Инфлацията в България през март, измерена през индекса на потребителските цени (ИПЦ), тръгва нагоре. Това показва експресната предварителна оценка на Националния статистически институт (НСИ). Очаква се месечната да бъде 0,7 на сто, а годишната - 3,9 на сто. През февруари на месечна база тя беше 0,3 на сто, а на годишна - 3,3 на сто, а януарските й стойности бяха съответно - 0,7 на сто и 3,6 на сто. През март 2026 г. спрямо предходния месец се очаква увеличение на цените в групите: „Транспорт“ (5,5 на сто), „Алкохолни напитки, тютюневи изделия“ (0,8 на сто), „Информация и комуникация“ (0,8 на сто) и „Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги“ (0,8 на сто). Намаление се очаква в групите: „Развлечения, спорт и култура“ (2,1 на сто), „Облекло и обувки“ (0,9 на сто) и „Жилищно обзавеждане, стоки и услуги за домакинството и за обичайно поддържане на дома“ (0,2 на сто). Според експресната предварителна оценка на НСИ през март 2026 г. се очаква месечното изменение да бъде 0,3 на сто, а годишното изменение да бъде 2,6 на сто. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20 процента от домакинствата спрямо предходния месец се очаква да имат увеличение при услугите - с 0,7 на сто и при хранителни продукти - с 0,3 на сто. Без промяна се очаква да бъдат цените на стоките в група „нехранителни стоки“.

Производствените цени в България се увеличават през февруари на месечна и на годишна база. Ръстът спрямо януари в индекса на цените на производител е 0,1%, а в сравнение с година по-рано е 8,4%, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). За една година стойността на индекса на цените на производител на вътрешния пазар се е повишил с 8,4% над нивото от февруари 2025 г. Ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 46,3%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - със 7,4%, както и в преработващата промишленост - с 2,1%. По-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на основни метали - с 8,7%, производството на изделия от други неметални минерални суровини - с 8%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6,4%. НСИ отчита намаление на цените при: производството на хранителни продукти - с 1,2%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 1,1%, производството на тютюневи изделия – с 0,8%. По данни на НСИ индексът на цените на производител на вътрешния пазар нараства с 9,1% в сравнение с година по-рано. Увеличение на цените се наблюдава в добивната промишленост - с 29,8%, и при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 6,1%, а намаление е отчетено в преработващата промишленост - с 0,6%. През февруари по-ниски цени в преработващата промишленост спрямо година по-рано са регистрирани при: производството на електрически съоръжения - със 7,9%, обработката на кожи; производството на изделия от обработени кожи без косъм - със 7,7%, производството на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 5,2%. По-високи цени са отчетени при производството на основни метали - с 8,7%, производството на лекарствени вещества и продукти – със 7,6%, производството на облекло - с 5,7%. Индексът на цените на производител на международния пазар през февруари запазва нивото си спрямо януари и се увеличава със 7,3% спрямо година по-рано.

България е в Топ 90 по обработваема земя, показва доклад на Световната банка. От данни на НСИ за 2025 година се вижда, че най-голяма площ земеделска продукция в страната (близо две трети) заемат зърнените култури, като водещи са пшеницата, царевицата и ечемикът. След тях се нареждат маслодайните растения (основно слънчоглед), ливадите и едногодишните фуражи. Значително по-малко са зеленчуците и цветята, както и техническите култури. Според доклада на Министерството на земеделието и храните подходящите площи в страната, които стоят неизползвани, са близо 2000 кв. км. По данни на Световната банка площта на обработваемата земя в световен мащаб е близо 46,6 млн.кв. км. Макар Китай да е на четвърто място по големина на територията, тя заема челна позиция по селскостопански площи с 5,1 милиона кв. км., които осигурява препитание на една пета от жителите на страната, показват данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН. Неблагоприятните природни условия поставят първенеца по територия Русия чак на пето място. Преди нея се нареждат САЩ (водещ производител на царевица), Австралия (на зърнени култури) и Бразилия (на соя и захарна тръстика). Първата изцяло европейска държава в класацията е Украйна, която заема 25-то място с 413 хиляди кв. м. обработваема земя. След нея на континента са Франция (41-во) и Испания (45-о). България е на 88-о място от 209 анализирани страни с 50 хиляди кв. км. обработваема земя. По данни на МЗХ към края на 2025 г. обработваемата земя в България е 32.2% от общата площ на България). От съседките ни изпреварват Турция (33-о място), Румъния (65-о) и Гърция (84-о). Сърбия и Северна Македония са съответно на 102-ро и 134-о място. След нас в класацията остават също други по-големи европейски страни като Финландия, Швеция и Норвегия. Причините за това съвпадат с тези за изоставането на Русия. Очаква се северните региони да станат по-благоприятни за отглеждане на някои култури. Проблемите с опустиняването в африканските страни ще се задълбочат, което ще засили кризата с глада и недостига на вода. Това е сериозна опасност предвид факта, че повече от половината най-големи страни по население в света са именно в Африка. Тези основни нужди водят до проблеми като неграмотност и разпространение на болести.

Лидер в класацията на най-големите застрахователни брокери у нас е "ЕС ДИ АЙ ГРУП" ЕАД (SDI). Това показват данните към 31.12.2025 юни на Комисията за финансов надзор (КФН). Застрахователният брокер SDI е реализирал общо 199 182 133 лв. ( близо 102 млн. евро) приход. 199 млн. от него е в полза на застрахователи в България, а 94 хил. лв. - в полза на застрахователи в друга държава. Приходите от комисиони достигат рекордни нива и преминаха границата от 500 млн. лв. за първи път. Те са нараснали с 12 на сто на годишна база до 537.7 млн. лв. (274.93 млн. евро) за 2025 година. През 2024 г. те достигнаха 480.5 млн. лв. спрямо 423 млн. лв. за година по-рано. В предходните три години те се равняваха на 345.8 млн. лв. за 2022 г., както и 305.9 и 286 млн. лв. съответно за 2021 и 2020 г. Само за 5 години бизнесът на застрахователните брокери е нараснал двойно, като приходите от комисиони се повишават от 251 млн. лв. до настоящите 537.7 млн. лв. за 2025 година или 114% ръст. След SDI, които водят класацията се нареждат: "АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС" ООД (I&G Brokers) - 190 млн. лв. , "МАРШ" ЕООД (MARSH) - 176 млн. лв. , "ДЖЕНЕРАЛ БРОКЕР КЛУБ" ООД (General Broker Club) - 120 млн. лв. , "МУСАЛА ИНШУРЪНС БРОКЕР" ООД (Mussala Insurance Broker) -104 млн. лв.

Аuѕtrоthеrm Бългapия пpeдcтaви paзшиpeниeтo нa пpoизвoдcтвeнaтa cи бaзa в ĸвapтaл Kaзичeнe ĸpaй Coфия, cлeд инвecтиция зa близo €1,5 милиoнa. Hoвaтa cĸлaдoвa бaзa зa cypoвини и гoтoвa пpoдyĸция имa зa цeл дa пoдoбpи лoгиcтиĸaтa и дa пoдĸpeпи pacтящитe oбeми нa ĸoмпaниятa пpeз пocлeднитe гoдини. Koмпaниятa e aĸтивнa нa бългapcĸия пaзap oт 22 гoдини и paзвивa пpoизвoдcтвeни мoщнocти в Coфия и Aйтoc. Ocнoвният й фoĸyc e въpxy пpoдyĸти oт eĸcпaндиpaн (ЕРЅ) и eĸcтpyдиpaн (ХРЅ) пoлиcтиpeн, шиpoĸo изпoлзвaни в cтpoитeлcтвoтo зa тoплo- и шyмoизoлaция. Аuѕtrоthеrm Grоuр e чacт oт Ѕсhmіd Іnduѕtrіе hоldіng и paзпoлaгa c дeceтĸи пpoизвoдcтвeни бaзи в Eвpoпa и извън нeя. Πo дaнни нa ĸoмпaниятa, гpyпaтa oтчитa oбopoт oт €520 милиoнa зa 2025 г., дoĸaтo xoлдингът дocтигa €2,4 милиapдa пpиxoди c oĸoлo 6800 cлyжитeли.

Започна реализацията на Industrial Hub Plovdiv Ring West I – първият модулен индустриален парк в България, създаден специално за нуждите на малкия и средния бизнес. Проектът се реализира със стретегическото партньорство на ГБС - Пловдив АД – част от корпоративната група на Главболгарстрой. Industrial Hub Plovdiv Ring West I е разположен на стратегическа локация в западната част на Пловдив – в непосредствена близост до околовръстния път, при изхода посока Пазарджик и в близост до METRO 2. Локацията осигурява бърз достъп до основните транспортни коридори и ефективна връзка с вътрешния пазар и Европа. Инвеститорската компания Industrial Hub развива нова концепция за индустриална среда, създадена като отговор на реална пазарна нужда – липсата на достъпни и функционални индустриални помещения за собственост, съобразени с мащаба и динамиката на малкия и средния бизнес. Проектът предлага възможност за преминаване от наем към собственост чрез модулни пространства с ясна инвестиционна логика, дългосрочна стойност и устойчивост. Industrial Hub Plovdiv Ring West I включва 17 самостоятелни модулни помещения с обща застроена площ от близо 5 000 кв.м, разпределени в две серии – EXPO и BASE. Модулната концепция позволява гъвкави комбинации и конфигуриране според конкретните нужди на бизнеса – от търговия и дистрибуция до логистика, складова дейност и услуги. EXPO серията обединява шоурум, офис и склад в едно пространство и е насочена към компании с активна търговска дейност и нужда от представителна среда. BASE серията предлага функционални и оптимизирани пространства за логистични, складови и монтажни дейности, с фокус върху ефективността и контрола върху разходите. Индустриалният парк ще разполага с изградена инфраструктура, включваща гарантирано електро- и водоснабдяване, удобни маневрени зони за тежкотоварни автомобили, паркоместа, контрол на достъпа, 24/7 видеонаблюдение и оптична интернет свързаност. Предвидени са и зарядни станции за електрически автомобили като част от устойчивата концепция на проекта.

"Холдинг БДЖ" е с нов изпълнителен директор -  доц. Борислав Арнаудов, който сменя Мартин Ангелов. Решението е взето на заседание на директорския борд на холдинга. Мартин Ангелов се задържа на поста изпълнителен директор на "Холдинг БДЖ"малко повече от година. Той зае поста по времето на министъра на транспорта Гроздан Караджов. Настоящият служебен транспортен министър Корман Исмаилов е издал заповед за неговото освобождаване, като член на Съвета на директорите на "Холдинг БДЖ" и е назначил на негово място Борислав Арнаудов. Останалите двама членове на директорския борд - Кирил Костадинов и Людмил Иванов запазват местата си. Борислав Стефанов Арнаудов е доцент от Университета по национално и световно стопанство в София. Той преподава в катедра "Икономика на транспорта и енергетиката" и е на 55 години. Той е член на Управителния съвет на "Научно-техническия съюз по транспорта", както и член на Съвета на директорите на публичното дружество "Биоиасис".

Четирима членове на управителния съвет на Български спортен тотализатор, начело с изпълнителния директор Любомир Петров, са освободени със заповед на служебния министър на спорта Димитър Илиев. Министърът на младежта и спорта е изпратил официално писмо до БСТ, с което е изразил становище да не се извършват разплащания до вписването на новоизбраните членове на управителните органи в публичния регистър. Изпратеното писмо цели избягване на потенциални правни рискове. След вписването на новите членове на управителните органи, всички дължими плащания следва да бъдат извършени своевременно и в пълно съответствие със законовите изисквания. Заради това са спрели изплащането на печалби от над 5000 евро, както и парите по разсрочените плащания на спечелени джакпоти. Ръководството на Министерството на младежта и спорта не споделя и не подкрепя политики, насочени към преминаване на „Български спортен тотализатор" ДП в частни ръце, като поддържа позицията, че предприятието следва да продължи да функционира като държавно дружество със значима обществена функция. В този смисъл няма как да се работи с ръководство, участвало в подготовката на подобен процес.

Служителите на световния гигант в изнесените технологични услуги DXC Technology в Австралия започват стачни действия след провал на преговорите за ново споразумение за възнагражденията с компанията, пише The Register. Общо около 200 организирани служители ще се включат в протестите. Те са софтуерни и системни инженери, разработчици, администратори на бази данни, технически консултанти, експерти по киберсигурност и специалисти по поддръжката. Стачката идва след 14 месеца неуспешни преговори. Компанията има глобално присъствие и над 120 000 служители. У нас за нея към януари 2026 г. работят 3580 души. Тенденцията през последните години е към свиване на екипите в София и Варна. Пикът е бил през февруари 2024 г. - почти 4200 души.

„Еврохолд България“ АД ще търси одобрението на акционерите за емитиране на облигации до 300 млн. евро при годишна лихва от 6,5%, с отклонение плюс/минус 3% - в зависимост от интереса и пазарите, и срок до 7 години. Дружеството свиква извънредно общо събрание на акционерите на 28 април 2026 г., на което да обсъдят и гласуват облигационния заем. Средствата ще се използват за рефинансиране на дългове и предоставяне на дъщерното дружество Eastern European Electric Company II (EEEC II) – собственикът на активите на CEZ в България. В мотивирания доклад от управителния съвет от „Еврохолд“ посочват, че през 2016 г. е създадена програма за средносрочни облигации, по която в момента в обращение са две емисии. Едната е в размер на 700 млн. евро, като тя падежира в началото на юни тази година, а лихвата е 6,5% годишно. Другата е в размер на 10 млн. евро и падежира в края на 2026 г. Лихвата по нея е 8% годишно. И двете емисии са гарантирани от „Евроинс Иншурънс Груп“ АД и са допуснати за търговия на фондовата борса в Ирландия. Има и още две облигационни емисии, чийто падеж настъпва, съответно, в края на ноември 2027 и в началото на март 2029 г. – за 30 млн. евро и 40 млн. евро и лихва по 3,25% годишно. Двете се търгуват на Българската фондова борса (БФБ). Отделно EEEC II изтегли синдикиран заем през 2021 г., за да придобие активите на CEZ. През 2025 г. компанията пласира облигации за 500 млн. евро на международните пазари, за да рефинансира синдикираните заеми. В зависимост от набраните средства от новата облигационна емисия се планира пълно или частично погасяване на задълженията на „Еврохолд“ и EEEC II.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ предлага разпределянето на 0,065 евро (0,127129 лева) брутен дивидент на акция от печалбата за 2025 г. Това се вижда от покана за свикване на редовно годишно общо събрание на акционерите на дружеството, което е насрочено за 14 май 2026 г. в София. Общата сума, която ще бъде изплатена на акционерите, възлиза на над 6,14 млн. евро, като представлява 90% от коригираната печалба за разпределяне.

На 30.03.2026 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи годишен финансов отчет за 2025г. oт КММ АД - Шумен

Количеството битови отпадъци, генерирано от човек от населението в Европейския съюз, е възлизало на 517 кг през 2024 г. – с 6 кг повече спрямо 2023 г. и с 38 кг над равнището от 2014 година. Това съобщи европейската статистическа агенция Евростат. Отчитат се съществени разлики в количеството битови отпадъци в страните от ЕС. Най-много битови отпадъци през 2024 г. са произвели при жизнената си дейност хората в Австрия (782 кг на човек), Дания (755 кг) и Белгия (699 кг), а най-малко в Румъния (305 кг, данни от 2023 г.), Естония (375 кг) и Полша (387 кг). Няма налични данни на Евростат за количествата битови отпадъци в седем страни от ЕС през 2024 г. – Австрия, Ирландия, Чехия, Гърция, Италия, Румъния и България, поради което за тях са представени данните от 2023 г. В България генерираните битови отпадъци на човек от населението са възлизали на 490 килограма през 2023 г. – равнище, което е записано и за 2024 г. поради липса на по-актуални данни. Така битовите отпадъци в България, произведени от на човек от населението, са нараснали за трета поредна година, след като за последен път са намалели през 2020 г. – до 432 килограма. България е била четиринадесета сред страните в ЕС с най-голямо количество битовите отпадъци на човек от населението през 2024 г. През 2014 г. средното количество битови отпадъци на човек в България е било 451 кг или с 39 кг по-малко в сравнение с 2023 г., докато за същия период в ЕС увеличението е било с 32 килограма. За периода 2014 – 2024 г. количеството на битови отпадъци на човек от населението се е увеличило в 20 страни от ЕС, като Белгия (+274 кг), Чехия (+228 кг) и Австрия (+217 кг) са били начело в класацията, отбелязвайки най-значителни повишения. В същото време най-много са намалели битовите отпадъци на човек от населението в Нидерландия (-54 кг), Дания (-53 кг) и Финландия (-25 кг). През 2024 г. в ЕС са рециклирани средно 248 кг битови отпадъци на човек от населението, или 48,1 на сто от средното количество, което човек е генерирал. Този дял расте в сравнение с 2023 г., когато е бил 48 на сто (246 кг на човек), както и спрямо 2014 г. - 43,0 на сто (208 кг на човек).

Сравняването на икономики и бедност е предизвикателство, тъй като различните мерки могат да доведат до различни резултати. Оливие Щерк, доцент по икономика в Оксфордския университет, е разработил нов начин за измерване на бедността, който той нарича "средна бедност". Той установява, че "средната бедност е значително по-висока в САЩ, въпреки че средните доходи са по-високи, отколкото в повечето западноевропейски страни", съобщават световните медии. Когато брутният вътрешен продукт (БВП) на глава от населението се сравнява между САЩ и Европа, цифрите показват поразителен резултат: най-бедният щат в САЩ съперничи на Германия. През третото тримесечие на 2024 г. Мисисипи, най-бедният щат в САЩ, е имал БВП на глава от населението от 49 780 евро (53 872 долара). В Германия той е бил 51 304 евро през 2024 г. - разлика от само около 1500 евро. По отношение на паритета на покупателната способност (ППС), САЩ са в значително по-силна позиция от повечето страни от ЕС, с изключение на Люксембург и Ирландия, пише Euronews Business. Според изследването на Щерк, публикувано в SSRN, онлайн хранилище за академични трудове, "средната бедност" се определя като средното време, необходимо за печелене на 1 долар. "Мярката е приобщаваща, чувствителна към разпределението, разложима и е в съответствие с начина, по който както експертите, така и обществеността концептуализират бедността", казва той. Един щатски долар се измерва в международни долари. Това означава, че с него може да се купи същото количество стоки и услуги във всяка страна, както с щатски долар в Съединените щати. Често се използва заедно с данни за паритета на покупателната способност (ППС). "Времето" се отнася до един ден от живота на всеки, на всяка възраст и при всякакви обстоятелства - не само до часовете, отработени от някой, който има работа. Към 2025 г. времето, необходимо за печелене на 1 долар, е 63 минути в САЩ. Това е около два пъти повече от средното за Германия, Франция и Обединеното кралство. В Германия, най-голямата икономика в Европа, това отнема 26 минути. Във Франция цифрата е 31 минути, докато във Обединеното кралство се повишава леко до 34 минути. Тези цифри показват, че средната бедност в САЩ е около два пъти по-висока от тази в тези три страни. Използвайки този показател, Щерк установява, че глобалната бедност е намаляла с 55% от 1990 г. насам. Времето, необходимо за печелене на 1 долар, е спаднало от около половин ден на пет часа. Новото измерване показва също, че средната бедност в САЩ се е увеличавала почти непрекъснато от 1990 г. насам, въпреки силния растеж на средните доходи. За разлика от това, в повечето други страни с високи доходи тя е намаляла с течение на времето. Например, през 1990 г. в САЩ са били необходими 43 минути, за да се спечели 1 долар. Това е било почти същото като във Франция (42 минути) и по-кратко, отколкото във Великобритания (51 минути). Германия е имала най-ниското време - 34 минути. Според този показател, времето, необходимо за печелене на 1 долар, се е увеличило с 20 минути, или 47%, в САЩ през последните 35 години. И трите европейски икономики са регистрирали спад, като Обединеното кралство е отбелязало най-голям спад. И в четирите страни средните доходи са се увеличили с малко над 1% годишно през последните десетилетия, според данни на Световната банка от Програмата за публична инспекция (PIP). В САЩ обаче средното неравенство се е увеличило с около 2,2% годишно, изпреварвайки растежа на доходите. За разлика от това, във Великобритания, Франция и Германия неравенството е останало относително стабилно, така че растежът на доходите е довел до намаляване на средната бедност. Бедността може да се промени по две основни причини: доходите се покачват или спадат, или разпределението на доходите става повече или по-малко неравномерно. В случая със САЩ средната бедност се увеличава дори в развиваща се икономика, защото неравенството нараства по-бързо от нарастването на доходите. "САЩ имат една от най-неравностойните икономики в света и най-неравностойната сред богатите страни. Във всичките 50 щата неравенството се е увеличило рязко от 1990 г. насам, независимо от политическата ориентация, демографския състав или икономическата структура", пише експертът. Неравенството в доходите, измерено с коефициента на Джини, е по-високо в САЩ, отколкото в големите европейски икономики. По-високите стойности показват по-голямо неравенство.

Индия предупреди, че прогнозата ѝ за икономически растеж от 7 - 7,4 на сто за финансовата година, приключваща през март 2027 г., може да бъде коригирана значително надолу заради ръста на цените на енергоносителите и прекъсванията на веригата за доставки, свързани с войната в Иран, информира Си Ен Би Си. Конфликтът, който започна на 28 февруари след ударите на САЩ и Израел срещу Иран, наруши движението на стоки през Ормузкия проток - критичен воден път, през който се транспортира 20 на сто от световния петрол - което доведе до покачване на разходите за енергоносители и товари и затрудни веригите за доставки. Досега индийското правителство не е показало голяма склонност да прехвърли нарастващите разходи за енергия върху потребителите, като миналата седмица намали акцизите върху бензина и дизела за вътрешно потребление с 10 рупии (0,11 долара) на литър, за да предотврати покачването на цените на бензиностанциите, тъй като войната с Иран нарушава световните енергийни доставки. Според данни на „Сити“ (Citi) Индия разчита на доставки от Ормузкия проток за около 50 на сто от нуждите си от суров петрол и внася по-голямата част от втечнения природен газ по този маршрут. Алтернативни доставки на суров петрол и втечнен природен газ са налични, но са свързани със забавяния и по-високи разходи, се посочва в месечния доклад на финансовото министерство. В него се добавя, че вносът на втечнен природен газ е трудно заменим, тъй като почти целият идва от засегнати от конфликти региони, а добивите на местните рафинерии са много ниски. Цената на суровия петрол в Индия се е повишила от под 80 долара до около 140 долара и това „определено“ ще окаже влияние върху дефицита по текущата сметка, каза пред Си Ен Би Си Навин Матур, директор на товарите със суровини и валутата в индийската брокерска компания „Ананд Рати интернешънъл венчърс“ (Anand Rathi International Ventures). Той добави, че предупреждението на правителството, че кризата в Близкия изток ще се отрази на растежа, е „вредно за икономическите перспективи на страната“, която вече е изправена пред отлив на чуждестранни инвеститори.