Спад с 3.5% в промишленото производство е регистриран през януари 2025 г. спрямо същия месец на 2024 година, сочат последни данни (към 3 април т.г.) на Националния статистически институт (НСИ) за ключовите показатели на България. На годишна база се отчита спад при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 14.5%, в добивната промишленост - с 4.5%, в преработващата промишленост - с 0.3%. През март 2025 г. доверието в промишлеността се повишава с 0.8 пункта спрямо предходния месец. Данните показват увеличение със 7.6% на строителната продукция в сравнение с януари 2024 г. - с 9.3% при строителството на съоръжения, с 9.0% при специализираните строителни дейности и с 5.2% при продукцията от строителство на сгради. През четвъртото тримесечие на 2024 г. по предварителни данни произведеният брутен вътрешен продукт (БВП) възлиза на 57 587.2 млн. лв. по текущи цени. На човек от населението се падат по 8 942 лв. от стойностния обем на произведения БВП. При среден курс за тримесечието от 1.830944 лв. за 1 щатски долар, БВП възлиза на 31 452 млн. долара или по 4 884 долара на човек от населението. Преизчислен в единната европейска валота, БВП е 29 444 млн. евро, като на човек от населението се падат по 4 572 евро. Оборотът в търговията на дребно през януари 2025 г. нараства с 8.1% спрямо същия месец на 2024 г.. Ръст е регистриран във всички големи групи: "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 15.5%, "Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали" - с 9.8%, и при "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 3.9%. Относителният дял на бруто образуването в основен капитал в БВП през четвъртото тримесечие на 2024 г. е 22.1%. Регистриран е спад с 1.5% в реално спрямо същия период на предходната година. През януари 2025 г. средното натоварване на мощностите в промишлеността се повишава с 1.0 пункт в сравнение с октомври 2024 г., като достига 74.2%.

Минимален е ръстът на новорегистрираните леки коли у нас през първите три месеца на годината спрямо същия период на миналата, показва статистиката на Пътната полиция. Само с 4,05% са се увеличи общо продажбите на нови и употребявани автомобили. До 1 април в България са регистрирани за първи път 65 928 леки коли, докато през първите три месеца на 2024-а са били 63 257. Общо бройката на машините във всички категории (вкл. автобуси, камиони, селскостопански и др.) е 83 476, а миналата година - 79 402. Тази година чисто новите леки автомобили са 11 839, а миналата са били 11 707 или само 132 коли повече. При търговските превозни средства - ванове, в категория N1, даже има и значително намаление - 1239 сега срещу 1820 през първите три месеца на миналата година.

Фондът на фондовете (ФнФ) е оспорил пред Върховния административен съд (ВАС) решението на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която преди месец върна две от процедурите за общо 70 млн. евро - един портфейл за 30 и един за 40 млн. евро. Обществените поръчки бяха спечелени от "Байена венчърс", в който влиза екип на "Конкорд асет мениджмънт", като по-малкият портфейл трябваше да отиде във втория класиран - "Морнингсайд хил", които управляваха ресурс от ФнФ и в миналия мандат. КЗК разгледа жалбата, подадена от "Ню вижън 5" (екипът на NEVEQ) и отсъди, че оценителната комисия към ФнФ е завишила оценките на "Байена венчърс" и "Морнингсайд хил", като същевременно е понижила изкуствено тази на NEVEQ. В настоящата поръчка на ФнФ имаше общо три фонда за 100 млн. евро. Третият, с портфейл от 30 млн. евро и с мандат да инвестира в стартъпи на най-ранен етап на развитие, бе спечелен от "Витоша венчърс партнърс", които също управляваха ресурс в предишния мандат. "Витоша венчър партнърс" трябва да добавят частно финансиране, което предполага, че общият фонд ще бъде с над 30 млн. евро ресурс за дялови инвестиции в стартъпи. Освен настоящата поръчка ФнФ трябва да пусне на пазара още редица фондове за дялови инвестиции - фонд "Иновации в предприятията" (63 млн. лв.), фонд "Рисково инвестиране на иновации" (62 млн. лв.), "Стартъп фонд за дигитализация" (76 млн. лв.), фонд "Високорискови проекти за дигализация" (96 млн. лв.), фонд "Технологичен трансфер" (110 млн. лв.) и фонд "Стартиращи предприятия на студенти и докторанти" (24 млн. лв.). Някои от тях вече са на фаза кандидатстване, докато други все още не са стигнали до пазарни консултации. Институцията управлява още фондове за градско развитие и териториални инвестиции, както и дългови инструменти и банкови гаранции.

"София Тех Парк" обяви официално успешното надграждане на българския петаскейл суперкомпютър Discoverer, който е част от европейската мрежа на високопроизводителните машини на ЕС - European High Performance Computing Joint Undertaking (EuroHPC JU). Ъпгрейдът на машината, наречен Discoverer+, включва инсталиране на 4 сървъра с 32 GPU чипа на NVIDIA за подобряване на цялостната производителност. Увеличен е и капацитетът за съхранение на данни с цел високопроизводителната система да отговаря на променящите се изчислителни изисквания. Самите машини са на Hewlett Packard Enterprise. Discoverer е получил и допълнителни UPS системи. Машината вече е специализирана за обучение на невронни мрежи, работа с големи езикови модели, изкуствен интелект, създаване на дигитални двойници, машинно обучение и други интензивни изчислителни задачи. Проектът е резултат от сътрудничество между българския консорциум "Петаскейл суперкомпютър България" и EuroHPC JU, в партньорство с технологичните компании A1 Bulgaria, Eviden, Hewlett Packard Enterprise и NVIDIA. В средата на март стана стана ясно, че в България ще бъде разположена една от шестте нови фабрики за изкуствен интелект (AI) на Европейския съюз. Прокетът е на стойност 90 млн. евро, а като финансираща страна участва и българската държава. Проектът носи името BRAIN++ и ще бъде изпълнен съвместно от "София Тех Парк" и Института за компютърни технологии и изкуствен интелект (INSAIT). Един от компонентите му ще е усъвършенстваният суперкомпютър Discoverer++, оптимизиран със системи за изкуствен интелект.

Общият оборот на Българската фондова борса (БФБ) за март е в размер на 82,11 млн. лв. и се увеличава със 71,65 на сто на месечна база. През първото тримесечие оборотът на борсата се понижава с 15,06 на сто спрямо същия период на миналата година. Броят сделки на БФБ през март е 5779, което спрямо реализираните 6625 сделки през февруари 2025 г. представлява спад от 12,77 на сто. Изменението в броя сделки за периода януари 2025 г. - март 2025 г., в сравнение със същия период на предходната година, е спад от 19,59 процента. В структурата на търговията на БФБ с най-голям дял от 31,85 на сто (26,15 млн. лв.) e оборотът на сегмент акции на Алтернативен пазар, следван от дела на оборота на сегмента за облигации - 25,58 на сто (21 млн. лв.). и този на сегмент акции Standard - 18,44 на сто (15,14 млн. лв.). Пазарната капитализация в края на месеца е в размер на 17,63 млрд. лв. или 8,25 на сто от БВП на страната. През месеца с книжата на компаниите, търгувани на пазара за растеж beam, бяха сключени 510 сделки при оборот от 515 000 лв. През месец март броят на сделките на пазар MTF BSE International беше 680, а оборотът достигна 7,62 млн. лв.

Третият български медицински хеликоптер кацна в България и временно ще бъде в регионалната база на „България Хели Мед Сървиз“ в Сливен. Втората българска въздушна линейка пристигна в България в края на февруари. Тя също беше разположена в регионалната база на HEMS в Сливен. Там работят осем авиомедицински екипа, състоящи се от девет лекари и осем медицински сестри. Екипите са преминали задължителните обучения, както и необходимите прегледи, съгласно изискванията за европейски авиационен медицински клас 2. До момента у нас вече са доставен три хеликоптера от италианския производител „Леонардо“. По план до април 2026 година България трябва да разполага с пълна система от осем медицински хеликоптера за въздушна спешна помощ. От началото на 2025 година до 21 март Центърът за спешна помощ по въздуха е осъществил 16 мисии, всички от които са били с най-висока степен на спешност. Четиринадесет от тях са били т.нар. вторични мисии между болници, а две – директно от мястото на инцидента до лечебно заведение. Транспортираните пациенти са основно пострадали при пътни инциденти, трудови злополуки и падания от височина. Най-малкият пациент е било петмесечно бебе, а най-възрастният – на74 години.

"Телематик Интерактив България“ АД приключва 2024 г. с приходи от дейността за над 128,3 млн. лева и печалба за почти 20,3 млн. лева. Приходите от дейността на компанията се повишават с 13,4% до 128,3 млн. лева в сравнение с 2023 г., когато са били над 113,1 млн. лева. Общите приходи, които включват и финансовите приходи, нарастват с почти 13% до близо 129,3 млн. лева от почти 114,6 млн. лева за предходната година. Разходите на „Телематик Интерактив България“ се увеличават с над 17% през 2024 г. в сравнение с 2023 г. до близо 106,7 млн. лева от почти 91,1 млн. лева. Печалбата след данъци на компанията намалява до приблизително 20,3 млн. лева за 2024 г. от 21,1 млн. лева за 2023 г. Към края на миналата година дружеството увеличава паричните средства с близо 2,2 млн. лева до почти 28 млн. лева. Акционерите на „Телематик“ наскоро одобриха дивидент, който ще бъде платен от печалбата за първата половина на 2024 г. Дивидентът е в размер на 0,35 лева на акция бруто, като възлиза на общо малко над 4,5 млн. лева. Нетният дивидент за физически лица възлиза на 0,33 лева на акция.

През март икономиката на еврозоната е отбелязала скромен растеж за трети пореден месец, тъй като производствената индустрия на блока е показала признаци на възстановяване, а доминиращата индустрия на услугите се е разширила с малко по-бърз темп, отколкото през февруари.  Окончателният съставен индекс на мениджърите по поръчките (PMI) за блока, изготвян от S&P Global и смятан за добър ориентир за общото икономическо състояние, се е повишил от 50,2 пункта на 50,9 пункта. Резултатът надминава прогнозата за 50,4 пункта и отново е над границата от 50 пункта, която разделя свиването от растежа. Индексът PMI, обхващащ сектора на услугите, се е повишил от 50,6 пункта на 51 пункта. Инфлацията в сектора на услугите, която се наблюдава отблизо от Европейската централна банка (ЕЦБ), се е забавила през миналия месец. Както индексът на входящите, така и индексът на производствените цени се е свил, като последният е спаднал от 54,7 пункта на 53,6 пункта. След като намали депозитната си лихва за шести път миналия месец, ЕЦБ вероятно ще я понижи с още 25 базисни пункта на заседанието си на 17 април, с което нивото ѝ ще падне до 2,25%, сочи проучване на Ройтерс.

Датската компания Maersk - един от най-големите в света превозвачи на контейнери по вода - закупи компанията Panama Canal Railway Company, която управлява железопътна линия по протежение на Панамския канал. Това беше обявено от канадска железопътна компания Canadian Pacific Kansas City. Тя, заедно с американската Lanco Group, продаде Panama Canal Railway Company на APM Terminals - подразделението на Maersk, управляващо пристанища. Сумата на сделката засега не се съобщава. Panama Canal Railway Company управлява 76-километрова железопътна линия, която е разположена до Панамския канал и свързва двете морските пристанища. ЖП линията е алтернативен начин за транспортиране на стоки между Атлантическия и Тихия океан, макар че капацитетът й е по-малък от този на Панамския канала. На 4 март инвестиционният фонд от Хонконг CK Hutchison се съгласи да продаде пристанищната инфраструктура на Панамския канал на група инвеститори, водена от американския фонд BlackRock. Засега завършването на сделката е отложено поради противопоставянето на Китай.

Китайският автомобилен производител BYD ще пусна на вода най-големият автомобилен ро-ро кораб в света - Shenzhen (дълъг 219 метра, с капацитет 9200 превозни средства). Повече от половината от 8-те ро-ро кораба (транспортни кораби, които благодарение на специалното си предназначение се различават значително от другите видове кораби) във флота на BYD са пуснати на вода досега, а най-големият автомобилен кораб в света "Шенжен" скоро ще тръгне на първото си плаване. BYD обяви през 2022 г., че ще поръча флотилия от специални ро-ро кораби, способни да превозват повече от 7000 превозни средства, от които 2 са произведени в Guangzhou Shipyard International и 6 в CIMC Raffles, всички задвижвани от втечнен природен газ и мазут. BYD ще изгради флотилия от 8 ро-ро кораба до 2026 г. с годишен транспортен капацитет от повече от един милион превозни средства. Идеята е с тези кораби да се завладеят световните пазари.