България се позиционира на трето място в ЕС по спад на индустриалното производство през есента на 2026 г., а бизнесът търси спасение в пазари извън Съюза и в налагането на строга оптимизация на корпоративните разходи. През 2025 г. общият износ на стоки от България отбеляза спад от 3.2%, което се равнява на стотици милиони левове нереализирани приходи за икономиката. В по-широкия макроикономически план, обхващащ експорта както на стоки, така и на услуги, намалението възлиза на 1.9% спрямо предходната година. Този удар се усеща най-силно на европейския пазар, където износът специално за държавите от ЕС се срина с 3.8% през 2025 г. Индустриалният сектор понася най-тежките последствия – според актуалните данни от август 2026 г. страната ни заема челната тройка по най-голям годишен спад на промишленото производство в целия Европейски съюз, регистрирайки намаление от над 9.4% на годишна база. Стагнацията при основните ни търговски партньори – Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират близо 64% от експорта ни за ЕС, се пренася като ефект на доминото върху българските подизпълнители. Износът само към Германия, който традиционно е двигателят на българския експорт, отчита спад от над 7.5% през първата половина на 2026 г., докато поръчките от Италия и Румъния намаляват съответно с 6.2% и 4.8%. През първите осем месеца на 2026 г. износът за трети страни нараства с 4.4%. Българските компании активно и успешно търсят реализация на пазарите в Турция, където експортът бележи ръст от 7.1%, както и в САЩ (повишение от 5.5%), Сърбия, Китай и Обединеното кралство. Успоредно с географската преориентация, втората ключова стратегия е намирането на нови продуктови ниши. През 2025 г. износът на продукти от сектор „Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход“ за ЕС е скочил с близо 44%, а към трети страни в началото на 2026 г. отбелязва ръст от 175%. Това показва, че агро-индустриалният комплекс и хранително-вкусовата промишленост успяват да заемат освободени пазарни ниши в условия на глобален дефицит.

На Димитровден строителният бранш в България чества своя професионален празник, установен през 1996 г. с Решение № 1133 на Министерския съвет от 17 октомври същата година. В традиционния бит и фолклор Димитровден бележи завършека на активния стопански цикъл и се приема за деня на светеца - закрилник на майсторите, дюлгерите и строителите. Развитието на строителния сектор в България през първите осем месеца на 2026 г. се характеризира със стабилен годишен растеж на строителната продукция при динамични месечни колебания, сочи справка в НСИ. На годишна база сектор „Строителство“ не отчете нито един отрицателен месец през първите осем месеца от членството на страната в еврозоната. Средният годишен растеж за периода надхвърля 5,6 на сто, като най-активният етап е бил краят на зимата и началото на пролетта. През 2025 г. строителният сектор в България е отбелязал силен подем, който се е изразявал в двуцифрен финансов растеж, увеличение на заетостта и съществено повишение на доходите на работещите. Общата стойност на произведената строителна продукция през 2025 г. достига 14,613 млрд. евро (28,581 млрд. лв.) (по предварителни данни), което представлява ръст от 17,2 на сто спрямо предходната 2024 г. Положително е развитието и трите основни направления на отрасъла. При специализираните строителни дейности е отчетен най-висок темп на растеж от 25,7 на сто с продукция за 5,154 млрд. евро (10,082 млрд. лв.), при строителство на сгради отчетеният относителен дял е с обем от 5,574 млрд. евро (10,902 млрд. лв.) и увеличение от 16,4 на сто на годишна база, а при строителството на съоръжения – инфраструктура съответно – 3,884 млрд. евро (7,597 млрд. лв.) и ръст от 8,5 на сто. Общо заетите достигат 214 700 души, което е ръст от 5,5 на сто на годишна база. Наетите по трудово правоотношение нарастват с 6,2 на сто до 169 900 души, самонаети се увеличават с 2,7 на сто до 44 800 души. Средната годишна работна заплата в сектора за 2025 г. достига 25 684 лв. Спрямо 2024 г. тя се повишава с 2763 лв., или ръст от 12,1 на сто. Към 5 март 2026 г. в Централния професионален регистър на строителите на КСБ са вписани общо 7950 компании, от които 7902 са регистрирани български юридически лица, 48 - чуждестранни компании, а 484 фирми са заличени от регистъра.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятията (BEIS), водещите компании в сектор „Строителство на пътища, включително железопътни линии“, подредени според общите приходи за 2025 г., са: „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД – София (488 616 хил. лв.), „Хидрострой“ АД – София (386 988 хил. лв.), „Трейс Груп Холд“ АД – София (379 212 хил. лв.), „Нивел Строй“ ЕООД – Брезник, „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД – Асеновград, „Европейски пътища“ АД – Пловдив, „Джи Пи Груп“ АД – София, „Пътинженерингстрой-Т“ ЕАД – Търговище, „Автомагистрали – Черно море“ АД – Шумен и VDH АД – София. За повече информация, моля, посетете BEIS.

Нов технологичен комплекс за месопреработка, производство на сладка и консерви и обработка на пчелни продукти ще бъде изграден в землището на село Оризари (до Пловдив). Капацитетът на смяна ще е 11,9 тона. Инвеститор е „БГ Хайв“ ООД с мажоритарен собственик Георги Янакиев. Предприятието ще бъде разположено в местността „Тировете“. Предвижда се изграждането на производствен комплекс със застроена площ 4741 кв. м и разгъната застроена площ 5580 кв. м. Проектът включва две основни направления – преработка на растителни и пчелни продукти и производство на месо и месни изделия. Една от основните дейности на бъдещото предприятие ще бъде преработката на свинско и говеждо месо. Предвиденият производствен капацитет е до 4 тона на смяна. В технологичния процес са включени приемане и съхранение на месни суровини, разфасоване, обезкостяване, подготовка и смесване на месни смеси, както и производство на различни видове месни изделия. Сред планираните продукти са кайма, котлети, кебапчета, колбаси и салами, сушени месни продукти и замразени месни полуфабрикати. Втората част от проекта е насочена към преработката на растителни и пчелни суровини. Предвижда се обработка и пакетиране на пчелен мед, производство на плодови и зеленчукови сладка, зеленчукови консерви, плодови и зеленчукови продукти, както и натурални пюреобразни храни. Общият заявен капацитет на двете производствени направления достига до 11,9 тона на смяна. „БГ ХАЙВ“ ООД е регистрирано през 2016 г. дружество със седалище в София, което развива дейност в хранително-вкусовия сектор. Компанията е позната с производството и търговията на мед, пчелни продукти и натурални храни. Сред продуктовите ѝ марки са „Тръвна“, свързана с мед и пчелни продукти, и „Три лъжици“, предлагаща плодови сладка. Дружеството има и производствена дейност в Пловдив, свързана с преработката на мед и други хранителни продукти. В публичната информация за компанията се посочва производствена база на бул. „Шести септември“ в Източната индустриална зона. Интерес представлява и корпоративната структура около дружеството. Публичните фирмени справки показват свързано дружество – „БГХ – МИЙТ“ ЕООД, регистрирано през 2025 г., както и отделното „БГ ХАЙВ ОРГАНИК“ ООД. Очакваният персонал на предприятието е около 30 души. Източник: sinor.bg

Тридесет и пет години след основаването си през 1991 г. старозагорската компания "Медина Мед" прави една от най-важните си трансформации, превръщайки се от водещ търговец на гуми и партньор с развита сервизна мрежа в производител със собствени брандове с патентовани разработки. През миналата година фирмата отчете приходи 71.587 млн. евро и средногодишен брой на заетите 292 души. През 2026 г. стратегията за растеж на "Медина Мед" включва реализацията на два ключови проекта. През септември на пазара дебютира MEDINA MED - първият български бранд нови тежкотоварни гуми, в същото време компанията стана и първият производител на нови гумени агро вериги в Източна Европа. Паралелно с това "Медина Мед" започна мащабен производствен и екологичен проект в регион Стара Загора на стойност 16.7 млн. евро, съфинансиран от Европейския съюз чрез Фонда за справедлив преход. "Медина Мед" произвежда студен регенерат от 1996 г., а по-късно внедрява и технология за топъл регенерат. Само за периода от 2020 г. до днес компанията е пуснала в експлоатация над 175 000 регенерирани гуми. На 23 април 2026 г. "Медина Мед" ООД подписа административен договор за безвъзмездна финансова помощ по Програма "Развитие на регионите" 2021 - 2027 на стойност 16.7 млн. евро. Усвояването на средствата започна през април и трябва да приключи до октомври 2028 година. Проектът разширява капацитета на съществуващото производство на "Медина Мед" в две посоки. Първата е нов продукт - топъл регенерат за агро и индустриални гуми. Втората е по-голям капацитет за производство на гумени вериги за селскостопанска техника. С част от средствата "Медина Мед" ще модернизира вече започнатото в Стара Загора производство на агро вериги. Те са българска разработка, а компанията е първият производител в Източна Европа на подобен продукт. В съответствие с целите за климатична неутралност "Медина Мед" ще реализира и проект за изграждането на фотоволтаична централа с мощност 2.3 MW и батерийна система за съхранение на енергия с капацитет 10.03 MWh (2.5 MW мощност). Цялата произведена електроенергия ще се използва за собствени нужди, осигурявайки нисък въглероден отпечатък и висока енергийна ефективност. Паралелно с производствената дейност "Медина Мед" продължава да развива своята търговско-сервизна мрежа, която включва над 15 съвременни сервизни центъра в 12 основни града, сред които София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора и Благоевград, с най-нови обекти в Монтана и втори център в Пловдив.

Някога успешен бизнес за милиони, произвеждал текстилни изделия за международните пазари и английския футбол, отново излиза на публична продан. Производствената база на „Николов и синове“ АД в Първомай за пореден път търси нов собственик, но този път на значително по-ниска цена. Началната сума вече е 1 455 502 евро, или с близо 220 хиляди евро по-малко спрямо обявения през февруари търг. В публичния търг отново е включена цялата обособена производствена част от предприятието, включваща терен от 9650 кв. м на ул. „Бузлуджа“ №3 в Първомай, няколко производствени и складови сгради, както и специализирано оборудване. Сред постройките са цех за пасмантерийни изделия с площ 720 кв. м, склад от 1066 кв. м, производствено-складова база с площ близо 1350 кв. м, завършена на 90%, както и масивна стоманобетонна сграда от 600 кв. м. Сериозна част от стойността е съсредоточена в машините и съоръженията за производство и обработка на прежди. Оборудването включва специализирани машини за обличане на еластични нишки, текстуриране, навиване и смесване на прежди, част от които са въведени в експлоатация през последните няколко години. Само недвижимите имоти са оценени за целите на проданта на 1 028 580 евро с приложимия ДДС, докато машините и съоръженията са включени на обща стойност 426 921 евро. Така цялото предприятие се предлага за малко над 1,45 млн. евро. „Николов и синове“ развива дейност в текстилния сектор още от края на 90-те години. Производството постепенно се разраства, а месечният капацитет на предприятието достига десетки тонове продукция. Сред изделията са еластични нишки и технически прежди, използвани в различни направления на текстилната промишленост. Сред клиентите на предприятието са били и производители, свързани с екипировката на футболни клубове в Англия. Компанията е произвеждала нишки за футболните гети на множество отбори. В годините на активна дейност дружеството е реализирало сериозни приходи. През 2020 г. оборотът му е надхвърлял 4,8 млн. лева, а през следващите години предприятието е осигурявало работа на десетки служители. Приходите на дружеството са намалели с 43,2% през 2024 г., а през 2025 г. е отчетен нов спад от 49,6%. Данните показват и значително влошаване на финансовия резултат. През 2022 г. предприятието е достигало близо 70 работници, докато към края на 2025 г. персоналът вече е бил сведен до около десет души. По актуализираните данни на специализирания сайт броят на служителите е намалял още повече – до едва двама души. Имотите са били ипотекирани, а част от имуществото заложено. Впоследствие върху активите са били наложени възбрани и запори. „Николов и синове“ АД е регистрирано през 2007 г. със седалище в Първомай. Сред акционерите са Николай Желязков Николов, Йордан Димитров Костадинов и Димитър Николов Митошев, както и още трима миноритарни участници. Въпреки свиването на дейността дружеството продължава да фигурира като действащо в публичните фирмени регистри.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ увеличава продажбите на земеделски земи през деветмесечието на 2026 г. в сравнение с деветмесечието на 2025 г. Компанията увеличава и приходите на фона на повечето продадени площи, но заради ръста на балансовата стойност на активите печалбата за отчетния период леко се свива. Към 30 септември дружеството има подписани предварителни договори за директни продажби на 482 дка земеделски земи и предварителни договори за продажби на разсрочено плащане на 1594 дка земеделски земи. Директните продажби на земи към края на септември са за 7022 дка при 4330 дка година по-рано, а на разсрочено плащане са за 7784 дка, докато през 2025 г. няма такива продажби. Приходите от продажба на разсрочено плащане на имоти възлизат на близо 8,3 млн. евро към края на септември. Година по-рано няма приходи от разсрочено плащане. Приходите от директни продажби на земи са за над 6,9 млн. евро при 5,4 млн. евро година по-рано, или с 28% повече на годишна база. Приходите от аренда и наем на имоти спадат до под 3,4 млн. евро от над 3,5 млн. евро година по-рано, или с почти 4% на годишна база. Общите приходи на компанията от клиенти към края на септември се увеличават повече от два пъти до близо 18,6 млн. евро спрямо 8,9 млн. евро година по-рано. Дружеството отчита и 126 хил. евро приходи от лихви, с което увеличава общите приходи за периода януари-септември до 18,7 млн. евро. Разходите растат 2,6 пъти до 16,4 млн. евро за периода от близо 6,2 млн. евро година по-рано. Ръстът е основно заради балансовата стойност на продадените активи, която достига над 13,7 млн. евро към края на септември при 3,9 млн. евро към края на септември 2026 г. Печалбата на дружеството след данъци е на стойност 2,3 млн. евро за отчетния период спрямо 2,8 млн. евро година по-рано.

„Български транспортен холдинг“ АД ще разпредели като дивидент част от сумата от натрупаните “Допълнителни резерви” в размер на 32 852,30 евро. Това предложение на мениджърите ще бъде гласувано от извънредното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 30 декември в Пловдив. Брутната сума на дивидента за една акция е 0,10 евро, а нетна сума (след приспадане 5% данък) – 0,095 евро на акция. Общото събрание ще определи и размера на месечното възнаграждение на членовете на Надзорния и Управителен съвет, което ще се изплаща от 1 януари 2027 година. Проектът за решение предвижда председателят на надзора да получава по 7380 евро, а за всеки от членовете – по 5110 евро. Възнаграждението за председателя на Управителния съвет да е 5340 евро, а за всеки от членовете в оперативното управление – по 3400 евро. Изпълнителният директор на дружеството ще получава допълнително възнаграждение в размер на 5% от възнаграждението на член на Управителния съвет. Икономическата група „Български транспортен холдинг“ включва дружеството – майка „Български транспортен холдинг“ – акционерно дружество от холдингов тип, с инвестиции в 18 малки дъщерни фирми, регистрирани в България. Всички те са специализирани в извършване на технически прегледи на моторни превозни средства и предоставяне на автогарови услуги. По-голямата част от приходите на групата са от наеми и продажби на активи. От нетната печалба за 2025 г. не беше изплатен дивидент на акционерите. Бившият приватизационен фонд разпредели като дивидент част от натрупаните “Допълнителни резерви” в размер на 985 569 лева през декември миналата година. Брутна сума на една акция беше 3 лв., а нетната (след приспадане 5% данък) – 2.85 лева. „Български транспортен холдинг” АД разпредели част от печалбата на дружеството, реализирана през 2024 година, като брутният дивидент беше по 0.37 лв. за акция.

Търговският дефицит на Европейския съюз със стоки от Китай е достигнал близо 197 милиарда евро през първото полугодие на 2026 г. и може да надхвърли рекордното ниво от 2022 г. Това заяви еврокомисарят по търговията Марош Шефчович след неформална среща на министрите на търговията от ЕС в Ирландия. Ако тази тенденция се запази, дефицитът може да надхвърли рекорда от 397 милиарда евро, отчетен през 2022 г. Историческият максимум от 2022 г. е потвърден и от Евростат, който посочва тази стойност като най-високия дефицит на ЕС с Китай за разглеждания период. След пиковото ниво през 2022 г. последва кратък спад. През 2025 г. обаче Европейският съюз отново е отчел дефицит от 360 милиарда евро в търговията със стоки с Китай. Това се равнява на близо 1 милиард евро на ден. Данните поставят отношенията между Брюксел и Пекин под допълнителен натиск. Европейската комисия започна преговори с китайските власти с цел да бъде постигнат по-добър баланс в търговията. Следващите разговори между ЕС и Китай са планирани за ноември. Брюксел очаква те да дадат конкретни резултати по въпроса за достъпа до пазарите и балансирането на търговските потоци. През декември Европейската комисия ще предложи и нови мерки за по-добра защита на европейския пазар. Германия и Франция наскоро призоваха за създаването на инструмент, който да позволява на ЕС бързо да ограничава достъпа до пазара си, когато трета страна подкопава лоялната конкуренция. fakti.bg

Пенсионните системи по света са изправени пред сериозно демографско предизвикателство. Хората живеят по-дълго, раждат се по-малко деца, а това поставя под въпрос способността на пенсионните фондове да осигуряват устойчиви плащания за бъдещите поколения. Пенсионните схеми обикновено се разделят на две основни категории. При схемите с дефинирани доходи пенсионерите получават предварително определен размер на пенсията. При схемите с дефинирани вноски бъдещите плащания зависят от натрупаните спестявания и доходността от инвестициите. Застаряването на населението създава различни проблеми за двата модела. При първия нарастват финансовите задължения, тъй като пенсионерите получават плащания за по-дълъг период. При втория съществува риск спестяванията на хората да не са достатъчни за целия им живот след пенсиониране, което увеличава значението на инвестиционната доходност. Мащабът на проблема е очертан в доклада Marsh CFA Institute Global Pension Index (MCGPI) за 2026 г. От общо 55 пенсионни системи, включени в индекса, 43 имат коефициент на раждаемост под необходимото за заместване на населението равнище от 2,1 деца на жена. При 23 от тях показателят е под 1,5 деца на жена. Междувременно очакваната продължителност на живота на 65-годишните в по-развитите региони се е увеличила с 50,9% спрямо 1950 г. и вече предполага приблизително още 20 години живот след тази възраст. Това означава, че пенсионните плащания трябва да покриват значително по-дълъг период. В същото време броят на потенциалните работещи, които издържат възрастното население, се очаква рязко да намалее. Проблемът е особено сериозен при разходопокривните пенсионни системи, при които вноските на работещите днес финансират основно пенсиите на настоящите пенсионери. Този модел е особено уязвим при свиване на работната сила. Натискът вече се усеща и в САЩ. Според последния доклад на попечителите на фонда Old-Age and Survivors Insurance Trust Fund, който финансира пенсионни плащания и обезщетения за преживели членове на семействата на десетки милиони американци, резервите му се очаква да бъдат изчерпани през четвъртото тримесечие на 2032 г. Дори пенсионните схеми с пълно финансиране, при които вноските на работниците и работодателите се инвестират за покриване на бъдещите пенсионни плащания, не са защитени от демографските промени. С пенсионирането на членовете им и започването на изплащането на натрупаните средства някои фондове може да се окажат в ситуация, в която плащат повече, отколкото получават под формата на нови вноски. Това би ги принудило да преосмислят инвестиционните си стратегии и нуждите си от ликвидност, предупреждава MCGPI. „Бъдещите плащания на пенсионни обезщетения ще надхвърлят постъпленията от вноски или премии. Този финансов натиск неизбежно ще се засилва в бъдеще“, се посочва в доклада. Демографските промени променят и начина, по който пенсионните фондове инвестират. Част от тях поемат по-висок риск, за да постигнат доходността, необходима за покриване на нарастващите задължения към пенсионерите. Много от зрелите пенсионни фондове вече изплащат повече средства под формата на пенсии, отколкото получават от вноски. В резултат те стават все по-зависими от инвестиционната доходност и натрупаните активи. В Австралия около една трета от пенсионните фондове са отчели отрицателни естествени парични потоци от активите си за период от три години. Това означава, че плащанията към пенсионерите са надвишили постъпленията от вноски, показва доклад на Австралийския орган за пруденциално регулиране от 2025 г. Според наблюдатели на сектора натискът за постигане на по-висока доходност е насочил някои фондове към по-рискови и сложни инвестиции, включително частен капитал, инфраструктура и частно кредитиране. Пенсионните фондове на щатските и местните власти в САЩ държат само около 20% от активите си в облигации. По-голямата част от останалите средства са инвестирани в акции и частни активи. Това прави американските публични пенсионни фондове значително по-изложени на инвестиционен риск в сравнение с техните аналози в Европа и Канада.

Инвестиционният орган на Оман (OIA) и пет други инвестиционни институции постигнаха съгласие за създаване на фонд за дялово инвестиране (private equity fund), насочен към Централна Азия и Кавказ, с цел набиране на 500 милиона щатски долара. Останалите участващи институции са China Investment Corporation и Shenwan Hongyuan Securities (базирани в Китай), Фондът за възстановяване и развитие на Узбекистан, Пенсионният фонд на въоръжените сили на Турция (известен като OYAK) и Евразийската банка за развитие (ЕБР). Инициативата се ръководи от OIA. Фондът ще носи името „Фонд за дялово инвестиране за Централна Азия и Кавказ“ (Central Asia and Caucasus Private Equity Fund) и се очаква да бъде управляван от оманска компания. OIA е определил Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан като потенциални пазари за инвестиции. Приоритетните сектори включват логистика, възобновяема енергия, добивна промишленост, селско стопанство, производство на храни и здравеопазване. Фондът планира да придобива дялове в регионални компании, като им осигурява капитал за разширяване на дейността им. Организаторите ще търсят инвестиции от държавни инвестиционни фондове и други институционални инвеститори, макар да не разкриват каква част от целевата сума от 500 милиона долара е вече осигурена. Данияр Имангалиев, заместник-председател на Управителния съвет на ЕБР, заяви, че фондът ще подпомогне регионалните компании при навлизането им на нови пазари, като същевременно ще привлече допълнителен международен капитал в държавите членки на банката. Инициативата надгражда сътрудничеството между ЕБР и Оман. На 6 октомври банката и Министерството на финансите на султаната подписаха споразумение, уреждащо дейността на ЕБР в страната. Това представлява стъпка към евентуалното присъединяване на Оман като акционер в банката, което би го превърнало в първата държава от региона на Персийския залив, станала неин член. Източник: The Times of Central Asia

Турция е изправена пред риск от допълнително намаляване на резервите на централната си банка, след като през последните 12 месеца те са се свили с 30 млрд. долара, с отчитане на промените в пазарната оценка на активите. За това предупреди американската инвестиционна банка Goldman Sachs. Намаляването на лихвените проценти и рисковете, свързани с предстоящите избори, могат да доведат до нови загуби на резерви и да застрашат икономическата програма на страната, се посочва в анализа. Изчислението изключва промените в стойността на резервните активи, предизвикани от колебанията в цените на златото и валутните курсове. Резервите осигуряват защита срещу финансови сътресения и могат да бъдат използвани за подкрепа на турската лира. На 22 октомври Турската централна банка понижи основния лихвен процент от 37% на 36%, след като го беше запазила без промяна на пет поредни заседания. Goldman Sachs очакваше лихвата да остане непроменена. Вътрешното търсене продължава да бъде слабо, но се появяват признаци на възстановяване. В съчетание с по-разхлабената фискална и парична политика това може да забави напредъка в овладяването на инфлацията. Инвестиционната банка предупреди и за възможно ускоряване на кредитирането вследствие на по-ниските лихви. Нови намаления със същия размер обаче не са гарантирани, тъй като централната банка ще взема решенията си на всяко заседание поотделно. По официални данни годишната инфлация в Турция се е понижила до 29,73% през септември спрямо 31,51% през август. Централната банка отчете забавяне на инфлационния натиск, но предупреди, че високите енергийни разходи, свързани с геополитическото напрежение, продължават да представляват риск. Институцията обеща да запази мерките за ограничаване на инфлацията до постигането на ценова стабилност. През 2023 г. Турция започна да се отказва от дългогодишната политика на ниски лихви в опит да ограничи разходите и да възстанови доверието в икономиката.