Според данните на Електроенергийния системен оператор през годината България е произвела с 5% по-малко електроенергия, като спадът реално е при базовите централи, най-вече въглищните ТЕЦ, докато при ВЕИ има ръст. За пръв път от няколко години има и повишение на вътрешното потребление на електроенергия - с 900 хил. мВтч, или 1%. Това е принудило обществения доставчик да купува по-големи количества, за да задоволи нуждите, като докладът на КЕВР за новите тарифи през 2025 г. изтъква, че през периода юли - ноември крайните снабдители са надвишили с 500 GWh, или с 11.5%, определените през юни количества. Но може би най-съществения показател за 2024 г. е износът на ток. България традиционно продава енергията си в региона и дори всички дългосрочни стратегии залагат на това, че поне по 8000 гВтч на година ще се изнасят. През миналата година има рекордно нисък износ на ток - около 1000 гВтч, което е със 70% по-малко от предходната година и очертава променящите се тенденции в региона, където новите мощности са по-конкурентни и гъвкави. През 2024 г. България е произвела рекордни количества соларна електроенергия - малко под 5 тВтч, което е ръст на годишна база с около 65%, а спрямо 2022 г. той е троен. За разликата от фотоволтаиците обаче вецовете са произвели рекордно малко количество електроенергия. Спадът на годишна база не е толкова внушителен - със 7%, но спрямо 2022 г. той е с цели 24%, а спрямо 2021 г. - внушителните 43%. Вятърните турбини са произвели 1.3 тВтч електроенергия, което е в рамките на обичайните нива за този сектор на енергетиката. През 2024 г. България изпраща най-слабата си година откъм производство на електроенергия и въпреки че енергийният микс е леко по-зелен и по-устойчив, общата картина е доста по-различна. С изтичането на дългосрочния си договор с НЕК, ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" спря работа в началото на годината. Централата е втората най-голяма в страната с над 900 мегавата мощност. Производството в страната е 37.9 тВтч, което е с 5% по-малко от това през предходната година. Цените в България, Сърбия, Румъния и Унгария бяха много често по-високи, отколкото в останалите части на Европа, заради по-ниското производство (главно в Румъния). Сред другите причини е износът за Украйна, който се увеличи заради ударите по системата от страна на руснаците и по-големия трансграничен капацитет с ЕС. В България средната цена за годината е точно 200 лв./мВтч, като най-високи бяха стойностите през последните два месеца и през лятото - периодите на по-голямо търсене. Цените на въглеродните квоти се задържаха по-ниски през годината, като през повечето време те се задържаха около 70 евро на тон. При по-високи цени през 2025 г. ще е по-трудно за тецовете да работят.

През 2024 година пазарът на нови автомобили в България порасна с близо 16% и достигна нива от близо 50 000 на годишна база. Това прави изминалата година втората най-добра относно продажбите на нови автомобили в най-новата история на страната след 1990 г., съобщи Асоциацията на автомобилните производители (ААП). Автомобилната индустрия е може би единствената в България, която все още не е стигнала нивата от 2008 г. Пазарът на мотоциклети и мотопеди също е във възход с ръст от 23%, докато продажбите на камиони са се понижили с около 22%. Спрямо 2020 г., когато пандемията от коронавирус повлия на цялата икономика, пазарът на нови автомобили в България се увеличи със 75% към края на 2024 г.

ББР Лизинг от Групата на Българската банка за развитие предлага нов продукт - лизинг на земеделска земя. Той е предназначен за търговски дружества и земеделски производители, регистрирани в България. Целта е да им бъде предоставена подкрепа под формата на финансов лизинг за закупуване на земеделска земя от първа до шеста категория. Финансирането е в размер до 90% от оценката на земята, като минималната стойност на експозиция към един клиент е 100 хил. лв., а максималната - 5 млн. лв. обща експозиция за група свързани лица. Сред предимствата на новия продукт е минималното самоучастие от 10%, с възможност да стигне до 0%, в случай че сделката бъде реализирана в рамките на гаранционна програма, предлагана от ББР Лизинг. В подкрепа на предприемачите е и дългият срок на предоставеното финансиране - 15 години, както и сезонният погасителен план, съобразен с нуждите на конкретния производител. Продуктът предоставя и възможност за обратен лизинг - получаване на свеж финансов ресурс срещу земеделска земя, собственост на производителя. Изискването към лизингополучателите е да имат минимум 2 приключени финансови години, икономически потенциал и положителен собствен капитал.

Столична община предоставя право на строеж на свой терен в ж.к. "Младост 2" срещу изграждане на спортна зала на втори неин имот в "Младост 3". Инвеститорът ще се избира след конкурс за цена на правото на строеж и според концепцията и предложените срокове. Собственик на имотите и инициатор на идеята е общинското дружество "Софийски имоти". Условието е новата спортна зала да осигури възможност за минимум 3 вида масов спорт, един от които задължително плуване. Ще има и подземни нива за паркиране. Бъдещата зала ще бъде собственост на "Софийски имоти" и ще се оперира от него. Така, вместо да инвестира чрез обществена поръчка за изграждането на спортната зала, общината прехвърля тази задача на инвеститора, който получава право на строеж върху имот за високо строителство. Имотът за жилищно строителство се намира близо до търговски център и хотел, а имотът за спортната зала е до жилищни блокове. Предложението на "Софийски имоти" беше прието от Столичния общински съвет на последната сесия през декември с подкрепа от почти всички групи. Имотът на "Софийски имоти", върху който ще може да се появи сграда, е с площ 8001 кв.м и се намира на бул. "Александър Малинов" в "Младост 2". Според кадастъра върху него може да се строи жилищен блок или сграда със смесени функции, тъй като попада в зона за високо строителство до максималните 75 метра. Минималната конкурсна цена на правото на строеж е в размер на 3.7 млн. евро без ДДС, или 7.2 млн. лв. без ДДС. Те реално ще послужат като обезщетение за строителството на спортната зала. Тя ще се намира на терен 7356 кв.м в близост до жилищни блокове при "Александър Малинов" в "Младост 3". В нея се предвижда място за следните спортове: Баскетбол, футбол, волейбол, Шорттрек, Тенис на корт, Плуване и водна топка.

Държавната компанията за поддръжка на железопътната мрежа (НКЖИ) се озова под прицела на Европейската прокуратура за втори път, след като обяви, че повдига обвинения заради европроект на стойност от 185 млн. лв., финансиран изцяло по европрограма "Транспорт". Европроектът е за модернизация на сигнализацията и телекомуникационните системи между Бургас и Пловдив и е възложен през януари 2019 г. на консорциум "Плобур" между "Джи Пи груп", "Мармет", "Бомбардие транспортейшън Итали" и "Бомбардие транспортейшън Полска". Четирима заподозрени са подведени под отговорност за измама - двама от тях са мениджъри на италианска компания (предполагаемо "Бомбардие"), третият по информация на "Капитал" е Стефан Тотев, мениджър на българската "Джи Пи". Четвъртият подведен под отговорност е "бивш директор на НКЖИ" Красимир Папукчийски - бивш служебен министър на транспорта и ръководител на държавната компания. На трима от обвиняемите е наложена гаранция от 100 хил. евро, а на четвъртият - 10 хил. евро. Мерките са наложени от Софийския градски съд по искане на европейските делегирани прокурори, които първоначално са поискали 200 хил. лв. Търгът за сигнализацията беше решен малко след като под натиск от тогавашния премиер Бойко Борисов "Джи Пи груп" обяви, че се оттегля от всички големи търгове. Въпреки това групата продължи да печели големи поръчки. Консорциумът начело с "Джи Пи груп" бе класиран на първо място в търга за изграждането на системите за сигнализация и телекомуникация по жп линията между Пловдив и Бургас с дължина 293 км. Прогнозната сума на обществената поръчка, обявена в края на 2017 г., беше 195.4 млн. лв. без ДДС, а обединението спечели с цена 184.9 млн. лв. без ДДС и комплексна оценка 100 точки. Според разследващите компаниите са предоставили фалшива информация. Една от компаниите е посочила опит в GSM-R и FRMCS системи, без нито една от четирите компании да има такъв. Директорът на НКЖИ пък е подписал договора и е позволил плащанията, въпреки че е е знаел, че предоставената информация е невярна. Според прокурорите на Кьовеши има подписана декларация от консорциума, че те ще изпълнят сами договора, без подизпълнители. Малко по-късно обаче "Плобур" подписва договор с австрийци, които имат опит в съответната дейност и които са дисквалифицирани от НКЖИ, защото не отговаряли на техническите изисквания.

В авиациония оператор за спешната медицинска помощ по въздух са направени промени. Със заповед на министъра на транспорта и съобщенията е освободен Димчо Добрев – член на съвета на директорите на „България Хели Мед Сървиз" и е назначен Антон Петров. След вписването съветът на директорите трябва да избере и нов изпълнителен директор и това вероятно ще е новоназначеният в борда. Професионалното развитие на Антон Петров преминава през експертни и ръководни длъжности в сферата на гражданската авиация: в "Луфтханза Техник" като ръководител на отдел „Подобряване на процесите", в „България Ер Техник" е отговарял за поддръжката на авиационния парк и е ръководител на организацията за техническото обслужване на въздухоплавателни средства, в „ХЕМС Ер" и в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация", където към момента е главен инспектор по летателна годност и лицензиране.

Десетият от общо 15 поръчани от „Параходство БМФ“ АД 32 000-тонни кораба за насипни товари вече е на вода. Флагът му е вдигнат в китайската корабостроителница Jiangsu New Yangzi Shipbuilding на 9 януари. Това е третия в историята на компанията с името "Каменица". На 3 октомври 1980 г. във варненската корабостроителница „Г. Димитров“ е вдигнат флагът на новопостроения 24 150-тонен кораб за насипни товари „Каменица” (KAMENITZA - ІМО 8006256), десети от серията „Балкан“. Тогава той е оборудван съгласно изискванията на САЩ и Канада за плаване във Великите езера на Северна Америка. Плавателният съд служи във флота на „Параходство БМФ“ до 14 юли 2012 г., когато пристига в Аланг (Индия), където е продаден за нарязване за скрап. На 23 октомври 2015 г. е вдигнат флагът на втория бълкер на „Параходство БМФ“ с името „Каменица“ с дедуейт 32 600 тона. Построен е през 2010 г. в Liaoning Hohgguang Shipbuilding Co. Ltd, Panjin, Китай. Корабът сменя името си на „Каменица“ и на 29 юли 2020 г. е продаден на друг корабособственик.

Акционерите на „Спиди“ АД са одобрили висш мениджър на френската компания „Геопост“ – основен акционер в българското публично дружество, да влезе в съвета на директорите му. Промяната в ръководния орган е гласувана на извънредно общо събрание на акционерите на куриерската компания, проведено на 13 януари 2025 г. От съвета на директорите на „Спиди“ е освободена Стефани Изабел Франсоаз Берлиоз, която е независим член. На нейно място в съвета на директорите на дружеството влиза Лоик Жерар Жан Бонур, който е изпълнителен вицепрезидент, отговарящ за финансите и придобиванията, в „Геопост“. Лоик Жерар Жан Бонур се присъединява към „Геопост“ на тази позиция през 2024 г. Ръководил е бюджетната служба на френското Министерство на земеделието, както и сливанията и придобиванията в Caisse des Dépôts et Consignations. Заемал е и други ръководни длъжности в рамките на компанията и нейно дъщерно дружество. „Геопост“ притежава 69,81% от акциите на „Спиди“. Френската компания влезе като акционер в куриерското дружество през 2014 г. и през 2021 г. упражни опцията си да придобие още 45% от акциите, с което стана мажоритарен акционер. Като част от сделката с „Геопост“ „Спиди“ придоби дъщерните фирми на френската компания в Румъния и България. През миналата година „Геопост България“ ЕООД се вля в компанията майка заедно с „Рапидо Експрес енд Лоджистикс“ ЕООД, което „Спиди“ купи през 2018 г. Акционерите са гласували и „Мазарс" ООД да одитира отчета и доклада за устойчивостта на „Спиди“ за 2024 г. В последната година акциите на „Спиди“ поскъпват с над 60%, а пазарната капитализация достига 1,13 млрд. лева.

Пловдивски фермери са получили между 1 и над 2 милиона лева от агросубсидии по различни мерки и схеми за 2022 и 2023 г., а за изминалата година данните все още се обработват, показва справка в Държавен фонд „Земеделие“. В повечето случаи подпомагането е за единно плащане на площ, селскостопански практики за климата и околната среда, обвързано подпомагане за млечни крави под селекционен контрол, хуманно отношение към животните, т.нар. „украинска помощ“, отстъпка от акциза върху газьола, обвързано подпомагане на плодове, зеленчуци или животни, плащания за райони с природни или други ограничения, както и по Програмата за развитие на селските райони и др. Първенецът от община Асеновград ЕТ "Катриг - 5 Никола Янков". Той и семейството му развиват мащабна дейност в областта на животновъдството в село Леново. Никола Янков стартира през 1991 г. с отглеждане на 300 декара зеленчуци. Днес във фермата се отглеждат 300 млечни крави, обработват се 10 хил. дка земя. Потребителската земеделска кооперация „Съгласие“ в с. Чоба, община Брезово, упражнява земеделска и животновъдна дейност. В стопанството се отглеждат над 200 овце от автохтонната порода "Вакла маришка" и близо 150 млечни крави. С картбланш от Община Брезово кооперацията ползва към 10 хил. дка пасища и ливади от общинския поземлен фонд. Лидерът с най-много субсидии от ​община Карлово е Ненко Трифонов. В района той е най-големият производител на млечни и месни продукти със собствена марка. Дейността му е концентрирана в селата Баня и Ведраре. Притежава ферма, в която отглежда крави, биволи, свине. Цикълът е затворен с модерно млекопреработвателно предприятие, има и ВЕИ централа. Втора по субсидии в Карловско е фирма "Итали-Трифонови" ООД. Дружеството, което се управлява от роднини на Ненко, няма нищо общо с неговия бизнес, макар че упражняват сходни дейности. Освен че произвеждат месни и млечни продукти, „Итали Трифонови“ имат консервна фабрика и фурна за хляб. Родата се конкурира и с верига хранителни магазини в подбалканския регион. Пловдивските фермери с милиони от агросубсидии са „Елит милк 2000“ ООД, „Елит 95“ ООД, „Агримарт“ ЕООД и „Фууд деливъри експрес“ ЕООД. Производство на млечни продукти със своя марка е основното производство на първите две фирми, собственост на Никола Ангелов. Чрез „Елит 95“ той притежава най-големия кравекомплекс в страната, който е в Поповица. Там се отглеждат 5000 млечни крави и биволи. Суровината от тях се преработва в две мандри - в с. Дълбок извор и с. Мирово. Ангелов има и ферма за гушене на патици в Маноле, която горя миналия септември. Неговият бизнес се простира и в производството на риба и хайвер, с локация в Кърджали. „Агримарт“ е дъщерно дружество на „Агрион Инвест“ - водещата българска компания за професионално управление на земеделски земи, както и „Фууд деливъри експрес“ ЕООД. Втората, която няма земеделско производство, е с едноличен собственик Георги Цанков. Той е дългогодишен общински съветник от "Родопи" и един от основните играчи в сферата на общественото хранене в Пловдив. Неговите субсидии са основно за доставка на плодове, зеленчуци и мляко в училищата - по схемите на ДФЗ „Училищен плод“ и „Училищно мляко“. Чрез фирмата „Хера Агро“ ЕООД китайският предприемач с мащабни инвестиции в община Първомай -„Тиенджин Фарм Култивейшън Груп Къмпани България“ ЕООД, също е в списъка на фермерите с над 1 млн. лв. субсидии за 2022 и 2023 г. Компанията притежава 50 000 декара земя в селата Дълбок извор, Патриарх Евтимово, Горски извор. Културите, които се отглеждат, са рапица, слънчоглед, пшеница, просо, кориандър, ечемик, царевица. Община Раковски е представена от три фирми със субсидии за над 1 млн. лв. Едната е „Агрипланет“ ООД и се управлява от италианците Еро Фабрицио Фрески и Алфредо Серена ​- едни от най-големите производители на полски домати в България. Втората компания е „Гранд Агро“ ООД. Дружеството отглежда над 90 хил. дка зърнено-житни, маслодайни и фуражни култури. Негови съдружници са Йосиф Делгянски, Кристина Чорлева-Алексиева и Митко Караджов - един от собствениците на модерните хлебозаводи в Пловдив и София. „Милкком „България“ OOД държи една от най-големите кравеферми в региона. Мажоритарен собственик е Сунай Караасан. Субсидии за близо 2 млн. лв. са получили „Комсо“ ООД и „Вивагро“ ЕООД, с регистрация в община "Родопи". Първото дружество е свързано с модерната кравеферма в Цалапица с над 1300 животни. От суровината се произвеждат и фермерските млечни продукти „Каймакани“. „Вивагро“ развива дейност също в Цалапица. Произвежда и търгува със зърнено-житни и маслодайни култури, плодове и зеленчуци. От община Садово над 1,1 млн. лв. от субсидии е получил „Екоплод Милево“ ООД, със съдружници Красимир Василев и Георги Траков. Основната дейност на дружеството е производство и търговия на едро с плодове и зеленчуци. Над 2 млн. лв. субсидии са получили хисарските „Кооперация Агрокомерс 98“ и „Натура Фит“ ЕООД. Кооперацията с няколко съдружници отглежда хиляди декари със зърнено-житни култури, трайни насаждения и зеленчуци, има и фуражен завод. Втората фирма, която се ръководи от Мария Кощилакова - второ поколение фермер, произвежда плодове и зеленчуци, част от които се сушат и пакетират, а 80 на сто отиват за експорт. Различни по размер су​бсидии, но под 1 млн. лв., са получили за 2022 и 2023 г. както фермери от изброените общини, така и от останалите общини в област Пловдив - Калояново, Кричим, Куклен, Лъки, "Марица", Перущица, Сопот, Стамболийски, Съединение.

Спестяванията на домакинствата в еврозоната през третото тримесечие на 2024 г. се понижава до 15,3 на сто спрямо 15,6 на сто през второто тримесечие на 2024 г., отчита Евростат. Този спад се дължи на по-бързия темп на растеж на потреблението с 1,1 на сто в сравнение с брутния разполагаем доход (+0,7 на сто). Междувременно темпът на инвестиции на домакинствата в еврозоната се е свил от 9,2 на сто до 9,1 на сто през третото тримесечие на 2024 г., като бруто образуването на основен капитал се е понижило с 0,2 на сто, а брутният разполагаем доход е нараснал с 0,7 на сто. През третото тримесечие на 2024 г. делът на печалбата на компаниите (нефинансови корпорации) се е повишил незначително от 38,7 на сто до 38,8 на сто в еврозоната, като обяснението за това са компенсациите, изплащани от компаниите на служителите (заплати и социални вноски), към които се прибавят данъците и по-малкото субсидии за производството с 1,2 на сто, с малко по-слаб темп от брутната добавена стойност (+1,4 на сто). Бизнес инвестициите в еврозоната нарастват от 21,4 на сто до 21,9 на сто през третото тримесечие на 2024 г., като бруто образуването на основен капитал се повишава с 3,7 на сто с по-бърз темп от брутната добавена стойност (+1,4 на сто). Пиковете през второто тримесечие на 2017 г.и 2019 г., четвъртото тримесечие на 2019 г. и първото тримесечие на 2020 г. са свързани със значителния внос на продукти за интелектуална собственост, което е отражение на влиянието на глобализацията.

Тъй като търсенето на стратегически суровини в рамките на Европейския съюз (ЕС) остава незадоволено, блокът подписа поредица от споразумения с южноамериканските страни, за да запълни празнината, съобщава Euronews. След като войната на Русия с Украйна принуди Европа да признае зависимостта си от Москва за доставки на газ, нарастващата геополитическа несигурност също принуди ЕС да преразгледа маршрута на суровините, необходими за неговия енергиен преход. Въпреки че общото търсене на ЕС не е напълно задоволено, няколко държави-членки все още произвеждат стратегически важни суровини. Франция осигурява 76% от хафния, използван в ЕС, Белгия произвежда 59% от арсена, Финландия 38% от никела и Испания 31% от стронция. От 34-те стратегически важни суровини в списъка на ЕС, 25 се добиват в Южна Америка. Докато Бразилия като цяло е най-важният доставчик на такива суровини от региона на Южна Америка за ЕС, 79% от доставките на рафиниран литий в блока идват от Чили. Търсенето на литий в ЕС се очаква да се увеличи 12 пъти до 2030 г. и 21 пъти до 2050 г., прогнозира Европейската комисия (ЕК). Търговското споразумение с Чили трябва да влезе в сила през февруари, първото, което съдържа разпоредба, посветена единствено на енергията и суровините. През декември 2024 г. ЕС и южноамериканският търговски блок MERCOSUR също постигнаха предварително споразумение за намаляване и премахване на различни експортни мита и за премахване на някои ограничения за износ. Бумът в търсенето на такива суровини може да предложи огромни икономически възможности за Южна Америка. Въпреки това, експлоатацията на тези ресурси доведе до значителни предизвикателства по отношение на въздействието им върху околната среда и нарастването на социално-екологичните конфликти. Според проучване за екологичните права и конфликти за суровини в Южна Америка от Германския институт за международни въпроси и въпроси на сигурността, над 40% от екологичните конфликти са свързани с добив на минерали. Въпреки че ЕС подчертава, че последното споразумение предлага „разпоредби за устойчив добив и принципи за оценки на въздействието върху околната среда“, опасенията като устойчивостта на водно-интензивния добив на литий остават. САЩ също се открояват сред най-големите световни доставчици на стратегически важни суровини за ЕС, осигурявайки 67% от берилий. Австралия осигурява 25% от вноса на коксови въглища, а Русия осигурява 40% от паладия. Казахстан отговаря за 36% от вноса на титан и 71% от доставките на фосфор за блока. Катар осигурява 35% от вноса на хелий, докато на Турция се падат 63% от антимона, 99% от бора и 51% от минералния фелдшпат. В Африка Мароко отговаря за 27% от вноса на фосфатни скали, докато Гвинея представлява 63% от вноса на алуминий под формата на боксит. Демократична република Конго доставя 63% от вноса на кобалт и 35% от доставките на тантал. Южна Африка представлява 93% от иридий, 36% от паладий, 71% от платина, 81% от родий, 41% от манган и 94% от рутений. Въпреки това Китай остава най-големият доставчик на жизненоважни минерали за ЕС, като азиатската страна отговаря за 45% от вноса на барит, 65% от бисмут, 71% от галий, 45% от германий, 97% от магнезий, 40% от естествен графит, 85% леки редкоземни елементи (LREE), 100% тежки редкоземни елементи (HREE), 67% скандий, 62% ванадий и 32% волфрам.

Правителство на Индия планира да отдели над 11 трлн. рупии (130 млрд. долара) за капиталови разходи през годината до края на март 2025 г., което представлява увеличение с 230% за пет години (без да се отчита инфлацията). Ползите са видими в нови летища, железопътни линии и пътища. Правителството се стреми да намали бюджетния си дефицит, като се цели да го сведе до 4.5% от БВП през фискалната 2025-2026 г. Предвид ограниченията на правителството, инвестиционните разходи сега трябва да идват от компаниите. Новата година ще покаже дали частните фирми ще се съгласят. Множество големи индийски конгломерати изглеждат готови да дадат своя принос. Според S&P Global те може да инвестират около 800 млрд. долара през следващите десет години, почти три пъти повече от това, което са инвестирали през изминалото десетилетие. Около 40% от тази сума ще бъдат насочени към нововъзникващи индустрии като зеления водород, производството на чипове, центровете за данни и електрическите превозни средства. Индийските конгломерати може да инвестират 800 млрд. долара. През 2025 г. също така трябва да стане по-ясно дали тази мобилизация на капитали ще спомогне да се мобилизира и работната ръка. Работната сила в Индия расте, но много хора са блокирани в незаплатени работни места в малки семейни фирми. А милионите, които се върнаха в селското стопанство по време на пандемията от ковид-19, все още не са дошли обратно в градовете.