Българите, живеещи и работещи в чужбина, изпращат по повече от 100 млн. евро у нас в 12-и пореден месец, сочат данни на БНБ. През ноември сумата се равнява на 100.4 млн. евро - най-ниската стойност от миналия ноември, когато за последно преводите са за 96.1 млн. евро. Рекордните 137.8 млн. евро за 2024 г. са преведени през май, докато сумата за март възлиза на 130.3 млн. евро. Месечният рекорд до момента се държи от май 2023 г., когато са постъпили 173.7 млн. евро. За единадесетте месеца до ноември живеещите в чужбина българи са превели в страната 1.28 млрд. евро спрямо 1.335 млрд. евро за периода януари – ноември 2023 г. За цялата 2023 г. у нас бяха наредени 1.44 млрд. евро, а година по-рано сумата възлизаше на 1.2 млрд. евро. Според статистиката на БНБ към 30 септември, малко над 58% от всички преводи за периода януари - септември постъпват от четири държави – Германия, САЩ, Испания и Великобритания. Това са и единствените страни, от които са дошли повече от 100 млн. евро за първите девет месеца на годината. Най-много средства са постъпили от Германия (215.8 млн. евро), следвана от САЩ със 197 млн. евро. Далеч назад са Испания (105 млн. евро) и Великобритания (102.8 млн. евро). В челото са още Гърция (67 млн. евро), Италия (50.7 млн. евро), Нидерландия (48.2 млн. евро), Белгия (46.2 млн. евро), Австрия (34.1 млн. евро) и Франция (33.5 млн. евро). Над 20 млн. евро са получении от ЮАР (21.4 млн. евро).

Иновативни грантове между 14 710 лв. и 29 420 лв. може да получи малкият бизнес, като крайният срок за кандидатстване е 28 март. Подкрепата идва по линия на програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" и е с общ бюджет от 25 млн. лева. Схемата беше отворена за кандидатстване в края на миналия ноември. Тя предвижда подкрепа за научно-интензивни услуги за иновативни решения, нови продукти, процеси или услуги в бизнеса, решаването на различни технологични проблеми и др. Ще се финансира също и въвеждането на нови бизнес модели чрез подкрепа на фирмите чрез услуги от университети/научни организации, вкл. центрове за компетентност, центрове за върхови постижения и др., вписани в Регистъра на научната дейност в България. Изискванията за фирмите кандидати са стандартни - трябва да имат средносписъчен брой на персонала за 2023 г., който да е поне две (или повече) заети лица. Фирмите трябва да са регистрирани не по-късно от 31 декември 2022 г., като в зависимост от категорията си трябва да имат и определени нетни приходи от продажби за 2023 г. : Микропредприятие ≥ 41 хил. лв., Малко предприятие ≥ 82 хил. лв., Средно предприятие ≥ 123 хил. лв.

Държавни ценни книжа за нови 300 милиона лева ще бъдат предложени на втория за годината аукцион на вътрешния пазар за годината. БНБ ще проведе на 27 януари аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност седем години (2566 дни) от отворен тип с годишен лихвен купон от 3,25% и падеж в края на януари 2032 г. Проведеният в началото на тази седмица първи аукцион за емитиране на държавен дълг през настоящата година премина успешно, като бяха пласирани 3-годишни книжа за 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 2,90%. За сравнение - миналата година на няколко пъти бе пускана 3-годишна емисия на вътрешния пазар, като при всяко преотваряне среднопретеглената доходност беше над 3%.

Българска компания „Прайм Индъстри“ ЕАД е подала инвестиционно намерение в РИОСВ-София за изграждане на ПАВЕЦ с мощност от 40 MW край язовир Руен, който се намира в землището на кюстендилското село Преколница. Планирано е на площи в съседство до язовира да бъде инсталирана и фотоволтаична централа. Язовирът е изграден преди 40 години на р. Мала, която се явява приток на р. Лебница, вливаща се в р. Соволянска Бистрица. Височината на язовирната стена е 24 метра с преливник на левия скат. Завиреният обем е 1.4 млн. куб.м. Самият ПАВЕЦ трябва да бъде изграден в опашката на водното езеро, за да се скъси дължината на тръбопроводите, които ще стигат до двете зони.. Инвестицията е в размер на 1 млрд. лв. Проектът за ПАВЕЦ предвижда изграждането на два отделни водни басейна – ляв и десен. Левият резервоар ще бъде използван за генериране на енергия през деня, а десният – през нощта. Обемът на водата, която ще може да се съхранява и преработва, е 400 хиляди кубически метра. Капацитетът на левия резервоар е около 3.6 куб.м/сек., а на десния – около 4.8 куб.м/сек. Мощността е еднаква – по 20 MW за всяка зона, разпределени между 4 турбини, всяка с капацитет от 5 MW. Общото производство ще покрива големи енергийни нужди в пикови часове, когато потреблението на ток е най-високо. Електрическото захранване на ПАВЕЦ-а ще се осигури от подстанция, която е собственост на инвеститора. За въпросния захранващ кабел и за напорния тръбопровод ще се учреди право на преминаване през засегнати имоти. В помпен режим ПАВЕЦ-ът ще работи по 5 часа на ден, използвайки евтината електроенергия от мрежата през часовете с ниско натоварване. В турбинен режим също ще работи по 5 часа – през върховите часове на потребление – сутрин от 8:00 до 10:00 ч. и вечер от 18:00 до 21:00 ч. Електроенергията за помпите ще се черпи от мрежа с напрежение 20 kV, предоставена от „Еврохолд“ АД, на по-ниски цени. Освен това инвеститорът планира да изгради ФЕЦ с мощност 100 MW в съседни терени, като се предвижда съоръжението да осигурява около 40% от енергията за нуждите на ПАВЕЦ. „Прайм Индъстри“ ЕАД е учредена през юни 2023 г., като седалището ѝ е в София. Предметът ѝ на дейност е свързан с изграждане на съоръжения за производство и реализация на енергия от всякакви видове възобновяеми източници и други дейности. Представлява се от Емил Орлинов Енев.

След като през пролетта на 2023 г. откри първия си магазин в България, БГК - компанията, която стои зад веригата малки квартални магазини Minimart, успя да достигне над 150 обекта в края на 2024 г. Целта сега е обектите да се удвоят, с което общият брой в страната да надхвърли 300. Разрастването ще се финансира с 25 млн. евро, които набра в края на декември чрез частно пласирани облигации. Книжата са с номинал от по 100 хил. евро и матуритет 5 години, като лихвата, която е 7.77%, се плаща два пъти в годината. Емисията няма да бъде качена за търговия на Българската фондова борса, което означава, че облигационерите вероятно ще задържат книжата до края на срока. За 2023 г. БГК има приходи 4.6 млн. лв. Дружеството е основано през 2022 г. с капитал 100 хил. лв., като отваря първия си магазин на следващата година. Дружеството завършва 2023 г. с 41 обекта, които следващата година се увеличават до над 150. През 2024 г. приходите достигат 40 млн. лв.. А очакванията са през 2025 г. оборотът да нарасне до 125 млн. лв. За да стартира бизнеса си, компанията договаря кредитна линия от Банка ДСК, като в отчета са отбелязани кредити в размер на около 16 млн. лв. Сега БГК ще използва набраните средства от емисията с облигации, за да рефинансира задълженията си, като останалите пари ще бъдат вложени в увеличаването на броя на обектите. Компанията е в сектора на така наречените удобни (convenience) хранителни магазини - малки обекти с площ между 50 и 120 кв.м. Дружеството работи на франчайз модел с партньори, които отговарят и управляват отделните обекти, но продуктите се зареждат от БГК. Към момента магазините са разположени в 9 български града: София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Плевен, Перник, Пазарджик, Асеновград и Нови Искър. Емисията е записана предимно от институционални инвеститори в лицето на Уникредит Булбанк (която е и мениджър на емисията), Юробанк, германската Varengold Bank (която се свързва с "Еврохолд") и търговеца на торове "КВС Агро - България". Собственици на БГК са Ангел Ангелов и Петър Дудоленски, които държат 100% (49% над 51% съответно) от капитала на "АП Капитал", която е с дял от малко над 40%. Ангел Ангелов е познат като съсобственик в производителя на пилешко месо "Градус", болниците на "Аджъбадем" в България и мола в столичния квартал "Люлин", който придоби заедно с Петър Дудоленски, Тенчо Шиков и Стоян Колев през 2023 г. Другите акционери и инвеститори в Minimart са люксембургската "Профи инвестмънтс" (с директор Росен Хаджиев), "Ар Ес Ти Екс кепитъл" (собственост на Елвин Гури и Ралица Агайн-Гури) и "Тринити ритейл" (собственост на Тенчо Шиков, познат като инвеститор в "Ромфарма", ритейл паркове и земеделска земя). Компанията му придоби 25 хил. акции в БГК при увеличение на капитала през декември, с което Ангелов и Дудоленски загубиха мажоритарния дял и станаха миноритарни акционери, при емисионна цена от 200 евро на акция. С капитал от 200 хил. лв., разпределен в 200 хил. акции с номинал от 1 лв., това би означавало оценка около 40 млн. евро за БГК.

Обувките на българската марка INGILIZ, произвеждани в град Пещера са любим аксесоар на десетки световноизвестни актриси, модели, музиканти и инфлуенсъри. Българският обувен производител прави звездна експанзия зад Океана, развивайки иновативните си модели с подкрепа от ББР. Историята на INGILIZ започва през 1976 г., когато младата Фатима се присъединява към бивша социалистическа фабрика за обувки. Бързо предава страстта си към модата на сина си Гюрсел, който завършва специалност „Дизайн на модни обувки“ и през 1983 г. започва работа в същия завод. Там той заема различни позиции като технолог и моделиер и усъвършенства уменията си, а няколко години по-късно предприемчивостта и вниманието му към детайла водят до основаването на семейната фирма INGILIZ, вдъхновена от фамилното име Ингилизови. Четири години по-късно, през 2000 г., фирмата закупува първия си собствен цех. INGILIZ прави изключително смел залог, като започва и първото у нас производство на калъпи за обувки. Днес тя напълно е затворила цикъла и е лидер на Балканите в създаването на консумативи – калъпи, саи, табани и ходила. 50% от продукцията на фабриката се реализира в САЩ и в сегмента на премиум обувките. 30% отиват в Китай и едва 7% остават у нас. Освен обувки, компанията продава и калъпи за фабрики в Гърция, България и Румъния. Преди пандемията от Covid-19 са работели с 488 фирми, сега само с 50. Останалите още се възстановяват от кризата. Компанията е напълно енергийно независима, като работи по различни инициативи за намаляване CO2 емисиите в околната среда. Традиционните източници на светлина са заменени изцяло с LED тела във всичките й производствени, административни и търговски обекти. Започва и инициатива за преминаване към 100% възобновяеми зелени енергийни източници. Шест фотоволтаични покривни инсталации произвеждат приблизително 4 500 000 киловатчаса електрическа енергия годишно, покриващи цялото потребление на фирмата, като спестяват 486 тона CO2 емисии. INGILIZ разработва лепило на водна основа, което да замести ацетоновото, циповете на обувките се създават от рециклирани бутилки. Рециклират се и компонентите, и опаковките за обувки. Иновативната компания финансира развитието на дейността си с подкрепата на Българската банка за развитие, а бъдещите й планове включват експанзия на нови пазари и усъвършенстване на използваните технологии.

След одобрение от всички регулаторни органи, Анастас Петров официално встъпва в длъжността член на УС и главен търговски директор на ДЗИ, считано от 21 януари 2025 г. Преди да бъде номиниран за настоящата позиция, новият търговски директор на ДЗИ е дългогодишен изпълнителен директор "Корпоративни и стратегически партньорства и управление на инвестициите" на ОББ Пенсионно осигуряване. Анастас Петров е изпълнителен директор на NN Пенсионно осигуряване от септември 2009 г. и запазва позицията си след придобиването на пенсионноосигурителното дружество от KBC Group България през 2021 г. Анастас Петров е член на Управителния съвет на Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване и Председател на Комитета по квалификация на кадри в асоциацията. Той е завършил Университета за национално и световно стопанство в София, специалност "Стопанско управление и администрация". Има степен Бакалавър по "Европейска бизнес администрация" от University of Lincolnshire and Humberside (ULH) във Великобритания. Притежава и степен Executive Master in Finance, Banking & Real Estate от Американския Университет в България и SDA Bocconi в Италия.

„АмонРа Енерджи“ АД обяви, че считано от 10 януари 2025 г. г-н Иван Велчев вече не е член на Съвета на директорите. „АмонРа Енерджи“ АД е единствената засега фотоволтаична компания за доставки, монтаж и сервиз, листната на Българска фондова борса, сегмент BEAM. В края на ноември 2022 г. дружеството набра от акционерите над 3,1 млн. лева. Две поредни години - през 2023 г. и през 2024 г. - „АмонРа Енерджи“ разпредели на акционерите дивидент, като миналата година той беше в размер на 1,5 млн. лева. Сред плановете на дружеството са разширяване и диверсификация на пазара в България, в съседни държави членки на Европейския съюз, както и в близки държави извън ЕС.

Българската фондова борса (БФБ) ще наблюдава в продължение на девет месеца дали акциите на „Елхим Искра“ АД отговарят на изискванията за търговия на основен пазар, сегмент „Стандарт“, заложени в правилата за допускане до търговия. Преглед за изпълнение на изискванията ще бъде извършван на всеки три месеца, посочват от борсата. В случай, че при прегледа се установи, че емисията отговаря на изискванията за търговията на основен пазар, сегмент „Стандарт“, наблюдението ще бъде прекратено. Под наблюдение се поставят и акциите на „Топливо“ АД и „Синтетика“ АД. Правилата за допускане до търговия предвиждат емисиите, които се търгуват на основен пазар на БФБ, сегмент „Стандарт“, да са реализирали средномесечно 4 хил. лева оборот за последните 6 месеца, както и да има по 5 сделки средномесечно. Акциите на „Елхим Искра“ не покриват изискването за оборот, а на „Топливо“ – за броя сделки.

През 2024 г. в Европейския съюз са осъществени 6,7 млн. търговски полета. Това е ръст от 5,8% спрямо 2023 г., когато броят им е 6,3 млн. Въпреки увеличението, броят на полетите остава под нивата от преди пандемията от COVID-19, когато той достига 7 млн. през 2019 г., сочат нови данни на Евростат. Непланираните търговски полети, включващи чартърни и други специални полети, съставляват 8,7% от общия брой полети през 2024 г. През летните месеци – юни, юли и август, се отчита най-голям брой непланирани плети – съответно 10,3%, 10,7% и 10,1%.  Най-голям брой търговски полети през 2024 г. са осъществени до и от летище Схипхол в Амстердам – 484 000. Следват летище Шарл де Гол в Париж с 463 000 полета и Франкфурт/Майн с 437 000 полета. Сред десетте летища с най-голям брой търговски полети най-голям дял на непланираните полети е отчетен в Атина – 5,5%, Виена – 4,6%, и Мадрид – 4,5%.

Правителството на Панама започна одит на хонконгска компания, която управлява пристанища и в двата края на Панамския канал. Действието идва, след като през последните седмици новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп заплашва, че ще върне морския път под американски контрол. По време на церемонията за встъпване в длъжност в своята реч републиканецът повтори заканата си и заяви, че даването на канала на Панама е било "грешка" и страната взима умишлено високи такси за преминаване на американските плавателни съдове. "На всичкото отгоре Китай управлява Панамския канал", каза още Тръмп - няколкократно повторено твърдение без никакви доказателства за него. "А ние не го дадохме на Китай, ние го дадохме на Панама и си го връщаме обратно!", цитира CNN. Президентът не изключва използването на военна сила за придобиването на морския път. Макар че президентът на Панама Хосе Раул Мулино напълно отрече твърденията на Тръмп, изглежда, страната му не приема лековерно отправените заплахи и се стреми да избегне евентуална конфронтация. В опит да "успокои" американския държавен глава в понеделник Офисът на главния контролен орган на Панама изпрати екип от одитори в местните офиси на Hutchison Ports, управлявани от хонконгската CK Hutchison Holdings, съобщи в социалната мрежа X държавната служба. Hutchison Ports управлява 53 пристанища в 24 страни, включително в Обединеното кралство, Германия и Хонконг. Първо печели концесиите за управление на две пристанища, по едно във всеки край на Панамския канал, през 1997 г. - годината, в която Хонконг беше върнат под китайско управление от Обединеното кралство. Концесиите бяха подновени през 2021 г., отбелязва Financial Times. Контролирана от семейството на Ли Ка-шинг - едно от най-богатите в Азия, CK Hutchison Holdings управлява и огромно глобално инфраструктурно портфолио, включително Northumbrian Water в Обединеното кралство и Australian Gas Networks. Китай няма пряка намеса върху управлението и дейността на канала, но служители във Вашингтон са все по-притеснени от присъствието на китайски компании в района. Управлението на Хонконг стана по-тясно свързано с Пекин след потушаването на продемократичните протести през 2019 г. и въвеждането на строго законодателство за националната сигурност. САЩ построява канала, който е открит през 1914 г., и през 1999 г. връща пълния контрол над него на Панама. Тръмп нарече този ход грешка и осъди твърде високите такси за преминаване. Таксите за преминаване през канала, който използва прясна вода за управление на шлюзовете, се повишиха значително, след като голяма суша през 2023 г. доведе до ограничения и по-късни промени в начина на разпределяне на слотовете.

През декември износът на Япония е нараснал за трети пореден месец, тъй като слабата йена е повишила стойността на доставките. Въпреки това данните са помрачени от неяснотите около търговската политика на САЩ при втория президентски мандат на Доналд Тръмп, предава Ройтерс. Експортът на Япония през миналия месец е нараснал с 2,8% на годишна база, показват правителствени данни от четвъртък. Резултат надхвърля пазарната прогноза от 2,3%, но сочи забавяне спрямо отчетените през ноември 3,8%. Зад увеличението стои най-вече търсенето на оборудване за производство на чипове в Тайван. Износът за двата най-големи търговски партньора на Япония обаче е спаднал - с 3% за Китай и с 2,1% за САЩ. Вносът се е разширил с 1,8% на годишна база в сравнение с пазарната прогноза за увеличение от 2,6% и спада от 3,8% през ноември. В резултат на това Япония реализира търговски излишък за декември в размер на 130,9 млрд. йени при очаквания за дефицит от 53 млрд. йени. Все пак Япония регистрира четвърти пореден годишен дефицит в размер на 5,3 трлн. йени спрямо 9,5 трлн. йени за предходната година. Годишният износ на страната е нараснал с 6,2%, а вносът - с 1,8%.