Пенсионери запълват недостига на работна ръка в бизнеса, показват данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Над 231 хиляди души в страната получават лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, но въпреки това продължават да работят и са осигурени. За една година броят на пенсионерите за стаж и възраст, които продължават трудова дейност се е увеличил с около 6 хиляди души. Заради това общият брой на трудово заетите пенсионери се доближава до 350 хиляди души. Най-много пенсионирани служители работят в бюджетния сектор — техният брой е точно 59 519 души. Над 20 хиляди пенсионери работят в сферата на здравеопазването. Следват секторите търговията и охранителната дейност. В търговията и авторемонтните услуги трудов договор имат над 19 хиляди пенсионери, като преобладаваща част от тях са жени. В охранителния бранш работят 15 256 пенсионери, при това предимно мъже, макар че жените в сектора надхвърлят 1000. Строителството също разчита сериозно на пенсионирани работници – там са заети над 11 хиляди души, от които близо 2000 са жени. В пътническия транспорт трудов договор имат над 10 хиляди пенсионирани лица, а в хотелиерския и ресторантьорския бизнес – над 6 хиляди. Значителен брой пенсионери работят и в производството, докато в системата на образованието те са над 3000. Около 28 хиляди от пенсионерите, придобили право на пенсия по осигурителен стаж и възраст, все още не са навършили 60 години. През изминалата година общо 48 795 души са получили пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В края на 2025 г. жилищният фонд в България достига 4 360 805 жилища – с 36 612 повече спрямо предходната година, докато населението намалява с 14 153 души. Така на 1000 души вече се падат 679 жилища. Голяма част от съществуващите жилища се намират в обезлюдяващите райони, а ръстът на фонда и търсенето са концентрирани само в София и няколко областни центъра. В последното сравнение на ОИСР България е имала най-високия брой жилища на 1000 души в ЕС – около 620 при приблизително 515 средно за Съюза. След България се нареждат Хърватия и Италия. За тази статистика ОИСР е използван броят на жилищата от преброяването през 2021 г. Освен че има голям жилищен фонд, България има и висок дял на собствеността –86,1% от българите живеят в домакинства със свой собствен дом, значително повече от средната стойност за ЕС и държавите в Западна Европа. Един от най-сериозните проблеми продължава да е пренаселеността – миналата година 32,5% от българите живеят в жилища с недостатъчен брой стаи за състава на домакинството, почти два пъти повече от средната стойност за ЕС (16,8%).

Германската металургична група Aurubis отчете сериозен ръст на печалбата през последното тримесечие, като част от резултата идва именно от българското ѝ производство в Пирдоп - един от най-важните индустриални обекти в България. Разширението на медодобивния завод навлиза в решаваща фаза, докато групата на ниво Aurubis AG повиши оперативната си печалба преди данъци с 31% до 374 млн. евро за първите девет месеца на финансовата 2025/2026 г. Заводът на "Аурубис България" край Пирдоп е част от групата от 2007 г. насам и е сред стълбовете на българската промишленост - по различни оценки той формира между 7 и 9% от износа на страната и е сред най-големите данъкоплатци у нас. Там се произвежда рафинирана мед с чистота 99,99%, регистрирана на Лондонската метална борса под марката Pirdop. В момента компанията разширява рафинерийния си капацитет в българския обект с около 50%, до 340 000 тона годишно - проект на стойност 120 млн. евро, финансиран частично с кредит от Европейската инвестиционна банка и определян като най-голямата единична инвестиция в завода след придобиването му преди близо две десетилетия. Разширението на медодобивната инсталация в България вече е в напреднал етап, а поетапното ѝ пускане в експлоатация вече е започнало. В хода на процеса компанията временно е складирала повече междинна продукция, което е повлияло на паричния поток на групата през последните девет месеца. На ниво Aurubis AG оперативната печалба преди данъци и лихви (EBITDA) нарасна до 570 млн. евро за деветмесечието, спрямо 462 млн. евро година по-рано. Само през третото тримесечие (април-юни) оперативният EBT (печалба преди данъци) достигна 149 млн. евро - значително над 57-те млн. евро преди година и над резултата от предходното тримесечие от 121 млн. евро. За ръста допринесоха високата натовареност на производствените мощности, по-добрият метален резултат заради по-високите цени на металите (особено на благородните), по-високите приходи от продажби на сярна киселина, както и леко подобрение в резултатите от преработката на рециклирани материали. Оперативната възвръщаемост на капитала (ROCE) достигна 9,4% към 30 юни 2026 г., спрямо 9,1% година по-рано. Групата отчита напредък и по други проекти от инвестиционната си програма "Aurubis Performance 2030" - около 90% от предвидените 1,7 млрд. евро инвестиции вече са реализирани. През юли беше пуснат в експлоатация новият рециклиращ комплекс в Хамбург на стойност 190 млн. евро, а разширяването на завода за рециклиране в Ричмънд, САЩ, продължава на два етапа. Aurubis потвърди прогнозата си за цялата финансова 2025/2026 г. - оперативен EBT между 425 и 525 млн. евро и ROCE между 10 и 12%, като очаква резултатът да се доближи до горната граница на диапазона.

За първи път от доста години непознат до момента играч влиза в бизнеса с боклука на София. Районите "Изгрев", "Слатина" и "Подуяне" вече ще се чистят от консорциума "Чиста София", в който основен участник е турската фирма "Атлас темизлик". "Чиста София" разполага с повече техника от минимално изискваната и ще работи със 17 камиона за събиране на битовите отпадъци и още 12 автомобила за миене/снегопочистване, метене и събиране на едрогабаритни отпадъци. По договор новият чистач трябва да подменя и счупените контейнери за отпадъци, а впоследствие би трябвало да ги смени с такива, които се затварят автоматично. Договорът с дружеството е за 5 години. Консорциумът около турската фирма беше избран да чисти "Изгрев", "Слатина" и "Подуяне" с бърза процедура по пряко договаряне, в която бяха поканени още трима участници. Дружеството спечели с най-ниските си цени за основни дейности. За събирането на боклука например ще се плаща по 134 евро на тон. Консорциумът "Чиста София" по документи е учреден на 6 март, месец преди общината да отвори поръчката за "Изгрев", "Слатина" и "Подуяне". В него влизат фирмите "Голден тикет", "Голден инвестмънт груп" и българският клон на турската фирма "Атлас Темизлик Туризм Иншаат Пейзаж Фиданджълък Санайи Ве Тиджарет Лимитед Ширкети". Турската фирма е собственост на Фатих Атасой, а българският клон е с регистрация в Пазарджик. Собственик (но не едноличен) в "Голден инвестмънт груп" е Сергей Памуков, който беше собственик и на дружеството "Техно импорт експорт 23".

Германският летищен оператор "Фрапорт" (Fraport AG Frankfurt Airport Services Worldwide) отчете увеличение на приходите си с 4 на сто на годишна база до 2.07 милиарда евро през първото полугодие на 2026 г. Оперативната печалба преди лихви, данъци и амортизации (EBITDA) е нараснала с 3.8 на сто до 582.3 млн. евро. Нетната печалба обаче е намаляла с 47.7 на сто до 51.6 млн. евро заради по-високите амортизационни и лихвени разходи след откриването на новите терминали във Франкфурт и Лима. Ръстът на пътническия трафик на международните летища на групата е компенсирал по-слабото представяне на основния ѝ пазар в Германия, засегнат от стачки и войната в Близкия изток. Летище Франкфурт е обслужило 28.9 млн. пътници, с 0.8 на сто по-малко спрямо година по-рано. Междуконтиненталният трафик е намалял с 3.8 на сто заради съкращаването на полетните програми и по-слабото търсене на пътувания до Близкия изток. Ограниченията на капацитета по направленията към региона са се отразили и върху товарните превози. Летищата във Варна и Бургас, управлявани от "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" (Fraport Twin Star Airport Management), са обслужили общо 1.23 млн. пътници през първото полугодие, което е ръст от 8.8 на сто. Увеличението се дължи основно на връщането на два базирани във Варна самолета на "Уиз Еър" (Wizz Air) и на по-силния трафик през зимните месеци. Летището в Бургас остана затворено до края на април за обновяване на пистата и пътеките за рулиране. Приходите на българското дружество са достигнали 58.5 млн. евро, като сумата включва счетоводно отчетени строителни дейности по концесията. Без тях приходите са 21.3 млн. евро спрямо 20.6 млн. евро година по-рано. Печалбата преди данъци, лихви и обезценка е намаляла до 5.4 млн. евро, а крайният резултат е загуба от 2.2 млн. евро.

Дистрибуторската компания „Шугарленд“ЕООД, специализирана във носа и търговията със сладки изделия, безалкохолни напитки и др. на няколко големи турски фирми, желае да инвестира в „Индустриален парк Сливен“. Намерението на фирмата е да изгради логистична база на площ от близо 5 дка. В инвестиционното си намерение компанията заявява, че ще назначи на работа 10 души. Тя е обявила, че инвестицията ще бъде от 600 000 до 800 000 евро. Компанията е входирала заявление в Община Сливен за инвестиционните си намерения. Вече е получено съгласие за продажба на парцела от Общински съвет – Сливен на заседание на местния парламент през месец юни. Първият инвеститор в Индустриален парк Сливен е старозагорската фирма „Болид“ ООД. Тя ще изгради складово-търговска база на площ от близо 4,5 дка. Започна вторият етап от изграждането на Индустриален парк Сливен. За целта е подписан е договор с МРРБ на 5 декември миналата година. До края на 2028 г. индустриалният парк ще има изградена собствена административна сграда от близо 1000 кв.м. РЗП, ще се изгради външна ограда с пропускателен режим, бариери, кабинки за охрана. До края на месец септември "Индустриален парк Сливен" ще пусне обществените поръчки за всяка една от петте дейности по втория етап от разширението на парка. Източник: divident.eu

Общото събрание на акционерите на „Смарт Органик“ избра Атанас Райков за независим член на Съвета на директорите. Атанас Райков има над 20 години международен управленски опит в областта на дигиталната трансформация, развитието на глобален бизнес и стратегическото приложение на изкуствения интелект. Завършил е специализирани програми по иновации и изкуствен интелект в Харвардския университет и Масачузетския технологичен институт (MIT). Изборът на независим член на Съвета на директорите с подобен професионален профил идва в ключов момент за развитието на „Смарт Органик“ АД. Компанията навлиза в нов етап на растеж, в който технологиите, анализът на данни и изкуственият интелект ще имат все по-важна роля за повишаване на ефективността и конкурентоспособността.

Към края на юни общите приходи на „Трейс Груп Холд” АД са в размер на 67.84 млн. евро като намаляват с една трета на годишна база. Общо разходите, без тези за данъци, са 66.18 млн. евро и също са по-ниски. Междинният финансов резултат след данъци е печалба от 1.66 млн. евро при 1.16 млн. евро година по-рано. Най-съществен дял в паричните постъпления са приходите по строителни договори, които намаляват до 61.67 млн. евро при 94.27 млн. евро година по-рано. Разпределени по сегменти, общо 57.65% от отчетените приходи /без финансови/ са реализирани в страната ни, 30,15% – на територията на Сърбия, и 12.20% – в Румъния. Разходите по икономически елементи на дружеството в края на юни са в размер на 65.02 млн. евро и намаляват спрямо същия период година по-рано. Числеността на персонала на дружеството и неговите клонове в чужбина към края на юни е 381 души. Най-голям брой наети лица (80.86%) има в България, други 16.71% работят в Сърбия, а 2.43% – Румъния. „Трейс Груп Холд“ изпълнява всички дейности при изграждане на различните видове инфраструктура – строителство, рехабилитация, поддържане, проектиране и свързаните с тях дейности. Дружеството има учредени клонове в: Република Сърбия, Украйна, Македония, Румъния и Гърция и Черна Гора. Най-голям акционер е проф. Николай Михайлов – председател на Надзорния съвет, който притежава 67.01% от капитала, а чрез „Галини – Н“ ЕООД контролира още 9 процента. А останалите 23.29% се държат от други фирми и индивидуални инвеститори.

Делът на българския брутен вътрешен продукт (БВП) в европейската икономика е едва 0.6%, показват данните на европейската статистическа служба Евростат за 2025 г. По-малък БВП имат Малта, Естония, Латвия и Кипър (с принос между 0.1 – 0.2%), докато България е в групата с малко по-висок резултат, заедно със Словакия (0.7%), Люксембург (0.5%) и Хърватия (0.5%). Общо БВП на целия ЕС през 2025 г. е на стойност 18.8 трлн. евро. От Евростат отбелязват, че между 2015 и 2019 г. ЕС отчита годишни темпове на растеж в диапазона 1.9 – 2.8%. През 2020 г. икономиката е силно засегната от пандемията от COVID-19 и свързаните с нея ограничения, заради което БВП спада с 5.6 на сто. След това се възстановява, като нараства с 6.4% през 2021 г. и с 3.5% през 2022 г. Растежът през 2023, 2024 и 2025 г. е по-умерен – съответно 0.4, 1 и 1.5%. Официалната статистика извежда и представянето на страните по показателя БВП на човек от населението – обяснено накратко, той показва каква част от създаденото в икономиката се пада средно на всеки жител. Затова е и предпочитаният показател за сравнения: общият БВП отразява преди всичко размера на икономиката, докато БВП на човек от населението може да се използва за съпоставка на икономическата продукция на икономики с различен размер. В рамките на ЕС това съотношение нараства от 39 960 евро през 2024 г. на 41 620 евро през 2025 г. Тъй като разходите за живот се различават в отделните места, това съотношение е коригирано в данните на Евростат, за да отрази разликите в ценовите равнища, чрез изкуствена парична единица, наречена стандарт на покупателната способност (СПС). На тази база относителният жизнен стандарт на отделните държави от ЕС може да се изрази спрямо средното за ЕС (прието за равно на 100). През 2025 г. най-високите стойности са в Люксембург и Ирландия, където БВП на човек в СПС е съответно 238.7% и 237.3% от средното за ЕС – с други думи, 2.4 пъти по-висок. За сравнение, БВП на човек в България и Гърция е малко над две трети (съответно 68.1% и 68.4%) от средното за ЕС.     Разликите между БВП и дохода/потреблението може да се дължат на различни фактори. Например предприятията с чуждестранна собственост допринасят за БВП там, където оперират, но може да прехвърлят доход към чуждестранните си собственици. Трансграничните работници допринасят за БВП там, където работят, докато се включват в данните за населението там, където живеят.

България е с третия по големина ръст на продажбите на дребно сред страните от Европейския съюз през юни 2026 г. на годишна основа, отстъпвайки само на Люксембург и Швеция, сочат най-новите сезонно и календарно изгладени предварителни данни на Евростат. Обемът на търговията на дребно, отразяващ оборота на търговците в България. нараства със 7,1 на сто през юни в сравнение със същия месец на миналата година.  На равнище Европейски съюз обемът на търговията на дребно през юни намалява с 0,1 на сто спрямо предходния месец, докато в еврозоната е отчетен спад от 0,3 на сто. На годишна база през юни продажбите на дребно в ЕС се увеличават с 1,2 на сто, а в еврозоната - с 0,7 на сто. Сред членките на ЕС, за които има налични данни, с най-голям годишен ръст на продажбите на дребно през юни са Люксембург (8,3 на сто), Швеция (7,2 на сто), България (7,1 на сто) и Латвия (5,8 на сто), докато с най-значителни спадове са Румъния (6,6 на сто), Австрия (0,3 на сто) и Белгия и Германия (по 0,1 на сто за всяка). На годишна база през юни в ЕС продажбите на храни, напитки и тютюн нарастват с 0,7 на сто, при нехранителните продукти се отчита ръст от 2,3 на сто, а при автомобилните горива - спад от 4,1 на сто. В еврозоната продажбите на храни, напитки и тютюн се увеличават с годишен темп от 0,9 на сто, нехранителният сектор отчита ръст от 1,7 на сто, а продажбите на моторни горива намаляват с 6,6 на сто.  

Американската икономика все по-силно разчита на инвестициите в изкуствен интелект, които вече се превръщат в един от основните фактори за икономическия растеж, строителната активност и потребителските разходи в САЩ, пише в свой анализ в. "Уолстрийт Джърнъл". Технологичните компании инвестират стотици милиарди долари в центрове за данни, специализирани чипове и изчислителна инфраструктура, като финансират голяма част от тези разходи чрез емисии на облигации за милиарди долари. Бързото изграждане на центрове за данни стимулира строителната индустрия, създава нови работни места и увеличава приходите на местните власти. В същото време силното поскъпване на акциите на производителите на чипове и други компании, свързани с развитието на изкуствения интелект, увеличава богатството на американските домакинства и подкрепя потребителското потребление. Според икономиста Майкъл Пиърс от „Оксфорд Икономикс“ всички тези фактори вероятно обясняват около една трета от икономическия растеж на САЩ, отчитан напоследък. Без този импулс американската икономика не би била толкова устойчива. Данните за динамиката на брутния вътрешен продукт (БВП), публикувани миналата седмица, показват, че инвестициите в софтуер, центрове за данни, компютърно и комуникационно оборудване продължават да растат. Ако сегашното темпо се запази през цялата година, тези инвестиции ще достигнат около 1,5 трилиона долара при приблизително 1 трилион долара преди две години. Допълнителен сигнал за бума дадоха и данните на Министерството на търговията на САЩ. През юни годишният темп на разходите за строителство на центрове за данни е достигнал 68,3 милиарда долара, което е с 21,5 милиарда повече спрямо година по-рано. За същия период инвестициите във всички останали типове частни строителни проекти – жилища, търговски сгради и болници – са намалели със 101,6 милиарда долара. Икономистите отбелязват, че не всички технологични инвестиции са насочени към изкуствения интелект, но неговото развитие стимулира и множество съпътстващи разходи - за системи за охлаждане, резервно електрозахранване и друга инфраструктура. Част от тези инвестиции обаче не допринасят пряко за американския БВП, тъй като значителна част от оборудването се внася. Само през първите пет месеца на тази година САЩ са внесли компютърно оборудване, полупроводници и електронни компоненти от Тайван за около 90 милиарда долара при едва 20 милиарда долара година по-рано. Освен това рязкото поскъпване на специализираните чипове означава, че компаниите получават по-малко реална производителност за същите инвестиции. Само инвестициите в изкуствен интелект са допринесли за близо една четвърт от ръста на американския брутен вътрешен продукт през последните тримесечия. Вторият основен канал, чрез който бумът на изкуствения интелект подпомага икономиката, е фондовият пазар. Според данни на Управлението за федерален резерв нетното богатство на американските домакинства през първото тримесечие е достигнало 174 трилиона долара, което е с 13 трилиона долара повече спрямо година по-рано, главно вследствие на повишението на цените на акциите. Оттогава широкият индекс S&P 1500 е нараснал с още около 15 на сто, което предполага допълнително увеличение на богатството на домакинствата с трилиони долари. Икономистите отдавна приемат, че при увеличаване на финансовото богатство домакинствата повишават и потреблението си. Най-голяма полза от този ефект имат домакинствата с по-високи доходи, които държат по-голямата част от акциите. Наред с положителните ефекти икономистите предупреждават и за рискове. Според Майкъл Фероли от JPMorgan Chase огромните инвестиции в центрове за данни могат да издърпват ресурси от други отрасли на икономиката. Бумът в сектора оказва натиск и върху цените на електронните компоненти, което допринася за инфлацията. По-високите цени на чиповете например повишават себестойността на редица потребителски устройства. Според данни на FactSet анализаторите очакват капиталовите разходи на петте водещи технологични компании - Alphabet, Amazon, Meta Platforms, Microsoft и Oracle, да достигнат близо 4 трилиона долара за периода до края на 2029 г. Това е с над 300 милиарда долара повече спрямо прогнозите отпреди месец. Според Barclays общият обем на емитираните облигации от тези пет компании, както и от SpaceX, може да достигне 285 милиарда долара през тази година при около 109 милиарда долара през 2025 г.

Казахстан завърши най-технически сложния етап от проекта за Транскаспийски оптичен кабел, след като подводен кабел достигна каспийския бряг на страната на 5 август, отбелязвайки важен етап в усилията за установяване на нов високоскоростен цифров коридор, свързващ Азия и Европа. Проектът започна през 2025 г. с инженерни проучвания, избор на маршрут и фабрични тестове на специално брониран подводен кабел, произведен в Китай. Подводният кабел, положен по дъното на Каспийско море между Актау и Сумгаит, ще свърже директно цифровата инфраструктура на Казахстан и Азербайджан, осигурявайки алтернативен международен маршрут за пренос на данни, предназначен да подобри свързаността, да укрепи устойчивостта на мрежата и да разшири ролята на двете страни в евразийския цифров транзит. Проектът се изпълнява от Kazakhtelecom и AzerTelecom International, докато съвместното предприятие CaspiLink B.V. ще контролира както изграждането, така и бъдещата експлоатация на мрежата. Вицепремиерът и министър на изкуствения интелект и цифровото развитие Жаслан Мадиев, председателят на Kazakhtelecom Багдат Мусин и главният изпълнителен директор на AzerTelecom International Ана Накашидзе инспектираха завършването на фазата на морски монтаж на борда на кораба за полагане на кабели. Според министерството, правителството е завършило регулаторните, митническите и организационните процедури, необходими за започване на строителството без административни забавяния. Инженерите са проектирали маршрута, за да избегнат зоните за закотвяне и военните учебни полигони, като същевременно са осигурили необходимите екологични одобрения в Мангистауската област на Казахстан. Строителството в морето започна през юли 2026 г. с помощта на специализиран кабелополагащ кораб с водоизместимост над 20 000 тона. Около 70 специалисти участваха в денонощната операция. Кабелът преди това беше транспортиран от Китай до пристанището Курик, преди да бъде изпратен до Баку, където беше прехвърлен на кабелополагащия кораб за монтаж през Каспийско море. Сега работата е съсредоточена върху свързването на кабела към крайбрежната инфраструктура. Очаква се наземната инфраструктура, въвеждането в експлоатация и системните тестове да бъдат завършени тази есен. За разлика от много стратегически инфраструктурни проекти, Транскаспийският кабел се финансира изцяло от участващите телекомуникационни оператори без финансиране от държавния бюджет. Част от по-широк дигитален коридор Проектът е част от по-широката стратегия на Казахстан да се позиционира като регионален дигитален център, наред с разширяващите се транспортни и логистични амбиции. От години Казахстан се стреми да укрепи Средния коридор, свързващ Китай и Европа през Каспийско море. Въпреки че голяма част от тези усилия са фокусирани върху железопътни линии, пристанища и магистрали, официални лица все по-често твърдят, че цифровата инфраструктура ще стане също толкова важна за регионалната свързаност. Очаква се новият оптичен маршрут да осигури по-ниска латентност и по-устойчиво международно предаване на данни, като същевременно намали зависимостта от съществуващите комуникационни маршрути. Той също така допълва по-широката цифрова програма на Казахстан, която включва инвестиции в инфраструктура за изкуствен интелект, облачни изчисления и центрове за данни, предназначени да обслужват регионалните пазари. Чрез създаването на допълнителен коридор за данни с висок капацитет през Каспийско море, проектът илюстрира как концепцията на Казахстан за свързаност се разширява отвъд физическите търговски пътища, за да включи цифрова инфраструктура. astanatimes.com