Бългapcĸитe пpoизвoдитeли нa poзoвo мacлo отчитат ръст на пpoизвoдcтвoтo нa poзoв цвят и нa плoщитe през 2024 г. Към ĸъм т.нар. "тpeти cтpaни" e изнeceн близo тoн poзoвo мacлo нa цeнa мeждy $9500 и $16 050 зa ĸилoгpaм, зaявиxa oт Koнcyлтaтивния cъвeт пo мacлoдaйнa poзa. Зa пepиoд oт eднa гoдинa c 5% ca се yвeличили плoщитe (дo 5 623,33 xa) и c 9% пpoизвeдeнoтo ĸoличecтвo poзoв цвят (дo 10 335 тoнa). Πpepaбoтeни ca 9493 тoнa, ĸoeтo c пoчти 1000 тoнa пoвeчe cпpямo пpeдxoднaтa гoдинa. Oт Бългapия ĸъм тpeти cтpaни ca изнeceни 936,5 ĸг poзoвo мacлo зa нaд 30 дъpжaви. Cpeд тяx ca Beлиĸoбpитaния, Индия, CAЩ, Kитaй, Aвcтpaлия и Япoния. Изнeceн e близo 1 тoн poзoвo мacлo. Изĸyпнaтa цeнa нa poзoвия цвят пpeз 2024 гoдинa e вapиpaлa мeждy 3,7лв./ĸг и 4,20 лв./ĸг, ĸaтo цeнaтa нa бpaнeтo e билa в диaпaзoнa 1,5-1,8 лв. зa ĸилoгpaм нaбpaн poзoв цвят", cъoбщaвaт oт Mиниcтepcтвoтo нa зeмeдeлиeтo и xpaнитe (MЗX). Πo дaнни нa Koнcyлтaтивния cъвeт пo мacлoдaйнa poзa ĸъм днeшнa дaтa мacлoдaйнa poзa в Бългapия ce oтглeждa в 17 aдминиcтpaтивни oблacти oт 2989 poзoпpoизвoдитeли, ĸaтo пpoизвoдcтвoтo e ĸoнцeнтpиpaнo ocнoвнo в тpи aдминиcтpaтивни oблacти. Toвa ca Πлoвдив, Cтapa Зaгopa и Πaзapджиĸ. Ha тepитopиятa нa cтpaнaтa имa 73 poзoпpepaбoтвaтeли и paбoтят 53 дecтилepии c гoдишeн ĸaпaцитeт зa пpepaбoтĸa нa пoвeчe oт 15 000 тoнa poзoв цвят.

Българите изплащат лизинги за 1,423 млрд. лв., като сумата нараства с 25% (284,2 млн. лв.) в края на 2024 г. на годишна база и с 5% (67,8 млн. лв.) в сравнение с края на септември 2024 г., показват последните данни на БНБ. Относителният дял на вземанията от сектор Домакинства в общия размер на вземанията по финансов лизинг нараства от 19,7% в края на декември 2023 г. до 22,4% в края на декември 2024 г. Вземанията по договори за финансов лизинг на Леки автомобили са 3.260 млрд. лв. в края на декември 2024 година. Те нарастват с 21,5% (576 млн. лв.) на годишна база и с 4,5% (141.2 млн. лв.) в сравнение с края на третото тримесечие на 2024 година. Относителният им дял е 51,3% в края на декември 2024 г. при 46.5% в края на декември 2023 г. Намаляват обаче лизингите на Товарни и лекотоварни автомобили с 1,8% (25,8 млн. лв.) спрямо края на декември 2023 г. и вече възлизат на 1,421 млрд. лв. Относителният им дял е 22.4% в края на декември 2024 г. при 25.1% в края на същия месец на 2023 година. В края на декември 2024 г. вземанията по финансов лизинг на бизнеса възлизат на 4,907 млрд. лв. Те нарастват с 6,5% (299,1 млн. лв.) спрямо края на четвъртото тримесечие на 2023 г. и с 1,2% (57,8 млн. лв.) спрямо края на септември 2024 г.

Върховният административен съд потвърди сделката за "Булсатком", при която "Юнайтед Груп България" прибоди оператора на сателитна телевизия и интернет. Жалби срещу сделката имаше от "БТВ Медиа Груп", "А1 България", "Йеттел България" и "Цетин България", но те са отхвърлени. Върховните съдии приемат, че не са допуснати нарушения на правилате, регламентирани в Закона за защита на конкуренцията. Производството преминало през първия задължителен етап от процедурата - оценка на концентрацията чрез ускорено проучване. Според текстовете в закона КЗК разрешава концентрация, ако тя не води до съществено възпрепятстване на ефективната конкуренция, особено в резултат на създаване или засилване на господстващо положение. Съдът приема, че няма пречки за ободбяране на сделката за "Булсатком", а КЗК е решила, че концентрацията няма да доведе до съществено възпрепятстване на конкуренцията.

Българската народна банка (БНБ) ще направи вноска в бюджета в размер на 800 млн. лв. за тази година, заяви управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Това се случва, след като през миналата година БНБ внесе в държавната хазна 660 млн. лв. В момента БНБ прави анализ на проекта на бюджет за 2025 г. По отношение на еврозоната и поетия ангажимент от Минстерството на финансите (МФ) да изпрати искане за извънредни конвергентни доклади до Европейската комисия и Европейската централна банка управителят на БНБ заяви, че ще ги подпише "без съмнение".

Със свое решение правителството одобри финансиране на разходи в размер на 5 661 442 лв. за Министерството на финансите за 2025 г. Парите са за финансиране на разходи за развитие на информационните и комуникационните системи в ИТ-инфраструктура в системата на МФ за дейности, възложени и изпълнени от страна на системния интегратор "Информационно обслужване" АД, за адаптиране на информационните системи за работа с еврото, надграждане на съществуващи информационни системи и осигуряване на лицензи за правото на ползване с включена поддръжка на софтуерни продукти.

Още две когенерации за производство на електроенергия от природен газ смята да пусне в експлоатация до края на годината "Топлофикация-Русе", обяви изпълнителният директор на дружеството инж. Севдалин Желев. Всяко от двете съоръжения ще е с мощност от 9.7 мегавата, с което практически въглищната централа ще утрои произвежданата в момента електроенергия от синьото екологично гориво. Централата вече има три работещи газобутални двигатели с обща инсталирана електрическа мощност 21 мегавата, които са достатъчни за подгряване на необходимата топла вода. Реално извън отоплителния сезон дружеството използва изцяло природен газ и това дава положително отражение върху околната среда. Комбинираното производство на топлинна и електрическа енергия от природен газ позволява бързо и маневрено балансиране при необходимост на навлизащите все по-бързо възобновяеми енергийни източници. Топлофикацията ще продължи да оптимизират суровинния си микс като към използваната вече като гориво от няколко години биомаса ще се добави и биогаз, за който ще се изгражда допълнителна инсталация.

В края на четвъртото тримесечие Групата „Българо-американска кредитна банка“ отчита положителен финансов резултат от 56.64 млн. лева след данъчно облагане. Нетната печалба нараства с 1.8% спрямо 2023 година. Това е резултат от повишаване на нетния оперативен доход преди обезценка с 9.25 млн. лева и по-малък ръст на разходите по дейността. В края на 2023-а нетната печалба на групата беше 55.63 млн. лева. Приходите от основна дейност (приходи от лихви) нарастват до 119.41 млн. лева. Основен дял в паричните постъпления заемат тези от кредитната дейност (77.6%). Размерът на лихвените разходи нараства и възлиза на 17.92 млн. лева. Нетният лихвен доход също е по-висок – и като стойност, и като дял от общо оперативните приходи. И нетният доход от таси и комиисонни расте и възлиза на 13.69 млн. лева. Това увеличение е формирано от по-голям по обем ръст на приходите и по-незначително увеличение на разходите за такси. В края на четвъртото тримесечие от БАКБ отчитат намаление на депозитите от клиенти с 5.1% спрямо 2023 година. През четвъртото тримесечие кредитният портфейл на Групата расте с 13.3% спрямо декември 2023 година. Така сумата достига 1.77 млрд. лева. БАКБ контролира две дъщерни дружества – „БАКБ Файненс“ ЕАД и „БАКБ Трейд“ ЕАД.

Производителят на пилешко месо „Градус“ АД е увеличил капацитета на производствена линия за месо в дъщерното дружество „Градус-1“ ЕООД. Разфасовъчната поточна линия е напълно автоматизирана и е въведена в експлоатация. Капацитетът е увеличен от 3 хил. птици на час до 7 хил. птици на час, като цялото разфасоване на птиците става автоматично и отменя ръчния труд. Дружеството вече направи инвестиции в люпилнята, както и в товарните и хладилни автомобили за продукцията. Ръководството на компанията предложи инвестиционна програма на стойност от 30 до 50 млн. лева за период от три години, която иска да финансира със собствени средства. Това доведе до решение да се спре разпределянето на дивиденти за периода. Дружеството междувременно беше ударено и от огнище на птичи грип, заради което очаква около 25 млн. лева загуби, вкл. пропуснатите ползи от нереализираните продажби на разплодни яйца за следващите 12-18 месеца. Това все пак не отмени плановете за инвестиции.

През 2022 г. отпечатъкът на парникови газове от потребените стоки и услуги в ЕС възлиза на 10,654 тона еквивалент на въглероден диоксид (CO2) на глава от населението, показват данни на официалната европейска статистика Евростат. В България отпечатъкът на парникови газове възлиза на 9,315 тона на глава от населението. Този показател отчита емисиите, генерирани в производствените вериги на продуктите, консумирани в ЕС, включително емисиите, вградени във вносни стоки и услуги. Сред страните от ЕС най-ниските емисии на парникови газове са регистрирани в Швеция (7,9 тона CO2 еквивалент на глава от населението), Португалия и Румъния (8,0 тона всяка). България е сред 12-те страни членки с по-нисък отпечатък на парникови газове от потребените стоки и услуги спрямо средния за съюза. За разлика от това, най-високите отпечатъци на глава от населението са регистрирани в Кипър (16,6 тона), Люксембург (15,5 тона) и Ирландия (14,2 тона), като общо 15 от 27-те членки на ЕС имат по-висок въглероден отпечатък от средни за съюза. През 2022 г. общият отпечатък на парникови газове от всички стоки и услуги, потребявани в ЕС, достигна 4,8 милиарда тона CO2 еквивалент. В същото време емисиите, генерирани от производството в ЕС, възлизат на 3,6 милиарда тона. Това предполага, че голяма част от отпечатъка на парниковите газове в ЕС се дължи на потреблението на продукти, произведени извън ЕС, отбелязва Евростат. Емисиите на парникови газове в ЕС както при потреблението, така и при производството са намалели между 2010 г. и 2022 г., съответно с 14% и 18%, като по-рязък спад беше отчетен през 2020 г. поради коронавирусната пандемия. От 2020 г. обаче отпечатъкът на емисиите на парникови газове се е увеличил с 12%, а емисиите, базирани на производството, са се увеличили с 4% през 2022 г. Въпреки това увеличение, емисиите от 2022 г. остават по-ниски от нивата преди пандемията през 2019 г. (с -1% за емисиите на потребление и -6% за емисиите, базирани на производство). В България обаче отпечатък на парникови газове се повишава през 2022 г. с близо 1,9 тона на глава от населението спрямо предпандемичната 2019 г. , когато той беше в размер на 7,422 млн. тона. През 2020 г. , когато избухна коронавирусната пандемия, въглеродният отпечатък в нашата страна падна за кратко до 6,899 тона, достигайки най-ниско ниво от 2016 г. насам.

Бразилия се присъедини към формата ОПЕК +, след като групата отправи преди две години покана, но нейното членство няма да бъде обвързващо по отношение на съкращенията на петролното производство, заяви енергийният министър на страната, цитиран от Асошиейтед прес. Страната вече е един от най-големите производители на петрол в света, но има амбиции да се изкачи в класацията до четвърто от настоящото седмо място, като си поставя за цел производството на 5,4 милиона барела петрол на ден за 2030 г. Досега Бразилия беше една фокусните точки за прогнозите за производство на петрол извън ОПЕК и тя беше редовно посочвана заедно със Съединените щати, Канада и Гвиана като гореща точка за ръст на производството извън картела. Сега обаче това със сигурност ще се промени, въпреки че новият член на ОПЕК + не е задължен да спазва съкращенията на производството в рамките на петролния картел.

Шестте държави от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия) са страни със значителен икономически потенциал. Брюксел оценява годишната нужда от инвестиции в региона от около 7,7 милиарда евро, което ще осигури регион с допълнителен 1% растеж на БВП и положителен ефект на заетостта до 200 000 души, съобщават от Европейският парламент. Има един основен глобален играч, който очевидно има най-голям стратегически интерес да инвестира в Западните Балкани и това е Китай. Качествените инвестиции в региона са оскъдни и често са свързани с политически, екологични и социални условия. Именно Китай поема инициативата да се възползва от всичко това. Според Балканската мрежа за разследващи репортажи BIRN, Китай инвестира 32 милиарда евро в региона в периода 2009 - 2021 година. Само в Сърбия китайските инвестиции достигнаха 10,3 милиарда евро. Въпреки това, въпреки притока на китайски капитал, ЕС остава водещият икономически партньор със 70 % от общите преки чуждестранни инвестиции и 81 % от износа. Китай се опитва да се представи като стратегически инвеститор, който не се намесва във вътрешния политически въпроси, но е готов да си затвори очите за неща като държавна помощ, корупция или трудови закони. Ранният фокус на Пекин върху транспортната инфраструктура (през Пирея и Белград до Дуйсбург) се разшири до индустрията, енергетиката, комуникациите и IT индустрията. Инициативата "Един пояс, един път" служи като основна рамка за разширяване на икономическото присъствие на Китай в региона и му позволява достъп до ключови сухопътни и морски пътища. Заемите и инвестициите в предприятия допълнително увеличават позицията на Китай и създават зависимости, дори капани за дългове, за шестте държави от Западните Балкани. Все по-голям брой балкански страни днес осъзнават колко голямо е станало влиянието на Китай и са загрижени относно обществените поръчки, опазването на околната среда, нарушенията на правата на човека и насърчаване на авторитарния модел, което ограничава сътрудничеството и оказва влияние върху присъединяването към ЕС. Към днешна дата сред шестте присъединяващи се страни Черна гора и Сърбия вече са започнали преговори за присъединяване към ЕС, съответно през 2012 г. и 2013 година, Албания и Северна Македония получиха зелена светлина за започване на преговори за присъединяване през 2020 г., но все още не са започнали преговорите, Босна и Херцеговина и Косово остават потенциални кандидати. Китай започна да разпространява своите икономически и политически корени на Балканите по време на глобалната финансова криза криза по време на пандемията. Китайските инвестиции варират така - от голям брой проекти в Сърбия и Черна гора до по-малко проекти в Албания, Босна и Херцеговина и Северна Македония и много ограничени присъствие в Косово. Според интерактивната карта, базирана на проучване на Balkan Investigative Reporting Network (BIRN), участието на Китай в 136 големи проекта в региона възлиза на над 32 милиарда евро (в периода 2009-2021 г.). То е разпределено в няколко сектора - транспортна инфраструктура, енергетика, металургия, минно дело, сигурност и цифрови технологии. Китайското участие в проекти се отразява и на чуждестранните преки инвестиции, включително чрез частни и държавни фирми, както и чрез заеми. Китайските преки чуждестранни инвестиции в региона, възлизащи на 2,5 милиарда евро, се състоят предимно от придобивания на компании, а не на инвестиции на зелено. По-голямата част от ангажиментите са договорени на двустранно ниво и допринасят за развитието на инициативата "Един пояс, един път", така че китайското икономическо влияние в региона продължава да расте.