Производството на дрехи в България през юни намалява с 18,7% спрямо същия месец на миналата година, показват данни на Националния статистически институт (НСИ). Това е пореден месец със спад при шиенето на дрехи. Основната причина за това е вносът на евтини дрехи от Китай, което води до намаляване на търсенето на стоки от европейски производители. В преработващата промишленост като цяло през юни има ръст с 1,3 на сто спрямо същия месец на миналата година. Но има редица сектори със спад на производството. Например при производството на текстил има намаление с 2,1 на сто на годишна база. Най-голям е спадът при обработката на кожи и производството на обувки и други кожени изделия - с 30,5 на сто. Това е пореден месец със значителен спад при производството на български обувки. При производството на лекарства през юни има спад с 8,8 на сто спрямо същия месец на миналата година. Производството на части за автомобили намалява с 9,6 на сто. Най-голямо увеличение на годишна база има при производството на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти - с над 39 на сто. Съществен ръст от над 19 на сто има при производството на електрически съоръжения, както и при производството на машини и оборудване. През юни добре се представя и мебелната промишленост, където има ръст с 9,8 на сто на годишна база. Производството на храни е нараснало с 4,6% спрямо юни миналата година, а производството на напитки е нараснало с 2,2 на сто.

Разходите за пенсии продължават да бъдат най-голямото перо в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО), като за първите пет месеца на 2026 г. достигат 5,43 млрд. евро. Данните на Националния осигурителен институт (НОИ) показват, че общите разходите на ДОО за периода възлизат на 6,06 млрд. евро, което представлява ръст от 532 млн. евро или 9,6% спрямо същия период на 2025 г. Приходите в консолидирания бюджет на ДОО към края на май са 3,41 млрд. евро — увеличение с 363 млн. евро или 11,9% на годишна база. Макар темпът на растеж при приходите от 11,9% да изпреварва този на разходите от 9,6%, ножицата между постъпленията и изплатените средства остава голяма. За покриване на недостига нетният размер на трансферите от държавния бюджет към ДОО достига 2,61 млрд. евро. Основната част от разходите е насочена към пенсионерите, като изразходваните за тях 5,426 млрд. евро са с 509,9 млн. евро или 10,4% повече спрямо първите пет месеца на миналата година. Плавно се увеличава броя на имащите право на пенсия. През май 2026 г. те достигат 2 068 870 души, което е с 13 009 или 0,6% повече спрямо май 2025 г. Средният размер на пенсията за месеца е 519,09 евро, отбелязвайки годишен ръст от 42,60 евро или 8,9%. При останалите социални плащания разходите за парични обезщетения и помощи по Кодекса за социално осигурителен са в размер на 595,5 млн. евро към май, отчитайки увеличение с 21 млн. евро или 3,7% спрямо същия период на 2025 г. Учителският пенсионен фонд регистрира приходи от 31,99 млн. евро с ръст от 3,11 млн. евро и разходи от 28,18 млн. евро при увеличение с 4,09 млн. евро. В същото време Фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“ отчита събрани приходи в размер на 1,01 млн. евро, което е със 185,6 хил. евро повече, докато разходите на фонда достигат 609,1 хил. евро с увеличение от 191,3 хил. евро на годишна база.

Европейската комисия одобри съгласно Регламента на ЕС за сливанията придобиването на едноличен контрол върху румънската Dante International от южноафриканския инвестиционен фонд Naspers Limited. Миналия месец бизнесменът Илиан Станчу обяви продажбата на своя дял в eMAG Group на глобалната инвестиционна група за потребителски интернет и технологии Prosus, 17 години след като пое компанията и 14 години след началото на партньорството си с Naspers – собственик на Prosus. След сделката eMAG ще продължи плановете си за развитие и мащабни инвестиции, като само за настоящата финансова година са предвидени 1.2 млрд. румънски леи за технологии, логистика и финансови услуги, с подкрепата на Prosus и опитния мениджърски екип на компанията. На ниво група eMAG отчита 11.4 млрд. румънски леи (2.64 млрд. долара) оборот през финансовата 2025 г., което представлява ръст от 11% спрямо предходната финансова година. В портфолиото на eMAG Group влизат марката eMAG, онлайн магазинът Fashion Days, 100% онлайн хипермаркетът Freshful, специализираният магазин за IT и електроника PC Garage, румънската национална и международна куриерска компания Sameday, сервизният център Depanero, водещата платформа за recommerce в Югоизточна Европа Flip, както и компанията за финансови услуги HeyBlu.

Предприемачът и консултант по бизнес имоти Асен Лисев се оттегли от създадения и управляван от него "Браво пропърти фонд" АДСИЦ както в качеството си на частно лице, така и през дружеството "Браво холд А", чийто едноличен собственик е. До този момент той притежаваше контролния пакет от акциите в създаденото през 2017 г. акционерно дружество със специална инвестиционна цел. Сега в "Браво пропърти фонд" влизат дружества, свързани с групата "Химимпорт". На 9 юни на БФБ са изтъргувани общо 25.7 млн. акции на "Браво пропърти фонд" по цени 0.53-0.54 евро за общо 13.8 млн. евро. Асен Лисев е продал своя дял от 33.02% от акциите. Tой е изтъргувал на БФБ 118 672 броя акции, представляващи 0.32% от капитала на "Браво пропърти фонд" АДСИЦ. В същия ден и едноличното негово дружество "Браво холд А" е продало 12 млн. акции, представляващи 32.70% от капитала на фонда. Освен Асен Лисев по същото време с акциите си се разделя и Павел Томаш Суджарски Кшонжек, който притежава 5.45% от капитала на "Браво пропърти фонд" АДСИЦ (2 млн. акции). През дружеството си "Блек сий дивелопмент" е имал и други 24.82% от капитала (9.1 млн. акции). С акциите си се разделя и председателят на съвета на директорите на фонда до юли - Константин Проданов (сега депутат от "Прогресивна България" и председател на бюджетната комисия). Като миноритарни акционери с по над 8% остават пенсионни фондове на "Доверие" и Horizon Platinum Portfolio - взаимен фонд от групата на ОББ. Като акционери в дружеството влизат "Синергия инвест холдинг" АД, които купуват 7.15 млн. акции на "Браво пропърти фонд" (19.48%). Други 32.7% от капитала са придобити от "Бизнес имот консулт" (12 млн. акции и права на глас). Малко по-късно останалите 17.91% от акциите стават собственост на Тексим банк (6.6 млн. акции). Това са дружества, по един или друг начин свързвани с групата на "Химимпорт" . В активите на "Браво пропърти фонд" след раздялата остава само "Офис сграда A" на ул. "Иван Абаджиев" в района на The Mall. Това е шестетажна сграда с около 14 хил. кв.м площи и 242 паркоместа, построена през 2019 г. Общите й площи са под 9%, което я прави "една от сградите с най-ефективни етажни площи в София". Наематели в нея са Mbition, Sterling Shared Offices, Gestion, Genius Sport Services. През март 2024 г. сградата е ипотекирана в Уникредит Булбанк срещу кредит 14.4 млн. евро. През май е заличена стара ипотека към ОББ. През февруари 2025 г. сградата е ипотекирана отново срещу кредит 7 млн. евро от Уникредит Булбанк - заем за купуването на сграда "Офис С4". От баланса за шестмесечието на 2026 г. се вижда, че задълженията му към банки са общо 19 млн. евро. Това е първият офисен проект на Асен Лисев като инвеститор. В него той е съдружник с Павел Томаш Суджарски Кшонжек. През 2019 г. те продават проектното дружество "Офис А" на "Браво пропърти фонд" за 59.5 млн. лева. И сега в актива на фонда имотът е оценен на близка стойност - 33.4 млн. евро. Общото събрание на акционерите решава да продаде изцяло дяловете си от офис сградата в строеж "Офис C4" на цена, не по-ниска от 6 млн. евро. Купувач е "Браво хоум" - друго дружество с едноличен собственик Асен Лисев. Това ЕАДСИЦ е регистрирано през май 2025 г. с капитал 332 339.67 евро. "Офис сграда C4" e сграда в строеж, която се намира в непосредствено съседство с два мащабни офисни проекта на Асен Лисев в "Хладилника" - комплекса от четири сгради Office X с надземна площ 53 хил. кв.м, в който той е съдружник със Спас Шопов от Rosslyn, и офис сградата в строеж Bravo Sky с 45 хил. кв.м надземна площ, която беше най-голямото строително разрешение в София за 2024 г. През юли Банка ДСК е кредитирала "Браво дивелъпмънт" с 28.5 млн. евро, явно за строителството на "Браво скай", като сградата и теренът 13 дка са ипотекирани срещу заема. "Офис сграда C4" е седеметажна с два подземни етажа с обща площ едва 5610 кв.м и 42 паркинг места. Типичният й етаж е между 400 и 500 кв.м и има панорамна тераса 450 кв.м. По план трябва да бъде завършена през 2026 г. Фондът я придобива през април 2025 г. от "Браво дивелъпмънт" - друго дружество, на което сега едноличен собственик е Асен Лисев, при все че за кратко там беше съдружник с Иван Асенов - един от акционерите в холдинга "Хъс инвест". През септември сградата е ипотекирана срещу кредит 7 млн. евро от Алианц банк България. През 2022 г. Асен Лисев, съвместно с братята Асенови от "Хъс инвест", инвестира в жилищен проект в "Младост 4" - затвореният комплекс "Ирис парк". Сега строи жилищния комплекс Cherry Garden в кв. "Толстой". В края на 2025 г. В края на 2024 г. купи терен 5.5 дка до Mall of Sofia - на бул. "Ген. Скобелев" и ул. "Средна гора", апортиран при оценка почти 4 млн. евро в дружество "Скобелев констракшън". "Браво дивелъпмънт" придоби офис сградата на Siemens на ул. "Кукуш" и прилежащия терен, където ще строи жилища. Преди дни "Браво дивелъпмънт" е придобило ъглов парцел над метростанция "Опълченска" с разрешително за строеж на 22-етажна сграда със смесено предназначение и обща РЗП 23.5 хил. кв.м. По всичко изглежда, че става дума за парцела 1.2 дка на ъгъла на бул. "Тодор Александров" и малката уличка "Шар планина". Разрешителното за него е от началото на 2024 г. и е на името на три дружества - "Пост арт", "Пи рекърдс" и "Тера билд", и на няколко физически лица. То е за сграда за обществено обслужване с офиси, ателиета, щоурумове, кафене, снекбар, подземни гаражи и помещение за трафопост. Разрешената надземна площ е 18.6 хил. кв.м РЗП, а основата на сградата ще заема 0.9 дка. Сделката е през дружеството "СК билдинг 7", където имотът е апортиран при оценка 2.12 млн. евро. "Бизнес имот консулт" е дъщерно дружество на публичния "Феникс капитал холдинг". В него мажоритарен собственик с малко над 60% е дубайското дружество Lorraine Marketing Services, но с малко под максимално позволените 7% са универсалните пенсионни фондове на "ЦКБ Сила" и "Съгласие" - части от двете паралелни финансови групи, свързани с "Химимпорт" - центрирани съответно около Централна кооперативна банка и Тексимбанк. Дълго време "Феникс капитал холдинг" беше и най-голям акционер в Black Sea Fund, чрез което групата контролира редица имоти, като например къмпинг "Градина" и бившата централа на банка "Биохим" в центъра на София. В средата на юли като изпълнителен директор на "Браво пропърти фонд" е вписана Ралица Драгнева, която е директор и на "Феникс" и още на редица други курортни дружества от орбитата на "Химимпорт" като придобития "Гранд хотел Варна". В съвета на директорите влизат Боян Петков и Людмил Лазаров. Последният наскоро - в началото на 2025 г., за кратко е бил изпълнителен директор на Държавната консолидационна компания, а през 2022 е бил в борда на дружество към спортното министерство. По-рано в биографията си, около 2007-2008 г., има период като председател на борда на застрахователя "Лев инс". В зората на прехода е бил в управата на банка "Хемус", а после заместник-председател на Централния кооперативен съюз и като такъв търговски пълномощник на Централна кооперативна банка в периода около приватизацията ѝ и навлизането на "Химимпорт" в нея.Другият нов по-значим акционер - "Синергия инвест холдинг", е новото име на габровското публично "Симат". Сега акционери са няколко ЕООД-та, косвено свързвани с "Химимпорт" през годините. През 2024 г. пласира и емисия облигации за 26 млн. лв., където отново големи инвеститори се явяват пенсионните фондове на "ЦКБ Сила" и "Съгласие".

Габрово - един от най-старите производствени градове в България преживява своя индустриален ренесанс. Индустриалната зона и целият регион влизат в нов етап на развитие. През последните месеци над 90 габровски предприятия започнаха проекти за енергийна ефективност и възобновяеми източници - нови фотоволтаични системи, модерни производствени линии, автоматизация, която намалява разходите и увеличава продуктивността. Общата стойност на тези инвестиции надхвърля седем милиона евро, а повече от половината идват като европейска подкрепа за зеления преход. В целия регион - Габрово и Търговище, над 140 предприятия реализират проекти за повече от 11 милиона евро. Един от най-ярките символи на индустриалното обновяване е трансформацията на територията на бившия завод „Болшевик“ - легендата за металорежещи машини. Там „Цератицит България“ изгражда модерен производствен център, който променя облика на цялата зона. Сградите са нови, технологиите - от най-висок клас, а концепцията - устойчива и ориентирана към бъдещето. Това не е просто разширение, а индустриална реконструкция, която връща към живот стар терен и го превръща в хъб за високотехнологично производство. В гр. Севлиево беше открита нова PVD производствена линия на стойност два милиона евро – инвестиция, която поставя местната индустрия в съвсем различна технологична категория.

Завод за биогаз (метан) като гориво изгражда ТЕЦ "Бобов дол", съобщи ръководството на централата. Площадката от около 15 декара е непосредствено до производствената зона на ТЕЦ-а. Вече са доставени и съответните съоръжения. Новата мощност ще произвежда биогаз (метан) след ферментиране на биомаса - слама, основно, силаж и др. В груб вид заводът е завършен на 80% - първа фаза на строеж или така наречения груб строеж. Предстои втората фаза и довършителните работи по самите съоръжения, които са доставени, и изграждане на комуникация, ел. инсталации, подземна комуникация по тръби, свързващи сградите. Срокът на първата фаза е краят на месец октомври тази година.

„Еврохолд България“ АД ще предложи на инвеститорите нова емисия от до 520,94 млн. варанта, които ще дават право за записване на акции на дружеството в рамките на 10 години. Решението за параметрите на емисията е взето от Управителния съвет на холдинга на 7 август 2026 г. Варантите ще бъдат предложени чрез първично публично предлагане по реда на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). Емисионната стойност на един варант ще бъде 0,01 евро. Цената за упражняване на правото за записване на една акция е определена на 1,25 евро. Съотношението варант/акция е 2:3, т.е. с два варанта ще се записват три нови акции на „Еврохолд България“ при бъдещо увеличение на капитала на дружеството. При максимално записване на емисията „Еврохолд България“ ще получи до 5,21 млн. евро от продажбата на самите варанти. Ако всички издадени варанти бъдат упражнени, дружеството би могло да привлече допълнително до около 976,76 млн. евро при записването на новите акции. Публичното предлагане ще се счита за успешно само ако бъдат записани и напълно платени най-малко 156,282 млн. варанта, или 30% от максимално предлаганите книжа. При достигане на този минимален праг инвеститорите ще получат права за записване на до 234,423 млн. нови акции, ако упражнят всички свои варанти. При максималния размер на емисията от 520,94 млн. варанта могат да бъдат записани до 781,41 млн. нови акции при бъдещо увеличение на капитала. Срокът за упражняване на правата е 10 години. Цената за записване на акция е фиксирана на 1,25 евро, независимо от бъдещата пазарна цена на акциите. Т.е. ако пазарната цена на акцията надхвърля значително цената от 1,25 евро, упражняването на варантите би могло да бъде икономически изгодно. Ако цената е под това ниво, инвеститорът няма икономически стимул да упражнява правото си. За инвестиционен посредник, който ще обслужва първичното публично предлагане, управителният съвет на „Еврохолд“ е определил „Състейнабъл Бизнес Солюшънс“ ЕАД. Предстои публикуването на проспект, след като той бъде потвърден от Комисията за финансов надзор (КФН).

Някога част от СССР, трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония в наши дни се отличават с отвореността си към иновациите и с нарастващия брой технологични инициативи, печелещи международно признание, пише Франс прес. Въпреки че населението им е малко над шест милиона души, през миналата година на тяхна територия са били регистрирани около 33 000 стартиращи компании. От тях 17 са т.нар. еднорози - компании с пазарна оценка над 1 милиард щатски долара, според компанията за търговски и финансови данни Lursoft IT. Сред тях са имена със световна известност, като NordVPN, Vinted, Bolt и Skype. След като възстановяват независимостта си в началото на 90-те години, трите страни наследяват остарели и неефективни икономики. Недостатъчно развитата комуникационна инфраструктура в Естония благоприятства появата на Skype. Това е първият естонски „еднорог“ и вероятно най-известният. Основана през 2003 г. от двама скандинавски предприемачи в партньорство с четирима естонски разработчици, Skype има 50 милиона регистрирани потребители по света през 2005 г., когато е продадена на платформата за онлайн търгове eBay за около 2.6 милиарда долара. По-късно компанията е придобита от Microsoft, а платформата е закрита миналата година.  Този световен успех проправя пътя за цяла местна технологична екосистема, а присъединяването на трите балтийски страни към Европейския съюз през 2004 г. допълнително улеснява достъпа им до международните пазари. Влиянието на тези създатели на първата вълна технологични компании далеч надхвърля търговския им успех. Явлението, известно като „мафията на Skype“, показва как бивши служители и основатели влагат своя опит и капитал в нови компании, създавайки благоприятен кръг за развитието на регионалните иновации. Естония, с население от едва 1.3 милиона души, има понастоящем 10 действащи компании „еднорози“ - най-високият брой на глава от населението в Европа. В Литва платформата за продажба на дрехи втора употреба Vinted играе подобна роля. След като се превръща в „еднорог“ през 2019 г. и достига  пазарна оценка от 8 милиарда долара през 2025 г., Vinted допринася значително за укрепването на цялата екосистема от стартъпи в страната. Днес стартъпите създават хиляди висококвалифицирани работни места, изплащат високи възнаграждения, генерират данъчни приходи и привличат чуждестранни инвестиции. Този успех се дължи и на развитието на силна система за научно и технологично образование. Студентите от балтийските страни в областите STEM (наука, технологии, инженерство и математика) постигат по-добри резултати от своите връстници във Франция, Швеция, САЩ и Норвегия според последното проучване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Cтpaтeгичecĸият пeтpoлeн peзepв нa CAЩ (ЅРR) пaдa пoд 300 милиoнa бapeлa зa пъpви път oт нaчaлoтo нa 80-тe гoдини, пoĸaзвaт нoви дaнни нa Mиниcтepcтвoтo нa eнepгeтиĸaтa във Baшингтoн, цитиpaни oт Тhе Ніll. Kъм 8 aвгycт 2026 г. peзepвът cъдъpжa 298,7 милиoнa бapeлa - нивo, нeвиждaнo oтĸaĸтo peзepвът вce oщe ce e пълнeл пo вpeмeтo нa aдминиcтpaциятa нa Poнaлд Peйгън. Cпaдът нe e изнeнaдa. Πpeз мapт 2026 г. aдминиcтpaциятa нa Дoнaлд Tpъмп paзpeши ocвoбoждaвaнeтo нa 172 милиoнa бapeлa зa пepиoд oт 120 дни. Mяpĸaтa e чacт oт ĸoopдиниpaнa интepвeнция нa Meждyнapoднaтa eнepгийнa aгeнция зa oбщo 400 милиoнa бapeлa - нaй-мaщaбнoтo пoдoбнo ocвoбoждaвaнe в иcтopиятa нa opгaнизaциятa, цeлящo дa ĸoмпeнcиpa пpeĸъcвaниятa в дocтaвĸитe зapaди вoйнaтa нa CAЩ c Иpaн.Texepaн oгpaничaвa пpeминaвaнeтo нa тaнĸepи пpeз Opмyзĸия пpoтoĸ - ĸлючoвa тoчĸa зa глoбaлнитe дocтaвĸи нa cypoв пeтpoл, ĸoeтo вдигa цeнитe нa бeнзинocтaнциитe в cтpaнaтa. Hиcĸитe нивa в дъpжaвния peзepв oбиĸнoвeнo нe ce oтpaзявaт диpeĸтнo нa чacтнитe зaпacи, нo ocвoбoждaвaниятa oт нeгo мoгaт дa пoвлияят нa пaзapнoтo пpeдлaгaнe. Tpaeĸтopиятa нa cпaдa ce oчepтaвa oт мeceци. B нaчaлoтo нa юни 2026 г. peзepвът e бил oĸoлo 349 милиoнa бapeлa - близo дo 43-гoдишнo дънo. Дo cpeдaтa нa мeceцa пaдa дo 340,3 милиoнa бapeлa, нaй-ниcĸoтo нивo oт лятoтo нa 1983 г., cлeд cпaд oт близo 9 милиoнa бapeлa caмo зa ceдмицa.  Дo ĸpaя нa юли дocтигa нaй-ниcĸaтa cи cтoйнocт oт мapт 1983 г. нacaм, a пpoгнoзитe coчaт, чe щe cлeзe дo oĸoлo 243 милиoнa бapeлa. Πpoблeмът ce yтeжнявa oт инфpacтpyĸтypни oгpaничeния. Cлyжбaтa зa oтчeтнocт нa пpaвитeлcтвoтo нa CAЩ пpeдyпpeди пpeз мaй 2026 г., чe нaд eднa чeтвъpт oт oбeмa нa peзepвa нe e дocтъпнa зa изтeглянe зapaди cтpoитeлни дeйнocти и aвapии в пoдзeмнитe xpaнилищa. Cпopeд aнaлиз нa Rаріdаn Еnеrgу oт юли 2026 г. пoнe 103 милиoнa бapeлa oт тeĸyщия зaпac мoжe дa нe бъдaт peaлнo изпoлзвaeми.Πpoблeм e, чe cитyaциятa в Близĸия Изтoĸ пpoдължaвa дa e нeяcнa - Иpaн oбяви мнoгo cepиoзни изиcĸвaния зa възcтaнoвявaнe нa cвoбoднoтo пpeминaвaнe пpeз Opмyз и изглeждa твъpдe възмoжнo oтнoвo дa видим ecĸaлaция нa ĸoнфлиĸтa. Oбщaтa ĸapтинa c дocтaвĸитe cъщo e oбтeгнaтa. Kъм нaчaлoтo нa aвгycт 2026 г. CAЩ paзпoлaгaт cъc cypoв пeтpoл зa eдвa oĸoлo 43 дни, вĸлючитeлнo ЅРR, пpи дългocpoчнa cpeднa cтoйнocт oт oĸoлo 65 дни, cпopeд дaнни нa Ваnk оf Аmеrіса Glоbаl Rеѕеаrсh, oбoбщeни oт Вlооmbеrg - нaй-ниcĸoтo нивo oт 45 гoдини нacaм. ЅРR e cъздaдeн пpeз 1975 г. cлeд пeтpoлнoтo eмбapгo, нaлoжeнo oт apaбcĸитe cтpaни пpoизвoдитeлĸи, и e oтopизиpaн дa cъxpaнявa дo 714 милиoнa бapeлa. Peзepвът дocтигa peĸopднитe cи 726,6 милиoнa бapeлa пpeз дeĸeмвpи 2009 г. - пoвeчe oт двa пъти нaд ceгaшнoтo нивo. Aдминиcтpaциятa нa Джo Бaйдън cъщo e тeглилa oт peзepвa, дo oĸoлo 346 милиoнa бapeлa пpeз 2023 г., cлeд ĸaтo ocвoбoди 180 милиoнa бapeлa пpeз 2022 г. зapaди инвaзиятa нa Pycия в Уĸpaйнa.

Народната банка на Китай упълномощи германския гигант Deutsche Bank да действа като клирингова банка за юана в Европа. Това е исторически прецедент, тъй като за първи път западна финансова институция получава правото директно да управлява и урежда транзакции с китайската национална валута на Стария континент. Назначаването на Deutsche Bank като европейски клирингов център за юани ще даде на фирмите в еврозоната достъп до китайската платежна система CIPS, без да се налага преминаването през множество часови зони и посредници, според "Ройтерс". Ходът обещава радикално да ускори и поевтини търговските разплащания между Европа и Азия. Досега единствено клонът на Bank of China в града изпълняваше подобна функция за еврозоната от 2014 г. насам. Включването на Deutsche Bank практически удвоява клиринговия капацитет. Това ще осигури дълбочина на ликвидността и гъвкавост, с които конкуренти от Лондон, Париж и Люксембург трудно могат да се състезават на този етап. За германския банков гигант стъпката не е изненада. Още през 2015 г. Deutsche Bank стана пряк участник в китайската система за междубанкови плащания CIPS - отговора на Пекин срещу доминираната от Запада мрежа SWIFT, според местното издание Asian Banking and Finance. За бизнеса в еврозоната, който търгува с Китай, промяната носи съвсем конкретни и практически предимства. Отпада нуждата транзакциите да преминават през верига от кореспондентски банки в различни часови зони. Този процес е забавял плащанията и ги е оскъпявал с допълнителни такси за превалутиране и превод. С новата си връзка с китайската система компаниите ще влизат на вътрешния финансов пазар на Пекин с бърз достъп до свежи пари, инвестиции и свободен капитал. През юни китайските власти представиха актуализиран пакет от политики, насочени към премахване на административните спънки пред чуждестранния бизнес и насърчаване на разплащанията в юани. Фокусът беше поставен върху улесняването на трансграничните търговски сделки, опростяването на процедурите за пряка чуждестранна инвестиция и разширяването на финансовите инструменти в юани, достъпни за международни инвеститори. Пекин стимулира използването и на националната си валута при дългосрочни договори за суровини и енергийни ресурси с по-гъвкави условия спрямо традиционните доларови транзакции. Беше засилена интеграцията на CIPS с международни търговски платформи. Освен това дигиталната валута на централната банка e-CNY продължава да се тества при пилотни трансгранични микроплащания.