Депозитите на домакинствата се увеличават с 11,1 на сто, а кредитите - с 20,5 на сто в края на април на годишна база, показват данните на БНБ. Депозитите на домакинствата и НТООД (Нетърговски организации, обслужващи домакинствата) са 91,464 млрд. лв. (42,8 процента от БВП) в края на април. Това е ръст с 11,1 процента спрямо същия месец на 2024 г. Депозитите на нефинансовите предприятия са 46,330 млрд. лв. (21,7 процента от БВП) в края на април. Те се увеличават с 6 процента на годишна база. Депозитите на финансовите предприятия нарастват с 41,9 процента на годишна база през април и в края на месеца достигат 4,512 млрд. лв. (2,1 процента от БВП). Общо депозитите на неправителствения сектор (нефинансови, финансови предприятия, домакинства и НТООД) в края на април са 142,306 млрд. лв. (66,6 процента от БВП), като годишното им увеличение е 10,2 процента. В края на април кредитите за неправителствения сектор са 107,338 млрд. лв. (50,2 процента от БВП. Те се увеличават на годишна база с 13,9 процента. Изменението в размера на кредитите за сектора е повлияно и от нетните продажби на кредити от Други парично-финансови институции (Други ПФИ), чиито обем за последните дванадесет месеца е 131,6 млн. лева. На годишна база продадените кредити от Други ПФИ са 131,6 млн. лв., в който 0,3 млн. лв. през април, като за последните дванадесет месеца няма обратно изкупени кредити. Кредитите за домакинствата и НТООД са 49,226 млрд. лв. (23 процента от БВП) в края на април. Спрямо същия месец на миналата година те се увеличават с 20,5 процента. В края на април жилищните кредити са 27,627 млрд. лв. и нарастват на годишна база с 26,3 процента. Потребителските кредити възлизат на 19,697 млрд. лв. и се увеличават с 14,1 процента спрямо април 2024 г. На годишна база другите кредити нарастват с 26,1 процента, като достигат 521,6 млн. лева. Кредитите за работодатели и самонаети лица се увеличават със 17 процента на годишна база през април и в края на месеца са 555,8 млн. лева. Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 8,7 процента на годишна база през април и в края на месеца достигат 49,477 млрд. лв. (23,2 процента от БВП). Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,635 млрд. лв. (4 процента от БВП) в края на април. В сравнение с април 2024 г. те се увеличават с 9,3 процента.

1,062 млн. българи на възраст 15-64 г. са икономически неактивни, като 42.9% от тях са неактивни поради участие в образование или обучение. Това означава, че над 600 000 (или 26,7% от населението в тази възраст) българи в активна възраст нито учат, нито работят. За същия период през 2024 г. хората от тази възрастова група са били по-малко. Тогава те са били близо 1 040 000. Pначително е намалял делът на т.нар. обезкуражени - хората, които желаят да работят, но не търсят активно, тъй като смятат, че няма да намерят подходяща работа. През първото тримесечие те са малко над 14 000 или 1.3% от неактивните лица в същата възрастова група между 15-64 г. За същия период на миналата година, те са били близо 31 000, или сега има спад с близо 17 000 души. Обезкуражените лица от мъжки пол в началото на тази година са 8500, спрямо почти 18 000 за 2024 г. Значително са намалели и обезкуражените жени - малко под 6000 са първото тримесечие на 2025 г., при 12 900 за първото тримесечие на 2024 г.

През февруари доставчикът на сателитни услуги EnduroSat, основан от Райчо Райчев, привлече 20 млн. евро. А за да ускори още повече своя растеж, компанията обявява и нова инвестиция в размер на 23 млн. евро от американския Founders Fund, в който партньор е българинът Делян Аспарухов, основател на космическата компания Varda. С този рунд в общ размер на 43 млн. евро EnduroSat ще довърши новозакупената си база на "4-ти километър", за която има амбициите да се превърне в най-големия космически център за развойни дейности в Европа, и ще разшири производството на най-новото си поколение сателити - Gen3, с които планира да демократизира космическите услуги и да ги направи по-достъпни за значително повече компании по света. През 2023 г. дружеството "Ендуросат" отчете приходи в размер на 27.1 млн. лв., с което отбеляза двоен растеж спрямо 2022 г., а по думите на Райчев, растежът за 2024 г. е сходен. Продажбите на сателити растат с над 200% годишно, а сделките за сателитни констелации с 600% през 2024 г. Новите Endurance Gen3 сателити с тегло от 200 до 500 кг ще се асемблират и тестват в космическия център на EnduroSat в София, който все още се довършва и се разполага на 17 500 кв.м и ще има state-of-the-art чисти стаи и лаборатории за разработка, тестване и квалифициране. През 2024 г. той и съоснователят на Chaos Петър Митев закупиха бившата централа на Alpha Bank на "4-ти километър", която в продължение на години беше безлюдна. По данни от пазара тогава беше съобщено, че цената ѝ е била около 20 млн. евро. Очаква се новата база да заработи "около средата на тази година", казва Райчев и добавя, че в нея ще има развойни офиси, нов център за управление, последно поколение чисти стаи и лаборатории за разработка, тестване и квалифициране на сателити. Следващи цели на космическия оператор са разширяването на операции в САЩ, където към момента се осъществяват над 60% от продажбите на EnduroSat.

Maspex - една от стоте най-големи в Централна и Източна Европа, обявиха една от най-големите сделки в историята на винарската индустрия в региона. Полската група, известна у нас като собственик на соковете Queen"s, минерална вода "Велинград" и ред други брандове, придоби през борсата в Букурещ мажоритарен дял в молдовската компания Purcari за над 83 млн. евро, пише Ziarul Financiar. Историята на Purcari  притежава над 2000 хектара лозови масиви и седем изби в Румъния, Молдова и България. През 2022 г. тя придоби Angel"s Estate у нас - един от големите играчи на пазара на вино. Различните марки на Purcari са носители на над 100 международни награди, а през 2018 г. компанията стана първата във винения сектор на Източна Европа, която излиза на борсата. Резултатите за първото тримесечие на тази година показва 18 млн. евро приходи и нетна печалба от 1,8 млн. евро. Купувачът Maspex преди сделката също имаше дял в Purcari - но под 5%. Той започва своята експанзия в родната си Полша още в средата на 90-те и днес има присъствие в 80 държави. Бизнесът, който някога е започнал с производството на разтворими напитки, днес включва разнообразни безалкохолни и алкохолни напитки, минерална вода и други. Maspex стъпи в България през 2005 г., когато купи марката сокове Queen"s от Гриша Ганчев. Тогава е създадено и дружеството "Тимбарк България", регистрирано в ловешкото село Казачево. За него работят близо 300 души, а приходите само през 2023 г. са над 106 млн. лева при печалба от близо 9 млн. лева. През 2017 г. беше придобита минерална вода "Велинград". На равнище група Maspex е пазарен лидер при безалкохолните напитки в Полша, Чехия, Словакия и Румъния и е с добри позиции у нас, в Унгария, Литва и Латвия. Други важни продуктови категории са разтворими кафета и чайове, макаронени изделия, сосове, сладка и консервирани зеленчуци. Оборотът през миналата година е 3,7 млрд. евро, което нарежда поляците сред най-големите играчи в Централна и Източна Европа. Придобиването на мажоритарния дял Purcari подлежи на регулаторно

Българската компании за производство на протеинови барове Healthy Bars стана част от програмата Blue Ribbon на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Healthy Bars е основана през 2015 от предприемачите Валентин Стрекаловски и Мавитан Чифтчи и само за няколко години изгради бизнес с глобален отпечатък като в момента компанията продава своите продукти в над 35 държави по света, включително Германия, Нидерландия, Гърция и страните от Скандинавия. Членството в програмата Blue Ribbon и партньорството с ЕБВР осигуряват на компанията 15 милиона евро съвместно финансиране и 5 години експертна подкрепа. Средствата ще бъдат вложени в изграждането на нова високотехнологична фабрика на стойност 40 милиона лева, която ще позволи разширяване на производствения капацитет и разработването на нови продукти. Целта на Healthy Bars е чрез изграждането на нова фабрика да увеличи производствения си капацитет, да разшири продуктовото си портфолио и да създаде нови работни места в България.

Acibadem City Clinic откри трета болница под своя бранд в София - Acibadem City Clinic УМБАЛ "Витоша". В нея ще се премести сърдено-съдовият център, който преди беше в сградата на "Околовръстен път" 127. Новата болница "Витоша" е с две подземни и пет надземни нива и близо 14 000 квадратни метра площ. Тя има 170 легла в клиники и отделения по кардиология, ангиология, вътрешни болести електрофизиология и кардиостимулация, кардиохирургия, съдова хирургия, обща хирургия, реанимация, спешно отделение, образна диагностика, ДКЦ с над 35 кабинета, операционен блок със шест операционни зали. Сградата е точно срещу по-старата болница на групата, която ще продължи да функционира - но като Acibadem City Clinic УМБАЛ Ортопедия с 65 легла в отделения по ортопедия, травматология, неврология и други, както и ДКЦ с близо 20 кабинета за прегледи. Налични са също образна диагностика и клинична лаборатория. Acibadem City Clinic има и УМБАЛ "Младост", която има онкологично отделение, а в рамките на групата са също болница "Токуда" и Медицински център Варна.

Софийския градски съд е издал обезпечителна заповед на Сами Джевдет Чакъров по досъдебно производствено (ДП № 24/2025) водено от Комисията за противодействие на корупцията и Софийската градска прокуратура (прокурорска преписка 10912/2025). Непосредствено след него от 15 май има наложени запори и от държавен съдебен изпълнител, което е по частно наказателно дело № 3077/2025 г.В решението на СГС са изброени над 40 фирми, в които Сами Чакъров има дял. Това включва инвестиции в един от най-големите соларни паркове в страната "Верила". Засега няма яснота за естеството на повдигнатите обвинения. Комисията за противодействие на корупцията също не е разкривала информация за действията си.

Фабриката за производство на олио, разположена край град Първомай и собственост на фирма „МАКРИ 7“ ЕООД, е обявена за електронен публичен търг от частния съдебен изпълнител. Имотът включва терен с площ от 8 297 кв.м., заедно с производствени халета, складови помещения и общо осем сгради с различно индустриално предназначение – включително за производство на олио, складиране и енергийно обезпечение. Това е третата поредна публична продан на завода, след като при предишните две не се намери купувач. Цената на базата е намалена с близо 250 000 лева в сравнение с първоначалната тръжна оценка през февруари 2024 г. Тогава търсената сума бе 1 588 019 лв. с ДДС, последвана от втора продан на стойност 1 429 217 лв., а сега началната цена е определена на 1 349 816 лв. (690 150 евро), което представлява 90% от последната оценка. Фабриката е част от активите на „Макри 7“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Мариана Кръндарова. Срещу дружеството има заведено дело заради две неизплатени ипотеки към Обединена българска банка на стойност 400 000 лева и 1 200 000 лева. Към януари 2025 г. фирмата има и задължения към НАП на стойност близо 58 000 лева. Заради задължения към частни фирми са наложени запори и върху дяловете на още пет фирми, собственост на Кръндарова, със седалища в Стара Загора. Сред тях е и „КММ ВЗО“ ЕООД – дружество с дейност в областта на биоенергийните продукти. През 2020 г. фирмата е реализирала оборот от над 11 млн. лева, а през 2021 г. – малко над 9 млн.

Група Бош завърши финансовата 2024 с консолидирани продажби в България в размер на 422 млн. лв. (216 млн. евро) с темпове, близки до тези от предходната година. Нетните продажби в страната, включително продажбите на неконсолидираните компании и вътрешнофирмените услуги към дъщерните дружества, бележат ръст от 4 процента в сравнение с 2023 година и са в размер на 306 млн. лв. (157 млн. евро). Към 31 декември 2024 броят на служителите, които работят за компанията, включително и в неконсолидираните компании, се увеличи с 4 процента спрямо 2023 г., достигайки 1 044 души. През 2024 Бош Инженеринг Център София отбеляза своята пета годишнина с над 700 служители и разширено портфолио от дейности в области като автомобилен софтуер, хардуер и механика, системи за подпомагане на водача (ADAS). До момента участва в реализирането на над 70 международни проекта, насочени към разработване на решения за автоматизирано шофиране, подпомагане на водача, изкуствен интелект и електромобилност. Центърът работи по множество проекти, свързани с разработка на чипове, радарни системи, умни сензори и други. През 2024 Bosch Digital България затвърди лидерската си позиция в областта на дигиталната трансформация. Използвайки съвременни технологии и иновативни решения, компанията успешно разшири своето портфолио, предоставяйки надеждни дигитални решения за всички бизнес сектори на Група Бош. В софийския офис на Bosch Digital България работят 300 специалисти по над 100 различни проекта за Бош. В областта на софтуерното инженерство Bosch Digital България демонстрира експертиза и лидерство в разработката и управлението на облачни услуги, като проектира и внедрява скалируеми и сигурни крайни решения в хибридна среда. Българският екип участва активно и в разработване на глобалната Generative AI платформа на Бош, която значително повишава производителността и намалява времето за разработката на софтуер за инженерите в цялата Група. Bosch Digital България активно работи и за масовото въвеждане на AI инструментите в софтуерните и бизнес решенията в рамките на Бош.

Новият стар директор на Летище Пловдив Дойчин Ангелов е бил освободен от длъжност без мотивите за отстраняването му. Начело на аеропорта е назначен Красимир Пешев. Дойчин Ангелов, който бе и председател на борда на директорите на летището, се върна на шефския пост през януари. Той го зае за втори път, след като бе директор от октомври 2009 до септември 2013 г. По негова идея бе създаден и Фонд за развитие на летище Пловдив. В края на март транспортният министър Гроздан Караджов съобщи, че процедурата за избор на концесионер на Летище Пловдив ще бъде открита през втората половина на тази година или началото на следващата за да се осигурят дългосрочни инвестиции в летищната инфраструктура и да се намери опитен оператор, който да поеме управлението на аеропорта.

„Градус“ АД отчита 1,4 млн. лв. консолидирана загуба за първото тримесечие на 2025 г. спрямо печалба от 14,2 млн. лв. за същия период на 2024 г. Причината за загубата са обезценки за 5,5 млн. лв. и провизии за 4,2 млн. лв. Консолидираните нетни приходи от продажби намаляват с 2,3% на годишна база до 43,4 млн. лв. за януари-март 2025 г. Дружеството произвежда яйца, пилешко месо и фуражи. Произвежда и линия от свинско месо с търговска марка „Аз ям“. Акциите на „Градус“ поевтиняват с 21% в последните 12 месеца до 1,1 лв. за брой и 268 млн. лв. пазарна капитализация. Публичното предлагане през 2018 г. беше на цена от 1,8 лв. за акция.

Компаниите, които продават химически смеси на пазара на Европейския съюз, трябва да спазват редица правни изисквания, за да гарантират безопасността на потребителите и спешните служби. Едно от най-важните задължения е подаването на PCN уведомление (Poison Centre Notification), което предоставя на националните токсикологични центрове информация за състава на продукта при спешни случаи. Тази нотификация включва данни за съставките, токсикологична информация и UFI код. Без нея продуктът не може да бъде легално пуснат на пазара. Повече за това можете да научите на страницата ни за PCN уведомление. След като уведомлението бъде подадено, етикетирането на продукта трябва да бъде в съответствие с CLP регламента. Това включва опасностни пиктограми, предупредителни фрази и UFI код, който свързва етикета с подаденото PCN досие. Неправилният или непълен етикет може да доведе до глоби или забрана за продажба. Затова препоръчваме използването на професионална услуга за Създаване на CLP етикет. Също толкова важно е и изготвянето на MSDS (Материален лист за безопасност). Това е задължителен документ за повечето химически продукти, който съдържа информация относно безопасното съхранение, употреба и действия при инциденти. Генерирането на UFI код е ключов елемент от процеса — той е уникален идентификатор, който трябва да бъде включен на етикета на продукта и свързан с PCN уведомлението. UFI кодът гарантира проследимост на формулата и позволява бързо реагиране при инцидент.

В световен мащаб има 5522 публични компании, които са оценени за над милиард долара през 2025 година, става ясно от проучване на Best brokers. 2129 или 39% от тях са на територията на Северна Америка. Именно там е и лидерът - САЩ с 1873 компании. След тях са Япония, Индия и Китай със значително по-малък брой. Впечатление прави, че именно бизнесите във водещите държави отделят най-голям ресурс за развитие на изкуствения интелект. Такава е стратегията и на компаниите от Близкия изток, като там очаквано най-голям дял имат Саудитска Арабия (98), Израел (70) и ОАЕ (62). На другия край на списъка е Африка, на чиято територия има 45 (0,8% от всички) публични компании за над милиард долара, като само две от тях не са в Република Южна Африка. Европа се нарежда трета, като най-голям брой има във Великобритания, Германия, Франция, Швейцария и Швеция. Впечатление прави присъствието на две наши съседки - Гърция и Румъния. България не фигурира в тази класация, защото няма публични компании, оценени на такава стойност. Трите най-големи у нас обаче минават границата от 1 милиард лева. Това са Чайкафарма Висококачествените Лекарства с пазарна капитализация 1,61 милиарда лева, Шелли Груп с 1,54 милиарда и Софарма - 1,15 милиарда.

За първи път от 34 години насам Япония загуби статута си на най-голям кредитор в света, въпреки че отчете рекорден размер на чуждестранните си активи, предаде Bloomberg. Нетните чуждестранни активи на Япония достигат 533,05 трилиона йени (3,7 трлн. долара) в края на 2024 г., като се увеличават с около 13% спрямо предходната година, сочат данни, публикувани във вторник от Министерството на финансите. Въпреки че тази сума бележи исторически връх, нетните чуждестранни активи на Германия са още по-високи – те възлизат на еквивалента на 569,7 трлн. йени. Китай е на трето място с нетни активи в размер на 516,3 трлн. йени. Япония заемаше първото място от 1991 г., когато изпревари Германия. Завръщането на Германия на върха отразява значителния ѝ излишък по текущата сметка, който през 2024 г. достигна 248,7 млрд. евро, главно благодарение на добрите търговски резултати. На свой ред излишъкът на Япония е 29,4 трлн. йени по данни на Министерството на финансите, което се равнява на около 180 млрд. евро. Миналата година курсът на еврото към йената се повиши с около 5%, което допълнително засилва повишението на германските активи спрямо японските в йени. Нетните чуждестранни активи на дадена страна представляват стойността на нейните чуждестранни активи минус стойността на вътрешните активи, които са собственост на чужденци, коригирани спрямо промените в стойността на валутите. Тази сума се отразява основно в кумулативното изменение на текущата сметка на страната. За Япония по-слабата йена допринесе за увеличението както на чуждестранните активи, така и на пасивите, но активите нараснаха с по-бърз темп, отчасти благодарение на разширените бизнес инвестиции в чужбина. Данните от вторник като цяло отразяват по-широките тенденции при преките чуждестранни инвестиции. Според министерството през 2024 г. японските компании са запазили силен апетит за преки чуждестранни инвестиции, особено в САЩ и Обединеното кралство. Сектори като финансите, застраховането и търговията на дребно са привлекли значителни капитали от японски инвеститори, съобщи министерството. В бъдеще посоката на изходящите инвестиции може да зависи от това дали японските фирми ще продължат да разширяват разходите си в чужбина, особено в САЩ. С влизането в сила на митата на президента Доналд Тръмп някои компании може да бъдат стимулирани да преместят производството си или да прехвърлят активи в САЩ, за да намалят свързаните с търговията рискове.