България е на първо място в Европейския съюз по поскъпване на горивата и смазочните материали за лични превозни средства през май, показват най-новите данни на Евростат. На годишна база цените у нас са скочили с 33,9%, което е най-високият ръст сред всички държави членки. Средното увеличение за ЕС е 20,7%. След България се нареждат Люксембург с ръст от 32,2%, Литва с 30,8% и Румъния с 30,4%. Най-слабо поскъпване е отчетено в Унгария – 3,5%. Поскъпването на горивата у нас се ускорява. През март ръстът е бил 6%, през април – 27,8%, а през май вече достига 33,9%. На месечна база спрямо април горивата и смазочните материали в ЕС са поскъпнали с 1,1%, след значително по-силен ръст от 14,7% през предходния месец. Евростат отчита сериозно увеличение и при дизела и бензина поотделно. През май дизелът в ЕС е поскъпнал с 29% на годишна база, а бензинът – с 16,2%. На месечна база обаче дизелът в ЕС е поевтинял с 5,8%, докато бензинът е поскъпнал с 0,8%. През май спрямо април дизелът е поскъпнал единствено в Румъния, докато във всички останали държави от ЕС цената му е намаляла. В България спадът е сред най-слабите – едва 0,7%. При бензина ситуацията е различна – 23 държави от ЕС отчитат поскъпване през май спрямо април, като най-сериозен е ръстът в Италия.

През 2024 г. спрямо предходната 2023 г. се наблюдава увеличение на потреблението в България на енергия в сектор „Индустрия“ - с 2.15% до 108 646.899 ТДж. Най-големите потребители на енергия през 2024 г. са следните икономически дейности по КИД - 2008: „Производство на химични продукти и лекарствени вещества и продукти“ (раздели 20 и 21) - 29.55% или 32 103.483 ТДж, „Производство на изделия от други неметални минерални суровини“ (раздел 23) - 21.26% или 23 102.112 ТДж, „Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия“ (раздели 10, 11 и 12) - 11.10% или 12 057.426 ТДж, и „Производство на основни метали“ (раздел 24А и 24В) - 10.61% или 11 530.919 ТДж. Електрическата енергия (30.03%) и природният газ (28.29%) формират над половината от потреблението на енергия в този сектор през 2024 година.

Когато преди две години започна разломът в ДПС между почетния лидер Ахмед Доган и наскоро издигнатия до съпредседател на партията Делян Пеевски, събитията се развиха светкавично. През лятото на 2024 г. практически без отпор фирмите, чрез които Доган имаше мажоритарна собственост в ТЕЦ "Варна" и редица имоти, сред които боянските и морските му сараи, бяха овладени от дотогавашния му приближен партньор в бизнеса - бившият транспортен министър Данаил Папазов. Сега, две години по-късно и в коренно различна политическа обстановка, Доган явно опитва да си върне контрола над активите си. Политикът е подал жалба до прокуратурата, че цялото преструктуриране в компаниите и прехвърлянето им изцяло под контрола на Папазов е станало с фалшифицирани негови подписи. Отделно от това по партидите на компаниите се вижда, че вече Доган е успял да си издейства от съда обезпечителна заповед, чрез която се налага запор на дяловете в няколко от ключовите дружества. По думите на адвоката му Веска Волева има и възбрани върху имоти, като за част от тях е имало откази, за което вече делото е и на горна инстанция. Според документа като обезпечение за бъдещ иск, предявим от Доган, е допуснат запор на 70% от капитала на "Сигда". Това е делът, който политикът притежаваше в дружеството, преди вписани на 16 февруари 2024 г. промени, чрез които 100% бяха прехвърлени в новосъздадена компания "Сигда констръкшън". Обект на запор са 850 550 акции, или целият капитал на ТЕЦ "Варна", както и 100% от дяловете в "Сигда пропърти" - и двете са дъщерни дружества на "Сигда". Жалбата на Доган е от 22 май. Делото в СГС е образувано на 4 юни, а обезпечителната заповед, подписана от съдия Таня Кандилова от 7-ми брачен състав, е от 9 юни. Изпълнителното дело е задействано бързо и запорите, наложени от частния съдебен изпълнител Людмил Станев, са с изходящ номер от 12 юни. Доган настоява, че не е подписвал документите, чрез които остава без собственост, и впоследствие е принуден да напусне обитаваните от него имоти. Към днешна дата Доган не притежава нищо, с изключение може би на имот в родното му село, всичко му е взето.

За четвърта поредна година компанията Sunterra RE е най-големият производител на соларна енергия в България. Sunterra RE разполага с над 535 MW инсталирана фотоволтаична мощност и близо 1,3 GWh капацитет за съхранение на електроенергия. Парковете осигуряват чиста електроенергия за над 215 000 домакинства и предотвратяват отделянето на повече от 1 милион тона въглеродни емисии годишно. Това я нарежда сред компаниите, които активно променят енергийния сектор в България и Югоизточна Европа. Батерийните системи за съхранение на електроенергия (BESS) позволяват произведената енергия да бъде складирана и подадена към мрежата тогава, когато потреблението е най-високо и енергийната система има най-голяма нужда от нея. Именно върху тази идея стъпват проектите на Sunterra RE в Гълъбово, Калояново и Карлово, където след въвеждането в експлоатация на втория етап от батерийните системи общият капацитет на BESS съоръженията достига 1,3 GWh, а инсталираната мощност надхвърля 397 MW. Съоръженията работят с литиево-железно-фосфатни батерии, които осигуряват високо ниво на безопасност, дълъг експлоатационен живот и ефективност от близо 90%. Благодарение на тях произведената слънчева енергия може да бъде управлявана значително по-гъвкаво и максимално оптимизирано. Чрез собствената си търговска структура Sunterra RE участва на всички сегменти на Българската независима енергийна борса.

Българската технологична компания Adex Energy, специализирана в решения за енергийния сектор, обяви своето навлизане на румънския пазар. За ръководител на дейността в северната ни съседка е назначен Михай-Флорин Некула. Adex Energy се фокусира върху разработването на цялостни софтуерни решения, предназначени за интелигентно управление на енергията, автоматизация на активи и оптимизация на портфейли от възобновяеми енергийни източници и системи за съхранение. Разширяването на Adex Energy е подкрепено от стратегическото партньорство със Sunotec – водещ интегратор на мащабни фотоволтаични проекти и системи за съхранение на енергия с батерии. Sunotec става акционер в българската компания през 2024 г. През април 2026 г. Sunotec, заедно с Blackstone, обяви партньорство на стойност 250 млн. евро за ускоряване на развитието на инфраструктура за възобновяема енергия.

VM Finance Group придоби частното средно Монтесори училище "Откривател" (Discover International School) в София. От 2008 г. групата притежава веригата детски центрове ABC KinderCare в столицата. От основаването му през 2016 г. "Откривател" е собственост на Анна-Мария Йоцова - Монтесори педагог с над 14 години опит, която изпълнява и ролята на директор. Училището е сертифицирано по пълната международна програма International Baccalaureate (IB) и покрива изискванията за начален етап (PYP), прогимназия (MYP) и Дипломна програма (DP). То е под шапката на глобалната организация Association Montessori и притежава акредитация акредитация от STAR Montessori Global. Учебният процес отговаря едновременно на изискванията на International Baccalaureate (IB), на международните Монтесори стандарти (AMI) и на българския образователен стандарт (МОН). Учениците завършват с две дипломи - международно призната IB диплома, която отваря директен път към най-добрите световни университети, и българска диплома за средно образование. През предстоящата учебна година в училището ще се обучават около 165 ученици в двуезична мултикултурна образователна среда, разпределени във всички етапи - от ранно детство и предучилищна група до гимназиален курс. VM Finance Group е икономическа група с 32-годишна история, която управлява инвестиционен портфейл от компании в различни бизнес направления. Сред тях са: Avendi и Delion, които развиват дейност в дистрибуцията и маркетинга на бързооборотните стоки, Movio Logistics, маркетингoвата агенция A-Team, "Мениджър медия груп", която издава списание "Мениджър", детските центрове ABC KinderCare. Холдингът развива и джойнт венчър партньорства чрез германската "Gebr. Heinemann България" с обекти на сухопътните и морските граници на България и Gebr. Heinemann West Balkans с магазини в Северна Македония и Сърбия, както и с френската компания Edenred - световен лидер в областта на предплатените корпоративни услуги. Придобиването на "Откривател" е втора голяма сделка на финансовата група през 2026. Тази пролет VM Finance Group стана собственик на над 250 собствени търговски марки на дистрибутора ALTA заедно с изградените търговски структури на продавача в цялата страна. Консолидираните приходи на групата за 2024 са 240 млн. лв., като растат с над 5% спрямо предходната година, а нетната печалба е 24.7 млн. лв., почти без промяна.

"Техноматикс“ ООД стартира изграждането на нова модерна база в Бизнес зона „Перистър“ в Разград. Проектът предвижда разкриването на около 50 нови работни места и цели да привлече български специалисти от чужбина. „Техноматикс“ ООД е специализирана в индустриалното строителство на електрически трасета, електрически табла, изграждане и поддръжка на индустриални автоматизирани процеси, ежедневна и аварийна реакция в рамките на деня, аутсорсинг за индустрията с планирани дежурства 7/24ч. Компанията има бази в Разград, Шумен и Търговище с екип от 60 души. Намеренията й са да се разшири, като изгради модерен център за обслужване на индустрията, който включва шоурум, производствена част на електрически индустриални табла, симулативен център, интерактивна зала за пневматика с иновативни стендове за демонстрация, складова и административна част. Бизнес зона „Перистър” е разположена само на 1 км от центъра на град Разград и заема стратегическо място непосредствено до главен път към София, има директен достъп до жп линията Русе-Варна и се намира само на 60 км от Дунав мост и 130 км от пристанище Варна. Общата й площ е над 630 декара, като на територията й развиват дейност около 80 фирми, осигуряващи над 650 работни места.

Лидерът на „Величие“ и създател на „Исторически парк“ Ивелин Михайлов обяви края на проекта, около който изгради своята партия. „Исторически парк“, разположен край село Неофит Рилски, е открит през 2019 г. и е представян като най-мащабния културно-исторически проект от подобен тип в България. Комплексът показва различни епохи от историята на българските земи чрез възстановки на селища, крепости и други архитектурни обекти. Около инициативата обаче възникват редица спорове, свързани с финансирането, привличането на инвеститори и състоянието на дружествата зад проекта. В края на ноември 2025 г. седем души бяха задържани и оставени в ареста по обвинения за участие в организирана престъпна група, пране на пари и имотни измами. По данни на прокуратурата чрез схемата около парка за период от около 10 г. са преминали над 50 млн. лв., а пострадалите са много.По последни данни финансовият резултат на фирмата е 1 млн. лв. през 2024 година. Не е ясно какво ще стане с парите на хората, вложени в „Исторически парк“.

Тодор Тодоров е новият председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Инвестбанк (iBank). Преди да се присъедини към банката той беше изпълнителен директор на Националния гаранционен фонд, а кариерата му включва още ръководни позиции в Deloitte и банка "Хеброс". Професионалният път на Тодоров започва в нюйоркския офис на банковия гигант J.P.Morgan, като той е работил по сделки в областта на сливанията и придобиванията, стратегическите партньорства и финансовото преструктуриране. В Deloitte е оглавявал практиката "Корпоративни финанси" за България, за да стане след това и съдружник за Централна и Източна Европа. Актуалният състав на Управителния съвет на банката: Тодор Тодоров, Мая Станчева, Ива Кутлова и Недьо Тенев.

Батериите вече се превръщат в следващия голям фронт на соларния пазар у нас. „АмонРа Енерджи“ стана ексклузивен дистрибутор за България на батерийни системи на JA Solar - един от големите световни производители във фотоволтаичните технологии и решенията за съхранение на енергия. По данни на „АмонРа Енерджи“ инсталираният капацитет за съхранение на енергия в България вече е около 3 гигаватчаса, а през тази година се очаква да се удвои. Само за година продажбите на батерии за бита, индустрията и големите търговци на електроенергия са нараснали с 30 процента. JA Solar е сред големите международни имена в соларната индустрия, а BloombergNEF описва своите Tier 1 доклади като инструмент, който отличава водещи производители и доставчици на фотоволтаични модули, инвертори и системи за съхранение на енергия чрез данни за проекти и финансирани активи. Тази класификация е важна най-вече като знак за банкируемост и пазарна надеждност, а не като проста рекламна оценка за „най-добър продукт“.

Трите най-големи производителя на стомана в Европа - ArcelorMittal, thyssenkrupp Steel и voestalpine, които заедно формират около 60% от интегрираното производство на стомана в ЕС, отправиха през миналата седмица съвместно предупреждение, че настоящата схема за търговия с емисии (ETS) на евросъюза рискува да унищожи индустриалната база на континента. В статия за Financial Times изпълнителният председател на ArcelorMittal Лакшми Митал предупреди, че при сегашната рамка разходите за производство на стомана в ЕС се очаква да нараснат с около 50% до началото на следващото десетилетие. Според компаниите, без реформа Европа може да отчете спад от 30-40% в стоманоемкото производство, което поставя под риск до 5 милиона работни места по цялата верига на стойността. "ETS се нуждае от реална проверка. Нужна ни е пауза в разходите по ETS, за да защитим трансформацията и да гарантираме, че пионерите като нас не са поставени в неизгодно положение ", заяви Мари Джарони, изпълнителен директор на thyssenkrupp Steel. Производителите настояват за временно замразяване на ръста на разходите по схемата, докато не бъдат осигурени достъпна електроенергия, евтин зелен водород и инфраструктура за улавяне на въглерод. Към искането се присъедини и Португалия, която призова Брюксел да спре намаляването на безплатните квоти за въглеродни емисии до приключването на прегледа на ETS, изразявайки тревога за конкурентоспособността на енергоемки сектори като керамика, стъкло и цимент. Десет държави членки вече отправиха подобен призив през март, а Европейската народна партия проучва промени в пазара на въглеродни емисии за защита на индустриалната конкурентоспособност. Тезата за индустриален колапс заради климатичната политика не се споделя единодушно. Анализаторският център Strategic Perspectives, позовавайки се на думи на Марио Драги, посочва, че деиндустриализацията на Европа е тенденция от три десетилетия, а не последица от ETS. Делът на промишлеността в БВП на ЕС е спаднал от 20% през 1990 г. на около 15% днес, основно заради преориентирането към услуги и изнасянето на производство към държави с по-ниски разходи - процес, започнал много преди настоящата климатична рамка. Според анализа именно зеленият преход е реалният шанс за реиндустриализация, а не заплаха за нея. Цитирани са данни на Международната агенция по енергетика, според които една трета от икономическия растеж на ЕС през 2023 г. идва от прехода към нулеви нетни емисии, а инвестициите в тази област са нараснали от 353 на 498 милиарда евро между 2020 и 2023 г. Като пример се посочва Испания, където електроенергията е с около 45% по-евтина от средната за ЕС благодарение на бързото разгръщане на възобновяеми източници - фактор, привлякъл инвестиция от 4,1 милиарда евро на CATL и Stellantis за батерийна фабрика в Сарагоса. Strategic Perspectives предупреждава и за реален риск - колебливата политика и опитите за връщане назад спрямо Зеления пакт създават несигурност за инвеститорите, а европейски стоманопроизводители, сред които ArcelorMittal и thyssenkrupp, вече преразглеждат или спират проекти за "зелена" стомана. Центърът настоява за европейско предпочитание в стратегически сектори и за съвместни инвестиции в production на батерии, електролизьори и зелена стомана, оценени на 668 милиарда евро. Двете гледни точки се сближават само в едно: без координирани действия на европейско ниво индустриалната база на континента е изложена на риск.

Заповедта на администрацията на Доналд Тръмп за забрана на чуждестранния достъп до моделите Fable 5 и Mythos 5 на Anthropic бележи първия случай, в който правителство налага изтеглянето на публично достъпен водещ AI модел. Европа трябва да разглежда това като предупредителен изстрел, изстрелян рано в период на рязка технологична промяна, геополитическо втвърдяване и трансформация, която фундаментално ще промени как живеят хората. Отговорът не е нито примирение, нито оттегляне в протекционизъм. Вместо това Европа трябва да се захване с най-амбициозния политически план, който някога е бил опитван в мирно време. Континентът трябва незабавно да създаде пазарните условия за старт, разрастване и успех на собствените си AI лаборатории, започвайки с реформи на капиталовите пазари, които да отключат огромно финансиране - включително и като се мобилизират пенсионни фондове от големи европейски икономики. Изграждането на водещи модели обаче ще отнеме години, а без значение колко амбициозни са усилията, те може все пак да са неуспешни. Докато подкрепя сериозните си опити за развиване на водещи модели на местно ниво, Европа трябва да хеджира срещу потенциалните сценарии, в които тези опити са неуспешни - като осигурява достъп до вече наличните модели от най-висок клас. Три политически хода са спешни.
Първо, Европа трябва да създаде коалиция от средни AI сили, които да подсилят колективното си влияние. Много държави поотделно контролират някаква част от веригата за доставки на изкуствения интелект. Нидерландия е дом на ASML. Южна Корея произвежда високоскоростна памет. Япония притежава значителен дял от всичкото оборудване за производство на полупроводници. Канада, Франция и Норвегия разполагат с енергия в изобилие. Германия е богата на промишлени данни. А Великобритания има силна кадрова база и експертиза на световно ниво в AI сигурността. Но колективно средните сили в изкуствения интелект могат да изградят позиция, която да използват, за да си осигурят достъп до водещите системи.
На второ място, Европа трябва да увеличи изчислителната си мощ. Тя е дом на едва 5% от изчислителния капацитет за AI, докато САЩ разполагат с над 75%. С амбициозни реформи европейските страни трябва да се стремят да достигнат 20% дял в рамките на пет години. Това значи да се привлекат на европейска почва десетки гигавата в изчислителен капацитет. Това ще изисква специални икономически зони с по-лесни разрешителни за центровете за данни и увеличение в капацитета за производство на енергия. Това изисква също и суверенитет под формата на взаимозависимост, а не на самодостатъчност. Европейските компании не могат да построят всичко това сами, особено имайки предвид мащаба на нужния капитал и ограничените доставки на чипове, които стигат първо до американски купувачи с потвърдени поръчки. Следователно правителствата трябва да превърнат Европа в най-доброто място, на което американските фирми да изграждат AI съоръжения, в замяна на споразумения за достъп до водещите модели, за да се развиват науката, киберотбраната и отбранителните способности. Не е нужно всички държави да прилагат еднакви стратегии за изкуствен интелект; всяка една от тях трябва да вземе предвид своето собствено предимство. Великобритания трябва да положи повече усилия, за да привлече водещи световни таланти в областта на AI и да подпомогне развитието на стартъпите там. Нидерландия следва да се съсредоточи върху подкрепата за растежа на ASML. За мнозина обаче изчислителната мощ е бърз път към по-голямо влияние.
И накрая, Европа трябва да запази пазарното си влияние чрез реформа на трудовото си законодателство. Силата на ЕС винаги се е опирала на размера на неговия пазар. Твърдите трудови правила обаче забавят внедряването на нови технологии, което действа като икономическа спирачка. Ако този проблем не бъде разрешен, изоставането от по-динамичната американска икономика ще отслаби пазарната мощ на Европа и ще застраши данъчната основа, която финансира нейния социален модел.
Много компании вече са възпрепятствани от трудови закони, които правят промените скъпи и бавни. Трансформиращият изкуствен интелект само ще накаже допълнително липсата на гъвкавост в Европа. Модел на "гъвкава сигурност" като този в Дания позволява на фирмите да внедряват нови технологии, като същевременно защитава хората, чиито работни места са засегнати, чрез преквалификация и щедра финансова подкрепа. Замразяването на настоящите работни места ще доведе до това те и компаниите зад тях да бъдат изместени от по-бързо развиващи се конкуренти в чужбина. Тези три реформи са необходими, но недостатъчни. Те показват какво трябва да направи Европа, но не и защо хората биха го пожелали. Най-трудното предизвикателство пред континента не може да бъде решено със законодателство: създаването на позитивна визия, която да обедини обществеността около тази трансформация. Центровете за данни консумират огромно количество енергия, създават малко работни места и приютяват AI, който носи със себе си сътресения. Въпреки това трябва да ги изградим или рискуваме да загубим способността си да определяме собственото си бъдеще. За да преведеш хората през толкова важен преход, трябва да им кажеш накъде води той и защо. Европа все още не е открила тази формулировка, а спешно се нуждае от нея. Никой не внедрява AI без причина. В крайна сметка изкуственият интелект трябва да служи на хората. Нищо от това не трябва да бъде за сметка на безопасността на технологията. Суверенитетът е от решаващо значение именно защото една силна Европа с капацитет за действие може да помогне за осигуряването на безопасен AI, докато една слаба Европа не е способна на това. Забраната на водещите модели на Anthropic ще се оспорва в съда, ще се изменя и може би ще се оттегли. Но зависимостта, която тя демонстрира, остава. Европа може да реши да изгради по-добро бъдеще на базата на тази технология или да изостане. Тя трябва да действа, докато все още има тази възможност.

Най-дългата метролиния в Турция, която свързва ж.п. гара "Халкалъ" в Истанбул с Истанбулското летище, бе открита в частта ѝ "Халкалъ" - "Арнавуткьой".  Метролинията е с обща дължина от 69 километра, а участъкът, който бе открит преди броени дни - 22 километра. Освен че е най-дългата, това ще бъде и най-високоскоростната метролиния в Турция. Това е последният участък, който трябваше да бъде завършен, за да може европейският и азиатският бряг на Истанбул да бъдат свързани чрез железопътен коридор. Метровлаковете по линията ще могат да развиват скорост до 120 километра в час. От общо 25 композиции 15 могат да бъдат управлявани и автоматично вместо от машинист. Изградената сигнализация също е автоматична. Тя дело на фирмата от отбранителната индустрия "Аселсан" и е първата, изцяло произведена в Турция. С откриването на участъка ще бъдат пуснати в експлоатация 5 нови метростанции, от които ще могат да се възползват 1,5 милиона граждани на Истанбул и пътници, които искат да достигнат до ж.п. гарата или летището. По своя маршрут новата линия дава възможности за връзка с подводната линия "Мармарай", с три вече съществуващи метролинии в Истанбул, както и с високоскоростния влак. Чрез нея пътуването по маршрута ж.п. гара "Халкалъ" (която се намира в азиатската част на Истанбул - бел. ред.) до Истанбулското летище (което се намира в европейската част на града - бел. ред.) ще продължава 30 мин. Очаква се проектът да допринесе за икономиката с 935 млн. евро и да спести 117 млн. часове, прекарани в задръствания.