Преките чуждестранни инвестиции у нас възлизат на 3,448 млрд. евро към края на месец юли тази година. Положителният нетен поток на преките инвестиции в страната е с 1,9 млрд. евро по-голям спрямо същия период на миналата година, което представлява ръст от приблизително 125 на сто на годишна база. За сравнение, за първите седем месеца на 2025 година нетният поток на преките вложения е положителен в размер на 1,53 млрд. евро. Размерът на преките инвестиции у нас се равнява на 2,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт, спрямо 1,3 на сто от БВП през същия период на миналата година. Конкретно през месец юли се отчита положителен нетен поток на преките чужди вложения у нас в размер на 615,3 млн. евро. През същия месец на миналата година потокът също е бил положителен в размер на 879,5 млн. евро. Данните за преките чуждестранни инвестиции у нас са предварителни и подлежат на ревизия, която може да измени настоящия резултат. Дяловият капитал (преведени/изтеглени парични и апортни вноски на нерезиденти в/от капитала и резервите на български дружества, както и постъпления/плащания по сделки с недвижими имоти в страната) е положителен и възлиза на 334,8 млн. евро за януари - юли 2026 г. Той е по-голям с 377,4 млн. евро от този за януари - юли 2025 г., който е отрицателен в размер на 42,7 млн. евро. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 7,3 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 16,6 млн. евро за януари - юли 2025 г. По предварителни данни статия Реинвестиране на печалба (показваща дела на чуждестранните инвеститори в текущата печалба или загуба на дружеството на база на счетоводни данни за финансовия резултат) е положителна и възлиза на 2,621 млрд. евро, при положителна стойност от 2,307 млрд. евро за януари - юли 2025 г. Нетният поток по подстатия Дългови инструменти (промяната в нетните задължения между дружествата с чуждестранно участие и преките чуждестранни инвеститори по финансови, облигационни и търговски кредити) е положителен и възлиза на 492 млн. евро, при отрицателна стойност от 733,6 млн. евро за януари - юли 2025 г. По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари - юли 2026 г. е положителен и възлиза на 221,8 млн. евро (0,2 на сто от БВП), при положителна стойност от 308,3 млн. евро (0,3 на сто от БВП) за същия период на предходната година. През юли 2026 г. нетният поток е положителен и възлиза на 22 млн. евро, при положителна стойност от 110,8 млн. евро за юли 2025 година.

Общо 638,2 млн. евро са прехвърлили осигурените лица у нас от един пенсионен фонд в друг през първите шест месеца на 2026 година. Размерът на прехвърлените средства нараства с приблизително 24 на сто спрямо същия период на миналата година. За сравнение, през първите шест месец на 2025 година прехвърлените средства възлизаха на 1,009 млрд. лева (около 516 млн. евро) или с приблизително 122 млн. евро по-малко спрямо настоящия резултат. От общия размер на прехвърлените средства през първото полугодие на тази година 599,8 млн. евро са в универсалните фондове, 36,6 млн. евро са в професионалните и 1,735 млн. евро са в доброволните фондове. Относителният дял на прехвърлените средства, спрямо средния размер на нетните активи на универсалните пенсионни фондове, е 4,17 на сто, на професионалните - 3,50 на сто и на доброволните пенсионни фондове - 0,20 на сто. Осигурените лица, възползвали се от правото си за промяна на участие и прехвърляне на средства от индивидуалните партиди през първите шест месеца на годината, са общо 199 155 (при 188 161 лица през същия период на миналата година). Относителният дял на лицата, променили участието си през периода, спрямо средния брой осигурени лица в универсалните пенсионни фондове е 4,48 на сто, в професионалните - 3,50 на сто и в доброволните пенсионни фондове - 0,09 на сто. През второто тримесечие на 2026 г. в пенсионноосигурителните дружества са подадени общо 147 057 заявления за промяна на участие и прехвърляне на средствата от един пенсионен фонд в друг. Общо 106 065 осигурени лица от подалите заявления през второто тримесечие на 2026 г. са променили участието си във фондовете за допълнително пенсионно осигуряване. В сравнение с първото тримесечие на годината, когато броят на лицата с променено участие е бил 93 090, се наблюдава увеличение с 12 975 лица или с 13,94 на сто. Общата сума на прехвърлените средства на осигурени лица с променено участие, подали заявления през второто тримесечие на 2026 г., е 350 млн. евро, в т. ч. 328,9 млн. евро в универсалните фондове, 19,9 млн. евро в професионалните и 1,149 млн. евро в доброволните фондове. Общият размер на прехвърлените средства в сравнение с първото тримесечие на годината се увеличава с 61,8 млн. евро или с 21,46 на сто. Средният размер на прехвърлените средства на едно осигурено лице, променило участието си през второто тримесечие на 2026 г., е 3300,34 евро.

Българската отбранителна индустрия се затвърждава като един от най-динамичните и ключови сектори в икономика на страната, подкрепена от силно международно търсене и висока производителност. Приходите на водещите предприятия в отрасъла надхвърлят 2 млрд. евро през 2024 г., а общият износ достига близо 2,3 млрд. евро през 2025 г. Военната продукция вече е 5-ата най-голяма категория стоки в експортната структура на България. Производството на оръжие и боеприпаси създава близо 9% от добавената стойност в преработващата промишленост и 1,2% от добавената стойност в цялата икономика. Военнопромишленият комплекс осигурява заетост за над 20 хиляди висококвалифицирани специалисти в страната. Броят на наетите леко спада през 2021 г. и 2022 г., но през 2023 г. и 2024 г. отново нараства, макар и с по-бавни темпове от разширяването на дейността. Наетите през 2024 г. са с 16% повече от тези през 2020 г. и с близо 28% повече от тези през 2022 г.
Секторът е почти изцяло доминиран от национални компании, а участието на външни инвеститори е минимално. Преките чуждестранни инвестиции в обхванатите предприятия нарастват от 17,5 млн. евро в края на 2021 г. до 24,3 млн. евро през 2023 г., след което остават почти без промяна през 2024 г. 
Производството на оръжия и боеприпаси е сред водещите десет отрасъла според стойността на приходите от продажби през 2024 г. През 2024 г. военните предприятия формират 3,81% от оборота на преработващата промишленост, 4,58% от наетите в нея и 8,77% от нейната добавена стойност. Предприятията в отрасъла имат ясно изразена експортна насоченост, като практически секторът работи за външните пазари. Износът на оръжия и боеприпаси достига 1,995 млрд. евро през 2023 г. и 2,563 млрд. евро през 2024 г. През 2025 г. стойността се понижава леко до 2,266 млрд. евро. Това е спад от 11,6% спрямо върховата 2024 г., но равнището остава с 13,6% над постигнатите стойности през 2023 г. През 2024 г. военната продукция представлява 5,79% от целия стоков износ на България, а през 2025 г. – 5,44%. През 2024 г. предприятията плащат над 64 млн. евро корпоративен данък, общо над 110 млн. евро осигурителни вноски и около 29 млн. евро подоходен данък върху възнагражденията на наетите работници. Отделно трябва да се добави и приносът към общинските бюджети по линия на местните данъци и такси.

На градския транспорт в София не му достигат 45.6 млн. евро за 2026 г., показва проектът на новата икономическа рамка, внесен в Столичния общински съвет на 17 септември. За изпълнението на транспортната задача са необходими близо 330 млн. евро, докато прогнозните приходи и осигуреният финансов ресурс са около 284.4 млн. евро. За 2026 г. е заложен общ маршрутен пробег 64.9 млн. км. Най-голяма част се пада на „Столичен автотранспорт“ – 32.6 млн. км, или малко над половината от общата транспортна задача. „Столичен електротранспорт“ трябва да изпълни около 16.1 млн. км, а електробусите му – още 3.3 млн. км. За метрото са заложени 6.2 млн. км, а за частния оператор „МТК Гроуп“ – 6.8 млн. км. Общата необходима сума, според бизнес плановете на операторите, достига почти 330 млн. евро. Най-много са поискани за „Столичен автотранспорт“ – около 106.8 млн. евро, следван от „Метрополитен“ със 102.7 млн. евро. За „Столичен електротранспорт“ сумата е 90.8 млн. евро, а отделно за дейността с електробуси – около 8.5 млн. евро. При „МТК Гроуп“ са заложени 21.2 млн. евро. За 2026 г. се очакват около 79.7 млн. евро от продажба на превозни документи през каналите на Центъра за градска мобилност.  Самите общински транспортни оператори трябва да осигурят още около 33.8 млн. евро от собствени приходи и признати приходи от финансиране. От тях 14.5 млн. евро са при „Метрополитен“, 11.8 млн. евро при „Столичен електротранспорт“ и около 7.5 млн. евро при „Столичен автотранспорт“. Съществена част от финансирането идва и чрез компенсацията за изпълнение на задължението за обществен превоз. В проекта тя е общо 158.2 млн. евро – около 74.9 млн. евро по наредбата на Министерския съвет и 83.3 млн. евро по Регламент (ЕО) № 1370/2007, който урежда компенсациите към транспортните оператори за изпълнение на възложената им обществена услуга. Основният разход при общинските транспортни дружества и през 2026 г. остава персоналът. Според разчетите, той формира близо 65% от разходите на „Столичен електротранспорт“, около 79% при дейността с електробуси, малко над 60% при метрото и близо 61% при „Столичен автотранспорт“. Само при „Столичен автотранспорт“ разходите за персонал са около 64.8 млн. евро, а при „Метрополитен“ – близо 61.9 млн. евро. При основната дейност на електротранспорта сумата е около 58.7 млн. евро, а при електробусите – още 6.7 млн. евро. С решение на Министерския съвет от март са предвидени средства за 5% увеличение от началото на годината, но за Столична община е осигурен ресурс от около 5.6 млн. евро. В същото време само за петте дружества, свързани с транспортната система, необходимите средства са изчислени на приблизително 10.5 млн. евро – т.е. предоставеният държавен ресурс не покрива целия ефект. Към това се добавя и пълният годишен ефект от увеличението на възнагражденията с 300 лв., извършено през 2025 г., който през тази година носи допълнителен разход от приблизително 28 млн. евро. Второто голямо перо при част от операторите са материалите, горивата и енергията. При „Столичен автотранспорт“ разходите за материали и суровини са около 24.8 млн. евро, от които приблизително 17.3 млн. евро са за гориво и енергия. При метрото материалите и суровините струват около 17.1 млн. евро, като близо 13.5 млн. евро от тях са свързани с енергия. След ръста на възнагражденията в системата на МВР, годишната стойност на охраната на метрото достига близо 14 млн. евро. Държавата е осигурила около 4.6 млн. евро за първите четири месеца, а за останалата част от годината Столична община изчислява необходимост от още около 10 млн. евро. Столична община настоява за допълнително участие от държавния бюджет – около 19.5 млн. евро за недостигащите компенсации за преференциалните превозни документи, приблизително 10 млн. евро за охраната на метрото и минимум 18 млн. евро допълнителна субсидия за покриване на нарасналите разходи, включително за персонал. На база реално използваните превозни документи се очаква стойността на подлежащите на компенсация пътувания да достигне около 51.6 млн. евро до края на 2026 г., докато наличният държавен ресурс би позволил да бъдат изплатени приблизително 32 млн. евро. Така прогнозният недостиг достига около 19.5 млн. евро. Непокритите суми от 2025 г. са в размер на около 4.6 млн. евро за вече реализирани преференциални пътувания и приблизително 6.5 млн. евро разходи за охрана на метрото, които според общината също не са компенсирани от държавата.

B Kaзaнлъĸ зaпoчвa изпълнeниeтo нa пpoeĸт зa изгpaждaнe нa Цeнтъp зa въpxoви пocтижeния в oтбpaнитeлни тexнoлoгии и peшeния c двoйнo пpeднaзнaчeниe (СЕDАR). Инвecтициятa e нa cтoйнocт 43,47 милиoнa eвpo и ce финaнcиpa пo Πpoгpaмa "Paзвитиe нa peгиoнитe" 2021-2027 г. cъc cъфинaнcиpaнe oт Eвpoпeйcĸия cъюз. Цeлтa нa цeнтъpa e дa cвъpжe нayчнитe opгaнизaции, тexнoлoгичнитe ĸoмпaнии и oтбpaнитeлнaтa индycтpия. B нeгo щe бъдe изгpaдeнa и oбopyдвaнa инфpacтpyĸтypa зa paзpaбoтвaнe, пpoтoтипиpaнe, изпитвaнe и ycъвъpшeнcтвaнe нa тexнoлoгии c пpилoжeниe ĸaĸтo в oтбpaнaтa, тaĸa и в гpaждaнcĸия ceĸтop. Бeнeфициeнт пo пpoeĸтa e "ЦBΠ-Kaзaнлъĸ" EOOД. Hayчнoизcлeдoвaтeлcĸaтa и paзвoйнaтa дeйнocт щe ce извъpшвa в oceм лaбopaтopии и щe бъдe ĸoopдиниpaнa oт cпeциaлнo cъздaдeнo cдpyжeниe, в ĸoeтo yчacтвaт Coфия Tex Πapĸ, БAH, Texничecĸият yнивepcитeт в Coфия, Haциoнaлният вoeнeн yнивepcитeт "Bacил Лeвcĸи" и "ЦBΠ-Kaзaнлъĸ".  СЕDАR щe пpeдлaгa ycлyги пo цeлия жизнeн циĸъл нa тexнoлoгичнитe paзpaбoтĸи - oт cимyлaциятa и cъздaвaнeтo нa пpoтoтип дo изпитвaнeтo, пpoизвoдcтвoтo и пoддpъжĸaтa. Paбoтaтa мy щe бъдe cъcpeдoтoчeнa в тpи ocнoвни нaпpaвлeния - ycъвъpшeнcтвaни мaтepиaли, aдитивнo пpoизвoдcтвo и цифpoви двoйници; ĸибepcигypнocт, ĸoмyниĸaции, изĸycтвeн интeлeĸт и aвтoнoмни cиcтeми; ĸaĸтo и ycъвъpшeнcтвaни гopивa, зaдвижвaщи и зaщитни cиcтeми. Mecтoпoлoжeниeтo нa цeнтъpa щe пoзвoли взaимoдeйcтвиe c yтвъpдeни пpeдпpиятия oт oтбpaнитeлнaтa индycтpия, вĸлючитeлнo "Apceнaл" и BMЗ - Coпoт.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) издаде 35-годишен лиценз на "Оператор на Индустриален парк Шумен" за разпределение на електроенергия в затворена електроразпределителна мрежа, или ЗЕРП. Това е петият такъв лиценз, който регулаторът издава. Причината е, че съществуващата мрежа на "Електроразпределение Север" не позволява присъединяването на новите инвеститори с необходимата им мощност. Паркът вече е направил част от основните инвестиции, включително изграждането на подстанции. Предстои да бъде довършена вътрешната мрежа, като строителните дейности трябва да приключат до септември 2027 г. Предвижда се затворената мрежа да бъде свързана директно с електропреносната система на ЕСО, за което е подписан предварителен договор. За целта ще се използва съществуващ електропровод с дължина 27.9 км, ще бъде изграден и нов. Вътрешната разпределителна инфраструктура тепърва ще се доизгражда и ще бъде собственост на оператора на парка. Сред посочените по-големи потенциални клиенти са производителят на медни жици "Сарк България" и заводът за метални каси и палети на "Бейдемир металуъркс" (със заявена мощност съответно 5 MW и 2.5 MW), десетина по-малки консуматора, както и бъдещи инвеститори. Така зоната ще разполага със собствена довеждаща и вътрешна инфраструктура - електропроводи, подстанции, трансформатори, кабели и измервателни устройства. Операторът ще присъединява предприятията, ще поддържа мрежата, ще отчита потреблението и ще отстранява авариите. Предприятията ще плащат електроенергията на избрания от тях търговец, а на оператора на парка - мрежови цени за достъп и пренос, които подлежат на одобрение и контрол от КЕВР. "Индустриален парк Шумен" беше изграден (и разширен) като публично-частно партньорство, преди да потекат европейски средства за развитието на индустриални зони. Инвеститори са частната "Ники - БТ инвест" (дружество, отделено от първоначалния акционер "Ники - БТ", с 60%) с изпълнителен директор Николай Тончев и община Шумен (40%). Паркът е с площ 2400 дка, като инвеститори вече са изградили предприятия в две от подзоните му. Компанията от своя страна държи 50% в "Оператор на Индустриален парк Шумен", а останалите 50% са собственост на "Индустриални оператори", поравно притежавана от ЕМУ и "Хелиос пауер". 
Първият лиценз за затворена електроразпределителна мрежа в България беше издаден през юли 2023 г. на "Балкан" на Кирил и Георги Домусчиеви за "Индустриален парк Балкан" в Ловеч, разположен върху територията на бившия автомобилен завод. Съществената разлика от Шумен е, че в Ловеч беше изградена гигантска фотоволтаична централа с обща мощност 106.2 MW, която също беше одобрена от КЕВР и която преди две години беше придобита от "Параходство БМФ". В съседство беше построена свързана със соларите батерийна система с мощност 124 MW и капацитет 496 MWh - най-голямата в ЕС към момента на откриването й според информация на оператора "Адванс грийн енерджи", който управлява съхранението и балансирането на произведеното електричество. Системата позволява да се съхранява електроенергия в часовете на излишък и да се отдава към националната мрежа при по-високо търсене и цени. Проектът за батериите е на стойност 75 млн. евро, от които близо 30 млн. евро са безвъзмездно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. И двете дружества са собственост на братя Домусчиеви. Целта на фотоволтаичната централа беше да захранва инвеститорите в "Индустриален парк Балкан". Липса на капацитет на местното ЕРП е причината и за решението на "Индустриален парк - Стряма", край Пловдив да кандидатства - и получи, лиценз за затворена електроразпрелителна мрежа. През август миналата година компанията получи 29-годишен лиценз за тази дейност. Очакванията са проектирането да приключи до края на 2026 г. От година лиценз за затворена електроразпределителна мрежа има и "Индустриална зона Търговище", оператор на "Индустриален парк Търговище". Енергийните съоръжения там също предстои да бъдат изградени, но от дружеството не коментираха на какъв етап е проектът. Самият парк наскоро приключи проект за строителство на инфраструктура на стойност 17.7 млн. евро с финансиране по ПВУ и чака инвеститори. Преди три месеца 35-годишен лиценз получи и "Уаби-саби дистрибюшънс" за имоти в Сухиндол, област Велико Търново. Целта на затворената мрежа е да обслужва разпръснати фотоволтаични централи и съоръжение за съхранение на енергия, които се планира да бъдат изградени в региона от "Уаби-саби алфа". Двете дружества са свързани и са подписали споразумение за формиране на система от обекти с интегрирана дейност. Проектът на "Уаби-саби алфа" (част от групата Green Source GmbH) предвижда изграждане на пет фотоволтаични блока с мощност 500 MW и батерии с капацитет до 1000 MWh край Сухиндол.  Проектът на "Уаби-саби алфа" (част от групата Green Source GmbH) предвижда изграждане на пет фотоволтаични блока с мощност 500 MW и батерии с капацитет до 1000 MWh край Сухиндол.

Комисията за защита на конкуренцията производство за установяване на евентуално извършено нарушение на Закона за защита на конкуренцията във връзка със сделката за комплекса Zornitsa Family Estate край Сандански. В началото на тази година социологът Кънчо Стойчев е продал хотел и вилите на "Мениджмънт Файненшъл Груп" АД, в чиято група влиза Easy Credit. На 31 юли купувачът е внесъл в антимонополния орган молба, с която уведомява за настъпилата концентрация. Предварително уведомление за сделката обаче не е имало, а преобразуванията и прехвърлянията са вписани в Търговския регистър. Сделката за Zornitsa Family Estate е подлежала на задължително предварително уведомяване пред КЗК. MFG има в съседство голям собствен комплекс - AYA Estate Vineyards, открит през септември 2025 г. При обявяването на придобиването беше посочено, че се планира реновация на хотела и вилите. Под шапката на AYA вече влизат проекти за винопроизводство и развитие на културната сцена и пространства за съвременно изкуство.

Фотоволтаична електроцентрала с мощност 68 мегавата ще бъде изградена на терена на бившето летище в Шумен. Тя ще е на площ 647 декара, на които ще бъдат разположени 107 536 слънчеви панела. Инвеститор е софийската фирма „Куадра електрик“ ЕООД, която в началото на месец септември е внесла в местната екоинспекция документи по наредбата за оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/.  Фотоволтаичната централа ще разполага с 8 трансформатора и батерии за кратковременно съхранение на енергията. Клетките им ще са капсуловани, с течен електролит, изработени по литиево-желязофосфатна технология /LFP/. Те ще са с двучасов режим на заряд/разряд.   Предвидено е и изграждане на въздушни линии 110 kV, както и необходимия брой стълбове за присъединяване към съществуващата електропреносна мрежа.   Летището в Шумен бе собственост на държавата до 2007 година, когато бе продадено на частни фирми заедно с други имоти на бившата Организация за съдействие на отбраната /ОСО/. През годините теренът бе препродаден няколко пъти. shum.bg

На заседанието си от 17.09.2026 г. КФН реши:
1. Вписва емисия акции, издадена от „ВЕИ Инвест Холдинг“ АД, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 44 989 374 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 0,51 евро всяка, с ISIN код BG11VIASAT18.
2. Издава лиценз на „Адвайз Инвест Брокер“ ЕООД за извършване на дейност като инвестиционен посредник, при условие че дружеството направи встъпителната си вноска във Фонда за компенсиране на инвеститорите и в 14-дневен срок представи доказателства за извършеното плащане и за наличието на изискуемия капитал.
3. Изпраща уведомления до компетентните органи на всички държави членки на Европейския съюз, Европейския орган за ценни книжа и пазари и на Европейския банков орган във връзка с намерението на доставчик на услуги за криптоактиви „Алткойнс БГ“ ЕООД за свободно предоставяне на услуги за криптоактиви на територията на всички държави членки на Европейския съюз.
4. Изпраща писмо до „ДжиЕф Кепитал” ООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с намерение за придобиване на пряко квалифицираното участие от „ДжиЕф Кепитал” ООД в инвестиционен посредник „Глобъл Фъндс Ексчейндж” АД и непряко квалифицирано дялово участие от Сашо Георгиев Петров и Елена Владимирова Кадева в инвестиционния посредник.

Четири години след като го купи, "Агрия груп холдинг" продаде дъщерното си дружество "АгриВиа ойл". Сделката е сключена на 28 август 2026 г. Купувач е учредената на 5 август фирма "Бизнес инвест България" - собственост на Антон Димитров Коричков. Обектът на сделката е в бизнеса с износ на олио и има оборот от почти 140 млн. евро. "АгриВиа ойл" е създадена през 2020 г. от Васил Василев и е специализирана в търговията и износа на слънчогледови масла за пазарите на ЕС, Африка и Азия. През юли 2022 г. по инициатива на основателя компанията става част от "Агрия груп холдинг". За 2024 г. "АгриВиа ойл" отчита близо 114 млн. евро приходи от продажби и 2.5 млн. евро нетна печалба. За 2025 г. приходите растат до почти 140 млн. евро, но дружеството е работило на загуба от 2 млн. евро. Консолидирано за 2025 г. "Агрия груп холдинг" отчита ръст с ⅓ на оборота до 448 млн. евро, а печалбата се стопява от почти 9.3 до 3.6 млн. евро. Още през юни в "АгриВиа" са назначени двама допълнителни управители, а на 28 август основателят Васил Василев е освободен. Паралелно с това той е регистрирал ново дружество "АгриВиа интернешънъл".  "Агрия груп холдинг" е публична компания, която развива дейността си в Североизточна България. В обединението влизат над 20 дружества, които се занимават с агробизнес, търговия със зърнени и маслодайни култури, съхранение, преработка, транспорт и логистика, възобновяема енергия. Основни акционери са Емил Райков чрез "Емра" и Мирослава Стефаниева чрез "Екуити инвестмънт", които заедно контролират около 69% от капитала на групата. Холдингът беше обявил няколко големи инвестиционни проекта. През лятото на 2023 той получи разрешение за изграждане на пристанище, разположено на южния бряг на Белославското езеро. По проект то трябва да е с капацитет 1-1.2 млн. тона зърно годишно, а предварителните разчети показват, че инвестицията ще надхвърли 45 млн. евро. През януари 2024 корпорацията обяви плановете си за нов завод в Попово за сурово слънчогледово олио. Проектът е на стойност 75 млн. евро, от които 35 млн. евро са заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ). Плановете сега са се променили и инвестицията, свързана с маслодобивното предприятие в региона на Попово, на този етап е прекратена. Инвестициите на холдинга в други направления обаче не са преустановени. През 2026 Групата планира около 500 хил. евро, за да увеличи обема, да реконструира и модернизира съществуващите складови стопанства, като към края на първото шестмесечие на годината вече е вложила 476 хил. евро. За инвестиции в земеделска техника през 2026 г. компанията предвижда около 1 млн. евро и за първите шест месеца на годината вече е изразходвала за тази цел около 622 хил. евро. За друго направление в дейността на групата - транспортна дейност, са предвидени около 500 хил. евро през 2026, а за първото полугодие са инвестирани около 18 хил. евро. Основно направление в дейността на "Агрия груп холдинг" е и строителството на соларни централи в района на Североизточна България с обща инсталирана мощност 100 MW. Изпълнението на този инвестиционен проект е с хоризонт 2025-2028 г., а предвиденият капиталов разход е около 80 млн. евро. Около 4 млн. евро вече са вложени до края на 2025 г. За 2026 г. компанията предвижда 13.3 млн. евро инвестиции в това направление. Консолидираните приходи на "Агрия груп холдинг" към края на първото шестмесечие на 2026 г. са 140.7 млн. евро, което представлява 76.56% от приходите за първото шестмесечие на 2025 г. Новосъздадената специално за сделката фирма купувач "Бизнес инвест България" е с едноличен собственик Антон Коричков, който  има участие в още две дружества: "Колект център", което се занимава със събиране на вземания, и "Инс център", което е застрахователен брокер. Партньор и в двете дружества му е Ивайло Сотиров, който има дългогодишен банкерски стаж в няколко банки. Бил е експерт проблемни кредити на Уникредит Булбанк до 2005 г., след това се премества и оглавява звеното за лоши заеми на "Пиреос" (2005-2016), а после и на ББР (2016-2018). За кратко е бил и изпълнителен директор на Инвестбанк (2018-2019). В "Инс център" двамата имат по 25%, а с 50% е Светослав Мичев, който е ръковосил звената за лоши кредити в МКБ Юнионбанк (2007-2009), Уникредит Булбанк (2009-2012), а след това е бил и в ОББ (2013 - 2023). Мичев е изпълнителен директор на създаденото в началото на 2026 г. "Кредитанщалт" - дружество от групата на "Алфа България". Това е публична компания, която се контролира от няколко лица, станали популярни покрай опита за придобиване на ПОК "Доверие" през 2013 г. чрез руски капитали. Сред ключовите лица тогава са Румен Нанов, Стоян Стайков, Франц Ферингер и др., които и сега се появяват сред плетениците компании в групата - Нанов е в борда на "Кредитанщалт". През 2018-2019 г. КФН отне лицензите на закупените от групата "Бета корп" и "Юроамерикан". В момента "Алфа България" контролира друг инвестиционен посредник - "Фактори", няколко фонда, има миноритарен дял и в австрийска банка.

Иcпaнcĸaтa eнepгийнa ĸoмпaния Моеvе зaпoчнa изгpaждaнeтo нa eдин oт нaй-гoлeмитe зaвoди зa зeлeн вoдopoд в Eвpoпa. Инвecтициятa в пъpвaтa мy фaзa нaдxвъpля 1 млpд. eвpo, ĸaтo пpoeĸтът пoлyчaвa и нaд 300 млн. eвpo eвpoпeйcĸo финaнcиpaнe. Cпopeд ĸoмпaниятa пъpвaтa фaзa нa пpoeĸтa, извecтнa ĸaтo Оnubа, щe бъдe c ĸaпaцитeт oт 300 МW и c възмoжнocт зa yвeличaвaнe дo 405 МW. Цeнтpaлaтa щe пpoизвeждa oĸoлo 45 000 тoнa зeлeн вoдopoд гoдишнo, ĸaтo пo дaнни нa Моеvе тoвa щe cпecтявa oĸoлo 250 000 тoнa СО2 eмиcии нa гoдинa. 
Πpoизвeдeният в зaвoдa зeлeн вoдopoд щe ce изпoлзвa зa нaмaлявaнe нa въглepoднитe eмиcии пpи пpoизвoдcтвoтo нa гopивa зa aвтoмoбилния, aвиaциoнния и мopcĸия тpaнcпopт. Toй щe нaмиpa пpилoжeниe и в xимичecĸaтa и тopoвaтa пpoмишлeнocт, ĸъдeтo щe пoдпoмaгa пpexoдa ĸъм пo-ниcĸoвъглepoднo пpoизвoдcтвo. Oчaĸвa ce Оnubа дa cтapтиpa дeйнocт пpeз 2029 г. Πpoeĸтът e пъpвият eтaп oт пo-мaщaбнaтa Aндaлycĸa дoлинa нa зeлeния вoдopoд - пpoeĸти зa пpoизвoдcтвo и изпoлзвaнe нa зeлeн вoдopoд в peгиoнa. Моеvе плaниpa пocтeпeннo дa paзвиe дoлинaтa дo 2 GW eлeĸтpoлизнa мoщнocт. Koмпaниятa изгpaждa и зaвoд зa пpoизвoдcтвo нa биoгopивa, ĸoйтo ce oчaĸвa дa зaпoчнe paбoтa пpeз 2027 г., ĸaтo c нeгo oбщият paзмep нa инвecтициитe нa ĸoмпaниятa в тpaнcфopмaциятa нa бизнeca й дocтигa 2,4 млpд. eвpo. Koмпaниятa e coбcтвeнocт нa инвecтициoнния фoнд oт Aбy Дaби Мubаdаlа и бaзиpaнaтa в CAЩ чacтнa инвecтициoннa ĸoмпaния Саrlуlе Grоuр. Иcпaнcĸaтa eнepгийнa ĸoмпaния, пoзнaтa дo 2024 г. ĸaтo Серѕа, paзвивa дeйнocти в пpoизвoдcтвoтo и тъpгoвиятa c гopивa, xимичecĸи пpoдyĸти и дpyги eнepгийни peшeния.

Стойността на активите, собственост на стоте най-големи институционални инвеститора в инфраструктура, премина прага от 1 трлн. долара за първи път, а все повече инвеститори очакват да увеличат целите си за насочване на средства към сектора, сочи изследване на IPE Real Assets. Общата стойност на активите, притежавани от стоте най-големи инвеститора в инфраструктура в класацията на IPE Real Assets, е нараснала с 15% от 926 млрд. долара през 2025 г. до 1,07 трлн. долара днес. Сумата се е утроила от началото на воденето на статистиката през 2017 г., когато притежаваните активи са възлизали на 360 млрд. долара. Темпът на ръста се е върнал на нива, регистрирани за последен път през 2023 г., след забавянето през последните две години, когато активите нараснаха с 11% през 2024 г. и с 8 на сто през 2025 г. Canada Pension Plan Investment Board е най-големият инвеститор в инфраструктура в света с активи за 78,2 млрд. долара. Ежегодната класация обхваща пенсионни фондове, държавни фондове, застрахователни компании и други собственици на институционален капитал. Тя се основава на допитване на IPE Research и на публично достъпна информация, основно във формата на годишни доклади.  Допитването тази година показва, че повече инвеститори очакват да увеличат целта си за насочване на средства към инфраструктура в следващите 18 месеца – 43,5% спрямо 19,2% миналата година. Най-голямата група, 47,8% от инвеститорите, очаква да запази сегашните нива.  Енергийният преход е бил най-големият фокус на инвеститорите за нови инвестиции, като цифровата инфраструктура и транспортът заемат второто място, сочи допитването. Инвеститорите са по-притеснени от рисковете, свързани с регулациите и несигурността за оценките, които поделят първото място, като изпреварват геополитиката и възможния балон при изкуствения интелект и технологиите. Допитването показва и промяна в предпочитанията на инвеститорите относно рисковата крива, като инвестициите в основни активи (78,3%) изместват инвестициите с добавена стойност (56,5%), които водеха миналата година.

В полупроводниковата индустрия съществува неписано джентълменско споразумение, поне в рамките на амбициозния план на Китай за технологична мощ. До скоро Yangtze Memory Technologies Corp. (YMTC) градеше своята крепост във флаш паметите, а ChangXin Memory Technologies (CXMT) бе натоварена с мисията на превземе пазара на оперативната памет. Сега, водещият китайски производител за чипове CXMT се подготвя за мащабна експанзия в сектора на флаш паметите, като си отваря нов фронт във войната за надмощие с лидера Samsung Electronics.При NAND флаш паметите южнокорейската компания е първа в света с около 25-28% пазарен дял. При DRAM паметите компанията държи до 39% от световния пазар. В сравнение, CXMT държи до 10% от глобалния DRAM пазар. Безпрецедентният бум на генеративен AI накара американските и южнокорейските компании Micron, Samsung и SK Hynix да се пренасочат към HBM паметите. Наблюдава се все по-голям дефицит на конвенционалните чипове, използвани за лаптопи, компютри и смартфони. Точно тук идва CXMT, която наводнява пазара с евтини чипове и става все по-предпочитана. Само за последната година китайската компания изтри десетилетие на загуби и отчете трицифрени скокове в приходите си благодарение на скъпата високопроводима памет. CXMT се затвърди като четвъртия най-голям производител. В определени сегменти като 64-гигабайтовите DDR5 модули компанията вече продава на цени, надвишаващи тези на Samsung. През юли CXMT набра близо 8,6 млрд. долара в най-голямото първично публично предлагане в Азия за тази година.  С тези средства компанията вече планира изграждането на втори завод за чипове за памет край Пекин, като се водят преговори за допълнително финансиране с технологичен производствен център. Местната власт ще помага. Според доклади CXMT ще изгражда специална линия за изследване и разработка на NAND флаш чипове в новия си завод. Подобна стъпка подготвя и компанията майка на YMTC - холдингът CCSH, който също ще се насочи към борсов дебют в Шанхай с цел да привлече около 33 млрд. юана или около 4,9 млрд. долара. Засега единствената заплаха за Samsung е загубата на позиции на пазара в Китай. Производителите вече купуват местните чипове вместо тези на Южна Корея.