Индексът на промишленото производство в България през април 2026 г. намалява с 4.6% спрямо предходния месец. Данните на НСИ са предварителни и сезонно изгладени. В сравнение с април 2025 г. е регистрирано понижение с 4.1% на календарно изгладения индекс на промишленото производство. На годишна база спад на промишленото производство, в България, изчислен от календарно изгладените данни, се наблюдава в добивната промишленост - с 33.8%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.9%, и в преработващата промишленост - с 0.1%. В преработващата промишленост значителен спад спрямо април 2025 г. е регистриран при: обработката на кожи; производството на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм - с 32.0%, и при производството на метални изделия, без машини и oборудване - с 25.6%. Ръст е отчетен при производството на лекарствени вещества и продукти - с 20.6%, и при производството на електрически съоръжения - с 8.9%.

България заема 35-то място от общо 40 държави в Индекса на богатството на нациите (WNI) за 2026 г. , което я прави най-слабо представилата се страна членка на Европейския съюз в класацията. Общият резултат на страната достига 546 точки, с 13 повече спрямо предходната година, но все пак без промяна в позицията, За последните 11 години България е подобрила резултата си с 20 на сто, което я нарежда сред държавите с най-бърз напредък, макар разликата спрямо останалите членки на ЕС да остава значителна. Качеството на публичните разходи в страната е близо до дъното на ЕС и то е "повлечено" надолу от увредена околна среда, лошо здравеопазване и слабо образование - наследство от години на политическа нестабилност и отлагани реформи. Отбраната и инфраструктурата са сред относително силните страни на страната, като се очаква присъединяването на България към еврозоната и Шенген да донесе нова вълна от инвестиции. Частната икономика се представя малко по-добре от публичния сектор, но растежът през последните години зависи все повече от потребление, кредитиране и по-висока преразпределителна роля на държавата. Индексът на богатството на нациите (WNI) на Варшавския институт за предприемачество предлага сравнима композитна оценка на икономическото състояние и благосъстояние. Той е изготвен в сътрудничество с 20 мозъчни тръста от цял свят и през 2026 г. включва 40 държави - страни членки на Европейския съюз и ОИСР, заедно с Украйна. WNI отделя размера на частната икономика от публичния сектор и оценява това колко гражданите получават обратно от държавата в седем области - отбрана, вътрешна сигурност, инфраструктура, околна среда, здравеопазване, образование и висше образование.

Министерският съвет назначи Борис Михайлов за изпълнителен директор на Националната агенция за приходите (НАП). Той поема поста от Милена Кръстанова, която е подала заявление за освобождаване от длъжността. За Михайлов това не е първи мандат начело на приходната агенция – той вече е заемал позицията в периода от 5 август 2022 г. до 6 юни 2023 г. Назначението идва след поредица от промени в ръководството на НАП през последните години, като целта е да се осигури по-голяма стабилност и ефективност в работата на приходната администрация.

Правителството възложи на енергийния министър да работи за преструктурирането на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ), което е една от ключовите реформи в Плана за възстановяване и устойчивост. Така, както беше договорена през 2025 г., реформата включва отделяне на "Мини Марица-изток" и "ТЕЦ Марица изток 2" от структурата на БЕХ. Има забавяне на тази реформа и неизпълнението на нейната цялост постави под въпрос над 1 млрд. евро финансиране по ПВУ, но и по териториалните планове за справедлив преход. Първата част на решението на Министерския съвет е да бъде изпълнен етап 93 от ПВУ, който предполага създаването на ново държавно предприятие, което да бъде едноличен собственик на вътрешните предприятия, които в момента са собственост на БЕХ и след извършване на оценка от одитор активите да бъдат прехвърлени.

Броят на компаниите, оставащи в обхвата на Директивата на ЕС за корпоративно отчитане на устойчивостта (CSRD) ще намалее от около 10 000 до приблизително 1200 след инициативата на Европейската комисия за опростяване “Omnibus”. Това обявиха от Европейската консултативна група за финансово отчитане (EFRAG). EFRAG също така обяви, че е възобновила работата по разработването на стандарт за отчитане за устойчивост за групи извън ЕС (N-ESRS), като планира да публикува проекта си за стандарт за консултация в средата на юли. EFRAG е упълномощена от Европейската комисия да разработи технически съвети за стандартите за отчитане, залегнали в основата на CSRD. Европейската консултативна група за финансово отчитане кани компаниите да изразят интереса си към участие в специално полево тестване на проекта за обсъждане, след като той бъде публикуван. EFRAG  планира консултацията да продължи 100 дни и да представи техническото си становище относно N-ESRS на Европейската комисия през януари 2027 г. Възобновяването на работата на EFRAG по N-ESRS следва разработването на проект за обсъждане на стандарта в началото на 2025 г. Впоследствие работата по стандарта беше спряна в светлината на очакваните промени в CSRD от процеса Omnibus, стартиран от Комисията през февруари 2025 г., насочен към значително намаляване на отчитането за устойчивост и регулаторната тежест върху дружествата. Съгласно първоначалния регламент за CSRD, дружествата извън ЕС в обхвата на CSRD включваха тези с приходи над 150 милиона евро и с дъщерно дружество или клон, базирани в ЕС, с приходи от 40 милиона евро. Процесът Omnibus преразгледа обхвата, за да включва само дружества с нетни приходи в ЕС над 450 милиона евро за две последователни години и с дъщерно дружество или клон в ЕС с приходи над 200 милиона евро. EFRAG разкри, че новите правила ще намалят броя на дружествата извън ЕС в обхвата на CSRD с около 88%, до приблизително 1200. По държави, приблизително 350 – 450 американски компании ще останат в обхвата на CSRD, наред със 150 – 200 британски компании, 100 – 150 компании от Швейцария и Япония и 30 – 80 компании от други юрисдикции. Предстоящият проект на стандарт ще фокусира изискванията за отчитане за компании извън ЕС върху тяхното въздействие, свързано с устойчивостта, за разлика от стандарта за компании от ЕС (ESRS), който изисква оповестявания на въздействията, както и на рисковете и възможностите. Подобно на ESRS, N-ESRS ще обхване 12 стандарта – като общи изисквания, общи оповестявания, изменение на климата, замърсяване, вода и др. – и четири области на отчитане, включително управление, стратегия, управление на въздействието чрез политики и действия, както и показатели и цели. esgnews.bg

Хидроагрегат №3 на ПАВЕЦ "Чаира" е преминал успешно Държавна приемателна комисия и е получил Акт 16 днес (10 юни), съобщиха от Националната електрическа компания (НЕК). С този документ НЕК ще получи официално разрешение за ползване и въвеждане в редовна експлоатация на хидроагрегата. С това завършва финалният етап от възстановяването на съоръжението. Комисията е удостоверила, че рехабилитацията е извършена в съответствие с работния проект и при стриктно спазване на всички изисквания на законодателство.Най-голямата помпено-акумулираща централа на Балканите предоставя ключови балансиращи услуги в условията на все по-волатилни регионални електроенергийни пазари. Централата обаче спря работата си след неуспешни ремонти преди няколко години. Постепенно сега хидроагрегатите се възстановяват и ПАВЕЦ "Чаира" отново се връща в експлоатация. НЕК продължава да работи и за връщането в експлоатация на хидроагрегат №1. Дейностите по възстановяването му се извършват от японската корпорация Toshiba съгласно приетия график. Очаква се възстановителните работи да завършат през 2028 г. Също така НЕК подготвя и следващите стъпки по възстановяването на хидроагрегат №4.

Държавното предприятие "Кабиюк" е в много лошо финансово състояние, като задълженията му са за близо 1,7 млн. евро. На пресконференция членовете на Управителния съвет (УС) на "Кабиюк" Звездалин Звездев, Ивайло Антонов и Валентин Атанасов съобщиха, че работниците не са получавали заплати през последните 4 месеца, а на 5 юни за кратко е спрян тока заради неплатени сметки за над 60 000 евро. В предишното ръководство на "Кабиюк" бяха Мартин Маринов, който беше изпълнителен директор на конезавода, Златка Възелова и Милен Полименов. Електрозахранването е възстановено още същия ден с гаранция от Министерството на земеделието, че неплатените сметки ще бъдат постепенно изплатени. При встъпването си в длъжност през май новите управители на "Кабиюк" са установили, че в касата е имало едва 95 евро, а по банковите сметки - около 10 000 евро. На фона на големите дългове и невъзможността за редовно изплащане на заплатите на работниците предишното ръководство е получавало шокиращи възнаграждения. В губещо предприятие директорът е взимал 14-15 хиляди лева заплата, а на борда на директорите за миналата година са изплатени 230 000 лева. Най-старият конезавод в България разполага с над 28 хиляди декара земя, от които над 20 хиляди обработваема. При встъпване в длъжност новото ръководство намира празни обори и незасято зърно. Валетин Атанасов обясни, че "от над 400 глави едър рогат добитък и 10 000 овце, днес там крави няма, а броят на овцете е малко над 1000". От коментара на УС стана още ясно, че техниката за обработване на земята е в много лошо състояние и нивите не са засети. Новото ръководство на ДП "Кабиюк" е поискало от Министерството на земеделието и храните аванс по договора за запазване на автохтонни породи в размер на 1,9 млн. лева. Работниците настояват за бързо решаване на проблема и държавна политика за запазване на единствения конезавод, който е и със статут на национален историко-археологически резерват.

Куриерската компания "Еконт" предприема следващи стъпки в разширяването на своя капацитет, като планира значителни инвестиции в логистичната си мрежа до 2026 г. Промените включват изграждане на нови бази, след като наскоро каза, че ще преструктурира модела на доставки в по-малките населени места. "Еконт" ще разшири съществуващите си логистични центрове в градовете Враца и Хасково. Успоредно с това вече е стартирало строителството на изцяло нов логистичен хъб в Русе. В процес на подготовка за строителство са и нови центрове, които ще бъдат разположени в ключови за страната градове. Плановете за разширяване до 2026 г. включват: Нов логистичен център в Русе (в процес на изграждане); Нов логистичен център в Стара Загора (в подготовка); Нов логистичен център във Велико Търново (в подготовка) и Нов логистичен център в София (в подготовка). Тези нови съоръжения ще допълнят настоящата мрежа на компанията, която разполага с основни сортиращи хъбове в Русе, София, Пловдив, Варна и Бургас. Към момента "Еконт" оперира с над 1000 офиса и точки за обслужване в цялата страна, които са свързани с централните логистични центрове.

Върховният Админстративен съд окончателно потвърди спирането на предварителното изпълнение на заповедта на директора на РИОСВ за преустановяване на работата на линията за ПДЧ на „Кроношпан“ във Велико Търново. С определение от 9 юни магистратите оставиха в сила решението на Административния съд в Бургас, което излезе през май и беше в полза на компанията. Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Заповедта на екоинспекцията от януари 2026 г. доведе до спиране и пломбиране на линията за ПДЧ, включваща сушилня и две съоръжения за топъл въздух. Принудителната мярка беше наложена заради констатирано неизпълнение на условията на комплексното разрешително на дружеството и сигнали за миризми извън производствената площадка. Върховните съдии приемат, че след издаването на заповедта са настъпили нови обстоятелства, които променят ситуацията. Магистратите отчитат и предприетите от „Кроношпан“ технологични мерки за оптимизиране на производствения процес и ограничаване на евентуални миризми. Приемат и като трудно поправими са вредите за дружеството от продължително спиране на дейността. А именно съкращаване на персонал, загуба на квалифицирани кадри, неизпълнение на поети договори, финансови щети и уронване на престижа на компанията. Нещо повече, съдът посочва, че пломбираната линия носи негативни последици за цели икономически браншове. До окончателното приключване на спора действието на заповедта на екоинспекцията остава спряно, а производствената линия може да продължи да работи.

На заседанието си днес КФН реши: 1. Одобрява член на управителния съвет на Пенсионно осигурителна компания „ДСК-Родина“ АД. 2. Издава одобрение на „Българска фондова борса” АД на изменения и допълнения на борсовия правилник. 3. Отписва емисия облигации с ISIN код BG2100017198, издадена от „Ай Ти Еф Груп“ АД, гр. София, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 4. Спира производство за одобрение на член на съвета на директорите на „Браво Хоум“ ЕАДСИЦ.

Градус АД представи уведомление за паричен дивидент. Решението за разпределяне на паричен дивидент е взето на ОСА на дружеството проведено на 10-06-2026 г. в Стара Загора. На ОСА е гласуван дивидент за 2025 г. в общ размер на 5782749.70 евро. Размер на дивидента за една акция бруто - 0.035 евро. Размер на дивидента за една акция нето (само за акционери физически лица) - 0.03325 евро. x3news

Компанията за производство на килими и текстилни подови настилки „Декотекс“ АД ще изплати 400 471.96 евро за дивидент в брутен размер от 0.02662 евро на акция. Решението е гласувано от редовното общо събрание на акционерите, проведено на 9 юни в Сливен. Сумата за дивидента е част от печалбата на дружеството в общ размер на 870 283.42 лв. (444 968.85 евро), от които 340 224.94 евро печалба за 2025 г. и 104 743.91 евро неразпределена печалба от минали периоди. Заделят се още 10% (44 496.88 евро) за фонд „Общи резерви“. Правото да получат дивидент имат всички, вписани в централния регистър на ценни книжа, като такива с право на дивидент на 14-ия ден след деня на общото събрание, или към 23 юни. Последната дата за сключване на сделки с акции на „Декотекс“ на „Българска фондова борса“, в резултат на които инвеститорът има право на дивидент, е 19 юни. От началото на годината цените на тези книжа загубиха част от стойността си, като минаха и през дъното от 0.30 евро, а в момента се търгуват по 0.64 евро. От печалбата за 2024 г. беше изплатен брутен дивидент в размер на 0.078 лева.

Европейската комисия обяви, че работи по създаването на първата обща за Европейския съюз платформа, която ще помага за наемане на квалифицирани работници от страни извън Съюза. Основната цел на платформата, наречена EU Talent Pool, е да помогне за решаването на огромния проблем с недостига на работна ръка в редица сектори, включително здравеопазване, ИКТ, инженерство, хотелиерство и ресторантьорство, строителство. Тези сектори са от ключово значение за развитието на европейската икономика, но квалифицираните кандидати в тях не достигат. EU Talent Pool в момента се развива и ще бъде напълно функционираща до 2027 г. Заинтересованите кандидати за работа от страни извън ЕС ще могат да се регистрират и да създават профили в платформата, посочвайки своите умения и квалификации. След това платформата ще свързва тези профили с работодатели в ЕС, които търсят такива умения. Единствено законно работещи работодатели ще могат да се регистрират и да пускат обяви за работа в платформата и всяко нарушение на националното законодателство и законите на ЕС във връзка с наемането на работа и адекватните работни условия ще води до санкциониране или премахване от платформата. За да се предпазят търсещите работа, обявите ще трябва да осигурят пълна прозрачност. Те ще трябва да включват името на работодателя и контактна информация, описание на работата и мястото, както и информация за началната заплата и дейността на работодателя. Бъдещият EU Talent Pool ще: Бъде безплатен както за работодателите, така и за търсещите работа;    Улеснява и опростява международните процедури за наемане на работа; Предоставя на работодателите достъп до по-голяма, по-разнообразна работна ръка; Осигурява информация за процедурите за наемане на работа и имиграция; Помага да се гарантира справедлива заетост и работни условия за търсещите работа, които се местят в ЕС.
Работодателите трябва да имат предвид, че участието в платформата е доброволно за страните – членки на ЕС. Ако държавата, в която е базиран бизнесът на дадена компания, не се е присъединила към платформата, компанията няма да може да я използва. Комисията очаква до 20 държави да се включат в инициативата до 2030 г.  Използването на платформата не означава, че кандидатът, нает от дадена компания, може да заобиколи националните имиграционни процедури. Всяка държава членка запазва контрола върху това кой получава разрешително за работа и престой. EU Talent Pool ще предоставя единствено напътствия във връзка с процеса. За наемане на стажанти фирмите следва да използват EURES, защото EU Talent Pool ще се фокусира върху редовна заетост.

Пазарът на американски държавни облигации на стойност 31 трилиона долара има недвусмислено послание към новия шеф на Федералния резерв Кевин Уорш: Лихвените проценти не са достатъчно високи. Доходността на най-чувствителните към паричната политика двугодишни ДЦК на Съединените щати е скочила до най-високото си ниво от повече от година насам, след като множество икономически данни накараха търговците да предвидят поне едно лихвено увеличение с четвърт пункт още през октомври. Годишната възвръщаемост на книжата, която се търгува около 4.15%, е доста над текущия лихвен диапазон на щатската централна банка от 3.5% – 3.75 процента – отклонение, зародило се през март. Възходящото движение набра скорост през миналата седмица, след като последните данни за броя на наетите по трудов договор (без работещите в селското стопанство) надхвърлиха всички прогнози – 172 хиляди, почти двойно повече от очакванията, спрямо предвижданията за 85 хиляди. Това число засили нарастващото убеждение, че лихвите трябва да се повишат, за да се овладее инфлационният натиск и да се намали риска от предизвикания от изкуствения интелект бум, който прегрява икономиката, а играчите на пазара на облигации качиха до 68% вероятността за лихвен ръст през декември. Очаква се докладите, които ще бъдат публикувани по-късно тази седмица за потребителските и производствените цени през май, да потвърдят допълнително случващото се. Повишението на доходността на американските държавни облигации се разпростира по цялата крива на книжата, създавайки напрегната среда за паричните стратези на Федералния резерв и техния нов председател, Кевин Уорш, който ще ръководи първото си официално съвещание на Комитета за парична политика и пресконференцията следващата седмица. След като се застъпваше за понижение на лихвените проценти, обосновавайки се, че политиката е рестриктивна, Уорш сега се сблъсква с все по-голямата загриженост на пазара на облигации, че Федералният резерв може да изостава от кривата, и на редица централни банкери, които също са притеснени от инфлацията и не изключват повишаване на лихвените проценти в бъдеще. Разминаването между краткосрочната доходност на американските облигации и лихвените проценти отразява как пазарът се е движил преди политиката на централните банкери от края на 2021 г. до началото на 2022 г., когато те в крайна сметка направиха серия от резки лихвени повишения, за да се борят с инфлационния ръст. и с нарастването на инфлацията. Това насочва също вниманието и върху дългосрочния целеви параметър на Федералния резерв за неговия „неутрален лихвен процент“ (теоретично ниво на разходите по заемите, което нито стимулира, нито забавя растежа) и дали той се нуждае от корекция нагоре. През март прогнозата на американските централни банкери за дългосрочния им лихвен процент, разглеждан като заместител на неутралния, беше 3.1 процента. Което подкрепи уклона на паричните стратези на последната им среща към по-ниски лихвени проценти. Някои пазарни наблюдатели обаче твърдят, че стойността му всъщност е по-висока, както се вижда от неуморното харчене, подхранващо активността около изграждането на изкуствен интелект. С други думи, може да се наложи агресивен политически отговор и изместване на стойността на неутралната лихва нагоре, а подобна преоценка би засегнала цялата крива на доходност. Базирана на суаповите лихвени контракти мярка за оценката на пазара на коригирания спрямо инфлацията неутрален лихвен процент е около 1.8% и е по-висока от средните за централните банкери 1.1 процента. До известна степен, по-високата доходност по държавните облигации действа като затягащ фактор на Федералния резерв, защото търговията на десетгодишните облигации около 4.5% повишава цената на ипотеките и корпоративните заеми. По оценка на икономическия екип на агенция „Блумбърг“, неотдавнашното увеличение на доходността е еквивалентно на повишение на лихвите с около 75 базови пункта, което би могло да подкрепи позицията на централната банка. На 10 юни се очакват новите данни за индекса на потребителските цени за май, които имат потенциал да променят лихвените проценти и очакванията за отговора на Федералния резерв, защото търговците ще добият представа до каква степен скокът на цените на петрола, подхранван от войната в Иран, се отразява на този инфлационен показател. По-слаби от очакваните числа може донякъде да охладят притесненията, но не и цялостната картина. 

Потребителската инфлация в Китай неочаквано е застинала през май, въпреки че фабричните цени са нараснали с най-бързия темп от почти четири години, увеличавайки риска за корпоративните печалби, тъй като слабото вътрешно търсене изолира икономиката от глобалния подем при суровините, предава Bloomberg. Индексът на потребителските цени (CPI) се е повишил с 1,2% на годишна база - със същия темп като предходния месец и под средната прогноза за 1,3% в анкета на Bloomberg сред икономисти. Спадът от 16% в цените на свинското месо е намалил CPI с 0,3 процентни пункта, според данни на Националното статистическо бюро. Производствената инфлация (PPI) се е ускорила до 3,9% на годишна база, в съответствие с прогнозите и спрямо отчетените 2,8% през април. Базисният CPI, който изключва волатилните цени на храните и енергоносителите, също е изненадал негативно, като се е повишил с 1,1% - по-бавно от ръста от 1,2% през април. Глобалната енергийна криза, предизвикана от войната на САЩ и Израел в Иран, заедно с бума на инвестициите в изкуствен интелект (AI), възроди инфлационния натиск при фабриките във втората по големина икономика в света. Много компании, ориентирани към потребителите, изпитват затруднения да прехвърлят по-високите цени на суровините върху клиентите си, което вреди на печалбите им. Години на слабо търсене и свръхпредлагане доведоха до ожесточена конкуренция между китайските индустриални фирми, която продължава да ограничава потребителските цени. В резултат разликата между PPI и CPI през миналия месец достигна най-високото си ниво от юни 2022 г. Това допълнително усложнява опитите на Китай да възстанови инфлацията, тъй като ценовите тенденции се разминават между секторите, засегнати от слабото вътрешно търсене, и тези, изложени на по-високите цени на петрола, чиповете и металите. Така, дори Китай да е напът да излезе от общата дефлация през това тримесечие, възстановяването вероятно няма да доведе до широко подобрение на печалбите и заплатите във всички индустрии. В рамките на CPI цените на горивата за автомобили са скочили с 21% през май спрямо година по-рано, ускорявайки се от ръста от 17% през април. Като противовес цените на храните, алкохола и тютюна са спаднали, удължавайки понижението си до 0,9%. Цените на свинското месо спадат вече почти две години, тъй като свиневъдството в страната продължава да се бори със свръхкапацитет. Други потребителски категории - от дрехи и жилища до образование, развлечения и здравни услуги - показват застой или забавяне на инфлацията. Категорията „разни стоки и услуги“, включваща и златните бижута, също отчита забавяне на ценовия ръст след силното поскъпване от края на 2025 г., което подсказва отслабване на ефекта от подема при златото. Междувременно глобалният бум на изкуствения интелект се пренася и върху цените, тъй като чиповете и металите, използвани за изграждане на центрове за данни, рязко поскъпват. Това увеличава и търсенето на китайска електроника - от чипове до печатни платки. В резултат на по-скъпите компоненти цените на комуникационното оборудване в CPI, включително смартфоните, са се повишили със 7%, ускорявайки се от 4% през април. Цените на домакинските уреди също са нараснали. При индекса на производствените цени най-голям ръст идва от по-високите разходи за енергоносители, чипове и цветни метали като мед и алуминий.