Индексът на цените на производител в селското стопанство се повишава през четвъртото тримесечие на 2024 г. с 8,6% спрямо същото тримесечие на 2023 г. Покачването се дължи в най-голяма степен на нарастване на индекса на цените на продукцията от растениевъдството с 11,5% и на индекса на продукцията от животновъдството с 0,9%. Това показват най-нови данни на Националния статистически институт (НСИ). Спрямо предходната година, цените на селскостопанската продукция пък се увеличават през четвъртото тримесечие на 2024 г. 3,1%, като в растениевъдството те нарастват с 4,5%, а в животновъдството намаляват с 0,6 на сто. Най-значим ръст в растениевъдството отбелязват цените на техническите култури - с цели 31,3% в резултат на скок на цената на слънчогледа с 34,1 на сто. Тенденцията се запазва и по отношение на цените на техническите култури, като те се повишават през последното тримесечие на миналата година спрямо 2023 г. на с 20,9 на сто, отчита НСИ. В животновъдството през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същото тримесечие на 2023 г. цените на живите животни намаляват с 2,5%, докато цените на продуктите от животновъдство нарастват с 5,7%. Спрямо 2023 г. намаляват цените на живите животни с 4,3%, докато цените на животинските продукти се увеличават с 4,7 на сто. Индексът на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за четвъртото тримесечие на 2024 г. е по-нисък с 2,2% спрямо същото тримесечие на предходната година и с 5% спрямо 2023 г. Най-голямо намаление спрямо четвъртото тримесечие на 2023 г. отбелязват цените на електроенергията и горивата - спад с 8%, както и на минералните торове - с 6,5 на сто. Спрямо предходната година най-голямо е намалението през четвъртото тримесечие на 2024 г. при цените на минералните торове - спад с цели 21% и на фуражите - с 6,5 на сто.

Активите, управлявани от местните и чуждестранните инвестиционни фондове, които осъществяват дейност в България, възлизат на 11,7938 млрд. лева в края на декември 2024 г., съобщават от БНБ. Техният размер се увеличава с 2,0407 млрд. лева (20,9 процента) в сравнение с декември 2023 г. (9,7531 млрд. лева). Като процент от прогнозния БВП общият размер на активите на местните и чуждестранните инвестиционни фондове към декември 2024 г. е 5,9 процента, при 5,3 процента от БВП на годишна база. Към края на декември миналата година активите на местните инвестиционни фондове достигат 3,7138 млрд. лева, като спрямо същия месец на 2023 г. (3,1448 млрд. лева) те се увеличават с 569 млн. лева (18,1 процента). Към края на четвъртото тримесечие на 2024 г. активите на фондовете, инвестиращи в акции, се увеличават с 397,1 млн. лева (20,9 процента) до 2,2928 млрд. лева при 1,8956 млрд. лева към декември 2023 г., а тези на балансираните фондове и фондовете, инвестиращи в недвижими имоти и други нарастват със 109,7 млн. лева (25,9 процента) до 533,8 млн. лева при 424,1 млн. лева към края на декември 2023 г. Средствата, управлявани от фондовете, инвестиращи в облигации, нарастват на годишна база с 62,1 млн. лева (7,5 процента) до 887,3 млн. лева към декември 2024 г. (825,1 млн. лева към края на декември 2023 г.). Към края на декември 2024 г. относителният дял на активите на фондовете, инвестиращи в акции от общия размер на активите на местните инвестиционни фондове е 61,7 процента, при 60,3 процента към декември 2023 г. Фондовете, инвестиращи в облигации, притежават 23,9 процента от общата сума на активите към декември 2024 г. при относителен дял от 26,2 процента към декември 2023 г. Към края на декември 2024 г. с най-големи относителни дялове в собствения капитал на местните инвестиционни фондове са домакинствата и НТООД (37,1 процента), застрахователни компании и пенсионни фондове (29,1 процента) и нефинансови предприятия (9,4 процента).

Данни за доминиращата роля на малките и средните предприятия (МСП) в структурата на българската икономика и за цялостното ѝ представяне съдържа публикуваният от Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) годишен Доклад за състоянието на малките и средните предприятия в България към декември 2024 г. От анализа в доклада се потвърждава нарастващото значение на МСП като важна част от икономическата структура на страната ни, с дял от 98,8 процента от общия брой на предприятията за 2023 г. Състоянието и развитието им в значителна степен определя общото икономическо представяне на България и темповете на нейното развитие. Делът на МСП в оборота на нефинансовите предприятия е 58,4 процента, а в създадената добавена стойност - 61,79 процента. Броят на заетите в тях е 74,02 процента от всички заети в икономиката.

Със свой указ президентът Румен Радев преименува столичния аеропорт от Летище София на Летище "Васил Левски" – София. Промяната влиза в сила от понеделник, 17 февруари. Предложението летището да носи името на Васил Левски дойде от Българската академия на науките още през 2017 г. Реални стъпки за задействането на промяната направи бившият служебен министър Красимира Стоянова. Промяната се случва в навечерието на 152-рата годишнина от гибелта на революционера Васил Левски.

Инвестиции за 390 млн. лева и над 1000 нови работни места очаква Стара Загора през следващите две - три години от два нови инвеститора. Бъдещите им производства ще бъдат създадени близо до село Еленино - върху терени, които са част от втория етап на разширение на „Индустриална зона Загоре“ АД. Единият от тях е „Смарт Солар Технолоджис“ АД. Компанията ще е първата, която ще разположи базата си край Еленино. Заводът й ще е за фотоволтаични клетки и панели. Според разчетите, той трябва да бъде изграден до края на т.г. Вложението е за 240 млн. лева, работните места от първоначалните 350 – 500 ще се увеличат на 812. Проектът е приоритетен за държавата, съгласно подписания меморандум с правителството. Другият значим инвеститор, когото очакват в Стара Загора ще отвори високотехнологично производство. Преговорите са приключили, подписан е и предварителен договор с Индустриална зона „Загоре“. Инвестицията е за 150 млн. лева, а очакваните нови работни места са 200. За вече работещите производствени инвестиции местната власт в Стара Загора получи от Българската агенция за инвестиции приза „Община с най-много инвестиции“. Наградата „Общински инвеститор“ на НСОРБ взе „ДЗУ“ АД за новия завод на „Видеотон“ на стойност 9 млн. лева, за печатни платки за автомобилната индустрия. А нидерландска компания Nedschroef придоби инвеститорски сертификат от клас „Б“. Тя се установи неотдавна в града с вложение от 50 млн. лв. и разкри 300 работни места в същата сфера на индустрията.

През 2023 г. в България са произведени мебели за 556 млн. долара, което е спад с 5% в сравнение с предходните години - през 2022 г. производството се оценява на 585 млн. долара, а за 2021 г. е почти 600 млн. долара, коментира за проф. Васил Живков, председател на Българската камара на дървообработващата и мебелната промишленост. През 2023 обаче се отчита спад с около 9 млн. долара в сравнение с 2022 г., когато потреблението в страната е било 465 млн. долара. Значителна част от покупките минават през десетте най-големи вериги за мебели в страната, които през 2023 имат сумарен оборот, надхвърлящ 1.331 млрд. лв. (6.89% ръст в сравнение с 2022). С над 612.4 млн. лв. продажби през 2023 "ЮСК България", която управлява магазините JYSK (ЮСК), за поредна година заема челно място в класацията, която подрежда веригите по приходи. Реално обаче от тях 172 млн. лв. са от продажби в страната, а останалите са към съседни държави от логистичния център в Божурище. В България JYSK стъпи през 2005 г., когато отвори първия си обект в Пловдив. Днес веригата има 55 магазина в страната, онлайн платформа, дистрибуционен център в Божурище и 769 служители. За календарната 2023 компанията отчита над 9% ръст на продажбите. Но през финансовата 2023/2024 г., която започна на 1 септември 2023 и завърши на 31 август 2024, има лек спад (0.5%). Тогава оборотът на "ЮСК България" достига 598 млн. лв., а печалбата преди лихви и данъци (EBIT) - 34.6 млн. лв., или 14.1% скок. И резултатите за финансовата 2023/2024 включват търговията на дребно във фирмените магазини, както и доставките през дистрибуционния център в "Божурище" за съседни пазари (Румъния, Гърция, Сърбия, Босна и Херцеговина, Турция), уточняват от българското дружество. През 2024 JYSK отвори четири нови магазина в България - в Карлово, Елин Пелин, Равда и Велинград, и обнови четири по-стари обекта. На второ място в топ 10 отново е българската "Велея глобал", зад която стоят познатите "Мебели Виденов". Групата отчита над 245.3 млн. лв. приходи (6.76% ръст) и 2.6 млн. лв. загуба през 2023. Семейната компания е основана от Данчо Виденов. Групата притежава "Виденов индъстрис" (производство на мебели), "Мебели Виденов" (търговия с мебели, с приходи 238 млн. лв.), както и няколко задгранични дъщерни дружества. Освен в България компанията оперира в Северна Македония, Гърция, Румъния, Унгария, Албания, Молдова. В България продава в 47 магазина под марката "Мебели Виденов", а в чужбина - под името Vellea Home. "Хаус маркет България" - гръцкото дружество, което управлява на франчайз магазините на шведската верига IKEA (ИКЕА) в страната, отново е на трета позиция в класацията с над 163 млн. лв. приходи през 2023 г. (8.1% ръст). Компанията отчита увеличение на продажбите и през каталожната 2024 г. (от 1 септември 2023 до 31 август 2024), които достигат 164 млн. лв., или 6% ръст. Расте и онлайн оборотът - с 14%. "През последните дванадесет месеца значително намалихме цените и през септември 2024 г. реализирахме четвърто поредно намаление на редица продукти. Новост за българското дружество ще бъде търговският обект в Перник, който трябва да заработи през първото тримесечие на тази година. Той ще е разположен в ритейл парк "Перник плаза" върху 500 кв.м площ и ще бъде специализиран в проектирането и поръчките на решения за кухни, гардероби и баня. Междувременно Inter IKEA Group обяви инвестиционен план за Гърция, където в сътрудничество с Fourlis Group ще изгради модерен международен дистрибуционен център на площ 50 хил. квадратни метра. Той ще бъде построен в Аспропиргос, Атика, и ще бъде снабдяван от пристанището на Пирея. Инвестицията в Аспропиргос е за приблизително 70 млн. евро и ще обслужва магазините на IKEA в Гърция, България, Йордания, Израел и Кипър. С приходи за 2023, надхвърлящи 135.3 млн. лв., "Аико мулти консепт" (Aiko) се подрежда на 4-то място в класацията. Това е дружеството в топ 10, което отчита най-голяма печалба за 2023 - над 19 млн. лв., и е на второ място по рентабилност в класацията. От 2015 г. мажоритарният дял в Aiko е притежание на втората по големина в света мебелна група - австрийската XXXLutz, която купи и веригата Mobbo, а основателят на двете марки - Мариан Душков, остана като съдружник. Година след покупката Mobbo смени концепцията и името си на Mömax ("Мьомакс"). "Мьомакс България" също участва в класацията и с над 43.8 млн. лв. приходи заема 5-о място. През 2024 групата откри в Пловдив два нови магазина - Aiko XXXL и Mömax. "Общата инвестиция е над 45 млн. лв. и тя отвори близо 100 нови работни места. Сградата е с големина 21 хил. кв.м, а чистата търговска площ е 12 хил. кв.м за Aiko и над 3000 - за Mömax. Предвидени са и 230 паркоместа", коментира за Елица Душкова-Ценова, онлайн маркетинг мениджър на Aiko XXXL & Mömax. През 2024 компанията инвестира и в разширение на магазин Aiko на столичния булевард "Европа", както и в разширение на фирмения централен склад в "Божурище". Групата вече управлява в България шест магазина Aiko и шест Mömax. Онлайн продажбите също растат. Планове за 2025-2026 г. включват откриване на нови магазини Aiko и Mömax в София, нов Mömax в Плевен, реконструкция на Mömax на бул. "Скопие" в София и в Стара Загора, както и изграждане на фотоволтаици за фирмени цели. На шеста позиция в топ 10 е софийската компания "Прима груп 2004", в която съдружници са Анатолий и Владимир Лазарови и Магдалина Петрова Маркова. Фирмата произвежда LED осветителни тела с марката OPTONICA и търгува с LED продукти. През 2023 отчита 1.89% спад на нетните приходи, които достигат 42.7 млн. лв., и 393 хил. лева печалба. През 2011 г. "Прима груп 2004" регистрира Optonica LED на българския пазар. Под този бранд фирмата произвежда LED осветление в Китай, като ползва компоненти на големи световни производители. Продава на едро чрез множество дистрибутори във всички страни в ЕС, в Близкия изток и в някои държави от Азия и Африка. Едноцифрен спад на приходите отбелязва и "Интериор-И" (7-а позиция). Продажбите на дружеството през 2023 надхвърлят 36 млн. лв., а печалбата - 7 млн. лв. Това е компанията с най-висока рентабилност в топ 10. "Интериор-И" продава плотове, плоскости, обков, кантове, механизми и други материали за мебели. Основана е през 1990 г., има търговски обекти в 10 града в страната, а производството й е в с. Негован и с. Костино. Собственост е на Владимир Димитров Димитров и Калина Николова Димитрова. Приходи 22.8 млн. лв. подреждат онлайн магазина за мебели "Мебелмаг" на 8-о място в класацията. Платформата работи директно с български производители, има собствена логистична мрежа и предлага безплатна доставка. Има и физически магазин в София. Това е дружеството с най-висок ръст на приходите през 2023 - 14.45%, и трето по рентабилност в топ 10. Едноличен собственик е Димитър Вичев Димитров. "Мебелни къщи Ралица" (9) отчитат 5.16% по-високи нетни продажби, които надхвърлят 15 млн. лв., и 60% скок на печалбата (284 хил. лв.) през 2023. Веригата е основана през 1994 г. Собственост е на Красимир Тодоров Узунов и "Интерсервиз Узунови", в което дялове имат и съпругата и дъщеря му. Компанията е вносител и дистрибутор на мебели за дома, вилата, градината и офиса и е един от големите доставчици на комплексно обзавеждане на жилищни и ваканционни имоти, хотели и заведения. Официален и ексклузивен представител на редица световни марки за обзавеждане.Класацията завършва "Зона дом" - дружеството, което управлява мебелната верига ZONA for Home, която вече се нарича Nani Home. Компанията отчита над 25% спад на приходите и намаляваща печалба през 2023. Собственост е на "Евро паралел" и "Паралел", като мажоритарният дял се държи от Йордан Христов Ковачев. Йордан Ковачев е собственик и на "Паралел" - Севлиево, която е сред най-големите фирми в мебелния бранш, доставчик на IKEA, производител и на дивани и матраци с марката НАНИ. Според доклада за дейността отчетеното намаление на продажбите на "Зона дом" е в резултат на прехвърляне на част от търговската дейност към "Парал

Най-голямата верига за битова техника в България Техномаркет предприема важна стъпка към дигитализацията и устойчивото развитие, като започва поетапна подмяна на традиционните хартиени етикети с електронни ценови етикети във всичките си 56 магазина в страната. Проектът е част от стратегията на Техномаркет за модернизация и устойчиво управление, като носи множество предимства: Екологичен ефект, Енергийна ефективност, Динамично управление на цените, По-добро клиентско изживяване. Точността на електронните етикети елиминира възможността за разминаване между цената на рафта и тази на касата, осигурявайки прозрачност и доверие.

Константин Костадинов е новият изпълнителен директор на "Вива Кредит". Компанията, която вече 13 години е сред водещите в сектора на бързите кредити в България, успешно се адаптира към динамичните пазарни условия и променящите се потребителски очаквания. Компанията планира присъединяване и инвестиция в BNPL (купи сега, плати по-късно) бранд, насочен към българския пазар, както и разширяване на продуктовото си портфолио с нови решения за клиентите в офисите. Един от ключовите проекти в тази сфера е „Вива Живот“ – социална кампания, насочена към подкрепа на жертвите на домашно насилие и насърчаване на тяхната финансова независимост.

Търговският баланс на страните от ЕС при търговията със стоки с останалия свят е на излишък от 16,3 милиарда евро през декември 2024 г. Това е увеличение спрямо излишък от 16,1 милиарда евро през декември 2023 г., сочат най-новите данни на европейската статистическа агенция Евростат. Износът за страни извън общността през декември миналата година е 209,0 милиарда евро, което е увеличение с 3,7 на сто спрямо декември 2023 г. (201,5 милиарда евро). Вносът в ЕС от останалия свят е на стойност 192,7 милиарда евро или с 3,9 на сто повече спрямо декември 2023 г. (185,4 милиарда евро). През 2024 г. износът на стоки от ЕС за трети страни нараства до 2,584 трилиона евро, което е увеличение с 1,1 на сто спрямо 2023 г., а вносът се понижава до 2,434 трилиона евро или с 3,5 на сто спрямо 2023 г. В резултат на това ЕС регистрира търговски излишък от 150,1 милиарда евро през миналата година спрямо 34,4 милиарда евро през 2023 г. Търговията със стоки между държавите от ЕС намалява до 4,024 трилиона евро през 2024 г., което с 2,2 на сто по-малко, отколкото през 2023 г. Търговският баланс на страните от еврозоната при търговията със стоки с останалите страни по света през декември регистрира излишък от 15,5 милиарда евро спрямо 16,4 милиарда евро през декември 2023 г. Износът на стоки от еврозоната към останалия свят през декември 2024 г. е 226,5 милиарда евро, или увеличение с 3,1 на сто спрямо декември 2023 г. (219,7 милиарда евро). Вносът от останалия свят е 211,0 милиарда евро, което отговаря на спад с 3,8 на сто спрямо декември 2023 г. (203,3 милиарда евро). През декември 2024 г. излишъкът на еврозоната при търговия със стоки намалява незначително спрямо предходния месец – от 16 милиарда евро през ноември до 15,5 милиарда евро. Пет продуктови групи отчитат отрицателна промяна, като химикалите и свързаните с тях продукти са с най-голям спад – от 23 милиарда евро до 20,6 милиарда евро. Машините и превозните средства са с най-голям ръст – от 13 милиарда евро до 16,7 милиарда евро. През 2024 г. страните от еврозоната изнасят със 176,9 милиарда евро повече стоки, отколкото са внесли, докато през 2023 г. излишъкът е 57,4 милиарда евро, отчитат още експертите на Евростат. Износът на стоки от валутното обединение за останалия свят се повишава до 2,864 трилиона евро или с 0,6 на сто повече, отколкото през 2023 г., докато вносът намалява до 2,687 трилиона евро или с 3,7 на сто спрямо 2023 г. Търговията със стоки между страните от еврозоната се понижава до 2,566 трилиона евро, което отговаря на спад с 2,9 на сто спрямо 2023 г. На сезонно коригирана основа през декември спрямо ноември 2024 г. износът на стоки от ЕС нараства с 0,1 на сто, а вносът намалява с 1,2 на сто. В резултат на това сезонно коригираният търговски баланс се увеличава до 12,9 милиарда евро в сравнение с 10,1 милиарда евро през ноември 2024 г. Сезонно коригираните данни за износа и вноса в еврозоната през декември на месечна основа сочат намаление съответно с 0,1 и 0,8 на сто. В  резултат търговският баланс се повишава до 14,6 милиарда евро или ръст от 13,3 милиарда евро през ноември 2024 г.

В началото на 2025 г. бизнес лидерите по света са изправени пред големи предизвикателства, но и възможности. Мнозина реагират на политическите промени в САЩ, като икономическата и геополитическата несигурност се сблъскват с необходимостта от стратегически инвестиции. Близо една трета от изпълнителните директори вече са представили планове за действие при аварийни ситуации, за да ограничат потенциалните проблеми в резултат на очакваните мита и нормативни промени. В светлината на всички тези фактори една трета от корпоративните лидери поставят управлението на разходите като най-важният им приоритет през 2025 г. Това са изводите от ново проучване на Boston Consulting Group (BCG), проведено сред над 570 изпълнителни директори от всички части на света. Третото издание на годишното проучване показва, че управлението на разходите вече трета година поред е на върха на списъка с приоритети на ръководството на компаниите от всички региони и индустрии. Проучването показва още, че въпреки годините на справяне с големи сътресения, вариращи от пандемията от COVID-19 през катаклизмите в снабдителните вериги до възхода на изкуствения интелект, 40% от корпоративните лидери се чувстват неподготвени за пазарните шокове през 2025 г. Все пак, някои от тях изразяват предпазлив оптимизъм, търсейки възможности за иновации и растеж въпреки възможните трусове. С оглед на актуалните нива на инфлацията и повишаването на лихвите управлението на разходите ще бъде в центъра на тези усилия. Участниците в проучването посочват, че са постигнали средно 48% от своите цели за икономии на разходи през 2024 г. и повечето споделят, че компаниите им се затрудняват да постигнат ефективност в тази област. Все пак, мнозина са подготвили планове за съкращаване на разходите през 2025 г., признавайки, че устойчивото им управление е от жизненоважно значение. Въпреки тежкия икономически пейзаж изпълнителните директори все още са фокусирани върху растежа и разширяването през 2025 г., включително програми за иновации, като 70% вярват, че имат достатъчно ясен поглед в средносрочен план, за да вземат информирани решения за инвестиции, а 67% планират да реинвестират спестените от намаляването на разходите средства в тези области. Други планират да използват спестените средства, за да подкрепят стратегически инвестиции в сфери като усъвършенстване на персонала, устойчивост и оперативни постижения. 86% планират да инвестират в изкуствен интелект и усъвършенстван анализ за намаляване на разходите в областта на клиентското обслужване, продажбите и маркетинга и веригите на доставки.  Според проучването топ 5 на приоритетите, свързани с оптимизация на разходите, през 2025 г. ще бъдат:     Оптимизация на снабдителните вериги – потребителски и промишлен сектор;    Опростяване на продуктовото портфолио – застрахователен, технологичен и финансов сектор;   Оперативен модел и производителност на служителите – промишлен сектор, здравеопазване;    Операции за обслужване на клиенти – застрахователен и финансов сектор;    Продажби и маркетинг – потребителски и технологичен сектор.

Японската икономика нарасна с 2.8% на годишна база през последното тримесечие на 2024 г., надминавайки очакванията на анализаторите и отбелязвайки трети пореден период на растеж. Според предварителния доклад на кабинета, реалният БВП се е увеличил с 0.7% спрямо предходното тримесечие, като основен принос имат корпоративните разходи, които са се повишили с 0.5%. Въпреки рекордните цени на ориза и по-топлото време, частното потребление е нараснало с 0.1%, като надмина прогнозите. Японската йена също така поскъпна с 0.3% спрямо долара, а инвеститорите очакват ново повишение на лихвените проценти от централната банка през 2025 г., вероятно през юли. В петък се очакват нови данни за инфлацията, като анализаторите прогнозират ръст от 2.6% на годишна база.