012 г. и има зад гърба си над 500 проекта за международни клиенти от сферите на финансите, енергетиката, здравеопазването, информационните технологии и други. Работила е за бизнеси от Европа, Северна Америка и Близкия Изток. Само за 2023 г. приходите са близо 82 млн. лева, а печалбата - 4,4 млн. лева. За Scalefocus у нас работят над 400 души. Освен в София, Пловдив, Варна и Бургас, компанията има офиси още в Истанбул, Скопие и Битоля.

Николай Минев, носител на приза „Агробизнесмен на България“ за 2020 г., застава начело на компанията за управление на земеделски активи „Агрион“. Досегашен главен оперативен директор, Минев поема поста изпълнителен директор. „Агрион“ предлага пълен набор от услуги – от изкупуване и замени на земя до отдаване под аренда и консултации. Николай Минев е завършил магистратура по „Финанси“, а преди това има бакалавърска степен по приложна математика и информационни технологии. След дипломирането си остава в България въпреки примамливите обещания за бърза реализация в Лондон. В следващите 8 години развива успешна кариера в международна консултантска компания.

От 1 май 2025 г. Димитър Иванов е новият изпълнителен директор на "Данон Сердика" АД. Той наследява на позицията Любомир Спасов, който след три години начело на компанията в България поема ръководството на операциите на Danone в Румъния. Иванов има над 15 години опит в сектора на бързооборотните стоки, от които последните десет в структурата на "Данон България". Кариерата му преминава през редица ключови функции, включително търговски маркетинг, управление на ключови клиенти и развитие на електронна търговия. Работил е и във фармацевтичния сектор, където също е отговарял за маркетинг и ритейл активации.

„Телематик Интерактив България“ АД ще гласува изплащането на още 0,35 лева дивидент на акция от печалбата на дружеството за 2024 г., според материалите за редовното годишно общо събрание на акционерите, насрочено за 12 юни в София. Общата сума, която ще бъде разпределена на акционерите, възлиза на почти 4,5 млн. лева. Дружеството вече изплати същата сума от печалбата за първата половина на 2024 г. Отделно се предвижда да се гласува възнаграждение в акции за членовете на съвета на директорите. Изпълнителният директор ще получи 15 552 броя акции, а другите двама представители в ръководния орган – съответно, 7776 броя и 2592 броя. Акциите са осигурени са от обратно изкупените ценни книжа. Прехвърлянето на собствеността на акциите ще стане в тригодишен период – след 12 юни 2028 г. и най-късно до края на 2028 г. Акционерите на компанията ще гласуват и промяна в съвета на директорите – на мястото на Лъчезар Петров, който е изпълнителен директор, в ръководството влиза Ангел Ирибозов.

"Софарма Трейдинг" АД подписа на 12 май 2025 г. договор за продажба на обособена част от търговското си предприятие, свързана с търговия с апаратура за образна диагностика и ултразвукова апаратура. Това е в изпълнение на решение на общото събрание на акционерите на публичното дружество от 22 април 2025 г. По силата на сделката, насрещната страна придобива обособена част от търговското предприятие на "Софарма Трейдинг" АД, включваща права, задължения и фактически отношения (включително ноу-хау, свързано с търговските взаимоотношения с доставчици и клиенти), които са необходими за или свързани с осъществяването на дейността на обособената част, както и активи и пасиви, свързани с търговията с апаратура за образна диагностика и ултразвукова апаратура. Обособената част от търговското предприятие обхваща дълготрайни материални активи - машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, материални запаси, печалба от договорни отношения, както и задължения по договори за лизинг, свързани с обезпечаването и изпълнението на договорни отношения в рамките на обичайната търговската дейност на дружеството с ултразвукова апаратура и апаратура за образна диагностика. Предвижда се сделката да бъде сключена при цена не по-ниска от 993 хил. лева без ДДС. Окончателната цена ще бъде определена при подписване на окончателния договор за прехвърляне на обособеанта част. Предвижда се пълното финализиране на сделката да бъде осъществено през първото полугодие на 2025 година. Насрещна страна по сделката е "Сантис Медикъл Солюшънс" ЕООД, в качеството му на купувач, със седалище и адрес на управление в гр. София, като дружеството е представлявано от управителя Георги Узунов.Компанията "Сантис Медикъл Солюшънс" е основана през 2024 г. в София. Едноличен собственик на капитала ѝ е АПМС ЕАД, което пък е притежавано от "АП Капитал" АД. В портфолиото на това дружество влизат веригата магазини Minimart, West Mall (бившият Mega Mall в "Люлин"), участие в Acibadem City Clinic и ред други начинания. Партньор в "АП Капитал" е Ангел Ангелов от компанията "Градус".

Европейската комисия (ЕК) е изразходила общо около 339 млн. евро за договори с фирми, свързани с американския милиардер Илон Мъск, съобщи европейското издание Politico. Над половината от средствата, или 180 млн. евро, Европейската космическа агенция през 2024 г. е похарчила по договори с компанията на Мъск SpaceX, за изстрелване на спътници за подобряване на глобалната европейска навигационна система. Други 158 млн. евро са отишли за сключване на договори с Tesla, за да се осигури изграждането на станции за зареждане на електромобили в цяла Европа. Освен това, 630 хил. евро са похарчени за закупуване на реклами в X (бивш Twitter), която Мъск придоби през 2022 г. От Европейската комисия са уточнили, че закупуването на реклами в тази платформа е спряло от октомври 2023 г. Изнесените данни от Politico се основават на отговора на ЕК на питане на евродепутата от партията на "зелените" Даниел Фройнд, който призова ЕК да оповести целия списък на средствата от ЕС, които са били преведени на компании на американския милиардер.

Правителството на САЩ отчете бюджетен излишък от 258 млрд. долара през април, което е с 23% повече, или около 49 млрд, долара, в сравнение с година по-рано. Това отразява високите данъчни постъпления, както и нарастващите приходи от мита върху вноса. Министерството на финансите съобщи, че нетните мита през април възлизат на 16 млрд. долара, което е с около 9 млрд. повече в сравнение със същия период миналата година. Увеличението се случи през месец, в който президентът Доналд Тръмп повиши митата върху китайските стоки до 145% като същевременно наложи поне 10% налози върху вноса на стоки от други държави. Резултатите на бюджета показват, че САЩ са събирали малко над 500 млн. щатски долара на ден от мита през април. Миналия месец Тръмп заяви, че събиранията са около 2 млрд. долара на ден, посочва Ройтерс. За първите седем месеца на фискалната година нетните мита възлизат на 63 млрд. долара в сравнение с 48 млрд. долара през същия период година по-рано. Тези нови приходи обаче вероятно ще намалеят. САЩ и Китай през уикенда постигнаха споразумение за временно облекчаване на митата, които си налагат. САЩ намалиха своите мита за Китай от 145% на 30 % за следващите 90 дни, докато китайските налози върху американските стоки ще бъдат намалени от 125% на 10%.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) понижи най-новите икономически прогнози за регионите, в които регионалният кредитор инвестира: Европа, Кавказ, Централна Азия и Северна Африка за 2025 г. на 3% от 3,2% в предишната прогноза от февруари 2025 година, като се очаква умерено възстановяване до 3,4% през 2026 г. „Прогнозите са понижени за повечето икономики на ЕБВР поради повишената несигурност на глобалната политика, по-слабото външно търсене и преките и косвени ефекти от по-високите търговски тарифи“, се казва в прегледа на организацията. Прогнозата за 2026 г. е потвърдена на 3,4%. Инфлацията в регионите на ЕБВР показва тревожен обрат, се казва в прегледа. След като достигна пик от 17,5% в края на 2022 г. и се забави до 5,3% през септември 2024 г., средната инфлация беше 6,1% през февруари 2025 г. Въпреки нарастващите фискални разходи, очаква се средните нива на дълга в страните от ЕБВР да останат стабилни през следващите четири години на ниво около 52% от БВП. Страните от Източна Европа са сред икономиките, които се очаква да бъдат най-силно засегнати от ефектите, свързани с търговската война, предупреждава ЕБВР. Регионалният кредитор понижи прогнозата си за растеж през 2025 г. за 27 държави, включително Словакия, Унгария, Турция и Украйна, като също така коригира надолу очакванията си за общото разширяване на регионите, които наблюдава, от 3,2% на 3%. ЕБВР прогнозира, че растежът в Централна Европа и балтийските държави ще бъде 2,4% през 2025 г. и 2,7% през 2026 г. И двете цифри са ревизирани надолу спрямо по-ранните прогнози поради въздействието на новите тарифи, по-слабото външно търсене – особено от Германия – и повишената несигурност на глобалната политика. В икономиките на югоизточните страни от ЕС, след бавния растеж от 1,6% през 2024 г., се очаква умерено възстановяване до 2,0% през 2025 г. – по-ниско от прогнозираното по-рано – преди растежът да се ускори до 2,4% през 2026 г. Очаква се Централна Азия да отбележи леко забавяне на растежа от 5,6% през 2024 г. до 5,5% през 2025 г. и 5,2% през 2026 г. По-ниските цени на суровините доведоха до низходящи корекции за Казахстан и Монголия. В Източна Европа и Кавказ се очаква растежът да продължи да се забавя до 3,5% през 2025 г., преди да се възстанови до 4,3% през 2026 г. Растежът в Турция се забави до 3,2% през 2024 г. на фона на по-строга парична политика. Очаква се той да се забави допълнително до 2,8% през 2025 г., преди да се повиши до 3,5% през 2026 г. Прогнозата за 2025 г. беше намалена поради по-строга от очакваното парична политика и по-ниско вътрешно и външно търсене. Очаква се регионът на Южното и Източното Средиземноморие да отбележи ускорение на растежа до 3,6% през 2025 г. и 3,9% през 2026 г. Тези прогнози обаче са ревизирани надолу спрямо перспективите от февруари 2025 г., отразявайки продължаващите конфликти и високата несигурност в глобалната политика.

Турция планира да открие нов завод за чипове и соларни клетки през юли, като общата стойност на проекта е над 400 милиона долара, съобщи „Хюриет дейли нюз“. Заводът ще се намира в близост до град Сивас в Централна Турция, като от водещата компания в проекта „Елин Енерджи“ (Elin Energy) планират масовото производство на чипове и соларни клетки да започне в края на 2026 г.  Президентът на „Елин Енерджи“ Арда Ялъ посочи, че целта на проекта е не само да се задоволи нуждата на турската икономика от полупроводници и соларни клетки, но и да се осигури устойчиво развитие на износа на подобни продукти, най-вече към САЩ.  „Турция все още внася соларни клетки, но заводът, който ще създадем, ще покрие около 70 процента от нуждите ни“, допълни още Ялъ.